№ 1309
гр. София, 14.03.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 109-ТИ СЪСТАВ, в публично
заседание на тринадесети март през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:РОСИ П. МИХАЙЛОВА
при участието на секретаря СОНЯ АНД. МЛАДЕНОВА
като разгледа докладваното от РОСИ П. МИХАЙЛОВА Административно
наказателно дело № 20231110209587 по описа за 2023 година
РЕШИ:
МОТИВИ
към решение по НОХД 9587/2023 г. по описа на 109-и състав на СРС.
С постановление на Софийска районна прокуратура (СРП), съдържащо
предложение за освобождаване от наказателна отговорност с налагане на
административно наказание на основание чл. 78а от НК, е повдигнато
обвинение против П. И. П., ЕГН ********** за това, че на 22.03.2020 г. в гр.
София, жк. Люлин, ул. Годеч № 36, ет.5, ап. 14, чрез нанасяне на удари с
ръце, крака и метална разгъваема палка в областта на тялото и главата на
В.В.М., причинил на същия следните травматични увреждания – отчупване на
върховата част на коронките на 2 и 3 долни леви зъби и разкъсно-контузна
рана на долната устна в ляво, реализирали медикобиологичния признак
временно разстройство на здравето неопасно за живота и леката телесна
1
повреда е причинена по хулигански подбуди, престъпление по чл. 131, ал. 1,
т. 12, във вр. чл. 130, ал. 1 от НК.
В съдебно заседание СРП - редовно призована, не изпраща представител.
Обвиняемият се явява лично в съдебно заседание и със защитника си адв.
К.. Последната пледира за постановяване на оправдателен съдебен акт,
поради недоказаност на извършването на деянието от обективна и от
субективна страна. Излага доводи за липса на хулигански подбуди при
извършване на деянието, тъй като бил налице строго личен мотив за
извършване на деянието и иска съдът да го оправдае, тъй като липсвали
доказателства за наличие на квалифициращия признак „хулигански подбуди“.
Акцентира на състоянието, в което се е намирал нейният подзащитен в
инкриминираното време – уморен и ненаспал се след приключването на
работната му нощна смяна, притеснен и загрижен. Поддържа становище за
доказаност на обстоятелството, че свидетелят М. е лице, което постоянно е
създавало, провокирало и целяло конфликти със свидетелката М. и нейното
семейство. Моли съда да оправдае обвиняемия.
Обвиняемият поддържа изложеното от защитника му.
В последната си дума моли да бъде оправдан, като посочва, че всичко,
което е направил, е било в защита на неговите дете и внук, а не е било с цел
други съображения.
Съдът след като прецени събраните по делото доказателства и
доказателствени средства, по отделно и в тяхната съвкупност, намира за
установено от фактическа страна следното:
Обвиняемият П. И. П., ЕГН **********, е роден на 01.05.1960 г. в гр.
София. Живее в град София, ул. Орион № 8 и е българин, български
гражданин, женен, неосъждан, трудово ангажиран, със средно образование.
Свидетелката М. М. е дъщеря на обвиняемия П. П..
На 01.08.2018 г. свидетелката М. М. се нанесла да живее заедно с малкото
си дете в жилище на адрес: гр. София, ж. к. „Люлин“, ул. „Годеч“ № 36, ет. 5
в ап. 15.
На същия адрес и етаж, в ап. 15 живеели свидетелите В.В.М. и Цв.В.М.,
които били съпрузи.
2
След като свидетелката М. М. започнала да живее в посочения
апартамент се влошили и станали конфликтни отношенията между нея и
нейния баща - обвиняемият П. П. от една страна и В.В.М. и Цв.В.М. от друга.
Семейство М. често правели забележки на живеещата в съседство с тях
свидетелка М. по различни поводи, в които случаи тя им отвръщала, че
според нея не са прави. Такива забележки били отправяни от В.М. и към
обвиняемия П. П. по повод ремонт, който обвиняемия извършвал в жилището
на дъщеря му М. М., в който случай В.М. влязъл неканен в хола и започнал да
обвинява П. П., че ще продупчи комина. В периода между момента, в който
свидетелката М. заживяла в съседство със семейство М. до момента на
инкриминираното деяние между членовете на двете семейства възниквали
много конфликти и напрежение.
Още в първата седмица след нанасянето на свидетелката М. М. на адреса ѝ
свидетелят В.М. влязъл в дома ѝ и започнал да говори със заплашителен тон.
В този момент обвиняемият П. П. бил дошъл в дома ѝ, за да направи две
дупки в стената. Позвънило се на вратата, тя отворила вратата, на която стоял
В.М.. Той казал „здравей“, избутал я с ръка от пътя си и казал „аз искам да
вляза да видя какво дупчите, това е комин, да не го срутите“. Влязъл в хола
без нейно разрешение и казал на обвиняемия П. П. „спри тази бормашина, ще
срутите комина“. Обвиняемият П. П. възразил, че не е рано, а е 11.00 часа,
като обвиняемият П. П. и дъщеря му М. М. помолили В.М. да напусне
апартамента.
Една вечер след 23.00 ч. В.М. отново позвънил на вратата на
свидетелката М. М. и казал „тука нещо бумка и какво е това“, казал ѝ, ако е
пералня или сушилня, да я премести.
След по-малко от месец В.М. отново позвънил на вратата на
свидетелката М. М., като казал „какво правиш, цялата ми къща миреше на
риба, какво пържиш“ и се надвесвал над нея, замахвайки с ръка, като детето ѝ
било зад гърба ѝ.
На 27.02.2020 г. свидетелката М. М. поканила на гости нейна приятелка,
двете били в хола и гледали телевизия. Цв.М. позвънила на вратата и казала
на М. М. „ 10 часа е телевизора да се спира, защото не може да се спи от вас“.
М. М. отвърнала, че е тихо и не изключила телевизора.
Следващата вечер В.М. посетил апартамента на М., казвайки „спри този
3
телевизор и приказки“. Тя му отвърнала, ако смята, че е толкова силно, да се
обади на полицията, тъй като телевизорът ѝ бил далеч от общата страна с
апартамента на семейство М..
В.М. бил пристроил към апартамента си стая на терасата, като на
20.03.2020 г. той укрепвал покрива на тази стаичка с въжета на терасата на
свидетелката М. М., без нейно разрешение и знание. На 21.03. тя се обадила
на телефонен номер 112 и подала сигнал за случая. Тъй като не получила
съдействие за случая, а В.М. бил събрал майстори да ремонтират покрива на
пристроената стаичка, привързан към перилата на нейната тераса, тя ми
казала „да беше ме попитал дали може, това е моя собственост“. Той ѝ
отвърнал да се прибира вътре и да не му „дава акъли“. М. заявила, че ще
подаде жалба в полицията, за да потърси защита.
В.М. отправил към М. М. реплика, че подаде ли жалба в полицията, ще я
приключи. Тя се притеснила и се обадих на майка си – свидетелката В. П.,
като споделила за случилото се. Тъй като по това време обвиняемият П. П.
бил нощна смяна на работа като охранител, той узнал за случая от съпругата
си след като се прибрал от работа на 22.03.2020 г.
Родителите на М. М. – свидетелката В. П. и обвиняемият П. П. решили
да съдействат на дъщеря си за постигане на разбирателство с В.М., поради
което на 22.03.2020 г. посетили адреса на гр. София, ж. к. „Люлин“, ул.
„Годеч“ № 36, ет. 5, като позвънили на обитаваните от дъщеря им и от
семейство М. апартаменти 14 и 15. М. М. отворила вратата и излязла на
площадката. На вратата на апартамент 14 се показали Цв.М. и В.М., който
току що бил излязъл от банята и бил покрит с кърпа. Обвиняемият П. П.
отправил към В.М. реплика, която била в смисъл да не притеснява дъщеря му,
след което двамата започнали да си разменят удари. В един момент двамата
паднали на земята, като продължавали да си разменят удари. Обвиняемият П.
П. извадил служебната си палка, с която също нанесъл удари на В.М. по
главата и ръцете. Свидетелките Цв.М. и В. П. се намесили, като подканили
съпрузите си да прекратят сбиването. Свидетелката В. П. и обвиняемият П. П.
се прибрали заедно с дъщеря си в нейния апартамент.
За случая В.М. подал сигнал на тел. 112 и адресът бил посетен от
служители на МВР – свидетелите Ж.П. и Ев.Д., на които М. разказал, че един
мъж му е нанесъл няколко удара в лицето с палка, като му е счупил три зъба,
4
както и че свидетел на случая е съпругата му.
В следствие на нанесените по между им удари на В.М. били причинени
кръвонасядане на лявата слепоочна област на главата, кръвонасядане на
лявата ушна мида, кръвонасядане теменно тилно на главата, охлузване и
кръвонасядане по лингвичната повърхност на долната устна в ляво, отчупване
на върховата част от коронките на 2-ри и 3-ти долни леви зъби, с отстояние
на дефектите, съответно на 0,6 и 0,7 см от венеца, травматичен оток,
кръвонасядания и охлузвания на лявата предмишница, охлузване на гръбната
повърхност на лявата ръка. Посочените травматични увреждания се
установяват на база заключението на изготвената по делото
съдебномедицинска експертиза. От заключението на приетата по делото
СМЕ се установява и че тези травматични увреждания са получени по
механизма на удари с или върху тъпи и тъпоръбести предмети, както и от
тангенциално действие на такива, и могат да се получат по време и начин,
както съобщава В.М.. На база заключението на посочената експертиза се
установява, че счупванията на коронките на зъбите и раната на долната устна
реализират медико-биологичният признак временно разстройство на
здравето, неопасно за живота, а останалите увреждания – болка и страдание.
От приложения по делото протокол за оглед на живо лице, се установява,
че на 23.03.2020 г. се установява, че по главата и лицето му се наблюдават
следните травматични увреждания – охлузвания зад лявото ухо и в областта
на тила, ухлузване с нараняване на мекотъканна част в теменната част и в
лявата част на челото над слепоочието, охлузване на показалеца на дясната
ръка, множество охлузвания на предмишницата на дясната ръка по
протежение от китката до лакътя с нараняване на меко-тъканната част и
оточност, два броя синини на лявата ръка в областта на лакътя и по средата
между китката и лакътя с оточност.
От заключението на съдебнопсихологичната и психиатрична експертиза
се установява, че обвиняемият П. П. е бил в състояние да разбира свойството
и значението на извършеното и да ръководи постъпките си в момента на
инкриминираното деяние и след това, като действията му са били улеснени от
емоциите, които е изпитвал, без да се е намирал в състояние на физиологичен
афект.
Изложената фактическа обстановка се потвърждава от събраните по
5
делото доказателствени материали - свидетелски показания на Цв.М., В.М.,
Цветелина П., М. М., Ж.П. и Ев.Д., обясненията на П. П., заключенията на
изготвените по делото СМЕ, СППЕ, копие на съдебномедицинско
удостоверение, протоколи, снимков материал към тях, справката за съдимост
на обвиняемия и останалите писмени доказателства по делото, които съдът е
приобщил по надлежния за това ред, предвиден в процесуалния закон.
По отношение на съществуването на конфликти между В.М. и от една
страна и М. М. и обвиняемият П. П. доказателствената съвкупност по делото е
еднопосочна – показания в тази връзка дават свидетелките М. и П., които са
изключително подробни и кореспондират с описаните от обвиняемия в
неговите обяснения конкфликти. Макар и по лаконично, за наличието на
такива конфликтни ситуации и отправяни от него забележки към
свидетелката М. сочи в показанията си и свидетелят М.. Доказателствената
съвкупност е еднопосочна и по отношение на времето, мястото и наличието
на физическа разправа между В.М. и обвиняемия П. П., както и по отношение
на повода за същата, в която насока е и съдържанието на възпроизведения на
хартиен носител по делото разговор между свидетелката М. и служител, на
когото е подала сигнал на телефон 112 във връзка с ремонта на част от имота
на В.М. и негова заплаха от нея, че ще я свърши. По делото се доказва, че
именно тази заплаха е притеснила свидетелката М. и е станала повод за
предприетите действия на обвиняемия, който е бил мотивиран от желанието
да защити дъщеря си. Всички разпитани по делото свидетели са възприели
обстоятелствата по нанасяне на удари между П. и М.. Съдът намира, че по
отношение на посочените обстоятелства показанията на свидетелите и
обясненията на обвиняемия са вътрешно непротиворечиви и последователни,
кореспондират и с останалата част от доказателствения материал. За
посочените обстоятелства съдът кредитира показанията на всички свидетели,
обясненията на обвиняемия и останалите доказателствени материали.
Съдът не кредитира показанията на свидетелките М. М. и В. П., както и
обясненията на обвиняемия по отношение на твърдяното от тях
обстоятелство, че свидетелят М. е взел в ръката си нож в хода на станалата
размяна на удари между него и обвиняемия, както и че свидетелят М. се е
самонаранил с палката на обвиняемия, използвана от последния, за да
изблъска ножа, но хваната от М. и счупена в следствие на това хващане. Това
твърдение на свидетелките М. и П., както и на обвиняемия се опровергава от
6
заключението на изготвената по делото СМЕ, според което констатираните
травматични увреждания на свидетеля М. отговарят да са причинени по
описания от него начин. На следващо място самият брой на множеството му
увреждания не кореспондира с версията същите да са били нанесени от един
единствен удар. Техният брой кореспондира с показанията на свидетелите М.
и М.а, според които обвиняемият е нанесъл удари и с палка на свидетеля М. и
не сочат свидетелят М. да е използвал нож, наранявания от такъв не се
констатират в съдебномедицинската експертиза. Техните показания
кореспондират с производните показания на Ж.П. и Ев.Д. – полицейски
служители, на които непосредствено след случилото се свидетелят М. е
описал механизма на причиняване на травмите му, а именно, че мъж е
нанесъл на М. 2-3 удара в лицето с метална палка. В протокола за извършен
оглед в деня на инкриминираните събития не се сочи в апартамента на
семейство М. да е бил открит нож, а са констатирани единствено
констатираните в протокола кафеникави петна и предмет, отговарящ на
описанието на използваната палка. На следващо място от протокола за оглед
се установява, че процесното място представлява коридор, в който има шкаф
за обувки, чието предназначение не предполага върху него да се съхранява
кухненски нож, а незнанието на свидетеля М. кой звъни на вратата изключва
възможността да се е подготвил предварително за нападение или защита с
такъв нож. Поради изложеното за използването на същата от обвиняемия
съдът кредитира показанията на свидетелите М., М.а, П. и Д..
Съдът кредитира заключенията на изготвените по делото експертизи като
пълни, обосновани и изготвени от специалисти в областта на нужните за
изготвянето им специални знания и умения.
При така направените фактически констатации, съдът намира от
правна страна следното:
От обективна и субективна страна обвиняемият П. П. не е осъществил
състава на престъплението по чл. 131, ал. 1, т. 12, вр. чл. 130, ал. 1 от НК. От
обективна страна по делото се установява, че обвиняемият е причинил н
свидетеля М. описаните в постановлението на СРП телесни увреждания,
покриващи медико-биологичните признаци на лека телесна повреда по чл.
130, ал. 1 от НК. От субективна страна обвиняемият е извършил тези
действия съзнателно при условията на внезапен пряк неопределен умисъл от
7
субективна страна, за което свидетелства обективно проявеното му
поведение, намерило израз в отправянето на множество на брой удари към
тялото на свидетеля М..
Под „хулигански подбуди“ като обстоятелство, квалифициращо
причинена телесна повреда, следва да се разбират такива подбуди, които
изразяват явно неуважение към обществото. Поначало мотивът за
извършване на дадено престъпление е факултативен признак на субективната
страна на състава на престъплението и е от значение само при определяне
наказанието като смекчаващо или отегчаващо вината обстоятелство. По чл.
131, ал. 1, т. 12 от НК обаче, той е точно определен по съдържание и е
необходим елемент от състава на престъплението. Същият се изразява в
стремеж у дееца при открито пренебрегване на обществения порядък, в
прояви на явно неуважение към обществото, в извършване на действия с
цинизъм и дързост, със самия процес на причиняване на телесната повреда да
покаже себе си, да смае, да покаже, че може да върши каквото си пожелае,
незачитайки нормите на обществото. В този смисъл са Решение № 82 от
3.III.1980 г. по н.о.х.д. № 59/80 г., II н. о. на ВС и Решение № 236 от
10.IV.1997 г. на ВКС по н. д. № 788/96 г., II н. о., с докладчик - съдия Невена
Грозданова.
При наличието на хулигански подбуди отсъстват лични отношения
между дееца и пострадалия като вражда или други конкретни мотиви.
Действията по хулигански подбуди често изглеждат като необясними или
неадекватни действия. Липсва личен мотив, някакви видими поводи, които да
са създадени от пострадалия, а основният мотив не е да се засегне
пострадалото лице, а да се демонстрира явно неуважение към обществото.
Причиняване на лека телесна повреда не е осъществено по хулигански
подбуди, когато е извършено по време на конфликт, който има битов характер
и е на личностна основа. В конкретния случай мотив за предприетите от
обвиняемия действия е желанието му да защити дъщеря си, към която
свидетелят М. е бил отправил заплаха, като между семейството на обвиняемия
и свидетеля М. вече е съществувало напрежение. Двамата не са били
непознати, тъй като по между им вече е била възниквала конфронтация по
повод на извършван ремонт от обвиняемия в дома на дъщеря му, а
свидетелката М. споделяла с родителите си за отправяните към нея чести
8
забележки от свидетеля М. и пререканията с него, във връзка с които
свидетелят М. ѝ е казал, че ще я свърши.
Настоящият състав намира за недоказано извършването на
инкриминираното престъпление при наличие на квалифициращият признак
„хулигански подбуди“.
Установената по делото фактическата обстановка не сочи престъпление
от общ характер, а на такова от частен характер. При делата от частен
характер редът за сезиране на съда е друг, а именно с частна тъжба.
Когато делото е инициирано с предложение на СРП за прилагане на чл.
78А НК, предвид обстоятелството, че по делата разглеждащи се по реда на
Глава 28 не участва частен обвинител, който би могъл при установяване на
обстоятелства, сочещи престъпления от частен характер да направи искане в
установените от закона срокове по реда на чл. 285, ал. 5 от НПК, съдът да
признае обвиняемия за виновен, пострадалия не би могъл да упражни правата
си. Това е така, защото шестмесечния срок от извършване на престъплението
се явява изтекъл в хода на разследването, а производството не е било
прекратено от прокуратурата в хода на ДП, за да може от това прекратяване
да тече процесуален срок за пострадалия да предяви тъжба. В случая това
представлява процесуално нарушение накърняващо правата на пострадалия.
Разпоредбата на чл. 337, ал. 1 от НПК предвижда възможност съда да
прекрати производството и да върне делото на прокуратурата единствено за
отстраняване на съществени процесуални нарушения, накърняващи правата
на обвиняемия, но не и на пострадалото лице. Друга хипотеза която
предвижда възможност съда да прекрати производството и да върне делото на
СРП е при установяването на фактическа обстановка, различна от описаната в
предложението на СРП. В случая такава хипотеза не е налице, доколкото
преценката за извършване на деянието при наличие или не на хулигански
подбуди е правен въпрос, изведен на база на фактическите констатации, които
не се различават от възприетите от държавното обвинение в предложението
за прилагане на чл. 78а от НК.
С оглед изложеното съдът намира, че към момента не е налице нито една
предвидена в закона предпоставка за прекратяване производството по делото,
а при констатацията, че не е извършено престъпление от общ характер, съдът
следва да постанови оправдателно решение.
При тези мотиви 109-и състав при СРС постанови своето решение.
9
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
10