РЕШЕНИЕ
№
....................
гр.София, 17.07.2018 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, I - 4
състав, в публичното съдебно заседание на девети май през две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАЛИНА АНАСТАСОВА
при участието
на секретаря Ива
Иванова, като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 10913 по описа
за 2017 год.,
за да се
произнесе, взе предвид следното:
Ищецът К.Д.Д. твърди,
че спрямо него било незаконосъобразно повдигнато и поддържано обвинение /по
НОХД № 8762/2011 г. по описа на СРС, НО, 17 с-в/ за извършване на посоченото
престъпно деяние, по което била постановена оправдателна присъда от 15.04.2015
г. по ВНОХД № 4896/2014 г. по описа на СГС, НО.
Твърди, че във връзка с неоснователното
обвинение му били причинени морални страдания, които описва. Излага подробни
правни и фактически доводи за това.
Поддържа, че ответникът П.на Р.Б.следва да
отговаря имуществено за повдигнатото му неоснователно обвинение, като
претендира обезщетение за причинените му неимуществени вреди в размер на
40000.00 лв., както и законна лихва от 12.03.2016 г. /дата на влизане в сила на
оправдателната присъда/ до окончателно погасяване на задължението.
В срока
за писмен отговор по чл.131 от ГПК ответникът П.на Р.Б.изразява следното
становище: Оспорва по основание и размер претенциите като излага подробни
правни и фактически доводи. Оспорва наличие на предпоставките от сочения
фактически състав за реализиране отговорността на П.на Р.Б.по реда на чл.2 ЗОДОВ. Оспорва фактическите и правни доводи на ищеца изложени в исковата молба.
Оспорва наличие на вреди от посочения вид и размер, които да се намират в
причинно-следствена връзка с обвинението, за което ищеца твърди, че е бил
оправдан.
Прави възражение, че по цитираното наказателното
производство, макар че се отнася за тежко умишлено престъпление – „измама в
големи размери“ не е била взета мярка за неотклонение „задържане под стража“
спрямо ищеца. Взета била най-леката мярка за неотклонение – „подписка“. Освен
това спрямо ищеца не били взети каквито и да е други рестриктивни мерки за
процесуална принуда, поради което на ищеца не били създадени други сериозни
затруднения и ограничения в обичайния начин на живот. Твърди, че в същият
период спрямо ищеца са били водени и други наказателни производства, което
следва да бъде отчетено при извършване на преценка за причинените му
неимуществени вреди. Твърди, че ищецът е осъждан, което се установява от
представената справка. Оспорва претенцията, като завишена по размер и
несъответна на принципа за справедливост и социално-икономическата обстановка в
страната.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и доводите на страните съобразно
изискванията на чл. 235 от ГПК, намира за установено от фактическа и
правна страна следното:
Предявени са искове с правно основание чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ за
обезщетяване на неимуществени вреди, претърпени вследствие незаконно обвинение
в извършване на престъпление.
Съдът намира, че са налице основанията по чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ за ангажиране отговорността на
държавата за причинени на ищеца вреди от незаконните действия на нейни органи. Отговорността
по ЗОДОВ има обективен характер – възниква при наличие на изрично предвидените
в специалния закон предпоставки и не е обусловена от наличието на вина /виновно
поведение/ от страна на конкретното длъжностно лице, причинило с поведението си
вредата – чл.4 от ЗОДОВ, докато деликтната отговорност по чл.45 и сл. от ЗЗД е
виновна отговорност – обусловена е от виновно поведение на причинителя на
вредата, вкл. в хипотезата на обезпечителната отговорност по чл.49 от ЗЗД, като
вината се предполага до доказване на противното, съгл. чл.45, ал.2 от ЗЗД.
Съгласно разпоредбата на чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ, държавата отговаря за
вредите, причинени на граждани от разследващите органи, П.или съда, при обвинение в извършване на престъпление,
ако лицето бъде оправдано или ако образуваното наказателно производство
бъде прекратено, поради това че деянието не е извършено от лицето, или че
извършеното деяние не е престъпление, или, поради това че наказателното
производство е образувано, след като наказателното преследване е погасено по
давност или деянието е амнистирано.
В хода на производството безспорно се установи от
представените материали от наказателното производство НОХД № 8762/2011 г. по
описа на СРС, НО, 17 с-в, че с Постановление на СРП от 15.09.2007 г. е било
образувано досъдебно производство № ЗМ 7194/2007 г. по описа на 06 РУ – СДВР,
пр.пр. № 34938/2007 г. по описа на СРП за
престъпление по чл.209, ал.1 НК срещу виновно лице, за това че на 10.02.2005 г.
в гр.София, с цел да набави за себе си или за другиго имотна облага, в размер
на 30000.00 щатски долара, възбудил и поддържал у Б.Г.К.от гр.София,
заблуждение, че парите му са необходими за увеличаване обема на търговската му
дейност и ще ги върне до края на 2005 г. заедно с лихвите, и с това причинил
нему имотна вреда в размер на 30000 щатски долара.
С Постановление от 16.06.2009 г.
на разследващ полицай при 06 РУ- СДВР гр.София К.Д.Д.
бил привлечен като обвиняем за извършено от него престъпление по чл.210, ал.1,
т.5, вр. чл.209, ал.1, вр.
чл.26, ал.1 НК, в това че при условията на продължавано престъпление, като с
две деяния извършени на неустановени дати през месец януари и на 08.08.2005 г. в гр.София, ул.******- офис на фирма БГЛ ООД,
като деянията осъществяват един и същи състав на едно и също престъпление,
извършени през непродължителен период от време, при една и съща обстановка и
при еднородност на вината, при което последващите се явяват от обективна и
субективна страна продължение на предшестващите, действайки с цел да набави за себе си имотна
облага, да е възбудил и поддържал заблуждение у Б.Г.К., с което да му е причинил имотна вреда в големи
размери с обща стойност 109166.62 лева, както следва:
За това, че на неустановена дата през месец януари 2005 г. в гр.София, ул.******-
офис на фирма БГЛ ООД с цел да набави за себе си имотна облага да е възбудил
заблуждение у Б.Г.К.- искайки сумата от 30 хил. щатски долара за закупуване на
недвижим имот на фирмата му ЕТ К.**-К.Д., като е
поддържал заблуждение ,чрез издадена от него Запис на заповед от 10.02.2005 г.
с дата на падеж 10.11.2005 г. с която същия се е задължил лично за сумата от 30
хил. щатски долара и в началото на месец февруари 2005 г. К.е дал сумата, с
което му е причинил имотна вреда в размер на 30 хил. щатски долара и левова
равностойност на същите 45922.22 лева,
За това, че на 08.08.2005 г. в гр.София, ул.******-
офис на фирма БГЛ ООД с цел да набави за себе си имотна облага, да е възбудил
заблуждение у Б.Г.К.- искайки сумата от 40 хил. щатски долара за разширяване
дейността на фирма К.** ООД и закупуване на техника на фирмата, като е подържал
заблуждението, чрез издадена от него Запис на заповед от 08.08.2005
г. дата на падеж 31.01.2006 г. с която същия се е задължил лично за сумата от
40 хил. щатски долара и на 08.08.2005 г. К.е дал
сумата, с което му е причинил имотна вреда в размерна 40 хил. щатски долара и
левова равностойност на същите 63244.40 лева.
Установява се, че с влязла в сила на 12.03.2016
г. присъда от 15.04.2015 г. постановена по
ВНОХД № 4896/2014 г. от СГС, НО, ХІІІ въззивен
с-в, К.Д.Д. бил признат за невиновен в извършване на
престъплението, за което бил привлечен към наказателна отговорност.
Поради това,
съдът намира че са налице предпоставките
на чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ за ангажиране на отговорността
на ответника П.на Република България.
В този смисъл, съдът приема за установени, чрез приложените писмени
доказателства фактическите твърдения на ищеца, че е бил
привлечен като обвиняем за извършване на престъпление от общ характер, за което е бил оправдан с влязла в
сила присъда.
Чрез представената в производството справка за съдимост
издадена на 09.10.2017 г. от СРС се установява, че К.Д. е осъждан с влязла в сила присъда постановена по НОХД № 165-89 на СРС, както
и с решение по НАХД № 10576/2010 г. по описа на СРС.
От своя страна, чрез представената
справка за образуваните наказателни
производства от 09.10.2017 г., издадена от НСлС се установява, че срещу К.Д. са били образувани две прокурорски преписки,
съответно вх.№ 39097/2009
г. на СРП и вх.№ 47092/2013 г. на СРП за извършени престъпни деяния.
Чрез показанията на свидетеля Ю.С.М./във фактическо съжителство с ищеца/
преценени с оглед събраните в производството доказателства /чл.172 ГПК/ се
установява, че когато се запознали ищецът й споделил за притесненията си, че
има дело, което не знае как ще приключи. Тревожел се за децата си, които
отгледал сам и за себе си. Бил неспокоен и често се будел нощем, вдигал кръвно.
Споделил й, че клиенти се отдръпнали от него, след като разбрали за водените
срещу него дела. Той /ищецът/ имал собствен бизнес.
Чрез показанията на свидетеля С.К. К./дъщеря на ищеца/ преценени с оглед
събраните в производството доказателства /чл.172 ГПК/ се установява, че по време
на воденото производство ищецът бил унил и затворен, не искал да разговаря, не
искал да общува. Споделил страховете си, че ако влезе в затвора няма кой да се
грижи за тях /за свидетеля К.и нейната сестра/. Тревожел се за тях.
При така установеното, съдът намира следното от правна страна:
По искът за заплащане на обезщетение за причинени неимуществени вреди:
С дадените разяснения с т. 3 от ТР № 3 от 22.04.2005 г. по тълк. дело №
3/2004 г. на ОСГК на ВКС е прието, че държавата отговаря за всички вреди, пряка
и непосредствена последица от увреждането - чл.4 ЗОДОВ. Според установената
задължителна съдебна практика на Върховния касационен съд по приложението на
чл.2 ЗОДОВ и на чл.52 ЗЗД, държавата отговоря за вреди, които са пряка и
непосредствена последица от увреждането, като обезщетението за неимуществени
вреди се дължи при наличие на причинна връзка между незаконното обвинение за
извършено престъпление и претърпените вреди, и се определя по справедливост.
Понятието "справедливост" по смисъла на чл.52 ЗЗД не е абстрактно
понятие, а е свързано с преценката на конкретни обективно съществуващи
обстоятелства, които трябва да се вземат под внимание при определяне на
размера, след като обуславят вредите. Както е посочено, в мотивите си
съдилищата трябва да посочват конкретните обстоятелства и значението им за размера
на неимуществените вреди- конкретни
факти, относими към стойността, която засегнатите блага са имали за своя
притежател.
По правният въпрос за приложението на чл. 52 от ЗЗД, във вр. с чл.4 и с чл.2,
ал. 1, т. 2, пр. 1 от ЗОДОВ е постановено решение № 296 от 19.10.2015 г. по
гр.д. № 6559/2014 г., Г. К., ІV Г. О. на ВКС, с което е възприето становище, че
съдът определя размера на обезщетението за неимуществени вреди след извършване
на преценка на всички установени по делото, релевантни, обективно съществуващи
конкретни обстоятелства, както и на тяхното значение като критерии за точното
прилагане на принципа за справедливост.
Съобразно това становище и дадените разяснения с ТР № 3 от 22.04.2005 г. по
тълк. дело № 3/2004 г. на ОСГК на ВКС, при определяне размера на обезщетението
за неимуществени вреди, съдът следва да съобрази най- напред каква е
тежестта на повдигнатото обвинение, неговата продължителност, каква мярка за неотклонение
е била взета по отношение на неоснователно обвиненото лице и с каква
продължителност, какви други мерки за процесуална принуда са били упражнени,
колко, с каква продължителност и с какъв интензитет са извършените действията
по разследването с участието на обвиняемия, ефектът на всички тези действия
върху ищеца и средата му. От значение са продължителността на наказателното
преследване, личността на увредения и притежаваният от него авторитет в
обществото, настъпилите промени в отношенията в семейството, допълнително
настъпилите обстоятелства, които са се отразили на репутацията на лицето,
негативното отражение в резултат на воденото наказателно производство върху
душевното му състояние, дали незаконно обвинение за умишлено престъпление е в
област, която е професионалната реализация на обвиняемия. Съдът следва да вземе
предвид данните за личността на увредения, начина му на живот, обичайната
среда, контактите и социалния му живот, положението му в обществото, работата
му, публичното разгласяване на обвинението и др. под.
В този смисъл, в доказателствена тежест на ищеца беше да установи претърпените от него болки и страдания от незаконното му обвинение, чрез пълно и главно доказване. Преценката на съда не може да се основава на предположението, за това че обвиненията
за тежки по
своя характер престъпления обичайно водят до стрес, промяна в начин на живот,
влошаване на отношенията в семейството и на здравословното състояние.
От своя страна с дадените разяснения по т.11 от ТР №3/22.04.2005 г. на ВКС
по тълк. д. №3/ 2004 г., ОСГК е възприето, че държавата отговаря за вредите,
пряка и непосредствена последица от увреждането. Обезщетение за неимуществени
вреди се дължи при наличие на причинна връзка между незаконното обвинение за
извършено престъпление и претърпените вреди.
Като база за определяне паричния еквивалент на неимуществените вреди при
неоснователно обвинение следва да служи още и икономическият растеж, стандартът
на живот и средностатистическите показатели за доходите и покупателните
възможности в страната към датата на увреждането в какъвто смисъл са изразените
становища в Решение № 480/23.04.2013 г.
по гр. д. № 85/2012 г. на IV-то гр. отд. на ВКС и Решение № 145 от 06.07.2017 г.
по гр.д. № 4132/2016 г., Г. К., ІV Г. О. на ВКС, които настоящият състав изцяло
възприема. В същите е посочено, че размерът на обезщетението не следва да бъде
източник на обогатяване за пострадалия, като от значение е и създаденият от
съдебната практика ориентир, относим към аналогични случаи.
Поради това, според съда, обективно
съществуващи са фактите относно продължителността на наказателното преследване, наложената мярка за неотклонение, нейният срок и
продължителността на периода, през който ищецът е търпял ограничението,
както и обстоятелството дали през същия период спрямо ищеца са били водени
други наказателни производство.
Такива са, според съда и обстоятелствата, свързани с извършване преценка личността
на увредения и притежаваният от него авторитет в обществото, както и дали незаконното
обвинение за умишлено престъпление е в област, която е професионалната
реализация на обвиняемия, както и дали обвинението е било публично разгласено.
От своя страна, субективното отношение на ищеца към тях, отражението
им върху неговото психическо състояние, семейна среда, както и моралните му
страдания, изразяващи се в негативна промяна в неговия живот и емоционални страдания,
които е претърпял, като пряка последица от наказателното преследване подлежат
на доказване в производството.
Такива, според съда, са и установените обстоятелства за настъпилите промени
в отношенията в семейството, допълнително настъпилите обстоятелства, които са
се отразили на репутацията на лицето, негативното отражение в резултат на
воденото наказателно производство върху душевното му състояние. За установяването
им, съдът следва да вземе предвид данните за личността на увредения, начина му
на живот, обичайната среда, контактите и социалния му живот, положението му в
обществото, работата му и др. под.
По отношение на обективно съществуващите факти:
В случая неоснователното
обвинение срещу К.Д.Д.
е продължило от 16.06.2009
г. до 12.03.2016 г. или шест години, осем месеца и двадесет
и пет дни.
Установи се, че незаконното обвинение срещу ищеца е било за извършване на
тежко престъпление по см. на чл.93, т.7 от ДР на НК, тъй като предвиденото в
закона наказание за извършването му е лишаване от свобода от една до осем
години.
Като обуславящ по-нисък размер обезщетение обаче, съдът съобрази фактът, че
ищецът е бил осъждан за извършване на други престъпления.
От своя страна в субективно отношение се установи, че ищецът е
понесъл във връзка с неоснователните обвинения и понесената най-тежка мярка за
неотклонение морални вреди изразили се в тревоги, притеснения, грижи за
обвинението в извършване на соченото тежко престъпление от общ характер с
посочения квалифициращ белег; негативни емоции и притеснения от
обвиненията и това което предстои за него и семейството му след приключване на
производството. Несъмнено тези обстоятелства се установяват чрез показанията на
свидетелите Ю.С.М.и С.К. К./преценени при съобразяване евентуалната им
заинтересованост според изискванията на чл.172 ГПК/.
Съдът, съобрази и възрастта на ищеца– мъж в зряла възраст с изградена
семейна среда, социални контакти и работа.
С оглед така установеното, при отчитане на всички тези критерии настоящият състав приема за справедлив размер на
обезщетение за претърпените от ищеца неимуществени вреди сумата 7000.00 лв.,
което би било достатъчно за пълно обезщетяване на всички неимуществени вреди,
търпени от ищеца като последица от неоснователно повдигнатото срещу него
обвинение, доказани по несъмнен начин в производството. За разликата над тази
сума до пълния му предявен размер от 40000.00 лева, искът следва да бъде отхвърлен
като недоказан.
Според настоящият състав размерът на обезщетението е съобразен с критерия
за справедливост по чл.52 ЗЗД, който включва освен обективно установените по
делото факти и обществената мяра за справедливост, произтичаща от конкретните икономически
условия и обективирана в съдебната практика като ориентир за размерите на
обезщетенията.
Според отправеното искане при съобразяване дадените разяснения с т.4 от ТР
№3/22.04.2005 г. на ВКС по тълк. д. №3/ 2004 г.,
ОСГК, върху присъденото обезщетение се дължи законна лихва от датата на влизане
в сила на оправдателната присъда – 12.03.2016 г. до окончателно погасяване на
задълженията.
По разноските:
При този изход на спора и на основание чл. 10, ал. 3, изр. второ от ЗОДОВ,
ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца разноски за държавна такса
10.00 лв.
Мотивиран от изложеното, Софийски градски съд
Р Е Ш
И :
ОСЪЖДА на
основание чл.2 ал.1, т.3 ЗОДОВ, П.на Р.Б.да заплати на К.Д.Д.,
ЕГН **********, с адрес ***, Търговски център „*****, офис 76, действащ чрез адв.М.И. - САК, сумата от 7000.00 лв. представляваща обезщетение за неимуществени вреди,
изразяващи се в тревоги, притеснения, грижи във връзка с обвинението в
извършване на престъпление от общ характер; негативни емоции и притеснения от
обвиненията и това, което предстои за неговия живот, семейството и работа след
приключване на производството; негативно отражение на обвинението върху
социалното му общуване - семейна и близка среда, всичките вреди претърпени от
незаконно обвинение водено в периода от 16.06.2009 г. – 12.03.2016 г. по досъдебно
производство № ЗМ 7194/2007 г. по описа на 06 РУ – СДВР, пр.пр.
№ 34938/2007 г. по описа на СРП, НОХД № 8762/2011 г. по описа на СРС, НО, 17
с-в, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 12.03.2016 г. до
изплащането й, като ОТХВЪРЛЯ иска по
чл.2 ал.1, т.3 ЗОДОВ за разликата над сумата 7000,00 лв. до пълния предявен
размер от 40000,00 лв. като неоснователен.
ОСЪЖДА, на
основание чл.10, ал.3, изр. второ от ЗОДОВ, П.на Р.Б.да заплати на К.Д.Д., ЕГН **********, с адрес ***, Търговски център „*****,
офис 76, действащ чрез адв.М.И. - САК, сумата от 10.00
лв.-разноски за държавна такса.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред САС в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
СЪДИЯ: