№ 4252
гр. София, 05.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 125 СЪСТАВ, в публично заседание на
осемнадесети април през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ЗОРНИЦА АНГ. ЕЗЕКИЕВА
при участието на секретаря ТЕОДОРА СТ. ВЕЛЧЕВА
като разгледа докладваното от ЗОРНИЦА АНГ. ЕЗЕКИЕВА Гражданско
дело № 20211110171323 по описа за 2021 година
Производството е първоинстанционно, по реда на ГПК от 2007г.
Ищецът „..” ЕАД извежда съдебно предявените си права въз основа издадена заповед
за изпълнение по чл.410 ГПК срещу Г. М. Г. за сумите: главница от 01.05.2018г. до
30.04.2020 г. в размер на 2 745,38 лева, , мораторна лихва от 15.09.2019г. до 03.09.2021 г. в
размер на 400,41 лева, главница от 01.08.2018г. до 30.04.2020 г. в размер на 25,54 лева -
цена на извършена услуга за дялово разпределение, ведно със законна лихва от 16.09.2021г.
до изплащане на вземането, мораторна лихва от 01.10.2018г. до 03.09.2021 г. в размер на
4,95 лева, при твърдение, че ответникът Г.Г. е собственик на топлоснабдения имот,
находящ се на адрес: ., аб.№..
Ищецът твърди, че ответникът, като собственик на посочения имот, е страна по
неформален договор за продажба на ТЕ за битови нужди, сключен за исковия период, за
който ищецът е издавал фактури по прогнозно изчисление, и след изготвяне на дялово
разпределение от лицето, което иска да бъде конституирано като помагач на негова страна, е
издавал общи фактури, съдържащи цялото вземане за съответния отоплителен сезон,
публикувани в интернет станицата му, след изтичане на 45-дневен срок от издаване на
общата фактура, ответницата е изпаднала в забава и дължи заплащане на законната лихва.
Претендира заплащане на дялово разпределение, тъй като по силата на ОУ, главниците се
заплащат на него.
Ответникът Г.Г., в подадения отговор в срока по чл.131 ГПК, оспорва дължимостта
на вземанията. Сочи, че протоколът на ОС на ЕС, не е подписан от него, за което иска
назначаване на екпертиза, както и сочи, че третото лице – фирма за дялово разпределение,
1
не спазва договора, сключен с ЕС. Жилището е необитаемо, без поставени измервателни
уреди, със затапени радиатори, на място не се извършва консумация на топлинна енергия,
затова и ФДР дава измислени изчисления, без посещения на място.
Предявени са по реда на чл.422 ГПК, кумулативно съединени установителни искове с
правно основание чл. 153 ЗЕ и с правно основание чл.86,ал.2 ЗЗД.
С определението по чл.140 ГПК, обявено за доклад по делото е отделено за
безспорно по делото, че ответникът е собственик на топлоснабдения имот за исковия
период.
Съгласно разпоредбата на чл.149,ал.1 ЗЕ, продажбата на топлинна енергия се
осъществява при сключване на писмени договори при общи условия. Съгласно §1,чл.42 от
ЗЕ / отм., считано от 17.07.2012г., но в сила към началото на исковия период/, потребител
на топлинна енергия е физическо лице - собственик или ползвател на имот, което ползва
електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление,
климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ за домакинството си.
Продажбата на топлинна енергия, по цитираните разпоредби, се извършва на основата на
писмени договори при общи условия, но ако изричен писмен договор не е сключен,
доколкото съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ "потребители на топлинна енергия" са всички
собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост,
присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, по силата
на законова разпоредба императивно е установено кое лице е страна по облигационното
отношение с топлопреносното предприятие, като от значение е единствено притежанието на
вещно право върху имота – право на собственост или вещно право на ползване.
