Решение по дело №625/2018 на Районен съд - Дупница

Номер на акта: 343
Дата: 3 октомври 2018 г. (в сила от 22 ноември 2018 г.)
Съдия: Маргарита Пламенова Алексиева
Дело: 20181510200625
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 8 май 2018 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р Е Ш Е Н И Е

03.10.2018

 

 

 

Дупница

 
 


Номер                                                  Година                                      Град

 

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

Н.о. - II

 
 


Районен съд – Дупница                                                                                                        състав

25.09.

 

2018

 
 


на                                                                                                           Година

Маргарита Алексиева

 
В публично съдебно заседание в следния състав:

Председател

Членове

Съдебни заседатели:

 

 
        1.

 

 

Росица Ганева

 
         2.

 

 
Секретар:

Председателя на състава

 
Прокурор:

Сложи за разглеждане докладваното от

АН

 

625

 

2018

 
 


                                      дело №                                     по описа за                                    година.

 

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Подадена е жалба от ,,ЧЕЗ Разпределение България“ АД със седалище и адрес на управление: гр. София, община Столична, бул. ,,Цариградско шосе“ № 159, ЕИК *********, представлявано от Томаш Пецка и Петър Холаковски – членове на Управителния съвет чрез пълномощник юрисконсулт В.З. против Наказателно постановление № МД-1/13.04.2018 г., издадено от Олга Китанова – зам. кмет на Община Дупница, с което на основание чл. 123, ал. 1 от Закона за местните данъци и такси (ЗМДТ) на дружеството-жалбоподател е наложено административно наказание имуществена санкция в размер на 500.00 лв.

Жалбоподателят излага доводи, че наказателното постановление е неправилно и незаконосъобразно и моли за неговата отмяна.

Въззиваемата страна чрез процесуалния си представител адв. И.Я. изразява становище за неоснователност на жалбата и моли наказателното постановление да бъде потвърдено.

Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното от фактическа страна:

На 05.12.2017 г. в Община Дупница с писмо вх. № 26-002265/05.12.2017 г. е постъпила декларация на основание чл. 14, ал. 1 от ЗМДТ за облагане с годишен данък върху недвижим имот, а именно: строително-конструктивна част-фундамент, представляващ сграда за енергопроизводство с идентификатор 68789.30.28.9, по кадастралната карта и кадастралните регистри за гр. Дупница, предназначена за поставяне на комплектен трансформаторен пост, с площ от 6,36 кв. м., находяща се в поземлен имот с идентификатор 68789.30.28 по кадастралната карта и кадастралните регистри за гр. Дупница, одобрени със Заповед РД – 300-5-56/30.07.2004г. на Изпълнителния директор на АГКК, целият с площ от 13 010 кв.м., трайно предназначение на територията: Урбанизирана, начин на трайно ползване: за друг вид застрояване, стар идентификатор:68789.15.444; номер по предходен план: 15.449, квартал 1911, парцел първи, при съседни поземлени имоти с идентификатори:68789.30.27, 68789.30.60, 68789.30.64, 68789.30.58, заедно със съответното право на строеж върху недвижим имот, ведно със сервитутните права по чл. 64, ал. 1 от Закона за енергетиката, за обслужване на трансформаторен пост и кабелните линии СрН и НН, при размери съгласно Наредба № 16 от 09.06.2004г. за сервитутите на енергийните обекти. Недвижимият имот е придобит от ,,ЧЕЗ РАЗПРЕДЕЛЕНИЕ БЪЛГАРИЯ“ АД, чрез договор за покупко - продажба сключен между дружеството от една страна като купувач и Община Дупница от друга страна като продавач, като договорът е сключен на 19.04.2017г. и е вписан в Служба по вписванията гр. Дупница с Акт № 190, том 4, вх. рег. №1176 от 19.04.2017г. С писмо изх.№26-00-2265(1)/02.01.2018г., на основание чл.103, ал. 1 от ДОПК, ,,ЧЕЗ РАЗПРЕДЕЛЕНИЕ БЪЛГАРИЯ“ АД е уведомено да се яви в 14-дневен срок в Община Дупница за справка по повод подадената декларация по чл. 14, ал. 1 от ЗМДТ от 05.12.2017 г. В присъствието на Петър Генков Ушински, с ЕГН **********, надлежно упълномощено лице от ,,ЧЕЗ РАЗПРЕДЕЛЕНИЕ БЪЛГАРИЯ“ АД, видно от предоставено нотариално заверено пълномощно от 31.10.2016 г. на нотариус Румен Димитров, с район РС София, с рег. №274, е съставен АУАН - №**********/ 08.01.2018г. за това, че дружеството ,,ЧЕЗ РАЗПРЕДЕЛЕНИЕ БЪЛГАРИЯ“ АД е нарушило разпоредбата на чл.123, ал. 1от ЗМДТ,        кат не е подало е срок декларация по чл. 14 от ЗМДТ – недвижимият имот е придобит чрез договор за покупко - продажба от 19.04.2017г., с което е нарушена разпоредбата на чл. 123, ал.1 от ЗМДТ, тъй като не е спазен двумесечния срок за деклариране на обстоятелството, че е придобит недвижим имот съгласно Договор за покупко-продажба от 19.04.2017г., вписан в Служба по вписванията с Акт № 190, том IV, вр. р-р № 1176, дело № 647/19.04.2017г., което е следвало да бъде извършено до 19.06.2017г. и на която дата е изтекъл цитирания законоустановен срок за деклариране, който не е спазен. При извършеното деклариране на недвижимия имот, деклариран с декларация изпратена на 01.12.2017г.( видно от датата на пощенското клеймо) подадена чрез М и БМ Експрес и с вх. № **********/18.12.2017г. в общинска администрация е установено административно нарушение, изразяващо се в недеклариране на обстоятелства в срок, довели до неправилно определяне на данъка в по-малък размер от реално дължимия такъв. В срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН е подадено възражение от ,,ЧЕЗ РАЗПРЕДЕЛЕНИЕ БЪЛГАРИЯ“ АД, чрез пълномощника на дружеството В.З., заведено с входящ номер № 26-00-83/ 12.01.2018г. срещу съставения на дружеството АУАН. Представено е пълномощно от Петр Холаковски и Томаш Пецка  в качеството си на членове на УС на ,,ЧЕЗ Разпределение България“ АД, с което са упълномощили Петър Генков Ушински на длъжност ,,ръководител-ОЦ/Перник-Кюстендил към Дирекция ,,Реализация на инвестициите“ за територията на област Кюстендил да представлява дружеството пред всички администрации, вкл. и пред отделите ,,Местни данъци и такси“ във връзка с получаване на актове за установяване на административни нарушения, наказателни постановления и др. документи, съставени по реда на ЗАНН, касаещи дружеството.

На 13.04.2017 г. въз основа на посочения по-горе АУАН, Зам. кмета на Община Дупница е издал обжалваното НП № МД-1/13.04.2018 г. срещу ,,Чез Разпределение България“ АД, с което е наложена имуществена санкция на дружеството в размер на 500.00 лв. на основание чл. 123, ал.1 от ЗМДТ за това, че не е подало в срок декларация по чл. 14 от ЗМДТ.

Горната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните в хода на съдебното следствие доказателства – свидетелските показания на свидетелите В.Д., А.К. и Ц.А., и писмените доказателства по делото приобщени по реда на чл. 283 от НПК във вр. чл. 84 от ЗАНН. Показанията на свидетелите съдът кредитира като обективни, последователни и непротиворечиви, кореспондиращи помежду си и с писмените доказателства по делото.

При така установената фактическа обстановка, съдът направи следните правни изводи:

Жалбата е процесуално допустима, тъй като е подадена от надлежна страна и в рамките на преклузивния 7-дневен срок за обжалване, предвиден в чл. 59, ал.2 от ЗАНН.

По същество е неоснователна по следните съображения:

При съставянето на АУАН и издаването на НП не са допуснати съществени процесуални нарушения, ограничаващи правото на защита, които да обосновават отмяна на обжалваното наказателно постановление само на това основание.

АУАН отговаря на императивните изисквания за съдържание, заложени в чл. 42 ЗАНН. Спазени са сроковете по чл. 34, ал. 1, изр.2-ро ЗАНН. Действително в АУАН липсват единните граждански номера и адресите на свидетелите. Съдът обаче намира, че с горното не е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила предвид посочването на длъжностите, които заемат в съответната администрация, поради което няма пречка за тяхното призоваване от местоработата им. Задължението за деклариране е вменено на данъчно задължените лица, нарушението е формално и се състои в неподаване на съответната декларация, като във всеки момент след изтичане на законовия срок за извършване на действието тези лица вече са в нарушение и това нарушение може да бъде санкционирано при откриване на конкретния нарушител. Касае за продължено по своя характер административно нарушение, което трае непрекъснато от изтичане на предвидения в закона 2 - месечен срок за подаване на декларацията и продължава до подаването й. От тогава започват да текат давностните срокове за образуване на административнонаказателно производство, респ. за налагане на административно наказание.

Тъй като се касае за задължение, свързано с данъчно облагане по Закона за местните данъци и такси приложим е двугодишният срок по чл. 34, ал. 1, предл. 2 от ЗАНН, в който може да бъде образувано административнонаказателно производство със съставяне на акт срещу нарушителя.

В настоящия случай, декларацията по чл. 14 от ЗМДТ е била подадена на 05.12.2017 г., като АУАН е съставен на 08.01.2018 г., с който е поставено началото на административнонаказателното производство. В този смисъл, 3-месечния срок от откриване на нарушителя е спазен. Спазен е и предвиденият в чл. 34, ал.1 от ЗАНН двугодишен срок за образуване на производството.

Съдът не установи липса на някой от задължителни реквизити по чл. 57 ЗАНН в атакуваното НП. Описаната в АУАН фактология и правна квалификация съответстват изцяло на тези, обективирана в НП. Същите са издадени от материално и териториално компетентни орани по смисъла на чл. 128, ал. 1 ЗМДТ. Съгласно визирания текст - ,,Актовете за установяване на нарушенията се съставят от служителите на общинската администрация, а наказателните постановления се издават от кмета на общината или от упълномощени от него длъжностни лица“. Актосъставителят В.Д. е служител на общинската администрация на длъжност ст. специалист местни данъци и такси. По делото е приобщена Заповед № 1243/21.06.2012 г., издадена от Кмета на Общината, с която е определил служителите от Отдел ,,Местни данъци и такси“ с права и задължения на органи по приходите съгласно ДОПК в производствата по установяването, обезпечаването и събирането на местни данъци и такси, битови отпадъци, в която заповед в т. 3 фигурира името на актосъставителя В.Д.. Неоснователно е и възражението, че не е посочена датата на извършване на нарушението. В обжалваното наказателното постановление подробно са изложени обстоятелствата, при които е било извършено нарушението, вкл. и относно датата на извършването му, като е посочено, че декларирането е следвало да бъде извършено до 19.06.2017 г., на която дата е изтекъл двумесечния законоустановен срок за деклариране на обстоятелството, че е придобит недвижим имот. Административното нарушение е описано със съставомерните му елементи откъм форма на изпълнително деяние, време и място на извършване, поради което не се явява нарушено правото на защита на санкционирания субект в аспекта да разбере за какво нарушение е привлечен към отговорност.

По съществото на спора съдът намира следното:

Съдът счита, че така установената по-горе фактическа обстановка изпълва състава на административно нарушение и може да бъде субсумирана под нормата на чл. 123, ал. 1 от ЗМДТ. Безспорно се установява по делото, че в конкретния случай жалбоподателя ,,Чез Разпределение България“ АД е придобил недвижим имот съгласно договор за покупко-продажба от 19.04.2017 г., вписан в Служба по вписванията с Акт № 190, т. IV, вх. р-р № 1176 и това обстоятелство е подлежало на деклариране по реда на чл. 14, ал. 1 от ЗМДТ в двумесечен срок от придобиването му. С това деяние е осъществен състава на административно нарушение по чл. 123, ал.1 от ЗМДТ.

Двумесечния срок за подаване на декларация по чл. 14, ал.1 от ЗМДТ е изтекъл на 19.06.2017 г. При това положение и доколкото декларацията по чл. 14 ЗМДТ е подадена на 05.12.2017 г. (със закъснение от почти шест месеца), то е нарушена разпоредбата на чл. 14, ал.1 от ЗМДТ. Нарушението на визираната разпоредба е санкционирано по чл. 123, ал.1 от ЗМДТ. Съгласно този текст на закона - ,,Който не подаде декларация по чл. 14, не я подаде в срок, като и не посочи или невярно посочи данни или обстоятелства, водещи до определяне на данъка в по-малък размер или до освобождаване от данък, се наказва с глоба в размер от 10 до 400 лв., а юридическите лица и едноличните търговци - с имуществена санкция в размер от 500 до 3000 лв., ако не е предвидено по-тежко наказание“.

Анализът на цитираната норма налага извод, че законодателят е предвидил няколко различни изпълнителни деяния за осъществяване на административното нарушение. Това са 1) неподаване на декларация; 2) неподаване на декларация в срок (т.е. подадена декларация със закъснение извън срока); 3) непосочване на данни или обстоятелства; 4) невярно посочване на данни или обстоятелства. В конкретния случай административнонаказателната отговорност на жалбоподателя е ангажирана във втората от изброените хипотези – подаване на декларация след срока, определен в чл. 14 от ЗМДТ. Санкционирания субект е подал декларация на 05.12.2017 г., след 19.06.2017 г., на която дата е изтекъл срока по чл. 14 от ЗМДТ.

Нарушителят е юридическо лице, което носи обективна (безвиновна) отговорност, поради което субективната страна на нарушението не следва да бъде обсъждана.

Наложената имуществена санкция е в минимума, което означава спазване на изискванията на чл. 27 от ЗАНН за определяне размера на наказанието.

Съдът приема, че неизпълненото задължение на жалбоподателя към държавата не представлява маловажен случай по смисъла на чл. 28 от ЗАНН, тъй като нарушението не се отличава с по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с останалите нарушения от този вид. Конкретното нарушение е формално такова, за чиято съставомерност законодателят не е предвидил настъпването на допълнителни вредни последици. Същото се явява довършено със самия факт на неизпълнение на предвидените в ЗМДТ задължения за подаване на декларация в срок, без законът да поставя изискване за настъпване на определен противоправен резултат. По този начин законодателят е въздигнал в нарушение само застрашаването на обществените отношения, предмет на закрила, без да е необходимо от това да са настъпили вреди (имуществени или неимуществени). Разбира се, приложението на чл. 28 ЗАНН не е изключено и при формалните административни нарушения, но преценката следва да бъде направена не с оглед наличието или не на вредни последици, а на степента, с която формалното нарушение е застрашило обществените отношения. Вярно е, че декларацията е била подадена по инициатива на санкционираното дружество, но в конкретния случай не се касае за забава от няколко дни, а от почти шест месеца.

Всичко изложено, мотивира настоящия съдебен състав да приеме, че обжалваното наказателно постановление като правилно и законосъобразно следва да бъде потвърдено.

Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът

 

Р     Е     Ш     И :

 

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № МД-1/13.04.2018 г., издадено от Олга Китанова – зам. кмет на Община Дупница, с което на основание чл. 123, ал. 1 от ЗМДТ на ,,Чез Разпределение България“ АД със седалище и адрес на управление: гр. София, община Столична, бул. ,,Цариградско шосе“ № 159, ЕИК *********, представлявано от Томаш Пецка и Петър Холаковски – членове на Управителния съвет, е наложено административно наказание - ,,имуществена санкция“ в размер на 500.00 (петстотин) лв., като ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред Административен съд гр. Кюстендил на основанията, предвидени в НПК и по реда на Глава дванадесета от АПК.

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: