№ 744
гр. Казанлък, 10.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КАЗАНЛЪК, ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на осемнадесети септември през две хиляди двадесет и
пета година в следния състав:
Председател:ВАЛЕНТИНА ИВ. ТОДОРОВА
при участието на секретаря ЕЛЕНА ИВ. СТОИЛОВА
като разгледа докладваното от ВАЛЕНТИНА ИВ. ТОДОРОВА Гражданско
дело № 20255510100152 по описа за 2025 година
Производството е образувано по искова молба от „А1 България” ЕАД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: ****, представлявано от
А.В.Д. - Главен изпълнителен директор и М.М. - Изпълнителен директор, чрез
адв. Л. Р. от САК, със съдебен адрес: ****, против „Т.Г.“ ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: ****, представлявано от
С.С.Д.. Процесуалният представител на ищеца твърди, че със заявление за
издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК
„А1 България” ЕАД поискало да бъде издадена заповед за изпълнение на
парично задължение срещу „Т.Г.“ ЕООД, ЕИК *********. Образувано е ч.гр.д.
№ ****/**** по описа на Районен съд-Казанлък, по което била издадена
Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК за сумите от
31,68 лв. - месечни такси и потребление за предоставяне на услуги по договор
ID на клиент ****, партида ****, ID на договор **** от **** г. за периода
21.04.2024 г. - 21.05.2024 г., ведно със законна лихва за забава от датата на
подаване на заявлението до окончателното плащане; 258,45 лв. - неустойка за
предоставено, но невърнато след прекратяване на договор ID на клиент ****,
партида ****, ID на договор **** от **** оборудване, ведно със законна лихва
за забава от датата на подаване на заявлението до окончателното плащане;
1,27 лв.- мораторна лихва върху вземането за месечни такси и потребление за
периода 23.06.2024 г. - 14.11.2024 г. и съдебни разноски, платена държавна
такса – 21,25 лв. (намалена с 15% на основание чл. 73, ал. 4 от ГПК) и
адвокатско възнаграждение - 400 лв. Твърди, че „Т.Г.“ ЕООД сключило с „А1
България“ ЕАД (предишно наименование „Мобилтел“ ЕАД) и договор за
1
използване на електронни съобщителни услуги ID на клиент ****, партида
****, ID на договор **** от **** г. За всяка отделна мобилна услуга или пакет
от услуги се сключвали отделни приложения, представляващи неразделна
част от договора, в които се съдържало описание на избраните тарифни
планове, срокове, ценови условия, условия за подновяване/прекратяване,
дължими неустойки или обезщетения. С три броя Приложения № 1 от
13.02.2018 г. за срок от две години били активирани мобилни телефонни
услуги, пакет от услуги - фиксиран интернет през мобилна мрежа Al Net Box,
телевизия, фиксирана телефонна услуга Безкрай фикс и мобилни услуги за
глас и данни, бизнес мобилен интернет, като конкретните услуги били
посочени в Приложение № 2 от 13.02.2018 г. Сочи, че съгласно т. 6.1. от
Приложение № 1 от 13.02.2018 за пакет от услуги - фиксиран интернет през
мобилна мрежа Al Net Box, телевизия, фиксирана телефонна услуга Безкрай
фикс и мобилни услуги за глас и данни на абоната било предоставено за
временно ползване, оборудване - Data Box ****, ТВ приемник ****; **** и
Voice Box ****, което последният се задължил да върне на оператора при
прекратяване на договора в пълна комплектност и изправност - т. 6.4.
Уговорена била неустоечна клауза за нарушаване на това задължение на
абоната - т. 8.3.2. Твърди, че Data Box **** и Voice Box **** са предоставени с
Приемо-предавателен протокол от 16.02.2018 г., а ТВ приемникът ****; ****
бил предоставен и инсталиран с Констативен протокол за инсталиране на
оборудване от 18.02.2018 г. С два броя Приложение № 1 от 04.02.2022 г. за
срок от две години били променени тарифните планове за ползваните услуги
като услуги ****, ****, ****, ****, ****, **** били включени в пакет
фиксиран интернет през мобилна мрежа Al Net Box, антивирусна програма и
мобилна услуга с месечна такса за пакета 98,89 лв. без ДДС, а ТВ услугата
**** и фиксираната телефонна услуга **** били активирани съответно с
планове А1 ТВ Разширен + с месечна такса 29,98 лв. без ДДС и А1 Безкрай
Фиск L с месечна такса 9,99 лв. без ДДС. По договора била издадена и
останала дължима фактура **** от 23.05.2024 г. на стойност 31,68 лв. с падеж
22.06.2024 г. и период на фактуриране 21.04.2024 г. - 21.05.2024 г. Твърди, че
договорът бил прекратен едностранно от мобилния оператор, считано от
08.03.2024 г. поради неизпълнение на задълженията на абоната за заплащане
на използваните мобилни услуги на основание т. 54.12. от Общи условия за
взаимоотношенията между „А1 България“ ЕАД и абонатите и крайните
ползватели на обществени мобилни наземни мрежи на „А1 България“ ЕАД
и/или т. 83.1 от Общи условия за взаимоотношенията между „А1 България“
ЕАД и крайните ползватели на широколентов достъп до интернет чрез
обществена електронна съобщителна фиксирана мрежа за пренос на данни,
съгласно които договорът на абоната/потребителя се считал за едностранно
прекратен от страна на А1, в случай, че забавата на плащането на дължимите
суми от абоната потребителя е продължила повече от 124 дена. По договора за
срока на действие било предоставено за ползване оборудване, което след
прекратяване на договора не било върнато на мобилния оператор. Поради
2
невръщането му абонатът дължал неустойка във фиксиран размер по
ценоразпис на „А1 България“ ЕАД. За неустойката били издадени сметки на
обща стойност 258,45 лв., както следва: № **** от 08.03.2024 г. за 90,00
лв. - неустойка за невърнато оборудване - Voice Box ****; № **** от
08.03.2024 г. за 28,45 лв. - неустойка за невърнато оборудване частично от 100
лв. след плащане - T8 приемник ****; **** и № **** от 26.03.2024 г. за 140,00
лв. - неустойка за невърнато оборудване Data Box ****. Поради забавеното
плащане на претендираното вземане ответникът дължал и лихва в размер на
17,45 лв., изчислена от датата, представляваща първи ден на забава за
плащане по всеки отделен счетоводен документ, до датата, предхождаща
датата на депозиране на заявлението, от които 1,27 лв. - мораторна лихва
върху вземането за месечни такси и потребление за периода 23.06.2024 г. -
14.11.2024 г. и 16,18 лв. - мораторна лихва върху вземането за неустойка за
периода 24.03.2024 г. - 14.11.2024 г. Сочи, че това са обстоятелствата, от които
произтича вземането по издадената Заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № ****/**** по описа на Районен
съд-Казанлък, 6 състав. Длъжникът подал възражение срещу издадената
Заповед за изпълнение на основание чл. 414 от ГПК. С оглед изложеното и на
основание чл. 415 във вр с чл. 422 от ГПК за „А1 България” ЕАД се пораждал
правен интерес от предявяване на настоящия иск за установяване на вземането
си. Моли съдът да постанови решение, с което да признае за установено, че
„Т.Г.“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: ****,
представлявано от С.С.Д., дължи на „А1 България” ЕАД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: ****, представлявано от А.В.Д. - Главен
изпълнителен директор и М.М. - Изпълнителен директор, сумата от 291,40
лв., представляваща: 31,68 лв. /тридесет и един лева и шестдесет и осем
стотинки/, представляващи такса за събиране на дължими суми, която се
дължи съгласно чл. 27.1 от ОУ на оператора, във връзка с договор ID на
клиент ****, партида ****, ID на договор **** от **** г., за периода
21.04.2024 г. 21.05.2024 г. по фактура № **** от 23.05.2024 г., ведно законна
лихва върху главницата, считано от 15.11.2024 г. до окончателно плащане на
вземането; 258,45 лв. /двеста петдесет и осем лева и четиридесет и пет
стотинки/- неустойка за предоставено, но невърнато след прекратяване на
договор ID на клиент ****, партида ****, ID на договор **** от ****
оборудване, както следва: № **** от 08.03.2024 г. за 90,00 лв. - неустойка за
невърнато оборудване - Voice Box ****; № **** от 08.03.2024 г. за 28,45 лв. -
неустойка за невърнато оборудване частично от 100 лв. след плащане - T8
приемник ****; **** и № **** от 26.03.2024 г. за 140,00 лв. - неустойка за
невърнато оборудване Data Box ****, както и 1,27 лв.- мораторна лихва върху
вземането за месечни такси и потребление за периода 23.06.2024 г. - 14.11.2024
г. Претендира разноски в производството.
В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК е депозиран писмен отговор от
ответника. Заявява, че предявените искове от страна на ищцовото дружество
са недопустими и евентуално неоснователни. Твърди, че фактура № 0****/
3
23.05.2024 г. е издадена след прекратяването на всички договорни отношения
между ищеца и ответника най-късно на 05.02.2024 г. Твърди, че договорните
отношения между ищцовото дружество и ответното дружество били
прекратени по инициатива на ответника с подаденото в офиса на ищцовото
дружество в гр. Казанлък на 10.01.2024 г. предизвестие от ответника, с
изявление, че след изтичане срока на договора на 04.02.2024 г. желае да се
спрат услугите към ползваните от него мобилни телефони с конкретно
индивидуализирани шест номера. За същите тези номера и за всички
доставяни услуги от ищцовото дружество на ответното дружество
юридическия факт на изтичане срока на действие на договора на 04.02.2024 г.
прекратявал всички договорни отношения между страните. Към 05.02.2024 г.
ищецът нямал никаква правна и фактическа възможност да начислява каквито
и да било задължения на ответника, защото между тях не съществувало
никакво правоотношение. Ответникът прехвърлил потреблението на мобилни
услуги към друг доставчик и не дължал нищо на ищцовото дружество след
05.02.2024 г. На следващо място клаузите, задължаващи ответника да върне
или плати стойност на движими вещи към момента на прекратяване на
договора, без конкретизация на стойността на тези вещи при сключване на
договора били неравноправни и нищожни и не следвало да се зачитат от съда.
Дори и да е следвало ответника да върне някакви движими вещи на ищеца,
които той се опитал да разбере какви точно са в периода от 24.05.2024 г. до
20.06.2024 г. - видно от приложените на хартиен носител 16 бр. стр. от
разменени електронни съобщения от електронен адрес на ищеца и електронен
адрес на ответника - без да му е даден конкретен и точен отговор от страна на
ищеца, какви точно движими вещи е следвало да върне до 04.02.2024 г.
Ищцовото дружество, редовно призовано за датата на съдебното
заседание, не изпраща процесуален представител, но с депозирана молба
поддържа изложеното в исковата молба и прави възражение за прекомерност
на адвокатския хонорар.
Ответникът, редовно призован за датата на съдебно заседание, не се яви,
но чрез процесуалния си представител поддържа изложеното в отговора.
Последното задължение на ответникът било за периода от 21.01.2024 г. до
20.02.2024 г. и това била последната фактура, която е издадена на основание
действалия между страните договор и действително била платена с 11 дни
закъснение, но за тези 11 дни закъснение законната лихва е в размер на 1,12
лева, която ответникът е заплатил доброволно, с преводно нареждане по
електронен път на 29.08.2025 г., за което представя преводното нареждане.
Сумата е платена доброволно, заедно с лихвата за забава в размер на 1,12 лв. и
не са направени разходи по събирането от ищеца. Поради изложеното
претенцията за такси за събиране на това вземане била без правно основание и
следва да бъдат отхвърлени изцяло от съда. Оспорената фактура на стойност
31,68 лева била издадена след прекратяване на договорните отношения между
страните, нямало основание да бъде издавана. Ответникът е изпратил
известие за прекратяване, освен това срокът на договора е изтекъл на
4
04.02.2024 г., поради което няма никаква възможност той да бъде прекратяван
на друго основание. Фактурата, издадена на 23.05.2024 г. е издадена без
каквото и да било правно и фактическо основание. Претенцията за неустойка
за невърнати вещи също била изцяло неоснователна, тъй като никъде в
договора, в общите условия, ищецът бил указал на кого и кога следва да се
върнат получаваните от куриер движими вещи. Ответникът не е отказал
връщането на тези вещи, тъй като никой не ги е искал. Точно обратното,
ответникът предприел инициатива като е искал да разбере какво точно се
претендира от него. Едва с уточнителните молби по делото за връщането на
кои движими вещи е претенцията. Въпреки обстоятелството, че след
прекратяване на договора, поради изтичане на срока му, ответникът няма
никакви задължения към ищеца. В хода на процеса ответникът изпратил
покана, адресирана до изпълнителните директори на „А1 България“,
съответно на 29.08.2025 г. с указания, че до момента – 29.08.2025 г. ищцовото
дружество не е указало, не е информирало по никакъв начин ответника на кого
и кога следва да върне индивидуализираните движими вещи. Ответникът
указал на ищеца, че на 04.09.2025 г. във времето от 10:00 ч. до 17:00 часа
следва да изпрати представител да получи движимите вещи. На 04.09.2025 г.,
в 14:26 часа, представител на ответника е предал на служител на „А1
България“ описаните в приемо-предавателен протокол вещи, за които „А1
България“ претендират. Счита, че исковете са изцяло неоснователни.
Претендира разноски.
Въз основа на събраните по делото доказателства, съдът приема за
установено от фактическа страна следното:
Видно от приложеното ч.гр.д № ****/**** г., шести с-в по описа на
Районен съд - Казанлък, съдът е издал заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 от ГПК № **** г. в полза на „А1 БЪЛГАРИЯ“ ЕАД,
ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: ****, представлявано
от А.В.Д., ЕГН ********** и М.М. срещу „Т.Г.“ ЕООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: ****, представлявано от С.С.Д. - управител
за следните суми: 31,68 лв. – главница, представляващи месечни такси и
потребление за предоставяне на услуги по договор ID на клиент ****, партида
****, ID на договор **** от **** за периода 21.04.2024 г. – 21.05.2024 г., ведно
със законна лихва върху главницата, считано от 15.11.2024 г. до окончателно
плащане на вземането; 1,27 лв. - мораторна лихва върху вземането за месечни
такси и потребление за периода 23.06.2024- 14.11.2024 г.; 258,45лв. –
неустойка за предоставено, но невърнато след прекратяване на договор ID на
клиент ****, партида ****, ID на договор **** от **** оборудване; 404,95 лв.
разноски, от които 4,95 лв. за държавна такса и 400,00 лв. за адвокатски
хонорар.
В хода на заповедното производство, на основание чл. 415, ал. 1, т. 1 от
ГПК, било подадено възражение срещу издадената заповед, в от длъжника
„Т.Г.“ ЕООД.
5
На основание чл. 415 от ГПК заявителят е предявил искове за
установяване на дължимото парично вземане по заповедта.
От представените писмени доказателства се установява, че между
страните валидно е сключен договор за електронни съобщителни услуги ****
от **** г., идентифициран с неговия уникален номер **** със системен
партиден номер ****. За всяка отделна мобилна услуга или пакет от услуги се
сключвали отделни приложения, представляващи неразделна част от
договора, в които се съдържало описание на избраните тарифни планове,
срокове, ценови условия, условия за подновяване/прекратяване, дължими
неустойки или обезщетения. С три броя Приложения № 1 от 13.02.2018 г. за
срок от две години били активирани мобилни телефонни услуги, пакет от
услуги - фиксиран интернет през мобилна мрежа Al Net Box, телевизия,
фиксирана телефонна услуга Безкрай фикс и мобилни услуги за глас и данни,
бизнес мобилен интернет, като конкретните услуги били посочени в
Приложение № 2 от 13.02.2018 г. Съгласно т. 6.1. от Приложение № 1 от
13.02.2018 за пакет от услуги - фиксиран интернет през мобилна мрежа Al Net
Box, телевизия, фиксирана телефонна услуга Безкрай фикс и мобилни услуги
за глас и данни на абоната било предоставено за временно ползване,
оборудване - Data Box ****, ТВ приемник ****; **** и Voice Box ****, което
последният се задължил да върне на оператора при прекратяване на договора
в пълна комплектност и изправност - т. 6.4. Уговорена била неустоечна клауза
за нарушаване на това задължение на абоната - т. 8.3.2. Data Box **** и Voice
Box **** са предоставени с Приемо-предавателен протокол от 16.02.2018 г., а
ТВ приемникът ****; **** бил предоставен и инсталиран с Констативен
протокол за инсталиране на оборудване от 18.02.2018 г. С два броя
Приложение № 1 от 04.02.2022 г. за срок от две години били променени
тарифните планове за ползваните услуги като услуги ****, ****, ****, ****,
****, **** били включени в пакет фиксиран интернет през мобилна мрежа Al
Net Box, антивирусна програма и мобилна услуга с месечна такса за пакета
98,89 лв. без ДДС, а ТВ услугата **** и фиксираната телефонна услуга ****
били активирани съответно с планове А1 ТВ Разширен + с месечна такса
29,98 лв. без ДДС и А1 Безкрай Фиск L с месечна такса 9,99 лв. без ДДС.
