Р Е Ш Е Н И Е №262596
04.12.2021 г., гр.
Пловдив
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ
РАЙОНЕН СЪД, XIІ-ти гр. състав, в
открито съдебно заседание на шести октомври две хиляди двадесет и първа година,
в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ВЛАДИМИР РУМЕНОВ
при секретаря Катя
Грудева, като разгледа докладваното от съдията гр. д. № 10242/2019 г. по описа
на същия съд, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 235 от ГПК
– решение по исково производство.
Искова молба на „Първа инвестиционна банка“ АД , ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление в София , обл. Драган Цанков №
37, против А.С.Т., ЕГН **********,***, с искане да се установи произтичащо от
договор за заем вземане на банката против ответника.
Според
фактите в исковата молба, по силата на договор № ************* от **********
год., банката предоставила на ответника кредит в размер на 10 000 лева, които Т.
усвоил изцяло и се задължил да върне в в срок до 25.04.2018 год., ведно с
възнаграждение на кредитора, на общо 60 равни месечни вноски от по 221.19 лева.
Така, заедно с кредиторовото възнаграждение Т. се задължил да върне общо
12675.70 лева, тоест, 2675.70 лева – възнаградителна лихва, изчислена като
еквивалент на 6.7 % от непогасената
главница за първите две години от договора – до 25.04.2015г. , след което –
като 14.7907 % на годишна база ( при основа непогасената част от вземането за
главница) , до 25.04.2016г., а след
тази дата договорното възнаграждение на кредитора се изчислявало като сбор от
базовия лихвен процент на банката и още 6 процентни пункта.
Част от
вземанията на банката били платени, след което длъжникът изпаднал в забава,
просрочвайки 50 броя от вноските за
главница и 48 вноски по лихвата. Срокът на договора изтекъл на дата 25.04.2018г.,
падежна дата на последната вноска.
Банката
се снабдила със заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист, издадени
по частното дело № 18840 по описа на ПРС
за 2018г. В нея били заповядани за плащане следните суми, остатък за плащане от
задължението по договора: 8595.33 лв. главница,
2823.89 лв. просрочена договорна лихва, начислена за периода
25.04.2014г. – 25.04.2018г.; 5191.33 лв. просрочена наказателна лихва за
периода от 13.05.2014 г. – 26.11.2018г. и законната лихва върху главницата от
датата на подаване на заявлението – 27.11.2018г. до окончателното изплащане на
вземането, и за събирането на тези суми било образувано изпълнително дело № *****
год. по описа на ********** ************. Т. възразил против така издадената
заповед и на кредитора бил даден срок по
чл. 422 от ГПК да предяви иск за вземането си , който бил спазен. Затова се иска вземането да бъде установено при
следните размери: сумата от 8595.33 лв. главница, 2823.89 лв. просрочена договорна лихва
начислена за периода 25.04.2014г. – 25.04.2018г.; 5191.33 лв. просрочена
наказателна лихва за периода от 13.05.2014 г. – 26.11.2018г. и законната лихва
върху главницата от датата на подаване на заявлението – 27.11.2018г. до
окончателното изплащане на вземането.
Предвид
изложените в исковата молба факти , води се допустим като установителен иск с
правно основание чл. 422 ГПК, вр. с чл.79, чл. 86 от ЗЗД, чл. 240 от същия
закон и чл. 9 и сл. от Закона за потребителския кредит (ЗПК).
Ответникът
е оспорил иска като неоснователен , като отговорът му е подаден в срока по чл. 131 от ГПК. Отрича
съществуването на договор между страните, или, ако такъв и сключен – то същия
бил недействителен на основанието по чл. 22 от ЗПК. Прави се и възражение за
нищожност на отделната клауза на т.10 от раздел ІІ на договора, тъй
като противоречи на императивна правна норма, в частност чл. 33 от ЗПК. Спори
се и по размера на иска, направено е възражение, че са олихвявани изтекли лихви, като е начислявана –
недопустимо – лихва за забава върху друга лихва (анатоцизъм), както и че исковата
претенция за лихви е завишена, тъй като размера на обезщетението за забава е
изчислено в размер, по – голям от законния,
в противоречие с чл. 33 ал. 2 от ЗПК. Възразено е също така във второто
по делото открито съдебно заседание, че събраното от кредитора възоснова нищожните
клаузи следва да се прихване с насрещното му задължение да върне полученото без
основание; това възражение обаче не може да бъде разгледано от съда , тъй като
е направено след изтичането на срока по чл. 131 от ГПК.
