Р
Е Ш Е Н И Е
№
гр. София, 16.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Гражданско
отделение, ІV - Б въззивен състав, в публично съдебно заседание на първи април две хиляди двадесет и
първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТАНИМИРА ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЙОАНА ГЕНЖОВА
Мл. съдия ИВЕЛИНА СИМЕОНОВА
при секретаря Капка Лозева, като разгледа докладваното от мл. съдия Симеонова
гр. д. № 5344
по описа на съда за 2020 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 258 - 273 ГПК.
С решение № 299845/12.12.2019 г. по гр. д. № 20177/2019 г. по описа на Софийски районен
съд (СРС), I ГО, 48 състав, е признато за установено на основание
чл. 422, ал. 1 ГПК, че С.Г.С., ЕГН **********, дължи на „Т.С.“ ЕАД, ЕИК ********,
сумите, за които е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от 31.07.2017
г. по ч. гр. д. № 46533/2017 г. по описа на СРС, 48 състав, както следва: на
основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с чл. 149 ЗЕ - сумата от 1309,62 лв.,
представляваща цена за доставена топлинна енергия за топлоснабден имот,
представляващ апартамент № **, находящ се в гр. София, ж. к. „********, за
периода 01.05.2015 г. - 30.04.2016 г., ведно със законната лихва за периода от
10.07.2017 г. до погасяването; както и сумата от 22 лв., представляваща цена на
извършена услуга дялово разпределение за периода 01.05.2015 г. - 30.04.2016 г.,
ведно със законната лихва за периода от 10.07.2017 г. до погасяването, като е
отхвърлен искът по чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с чл. 149 ЗЕ до пълния предявен
размер от 1309,63 лв., искът по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата от 105,14 лв. -
мораторна лихва върху вземането за топлинна енергия за периода 15.09.2016 г. -
29.06.2017 г., както и искът по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата от 3,62 лв. -
мораторна лихва върху вземането за извършена услуга дялово разпределение за
периода 15.09.2016 г. - 29.06.2017 г. Осъдена е С.Г.С. да заплати на „Т.С.“ ЕАД
сумата от 484,03 лв. - разноски в исковото производство и сумата от 72,85 лв. -
разноски в заповедното производство.
Решението е постановено при участието на привлечено от ищеца трето лице -
помагач - „Т.с.“ ЕООД.
В срока по чл. 259, ал. 1 ГПК е
постъпила въззивна жалба вх. № 5013810/28.01.2020 г. от ответницата С.Г.С.
срещу решението в частите, с които са уважени исковете. Излагат се доводи, че
решението в обжалваната част е неправилно поради нарушение на материалния закон
и съществени нарушения на процесуалните правила. Твърди се, че съдът е допуснал
процесуални нарушения, сред които приемането на исковата молба без да са
заплатени дължимите държавни такси според броя на исковете. Сочи се, че по
делото не е доказано, че ответницата е потребител на топлинна енергия, при
липса на доказателство за вещно право на ползване върху имота. Съдът не е
съобразил определение № 3258/07.03.2013 г. по адм. д. № 2771/2013 г. по описа на
ВАС - 5 - членен състав, според което по своята
правна същност Общите условия за продажба на топлинна енергия не представляват
индивидуален, общ или нормативен административен акт по смисъла на чл.
21 АПК, чл.
65 или чл. 75 АПК. Освен това съдът не е съобразил, че с Решение
№ 4777/13.04.20** г. по адм. д. № 1372/2016 г. по описа на ВАС - III отделение е
отменена Методиката за дялово разпределение, което означава, че начисляването
на топлинна енергия до момента е било незаконно. Сочи се, че облигационните
правоотношения между страните възникват с откриването на партида при
топлофикационното дружество, а не само с факта на придобиване на собствеността
върху имота. До подаването на молба - декларация за откриване на партида на
името на новия собственик задължено лице за сумите за ползвана топлинна енергия
остава предходният собственик, тъй като договорът се прекратява със закриването
на партидата. При липсата на молба за откриване на партида, СРС неправилно е приел,
че жалбоподателката е в облигационни правоотношения с ищеца, с позоваване на
решение на СРС от 10.01.2011 г. по гр. д. № 33055/2010 г. и решение на СРС от
25.07.2011 г. по гр. д. № 54041/2010 г. Излагат се и доводи, че по делото не са
доказани размерът на ТЕ и изправността на уредите за измерване на топлинната
енергия, тъй като ищецът не е представил отчетен картон за показанията на Общия
топломер в абонатната станция за процесния период, свидетелства за метрологична
проверка на топломера в абонатната станция, протоколи за въвеждане в
експлоатация на абонатната станция, отчети за дялово разпределение на ФДР за
процесния период в имота, а отказът на СРС да задължи ищеца да представи
посочените документи в оригинал е процесуално нарушение. Посочва се, че
съдебната практика - решение на СРС от 26.02.2016 г. по гр. д. № 56844/2011 г.
не се съобразява с експертизите, които са работили по документи, неприети като
доказателства по делото. Сочи се липса на разпределена доказателствена тежест
по реда на чл. 154, ал. 1 ГПК. Ищецът основава претенцията си на извършен
реален отчет на ТЕ, поради което суми, начислени служебно следва да бъдат
обявени за недължими. Твърди се, че ищецът е следвало да поиска съгласието на
ответницата за приспадане или добавяне на суми от изравнителните сметки към
фактурите, както и че със суми за връщане от ищеца са били прихванати стари
задължения извън процесния период, за което няма съгласие от ответницата. Няма
доказателства и за изправност на уредите, чрез които се е извършвало измерването
на топлинната енергия за процесния период и за извършено отчитане на
индивидуалните разпределители или за пречки в абоната, поради които е било
възпрепятствано такова отчитане, като основание за служебно начисляване на
задълженията. Без отчетни документи положителен извод за наличие на основание
за начисляване на задължения за плащане в претендирания размер и за сочения от
ищеца обем потребление не може да бъде направен. Излагат се и доводи за
недължимост на сума за дялово разпределение на топлинна енергия, тъй като
ищецът не е доказал основанието за извършеното дялово разпределение, което е
водено от фирма за дялово разпределение - с позоваване на решение № **65/14.03.2019
г. по гр. д. № 12799/20** г. по описа на СГС, IV - б въззивен състав. Предвид изложеното
се моли за отмяна на решението в обжалваната част, включително в частта за
разноските.
С допълнително становище вх. № 295852/23.03.2021 г. въззивницата излага аналогични
съображения, както и такива за недължимост на законната лихва за забава.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК не е постъпил
отговор от ищеца „Т.С.“ ЕАД. С допълнителна молба вх. № 299359/31.03.2021 г., подадена
чрез юрисконсулт А. К., ищцовото дружество оспорва въззивната жалба, взема
становище по същество, моли за потвърждаване на решението в обжалваната
част,
претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК не е постъпил отговор от привлеченото от
ищеца трето лице - помагач „Т.с.“ ЕООД.
Първоинстанционното решение в частите, с които е отхвърлен предявеният
от „Т.С.“ ЕАД против С.Г.С. иск по чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с чл. 149 ЗЕ
до пълния предявен размер от 1309,63 лв., искът по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата
от 105,14 лв. - мораторна лихва върху вземането за топлинна енергия за периода
15.09.2016 г. - 29.06.2017 г., както и искът по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата от
3,62 лв. - мораторна лихва върху вземането за извършена услуга дялово
разпределение за периода 15.09.2016 г. - 29.06.2017 г., не е обжалвано от
ищеца, поради което е влязло в законна сила.
Софийски
градски съд, след като обсъди доводите във въззивната жалба и събраните по
делото доказателства, съгласно разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК,
намира за установено следното от фактическа страна:
Първоинстанционният съд е сезиран с искова молба вх. № 2009030/08.04.2019 г. на „Т.С.“ ЕАД, ЕИК ********,
срещу С.Г.С., ЕГН **********,
с която
ищцовото дружеството е поискало от съда да признае за установено, че ответницата като потребител
на топлинна енергия за топлоснабден имот с адрес: гр. София, община „******ж. к. „********, ап. № **, с абонатен № ****дължи да заплати на ищеца сума в общ размер на 1440,39 лв., от които 1309,63 лв. - главница,
представляваща стойността на незаплатена топлинна енергия за
периода м. 05.2015 г. - м. 04.2016 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК до
окончателното плащане, сумата от 105,14 лв. - законна лихва за забава за
периода 15.09.2016 г. - 29.06.2017 г., сумата от 22
лв. - представляваща сума за разпределение на топлинна енергия за периода м. 05.2015 г. - м. 04.2016 г., ведно със законната
лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение
по чл. 410 ГПК до окончателното плащане и сумата от 3,62 лв. - законна лихва
за забава за периода 15.09.2016 г. - 29.06.2017 г. върху главницата за дялово
разпределение (съгласно уточнение на ищеца с молба вх. № 65336/07.07.2020 г.,
депозирана след дадени от въззивния съд указания по отстраняване на
констатирана нередовност на исковата молба), за които суми е издадена заповед
за изпълнение по заповедно дело № 46533/2017 г. по описа на СРС, 48 състав. Ищецът
поддържа, че ответницата е клиент на доставената в процесния имот през процесния период топлинна енергия,
ползвала е доставената до имота топлинна енергия в количества, качество и на
стойност, за които са предявени исковете, и не е заплатила стойността ѝ, в
имота е извършвана услуга дялово разпределение на топлинна енергия, за което също
се дължи възнаграждение. Ищецът претендира установяване на вземанията му, както и присъждане на сторените по делото
разноски.
Исковата молба е връчена на ответницата на 11.10.2019 г. и в по срока по чл. 131 ГПК от същата е подаден отговор вх. № 5172430/22.10.2019
г., в който
се
оспорват
исковете
по основание и размер. Излагат се доводи, че съдът е допуснал процесуални
нарушения като е приел исковата молба без да са заплатени дължимите държавни
такси според броя на исковете, че с Решение № 4777/13.04.20** г. по адм. д. №
1372/2016 г. по описа на ВАС - III отделение е отменена Методиката за дялово разпределение,
което означава, че начисляването на топлинна енергия до момента е било
незаконно. Ответницата оспорва да е в облигационни отношения с ищеца, твърди,
че не е вещен ползвател на имота, позовава се на чл. 62 ЗЗП, че дори да е
доставена ТЕ на потребителя, той не дължи заплащането ѝ, ако не я е
поръчал. Във връзка с установяване спазена ли е нормативната уредба при
нанасянето на данните от топломера за процесния имот и правилно ли е извършено
дялово разпределение на топлинна енергия въз основа на тези данни се прави
доказателствено искане за задължаване на ищеца и на третото лице - помагач по
чл. 190 ГПК да представят в оригинал отчетен картон за показанията на Общия
топломер в абонатната станция за процесния период, протоколите за въвеждане в
експлоатация на абонатната станция, свидетелства за метрологични проверки на
топломера в абонатната станция, документи за въвеждането в експлоатация на
абонатната станция, отчетите за дялово разпределение на фирмата за дялово
разпределение за процесния период в имота. Според ответницата служебно
начислените суми са недължими, оспорва фактурите, излага и доводи, че клаузата
от ОУ за рекламация е неравноправна. Твърди, че ищецът е следвало да поиска
съгласие за приспадане или добавяне на суми от изравнителните сметки към
фактурите, както и че със суми за връщане от ищеца са били прихванати стари
задължения извън процесния период, за което няма съгласие от ответницата. Няма
доказателства за изправност на уредите, чрез които се е извършвало измерването
на топлинната енергия за процесния период и за извършено отчитане на
индивидуалните разпределители или за пречки в абоната, поради които е било
възпрепятствано такова отчитане, като основание за служебно начисляване на
задълженията, което е основание за отхвърляне на исковете. Излага и доводи за
недължимост на сума за дялово разпределение на топлинна енергия, тъй като
ищецът не е доказал основанието за извършеното дялово разпределение. Ищецът не
е представил доказателства за изпадането на ответницата в забава с оглед
претенцията за лихви. Предвид изложеното моли за отхвърляне на исковете като
неоснователни и недоказани. Претендира разноски.
С определение № 254905/24.10.2019 г. СРС е конституирал като трето лице - помагач на страната
на ищеца - „Т.с.“ ЕООД.
По делото е приложено заповедно дело № 46533/2017 г. по описа на СРС, 48 състав, от което се
установява, че по заявление вх. № 3053760/10.07.2017 г. е издадена заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК
от 31.07.2017 г., с която
е разпоредено С.Г.С., ЕГН **********, да заплати на „Т.С.“ ЕАД,
ЕИК ********, сумата от 1309,63 лв. - за доставена от дружеството топлинна енергия за
периода 01.05.2015 г. - 30.04.2016 г. на адрес: гр. София,
ж. к. „********, ап. № **, аб. № ****ведно със законната лихва от подаване на заявлението
- 10.07.2017 г. до изплащане на
вземането, сумата от 105,14 лв. - обезщетение за забава за плащането на главницата за
периода 15.09.2016 г. - 29.06.2017 г., сумата от 22 лв. - за
извършена услуга дялово разпределение през периода м. 05.2015 г. - м. 04.2016
г., ведно със законната лихва за периода от 10.07.2017 г. до изплащане на
вземането, мораторна лихва в размер на 3,62 лв. за периода 15.09.2016 г. -
29.06.2017 г. и 78,81 лв. - разноски по делото. Длъжникът е уведомен за заповедта на 08.11.20**
г., като в законоустановения
срок - на 09.11.20**
г. е подал възражение
срещу издадената заповед за изпълнение, поради което на 07.03.2019 г. заявителят е
уведомен за необходимостта от представяне на доказателства в едномесечен срок
от съобщението, че е предявил установителен иск за вземанията по заповедта и на
08.04.2019 г. заявителят е
представил искова молба вх. № 2009030/08.04.2019 г.
По делото е приет протокол от **.05.1990 г. по гр. д. № 1196/1990 г. по
описа на СРС, 7 състав, с който е одобрена спогодба, по силата на която в
изключителна собственост на съделителката С.Г. С., ЕГН ********** е поставен
процесният апартамент № ** в гр. София, ж. к. „********. Видно от изготвените
по делото справки С.Г.С. е със старо име С.Г. С..
По делото е приет протокол от 04.10.2012 г. от Общото
събрание на етажните собствениците на Етажна собственост с адрес: гр. София,
ж. к. „*****“, бл. ********в който е
обективирано взетото решение да се сключи договор за
извършване на услугата дялово разпределение на топлинната енергия с „Т.с.“ ЕООД.
Упълномощени са лица, които да сключат договора от
името на етажната собственост и да я представляват по време на
изпълнение на договора.
Към протокола е приложен и списък на
етажните собственици, в който срещу ап.
№
** е посочена С.Г.С., за
която е положен подпис.
По
делото е приет
договор от 01.11.2007 г. при общи условия за извършване на услугата
дялово разпределение на топлинната енергия по чл. 139в, ал. 2 от
Закона за енергетиката между „Топлофикация София“ АД - възложител и „Т.с.“ ЕООД - изпълнител,
за извършване на услугата дялово разпределение на топлинна енергия между
потребителите в сгради етажна - собственост (СЕС) или в сграда с повече от един
потребител в град София, при спазване на изискванията на Общите условия за
извършване на услугата дялово разпределение на топлинната енергия, одобрени от
ДКЕВР с Решение № ОУ-024/10.08.2007 г.
По делото е прието писмо от 25.11.2012 г. от Столична община, район „******съгласно
което ж. к. „***** 5“ е идентичен с ж. к. „*****“ е идентичен с ж. к. „Връбница
2“, както и писмо от 11.03.2011 г. от Столична община, район „******съгласно
което бл*****„Б“ и „В“ в ж. к. „***** 6“ е идентичен с бл. *****в ж. к. „***** По делото е приета искова молба до Софийски
районен съд от С.Г.С. срещу „Т.С.“ ЕАД, с която е предявен иск по чл. 124, ал.
1 ГПК за установяване недължимост на сумата от 4888,22 лв. - главница и 2908,96
лв. - лихви за доставена топлинна енергия за периода 01.02.2009 г. - 31.10.2012
г. за имот, находящ се в гр. София, ж. к. „*****“, бл*****ап. № **, аб. №
197403 поради погасяване на вземанията по давност.
По делото са приети съобщение към фактура № **********/31.07.2016 г. за отоплителен сезон
01.05.2015 г. - 30.04.2016 г. на обща стойност 1309,63 лв. с ДДС и извлечение
от счетоводството на ищцовото дружество за аб. № 197403 със задължения към
29.06.2017 г. в общ размер на 1440,39 лв., от които 1331,63 лв. - главница и
108,76 лв. - лихви.
От третото лице - помагач „Т.с.“ ЕООД с
молба вх. № 5202908/03.12.2019 г. са приложени и приети като доказателства изравнителна
сметка за процесния период 01.05.2015 г. - 30.04.2016 г. на обща стойност 76
лв. с ДДС - за получаване от абоната и документ за главен отчет за процесния
период, подписан за клиент.
От приетото в хода на първоинстанционното производство заключение на
съдебно - техническата експертиза (СТЕ) (изготвена въз основа на доказателствата
по делото, както и въз основа на допълнително изискани от: „Т.С.“ ЕАД - съобщения
към фактури за аб. № 197403 за периода м. 05.2015 г. - м. 04.2016 г., издадени
на името на С. Г. С., от „Т.с.“ ЕООД - индивидуална справка за използвана ТЕ за
периода 01.05.2015 г. - 30.04.2016 г., формуляр за главен отчет на уредите за
дялово разпределение от 04.05.2016 г. за процесния период, издаден на името на
ответницата, справка относно стойности на компонентите, участващи при
изчислението на ТЕ за сградна инсталация за периодите 2015 г./2016 г., от ТР
„Люлин“ - справка относно ежемесечните отчети на общия топломер, доставената ТЕ
в абонатната станция, приспаднатите технологични разходи в абонатната станция и
количеството ТЕ за разпределение в СЕС на адрес: „***** 6“, бл. 620, вх. „А“ за
процесния период, документи за метрологични проверки на топломера в абонатната
станция и справка относно стойности на компонентите, участващи при изчислението
на технологичните разходи в абонатната станция) се установява, че пълният
отопляем обем на имота по проект е 154 куб. м. В имота е имало три броя радиатора
с монтирани разпределители на ТЕ с радиоотчитане, по които са направени отчети,
в банята е имало щранг лира (работещо отоплително тяло без уред за дялово
разпределение), за която служебно са начислени дялови единици - 510,322 д. е.,
начислена е и ТЕ за отопление на имот от отоплителните тела в имота - 8443,660
кВтч, не е начислявана ТЕ за отопление на имот от отоплителни тела в общите
части като дял за имота, за имота е начислен разход на ТЕ за отопление от
сградна инсталация на база пълен отопляем обем, както и ТЕ за подгряване на
вода за БГВ на база отчет по водомер - 1 брой. Осигурен е достъп за отчет на
уредите за дялово разпределение, като главният отчет е подписан за клиент. „Т.с.“
ЕООД е извършило дяловото разпределение за имота за процесния период в
съответствие с действащата нормативна уредба. От страна на ищеца са издадени
фактури на обща стойност за процесния период 1385,62 лв. (Таблица № 2 от
заключението), а от фирмата за дялово разпределение са изготвени изравнителни
сметки на обща стойност 1309,63 лв., или е налице сума за връщане на абоната в
размер на 76 лв. Според вещото
лице общо ползваната ТЕ в имота за периода 01.05.2015 г. - 30.04.2016 г.
(15,278840 МВтч) е в размер на 1309,62 лв. (Таблица № 3), която сума не включва стари задължения и
корекции за предходни периоди, както и стойности по фактури за извършване на
услугата дялово разпределение на ТЕ. Ищецът при начисляване на сумите по
съобщения към фактури е прилагал действащата цена на ТЕ за времето на процесния
период. Не е констатирано добавяне на ТЕ (Q над макс) към изчислената ТЕ за
средствата за измерване от ФДР за отчетния период. Не са налице отклонения при
изчисляване технологичните разходи в абонатната станция, които са изчислявани в
съответствие с методиката за дялово разпределение. Технологичните разходи в
абонатната станция са отчислявани от доставената в абонатната станция топлинна
енергия и са били за сметка на ищеца „Т.С.“ ЕАД съгласно нормативната уредба. За
процесния период топломерът в абонатната станция е преминал метрологична
проверка на 08.10.2014 г. - последваща проверка със заключение за съответствие
с одобрения тип.
С оглед на така
установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното:
Въззивната
жалба е подадена в законоустановения срок по чл. 259, ал. 1 ГПК, от процесуално легитимирана страна, срещу подлежащ на
обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима.
Разгледана
по същество, въззивната жалба е неоснователна.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се
произнася служебно по валидността на решението а по допустимостта му - в
обжалваната част. По останалите въпроси въззивният съд е ограничен от
посоченото в жалбата, с изключение на случаите, когато следва да приложи
императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса
на някоя от страните - т. 1 от ТР № 1 от 09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г.
по описа на ОСГТК на ВКС.
В конкретния случай постановеното по
делото решение е валидно и допустимо в обжалваната част. Не е
допуснато и нарушение на императивни материалноправни норми. Въззивният съд
приема за неоснователни доводите на ответницата, че СРС не е събрал в цялост
дължимата държавна такса - тези твърдения не се подкрепят от доказателствата по
делото - видно от представените преводни нареждания на л. 9 от заповедното дело
и на л. 36 от първоинстанционното дело ищецът е внесъл държавна такса в общ
размер на 202,38 лв. или по 4% от цената на иска, но не по - малко от 50 лв. по
всеки от кумулативно предявените искове, т. е. не е налице твърдяното
процесуално нарушение - исковата молба е допустима и редовна и съдът дължи
произнасяне по същество.
По правилността на решението в обжалваната
част с оглед конкретните оплаквания във въззивната жалба съдът приема следното:
Предявени са по реда на чл. 422, ал. 1,
вр. с чл. 415, ал. 1 ГПК кумулативно съединени установителни искове с правно
основание чл. 149 ЗЕ и
сл., вр. с чл. 79 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД -
искове за установяване на съществуване на вземане за
заплащане на стойност на доставена топлинна енергия за битови нужди за имот в
сграда - етажна собственост, както и на възнаграждение за извършена
услуга дялово разпределение на топлинната енергия, отделно и обезщетения за забава
на плащане на последните, за което е издадена заповед за изпълнение по
реда на глава ХХХVІІ ГПК.
За да се уважи главният иск за
присъждане на вземане за стойността на доставената топлинна енергия по
делото следва да се установи, че за процесния период между страните е
съществувало валидно правоотношение, по силата на което ищецът се е задължил да
доставя на ответницата топлинна енергия срещу задължение на последната да
заплаща стойността ѝ, както и че ищецът е изпълнил своите задължения и е
доставил конкретно количество топлоенергия, начислил е суми за същото съобразно
с действащите към съответния момент разпоредби на ЗЕ, вр. с Наредба №
16-334/06.04.2007 г. за топлоснабдяването (обн. ДВ, бр. 34 от 24.04.2007 г.),
поради което и за ответницата е възникнало задължение за заплащане на
стойността на доставената топлинна енергия, по иска за заплащане на
възнаграждение за дялово разпределение на топлинна енергия - че е била
извършвана услугата дялово разпределение на топлинната енергия в полза на
ответницата; че ответницата е поела задължение да заплати тази сума на ищеца;
договорения размер на възнаграждението. По отношение на акцесорните искове за
заплащане на обезщетение за забава в плащането на главниците ищецът следва да
установи, че главните парични задължения са възникнали, че е настъпила тяхната
изискуемост, както и че размерът на законната лихва възлиза именно на спорните
суми. Ответницата следва да докаже своите възражения, наведени в отговора на
исковата молба. Аналогично е разпределил и първоинстанционният съд
доказателствена тежест с определението си по чл. 140 ГПК, поради което
въззивният съд намира за неоснователни възраженията на ответницата за неправилно
разпределена доказателствена тежест в процеса.
По делото се установи от приложеното заповедно дело, че по заявление
по чл. 410 ГПК е
образувано заповедно производство, по което е издадена заповед за изпълнение
по чл. 410 ГПК,
с нея е уважено искането на заявителя „Т.С.“ ЕАД и длъжникът е осъден да му
заплати процесните суми като дължима стойност на потребена топлинна енергия и
възнаграждение за услуга дялово разпределение, както и обезщетения за
забава на плащането на главниците за процесния имот и период в размери на
сумите, за които са предявени исковете, като заявителят в срока по чл. 415 ГПК е
предявил искове за установяване съществуването на вземанията по заповедта.
Действащата към периода на облигационните
отношения между страните нормативна уредба, която ги урежда, се съдържа в
Закона за енергетиката (ЗЕ) и в Наредба № 16 - 334/06.04.2007 г. за
топлоснабдяването (обн. ДВ, бр. 34 от 24.04.2007 г., отм. ДВ, бр. 25 от
20.03.2020 г.).
