№ 1255
гр. София, 04.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 16 -ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на двадесет и трети октомври през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:Анелия Маркова
Членове:Величка Борилова
Зорница Гладилова
при участието на секретаря Мариела П. Миланова
като разгледа докладваното от Анелия Маркова Въззивно гражданско дело №
20251000501672 по описа за 2025 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по реда на чл. 258 и следв. ГПК.
Срещу решение № 1878 от 28. 03.2025 г. по гр.д.№ 4299 по описа за 2024
г. СГС, ГО, І-8 състав са постъпили въззивни жалби от:
1. Н. Н. Н., ищец в производството по иска по
чл.2, ал.1 т.3 ЗОДОВ.
Решението се обжалва в частта, в която претенцията му за
обезщетение за неимуществени вреди е била отхвърлена за разликата над 50
хиляди лева до пълния предявен размер от 200 хиляди лева.
Излагат се доводи за неправилност на така постановеното решение.
Счита, че определения от съда размер на обезщетението е несъответен и като
такъв несправедлив на продължителността на воденото срещу него
наказателно производство за периода от 16.11.2016 г. до 10.05.2021 г. /4 години
и половина/, както и търпените през този период неимуществени вреди;
техният мащаб. Решението не било съобразено с практиката на ВКС във
връзка с присъждането на обезщетение в подобни случаи, при определени
1
професии, каквато ищецът заемал. Поради предприетото наказателно
преследване бил принуден да напусне поста си на министър на отбраната. В
този смисъл не били отчетени показанията на свидетелката А., която сочела,
че от този момент ищецът бил „политически труп“. Не било съобразено и, че
към датата на започване на наказателното преследване ищецът бил на 50
години. Следвало да се вземе предвид и, че към настоящия момент ищецът
също продължавал да търпи негативни емоции от незаконното преследване.
Счита, че претенцията му е основателна в пълния предявен размер от 200 000
лв.
Иска се в обжалваната му част решението да бъде отменено и вместо
това постановено друго, с което претенциите да бъдат уважени.
Отговор от ответника /пред първата съдебна инстанция/
Прокуратурата на Р България не е постъпил. В хода на производството се
излага становище за нейната неоснователност и правилност на
първоинстанционното решение в частта, в която ищцовите претенции са
отхвърлени като неоснователни.
По допустимостта на жалбата:
Обжалваното решение е връчено на въззивника/ищец на 22.04.2025 г.
Въззивната жалба е подадена на 29.04.2025 г.
Следователно същата е в срока по чл.259, ал.1 ГПК.
Съдебният акт подлежи на обжалване; налице е правен интерес от
обжалване.
Следователно въззивната жалба е допустима.
2-Прокуратурата на Р България, ответник в производството по иска по
чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ.
Решението се обжалва в частта, в която претенцията на ищеца срещу
ответника/въззивник за обезщетение за неимуществени вреди е уважена, вкл.
относно присъдената законна лихва върху същото, считано от датата на
влизане в сила на оправдателната присъда до окончателното плащане.
Решението се обжалва и в частта за разноските .
Излагат се доводи за неправилност и необоснованост на така
постановеното решение. Сочи, че събраните по делото доказателства не били
2
обсъдени в тяхната съвкупност, а показанията на свидетелката А. били
възприети от съда, безкритично. Претенцията на ищеца за неимуществени
вреди не била доказана; липсвала причинно-следствена връзка по част от
твърдените за претърпени вреди. Счита, че при определяне на обезщетението
за неимуществени вреди са нарушени критериите на чл.52 ЗЗД. От решението
изобщо не ставало ясно какви критерии са взети предвид за определяне на
обезщетение в размер на 50 хиляди лева. Не било съобразено, че ищецът бил с
мярка за неотклонение „подписка“. Липсвали данни за медийните публикации
информацията да е предоставена от Прокуратурата. Сочи, че не бил станал
причина за продължителността на съдебното производство.
Иска се в обжалваната му част решението да бъде отменено и вместо
това постановено друго, с което претенциите да бъдат отхвърлени като
неоснователни.
Отговор от ищеца /пред първата съдебна инстанция/ не е постъпил. В
хода на производството се излага становище за неоснователност на въззивната
жалба.
По допустимостта на жалбата:
Обжалваното решение е връчено на въззивника/ответник на 03.04.2025 г.
Въззивната жалба е подадена на 10.04.2025 г.
Следователно същата е в срока по чл.259, ал.1 ГПК.
Съдебният акт подлежи на обжалване; налице е правен интерес от
обжалване.
Следователно въззивната жалба е допустима.
По основателността на въззивните жалби:
Съгласно чл. 269 ГПК въззивната инстанция се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част.
По останалите въпроси – само доколкото са посочени в жалбата.
След служебно извършена проверка въззивната инстанция приема, че
първоинстанционният съд се е произнесъл във валиден и допустим
процес.
По доводите във въззивните жалби:
За да постанови решение в обжалвания смисъл, първоинстанционните
3
съд досежно възникването на отговорността на Прокуратурата в
хипотезата на чл.2, ал.1,т.3 ЗОДОВ е приел, че няма спор между страните по
делото, а посоченото обстоятелство се и установявало от събраните по делото
писмени и гласни доказателства, че срещу ищеца е било образувано
наказателното производство, по което след внасяне на обвинителен акт от
страна на органи на Прокуратурата, на същия е било повдигнато обвинение в
извършването на умишлено престъпление по чл. 282, ал. 3, във вр. с ал. 2 от
НК, във вр. с ал. 1, във вр. с чл. 26, ал. 1 НК. Събраните писмени
доказателства в действителност установявали релевираното от ищеца
твърдение, че наказателното производство срещу него е продължило около 4
години и половина.
В хода на съдебното дирене също било установено, че с Присъда №
3/02.07.2019 г., постановена по н.о.х.д. № С-5/2017 г. по описа на СГС, НО, 8
състав, съдът е признал ищеца за невинен и на основание чл. 304 НПК, го
оправдал по повдигнатото му обвинение.
С Решение № 18/13.07.2020 г., постановено по в.н.о.х.д. № № П12/2020 г.
по описа на САС, НО, 7 състав била потвърдена изцяло първоинстанционната
присъда по н.о.х.д. № С-5/2017 г. по описа на СГС, НО, 8 състав.
С Решение от 10.05.2021 г., постановено по к.н.о.х.д. № 678/2020 г. по
описа на описа на ВКС било потвърдено изцяло обжалваното решение по
в.н.о.х.д. № П12/2020 г. по описа на САС, НО 7 състав и присъдата била влязла
в законна сила на 10.05.2021 г.
При това положение първоинстанционният съд е достигнал до извода, че
са доказани кумулативните предпоставки за възникване на отговорност на
Прокуратурата по иска с правно основание чл.2, ал.1,т.3 от ЗОДОВ.
Ищецът претендирал обезщетение за неимуществени вреди с твърдения
за засягане на честта, достойнството и доброто му име в обществото и изобщо
- цялостното отражение на предприетото срещу него наказателно преследване
върху живота му - семейство, приятели, професия и професионална
реализация, обществен отзвук и др., а също и с притесненията, които ищецът
твърдял да е претърпял, в следствие на повдигнатото срещу него обвинение и
воденото наказателно производство.
Ищецът бил привлечен към наказателна отговорност на 16.11.2016 г.,
4
към който момент бил на 50 години - в трудоспособна и социално активна
възраст.
Събраните по делото писмени доказателства подкрепяли твърдението на
ищеца, че образуването, движението и приключването на наказателно
производство отнело значително време - около 4 години и половина, докато
същият бил признат за невиновен по повдигнатото срещу него обвинение в
извършването на умишлено престъпление, през който период безспорно
ищецът бил търпял негативни психически изживявания и стрес досежно,
качеството му на подсъдим и свързаната с това възможност за налагане
наказание.
Обвинението срещу ищеца било за извършване на "тежко" умишлено
престъпление от общ характер по смисъла на чл. 93, т. 7 от НК, което
представлявало "особено тежък случай" - квалифициран състав на
престъплението по чл. 282, ат. 3 от НК, за което престъпление се предвиждало
наказание лишаване от свобода от 3 до 10 години, като съдът постановявал и
лишаване от правото по чл. 37, ал. 1, точка 6 - да заема съответната длъжност,
като в крайна сметка ищецът бил признат за невиновен и оправдан по
повдигнатото обвинение в извършване на престъпление.
Вредоносните последици без съмнение били предизвикали преди всичко
силно притеснение за ищеца, породено от основателен страх - да не бъде
осъден и да изтърпи наказание за престъплението, в което е обвинен.
Показанията на разпитаните свидетели по делото установили, че в периода на
провеждане на наказателното преследване, ищецът бил изпитвал силна
тревога, субективно притеснение и основателен страх не само от правната
възможност да бъде осъден да изтърпи наказание лишаване от свобода, но и от
факта, че случаят добил обществена известност и се обсъждал публично.
Според първоинстанционният съд страхът и притеснението на ищеца от
наказателна репресия и свързаните с нея последици на възможно осъждане в
резултат от наказателния процес бил основателен, доколкото тежестта на
предвидената в закона санкция, за извършване на споменатите престъпления
била тежка и нейната тежест не можело да бъде пренебрегната. Затова и
страхът от прилагане на наказателна санкция, който ищецът твърдял да е
търпял, трябвало да се приеме за доказан, понеже постановяването на
осъдителна присъда бил един от обективно възможните изходи от
5
повдигането на обвинение от органите на Прокуратурата на РБ. С оглед
трайната съдебна практика изпитването на страх от осъждане не следвало да
бъде доказвано по някакъв твърде особен, специфичен начин, както и че е
нормално било да се приеме, че лице, което е обвинено в извършване на
престъпление изпитва чувства на страх, притеснения, неудобства и
несигурност.
В конкретния случай, притеснението било оправдано, като се отчитал
факта, че наказателното производство било преминало от досъдебна - в
съдебна фаза и се било развило в пълен обем на три съдебни инстанции. Съдът
е кредитирал и показанията на разпитаните свидетели Н. Н. и Ц. А., относно
наблюдаваните от тях външни проявни форми на субективните емоционални
преживявания на ищеца.
Пак с оглед установеното в съдебната практика следвало да се вземе
предвид и дали обвиняемият е заемал длъжност в държавен орган при
завишени изисквания за почтеност. Ако отговорът бил положителен, то
следвало да се има предвид вида на заеманата длъжност, професионалните и
моралните изисквания за нейното заемане. Необходимо било да се изследва
съдържало ли е незаконното обвинение тезата за престъпна злоупотреба със
служебно положение, налице ли е разгласяване на обвинението и личността на
обвиняемия в средствата за масова информация. На преценка подлежала
степента на вредоносния ефект от обвинението върху социалната,
професионалната, или друг вид реализация на лицето, като следвало да се
съобрази каква е била същата преди, по време и след приключване на
наказателното производство. В случая наказателното преследване срещу
ищеца било водено за престъпление, извършено от обвиняемия в качеството
му на длъжностно лице, заемащо отговорно положение - министър на
отбраната на РБ, който в това му качество бил натоварен с голямо обществено
доверие. Високите изисквания за морал, доверие и стриктно спазване на
закона към позицията на министър и обстоятелството, че ищецът бил обвинен
в извършване на престъпление именно от позицията на власт като министър,
водели до сериозно засилване интензитета на нанесената увреда на
самооценката, честта, достойнството и доброто име на ищеца, каквото до този
момент той бил имал в обществото. Според първоинстанционният съд
понесените от ищеца вредоносни последици без съмнение били свързани и
6
със засягането на конституционно признатите субективни права на чест,
достойнство и добро име в обществото, настъпили по повод повдигнатото
срещу него обвинение.
Преди образуване на процесното наказателно производство, ищецът не
бил субект на наказателно преследване, постигнал бил успешна
професионална реализация, придобил бил обществена разпознаваемост като
политик, заемал бил висока обществена длъжност - Министър на отбраната на
Република България, членувал и в политическа партия. Процесуалните
действия, които били извършени в хода на досъдебното производство,
очевидно били засегнали честта и достойнството на ищеца, тъй като неговия
социален, професионален и обществен статус преди началото на споменатото
досъдебно производство, както и необремененото му съдебно минало до
момента на повдигане на процесното обвинение, способствали за формиране
на позитивно субективно мнение на ищеца за себе си (самочувствие), като
една обществено значима, влиятелна личност, която се ползва с доверие и е
постигнала значителни успехи в собствената си семейна, професионална,
партийна и социална среда.
Обсъжданите нравствени категории били особено значими за личността
на обществено известен политик и министър; ищецът бил заемал длъжност в
централен орган на изпълнителната власт и същевременно заемал и ръководна
позиция в партийна организация. При това положение самата възможност за
осъществяване на неговите властови и партийни функции, предполагало
притежаването на изградено лично самочувствие, което без съмнение било
сериозно накърнено. Засягането на честта се проявило в понижаване на
личната мотивация и ентусиазъм в хода на работния процес, чувство за
виновност и стремеж за поемане на лична отговорност спрямо семейния и
служебния му кръг, намалена концентрация и ефективност при вземане на
решения. В живота на ищеца била настъпила осезателна неблагоприятна
промяна, която предизвикала появата на негативни психо-емоционални
състояния - изпитването на чувство на безпокойство, отдалечаване на част от
приятелския кръг, демонстрирана тревожност за повлияването на членовете
на семейството му от повдигнатите обвинения и медийното отразяване,
терзания във връзка с промяна в обществените нагласи, чувството за дълг към
останалите партийни членове и избиратели. Така установената цялостна
7
негативна промяна съставлявала значителна неимуществена вреда, чието
проявление във времето трудно можело да бъде определено и за която
ответникът дължал обезщетение на ищеца. Накърнето било доброто име на
ищеца в обществото, както и професионалния му авторитет. За да достигне до
този си извод, съдът се е позовал на показанията на свидетелката Ц. А., в
които същата сочела досежно ищеца, че той бил „емблематично лице“. След
образуване на наказателното производство доверието в ищеца се било
разколебало. Хората смятали, че ще се достигне до ефективна присъда. Много
от областните председатели на БЗНС /ищецът бил председател на тази
организация по това време/ споделяли със свидетелката, че ищеца няма
политическо бъдеще и се страхували повдигнатото срещу ищеца обвинение на
не накърни имиджа на организацията. Независимо, че ищеца бил оправдан,
той бил загубил доверието в партията и в общественото пространство. В
днешни дни процесът срещу ищеца продължавал да се обсъжда с оглед
назначаването му за посланик в Украйна. Съдът е кредитирал показанията на
свидетелката, които били логични и непосредствени, а освен това
свидетелката познавала ищеца от 30 години. Освен това свидетелката в
качеството й на журналист била присъствала по време на съдебните заседания
по наказателния процес срещу ищеца. Изложеното от А. се потвърждавало и
от показанията на Свидетелката Н.. Тези показанията потвърждавали, че
редица партийни членове, приятели и хора от професионалния кръг на ищеца
били променили отношението си към него вследствие на предприетото
наказателно преследване. Свидетелката Н. сочела и за промяна на
обществените нагласи към ищеца, както и за възникването на семейни
проблеми.
Съдът е достигнал и до извода, че воденият срещу ищеца наказателен
процес е бил широко разгласен в медийното пространство, като и бил
предизвикал широк обществен интерес, което също довело до уронване на
доброто име на ищеца и неговия престиж. Това се потвърждавало както от
събраните по делото медийни публикации, така и от показанията на
свидетелите А. и Н.а. Освен това обвинението срещу ищеца било затруднило
професионалната реализация на ищеца- същият напуснал заеманият от него
пост на министър на отбраната.
Отношение към търпените от ищеца вреди имало обстоятелството, че
8
ищеца е заемал длъжност в изпълнителната власт по отношение на която
обществото имало завишени изисквания за почтеност и спазване на законите.
Следвало да се отбележи, че освен обичайното притеснение от
несправедливо осъждане, налице било и типично затваряне в себе си.
Търпените от ищеца вреди били с по-висок интензитет, тъй като
наказателното произвоство било водено срещу него във връзка с престъпление
свързано с професионалната му дейност- работата му като министър на
отбраната.
Първоинстанционният съд, обаче, е приел за недоказана тезата на
ищеца, че именно поради действията на Прокуратурата е била негативно
повлияна политическата и професионална кариера на ищеца. Установило се,
че ищецът бил започнал отново работа на висок обществен и международен
пост – посланик в посолството на Украйна. Установило се било, че ищеца
заема и понастоящем тази длъжност. Затова не можело да се приема, че
кариерата на ищеца е съсипана, каквито били твърденията му.
По делото не се установило ищецът да е претърпял значителни
здравословни проблеми; върху него не били нанесени необратими и трайни
психически травми, които да определяли по-висок размер на обезщетението.
Действително, по делото били представени медицински документи,
установяващи проведени от ищеца редица медицински изследвания, но не
била доказана причинно-следствена връзка с противоправното поведение на
Прокуратурата.
Относно размера на присъденото обезщетение за неимуществени
вреди първоинстанционният съд се е позовал на критерия за справедливост по
чл.52 ЗЗД и по-конкретно: първо -периодът на продължителност на
наказателния процес - производството продължило на три съдебни инстанции,
с обща продължителност около четири години и половина; на второ място
естеството на извършените процесуални действия с участието на ищеца, в
досъдебното производство, както и в съдебното производство;
обстоятелството, че спрямо ищеца е била приложена сравнително най-леката
мярка за неотклонение "подписка", която не била довела до засягане свободата
на придвижване на ищеца; на трето място тежестта на повдигнатото срещу
него обвинение в извършването на тежко умишлено престъпление от общ
характер по смисъла на чл. 93, т. 7 от НК; на четвърто място - обема и
9
характера на конкретно доказаните вреди, свързани със субективните
възприятия на ищеца - безпокойство, накърняване на честта и достойнството
на личността.
Следвало да се вземат предвид и социално-икономическите условия в
страната вкл. размера на минималната работна заплата към момента на
настъпването на вредоносния резултат.
Съобразно посочените по- горе критерии съдът е достигнал до извода, че
ищеца има право да получи обезщетение за претърпените неимуществени
вреди в общ размер на сумата от 50 000 лв. За разликата над посочената сума
до пълния претендиран размер от 200 000 лева искът е отхвърлен, като
неоснователен.
По претенцията за присъждане на мораторна лихва:
Такава е присъдена от датата на влизане в сила на оправдателната
присъда - 10.05.2021 г. до деня на окончателното плащане на обезщетението
като СГС се е позовал на задължителните указания в т. 11 от ТР № 3/2005 г. на
ОСГК на ВКС.
Апелативен съд-София, действащ като въззивна инстанция като взе
предвид доводите и въраженията на страните, както и събраните по делото
/пред първата съдебна инстанция/ докозателства, приема следното:
Противно на соченото от въззивника/ответник, обжалваното решение е
изключително добре мотивирано; събраните по делото писмени и гласни
доказателства са детайлно обсъдени в тяхната взаимосвързаност; тезата на
двете страни е подложена на анализ съобразно така събраните доказателства;
съдът е посочил кои гласни доказателства кредитира и защо.
Въззивната инстанция споделя мотивите на СГС и по арг. от чл.272
ГПК същите следва да се считат и за мотиви на настоящето решение.
Независимо от това, съобразно задълженията си по чл.269 ГПК излага
следните мотиви:
По въззивната жалба на въззивника/ответник:
Относно отговорността на Прокуратурата:
Предпоставките на чл.2, ал.1,т.3 от ЗОДОВ са доказани:
Съгласно чл. 2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ Държавата отговаря за вредите,
10
причинени на граждани в случаите на обвинение в извършване на
престъпление, ако лицето бъде оправдано или ако образуваното наказателно
производство бъде прекратено поради това, че деянието не е извършено от
лицето или че извършеното деяние не е престъпление, или поради това, че
наказателното производство е образувано, след като наказателното
преследване е погасено по давност или деянието е амнистирано.
Първоинстанционният съд правилно е установил фактическата
обстановка по спора:
От събраните по делото писмени и гласни доказателства по безспорен
начин е установено, че срещу ищеца е било образувано наказателното
производство, по което след внасяне на обвинителен акт от страна на органи
на Прокуратурата, на същия е било повдигнато обвинение в извършването на
умишлено престъпление по чл. 282, ал. 3, във вр. с ал. 2 от НК, във вр. с ал. 1,
във вр. с чл. 26, ал. 1 НК.
С Присъда № 3/02.07.2019 г., постановена по н.о.х.д. № С-5/2017 г. по
описа на СГС, НО, 8 състав, съдът е признал ищеца за невинен и на основание
чл. 304 НПК, го е оправдал по повдигнатото му обвинение.
С Решение № 18/13.07.2020 г., постановено по в.н.о.х.д. № № П12/2020 г.
по описа на САС, НО, 7 състав е била потвърдена изцяло
първоинстанционната присъда по н.о.х.д. № С-5/2017 г. по описа на СГС, НО,
8 състав.
С Решение от 10.05.2021 г., постановено по к.н.о.х.д. № 678/2020 г. по
описа на описа на ВКС е било потвърдено изцяло обжалваното решение по
в.н.о.х.д. № П12/2020 г. по описа на САС, НО 7 състав; присъдата е влязла в
законна сила на 10.05.2021 г.
Наказателното производство срещу ищеца е продължило около 4 години
и половина.
Следователно отговорността на Прокуратурата с оглед незаконно
повдигнатото и поддържано обвинение, е ангажирана. Незаконността на
обвинението съставлявала основание за носене на отговорност от страна на
Държавата, в случая в лицето на правозащитните органи по чл.2, ал.1,т.3 от
ЗОДОВ – Прокуратурата на Р България.
Относно търпените от ищеца неимуществени вреди:
11
Разпоредбата на чл.4 от ЗОДОВ предвижда, че на обезщетяване
подлежат тези вреди, които са пряка и непосредствена последица от
повдигнатото обвинение, т.е. само вредите, които са настъпили и се дължат на
наличието на незаконно обвинение и не биха се проявили, ако такова
обвинение липсваше.
Пряка причинно-следствена връзка е налице, когато деянието е
решаващо, вътрешно необходимо /не случайно/ свързано с резултата; в цялата
поредица от явления причината предшества следствието и го поражда, като
вредата закономерно произтича от деянието (решение по чл. 290 ГПК,
постановено по гр. д. № 3026/2008 г. на IV ГО ВКС).
Въззивната инстанция намира за правилни изводите на
първоинстанционният съд досежно наличието на причинно-следствена
връзка между действията на Прокуратурата и търпените от ищеца,
неимуществени вреди. Връзката се установява от събраните по делото
писмени и гласни доказателства.
Относно размера на обезщетението за неимуществени вреди:
С оглед указанията дадени в т.II от ППВС № 4 от 23.12.1968 г понятието
"справедливост" не е абстрактно понятие, а е свързано с преценката на редица
конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се вземат
предвид от съда при определяне размера на обезщетението. С оглед това
разбиране, при определяне на размера, съдът следва да вземе предвид всички
обстоятелства, които имат отношение към твърдяните от ищеца
неимуществени вреди-това са продължителността на проведеното наказателно
преследване, наложените принудителни мерки за неотклонение, интензитета и
продължителността на душевните болки, страдания и неудобства с оглед
тежестта и характера на обвинението, в което пострадалият е бил незаконно
обвинен. В този смисъл с решение № 123/23.6.2013 г по гр. дело № 254/14 г на
ВКС, Трето ГО, постановено за уеднаквяване практиката на съдилищата е
прието, че моралните вреди са индивидуално определими и паричното
обезщетение за тях следва да съответства на необходимото за преодоляването
им, и че не е пряка проява на справедливост, а е в дисхармония със
справедливостта определяне на парично обезщетение по-голямо от
необходимото за обезщетяване на претърпените вреди като се обсъдят всички
наведени доводи и обстоятелства, обосноваващи по-нисък размер на
12
обезщетение. При определяне на дължимото обезщетение така също следва да
се държи сметка и за обществените представи за справедливост в аспект на
съществуващите обществено-икономически условия на живот.
Освен въздействието на незаконния акт на правозащитния орган върху
здравето на ищеца, значение имат и субективните му негативни
преживявания, отражението на незаконния акт върху личната свобода и
социалната сфера на общуване и работа, контактите и взаимоотношенията със
семейството му и близките му, както и други подобни обстоятелства,
естествено, видът на повдигнатото обвинение, продължителността на
наказателното производство, видът и срокът на мерките за неотклонение за
всеки конкретен случай.
Не се спори по делото, а и от събраните писмени и гласни доказателства
се установява, че ищеца към датата на образуване на наказателното
производство е известен общественик, политик, заемал е висша длъжност в
изпълнителната власт - министър на отбраната.
Не се спори по делото, а и от събраните доказателства се установява, че
повдигнатото срещу ищеца наказателно обвинение е във връзка с неговата
професионална дейност.
Касае се до тежко умишлено престъпление от общ характер по смисъла
на чл.93, т.7 НК, което представлява „особено тежък случай“ – квалифициран
състав на престъплението по чл.282, ал.3 НК, за което престъпление се
предвижда лишаване от свобода от 3 до 10 години; предвижда се и лишаване
от правото по чл.37, ал.1,т.6- заемане на длъжност.
Установява се от събраните по делото гласни доказателства, че ищеца е
изпитвал основателен страх да не бъде осъден и съответно да търпи наказание
за престъплението, в което е обвинен. Този страх е продължил в течение на
цялото наказателно производство, което е протекло на три инстанции и с
продължителност от около 4 години и половина.
Притесненията на ищеца в течение на наказателното производство са се
изразявали и във това, че случаят е добил обществена известност, както и се е
обсъждал публично. Това се потвърждава от показанията и на двете
свидетелки – А. и Н.а, първата от които и журналист, отразяващ процеса.
Наред с това по делото /пред първата съдебна инстанция/ са представени
13
редица медийни публикации, от които също се установява, че предприетото
срещу ищеца наказателно производство е станало обществено известно.
Показателно е, че Свидетелката Н., дъщеря на ищеца, е разбрала за
повдигнатото обвинение срещу баща си също от медиите, показания на л.114
от първоинстанционното производство. По това време свидетелката е била
ученичка в гимназията и нейни съучаници са се интересували от случая. Дори
да приемем, че това разгласяване не е по почин на Прокуратурата,
общественото достояние на случая е факт; факт от който ищецът е търпял
вреди. Касае се до публична личност по отношение на които лица, обществото
е изключително чувствително на темата морал и качество на изпълнение на
държавническите им задължения. Още повече, че в публикациите се съдържат
твърдения, че по причина на професионалното поведение на ищеца Държавата
търпи вреди в рамките на милиони лева. Твърдят се и факти, че поради
неизпълнение на задълженията на ищеца като министър на отбраната е
застрашена авиационната безопасност, респ. националната сигурност. От
показанията на свидетелката А. се установява, че дори българи „стари
николапетковисти“, живеещи в чужбина, са останали с впечатления, че се
касае до национално предателство от страна на ищеца.
От показанията на Свидетелката Н. се установява, че ищеца се е
почувствал засрамен от „цялата ситуация“. Признал пред семейството си, че
го съдят и наистина е възможно да влезе в затвора. Според Свидетелката Н.
ищецът винаги е искал семейството му да се гордее с него и с това което прави
и постига в личния и професионален живот. Според Свидетелката Н.
предявеното наказателно преследване срещу баща й е било преднамерено с
цел да бъде уронен неговия престиж и авторитет; тази цел според нея била
постигната. Всички знаели за процеса – съучениците на Свидетелката Н.,
съседи. Преди процеса ищецът бил много общителен човек. Свидетелката Н.
сочи, че била посещавала работното място на баща си и там всички се
държали изключително добре, а ищецът се стремял да създаде на работното си
място една общност, един колектив в който всички да работят заедно. Според
свидетелката А. преди процеса ищеца бил „харизматичен тип лидер“; „човек,
който гори в каузата, който успява да мотивира цялата организация, дори
съмишлениците в Реформаторския блок, „емблематично лице“, което дава нов
повей в политиката“. Свидетелката Н. сочи, че след повдигането на
обвинението ищецът престанал да излиза да спортува, отдръпнал се дори от
14
близките си. Станал мнителен към всички и раздразнителен. Свидетелката А.
сочи, че Н. престанал да контактува със съпартийците си; изпаднал в
депресивно състояние, твърди да го е видяла да плаче; не издържал на
напрежението. Затворил се и отказвал публични изяви. Имал проблеми със
съня. Съседите, с които Н.и живеели от близо 20 години, спрели контактите
със семейството. Всички околни ги отбягвали. Свидетелката Н. споделя за
случай, когато баща й поздравил съсед, но последния не отговорил на
поздрава му. Ищецът й споделил, че колегите му отказвали да работят с него и
да изпълняват това, което им казва. Свидетелката Н. сочи за колега на баща си
с името Л., с който са били в приятелски отношения и дори двете семейства
били заедно на Нова година, този колега напуснал министерството и изобщо
престанал да контактува с ищеца. Свидетелката А. сочи, че съпартийците му
също са се одръпнали от него. Н. чувствал недоверието на околните към себе
си. Много от съпартийците му били убедени, че ще се достигне до осъдителна
ефективна присъда. Същевременно се притеснявали за имиджа на
организацията поради повдтигнатото срещу ищеца обвинение; не му вярвали
в чисто политически план. Свидетелката А. независимо, че познавала отдавна
Н. и била убедена в неговите принципи и морални устои, също се усъмнила в
невиността му, защото обвинението й звучало „изключително силно“.
Свидетелката Н. също се усъмнила в невиността на баща си, защото не е
допускала, че може да се повдигне обвинение на невинен човек. Майка й и
брат й също се съмнявали в невиността на баща й. До ден днешен брат й не
контуктувал с баща си. Брат й загубил всякакъв респект към баща си,
всякакво уважение. Връзката им като семейство била разрушена. Според
Свидетелката Н. съмнението за невиността на ищеца от страна на близки и
съседи продължавало и към настоящия момент.
Правилно първоинстанционният съд е кредитирал показанията на
свидетелките, същите са логични и последователни, както и почиват на лични
възприятия. Свидетелката Н. е живяла с баща си до заминаването му за
Украйна, а свидетелката А. го познава от 30 години и го е съпътствала през
цялата му политическата кариера в БЗНС.
Първоинстанционният съд е отчел, че по общо правило незаконното
обвинение на лице, упражняващо професия като ищцовата в извършване на
престъпление има по-силно негативно отражение върху неимуществената му
15
сфера, в този смисъл търпените от ищеца негативни последици от това
незаконно обвинение не са обичайни. От показанията на свидетелките и
особено тези на свидетелката А. е видно, че Н. е бил убеден, че ще се достигне
до ефективна осъдителна присъда. Това убеждение се подклаждало от факта,
че на последното заседание по делото прокурорът поискал наказание
лишаване от свобода осем година и то ефективно при строг режим. Ищецът
бил отчаян и споделил на А., че ако влезе в затвора не знае как ще го
преживее. Според свидетелката независимо от оправдателната присъда
доверието на съпартийците му към ищеца не е възстановено;
продължителността на делото било компроментирало доверието към ищеца.
По въззивната жалба на въззивника/ищец:
Наложената мярка за неотклонение е лека : „подписка“. Не се
установява поради предприетото срещу ищеца наказателно преследване
същият да е бил отстранен от длъжност. Видно от показанията на
свидетелката А. правителството, в което ищецът е бил министър си е подало
съвкупно оставката през 2016 г.; длъжността, която ищецът е заемал по време
на предприетото срещу него наказателна преследване е мандатна.
Следва да отбележим и факта, че освен разгласяване на предпиретото
наказателно производство срещу ищеца, медийте са разпространили и това, че
същия е оправдан. Дори тези публикации по оправдаването на Н. са по-
многобройни от тези по повод повдигнатото му обвинение.
Неоснователен е довода на ищеца, че вследствие на предприетото срещу
него наказателно преследване е станал „политически труп“, както сочи
свидетелката А.. Установява се от данните по делото, а и това е обществено
известен факт, че ищеца е назначен за посланик в Украйна. В този смисъл са и
представените медийни публикации за дейността на ищеца като такъв, виж
л.105 и л.106, л.109 и следв. от делото пред СГС. Общественото обсъждането
на това по какъв ред е бил назначен като посланик и дали е спазен
установения такъв, няма отношение към противоправното поведение на
Прокуратурата поради което отговорността на същата не може да се
ангажира.
От разпита на свидетелката А. се установява, че ищеца продължава да е
член на БЗНС.
16
Действително, с исковата молба са представени медицински
направления и документи за извършени от ищеца медицински изследвания, но
правилно СГС е достигналдо извода, че по делото от страна на ищеца комуто е
доказателствената тежест, не са ангажирани доказателства за причинно-
следствената връзка между сочените от ищеца здравословни проблеми и
противоправното поведение на Прокуратурата. Следва да отбележим, че по
отношение визираните в амб.лист от 11.01.2019 г. оплаквания за неприятни
усещания в краката: „Синдром на неспокойните крака“, л.89 от
първоинстанционното производство, е посочено, че същите датират от около
10 години, а наказателното преследване е започнало през 2016 г.
Налага се извод, че определеното от първоинстанционният съд
обезщетение за неимуществени вреди е справедливо по смисъла на чл.52 ЗЗД;
същото отговаря на социално-икономическите условия в страната, както и е в
рамките в които от ВКС се определят обезщетение за неимуществени вреди
на публични личности по аналогични казуси.
Относно присъдената законна лихва /въззивна жалба на
въззивника/ответник:
Законната лихва е присъдена, считано от дата на влизане в сила на
оправдателната присъда; същата е съобразена с трайно установената съдебна
практика по този въпрос, вкл. и цитираното от СГС ТР №3/2005 г., т.11 на
ОСГК на ВКС.
С оглед горните мотиви въззивната инстанция приема, че обжалваното
решение е правилно и като такова ще следва да бъде потвърдено.
По разноските:
Пред първата съдебна инстанция:
При този изход на спора решението е правилно и в частта за разноските.
Пред въззивната инстанция:
На въззивника/ищец разноски се следват, но такива не се претендират
поради което съдът не присъжда разноски.
Водим от горното, АПЕЛАТИВЕН СЪД – СОФИЯ
РЕШИ:
17
ПОТВЪРЖДАВА решение № 1878 от 28. 03.2025 г. по гр.д.№ 4299 по
описа за 2024 г. СГС, ГО, І-8 състав, изцяло.
Решението може да се обжалва пред ВКС на РБ в 1-месечен срок от
връчването му на страните, при условията на чл.280, ал.1 и ал.2 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
18