Решение по дело №5485/2021 на Районен съд - Пловдив

Номер на акта: 1908
Дата: 5 ноември 2021 г. (в сила от 27 ноември 2021 г.)
Съдия: Момчил Александров Найденов
Дело: 20215330205485
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 19 август 2021 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ
№ 1908
гр. Пловдив, 05.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IX НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на шести октомври през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Момчил Ал. Найденов
при участието на секретаря Илияна Й. Йорданова
като разгледа докладваното от Момчил Ал. Найденов Административно
наказателно дело № 20215330205485 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.
Обжалвано е наказателно постановление № 584894 –
F593920/29.06.2021г., издадено от Ж. Н. М., на длъжност *** в Централно
управление на Национална агенция по приходите, с което на „Т. - К“ ЕООД,
ЕИК:*********, със седалище и адрес на управление – гр.Пловдив, ул.
„Тракия“ № 48, представлявано А. В. К., на основание чл.185, ал.2 от ЗЗД, във
вр. с чл.185, ал.1 от ЗДДС е наложено административно наказание -
имуществена санкция в размер на 500 лв. (петстотин лева), за нарушение на
чл.27, ал.1, т.4 от Наредба № Н-18/13.12.2006г. за регистриране и отчитане на
продажби в търговски обекти чрез фискални устройства, издадена от
министъра на финансите, във връзка с чл.118, ал.4, т.1 от ЗДДС.
В жалбата се посочва, че наказателното постановление е неправилно,
необосновано и незаконосъобразно, като предлага същото да бъде отменено.
Процесуалният представител на жалбоподателя – адвокат П. поддържа
жалбата, като сочи разминаване в правната квалификация на нарушението,
посочена в АУАН и наказателното постановление, което води до накърняване
правото на защита на жалбоподателя. Отделно от горното взема становище,
че са налице основанията за прилагане на реда на чл.28 от ЗАНН, доколкото
1
случаят следва да е определи като маловажен, като дружеството не е нанесло
щета на бюджета, а напротив – внесло е по-голям размер от дължимия ДДС.
Също предлага наказателното постановление да бъде отменено, както и да
бъдат присъдени направените по делото разноски.
Ответната страна – ЦУ на НАП – Пловдив, чрез процесуалния си
представител – юрисконсулт П. оспорва жалбата, като сочи, че относно
допуснатата техническа грешка в АУАН следва да намери приложение чл.53,
ал.2 от ЗАНН, като в наказателното постановление същата е коригирана,
правото на защита на жалбоподателя не е нарушено. Също посочва, че не са
налице предпоставките за прилагане реда на чл.28 от ЗАНН, доколкото
нарушението не се отличава от останалите нарушения от същия вид,
неправилното определяне на данъчната група води до неправилно определяне
на дължимия ДДС. Предлага наказателното постановление да бъде
потвърдено, както и да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение.
По допустимостта на жалбата:
Жалбата е с правно основание чл. 59, ал. 1 от ЗАНН, подадена в
преклузивния срок по ал. 2 от този текст, като препис от наказателното
постановление е връчен на жалбоподателя на 07.08.2021г. - видно от
приложената към НП разписка, а жалбата е подадена до РС-Пловдив чрез ТД
НАП-Пловдив на 11.08.2021г. съгласно приложената товарителница. Жалбата
също така е подадена от легитимиран субект /срещу който е издадено
атакуваното НП/ , при наличие на правен интерес от обжалване и пред
компетентния съд /по местоизвършване на твърдяното нарушение/, поради
което е процесуално допустима.
Разгледана по същество се явява ОСНОВАТЕЛНА.
От фактическа страна съдът установи следното:
На 11.02.2021г., в 12:00 часа, в гр.Пловдив, свидетелят В. А. А. – в
качеството и на *** в Централно управление на Национална агенция по
приходите, извършил проверка на обект – „КОМПЛЕКС СИЛА КАСА СПА“,
находящ се в гр.Пловдив, ул.„Тракия“ № 50, стопанисван от „Т. - К“ ЕООД,
ЕИК:*********.
При същата проверка свидетелят А. установил, че в обекта било
монтиран и въведен в експлоатация фискален принтер марка „Tremol FR – 15
2
KL” с индивидуален номер на фискалното устройство ZK082678 и
индивидуален номер на фискалната памет 50088999. От същият бил изведен
контролен бон № 021377 на стойност 42,00 лева в 16:11 часа за продажбите
на „класически масаж“, като покупката била отразена в данъчна група „Б“.
При проверката бил издаден дневен „Х“ отчет от фискалното
устройство за датата на проверката и периодични отчети, от които било
установено, че всички извършени продажби са отчетени в данъчна група „Б“
на фискалното устройство, за продажба на стоки и услуги, продажбите на
които се облагат с 20 % данък върху добавената стойност, като част от тях е
следвало да се отчитат в данъчна група „Г“ - за стоки и услуги, продажбите на
които се облагат с 9 % данък върху добавената стойност.
С оглед на горното, на 24.02.2021г. свидетелят А. съставил АУАН №
F593920/24.02.2021г. срещу „Т. - К“ ЕООД, за нарушение на чл.27, ал.1 от
Наредба № Н-18/13.12.2006г. за регистриране и отчитане на продажби в
търговски обекти чрез фискални устройства, издадена от министъра на
финансите, във връзка с чл.118, ал.4, т.4 от ЗДДС, който АУАН бил съставен
в присъствието на упълномощено лице – Е. Г.. Въз основа на същия акт било
издадено обжалваното наказателно постановление за нарушение чл.27, ал.1,
т.4 от Наредба № Н-18/13.12.2006г. за регистриране и отчитане на продажби в
търговски обекти чрез фискални устройства, издадена от министъра на
финансите, във връзка с чл.118, ал.4, т.1 от ЗДДС.
Така описаната и възприета от съда фактическа обстановка се
установява по безспорен и категоричен начин от показанията на разпитания в
хода на съдебното следствие свидетел В. А. А., който помни случая и описва
извършената проверка и сторените при същата констатации, както и начина
на съставяне на АУАН. Съдът намира показанията на свидетеля А. за
последователни, логични, непротиворечиви и съответстващи на събраната по
делото доказателствена съвкупност и намира последните за истинни. От
същите показания се установява начина на констатиране извършените
нарушения, фактите по същите, както и процедурата по съставяне на акта.
Горната фактическа обстановка се установява и от приложените
писмени доказателства – фискален бон № 021377 на стойност 42,00 и дневен
финансов отчет от 11.02.2021г. - от които се установява продажба на стоки и
услуги, продажбите на които се облагат с 20 % данък върху добавената
3
стойност, Протокол за извършена проверка от 11.02.2021г., от който се
установява факта на извършената проверка.
Следва още да се посочи, че горната фактическа обстановка по
същество не е спорна между страните, не се оспорва от жалбоподателя.
Относно приложението на процесуалните правила: Съдът след
запознаване с приложените по дело АУАН и наказателното постановление
намира, че макар последното да е издадено от компетентен орган, като
материалната компетентност на административнонаказващия орган и
актосъставителя следва от така представената ЗЦУ-1149 от 25.08.2020г. на
изпълнителния директор на Национална агенция по приходите, като за втория
следва да бъде съобразена и разпоредбата на чл.193, ал.2 от ЗЗД, то
съставените АУАН и съответно – издаденото въз основа последния НП не
отговарят на формалните изисквания на ЗАНН, като при съставянето им са
допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които да водят
до опорочаване на административнонаказателното производство, както и
ограничавайки право на защита на жалбоподателя, предвид следното:
I.В нарушение на чл.42, т.4 от ЗАНН – относно съставения АУАН,
както и на чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН в същите два акта липсва описание на
нарушението, обстоятелствата, при които е извършено, както и на
доказателствата, които го потвърждават.
Тук на първо място следва да се посочи, че от начина, по който е
отразена фактическата обстановка - както в наказателното постановление,
така и в АУАН, остава неясно в какво собствено се изразява конкретното
нарушение, а именно:
дали същото се състои в това, че бил изведен контролен бон № 021377
от фискалното устройство на стойност 42,00 лева, в 16:11 часа, за
продажбите на „класически масаж“, като покупката била отразена в
данъчна група „Б“.
или нарушението се изразява в това, че за датата на проверката всички
извършени продажби са отчетени в данъчна група „Б“ на фискалното
устройство, за продажба на стоки и услуги, продажбите на които се
облагат с 20 % данък върху добавената стойност, като част от тях е
следвало да се отчитат в данъчна група „Г“ - за стоки и услуги,
продажбите на които се облагат с 9 % данък върху добавената стойност.
4
На следващо място, която и от двете горни „хипотези“ да бъде приета
(което приемане би било съвсем произволно), от отново би било налице
липса на законосъобразно описание на нарушението.
В този смисъл - ако твърдяното нарушение е свързано само с изведен
контролен бон № 021377 от фискалното устройство на стойност 42,00 лева, за
продажбите на „класически масаж“, като покупката била отразена в данъчна
група „Б“, то в наказателното постановление и АУАН не съществува изрично
твърдение, че тази конкретна покупка е трябвало да бъде отразена в данъчна
група „Г“, още по-малко – защо това е така.
От друга страна, ако твърдяното нарушение е свързано с всички
извършени продажби, които са отчетени в данъчна група „Б“ на фискалното
устройство, вместо в данъчна група „Г“, то налице е пълна липса на
посочване какви собствено са тези продажби, за да може да бъде преценено
защо последните спадат именно към твърдяната данъчна група „Г“, а не към
данъчна група „Б“.
II.Отделно от горното и на самостоятелно основание се констатира и
нарушение на чл.42, т.5 от ЗАНН, доколкото в АУАН липсва посочване на
нарушената законови разпоредби.
Това е така, доколкото в АУАН е посочено нарушение на чл.27, ал.1 от
Наредба № Н-18/13.12.2006г. за регистриране и отчитане на продажби в
търговски обекти чрез фискални устройства, издадена от министъра на
финансите, във връзка с чл.118, ал.4, т.4 от ЗДДС. Следва обаче да се
съобрази, че въпросни чл.27, ал.1 от Наредба № Н-18/13.12.2006г., съдържа
четири точки, именно в които са описани отделните данъчни групи – според
вида на продажбата.
Ето защо, предвид характера на самото нарушение, посочването на
общата разпоредба на чл.27, ал.1 от Наредба № Н-18/13.12.2006г., без
конкретизиране на точката, в която е посочена конкретна данъчна група, по
същество не съставлява посочване на правило за поведение, което е нарушено
от субекта на административнонаказателната отговорност.
При това тук неприложим е реда на чл.53, ал.2 от ЗАНН, доколкото
допуснатата нередовност в акта е такава, че лишава жалбоподателя от
правото му да разбере нарушението, за което е привлечен към
административнонаказателната отговорност.
5
Горния ред на чл.53, ал.2 от ЗАНН е приложен законосъобразно само за
другата нередовност в акта, а именно – погрешното посочване на връзката на
нарушената законова разпоредба с чл.118, ал.4, т.4 от ЗДДС, вместо чл. 118,
ал.4, т.1 от ЗДДС, доколкото независимо от основанието за издаване на
Наредбата, последната е изрично посочена, поради което по същата
нередовност очевидно не накърнява съществено правото на защита на
жалбоподателя.
Ето защо, така описаните нарушения на разпоредбите на разпоредбата
на чл.42, т.4 и т.5 от ЗАНН, относно съставения АУАН, както и разпоредбата
на чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН – за наказателното постановление, следва да се
преценят като такива от категорията съществените процесуални нарушения,
доколкото липсата на посочване всички съставомерни по твърдяното деяние
факти, както и нарушената закова разпоредба в АУАН, лишава лицето,
сочено като нарушител, от правото му да разбере горните и съответно - от
възможността да организира защитата си. Последното мотивира отмяната на
наказателното постановление като незаконосъобразно.
С оглед изхода на спора, на основание чл.63, ал.3 от ЗАНН, вр. чл.144
от АПК, вр. чл.78, ал.1 от ГПК, в полза на жалбоподателя следва да бъдат
присъдени извършените от него разноски в настоящото производство за
заплатено възнаграждение за осъществяване на процесуално
представителство от упълномощен от него адвокат в размер на 300 лева.
Следва да се посочи, че от страна на същия е направено своевременно искане
за присъждане на разноските в настоящото производство, като е представен и
оправдателен документ за тяхното извършване – договор за правна помощ
/лист 12 от делото/.
Водим от горното и на основание чл.63, ал.1, изр. първо, пред. трето от
ЗАНН съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ наказателно постановление № 584894 –
F593920/29.06.2021г., издадено от Ж. Н. М., на длъжност *** в Централно
управление на Национална агенция по приходите, с което на „Т. - К“ ЕООД,
БУЛСТАТ:*********, със седалище и адрес на управление – гр.Пловдив, ул.
„Тракия“ № 48, представлявано А. В. К., на основание чл.185, ал.2 от ЗЗД, във
6
вр. с чл.185, ал.1 от ЗДДС е наложено административно наказание -
имуществена санкция в размер на 500 лв. (петстотин лева), за нарушение на
чл.27, ал.1, т.4 от Наредба № Н-18/13.12.2006г. за регистриране и отчитане на
продажби в търговски обекти чрез фискални устройства, издадена от
министъра на финансите, във връзка с чл.118, ал.4, т.1 от ЗДДС.
ОСЪЖДА Национална агенция по приходите да ЗАПЛАТИ на „Т. - К“
ЕООД, ЕИК:********* сумата в размер на 300 /триста/ лева, представляваща
извършени разноски в настоящото производство.
Решението подлежи на обжалване в 14 дневен срок от получаване на
съобщението от страните, че същото е изготвено и обявено, пред
Административен съд – гр.Пловдив, на основанията, предвидени в
Наказателно-процесуалния кодекс, и по реда на глава дванадесета от
Административнопроцесуалния кодекс.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
7