Страните не спорят, че ищецът (операторът) се задължава да предоставя
на ответника (абоната) електронни съобщителни услуги чрез една или няколко
електронни съобщителни мрежи, при условията на съответния договор и
общите условия за взаимоотношения между дружеството ищец и
потребителите на съответната услуга, в частност по възникналите
правоотношения – да му предоставя достъп до далекосъобщителната мрежа за
осъществяване на разговори с мобилен телефон, мобилен интернет /мобилни
данни/, съответно фиксиран интернет и телевизия.
Страните не спорят, че са уговорили дължимост на абонаментната такса
ежемесечно, като в срока на действие на договора същата е дължима, предвид
предоставяне на абоната на достъп до мобилната мрежа, поддържана от
оператора чрез мобилен телефонен номер, посредством които се осъществява
6
ползването на останалите мобилни услуги, съответно осигурения достъп до
фиксиран интернет и телевизия. Отделно страните са уговорили заплащането
на ползвани от абоната мобилни услуги, чиято стойност се определя съгласно
ценоразписа на търговеца, съобразно реалното потребление от клиента. По
договора ищцовото дружество е издало фактура **** от 23.05.2024 г. на
стойност 31,68 лв. с падеж 22.06.2024 г. и период на фактуриране 21.04.2024 г.
- 21.05.2024 г.
Ответникът е представил предизвестие от 10.01.2024 г., подписано от
управителя на ответното дружество, за спиране на седем броя телефонни
номера, конкретно посочени, след изтичане срока на договора.
На 15.02.2024 г. „Т.Г.“ ЕООД сключил договор за предоставяне на
електронни съобщителни услуги с „Йеттел България“ ЕАД, като ответникът
подал заявление за пренасяне на номера към мрежата.
Ответникът представи разменени електронни писма между управителя
на ответника с длъжностни лица ползващи електронен адрес на ищеца - „А1“ (
**** ) и електронния адрес на ответника - **** в периода 24.05.2024 г. до
20.06.2024 г.
Въз основа на така установената фактическа обстановка, настоящият
съдебен състав прави следните правни изводи:
В хода на производството ищцовото дружество уточни, че претенцията
от 31,68 лв., представлява такса за събиране на дължими суми, която се дължи
съгласно чл. 27.1 от ОУ на оператора. Съгласно т. 27. 1 от ОУ за
взаимоотношенията между "А1 България" ЕАД и абонатите и потребителите
на обществените мобилни наземни мрежи на "А1 България" ЕАД в случаите
на частично или цялостно неизпълнение на указаната във фактурата или друг
финансовосчетоводен документ сума в срока за плащане, абонатът дължи
разходи, свързани със събиране на дължимите от него суми. Съдът счита, че
това е претенция за неустойка, представляваща обезщетение за обработка на
просрочени задължения.
Другата претенция е за сумата от 258,45 лв. – неустойка за
предоставено, но невърнато след прекратяване на договор ID на клиент ****,
партида ****, ID на договор **** от **** г. оборудване.
С оглед на гореизложеното, предмет на първоинстанционното
производство са искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 92 ЗЗД,
вр. чл. 86 от ЗЗД.
Съдът намира, че е налице правен интерес от предявяване на
установителните искове и същите се явяват допустими, тъй като длъжникът е
подал възражение по чл. 141 ГПК.
Съгласно разпоредбата на чл. 92, ал. 1 ЗЗД неустойката обезпечава
изпълнението на задължението и служи като обезщетение за вредите от
неизпълнението, без да е нужно те да се доказват.
В тежест на ищеца е да докаже, че ответникът е поел валидно
7
задължение да заплати претендираните неустойки при прекратяване на
договора по негова вина; че действието на договора е прекратено на соченото
основание, за което е уговорена неустойката; датата на прекратяване на
договора; размера на претендираната неустойка.
В тежест на ответника е да докаже, че не дължи неустойка, тъй като
договорът е прекратен на друго основание и то не по негова вина.
Претендираните от ищцовото дружество вземания за горепосочените
неустойки са основани на клаузата чл. 54. 12 от Общите условия, действала
между страните за процесния период, в която е посочено, че мобилният
оператор има право еднократно да прекрати договора с потребителя при
забава в плащанията, продължила повече от 124 дни. В случая ищецът
изрично е посочил, че е прекратил едностранно договора с ответника на
08.03.2024 г..
От събраните по делото доказателства се установява, че твърдяната от
ищеца дата 08.03.2024 г. за същия не е възникнало правото да прекрати
едностранно и предсрочно който и да е от процесните договори поради
неизпълнение на ответника. Договорната връзка между страните не е била
прекратена едностранно и предсрочно от ищеца на посочената от него дата
08.03.2024 г., а е действала до крайния си уговорен срок, съгласно т. 10.2.2 от
Приложение № 1 – 04.02.2024 г., с оглед на което в правната сфера на ищеца
не е възникнало правото да претендира неустойка по всяка от заявените
искови претенции, поради несбъдване на условието за настъпването му,
предвидено в чл. 54. 12 от ОУ, респ. дори такова право да е настъпило то не е
било надлежно упражнено, поради липса на валидно волеизявление от ищеца
до ответника за разваляне на договора поради неизпълнение от последния.
Действително е възможно с исковата молба да се претендират последиците от
неизпълнение при развален договор, като същевременно да се направи и
едностранното волеизявление, чрез което договорът да бъде развален, в
настоящия случай обаче такова разваляне не може да бъде постигнато,
доколкото към момента на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК,
договорите са били с вече изтекли срокове, т. е. същите са били прекратени на
друго основание, различно от предвидено в чл. 54. 12 от ОУ.
Освен това ответното дружество ангажира доказателства, че е отправило
на 10.01.2024 г. изявление до ищеца за спиране на седем броя изрично
изброени номера, след изтичане срока на договора, което не е оспорено, че е
достигнало до знанието му.
На 15.02.2024 г. ответното дружество сключило договор за предоставяне
на електронни съобщителни услуги с друг оператор.
Констатирайки, че договорната връзка между страните не е била
прекратена едностранно и предсрочно от ищеца на посочената от него дата
08.03.2024 г., а с крайния уговорен срок или евентуално с предизвестие от
страна на абоната, води до правния извод, че в правната сфера на ищеца не е
възникнало правото да претендира неустойка по всяка от заявените искови
8
претенции, поради несбъдване на условието за настъпването му, предвидено в
чл. 54. 12 от ОУ, респ. дори такова право да е настъпило то не е било надлежно
упражнено, поради липса на валидно волеизявление от ищеца до ответника за
разваляне на договора поради неизпълнение от последния.
От друга страна, що се отнася до претенцията за дължимост на таксата
за събиране на дължими суми в размер на 31,68 лв., ищецът е основал
вземането си за нея на т. 27. 1 от ОУ. В т. 27. 1 от ОУ е посочено, че в случай на
неплащане в срока на дължима сума в тежест на длъжника се възлагат
"разходи, свързани със събиране на дължимите от него суми", които вземания
по своята правна природа представляват разноски. В посочената клауза няма
предвидена дължимост за събиране на "такса за събиране на дължими суми",
каквато претендира ищеца, още повече, че вземането за такса е свързано с
извършването на услуга или възможност за получаване на услуга, а
извършване на такава нито е поискана, нито има данни да е извършена. Дори
и да се приеме, че се касае за неточност във формулировката и претенцията е
за разходи, то те се начисляват независимо от това дали са извършени разходи
от кредитора за администриране и събиране на просрочени вземания и
независимо от действителния им размер. Същите са уговорени в
предварително определен размер, доколкото се препраща към ценоразписа на
А1, без да се държи сметка какви са всъщност разходите на оператора.
Отделно тези такси се дължат наред с обезщетение за забава, но също са
свързани със забава на абоната, т. е. предвидено е повече от едно задължение
все във връзка с неизпълнението на абоната. Поради това настоящият съдебен
състав намира, че коментираните клаузи в общите условия на заявителя, въз
основа на които тези вземания са начислени не отговарят на изискването за
добросъвестност. Следователно, уговорена по посочения начин, неустойката
излиза извън по-горе очертаните обезпечителна, обезщетителна и санкционна
функции, създава условия за неоснователно обогатяване на мобилния
оператор и нарушава принципа за справедливост.
Доколкото е неоснователна претенцията за неустойка, то няма да се
уважи и иска за обезщетение за забава върху неустойката.
С оглед на гореизложеното съдът преценя, че не са налице
предпоставките за възникване на вземане за неустойка в полза на ищцовото
дружество в размер на 258,45лв. за предоставено, но невърнато след
прекратяване на договор ID на клиент ****, партида ****, ID на договор ****
от ****, тъй като договорът не е прекратен по вина на ответника.
Освен това в хода на производството ответникът установи, че е предал
на ищцовото дружество следното оборудване: Data Box ****, ТВ приемник
****; **** и Voice Box ****.
От изложеното следва, че вземанията за претендираните неустойки не са
възникнали и установителните искове за дължимостта им следва да бъдат
отхвърлени, както и претенцията за мораторна лихва.
По разноските:
9
Искането на ответника за присъждане на разноските е основателно, като
на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, разноските следва да бъдат присъдени
съобразно списъка по чл. 80 ГПК. Направените от ответника разноски са в
размер на 600 лв. - адвокатско възнаграждение и 2.84 лв. разноски за
изпращане на покана. Съдът следва да присъди разноските по заповедното
производство за подаване на възражение, но с оглед възражението за
прекомерност, изразено от ищеца в молба с вх. № 13056/11.08.2025 г. и като
съобрази практиката на ОС-Стара Загора: Определение № 358/29.04.2024 г.,
постановено по в. т. д. 399/2023 г. по описа на ОС-Стара Загора действията на
процесуалния представител се изразяват само в депозиране на възражение по
чл. 414 ГПК. В Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения, действаща към момента на подаване на
възражението, не е определен минимален размер на адвокатско
възнаграждение за подаване на възражение по чл. 414 ГПК от длъжник срещу
издадена заповед за изпълнение. Поради това в случая следва да намери
приложение §1 от ДР на Наредбата, а именно възнаграждението се определя
по аналогия. Процесуалното действие на адвоката се изразява в попълване на
утвърден образец от министъра на правосъдието с Наредба № 6/20.02.2008 г.,
който се връчва на длъжника и съдържа указания за попълването му. За това
действие приложение следва да намери разпоредбата на чл. 6, т. 5 от Наредба
№ 1/9.07.2004 г. след изменението с ДВ бр. 88 от 4.11.2022 г., за което е
предвидено минимално възнаграждение в размер на 200 лв. Неприложима е
разпоредбата на чл. 7 от Наредбата, тъй като същата може да се отнесе само
към заявителя, а не и към защитата на длъжника срещу заповедта. По тези
съображения съдът приема, че следва да се намали адвокатското
възнаграждение за депозиране на възражение в заповедното производство до
сумата от 200 лв..
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените по реда на чл. 422 ГПК от „А1 България”
ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: ****,
представлявано от А.В.Д. - Главен изпълнителен директор и М.М. -
Изпълнителен директор, чрез адв. Л. Р. от САК, със съдебен адрес: ****,
против „Т.Г.“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
****, представлявано от С.С.Д., искове с правно основание чл. 422 от ГПК във
вр. с. чл. 92 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД, за следните суми: 31,68 лв. – главница,
представляващи месечни такси и потребление за предоставяне на услуги по
договор ID на клиент ****, партида ****, ID на договор **** от **** за
периода 21.04.2024 г. – 21.05.2024 г.; законна лихва върху главницата, считано
от 15.11.2024 г. до окончателно плащане на вземането; 258,45 лв. – неустойка
за предоставено, но невърнато след прекратяване на договор ID на клиент
****, партида ****, ID на договор **** от ****; 1,27 лв. - мораторна лихва
10
върху вземането за месечни такси и потребление за периода 23.06.2024 г. -
14.11.2024 г., за които суми е издадена Заповед 1818/19.11.2024 г. за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, издадена по ч.гр.д №
****/**** г., 6 с-в по описа на Районен съд - Казанлък.
ОСЪЖДА, на осн. чл. 78, ал.3 от ГПК, „А1 България” ЕАД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: ****, представлявано от
А.В.Д. - Главен изпълнителен директор и М.М. - Изпълнителен директор, чрез
адв. Л. Р. от САК, със съдебен адрес: ****, да заплати на „Т.Г.“ ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: ****, представлявано от
С.С.Д., сумата от 602,84 лв. разноски в исковото производство, както и
разноските в заповедното производство по ч.гр.д № ****/**** г., 6 с-в по
описа на Районен съд-Казанлък, а именно 200 лв. – за адвокатско
възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред ОС-Стара Загора в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Казанлък: _______________________
11