Съдът приема, че по делото е установено,
че ищецът е енергийно предприятие, доставящо топлинна енергия. „Т.С.“ ЕАД е
дружество, регистрирано по Търговския закон и вписано в Търговския регистър при
Агенция по вписванията с предмет на дейност производство на топлинна и
електрическа енергия, пренос на топлинна енергия и други дейности, обслужващи
основните.
По делото е установено, че процесният
имот е бил топлофициран и че сградата - етажна собственост (в която се намира
процесният апартамент) е била присъединена към топлопреносната мрежа.
Съгласно
разпоредбите на ЗЕ разпределението на топлинната енергия в сграда - етажна
собственост, се извършва по система за дялово разпределение. Начинът за
извършване на дяловото разпределение е регламентиран в чл. 139 - 148 ЗЕ и в
действалата към процесния период Наредба № 16-334/06.04.2007 г. за топлоснабдяването (обн. ДВ,
бр. 34 от 24.04.2007 г.,
отм. ДВ, бр. 25 от 20.03.2020 г.).
Съгласно чл. 142, ал. 2 ЗЕ топлинната енергия за
отопление на сграда - етажна собственост, се разделя на топлинна енергия, отдадена от
сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и топлинна
енергия за отопление на имотите.
Съгласно чл. 145, ал. 1 ЗЕ топлинната енергия за
отопление на имотите в сграда - етажна собственост, при прилагане на дялово
разпределение чрез индивидуални топломери, се определя въз основа на
показанията на топломерите в отделните имоти.
Съгласно чл. 150, ал. 1 ЗЕ (приложима редакция след 17.07.2012 г.), продажбата на топлинна
енергия от топлопреносното предприятие на потребители на топлинна енергия за
битови нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени от
топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕВР, като в закона не е предвидено
изискване за писмена форма на договора. Съобразно изискването на чл. 150, ал. 2
ЗЕ общите условия се публикуват най - малко в един централен и в един местен
всекидневник в градовете с битово топлоснабдяване и влизат в сила 30 дни след
първото им публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от
потребителите.
Понятието „потребител на топлинна енергия за битови нужди“ е определено
в § 1, т. 42 от ДР на ЗЕ (отм.), действал до 17.07.2012 г., а именно: физическо лице -
собственик или ползвател на имот, което ползва топлинна енергия с
топлопреносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо
водоснабдяване, или природен газ за домакинството си. Съгласно разпоредбата на чл. 153 ЗЕ
- в редакцията, действала до 17.07.2012 г., всички собственици и титуляри на
вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към
абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са „потребители на
топлинна енергия“. След отмяната на § 1, т. 42 ДР на
ЗЕ и с влизане в сила на измененията на ЗЕ от 17.07.2012 г., се
въвежда понятието „клиент на топлинна енергия“, което е еквивалентно по смисъл
на понятието „потребител на топлинна енергия“.
Съгласно § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ (приложима
редакция след 17.07.2012 г.) „Битов клиент” е
клиент, който купува електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща
вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен
газ за собствени битови нужди. Съгласно разпоредбата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ
(приложима редакция след 17.07.2012 г.) всички собственици и
титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени
към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на
топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл. 140, ал. 1, т.
2 ЗЕ на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за
топлинна енергия при условията и по реда, определени в съответната наредба по чл. 36, ал. 3 ЗЕ.
Посочените от законодателя в разпоредбата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ
клиенти на топлинна енергия за битови нужди, са собствениците и титулярите на
ограниченото вещно право на ползване върху имота. Клиенти на топлинна енергия
за битови нужди могат да бъдат и правни субекти, различни от посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ,
ако ползват топлоснабдения имот със съгласието на собственика, съответно - на
носителя на вещното право на ползване, за собствени битови нужди, и
същевременно са сключили договор за продажба на топлинна енергия за битови
нужди за този имот при публично известните общи условия с топлопреносното
предприятие. В тази хипотеза третото ползващо имота лице придобива качеството
„клиент“ на топлинна енергия за битови нужди и като страна по договора за
доставка на топлинна енергия дължи цената й на топлопреносното предприятие.
Сключването на договора с третото лице следва да се докаже с всички допустими
по ГПК доказателствени средства, например с откриването на индивидуална партида
на ползвателя при топлопреносното дружество, но не се презумира с установяване
на факта на ползване на топлоснабдения имот (в този смисъл ТР № 2 от 17.05.20**
г. по тълк. д. № 2/2017 г. по описа на ОСГК на ВКС).
В мотивите на тълкувателното решение е
посочено, че предоставяйки съгласието си за топлофициране на сградата,
собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на ползване са
подразбираните клиенти на топлинна енергия за битови нужди, към които са
адресирани одобрените от ДКЕВР публично оповестени общи условия на
топлопреносното предприятие. С оглед на изложеното, собственикът или титуляр на
вещно право на ползване в имот, под режим на етажна собственост, по презумпция
на закона се смята потребител на отдадена от сградната инсталация и
отоплителните тела на общите части на сградата топлинна енергия. По силата на
закона между битовия потребител и топлопреносното предприятие възниква
правоотношение по продажба на топлинна енергия при публично известни общи
условия, без да е необходимо изричното им приемане от потребителя. Достатъчно е
взето решение на Общото събрание на етажните собственици за присъединяване към
топлопреносната мрежа, за да бъде всеки етажен собственик потребител на
постъпилата в сградата топлинна енергия.
Въззивният съд приема, че по делото е
установено, че ответницата отговаря пред ищеца за заплащането на стойността на
доставената топлинна енергия в имота през процесния период. От приетия по
делото протокол от 1990 г., неоспорен от ответницата, с който е одобрена съдебна
спогодба, се установява, че процесният имот е възложен в изключителна
собственост на ответницата (възложеният апартамент № ** в ж. к. „*****“ е
идентичен с процесния апартамент, което се установява от приетите по делото
писма от Столична община), по делото няма данни имотът да е бил прехвърлен на
друго лице, да е било учредено вещно право на ползване или да е бил отдаден под
наем, поради което съобразно посочените нормативни изисквания именно ответницата
- като собственик на имота, има качеството на клиент на топлинна енергия,
доставяна до имота през процесния период и е задължена за плащане на същата. Съдебната спогодба
има сила на влязло в сила решение (по арг. от чл. 125, ал. 3 ГПК
(отм.)) и разрешава въпроса относно собствеността на имота със задължителна за
съда сила, до установяване на нещо различно. Доколкото нищо различно не е
установено в производството, то следва да се приеме, че ответницата е собственик на процесния
имот, от където произтича и качеството ѝ на потребител/клиент на
ищцовото дружество относно доставката на ТЕ в исковия период. В подкрепа на този извод е и фактът, че
ответницата фигурира в протокола от общото събрание на етажната собственост от
04.10.2012 г., неоспорен от С., срещу името на която е положен подпис, всички
документи за процесния аб. № 197403 са издавани на името на ответницата, а
документът за главен отчет на уредите за дялово разпределение на топлинна
енергия през процесния период, издаден също на името на ответницата, е подписан
за клиент. Дали ответницата ползва фактически имота е ирелевантно, тъй като законът свързва качеството потребител с
носителя на правото на собственост или на ограничено вещно право на
ползване. Обстоятелството дали и кога е открита партида
при ищцовото дружество също е без значение, доколкото в разглеждания случай
ответницата е изключителен собственик на имота за процесния период, поради което откриване на
партидата има само счетоводно значение и не може да дерогира законовата
разпоредба на чл. 153, ал. 1 ЗЕ
и § 1, т. 42 ДР на ЗЕ. За да се счита, че е налице облигационно отношение между
доставчика и потребителя на топлинна
енергия не е необходимо подаване на молба - декларация за откриване на
партида, тъй като облигационното
отношение се презумира по закон - чл. 150 ЗЕ,
без да е необходимо изрично изявление на ответника - потребител, вкл. и относно
приемането на Общите условия (решение № 35/21.02.2014 г. по гр. д. № 3**4/2013
г. по описа на ВКС, ІІІ г. о.). Следователно, дори да не подадат такава молба,
лицата не се освобождават от правата и задълженията на потребители на ТЕ, а в
случая се установява, че партидата за аб. № 197403 е открита на името на
ответницата. Договорът с топлофикационното дружество възниква по силата на
закона, при наличие на качеството на собственик на ответницата, а общите
условия уреждат съдържанието на това правоотношение, поради което съдът приема
за неоснователни доводите във въззивната жалба, че по делото не е доказано
договорното правоотношение между страните. С оглед изложеното между страните
през процесния период е съществувало валидно правоотношение за доставка на
топлинна енергия и отговорността на ответницата към ищеца за заплащането на
топлинната енергия може да се ангажира. Въззивният
съд не следва да обсъжда цитираната в жалбата съдебна практика, тъй като тя няма
характер на задължителна такава, поради което не обвързва настоящия съдебен
състав, а и няма данни посочените решения да са влезли в сила.
По силата
на законовата уредба облигационното правоотношение с ищеца във връзка с
доставката на ТЕ е възникнало по реда на чл. 150, ал. 1 ЗЕ - при действие на Общите условия на
дружеството,
приети с решение № ОУ-02/03.02.2014 г. на ДКЕВР, в сила от 12.03.2014 г., които
са приложими за процесния период. Законодателят
не е предвидил като условие за влизането на ОУ в сила приемане от страна на
ползващите лица, въпреки че е предвидено право на потребителите да искат
специални условия като внесат в топлопреносното предприятие писмено заявление.
Няма данни и не се излагат твърдения ответницата да е възразила срещу прилаганите Общи условия, нито да е поискала прилагане на специални такива, поради което следва да се
приеме, че ответницата се е съгласила с прилаганите от ищеца Общи условия и
същите я обвързват. Без значение за
това обстоятелство е приетото в определение № 3258/07.03.2013 г. по адм.
д. № 2771/2013 г. по описа на ВАС - 5 - членен състав, че по своята правна същност ОУ не
представляват индивидуален, общ или нормативен административен акт по смисъла
на чл.
21 АПК, чл.
65 или чл. 75 АПК. Напротив,
именно в посоченото определение е прието, че общите условия за
продажба на топлинна енергия регулират взаимоотношения на равнопоставеност свързани
с права и задължения на страните, доставка - заплащане и други гражданско -
търговски отношения; с разпоредбата на чл. 150, ал. 1 - 3 ЗЕ е доразвита
уредбата по чл. 298 ТЗ относно регулиране начина на изготвяне, обявяване и
предлагане на правилата от дружествата на потребителите, както и относно
одобрението им от регулаторния орган - тази допълнително въведена процедура
обаче, не променя характера на правилата като договорни.
В нормата на
чл. 156 ЗЕ
е регламентирано уреждане на отношенията между топлопреносното предприятие и
потребителите на топлина енергия в сгради - етажна собственост, въз основа на
принципа за реално доставената на границата на собствеността топлинна енергия,
като всеки потребител дължи заплащането на реално потребената въз основа на
отчетните единици топлинна енергия от средствата за дялово разпределение,
монтирани на отоплителните тела в жилището и съответната част от стойността на
топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация. В случая се установява, че
измерването на индивидуалното потребление на топлинна енергия и вътрешното
разпределение на разходите между топлоснабдените имоти в сградата е възложено
от етажните собственици на „Т.с.“ ЕООД.
Настоящият съдебен състав приема, че
от събраните по делото доказателства, вкл. от заключението на приетата съдебно
- техническа експертиза, която съдът кредитира изцяло като обоснована,
задълбочена и неопровергана от другите доказателства, по делото е установено, че през
процесния период в имота е доставяна и потребявана за отопление на
имот, БГВ и сградна инсталация топлинна енергия и нейната стойност възлиза на
сумата от 1309,62 лв., до която сума СРС е уважил иска. Тази енергия е
начислена при условията на установения по делото осигурен достъп до имота за
отчет на уреди и съобразяване на показанията им, при съобразяване на обема отопляема
кубатура на
имота, показанията на общия топломер в абонатната станция и по правилата на Закона за
енергетиката и Наредбата за топлоснабдяването. Неоснователни са доводите за
допуснато нарушение на процесуални норми
от СРС с кредитирането на заключение по експертиза, за изготвянето на която са използвани материали извън
кориците на делото. Вещи лица се
назначават за отговор на въпроси, за
които се изискват специални знания. За да бъде отговорено на поставените от съда задачи вещото лице може
да изследва и материали извън кориците на
делото, като посочи в заключението си изследваните данни за изготвянето му и носи наказателна
отговорност за даване на невярно
заключение, базирано на липсващи
документи, респективно недаващо правдива информация. В случая вещото лице е
посочило, че е използвало както документите по делото, така и документи,
предоставени от третото лице - помагач и от топлофикационния район, вкл.
справка за показанията
на общия топломер в абонатна
станция, която е приложена към експертизата, протоколи и свидетелства за метрологична проверка
на топломера за процесния период и сшравка
относно техническата характеристика на абонатната станция, показателите от които
също са отразени в обстоятелствената част на
заключението. Липсват данни, които да внасят съмнение в безпристрастността на вещото лице и не са налице основания заключението да не бъде взето
предвид при формиране на фактическите
изводи на съда. Напротив,
по делото са приети като писмени доказателства изготвените от фирмата за дялово
разпределение изравнителна сметка за
потребената топлинна енергия в процесния имот и
документ за главен отчет на уреди за дялово разпределение за процесния период,
подписан за клиент без забележки, които не са оспорени от ответницата. В
същите са посочени резултатите от изравняването за
исковия период, както и количеството доставена до имота ТЕ. Вещото лице е констатирало, че в банята има щранг - лира без
монтиран уред за дялово разпределение, за която са начислявани служебно единици
по максимална мощност. В случая правилно е приложен редът по т. 6. 9. от Приложение
към чл. 61, ал. 1 от Наредба № 16 - 334/06.04.2007 г. за
топлоснабдяването (отм., ДВ, бр. 25 от 2020 г.) към Методиката за дялово разпределение на
топлинната енергия
в сгради - етажна собственост, а именно - при щранг - лира без уред за дялово
разпределение инсталираната мощност се определя по изчислителен път и се
прилага разпоредбата по т. 6. 5, т. е. прилага се екстраполация по максимален
специфичен разход на сградата. Въз основа на материалите по делото и след справка в ТР „Люлин“ - справка от показанията
на общия топломер, данни за абонатната станция и данни за технологичните
топлоотделяния на абонатната станция и протоколи за метрологичен контрол на
общия топломер в абонатната станция, вещото лице е приело, че технологичните
разходи са извадени от общото количество ТЕ, влязло в абонатната станция и са
за сметка на топлофикационното дружество, а извършеното от „Т.с.“ ЕООД дялово разпределение е в
съответствие с нормативната уредба. Установява се също, че топломерът
в абонатната станция е преминал метрологична проверка, със заключение за
съответствие с одобрения тип, за което е съставено свидетелство за проверка №
14-10-31-1, извършена от лицензирана лаборатория. В този смисъл
наведените възражения за неизвършено отчитане на
реално доставената и потребена топлинна енергия в имота, за служебно
начисляване на такава, както и за липса на данни за изправност на уредите за
измерване на топлинната енергия през процесния период, са неоснователни.
Възраженията
за допуснати
процесуални
нарушения от
СРС
с отказа да задължи ищеца да представи в
оригинал: отчетен картон за показанията на общия топломер в абонатната станция
за процесния период, протоколите за въвеждане в експлоатация на абонатната
станция, свидетелствата за метрологична проверка на топломера в абонатната
станция, са неоснователни. По оплакванията за липса на доказателства
за въвеждане
в експлоатация
на абонатната
станция в
сградата съдът приема, че предмет на установяване
в настоящото производство е цената на доставената топлинна
енергия, доставката на която се установява от експертното заключение
по СТЕ. Пускането на абонатната станция
в експлоатация
и наличието на разрешение за това не
влияе на дължимостта на процесните суми. От заключението на СТЕ, което
е основано на база посочените документи, се установява, че дяловото
разпределение е извършено правилно и съобразно нормативните изисквания, а
претендираните суми като стойност на доставена топлинна енергия са изчислени
съобразно пълния отопляемия обем на имота и действащите през процесния период
цени. Без значение е дали са представени доказателства за въвеждане в
експлоатация на абонатната станция, след като СТЕ установява, че тя функционира и топломерът е преминал метрологична
проверка. Предпоставка за уважаване на исковете е фактическата доставка на
топлинна енергия в съответното количество и качество, което обстоятелство се
установява от приетото по делото експертно заключение по съдебно - техническата
експертиза. Следователно се налага изводът, че в процесния имот е
доставяна топлинна енергия, чиято стойност е начислена в съответствие с
действащите за исковия период ЗЕ и Наредба за
топлоснабдяването. Вещото лице е
констатирало, че има свидетелства за метрологични проверки на топломера,
отчитащ доставената ТЕ в абонатната станция, поради което възраженията
на ответницата в обратния смисъл не са доказани.
Възраженията, че със суми за връщане от
ищеца са били прихванати стари задължения извън процесния период, за което няма
съгласие от ответницата, също са неоснователни, тъй като в заключението си
вещото лице пояснява, че сумата от 1309,62 лв. не включва стари задължения и
корекции за предходни периоди, както и стойности по фактури за извършване на
услугата дялово разпределение на ТЕ, по делото няма данни за извършени
прихващания със стари задължение, в какъво смисъл са твърденията на
ответницата.
Във
връзка с доводите за незаконосъобразно начисляване на топлинната енергия следва
да се посочи, че на настоящия съдебен състав е служебно известно решение №
4777/13.04.20** г. по адм. д. № 1372/2016 г. на ВАС и окончателно решение № 2**7/11.02.2020
г. по адм. д. № 13**/2019 г. на 5-членен състав на ВАС, както и решение №
11603/31.07.2019 г. по адм. д. № 13721/2017 г. на ВАС и окончателно решение №
8294/26.06.2020 г. по адм. д. № 14350/2019 г. на 5-членен състав на ВАС, с
които са отменени формулите от методиката за дялово разпределение, установена с
Наредба № 16-344/2007 г. (отм.). Тази отмяна обаче, постановена с влязлото в
сила горепосочено решение на 5 - членния състав на ВАС по
адм. д. № 14350/2019 г. има действие само за в бъдеще - от момента на влизането
му в сила съгласно нормата чл. 195, ал.
1 АПК, поради което не се отразява на приложимите правни норми за
конкретния казус, доколкото отмяната няма обратно действие.
От СТЕ се установява, че стойността на
доставената топлинна енергия до процесния имот през исковия период възлиза на сумата
от 1309,62 лв., по делото няма доказателства за плащането ѝ от
ответницата, поради което районният съд правилно е уважил иска до посочения
размер и обжалваното решение в тази част следва да бъде потвърдено като
правилно и законосъобразно. Като законна последица от уважаване на иска правилно
е уважена и акцесорната претенция за заплащане на законна лихва за забава от
датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК - 10.07.2017 г. до окончателното
плащане, като доводите, изложени от въззивницата в становище от 23.03.2021 г. за
недължимост на лихвата, освен че са преклудирани, са и неоснователни, тъй като
за дължимостта ѝ е без значение видът на предявения иск - осъдителен или
установителен.
По претенцията за установяване съществуването на вземане за
стойността на услугата дялово разпределение на топлинна енергия мнозинството от настоящия съдебен състав
приема следното:
Според чл. 139, ал. 2 ЗЕ (изм.
ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г.) отговорността за извършването
на дялово разпределение на топлинна енергия се възлага на топлопреносните
предприятия, като те могат да извършват дейностите по дялово разпределение
самостоятелно или чрез възлагане на търговците, вписани в публичния регистър
по чл. 139а ЗЕ. Начинът на определяне на цената за услугата
„дялово разпределение на топлинната
енергия“ е точно определен в ЗЕ - съгласно чл. 139в, когато топлопреносното
предприятие или доставчикът на топлинна енергия не са регистрирани по реда на
чл. 139а, те сключват писмен договор за извършване на
услугата дялово разпределение с лицето, избрано от клиентите по
реда на чл. 139б (при Общи условия), в който се уреждат
цените за извършване на услугата дялово разпределение на топлинна
енергия, които се заплащат от страна на потребителите към топлопреносното предприятие,
а след това - от топлопреносното предприятие към търговеца,
осъществяващ дялово разпределение на топлинна енергия - чл.
139в, ал. 3, т. 4 ЗЕ.
Съгласно чл.
22, ал. 2 и чл. 36, ал. 1 и 2 от ОУ от 2014 г. (приложими за процесния период),
потребителите
(клиентите) заплащат на доставчика както сумите за потребление на ТЕ, така и
сумите за извършване на услугата дялово разпределение от избрания от тях
търговец, като стойността ѝ се формира от: 1/ цена за обслужване на
партидата на клиента, включваща изготвяне на изравнителна сметка; 2/ цена за
отчитане на един уред за дялово разпределение и броя на уредите в имота на
клиента и 3/ за отчитане на уредите за дялово разпределение, извън обявените от
търговеца дати се заплаща допълнителна цена по ценоразпис, определен от
продавача. Редът и начинът на заплащане на услугата дялово разпределение се
определя от продавача, съгласувано с търговците, извършващи услугата и се
обявява по подходящ начин на клиентите. Т. е. с оглед цитираните
разпоредби именно ищецът е носител на вземането за стойността на услугата
дялово разпределение на топлинна енергия, при условия, че същата е извършена.
Въз основа на съвкупната преценка на
доказателствата по делото, въззивният съд приема, че услугата дялово
разпределение е била реално осъществена от ФДР - от страна на третото лице - помагач са
представени и приети по делото изравнителни сметки за процесния период,
документ за главен отчет на уредите за дялово разпределение,
подписан от абоната, съдържащи данни
за дяловото разпределение на топлинната енергия за исковия
период. Представен е и договор от 01.11.2007 г. по чл. 139в, ал. 2 ЗЕ между
ищеца (като възложител) и третото лице - помагач (като изпълнител), по силата на
който изпълнителят се е задължил да извършва услугата дялово разпределение
на
топлинна енергия в сграда - етажна собственост или в сграда с повече от един
клиент, а възложителят - да му заплаща извършваната услуга за всеки
изравнителен период, съгласно ценоразпис - Приложение № 2, въз основа на броя
обслужвани имоти и броя средства за дялово разпределение, представен
е и протокол от Общото събрание на етажните собственици от
04.10.2012 г., на което е взето решение да се сключи договор за
услугата „дялово разпределение на топлинната енергия“ с „Т.с.“ ЕООД. Претенцията за заплащане на цена на услуга дялово
разпределение на топлинна енергия е установена в своето основание.
Стойността на услугата за процесния период съгласно приетите доказателства е в
размер на 22 лв., за която сума искът е основателен и
законосъобразно е уважен.
Изводите на
настоящия състав съвпадат с тези на СРС, поради което решението в обжалваната
част следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.
По
отговорността за разноски:
С оглед изхода на делото
обжалваното
решение следва да бъде потвърдено и в частта на присъдените разноски. За въззивното
производство на „Т.С.“ ЕАД не се следват разноски за юрисконсултско възнаграждение. Процесуално представителство
от юрисконсулт, което да обуславя присъждане на възнаграждение за същото по
делото не е осъществено, поради което и възнаграждение за такова не следва да
се присъжда на ищеца. В срока за отговор на жалбата не е депозиран такъв, в публично съдебно заседание
процесуален представител на въззиваемия не се е явил, депозираната преди о. с. з. молба е бланкетна и не може да обоснове извод, че на
въззиваемия се следват разноски за юрисконсулт.
Третото лице - помагач не е направило разноски и такива
не му се следват.
На основание чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК с оглед цената на кумулативно
предявените искове настоящото решение е окончателно и не подлежи на касационно
обжалване.
Предвид изложените съображения, Софийски градски съд
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 299845/12.12.2019 г. по гр. д. № 20177/2019 г. по описа на Софийски
районен съд, I ГО, 48 състав, в обжалваната част, с която е признато за установено на основание
чл. 422, ал. 1 ГПК, че С.Г.С., ЕГН **********, дължи на „Т.С.“ ЕАД, ЕИК ********,
на основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с чл. 149 ЗЕ - сумата от 1309,62
лв., представляваща цена за доставена топлинна енергия за топлоснабден имот,
представляващ апартамент № **, находящ се в гр. София, ж. к. „********, за
периода 01.05.2015 г. - 30.04.2016 г., ведно със законната лихва за периода от
10.07.2017 г. до погасяването; както и сумата от 22 лв., представляваща цена на
извършена услуга дялово разпределение за периода 01.05.2015 г. - 30.04.2016 г.,
ведно със законната лихва за периода от 10.07.2017 г. до погасяването, за които
суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от 31.07.2017 г. по ч. гр.
д. № 46533/2017 г. по описа на СРС, 48 състав, както и в частта, с която С.Г.С. е осъдена да заплати на „Т.С.“ ЕАД
сумата от 484,03 лв. - разноски в исковото производство и сумата от 72,85 лв. -
разноски в заповедното производство.
Решението е постановено при участието на привлечено от ищеца трето лице
- помагач - „Т.с.“ ЕООД.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.