Следователно, купувач /страна/ по сключения договор за продажба на топлинна енергия до
процесния имот е неговият собственик или лицето, на което е учредено ограничено вещно
право на ползване, при съобразяване на задължителното за съда тълкуване на закона, дадено
с ТР № 2/17.05.2018г. на ВКС по т.д.№ 2/2017г. на ОСГК, че страна в правоотношението по
продажба на топлинна енергия за битови нужди е и лице, което не е собственик или титуляр
на вещно право на ползване върху топлоснабдения имот, стига да е подал заявление до
ищеца за откриване на партида или да е сключил с ищеца писмен договор за продажба на ТЕ
за битови нужди. По делото е отделено за безспорно правото на собственост, притежавано
от ответника, поради което той е клиент на ищеца.
Разпоредбата на чл.142, ал.2 от ЗЕ определя компонентите на топлинната енергия за
отопление на сграда етажна собственост, които се използват за формиране на цената на
ползваната енергия. Това са топлинна енергия, отдадена за отопление на общите части,
топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация и топлинна енергия за отопление на
имотите. Съгласно ал.3 на чл.142 от ЗЕ топлинната енергия, отдадена от сградната
инсталация и топлинната енергия за отопление на общите части на сградата се разпределя
между всички потребители пропорционално на отопляемия обем на отделните имоти. А
съгласно чл.139, ал.1 от ЗЕ разпределението на топлинна енергия в сграда- етажна
собственост се извършва по система за дялово разпределение. Сметките се формират от
2
дължими суми за отопление на имот, дължими суми за енергия, отдадена от сградна
инсталация и ползвано битово горещо водоснабдяване. Съгласно чл.153,ал.6 ЗЕ, клиентите в
сграда - етажна собственост, които прекратят топлоподаването към отоплителните тела в
имотите си, остават клиенти на топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация и от
отоплителните тела в общите части на сградата.. Т.е. продължава да бъде потребител този,
който е прекратил индивидуално подаването към имота си на топлинна енергия, след като
няма отказ от топлоснабдяване от останалите потребители при условията на горните
разпоредби. Съгласно Наредба № 16-334/16.04.2007 г. за топлоснабдяването (ДВ, бр. 34/2007
г.), чл.70,ал.1, количеството топлинна енергия, отчетено по топломера в сграда - етажна
собственост, включително и за имотите на клиентите без уреди за дялово разпределение
и/или тези с демонтирани отоплителни тела, се разпределя по правилата съгласно
приложението. С приложението (към чл.61,ал.1 от Наредбата) се приема Методика за
отчитане и изчисляване на топлинната енергия по компоненти.
Съгласно заключението на приетата от СРС съдебно – техническа експертиза, и за
двата отоплителни сезона - м.5.2018г.- м.4.2019г. и м.5.2019г.- м.4.2020г., в имота не е
осигурен достъп за отчет от третото лице. Вещото лице е посетило имота на място,
установило е, че в имота има отоплителни тела – в кухнята има радиатор, свързан към ВОИ,
без монтиран разпределител на топлинна енергия, като вентилът е пломбиран с пластмасова
пломба при затворено положение на вентила. В детската стая има радиатор, свързан към
ВОИ, без монтиран разпределител на топлинна енергия, като вентилът е пломбиран с
пластмасова пломба при затворено положение на вентила; в стая има радиатор , свързан към
ВОИ, без монтиран разпределител на топлинна енергия, като вентилът е пломбиран с
пластмасова пломба при затворено положение на вентила, в хола има радиатор, свързан към
ВОИ, без монтиран разпределител на топлинна енергия, като вентилът не е пломбиран с
пластмасова пломба и в банята е налице лира, изпълнена от три реда вертикални стоманени
тръби, свързана с ВОИ, без монтиран разпределител. Вещото лице сочи, че през имота
преминават четири вертикални щранга, които са скрити – в кухня, детска стая, стая и хол. В
банята е налице водомер за топла вода, с показание 200,38 куб.м. към датата на огледа –
29.3.2021г.
Третото лице и за двата отоплителни сезона, е изчислило служебен разход за един
работещ радиатор /този, в стая/, и за щранг – лира и за сградна инсталация въз основа
пълния отопляем обем на имота, както и подгряване на вода, на база 1 лице. За този период
не е начислявана топлинна енергия за отоплителни тела в общи части.
На страница 11 експертизата е констатирала, че начислената сума за топлинна енергия
на имот е само за чугунения радиатор в стая, като в документите на третото лице този
радиатор е вписан като работещ, без ИРРО. При огледа, вещото лице установило, че в хола
има чугунен радиатор, който е свързан с ВОИ, без монтиран разпределител, с радиаторен
вентил в затворено положение, но без поставена пломба. Размерите на двата радиатора са
различни, посочени от вещото лице – този в стая е тип 15/600/200/60, а този в хол –
25/300/200/60. Съдебният експерт е направил преизчисление за топлоотдаване на този
3
радиатор, в хол, на база разликите в нагревателните повърхности на двата радиатора, като
предварително е отделена ТЕ, отдавана от лира в банята, която след преизчислението се
добавя към получения резултат.
По този начин, дяловото разпределение, изготвено от третото лице, е както следва: за
отоплителен сезон м.2018г.- 4.2019г. ползваната енергия за имот е 673,43 лева, за сградна
инсталация е 202,73 лева, за вода 566,34 лева, общо – 1406,04 лева, за отоплителен сезон
м.2019г.- 4.2020г. ползваната енергия за имот е 517,43 лева, за сградна инсталация е 172,65
лева, за вода 606,32 лева, общо 1296,40 лева.
С преизчислението на вещото лице, за отоплителен сезон м.2018г.- 4.2019г. ползваната
енергия за имот е 649,48 лева, за сградна инсталация е 202,27 лева, за вода 566,34 лева, общо
– 1418,09 лева, за отоплителен сезон м.2019г.- 4.2020г. ползваната енергия за имот е 527,21
лева, за сградна инсталация е 172,65 лева, за вода 606,32 лева, общо 1306,18 лева.
Следователно, третото лице е изчислило по – малко от дължимата ТЕ от ответника. От
представеното по делото решение на ОС на ЕС, е видно, че на същата дата етажните
собственици са решили да преминат към дялово разпределение, като на 2.10.2001г. е
сключен договор с третото лице. В списък – приложение към протокола за ОС на ЕС г за
апартамент 40 /титуляр на сметка е посочен ответникът/, като за имота е посочена пълна
отопляема кубатура 55 куб.м, един радиатор, един вентил, един разпределител.
Следователно, в изпълнение на изложеното и от ответника – че третото лице знае, че
само един от радиаторите в имота не е затапен, третото лице е изчислило дължимата ТЕ за
имот. Ищецът не твърди да е извършен реален отчет на показания, това е и невъзможно, при
условие, че в имота липсват поставени уреди за изготвяне на дялово разпределение, като
задължение на потребителя е да монтира същите, а не на ищеца, нито на третото лице. Нещо
повече, третото лице е изчислило, спазвайки техническата формула, посочена в чл.69,ал.2 от
Наредба № 16-337/2007г, дължимата стойност само за една стая и един радиатор, като е
използвало по – малка отоплителна площ от действителната. За щранг – лирата, е използван
същият метод.
В настоящия случай, се касае до продажба на ТЕ, който вид услуга съставлява
особена комунална услуга, в полза на обществото. Видно от посочените разпоредби, с
приемането на ЗЕ законодателят регламентира доставката на топлинна енергия в сгради под
режим на етажна собственост като услуга, която се ползва от самата етажна собственост.
Макар последната да не е персонифицирана, за отношенията в енергетиката законодателят я
разглежда като колективен субект, явяващ се самостоятелен потребител на услугата
„доставка на централно отопление”. Законодателното решение е обяснимо с оглед
особеностите на етажната собственост и невъзможността в заварените сгради централното
отопление да бъде доставяно по друг начин, освен чрез представляващата обща част на
сградата отоплителна инсталация.
Тази уредба на отношенията в топлоснабдяването на сгради под режим на етажна
собственост заварва при влизането си в сила от 10.06.2006 г. ЗЗП, който изрично забрани
доставката на централно отопление без искане на потребителя. Непоискана е тази доставка,
4
при която доставчикът предоставя характеризиращата договора престация на потребител,
без той да е изразил съгласие за това. Именно поради това законът постановява, че
непоръчаната от потребителя доставка на централно отопление не поражда за потребителя
задължение за плащане (чл.62 ал.2 ЗЗП). Законодателното решение не е в колизия, а е в
унисон с уредбата на отношенията в топлоенергетиката към този момент, защото чл.133 ал.2
ЗЕ (в редакция след измененията ДВ бр.30/ 2006 г.) изисква решение на общото събрание на
етажните собственици за присъединяването на сградата към топлопреносната мрежа. Поради
това не може да става въпрос за приложението на пар. 1 ДР ЗЗП - двата закона (ЗЕ и ЗЗП) не
си противоречат.
В действащата си редакция ЗЕ запазва принципа за присъединяване към
топлопреносната мрежа на етажни собствености само по искане на етажните собственици,
притежаващи квалифицирано мнозинство от 2/3, (чл.133 ал.2 ЗЕ), като изисква същото
мнозинство и за преустановяване на топлоснабдяването на сградата (чл.153 ал.2 ЗЕ). И при
тази уредба противоречие между този закон и ЗЗП няма, защото и двата нормативни акта
изискват искане (съгласие) от потребителя на топлинна енергия такава да му бъде доставяна,
за да възникне за него задължение за плащането й. Различен е само субектът, който прави
искането при доставката на централно отопление в сгради под режим на етажна
собственост, като това е обективно обусловено от естеството на отношенията, които
възникват между титулярите на право на собственост или вещно право на ползване върху
отделни обекти в такива сгради. Както е посочено в решение на Конституционния съд № 5/
22.04.2010 г. по к.д.№ 15/ 2009 г, топлоснабдяването на сградите под режим на етажна
собственост неизбежно се извършва чрез инсталация, която се явява обща част на сградата.
Предназначението на сградната инсталация е да отоплява вътрешната част на сградата -
етажна собственост, и чрез топлопроводите й топлинната енергия да достига до
индивидуалните имоти на потребителите. Общите части не могат да бъдат отделени от
сградата по начин да задоволяват нуждите само на някои собственици и титуляри на вещни
права.
Потребителите на топлинна енергия в такава сграда могат да имат различни
интереси, включително по въпроса да бъде ли сградата топлоснабдена. Принципът, който
законодателят е възприел при регламентирането на начина на избягване на конфликти
между етажните собственици, е „решава мнозинството”. Затова при доставката на централно
отопление в сградите под режим на етажна собственост искането за услугата се прави не от
всеки отделен етажен собственик (той не би могъл да получи енергията, без да ползва
сградната инсталация като обща част), а от мнозинството етажни собственици, които по
общо правило могат да вземат решения дали и как да бъдат използвани общите части.
Потребител на услугата е цялата етажна собственост, затова титулярът на права върху
отделни обекти може да откаже заплащането на доставено против волята му централно
отопление в тези обекти, но не може да откаже (съгласно цитираното по-горе решение на
Конституционния съд) заплащането на отдадената от сградната инсталация или от
отоплителните уреди в общите части енергия при доставката на централно отопление в
5
сградата.
Съгласно заключението на СТЕ, начислените суми от третото лице са
пропорционално на пълен отопляем обем на имота за двата отоплителни сезона, като
третото лице е изчислило по – ниска стойност от дължимата от ответника. Следователно,
начислената ТЕ след изравнение, за сградна инсталация, е дължима от клиента, независимо,
че в имота не се ползва реално, чрез отваряне на вентила, ТЕ за отоплителни тела. Неверно
е твърдението на ответника, че в имота не се ползва топла вода – вещото лице е дало
показанието на водомера в имота.
Разпоредбата на чл.69,ал.2 от Наредба № 16-337/2007г., приложима към отчетен
период 2018-2019г., предвижда, че когато в имота на потребителя липсва водомер, или не е
осигурен достъп за отчет, за целия отоплителен сезон, ползваното количество енергия за
подгряване на вода се определя въз основа норма от 140л/денонощие на потребител. Видно
от заключението на СТЕ, това е сторено за двата отоплителни сезона, поради което и
начисленият разход за него е правилен.
ТЕ, отдадена от сградна инсталация, е в съответствие с разпоредбата на чл.69,ал.2,
т.2 От Наредба за топлоснабдяването за 2020г.
ТЕ, за имот, е начислена в съответствие с цитираната разпоредба., като видно от
заключението на вещото лице, третото лице е изчислило по – ниска стойност от дължимата,
използвайки отоплителна площ на радиатор с по – малка такава.
Поради изложеното, исковете за главница са основателни, като видно от СТЕ,
енергията за сградна инсталация е изчислена въз основа формулата, предвидена Наредба №
16-334/2007г..и Наредба за топлоснабдяването за 2020г.
Възражението на ответника относно липсата на ползвана енергия в имота е
неоснователно – липсват доказателства, етажната собственост да е прекратила
топлоподаването в сградата по реда, предвиден в чл.153,ал.2 ЗЕ.
По исковете за обезщетение за забава. Падежът на задължението за главница за ТЕ е
определен в ОУ.
Относно общата фактура от 2019г., приложими са общите условия, одобрени от
КЕВР на 27.6.2016г.
Разпоредбата на чл.33 ОУ, приложими след 2016г., предвижда следното:
Ал.1 Клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за ТЕ по чл.32,ал.1 и 2 в
45- дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят.
Ал.2.Клиентите са длъжни да заплащат стойността на фактурата по чл.32,ал.2 и ал.3 за
потребеното количество за отчетния период, в 45- дневен срок след изтичане на периода, за
който се отнасят.
Ал.4 Продавачът начислява обезщетение за забава в размер на законната лихва само за
задълженията по чл.32,ал.2 и 3, ако не са заплатени в срока по ал.2.
Разпоредбата на чл.32 ОУ предвижда:
6
Ал.1.Месечната дължима сума за доставената топлинна енергия на клиент в СЕС, в която
дяловото разпределение се извършва по смисъла на чл.71 НТ, се формира въз основа на
определеното за него прогнозно количество топлинна енергия и обявената за периода цена,
за която сума се издава ежемесечно фактура от продавача.
Ал.2.Месечната дължима сума за доставената ТЕ на клиент в СЕС, в която дяловото
разпределение се извършва по смисъла на чл.73 НТ, се формира въз основа на определеното
за него реално количество ТЕ и обявената за периода цена, за която сума се издава
ежемесечно фактура от продавача.
Ал.3. След отчитане на средствата за дялово разпределение и изготвяне на изравнителна
сметка от търговеца, продавачът издава за отчетния период кредитни известия за стойността
на фактурите по ал.1 и фактура за потребеното количество топлинна енергия за отчетния
период, определено на база изравнителните сметки.
Видно от цитираните разпоредби, задължението за ТЕ се съдържа в ежемесечно
издаваната от ищеца фактура, като изискуемостта й –правото на ищеца да иска вземането да
му бъде заплатено - настъпва с изтичане на 45- дневен срок след изтичане на периода, за
който фактурата се отнася. Няма пречка датата на изискуемостта да е предвидена в
договора, както е в настоящия случай, тъй като ОУ са приложими към правоотношението,
доколкото ответната страна не твърди и доказва приложението на специални такива.
Поради изложеното, съдът намира, че ОУ в посочената част въвеждат падеж на
задължението, като същият настъпва след издаване на фактура и изтичане на 45 дни от
датата на издаването й.
С оглед изложеното, искът за заплащане на обезщетение за забава върху общите
фактури е основателен.
Относно претенцията за заплащане на дялово разпределение.
Съгласно чл.36 ОУ, клиентите заплащат цена за услугата дялово разпределение,
извършвана от избран от клиента търговец, а съгласно чл.22,ал.2 ОУ заплащат таксата за
дялово разпределение на продавача – в случая, на ищеца. Съгласно разпоредбата на чл.36
ОУ, цената за услугата включва цена на обсужване на партида, цена на отчитане на уред, а
съгласно ал.2 на същата разпоредба, редът и начинът на заплащане на услугата се определя
от продавача, съгласувано с търговците, извършващи услугата, и се обявява по подходящ
начин на клиентите.
По делото е представен договор, по силата на който на ищеца е възложено събиране
на главницата за услугата дялово разпределение, поради което и искът е основателен. Видно
от извлечението от счетоводната система, представено към исковата молба, вземането на
ищеца е за главници по фактури от м.8.2018г. . Съгласно чл.36 ОУ, клиентите заплащат
цена за услугата дялово разпределение, извършвана от избран от клиента търговец, а
съгласно чл.22,ал.2 ОУ заплащат таксата за дялово разпределение на продавача – в случая,
на ищеца. Следователно, ищецът доказва основанието да получи таксата за изготвяне на
дялово разпределение, чието събиране му е възложено от ФДР..
7
Съгласно разпоредбата на чл.36 ОУ, цената за услугата включва цена на обслужване
на партида, цена на отчитане на уред, а съгласно ал.2 на същата разпоредба, редът и начинът
на заплащане на услугата се определя от продавача, съгласувано с търговците, извършващи
услугата, и се обявява по подходящ начин на клиентите. Предвиденото в ОУ налага извод,
че таксата за извършване на услугата дялово разпределение е такса, дължима на третото
лице – помагач, която такса, по силата на договор между него и ищецът, и по силата на ОУ
за продажба на топлинна енергия за битови нужди, се събира от продавача. Следователно,
доколкото задължението за заплащането на таксата е различно от задължението по договора
за продажба на топлинна енергия – доколкото фирмата за дялово разпределение е
прехвърлила на ищеца правото да събира таксата за дялово разпределение. Ежегодната цена
за отчетен период, за отчет на уредите, е платима в деня на извършване на годишното
отчитане на показанията. Следователно, доколкото ищецът не твърди и не доказва да му е
прехвърлено вземането с определени привилегии – например, различна от предвидената в
договора изискуемост, то и таксата за дялово разпределение е изискуема в деня на отчета, а
при липса на данни за датата на извършването му – от деня на издаване на фактурата.
Поради изложеното, исковете са основателни изцяло.
При този изход на спора, право на разноски има само ищецът.
Ищецът доказва разноски за заповедното производство от 113,53 лева , от които
сумата 63,53 лева държавна такса и 50 юрисконсултско възнаграждение в минимален
размер. За исковото производство, ищецът доказва разноски, в размер 196,29 лв за
държавна такса, сумата 400 лева за депозит за СТЕ и следва да се определи юрисконсултско
възнаграждение в минимален размер от 100 лева.
Поради изложеното, Софийски районен съд,
РЕШИ:
ПРИЗНАВА за установено, че Г. М. Г. ЕГН ********** с адрес град .. дължи на „..”
ЕАД ЕИК ********* с адрес гр... сумата 2745,38 лева – неплатена главница за топлинна
енергия, ползвана през периода от м.5.2018г. до м.4.2020г., за топлоснабдения имот,
находящ се на адрес: град .. , аб.№ ., заедно със законната лихва от 16.9.2021г- до
плащането, мораторна лихва в размер на 400,41 лв. за периода от 15.9.2019 г. до 3.9.2021 г.,
сумата от 25,54 лв., представляваща цена на извършена услуга за дялово разпределение за
периода от 1.8.2018 г. до 30.4.2020 г., заедно със законната лихва от 16.9.2021г- до
плащането, мораторна лихва в размер на 4,95 лв. за периода от 1.10.2018 г. до 3.9.2021 г.за
които по гр.д.№ 54022/2021г. от СРС, 125- ти състав е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение по чл.410 ГПК.
ОСЪЖДА че Г. М. Г. ЕГН ********** с адрес град .. да заплати на ..” ЕАД ЕИК
********* с адрес гр... сторените по делото разноски: сумата от 113,53 лв. за заповедното
производство и сумата от 696,29 лева за исковото производство.
8
Решението е постановено при участието на трето лице помагач на страната на ищеца
„Техем Сървисиз” ЕООД.
Решението може да се обжалва от страните в двуседмичен срок от връчването му на
страните пред СГС.
Районен съдия:
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
9