№ 2916
гр. София, 14.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-А СЪСТАВ, в публично
заседание на десети април през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Виолета Йовчева
Членове:Мариана Георгиева
Димитър Ковачев
при участието на секретаря Галина Хр. Христова
като разгледа докладваното от Мариана Георгиева Въззивно гражданско дело
№ 20241100505917 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 258 – 273 от ГПК.
С решение от 18.03.2024г., постановено по гр.д. № 61425/2023г. по описа
на СРС, ГО, 125 състав, е уважен предявеният от Т. М. К. срещу
„Топлофикация София“ ЕАД отрицателен установителен иск по чл. 439 ГПК
за признаване на установено по отношение на ответника, че ищцата не дължи
чрез принудително изпълнение следните суми: 918, 58 лева – представляваща
цена на доставена топлинна енергия в имот в гр. София, ул. “*********, за
периода от м.10.2007г. до м.06.2010г., ведно със законната лихва, считано от
18.11.2010г. до окончателното изплащане и 175, 07 лева, представляваща
обезщетение за забава в размер на законната мораторна лихва за периода от
01.12.2007г. до 14.10.2010, за които вземания в полза на ответника е издаден
изпълнителен лист по гр.д. № 14203/2010г. по описа на СРС.
Срещу решението е подадена в законоустановения срок въззивна жалба
от ответника “ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ” ЕАД, в която са изложени
оплаквания за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените
правила, довели до необоснованост на формираните от първоинстанционния
съд изводи, както и за нарушение на материалния закон. Твърди се, че съдът
1
неправилно е приел, че молбите на взискателя от 07.03.2017г., 01.05.2019г.,
09.11.2020г. и 15.09.2022г. за предприемане на конкретни изпълнителни
действия, не са прекъсвали течението на погасителната давност. Счита, че
искането за прилагане на изпълнителен способ прекъсва давността, доколкото
нормата на чл. 116, б. “в” от ЗЗД не поставя други изисквания за настъпване на
тези правни последици. Нещо повече, поддържа, че е без значение дали
съдебният изпълнител е предприел или не поисканото от кредитора
изпълнително действие. Позовава се на съдебна практика на ВКС, съобразно
която от значение за прекъсването на давността е действието на взискателя
/отправеното искане до съдебния изпълнител/, а не резултата от
изпълнителното действие или неговата незаконосъобразност от гледна точка
на засегнатите права и интереси на трети лица. Аргументирано е становище,
че дори и безрезултатно действие, т.е. такова, което не е е довело до реално
изпълнение върху имущество на длъжника, също прекъсват давността по
смисъла на чл. 116, б. “в” от ЗЗД. Поддържа, че по процесното изпълнително
дело са били предприети множество изпълнителни действия, както въз основа
на изрични молби от страна на взискателя, така и от съдебния изпълнител
съгласно възложените му по реда на чл. 18 от ЗЧСИ правомощия. Със същите
е била прекъсвана погасителната давност за процесното вземане, като същата
не е изтекла и към настоящия момент. По тези съображения е направено
искане за отмяна на обжалваното решение и постановяване на друго, с което
предявеният иск да се отхвърли.
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК насрещната страна Т. М. К. е подала
отговор на въззивната жалба, с който същата се оспорва по подробно
изложени съображения. Направено е искане за потвърждаване на
първоинстанционното решение като правилно, обосновано и постановено в
съответствие с приложимите материално-правно норми и при съобразяване на
установената по въпросите на погасителната давност съдебна практика.
Софийският градски съд, като прецени събраните по делото
доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 12 от ГПК във връзка с
наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт и
възраженията на въззиваемия, намира за установено следното:
Жалбата е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК и е допустима, а
разгледана по същество е основателна.
2
Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като
по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Предявен е отрицателен установителен иск с правно основание чл. 439
от ГПК за установяване недължимост на парично вземане, предмет на издаден
изпълнителен лист въз основа на влязла в сила заповед за изпълнение на
парично задължение, по доводи за погасяването му по давност поради
непредприемане на действия за принудителното му събиране в продължение
на повече от пет години от датата на последното валидно изпълнително
действие.
Предмет на делото са обективно съединени отрицателни установителни
искове по чл. 439, ал. 1 ГПК, според която разпоредба длъжникът може да
оспорва чрез иск изпълнението, а според ал. 2 искът може да се основава само
на факти, настъпили след приключването на съдебното дирене в
производството, по което е издадено изпълнителното основание. Целта на
този иск е да бъде отречено правото на принудително изпълнение, признато с
изпълнително основание, което по действащия ГПК /чл. 404 ГПК/ може да
бъде само съдебен или арбитражен акт, съдебна или арбитражна спогодба, а
ако това предвижда правото на ЕС или международен договор – и
чуждестранен несъдебен акт.
Предпоставките за допустимост на този отрицателен установителен иск,
обосноваващи правния интерес от него, са: 1) изпълнителното основание да е
издадено и влязло в сила за ищеца /т. е. стабилизирано/; 2) принудителното
изпълнение да е предстоящо или висящо, но не и вече реализирано /в
противен случай, искът не може да е отрицателен установителен, а
осъдителен/; 3) искът да е основан на новонастъпили факти, които не са
преклудирани – настъпили след момента, до който е било възможно да се
навеждат възражения в съответното производство, по което е издадено
изпълнителното основание: края на съдебното дирене в исково производство
/ако такова е провеждано/, момента на сключване на съдебната или
арбитражна спогодба, момента на изтичане на срока за възражение срещу
заповед за изпълнение /ако такова не е било подадено/.
В случая ищцата обосновава предявения отрицателен установителен иск
с правно основание чл. 439, ал. 1 от ГПК с фактическото твърдение, че
3
удостоверените вземания в процесната заповед за изпълнение на парично
задължение са покрити с изтекла петгодишна погасителна давност след
образуване на процесното изпълнително дело, поради което предявеният иск е
допустим.
При предявен отрицателен установителен иск по чл. 439 от ГПК в
тежест на ищеца е да докаже, че след приключване на съдебното дирене в
производството, по което е издадено изпълнителното основание /заповедното
производство/, са настъпили факти /с оглед въведените в исковата молба
твърдения – изтекъл давностен срок/, които водят до погасяване на
установеното изпълняемо право от ответника. Предвид единственото
поддържано във въззивното производство основание за недължимост на
сумите ответникът следва да установи настъпването на обстоятелства,
обуславящи основание за спиране или прекъсване на погасителната давност
по смисъла на чл. 115 и чл. 116 от ЗЗД.
На етапа на въззивното производство между страните по делото не са
спорни следните обстоятелства:
На 11.06.2015г. по молба на “ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ” ЕАД било
образувано изпълнително дело № 20157910400416 по описа на ЧСИТ.В.-Н.,
рег. № 791 на КЧСИ, с район на действие – СГС, с предмет – принудително
събиране на присъдените с издадения по ч.гр.д. № 14203/2010г. по описа на
СРС, изпълнителен лист. С посочения изпълнителен лист ищцата Т. М. К. е
било осъдена да заплати на “ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ” ЕАД следните
суми: 918, 58 лева – представляваща цена на доставена топлинна енергия в
имот в гр. София, ул. “*********, за периода от м.10.2007г. до м.06.2010г.,
ведно със законната лихва, считано от 18.11.2010г. до окончателното
изплащане и 175, 07 лева, представляваща обезщетение за забава в размер на
законната мораторна лихва за периода от 01.12.2007г. до 14.10.2010г.
В молбата е обективирано възлагане при условията на чл. 18 от ЗЧСИ на
съдебния изпълнител за проучване на имущественото състояние на длъжника,
за извършване на справки, за снабдяване с документи, книжа и други, както и
за определяне начина на изпълнение.
По изпълнителното дело са предприети следните изпълнителни
действия:
4
На 17.06.2015г. били наложени запори върху вземанията на длъжника по
банкови сметки, както и върху вземания от пенсия. По делото са налице данни
за постъпило плащане от третото задължено лице – “БАНКА ДСК” АД в
размер на 268, 96 лева, която сума впоследствие е била възстановена на
длъжника поради обстоятелството, че по банковата сметка постъпват суми от
пенсия в несесвестируем размер.
По изпълнителното дело на 03.07.2015г. е постъпило писмо от НОИ, в
което органът по принудително изпълнение е бил уведомен, че наложеният
запор върху пенсията на длъжника не може да бъде изпълнен, тъй като е в
размер под установената за страната минималната работна заплата.
С молба от 10.07.2015г. длъжникът Т. К. е признала претендираното
срещу нея вземане и е направила искане за разсрочване на задължението чрез
месечни плащания в размер на по 50 лева. Т. К. е заплатила по
изпълнителното дело на 29.09.2015г. сумата от 50 лева и на 23.10.2015г. сума
от 50 лева. Други плащания от длъжника не са били извършвани.
С молба от 07.03.2017г. вискателят е поискал налагането на запор върху
банковите сметки на длъжника, както и запор върху трудовото
възнаграждение и/или запор на пенсия. С разпореждане от същата дата
съдебният изпълнител е наложил запор върху вземанията срещу търговски
банки, а по отношение на искането за запор върху пенсията е посочил, че
такъв вече е наложен. Запорните съобщение са били изпратени до третите
задължени лица на 22.03.2017г. По делото няма данни за постъпили плащания
въз основа на наложения запор.
С молба от 01.03.2019г. “ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ” ЕАД е поискала
налагане на запор върху вземания от трудово възнаграждение и от пенсия,
както и насрочване на опис на движими вещи, собственост на длъжника. С
разпореждане от 01.03.2019г. органът по принудително изпълнение е
насрочил на 20.05.2019г. опис на движими вещи на длъжника, находящи се в
гр. София, ул. “*********. Изпратена е призовка за принудително изпълнение,
която не е била връчена на длъжника до датата на насрочения опис, поради
което с протокол от 20.05.2019г. съдебният изпълнител е отложил същия
С молба от 09.12.2020г. взискателят е направил искане за изискване на
справки за банкови сметки на длъжника и за налагане на запор върху същите;
за налагане на запор върху трудовото възнаграждение, както и за
5
извършването на опис и оценка на движими вещи, собственост на длъжника.
С разпореждане от същата дата органът по принудително изпълнение е
насрочил на 05.04.2021г. опис на движими вещи на длъжника, находящи се в
гр. София, ул. “*********. С протокол от 05.04.2021г. насроченият опис е бил
отложен по искане на длъжника поради заболяване на член на семейството и
поставянето им под карантина.
С молба от 15.09.2022г. “ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ” ЕАД е поискал
извършването на следните действия: за изискване на справки за банкови
сметки на длъжника и за налагане на запор върху същите; за налагане на запор
върху трудовото възнаграждение, както и за извършването на опис и оценка
на движими вещи, собственост на длъжника.
По изпълнителното дело е постъпило на 26.10.2022г. писмо от НОИ –
ТП – София-град, с което органът по принудително изпълнение е бил
уведомен, че с оглед променения размер на пенсията на длъжника Т. М. К.,
запорът върху същата ще бъде изпълняван, считано от 01.11.2022г., в размер
на 81, 45 лева – месечна удръжка. В периода от 01.11.2022г. до м.11.2023г.
третото задължено лице е изпълнявало наложения запор с ежемесечни
удръжки от пенсията на длъжника.
С разпореждане от 30.11.2023г. процесното изпълнително производство
е било спряно на основание чл. 432, ал. 1, т. 1 от ГПК, вр. чл. 397, ал. 1, т. 3 от
ГПК въз основа на обезпечителна заповед, издадена по гр.д. № 61425/2023г.
по описа на СРС, ГО, 125 състав.
Анализът на така установеното от фактическа страна налага следните
правни изводи:
Разпоредбата на чл. 439 от ГПК предвижда защита на длъжника по
исков ред, след като кредиторът е предприел изпълнителни действия въз
основа на изпълнителното основание. Законодателят е уредил защитата на
длъжника да се основава само на факти, настъпили след приключване на
съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното
основание.
В случая изпълнителният лист срещу длъжника е издаден въз основа на
влязла в сила заповед за изпълнение на парично задължение след проведено
исково производство по реда на чл. 422, ал. 1 от ГПК, по което е постановено
6
решение по гр.д. № 7307/2011г. по описа на СРС, ГО, 73 състав, влязло в
законна сила на 21.03.2013г. С оглед изложеното приложение следва да
намери разпоредбата на чл. 117, ал. 2 ЗЗД – срокът на новата давност е всякога
пет години. Според разпоредбата на чл. 116, б. „в“ ЗЗД, давността се прекъсва
с предприемането на действия за принудително изпълнение на вземането.
Съгласно задължителните за съдилищата разяснения, дадени в т. 10 от
Тълкувателно решение № 2/2013 год. на ВКС по тълкувателно дело № 2/2013
год., ОСГТК, прекъсва давността предприемането на кое да е изпълнително
действие в рамките на определен изпълнителен способ /независимо от това
дали прилагането му е поискано от взискателя или е предприето по
инициатива на частния съдебен изпълнител по възлагане, съгласно чл. 18
ЗЧСИ/, като примерно и неизчерпателно са изброени изпълнителните
действия, прекъсващи давността, в т.ч. налагане на запор. Взискателят има
задължение със свои действия да поддържа висящността на изпълнителния
процес, извършвайки изпълнителни действия, изграждащи посочения от него
изпълнителен способ, включително като иска повтаряне на неуспешните
изпълнителни действия и прилагането на нови изпълнителни способи. В
изпълнителния процес давността не спира, именно защото кредиторът може
да избере дали да действа /да иска нови изпълнителни способи, защото все
още не е удовлетворен/, или да не действа /да не иска нови изпълнителни
способи/. Когато взискателят не поиска извършването на изпълнителни
действия в продължение на две години, изпълнителното производство се
прекратява на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК по право, без значение дали и
кога съдебният изпълнител ще постанови акт за прекратяване на
принудителното изпълнение, тъй като актът има само декларативен, а не
конститутивен характер. Поради това новата давност започва да тече не от
датата на постановлението за прекратяване на изпълнителното производство,
а от датата на предприемането от страна на взискателя на последното по време
валидно изпълнително действие.
Налагането на запор или възбрана в изпълнително производство,
съгласно т. 1 ТР № 2/2013, ВКС, ОСГТК, съставлява насочване на
изпълнението върху отделен имуществен обект на длъжника. То прекъсва
давността, тъй като с него започва да се осъществява принудата в
изпълнителния процес – длъжникът започва да търпи ограничение в правната
си сфера – неговите актове на разпореждане стават непротивопоставими на
7
първоначалния и присъединените кредитори.
В конкретния случай от датата на образуване на изпълнителното
производство – 11.06.2015г. /когато давността е прекъсната предвид
оправомощаването на съдебния изпълнител при условията на чл. 18 от ЗЧСИ/
е започнала да тече петгодишна давност, която е била прекъсвана с налагане
на запор на 17.06.2015г. върху вземанията на длъжника срещу търговски
банки и със запор върху вземанията от пенсия, наложен 22.06.2015г.
Давността е била прекъсната и с молбата на длъжника от 10.07.2015г., имаща
характер на признание по смисъла на чл. 116, б. „а“ от ЗЗД, както и с
извършените от същата плащания по изпълнителното дело на 29.09.2015г. и
на 23.10.2015г.
Основното спорно по делото обстоятелство е дали след посочената дата
– 23.10.2015г. по изпълнителното производство са предприемани валидни
изпълнителни действия, които са прекъсвали давността за процесните
вземания и конкретно дали подадените от взискателя молби за налагане на
запор върху вземания и за насрочване на опис на движими вещи,
представляват действия по принудително изпълнение по смисъла на чл. 116, б.
“в” от ЗЗД. По повдигнатите във въззивното производство въпроси
настоящият съдебен състав приема следното:
Както бе посочено по горе, в задължителните разяснения по т. 10 от
Тълкувателно решение № 2/26.06.2015г. по тълкувателно дело № 2/2013г. на
ОСГТК на ВКС, е прието, че в изпълнителния процес давността се прекъсва с
предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на определен
изпълнителен способ, независимо от това дали прилагането му е поискано от
взискателя и/или е предприето по инициатива на частния съдебен изпълнител
по възлагане от взискателя съгласно чл. 18, ал. 1 от ЗЧСИ. Не е необходимо
предприетите от съдебния изпълнител действия в рамките на изпълнителния
способ да са задължително успешни, за да се счита давността за
прекъсната. Следователно от значение за прекъсване на давността е
действието на взискателя /отправеното искане до съдебния изпълнител/, а не
резултата от изпълнителното действие или неговата незаконосъобразност от
гледна точка на засегнатите права и интереси на трети лица /решение № 68 от
01.02.2024г., постановено по гр.д. № 1924/2023г. по описа на ВКС, Четвърто
ГО/.
8
Давността е свързана с поведението на кредитора и не се влияе от
поведението на други лица, поради което своевременните искания на
взискателя да се извършат принудителни действия прекъсват давността,
независимо дали такива са предприети от съдебния изпълнител и кредиторът
не е станал причина за непредприемането им. Следва да се посочи още, че
“валидно изпълнително действие” в смисъла, разяснен с т. 10 от ТР №
2/26.06.2015г., ОСГТК на ВКС, означава действие за принудително събиране
на паричното притезание, предприето от съдебния изпълнител по редовна
молба за изпълнение. Редовна е молбата за изпълнение, в която взискателят е
посочил изпълнителен способ за осребряване на имуществото на длъжника
/чл. 426, ал. 2 от ГПК/, включително когато първоначалната й нередовност е
била поправена в срок, както и молбата при възлагане по чл. 18 от ЗЧСИ.
Действието за принудително изпълнение, предприето въз основа на редовната
молба, е валидно в смисъла на тълкувателния акт и прекъсва погасителната
давност за паричното притезание, съгласно чл. 116, б. “в” от ЗЗД. Основанието
по чл. 116, б. “в” от ЗЗД за прекъсване на погасителната давност не изисква
изпълнителните действия да са част от изпълнителен способ, приключил с
осребряване на имуществото на длъжника /решение по гр.д. № 1722/2021г. по
описа на ВКС, Четвърто ГО/. Следователно и неуспешните изпълнителни
действия, които не са довели до реално събиране на имущество на длъжника,
също представляват предприемане на действия по принудително изпълнение,
които прекъсват давността на основание чл. 116, б. "б. " от ЗЗД. Дали
вземането, върху което се налага запор, действително съществува и може да
бъде събрано, не са обстоятелства, които водят до невалидност на
процесуалните действия на кредитора, а само до тяхната безрезултатност. Те
демонстрират ясната воля на кредитора вземането да бъде събрано.
Противното схващане, че само резултатните изпълнителни действия /тези,
които са довели до реално събиране на дълга/ могат да прекъснат давността, е
в противоречие с принципа, че прилагането на погасителната давност е
санкция за бездействието на кредитора, а не за невъзможността вземането да
бъде събрано.
С оглед изложеното се налага извод, че молбите на взискателя от
07.03.2017г., от 01.03.2019г., от 09.12.2020г. и от 15.09.2022г., с които е
поискано налагане на запор върху вземания на длъжника и за насрочване на
опис на движими вещи, са прекъсвали давността за вземанията, доколкото по
9
делото не са събрани доказателства поисканите изпълнителни действия да не
са били предприети по причини, за които взискателят е отговорен.
В обобщение следва да се направи извод, че не е необходимо
предприемането на действие от съдебния изпълнител в рамките на
изпълнителния способ да е задължително успешно, за да се счита, че
давността е прекъсната, който извод следва и от самата разпоредба на чл. 116,
б. “в” от ЗЗД, в която законодателят е използвал термина “предприемане” на
изпълнително действие, а не “извършване”. Изводите на първоинстанционния
съд в противен смисъл са неправилни.
Както бе посочено молбите на взискателя от 07.03.2017г., от
01.03.2019г., от 09.12.2020г. и от 15.09.2022г., са прекъсвали течението на
погасителната давност. Несъстоялият се на 20.05.2019г. и на 05.04.2021г. опис
на движими вещи следва да се тълкува като “предприемане” на изпълнително
действие, което прекъсва давността /чл. 116, б. “в” от ЗЗД/.
Неправилни са формираните от първоинстанционния съд изводи
относно действието на извършените от третото задължено лице плащания в
изпълнение на наложения запор върху вземания от пенсия, извършени в
периода от м.11.2022г. до м.11.2023г. Запорът се счита наложен с
разпореждането на съдебния изпълнител и с получаване на запорното
съобщение от третото задължено лице, което е видно от изричните разпоредби
на чл. 450, ал. 3 и чл. 507 ГПК по отношение на момента, от който запорът
поражда действие, като законът не свързва това действие със съществуването
на вземането, респективно с това дали вземането е несеквестируемо по
смисъла на чл. 446 от ГПК. Последното не е част от фактическия състав по
налагането на запора, а е от значение за това, дали той може да доведе до
предвидените в закона последици и да послужи за удовлетворяване на
взискателя или не. В случая по делото няма данни запорът върху вземането на
длъжника от пенсия, наложен на 22.06.2015г., да е бил вдигнат към м.11.2022г.
Плащанията от третото задължено лице по така наложения запор в периода от
м.11.2022г. до м.11.2023г. са предприети въз основа на валидно изпълнително
действие. Към м.11.2022г. не е изтекла новата петгодишна погасителна
давност за принудително изпълнение на процесното вземане, доколкото
същата е била прекъсната на 15.09.2022г. Доколкото плащането съставлява
действие, предприето в изпълнение на приложения изпълнителен способ, то
10
през целия период, през който са постъпвали редовни плащания от
наложени запори върху пенсията на длъжника, изпълнителният способ се е
осъществявал и давност не е текла.
Течението на давността е спряно на 20.11.2023г. със спирането на
принудителното изпълнение, постановено от първоинстанционния съд за
обезпечение на предявените искове по настоящото дело.
Видно от изложеното изискуемият петгодишен срок по чл. 117, ал. 2 от
ЗЗД не е изтекъл по отношение на ищеца за времето до 20.11.2023г., когато е
спряно принудителното изпълнение. Неоснователно длъжникът отрича
съществуването на правото на принудително изпълнение, а предявеният
отрицателен установителен иск е неоснователен.
Като е достигнал до други изводи първоинстанционният съд е
постановил неправилно решение, което следва да се отмени и вместо него да
се постанови друго, с което предявеният иск да се отхвърли.
По отношение на разноските:
С оглед изхода на спора и предвид изричното искане в полза на
въззиваемата страна следва да се присъдят сторените по делото разноски в
общ размер на 150 лева, от които 50 лева за държавна такса и 100 лева за
юрисконсултско възнаграждение, определено по реда на чл. 78, ал. 8 от ГПК,
вр. чл. 25, ал. 1 от Наредба за заплащането на правната помощ.
В полза на ответното дружество следва да се присъдят направените в
първоинстанционното производство разноски за юрисконсултско
възнаграждение в размер на 100 лева.
С оглед цената на предявения иск и предвид ограничението по чл. 280,
ал. 3 от ГПК настоящото решение не подлежи на обжалване.
Така мотивиран Софийският градски съд,
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 4815 от 18.03.2024г., постановено по гр.д. №
61425/2023г. по описа на СРС, ГО, 125 състав и ВМЕСТО ТОВА
ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Т. М. К., ЕГН **********, гр. София, ул.
“********* срещу “ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ” ЕАД, с ЕИК *********,
11
седалище и адрес на управление гр. София, ул. “Ястребец” № 23 Б иск с
правно основание чл. 439, ал. 1 от ГПК за установяване несъществуване в
полза на ответника на правото на принудително изпълнение поради изтекла
погасителна давност за следните суми, предмет на издадения изпълнителен
лист по ч.гр.д. № 14203/2010г. по описа на СРС, ГО, 84 състав, както следва:
918, 58 лева – представляваща цена на доставена топлинна енергия в имот в
гр. София, ул. “*********, за периода от м.10.2007г. до м.06.2010г., ведно със
законната лихва, считано от 18.11.2010г. до окончателното изплащане и 175,
07 лева, представляваща обезщетение за забава в размер на законната
мораторна лихва за периода от 01.12.2007г. до 14.10.2010г., за принудителното
събиране на които е образувано изпълнително дело № 20157910400416 по
описа на ЧСИ Т.В.-Н., с район на действие – СГС.
ОСЪЖДА Т. М. К., ЕГН **********, гр. София, ул. “********* да
заплати на “ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ” ЕАД, с ЕИК *********, седалище и
адрес на управление гр. София, ул. “Ястребец” № 23 Б, на основание чл. 78,
ал. 8 от ГПК сумата от 100 /сто/ лева – съдебни разноски в
първоинстанционното производство, както и да заплати на основание чл. 273,
вр. 78, ал. 3 и ал. 8 от ГПК сумата от 150 /сто и петдесет/ лева – съдебни
разноски във въззивното производство.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
12