Р Е Ш Е Н И Е № 1232
01.04.2019г., гр. Пловдив
В И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, ГК, XVII – ти съдебен състав в открито съдебно заседание на пети февруари две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСЕЛИН АТАНАСОВ
при участието на секретаря Елена Лянгова като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 4169 по описа за 2018г. на съда, за да се произнесе взе предвид следното.
Предмет на делото са искове с правна квалификация чл. 124, ал.1 ГПК и чл. 439 ГПК.
Ищец Р.Н.П. – Я. с ЕГН ********** чрез адв. С.Й. със съдебен адрес:***, оф. *иска да се признае за установено по отношение на ответниците Н.А.Г. с ЕГН ********** и Г.М.Г. с ЕГН ********** и двамата с адрес:*** че ищцата не дължи сумите по изп. дело № ***. по описа на ЧСИ ***поради изплащането им, както и че не дължи сумата от 9 000 лева, ведно със законната лихва върху нея от 01.10.1999г. по изп.дело № ***по описа на ЧСИ ***с рег. № ...с район на действие – Окръжен съд – ....... поради погасяването й по давност.
В исковата молба е изложено, че изпълнително дело № ***по описа на ЧСИ ***е образувано въз основа на изпълнителен лист от 05.10.2001г. като молбата за образуване е подадена до ДСИ на дата 05.08.2002г., когато е образувано и изп.дело № **** район. С протокол на ДСИ от 22.06.2006г. е прекратено изпълнително дело № ***и е изпратено до ЧСИ ***за образуване на ново изпълнително дело. Последното изпълнително действие преди изпращане делото на ЧСИ е било на 27.05.2003г., като делото се е перемирало на 27.05.2005г. Въз основа на друг изпълнителен лист от 22.07.2005г. е било образувано изп.дело № ***по описа на ДСИ което е изпратено за продължаване от ЧСИ ***и било образувано изп. дело ***., по което били изплатени всички задължения. През 2013г. всички изпълнителни дела на ЧСИ *** са били прехвърлени на ЧСИ *** с рег. № *** като по негово образувано дело № *** била внесена общо сума в размер на 4 562.66 лева до 21.04.2014г. През 2017г. ЧСИ ***върнал изпълнителните дела на ЧСИ ***, който продължил с принудителното изпълнение въпреки възраженията на ищеца, че всичко по това дело е вече било изплатено. Ангажират се доказателства. Претендират се разноски.
Ответниците ответниците Н.А.Г. и Г.М.Г. оспорват предявените искове. Оспорва сумите по изп.дело № ***да са погасени по давност, респ. заявяват, че по пзп. дело № ***. сумите главницата не е изплатена в цялост. Ангажират доказателства. Претендират разноски.
Съдът след като се запозна със становищата на страните и доказателствата по делото поотделно и в съвкупност и на основание чл. 12 ГПК намира за установено следното от фактическа и правна страна.
Видно от приложеното изп.дело № ***., образувано въз основа на изпълнителен лист от 05.10.2001г. и молба за образуване от 05.08.2002г. до ДСИ, с първоначален номер на изп. дело № **** район при ПРС, са извършени две валидни изпълнителни действия,а именно: наложена възбрана върху ½ ид. част от недвижим имот от дата 22.09.2002г. и уведомление за извършване на опис на движими вещи, който не се е състоял, от дата 27.05.2003г. На 26.04.2006 год., взискателите по делото /ответниците/ са поискали от ДСИ делото да бъде продължено от ЧСИ ***. С протокол от 22.06.2006г. ДСИ прекратява изп.дело № ***и изпраща същото до ЧСИ ***. За периода от 27.05.2003г. до 27.05.2005г. изпълнителното дело се е перемирало независимо, че е било продължено от ЧСИ след като е било изпратено от ДСИ. С перемцията на изпълнителното дело всички изпълнителни действия са извършени извън рамките на валидно съществуващ изпълнителен процес и не пораждат правни действия.
С
молба от 13.12.2004г. ответниците са поискали изнасяне на публична продан на
недвижим имот на ищцата, което действие не се е случило и не е прекъснало
давността. Като се вземат предвид задължителните указания на т.р. № 2/2013г. на
ОСГТК на ВКС, нито образуването на изпъллнителното дело, нито ПДИ, нито
имуществените справки прекъсват започналата да тече давност след издаването на
ИЛ. Такова прекъсване според ВКС настъпва с предприемането на съответния
изпълнителен способ. С молбата от 13.12.2004г. е посочен изпълнителен способ,
който е от категорията да доведе до прекъсване давността, но отново съгласно приетото от ВКС искането да бъде приложен определен
изпълнителен способ прекъсва давността, защото съдебният изпълнител е длъжен да
го приложи, но по изричната разпоредба на закона давността се прекъсва с
предприемането на всяко действие за принудително изпълнение. Следователно, не е достатъчно само искане,
необходимо е и реално предприемане на посочения съответен изпълнителен способ
от ЧСИ – какъвто обаче липсва. Ето и защо перемцията на изп. дело № ***е
несъмнено доказана от ищцата.
Установено е че на дата 05.07.2006г. е подписано споразумение за разсрочено плащане между страните. От една страна това споразумение е след перемцията на изпълнителното дело, от друга страна, от съдържанието на това волеизявление, трябва да може по несъмнен начин да се направи извод, както за индивидуализацията на самото задължение, така и че длъжникът не желае да се ползва от последиците на погасителната давност, относно цялото или част от паричното задължение. Така - Решение № 186 от 19.06.2013г. по гр.д.№ 927/2012г. на ВКС. В конкретния случай няма изрично изявление за признание на конкретни задължения поради което и не може да се приеме, че е налице признание по смисъла на чл.116, б. А от ЗЗД. Не може да се приеме, че длъжника се е съгласил да изплаща дълга и по двете изп. дела.
По делото беше прието и изслушано заключението на вещото лице К.И.. От него става ясно, че ищцата е внесла по изп.д. № ***. по описа на ЧСИ *** 15 000 лева и по изп.д.№ *** по описа на ЧСИ *** сума в размер на 4000 лева или сумата в общ размер на 19 000 лева. На взискатели по делото са изплатени суми в размер на 13 546.34 лева., от която сума обаче, са погасявани лихви в размер на 10 514.17 лв., разноски в размер на 2 121.29 лева и главница в размер на 910.88 лева. Остатъкът по това изп.дело към момента на подаване на исковата молба е в размер на 11 415.83лв., от която сума главницата е в размер на 8060.86 лв, а законната лихва от 10.06.2010г. до 12.03.2018г. е в размер на 6396.31 лева.
Според настоящата инстанция неправилно ЧСИ е извършвал погашения като е разпределял несъразмерно суми за погасяване на аксесорните вземания за сметка на главницата, която е най-обременителна и върху която продължават да се начисляват лихви. Реално погледаното с извършваното разпределение на постъпващите плащания се е стигнало до нарушаване изискването на чл. 76, ал.1 ЗЗД поради което и главницата не е намалявала съразмерно - Решение № 211/26.01.2017г. на ВКС по т.д.№ 958/2016г. ГК III г.о. При извършване на изчисленията вещото лице се е ръководило от реално извършваните погашения при разпределяне постъпилите плащания от ЧСИ като вещото лице няма компетентност да посочи спазен ли е редът на чл. 76, ал.1 ЗЗД, тъй като това е изцяло правен, а не счетоводен въпрос. Ето и защо установената сума като задължение от 11 415.83лв. реално представлява изчислението на ЧСИ ***, което е в разрез с правило на чл. 76, ал.1 ЗЗД.
Настоящата инстанция възприема за меродавно задължението на ищцата отразено в покана за доброволно изпълнение с изх. № 1071/15.04.2015г. по изп.дело № ***. на ЧСИ ***, в която е отразено задължение на Р.Я. в общ размер на 3 521.70 лева, дължими към дата 15.04.2015г., която сума представлява главница в размер на 2 048.06лв, ведно със законната лихва от 31.03.2010г. до датата на поканата в размер на 1 059.33 лева и разноски в размер на 382.31лв, както и 32.00 лева по чл.431 от ГПК. Видно от заключението на вещото лице тази сума е била изцяло изплатена по изпълнителното дело, а обстоятелството към кого от кредиторите е разпределена, респ. приложението на чл. 136 ЗЗД от ЧСИ се изследва в производството по обжалване разпределението в случай че някой от кредиторите възразява по това разпределение.
Предвид на гореизложеното предявените искове се явяват основателни – вземането по изп. дело № ***е погасено по давност, тъй като след перемцията му в рамките на 5-годишния давностен срок не е било образувано ново изп.дело по което да бъдат извършени реални изпълнителни действия, а вземането по изп.дело № ***. е изплатено в цялост.
На основание чл. 78, ал.1 ГПК в полза на ищеца следва да се присъдят сторените от него разноски в размер на сумата от 1235 лева.
Така мотивиран съдът
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО
по отношение на Н.А.Г. с ЕГН ********** и Г.М.Г. с ЕГН ********** и двамата с
адрес:***, че Р.Н.П. – Я. с ЕГН ********** ***, оф. *НЕ ДЪЛЖИ сумите по изп.
дело № ***. по описа на ЧСИ ***рег. № ***с район на действие – Окръжен съд –
....... поради изплащането им, както и ЧЕ НЕ ДЪЛЖИ сумата от 9 000 лева,
ведно със законната лихва върху нея от 01.10.1999г. по изп.дело № ***по описа
на ЧСИ ***с рег. № ***с район на действие – Окръжен съд – ....... поради
погасяването й по давност;
ОСЪЖДА Н.А.Г. с ЕГН ********** и Г.М.Г. с ЕГН ********** и двамата с адрес:*** да заплатят в полза на Р.Н.П. – Я. с ЕГН ********** ***, оф. *сумата от 1 235 лева, която представляват разноските за настоящата инстанция.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд – гр. Пловдив в двуседмичен срок от съобщаването.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:/п/
ВЕСЕЛИН АТАНАСОВ
ВЯРНО С ОРИГИНАЛА.
В.С.