Р Е Ш Е Н И Е
№ 260518/7.12.2020г.
гр. Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД - ВАРНА,
НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, XХII състав, в публично съдебно заседание на двадесет и четвърти
ноември две хиляди и двадесета година, в състав:
СЪДИЯ: МИЛЕНА НИКОЛОВА
с участието на секретаря Елена Пеева, след като разгледа докладваното от съдията НАХД № 2604 по описа за 2020 г., за да се произнесе съобрази
следното:
Производството
е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на К.Я.П. срещу
Наказателно постановление № 20-0819-001554 от 15.05.2020 г., издадено от
началник група към ОДМВР – Варна, сектор „Пътна полиция“, с което на въззивната страна на основание чл. 175, ал. 3, пр. 1 ЗДвП
са наложени административни наказания „глоба“ в размер на 200 лв. и „лишаване
от право да управлява МПС“ за срок от 6 месеца за нарушение по чл. 140, ал. 1 ЗДвП.
Във въззивната жалба са изложени съображения за
незаконосъобразност на наказателното постановление поради нарушение на
материалния закон. Отправено е искане за отмяна на наказателното постановление
в частта, в която е наложено наказание „лишаване от право да управлява МПС“.
В
проведеното открито съдебно въззивната страна,
редовно призована, не се явява.
Въззиваемата страна сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР –
Варна, редовно призована, не изпраща представител в проведеното открито съдебно
заседание. До даване ход на делото в съдебно заседание процесуалният
представител на въззиваемата страна (ст. юрисконсулт К.Л.
- А.) е представила писмени бележки, в които изразява становище за
законосъобразност на наказателното постановление. Отправя искане за
потвърждаване на наказателното постановление и присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Съдът,
след като обсъди събраните по делото доказателства и взе предвид доводите на
страните, намира за установено следното:
От фактическа страна:
На 14.08.2019 г. е била прекратена регистрацията на лек
автомобил „Рено Меган Сценик“
с рег. № В 3059 ВА, собственост на към този момент на жалбоподателката
К.Я.П., поради постъпило в ОДМВР – Варна уведомление от Гаранционен фонд за
липса на действаща задължителна застраховка „Гражданска отговорност“.
На 11.11.2019 г. около 16,28
часа в гр. Варна по ул. „Първа“ посоченият автомобил бил управляван от жалбоподателката. По същото време и на същото място била
разположена камера, която заснела движението на автомобила. На 03.02.2020 г. жалбоподателката подала декларация за предоставяне на
информация във връзка с разпоредбата на чл. 188 ЗДвП, като посочила, че на процесната дата и час лек автомобил с рег. № В 3059 ВА бил
управляван от нея.
На 28.11.2019 г.
регистрацията на автомобила била служебно възстановена след постъпило друго
уведомление от Гаранционен фонд за наличие на действаща задължителна
застраховка „Гражданска отговорност“.
По случая била извършена
проверка за извършено престъпление от общ характер, която приключила с
постановление от 09.03.2020 г. на прокурор от РП – Варна, който отказал да
образува досъдебно производство и прекратил пр. пр. № 3286/2020 г. по описа на
РП – Варна.
На 23.04.2020 г. мл. автоконтрольор Д.Д. от сектор
„Пътна полиция“ при ОДМВР – Варна съставил АУАН срещу жалбоподателката
за нарушение по чл. 140, ал. 1 ЗДвП.
На 15.05.2020 г. началник на
група към ОДМВР – Варна, сектор „Пътна полиция“ издал обжалваното наказателно
постановление.
По доказателствата:
Гореизложената
фактическа обстановка се установи и се потвърди въз основа на следните
доказателства и доказателствени средства: гласни доказателствени средства -
показанията на св. Д.И.Д., и писмени доказателства и доказателствено
средство: постановление на РП – Варна; декларация за предоставяне на информация
във връзка с разпоредбата на чл. 188 ЗДвП; справка по история на регистрацията от АИС КАТ; справка за собственост от
АИС КАТ; справка за нарушител/водач; заповед на министъра на вътрешните работи;
2 бр. справки от Гаранционен фонд; писмо от ОДМВР – Варна, сектор „Пътна
полиция“ с приложени 2 бр. справки от АИС КАТ и АУАН.
Свидетелските
показания на св. Д.И.Д. следва да бъдат кредитирани като обективни и
достоверни, доколкото същите не съдържат противоречия в себе си, последователни
и логични са, а освен това съответстват на събраните по делото писмени
доказателства.
При
анализа на доказателствената стойност на съставения
АУАН съдът съобрази разпоредбата на чл. 189, ал. 2 ЗДвП, съгласно която същият
се ползва с презумптивна доказателствена
сила, т.е. удостоверените от контролните органи факти се считат за установени
до доказване на противното. Доколкото по делото не са налице доказателства,
които да опровергават констатациите на контролните органи, АУАН също служи като
основа на направените от съда фактически изводи.
Съдът
намира посочените по-горе писмени доказателства като достоверни и допринасящи
за разкриване на обективната истина по делото, доколкото същите по отделно и в
своята съвкупност са непротиворечиви, поради което въз основа на тях, писменото
доказателствено средство (АУАН) и свидетелските
показания изгради своите фактически изводи.
От правна страна:
Жалбата срещу наказателното постановление е подадена в
установения в чл. 59, ал. 2 от ЗАНН 7 – дневен срок, от надлежна страна, срещу
акт, който подлежи на обжалване, поради което се явява процесуално допустима.
В рамките на служебната проверка съдът не констатира
съществено нарушение на процесуалните правила, визирани в ЗАНН.
Наказателното постановление
е издадено въз основа на постановление на Районна прокуратура – Варна за отказ
да бъде образувано досъдебно производство.
Съгласно разпоредбата на чл.
36, ал. 2 ЗАНН (ред. ДВ, бр. 63 от 2017 г., в сила от 5.11.2017 г.) без
приложен акт административнонаказателна преписка не
се образува освен в случаите, когато производството е прекратено от съда или
прокурора и е препратено на наказващия орган. Посочената разпоредба е приложима
и в случаите, когато прокурорът е отказал да образува наказателно производство,
тъй като последиците са същите. Следователно издаденото наказателно
постановление е издадено при спазване на изискванията на чл. 36, ал. 2 ЗАНН.
Наказателното постановление
е издадено от компетентен орган и отговаря на изискванията на чл. 57 ЗАНН.
Разпоредбата на чл. 140, ал. 1 ЗДвП (ред. изм. -
ДВ, бр. 2 от 2018 г., в сила от 20.05.2018 г.) предвижда по пътищата, отворени за обществено ползване, да се
допускат само моторни превозни средства и ремаркета, които са регистрирани и са
с табели с регистрационен номер, поставени на определените за това места. Според разпоредбата на чл. 143, ал. 10
служебно се прекратява
регистрацията на пътни превозни средства, за които е получено уведомление от
Гаранционния фонд по чл. 574, ал. 11 , и се
уведомява собственикът на пътното превозно средство. Прекратената регистрация
на пътно превозно средство се възстановява служебно при предоставени данни за
сключена застраховка от Гаранционния фонд по реда на чл. 574, ал. 6 КЗ или по
желание на собственика след представяне на валидна застраховка "Гражданска
отговорност" на автомобилистите.
Разпоредбата на чл. 18б, т. 8 от Наредба № I-45 от 24.03.2000 г. за регистриране, отчет, спиране от движение и
пускане в движение, временно отнемане, прекратяване и възстановяване на
регистрацията на моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и
реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства също
регламентира служебно прекратяване на регистрацията при постъпило уведомление
от Гаранционен фонд за това, че не е сключена задължителна застраховка.
При анализа на приложимата материалноправна
уредба съдът намира, че от
обективна страна жалбоподателката е извършила
действия, с които формално е осъществила състава на нарушението по чл. 140, ал.
1 ЗДвП (ред. изм. - ДВ, бр. 2 от 2018 г., в сила от 20.05.2018 г.), тъй като е
управлявала моторно превозно средство по път, отворен за обществено ползване,
без същият да е регистриран.
От субективна страна
нарушението не може да бъде извършено непредпазливо, тъй като според
българското законодателство непредпазливите престъпления (респективно
нарушения) са само резултатни. Нарушението по чл. 140, ал. 1 ЗДвП е формално
(на просто извършване), поради което и може да бъде извършено само при форма на
вината пряк умисъл.
За да се установи
субективната съставомерност на нарушението, а именно,
че жалбоподателката виновно е осъществила
неизпълнение на задължението да се управляват по пътищата, отворени за
обществено ползване, само МПС, които са регистрирани, е необходимо да са налице
и доказателства, от които може да се направи несъмнен извод, че е съзнавала
обстоятелството, че управляваният от нея автомобил е с прекратена регистрация.
Прекратяването на
регистрация на основание чл.143, ал.10 от ЗДвП не настъпва автоматично по
силата на закона, а след получено в съответната областна дирекция на МВР
уведомление от Гаранционния фонд по чл. 574, ал. 11 КЗ, за което се уведомява
собственикът на пътното превозно средство.
По делото не са представени
доказателства, че собственикът на автомобила е уведомен за прекратяване на
регистрацията съгласно разпоредбата на чл. 143, ал. 10 от ЗДвП. Горното е
необходимо условие, за да може съдът да събере и направи анализ доказателствата
и да установи формата на вина на лицето, което е управлявало автомобила, което
в случая е и собственик на същия.
Липсата на уведомяване и
наличието на поставени регистрационни табели на автомобила са възпрепятствали жалбоподателката да предвиди общественоопасния
характер на извършеното от нея деяние - същата не е съзнавала, че регистрацията
на автомобила е прекратена служебно и кога точно е станало това, поради това не
е знаела, че не следва да го управлява по пътищата, отворени за обществено
ползване. Следователно липсва вина като субективен елемент на нарушението.
Липсата на субективна страна
от състава на нарушението по чл.140, ал. 1 от ЗДвП прави деянието, извършено от
жалбоподателката, несъставомерно.
В този смисъл са Решение № 1410 от 5.10.2020 г. на АдмС
- Варна по к. а. н. д. № 1826/2020 г.; Решение № 655 от 9.06.2020 г. на АдмС
- Варна по к. а. н. д. № 546/2020 г.; Решение № 2476 от 17.12.2019 г. на АдмС - Варна по к. а. н. д. № 2126/2019 г.; Решение № 1526 от 19.07.2019 г.
на АдмС - Варна по к. а. н. д. № 1520/2019 г. и
Решение № 1375 от 4.07.2019 г. на АдмС - Варна по к.
а. н. д. № 1344/2019 г.
Предвид
горното, съдът намира, че в нарушение на
материалния закон е ангажирана отговорността на К.Я.П. за извършено от нея
нарушение по чл.140, ал.1 ЗДвП, поради което обжалваното наказателно
постановление следва да бъде отменено.
Мотивиран от
горното и на основание чл.63, ал.1 ЗАНН, СЪДЪТ
Р Е Ш И
:
ОТМЕНЯ Наказателно
постановление № 20-0819-001554 от 15.05.2020 г., издадено от началник група към
ОДМВР – Варна, сектор „Пътна полиция“, с което на К.Я.П. на основание чл. 175,
ал. 3, пр. 1 ЗДвП са наложени административни наказания „глоба“ в размер на 200
лв. и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 6 месеца за нарушение по
чл. 140, ал. 1 ЗДвП.
Решението
подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд - Варна в
14-дневен срок от получаване на съобщенията от страните, че решението е
изготвено.
СЪДИЯ В РАЙОНЕН СЪД: