Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 83
23.04.2021г., гр.Хасково
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ХАСКОВО в
открито съдебно заседание на тридесет и първи март две хиляди двадесет и първа
година в състав:
Председател: Пенка
Костова
Членове: Росица Чиркалева
Антоанета
Митрушева
при секретаря Мария Койнова и в
присъствието на прокурор Цвета Пазаитова при Окръжна прокуратура - Хасково,
като разгледа докладваното от съдия Чиркалева АНД (К) № 203 по описа на съда за 2021 година, за да се произнесе
взе предвид следното:
Производството е по реда на глава дванадесета от
АПК във вр. с чл.63 ал.1 от ЗАНН.
Образувано е по касационна жалба от З.Т.Л. ***, подадена чрез пълномощник,
срещу Решение №260007/12.01.2021г., постановено по АНД №938 по описа на Районен
съд – Хасково за 2020г.
В
касационната жалба се твърди, че атакуваното решение е неправилно, необосновано
и незаконосъобразно. Счита се, че съдът неправилно кредитирал приложението на
материалното право от страна на административнонаказващия орган. Приема се, че
наличието на специални правни норми изключва приложението на общите. Не това
било кредитирано с решението. Нормата на чл.61, ал.1 от Кодекса на труда била
обща, в същата обаче не било посочено как и кога се сключвал трудовия договор. Твърди
се, че от доказателствата по делото се установявало, че били налице всички
съставомерни признаци проверяваното от контролните органи правоотношение да се
квалифицира по реда на чл.114а, ла.1 от КТ. От контролния орган не билo изяснено, дали само на този ден било работило проверяваното лице или
полагало труд повече от един ден. При два и повече дни била налице повтаряемост,
като това разграничавало престирането на труд по граждански договор от
престирането му по трудов. Сочи се, че незаконосъобразно било кредитирано, че
трудовият договор по чл.114а, ал.1 от КТ се регистрира и по него се дължат
осигурителни вноски. По аргумент от разпоредбите на КСО не било допустимо да се дължат осигурителни
вноски, след като времето не се признавало за трудов стаж. Правната
квалификация на престирането на труд по чл.114а законодателят целенасочено
изключил от приложното поле на санкциониращата норма на чл.414, ал.3, като не
посочил, че договорът по чл.114а, ал.1 от КТ трябва да бъде в писмена форма.
По
изложените съображения се иска отмяна на оспорения съдебен акт и на
потвърденото с него наказателно постановление. Претендират се съдебни разноски за
двете съдебни инстанции.
В съдебно
заседание жалбата се поддържа от процесуалния представител на касатора, който
конкретизира доводите от жалбата, подчертавайки, че е налице несъставомерност
на деянието, тъй като била приложена общата норма – чл.61, ал.1 от КТ, а не
специалната – чл.114а, ал.1 от КТ. Във връзка с това се акцентира на
твърдението, че разпоредбите на чл.416, ал.5 и чл.414, ал.3 от КТ не
регламентирали и не препращали към санкциониране на нарушения по чл.114а, ал.1
от КТ.
Ответникът – Дирекция „Инспекция по труда“ - Хасково, се представлява от
процесуален представител, който навежда доводи за неоснователност на жалбата и
законосъобразност на атакувания съдебен акт. Претендира юрисконсултско
възнаграждение по делото.
Представителят
на ОП - Хасково пледира за оставяне в сила на обжалваното решение.
Административен съд – Хасково, след проверка на
оспорваното решение във връзка с изложените в жалбата оплаквания, както и по
реда на чл.218, ал.2 от АПК, намира за установено следното:
Касационната жалба е
процесуално допустима, като подадена
в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна.
С Решение
№260007 от 12.01.2021г. по АНД №938/2020г., Районен съд – Хасково е потвърдил
Наказателно постановление № 26-000992 от 25.09.2020г. на Директора на Дирекция
„Инспекция по труда“ - Хасково, с което на З. Т.Л. – работодател физическо
лице, за нарушение на чл.61, ал.1 от Кодекса на труда КТ), на основание чл.416,
ал.5, във връзка с чл.414, ал.3 от КТ, е наложено административно наказание
„глоба“ в размер на 1500 лева.
За да потвърди наказателното постановление, районният съд е приел, че при съставяне
на акта за установяване на административно нарушение и издаване на
наказателното постановление не били допуснати съществени процесуални нарушения,
които да налагали отмяна на санкционния акт. АУАН отговарял на чл.42 от ЗАНН,
като не били допуснати нарушения на чл.40 от ЗАНН, във връзка със съставянето и
връчването му на наказаното лице, на което била осигурена възможност да се
запознае с него и да направи възражения. Наказателното постановление било
издадено от компетентен орган, спазени били формата и редът за издаването му, а
по съдържание отговаряло на изискванията на чл.57 от ЗАНН. За доказано приел
обстоятелството, че земеделският стопанин З. Т.Л. не изпълнил задължението си
да сключи трудов договор с лицето Н. Б. С. преди постъпването ѝ на
работа, каквото било изискването на чл.61, ал.1 от КТ. Съдебният състав на
районния съд очертал основните според него характеристики на трудовия договор
като посочил, че съществен белег на трудовото правоотношение, отличаващ го от
гражданския договор, респ. договора за изработка или поръчка, бил този, че
дължимата престация била работна сила, а не резултат, като характерни били още
подчиненост и зависимост на работника или служителя от работодателя и многократност
и продължителност на изпълнението. Тези белези в конкретния случай били налице,
предвид представените по делото доказателства и характера на осъществяваната от
Н. Б. С.работа по бране на краставици от земеделския масив в землището на с.К..
Отбелязал, че работното време, работното място, организация на изпълнението,
като основни елементи на трудовото правоотношение, били подробно описани и
анализирани в протокола от извършената проверка в съответствие с установените в
хода на проверката факти, както и в декларацията, попълнена от извършващото
работата лице. Не била налице необходимост от постановяване на нарочен
административен акт – постановление, за обявяване съществуването на трудово
правоотношение между страните, както считал жалбоподателят. Нямало съмнение и
относно качеството физическо лице – работодател. Посочил, че договорът за
сезонна работа в земеделието бил трудов договор. Независимо, че бил за
относително кратък срок, от няколко дни до 3-4 месеца, при полагането на сезонна
работа в земеделието отново били налице белезите на трудовото правоотношение –
дължало се поведение, а не резултат, работило се с работно време, средствата за
производство се осигурявали от работодателя и била налице подчиненост на
земеделския работник от работодателя, който определял какво, колко и къде да
работи. Имало и многократност, продължителност на изпълнението, което в чистия
случай продължавало до няколко месеца, един земеделски сезон. Съдът обобщил, че
всичко изложено обосновава извод за осъществяване от обективна страна
признаците на състав на административно нарушение по чл.414, ал.3, във връзка с
чл.61 ал.1 от КТ. Деянието било правилно квалифицирано от
административнонаказващия орган, тъй като било установено, че работникът предоставял работната
си сила на работодателя без да бил сключен трудов договор преди това. С това
било допуснато нарушение на цитираната разпоредба. Наказанието
било определено в минимален размер, най-благоприятният за жалбоподателя.
Решението е правилно. Същото е постановено при напълно изяснена фактическа
обстановка. Относимите факти са възприети от съда въз основа на допустими
доказателствени средства, събрани по изискуемия процесуален ред. Предвид
правните изводи на съда са направени след съвкупна преценка и анализ на
събраните по делото доказателства.
Разпоредбата на чл.61, ал.1 от КТ предвижда, че трудовият договор се сключва между работника или
служителя и работодателя преди постъпването на работа, като чл.62, ал.1 от КТ
задължава това да става в писмена форма. Съгласно чл.414, ал.3 от КТ, работодател,
който наруши разпоредбите на чл.61, ал.1, чл.62, ал.1 или 3 и чл.63, ал.1 или
2, се наказва с имуществена санкция или глоба в размер от 1500 до 15 000 лв., а
виновното длъжностно лице - с глоба в размер от 1000 до 10 000 лв., за всяко
отделно нарушение.
В случая, както правилно е приел районния съд, от обективна и субективна
страна наказаното лице З. Т.Л. е осъществило описаното в АУАН и НП
административно нарушение. Правилно районният съд е приел за доказано, че на 23.07.2020г.
лицето Н. Б. С. е престирало работна сила в земеделски масив в с.К.,
общ.Хасково, в полза на земеделския стопанин Л., без преди това да е бил
сключил писмен трудов договор с него.
Не се споделят доводите за несъставомерност на деянието, аргументирани с
твърденията за приложение на чл.61, ал.1 от КТ, вместо чл.114а, ал.1 от КТ. В
тази връзка следва да се има предвид, че хипотезата на чл.114а, ал.1 от КТ също
вменява задължение за сключване на трудов договор, като постановява, че трудов
договор за краткотрайна сезонна селскостопанска работа може да се сключва между
работник и регистриран земеделски стопанин или тютюнопроизводител за работа за
един ден, като това време не се признава за трудов стаж. Специфичното в
цитираната разпоредба е, че се регламентира възможността за сключването на вид
срочен трудов договор за един ден, допустимо само за извършването на посочения
в хипотезата на правната норма вид работа. Иначе, като вид трудов договор той не
се отличава от другите видове трудови договори по отношение на задължението на
работодателя да го сключи с наетия работник. Следователно, несключването на
трудов договор от работодател с лице предоставящо работна сила както в общия
случай, така и в случаи по чл.114а, ал.1, винаги е основание за ангажиране на
административнонаказателна отговорност чрез налагане на санкция по чл.414, ал.3
от КТ са нарушение на чл.61 от КТ. Наличието на специална правна уредба на института
„трудов договор за краткотрайна сезонна селскостопанска работа“ не води до
игнориране на общото задължение за сключване на писмен трудов договор със
субекта, престиращ работната сила.
Правилни са изводите на районния съд, че при издаване на АУАН и НП не са
били допуснати съществени процесуални нарушения, които да налагат отмяна на
санкционния акт. Действително АУАН отговаря на чл.42 от ЗАНН, не са допуснати и
нарушения на чл.40 от ЗАНН, наказателното постановление отговаря на
изискванията на чл.57 от ЗАНН, като и двата актове са издадени от компетентни органи.
Обосновано районният съд е приел, че в случая правоотношението между
касатора и Н. Б. С.е трудово, без да е бил сключен трудов договор, и не са
налице данни или доказателства за определянето им като граждански. Осъществяването
на признаците на състав на административно нарушение на чл.61, ал.1 от КТ,
обосновано и в съответствие с материалния закон е подведено под отговорността, предвидена
чл.414, ал.3 от КТ.
При тези съображения, касационните оплаквания не
намират опора в доказателствата по делото и са неоснователни. Решението на
районния съд е валидно, допустимо и съответстващо на материалния закон и следва
да бъде оставено в сила.
При този изход на делото и предвид искането на
ответника за присъждане на разноски, съдът приема, че такива следва да се
присъдят. Съобразно разпоредбата на чл.63, ал.5 от ЗАНН, на Дирекция „Инспекция
по труда“ - Хасково се следва юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 лв.
за представителство пред настоящата инстанция, определено по силата на
разпоредбата на чл. 37 от Закона за правната помощ, във вр. с чл. 27е от
Наредбата за заплащането на правната помощ.
Водим от гореизложеното и
на основание чл.221, ал.2, предл.първо от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В
СИЛА Решение №260007/12.01.2021г., постановено по АНД №938 по описа на Районен
съд – Хасково за 2020г.
ОСЪЖДА З.Т.Л., ЕГН **********, да
заплати на Дирекция „Инспекция по труда“ - Хасково сумата от 80 (осемдесет)
лева, разноски за юрисконсултско възнаграждение по делото.
Решението е окончателно.
Председател:
Членове: 1.
2.