РЕШЕНИЕ
№ 100
гр. Варна, 08.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и седми октомври през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Диана В. Джамбазова
Членове:Маринела Г. Дончева
Росица Сл. Станчева
при участието на секретаря Юлия П. Калчева
като разгледа докладваното от Диана В. Джамбазова Въззивно гражданско
дело № 20213000500435 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по въззивна жалба, подадена от
процесуалния представител на ЯН. Д. Д., М. Д. Д., АТ. СН. Д. и П. Д. П.,
всички от гр.Дългопол, Варненска област срещу решение №
260126/25.06.2021 г. по т.д.№ 1264/2018 г. на Окръжен съд – Варна в частта
му, с която са отхвърлени исковете по чл.226 от КЗ /отм./, предявени против
ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп“, ЕИК ********* за сумата до 50000
лева за всеки от ищците – обезщетение за претърпени неимуществени вреди
от смъртта на дядо им Д.С.М., настъпила от ПТП на 11.08.2013 г., ведно със
законната лихва. Оплакванията са за неправилност поради нарушение на
закона, с молба за отмяна и за уважаване на исковете в размер на по 50000
лева за всеки от въззивниците.
В подаден писмен отговор процесуалният представител на ЗАД
„Булстрад Виена Иншурънс Груп“ – София оспорва въззивната жалба и
изразява становище за правилност на решението.
1
Въззивната жалба е подадена в срок и от надлежна страна и е
процесуално допустима. След като прецени доказателствата по делото –
поотделно и в тяхната съвкупност, Варненският апелативен съд приема за
установена следната фактическа обстановка:
Предявени са искове с правно основание чл.226 КЗ /отм./ и чл. 86 ЗЗД
от ЯН. Д. Д., М. Д. Д., А. С. Д. и П. Д. П., срещу ЗАД „Булстрад Виена
Иншурънс Груп" – София, за присъждане на сумата от по 100000 лв. за всеки
- обезщетение за претърпени неимуществени вреди - болки и страдания от
смъртта на дядо им Д.С.М., настъпила в резултат на ПТП на 11.08.2013 г.,
ведно със законната лихва. Предмет на претенциите пред настоящата
инстанция е присъждане на обезщетение в размер на по 50000 лева за всеки
от ищците, поради което решението – в отхвърлителните му части за сумата
от по 50000 лева за всеки от тях, е влязло в сила.
Оспорвайки изцяло исковете, ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп"
сочи, че не е доказано наличието на близост с по-голям интензитет от
обичайните отношения между дядо и внук; евентуално - твърди
съпричиняване от страна на пострадалия и оспорва претендирания размер
като изключително завишен.
Безспорно е по делото, че с присъда по НОХД № 1156/2017 г. на ОС -
Варна, И.А.Ф. бил признат за виновен в извършване на престъпление по
чл.343, ал.3, пр.1, б.„Б", вр. чл.343, ал.1, б.„В" от НК за това, че на 11.08.2013
г. в гр.Дългопол, при управление на л.а.„Мерцедес 200Д" с per. № А 2646 KB,
по непредпазливост причинил смъртта на Д.С.М.. Не се спори за наличието
на застраховка „Гражданска отговорност" за л.а.„Мерцедес 200Д" с per.№ А
2646 KB по застрахователна полица № 03113001674087/26.06.2013 г. със срок
на валидност от 26.06.2013 г. до 25.06.2014 г., издадена от ЗАД „Булстрад
Виена Иншурънс Груп".
Приложените удостоверения: за наследници от 14.08.2013 г., за
родствени връзки и за раждане, установяват факта, че ищците са внуци на
починалия Д.С.М.
Заключението на назначената автотехническата експертиза установява,
че пострадалият е бил пътник на предна дясна седалка в л.а.„Мерцедес“,
управляван от И.А.Ф. при ПТП на 11.08.2013 г. Преди водачът да загуби
управление, скоростта на автомобила е била 110 км/час. Причина за смъртта
2
на Д.М. е черепно-мозъчна травма, довела до мозъчен оток с тежко потискане
на функциите на мозъчния ствол. При аутопсията не са установени
характерните белези за „коланна травма“, а получените увреждания биха
могли да се получат както при поставен предпазен колан, така и без него.
Показанията на свид.П.М. – баба на ищците установяват, че тя и
починалият й съпруг живеели заедно с двете си дъщери и с внуците си в
кв.“Аспарухово“. Бабата и дядото работели и издържали всички, внуците
били в много близки отношения с починалия и и преживели тежко смъртта
му: Я. започнал да заеква, а П. се дистанцирал и не искал да общува.
Свидетелката установява, че до сега все още тъжат за него, защото бил много
грижовен дядо и съпруг.
За ангажиране отговорността на застрахователя по сключена
задължителна застраховка “гражданска отговорност” на водач на МПС за
вреди на трето лице, е необходимо ищецът да установи, че вредите, чието
обезщетяване претендира, са пряк резултат от противоправното поведение на
застрахованото лице.
Съгласно чл.300 от ГПК, влязлата в сила присъда е задължителна за
гражданския съд, разглеждащ гражданските последици от деянието, относно
това дали то е извършено, неговата противоправност и виновността на дееца,
а на доказване подлежат причинените неимуществени вреди и техния размер,
както и причинна връзка между деянието и вредоносния резултат. Доколкото
в случая причиняването на смъртта на пострадалия е елемент от фактическия
състав на престъплението, причинната връзка между процесното ПТП и
настъпването им следва да се приеме за установена.
Съобразно ТР №1/2016 г. на ОСНГТК на ВКС, справедливо е и други
лица, извън най-близкия семеен и родствен кръг, да могат да получат
обезщетение за неимуществени вреди, ако са създали с починалия постоянна,
трайна и дълбока емоционална връзка, заради съдържанието на която търпят
морални болки и страдания от смъртта му, сравними по интензитет и
продължителност с болките и страданията на най-близките.
Предпоставките за обосноваване на материално-правната лигитимация са
както наличието на особено близка връзка между починалия и претендиращия
обезщетението, така и действително претърпените неимуществени вреди,
надхвърлящи по интензитет и времетраене вредите, нормално присъщи за
3
съответната връзка. Особено близка, трайна и дълбока емоционална връзка е
налице, когато поради конкретни житейски обстоятелства привързаността
между починалия и претендиращия обезщетението е станала изключително
силна - такава, каквато се предполага, че е привързаността между починалия
и най-близките му, активно легитимирани да претендират обезщетение за
неимуществени вреди съгласно ППВС № 4/25.05.1961 г. и ППВС №
5/24.11.1969 г.
Отчитайки факта, че в българския бит обичайно отношенията между
посочените роднини се характеризират с взаимна обич, морална подкрепа,
духовна и емоционална близост. За да се приеме наличие на особено близка
връзка, необходимо е - освен формалното родство, да е налице близост, по-
голяма от нормалната.
В настоящия случай внуците са живели заедно с майките си при своите
баба и дядо, които са издържали всички финансово, видно от показанията на
свид.П.М. - баба на ищците, преценени с оглед чл.172 от ГПК. Тези показания
не установяват отношения между починалия и неговите внуци, различаващи
се по съдържание от традиционните за българското общество отношения
между дядо и внуци. Фактът, че всички са живели в дома на дядото са израз
на типичното за българските традиции участие на бабите и дядовците в
отглеждането и възпитанието на внуците. Не са доказани конкретни житейски
обстоятелства, станали причина за създаване на особена близост между
дядото и внуците, която да поражда основание за включването им в кръга на
лицата, имащи право да получат обезщетение за неимуществени вреди от
неговата смърт.
От доказателствата по делото не се установяват отношения, които
надхвърлят по обем и интензитет общоприетото разбиране за близост между
роднини, поради което ищците не са материално легитимирани да получат
обезщетение за неимуществени вреди. Предявените искове са неоснователни
и следва да се отхвърлят, а решението – в обжалваните му части бъде
потвърдено.
При този изход на спора въззивниците следва да заплатят на
въззиваемото дружество направените разноски в размер на 1200 лева,
съобразно приложения списък.
По изложените съображения, Варненският апелативен съд
4
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 260126/25.06.2021 г. по т.д.№ 1264/2018 г.
на Окръжен съд – Варна в частта му, с която са отхвърлени исковете по
чл.226 от КЗ /отм./, предявени от ЯН. Д. Д., М. Д. Д., АТ. СН. Д. и П. Д. П.,
против ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп“, ЕИК ********* за сумата до
50000 лева за всеки от ищците – обезщетение за претърпени неимуществени
вреди от смъртта на дядо им Д.С.М., настъпила от ПТП на 11.08.2013 г.,
ведно със законната лихва. В необжалваните му части, решението е влязло в
сила.
ОСЪЖДА ЯН. Д. Д., ЕГН **********, М. Д. Д., ЕГН **********, АТ.
СН. Д., ЕГН ********** и П. Д. П., ЕГН ********** от гр. Дългопол, ДА
ЗАПЛАТЯТ на ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп", ЕИК *********, със
седалище гр.София, сумата от 1200 лева, разноски за настоящата инстанция,
на основание чл.78 ал.3 от ГПК.
Решението може да бъде обжалвано пред ВКС на РБ в едномесечен срок
от съобщаването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5