Моли се исковете да бъдат отхвърлени и да се
присъдят на ответника сторените по делото разноски.
Вещото лице
по проведената счетоводна експертиза дава заключение, че последното плащане по
договора от страна на Т. е извършено на дата 25.04.2014г, като към този момент
са платени общо 2458.75 лева, от които –
1404.67 лева – от главницата, 1015.52 лева- договорна лихва и 38.56 лева –
начислено обезщетение за забава. Остават съответно за плащане 8695.33 лева от
главницата, 2823.89 лева – договорна лихва за целия период на договора и
5191.33 лева – санкционна лихва/обезщетение за забава , начислено за период от
13.05.2014г до 26.11.2018г., при лихвен процент от 24.7907 % на годишна база.
Изчислено като еквивалент на законната лихва за периода от 27.11.2015г. до
26.11.2018г. , обезщетението за забава е в размер на 2619.79 лева. За период от
датата на забавата, 25.04.2014 до датата 26.11.2018г, законната лихва върху
непогасената главница е в размер на 4007.38 лева.
По същество:
Има на
л.4 от делото представено копие от договор между страните за банков кредит „Великден“
2013г., по силата на който банката – ищец дала на ответника заем в размер от 10
000 лева, със краен срок за погасяване – до 25.04.2018г. Договорено било
плащането на лихва като възнаграждение на кредитора, каквато за периода от
април 2013г до април 2015 г. била договорена в размер от 6.7 % на годишна база;
между 25.04.2015г 25.04.2016г., между страните бил приложим лихвен процент
от 14.7907 процента, като банката си
запазила правото да го промени едностранно (да го увеличи), ако длъжникът
допусне просрочие от повече от 30 дни да плати която и да било от вноските.
След 25.04.2016г бил приложим лихвен процент, изчисляем като сбор от базовия
лихвен процент на банката и още 6 процентни пункта, като към датата на сключване
, БЛП бил 8.7907 процента годишно. Заемната сума и лихвата следвало да бъдат
върнати на общо 60 равни месечни вноски, всяка от които по 196.37 лева, дължими на 25-то число на всеки от месеците
от май 2013г до март 2018г, като за м. май 2013 има предвидени две плащания,
дължими на тринадесето и двадесет и пето число от месеца. При забава в
плащането на вноските, върху забавената главница се начислявало и обезщетение
за тази забава в размер на 24.7907 процента годишно.
Сумата
била получена от Т.; по този факт не се спори, а и той личи от заключението на
вещото лице , което съдът кредитира. Затова , и предвид реалния характер на
договора за кредит , съдът не отрича сключването му.
Доказателства за точно изпълнение от страна на длъжника отсъстват. Обратно,
отново от заключението на вещото лице е видно, че вноските по кредита са били
плащани частично и със забава , като последното плащане от страна на длъжника е
направено на дата 25.04.2015г.
Банката
не твърди да е обявила на длъжника вземанията си за предсрочно изискуеми. Срокът
на договора е изтекъл на дата
25.04.2018г с настъпването на падежа на последната погасителна вноска .
Тъй като
договорът попада под дефиницията на чл. 9 от Закона за потребителския кредит,
той следва да се подчинява на закрепените там правила за потребителска защита
на кредитополучателите, в редакцията на
закона към датата на сключването (изм., ДВ, бр. 30 от
26.03.2013 г., в сила от 26.03.2013г.). Договорът е писмен, на хартиен носител,
на длъжника е предаден екземпляр от него, общия размер на кредита и условията
за усвояването му; посочени са лихвения процент по кредита, условията за
прилагането му и индекс или референтен лихвен процент, който е свързан с
първоначалния лихвен процент, както и периодите, условията и процедурите за
промяна на лихвения процент; информацията е предоставена за всички приложими
лихвени проценти. Има посочване на годишния процент на разходите и общата сума,
дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за
кредит, и посочване на допусканията, използвани при изчисляване на годишния
процент на разходите. Има посочване на условията за издължаване на кредита от
потребителя, включително погасителен план, съдържащ информация за размера,
броя, периодичността и датите на плащане на погасителните вноски. Отсъства
посочване на последователността на разпределение на вноските между
различните неизплатени суми, дължими при различни лихвени проценти за целите на
погасяването, при положение, че по договора има поне три различни начина, по
които се изчислява кредиторовото възнаграждение. Тази липса обаче не е
достатъчна да релевира обща
недействителност на договора, тъй като различния начин на изчисляване на
лихвата не води автоматично до приложим различен лихвен процент, който като
краен резултат остава същия в абсолютно цифрово
изражение. Прави се извод , че
първоначалния погасителен план отразява точно последователността на
разпределение на вноските между различните неизплатени суми при всички лихвени
проценти, при което няма порок , който да релевира недействителност на целия
договор .
Има информация
за правото на потребителя при погасяване на главницата по срочен договор за
кредит да получи при поискване и безвъзмездно, във всеки един момент от
изпълнението на договора, извлечение по сметка под формата на погасителен план
за извършените и предстоящите плащания ( чл. 7. 3 от общите условия), както и
такава за наличието или липсата на право
на отказ на потребителя от договора, срока, в който това право може да бъде
упражнено, и другите условия за неговото упражняване ( чл. 7.4.1 от ОУ).
Въведената
като защитно възражение обща недействителност на договора по смисъла на чл. 22
от ЗПК не можа да бъде установена.
Неравноправна
е обаче на основание чл. 143 ал. 2 т. 12 от също приложимия Закон за защита на
потребителите, клаузата на чл. 4 от договора, която се използва за определяне
на размера на кредиторово възнаграждение. Тя позволява на търговеца или
доставчика да променя едностранно без основание характеристиките на стоката или
услугата, като предвижда възможност на банката да измени едностранно
договорения лихвен процент. Това е така , тъй като методиката, която се прилага
за определяне на третия във времеви план лихвен процент, съдържа като задължителен
компонент т.нар. „ базов лихвен процент на банката“. Този „базов лихвен процент“, може и да бъде определян едностранно според
нуждите на кредитора, като начина за определянето му ( според представената методика) е неизвестен за длъжника.
Тъй като според заключението на вещото лице, банката и ефективно е прилагала така определения
лихвен процент, клаузата е недействителна, липсва основание за плащане на кредиторовото
възнаграждение и остатъка от него не се дължи.
По
възражението за нищожност на клаузата на чл. 10 от раздел ІІ от договора:
Тази
договорка между страните определя размера на обезщетението, което кредиторът
има право да получи при забава на длъжника да плати. Уговорено е обезщетение в
размер на договорения за възнаграждението лихвен процент , към който се прибавя
„наказателна надбавка в размер на законната лихва“, тоест, размера е 24.7907
процента годишно. Тъй като закона (чл. 33 ал.2 от ЗПК) забранява начисляване в
тежест на потребителя на обезщетение за забава над размера, определен в чл. 10
от ЗЗД, и този размер е надхвърлен, нормата е нищожна на основанието по чл. 26
ал. 1 от ЗЗД – поради противоречие със закона. Вярно е , че в тази хипотеза ЗПК
замества по реда на чл. 26 ал. от ЗЗД нищожната норма с повелителния специален
закон по чл. 33 ал. 2, но съдът не може приложи последната , като приеме за
съществуващо вземане за обезщетение за забавата в размер на законната лихва ,
дори да може да се предположи, че
сделката би била сключена и без недействителните й части. Това е така , тъй
като на плоскостта на потребителската защита, не се допуска правна уредба на
държава-членка на ЕС, която дава възможност на националния съд, когато
констатира нищожността на неравноправна клауза в договор между продавач или
доставчик и потребител, да допълни договора, като измени съдържанието на тази
клауза (срв. задължителните за съда решения на СЕС С-618/10 от 14.06.2012г. по дело Banco
Espanol de Credito срещу Joaquin Calderon Camino, и С-421/14 от 26.01.2017г. по
дело Banco Primus SA срещу Jesus Gutierrez Garcia, както и съответната практика
на националните съдилища – решение № 76/22.07.2020 г., ВКС, ТК , І.т.о, по по т.д. №1011 по описа за 2019г. и др. ).
Доколкото вземане на банката за лихви няма, възражението за изтекла погасителна давност
следва да се разгледа само по отношение н а главницата. Каза се, банката не е обявявала вземанията
си по договора да са предсрочно изискуеми по реда на чл. 60 ал. 2 от Закона
за кредитните институции, следователно,
съобразно трайната практика на ВКС , давност тече от падежната дата на всяка от
вноските, като вземането на кредитора се погасява с изтичането на пет години
бездействие – за главницата, доколкото за нея
няма основание по чл. 111 от ЗЗД
да се приложи краткия погасителен срок. Заявлението за издаване на
заповед за незабавно изпълнение, по което е образувано частното гражданско дело
№ 18840, е подадено в съда на дата 27.11.2018 г., тоест, биха били погасени по
давност вземанията за главница и такси с настъпил преди 27.11.2013 г падеж. Всички
плащания по договора са извършени по погасителния план, независимо от забавата,
тъй като тя не отпада с изтичането на срока за плащане на последната вноска, а
друго основание страните да бъдат освободени от облигационната си връзка няма.
Кредитът обаче е в просрочие едва от дата 25.03.2014г – за главницата, която
затова не е погасена по давност. Възражението е неоснователно.
В резюме,
вземането за главница съществува и искът то да се признае за установено следва
да бъде уважен, а исковете за лихви да се отхвърлят изцяло.
Разноските се присъждат пропорционално.
Общия размер на направените от банката разноски е 1014.43
лева , като освен тези по списъка по чл. 80 от ГПК , тук се включват и тези,
направени по частното дело № 18840/18, ПРС. Съответно на уважената част от исковете , дължат се
524.92 лева разноски ( 1014.43/16610.55*8595.33).
Ответникът
е бил освободен от такси и разноски по делото , такива не е направил. На
процесуалния му представител – адвокат се дължи хонорар по реда на чл. 38 от
Закона за адвокатурата, който се определя като съответна на размера на отхвърлените искове част от минималния такъв
съобразно Наредбата по чл. 36 от ЗА и чл. 78 ал. 3 от ГПК. При цена на исковете
от 16610.55 лева, минималния хонорар по чл. 7 ал. 2 от Наредбата е 1028.31
лева, и пропоционално на отхвърлената част се дължат 496.19 лева (
1028.31/16610.55*8015.22).
Тъй като
Т. е бил освободен от такси и разноски, заключенията на вещото лице по
поставените от него въпроси са заплащани първоначално от бюджета на съда , като
са платени общо 80 лева. Затова страните следва да бъдат осъдени да ги заплатят
по сметката на съда , съответно на уважената , респ., отхвърлената част от
претенцията.
Воден от изложеното и на основание чл.
235 от ГПК, съдът
Р Е Ш И:
Признава за установено спрямо А.С.Т., ЕГН **********,***, че в отношенията между страните , дължи на
„Първа инвестиционна банка“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление в София , обл. Драган Цанков № 37, плащане на следните суми по
договор за кредит № №****************. ,
за които е издадена заповед за плащане № 10572/03.12.2018г. по ч. гр. дело № 18840/2018 г. по описа на
Районен съд – Пловдив, ІІ брачен състав: 8595.33 лева – главница, ведно със
законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението –
27.11.2018г. до окончателното изплащане на вземането, КАТО ОТХВЪРЛЯ като
неоснователни исковете в частта , представляваща 2823.89 лв. просрочена
договорна лихва, начислена за периода 25.04.2014г. – 25.04.2018г. , и 5191.33
лв. просрочена наказателна лихва за периода от 13.05.2014 г. – 26.11.2018г.
Осъжда А.С.Т., ЕГН **********,***, да заплати
на „Първа инвестиционна банка“ АД , ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление в София , обл. Драган Цанков № 37
, сумата от 524.92 лева разноски по двете дела.
Осъжда „ Първа
инвестиционна банка“ АД , ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в
София , обл. Драган Цанков № 37, да заплати на адв. С.Г. М., личен номер на адвокат *********, адрес
на “ ****, сума от 496.19 лева хонорар на основание чл. 38 от
ЗА.
Осъжда А.С.Т., ЕГН **********,***, да
заплати по бюджета на съдебната власт, чрез
сметката на РС Пловдив за
депозитите , сумата от 41.40 лева платен на ВЛ хонорар по делото.
Осъжда „ Първа инвестиционна банка“ АД , ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление в София , обл. Драган Цанков №
37, да заплати по бюджета на съдебната власт, чрез сметката
на РС Пловдив за депозитите , сумата от 38.60 лева платен на ВЛ хонорар
по делото.
Решението подлежи на обжалване пред ПОС с
въззивна жалба в двуседмичен срок от връчването му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:/п/
Вярно с оригинала!
КГ