РЕШЕНИЕ
№ 139
гр. Пловдив, 15.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на петнадесети декември през две хиляди двадесет и
първа година в следния състав:
Председател:Людмила Людм. Митрева
при участието на секретаря Величка Хр. Грабчева
като разгледа докладваното от Людмила Людм. Митрева Гражданско дело №
20215330113489 по описа за 2021 година
Производството по делото е по реда на чл.124 и сл. ГПК.
Образувано е по искова молба от „ЕВН България Топлофикация” ЕАД, ЕИК
********* против Х. Л. С., с която се иска ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца
сумата в размер на 953.16 лева – главница, представляваща стойността на неплатената
топлинна енергия за периода от 01.12.2018 г. до 28.02.2019 г. по партидата на длъжника за
обект на потребление *** и сумата от 230.92 лева – обезщетение за забавено плащане за
периода от 02.02.2019 г. до 18.08.2021 г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на постъпване на исковата молба в съда – 19.08.2021 г. до окончателното
й погасяване.
В исковата молба се твърди, че ищецът имал качеството на енергийно предприятие
по смисъла на чл. 126, ал. 1 и чл. 129 от Закона за енергетиката и притежавал лицензия за
производство и пренос на топлинна енергия, за обособената територия на гр. П.. Твърди, че
в качеството си на енергийно предприятие, е доставил топлинна енергия на ответника, като
собственик на имот, находящи се в ***. Ответникът не изпълнил задълженията си в срок.
Вземането за главница е начислено за ТЕ отдадена от сградната инсталация, отопление,
битова гореща вода, такса дялово разпределение. При неизпълнение на задължението си в
срок, дължал и обезщетение за забава в размер на законната лихва. Претендират се
разноски.
В законоустановения срок по чл.131, ал.1 ГПК е постъпил отговор от ответника, с
който оспорва в процесния период да е имал качеството потребител, като собственик на
1
същия, доколкото с Решение от 2015 г. на ПРС процесния имот е предоставен в дял на
неговата съпруга М. С. С. при развода им, като именно тя е изключителен собственик на
имота.
Пловдивският районен съд, като прецени събраните по делото доказателства по
свое убеждение и по реда на чл. 235, ал. 2, вр. с чл. 12 ГПК, обсъди възраженията,
доводите и исканията на страните, намира за установено от фактическа и правна
страна следното:
Предявени са обективно, кумулативно съединени осъдителни искове с правно
основание чл. 79, ал. 1, пр.1 ЗЗД. във вр. с чл.149, ал.1, т. 3 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД.
За да бъде уважен исковете, ищецът носи доказателствената тежест да установи, че
ответникът има качеството на потребител на топлинна енергия, че между ищецът и
ответника е възникнало облигационно отношение по повод на доставяне на топлинна
енергия за процесния период, че посочените Общи условия са влезли в сила, както и
изправността си – че през процесния период е доставял твърдяното количество и качество
топлинна енергия в топлоснабден имот в ***, че начисляването й е извършено съобразно
законовите изисквания, настъпил падеж на главното вземане и размера на обезщетението за
забава. Съгласно чл.154 ГПК, ответникът носи насрещно доказване по тези факти.
Видно от Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот от 2006 г. /л.25/,
ответникът заедно със съпругата си Мария С.а придобиват собствеността на следните
недвижими имоти – апартаменти № *** и № ***, находящи се в ***. Въз основа на този
документ за собственост при ищеца е заведена партида на името на ответника.
Видно от представено от ответника Решение за развод, в сила от 02.06.2015 г. /л.223/
и двата посочени недвижими имоти са предоставени в изключителна собственост на с. М.
С..
За промяна на партидата ответникът е подал заявление до ищеца на 12.06.2020 г.,
като с него е представено решението за развод.
С оглед изложеното, съдът намира, че ищецът, към датата на подаване на исковата
молба, е бил наясно, че считано от 02.06.2015 г. носител на право на собственост върху
двата процесни имота не е ответника, а неговата с. М. С., която именно е задължена да
заплаща доставеното в имота количество топлинна енергия.
Следва да се посочи, че в настоящия случай, имотите са придобити от ответника с
настоящия изключителен собственик – М. С. в режим на СИО през 2006 г., по време на
барака си и двамата отговарят солидарно за задълженията към топлофикация, съгласно чл.
32, ал.2 Семейния кодекс. И двамата са били собственици на имотите, още към момента на
завеждане на партидата на името на ответника, тоест ищецът е могъл да заведе претенцията
си и към М. С., която е фигурирала като собственик при ищеца. Още повече ищецът е бил
наясно към момента на завеждане на иска, че единствено М. С. е собственик на имотите и
на нея предоставено ползването им със съдебно решение, като семейно жилище.
Именно поради горното, съдът намира, че в случая ищецът не може да се позовава на
2
разпоредбата на чл.60, ал.3 от Общите си условия, съгласно която в случай, че предишният
собственик не закрие партидата си, ищецът събира от него дължимите суми до откриване на
партидата на новия собственик. Първо защото ищецът още към момента на завеждане на
партидата на ответника е бил наясно, че собственик на имотите е и М. С., на още по-голямо
основание година преди подаване на исковата молба от ищеца, ответникът е поискал
промяна на партитата си при него, като същата е заведена на името на М. С., като ищецът е
уведомен и е узнал, че считано от 2015 г. изключителен собственик на процесните имоти е
именно последната и като такава само тя има качеството потребител на предоставените от
ищеца услуги.
Съдът приема, че разпоредбата на чл.60, ал.3 от ОУ има за цел да защити ищеца, в
случай когато същият няма как да узнае, че е настъпила промяна в потребителя и такъв е
вече трето лице, а не това за което е заведена партида, поради липса на заявено такова
обстоятелство от стария или новия собственик. При наличие на уведомление до ищеца, за
настъпила такава промяна преди да се пристъпи към съдебно търсене на сумите, следва
ищецът да съобрази настъпилата промяна и да заведе претенцията си към лицето, което
действително има качеството потребител за процесния период, съгласно закона и ОУ на
дружеството, а не спрямо лицето, на което е водена партидата за този период.
С оглед изложеното съдът приема, че ищецът не доказа, че в процесния период
ответникът е имал качеството потребител на предоставените от ищеца услуги, поради което
искът като неоснователен ще се отхвърли.
По отговорността за разноските:
С оглед изхода на спора право на разноски се поражда за ответника, който не е
представил доказателства за направата на такива.
Предвид изложените мотиви, Пловдивският районен съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ, предявените от „ЕВН България Топлофикация“ ЕАД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, ул. „Христо Г. Данов“ № 37,
представлявано от Ж. П. С. и С. Г. С. срещу Х. Л. С., ЕГН **********, с адрес: ***
осъдителни искове за осъждане на Х. Л. С., ЕГН ********** да заплати на „ЕВН България
Топлофикация“ ЕАД, ЕИК ********* сумата в размер на 953.16 лева – главница,
представляваща стойността на неплатената топлинна енергия за периода от 01.12.2018 г. до
28.02.2019 г. по партидата на длъжника за обект на потребление *** и сумата от 230.92 лева
– обезщетение за забавено плащане за периода от 02.02.2019 г. до 18.08.2021 г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на постъпване на исковата молба в
съда – 19.08.2021 г. до окончателното й погасяване.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните
пред Пловдивския окръжен съд.
3
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
4