МОТИВИ към присъда по НОХД № 762 по описа на Карловския районен съд за 2020 год.
Районна
Прокуратура – К. е повдигнала обвинение против подсъдимия Р.Т.З. за това, че на 28.05.2020г. в гр.К., обл.П. е отнела чужди движими вещи, а именно - 2бр. плетени
елеци, син и бял на цвят, за деца на възраст 6 месеца по 20,00 лева за един
брой, двата на обща стойност 40,00 лева /четиридесет лева/ от владението на М.Ц.М.,
ЕГН ********** *** в качеството й на ****** - М.М.”***,
без нейно съгласие с намерение противозаконно да ги присвои, като деянието е
извършено в немаловажен случай, повторно, тъй като деецът е извършил
престъплението след като е бил осъден с влязла в сила присъда за друго такова
престъпление - престъпление по чл. 195
ал.1 т.7 във вр. с чл.194 ал.1 във вр. с чл.28 ал.1 от НК.
Представителят
на Районна прокуратура – К. поддържа изцяло така повдигнатото обвинение и
предлага на подсъдимия З. да се определи наказание за престъплението в размер
на една година и шест месеца лишаване от свобода, което да бъде редуцирано по
реда на чл. 58а от НК и да бъде изтърпяно ефективно, както и да бъде приведено
в изпълнение отложеното наказание лишаване от свобода по НОХД № 755/20**г. на
Районен съд гр. Г.О..
По делото
няма лица, конституирани в качеството на граждански ищец и частен обвинител.
Подсъдимият
Р.Т.З. се е признала за виновна по обвинението, като при условията на чл. 371
т.2 от НПК изцяло е признала фактите, посочени в обстоятелствената част на
обвинителния акт и е заявила, че не желае да се събират доказателства за тях.
На основание чл. 372 ал. 4 от НПК съдът е обявил, че така направеното
самопризнание ще се ползва при постановяване на присъдата, без да се събират
доказателства за фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния
акт. В последната си дума подсъдимата изразява съжаление и критичност. Чрез
защитника си адв. К. и лично пледира за
преквалифициране на деянието като маловажен случай и налагане на наказание
глоба, респ. друго наказание, различно от лишаване от свобода.
Съдът като обсъди на основание чл. 14 и чл. 373, ал. 2 и 3 от НПК всички
събрани по делото доказателства – самопризнанието на подсъдимия З., дадено в
съдебно заседание, подкрепено от прочетените и приети на основание чл. 283 от НПК протоколи за разпит на свидетелите М.Ц.М.,
И.К.М., В.П.Б., А.А.А., М.Н.Ц., Н.Г.В., справка от Унифицираната
информационна система на прокуратурата, разписка, фискален бон, протокол за
личен обиск на лице от 30.05.2020г., протокол за личен обиск на лице от
30.05.2020г., протокол за доброволно предаване от 08.06.2020г., справка за
съдимост на Н. В., справка за пътуване на лице български гражданин, протокол за
оглед на веществени доказателства от 24.09.2020г. с фотоалбум, справка от
Национална база данни Население, данни от Търговския регистър, справка за
пътуване на лице български гражданин, справка за регистрации на лице в *** справка
за лице *** ***, характеристична справка и справка за съдимост на подсъдимия, заключението
на съдебно стоковооценъчната експертиза, изготвена от
вещото лице Р.М., експертно решение на
ТЕЛК от 16.03.2018г., епикриза на Р. Н., амбулаторен
преглед, удостоверение за здравословно състояние на водач/кандидат за
придобиване на правоспособност за управление на МПС, карта № 492/02.06.2021г.
за оценка на физическата годност водач/кандидат за придобиване на
правоспособност за управление на МПС, 2
бр. епикриза на В.Н., намери за установено следното:
Подсъдимият Р.Т.З., ЕГН ********** е родена на ***г. в гр. Б., с адрес за
призоваване гр. Г.О., обл. В.Т., ул. „П.М.“ № **. ***************.
*************** С влязло в законна сила от 28.08.20**г. споразумение по НОХД №
755/20**г. по описа на Районен съд Г.О. за извършено на **.08.20**г.
престъпление по чл. 325 ал. 2 вр. ал. 1 от НК й е
наложено наказание лишаване от свобода за срок от две години, изпълнението на
което на основание чл. 66 ал. 1 от НК е отложено с изпитателен срок от три
години. В изпитателния срок са постановени пробационни
мерки задължителни периодични срещи с пробационен
служител. Със споразумение по НОХД № 367/2020г. по описа на Районен съд В.Т.,
влязло в законна сила от 19.05.2020г., за престъпление по чл. 197 т. 3 вр. чл. 195 ал. 1 т. 4 пр. 3 вр.
чл. 194 ал. 1 от НК, извършено на 14.12.2019г. й е наложено наказание пробация със следните пробационни
мерки:1. Задължителна регистрация по настоящ адрес с периодичност два пъти
седмично за срок от една година и шест месеца, 2. Задължителни периодични срещи
с пробационен служител за срок от една година и шест
месеца и 3. Ограничение в свободното придвижване- забрана да посещава Търговски
комплекс в гр. В.Т., ул. „М.“ № **. Последното осъждане обуславя квалификацията
повторност в настоящето производство. Била е осъждана
по НОХД № 40/1993г. по описа на Районен съд В. с влязла в законна сила присъда
от 11.06.1993г. за престъпление по чл. 182 ал. 1 от НК и по НОХД № 33/1994г. по
описа на Районен съд В. с влязла в законна сила присъда от 07.12.1994г. за
престъпление по чл. 195 ал. 1 т. 4 от НК. По двете осъждания е настъпила
абсолютна реабилитация по право и последиците им са заличени.
Подсъдимата при сключване на граждански брак на 09.05.2000г. приела
фамилията на съпруга си – Н., която носила до 23.09.2020г., а след последвалия
развод от 23.09.2020г. е с фамилното име – З..
На 28.05.2020г., само девет дни след влизане на присъдата й, обуславяща повторността подсъдимата Р.З. и внучката й св.Н. В.
пристигнали в гр.К. с лек автомобил, управляван от съпруга на подсъдимата/ към
онзи момент / - В.Н.. Около обяд двете жени
посетили търговски обект – магазин „П.“, находящ
се на Общински пазар в гр.К., стопанисван от М.Ц.М. ***, в качеството й на ********.“***. Към онзи
момент в обекта била единствено св.М.Ц.от гр.Х., която работела като продавач –
консултант. Докато св.В. разглеждала детски чорапи и се консултирала за
качествата им с продавачката, подсъдимата
З., възползвайки се от ангажираността на свидетелката Ц.с внучката й, решила да
отнеме два плетени елека – син и бял на цвят за дете на възраст 6 месеца. Тези
вещи, наред с друга стока на магазина, специализиран в продажба на детски стоки,
били изложени – закачени на щендер и до тях имало свободен достъп на клиентите
на магазина – за преглеждане и запознаване с характеристиките на същите.
Обикновено продавачката осъществявала наблюдението над целия магазин и стоките
в него, като същевременно консултирала клиентите и ги обслужвала. За
осигуряване сигурността на обекта и предотвратяване на кражби и злоупотреби в
магазина били монтирани и охранителни камери.
Подсъдимата З., въпреки настъпилия летен сезон и високи температури, била
облечена с дълга тъмна връхна дреха и дълга пола, била забрадена с пъстра
забрадка. В изпълнение на взетото решение да отнеме набелязаните вещи, тя се
обърнала с гръб към продавачката, която продължавала разговора с внучката й,
като по този начин я загърбила, с едната си ръка дръпнала двете елечета и ги
напъхала под широката си и свободно падаща дреха, която след това допълнително
загърнала плътно, като по този начин, предвид и малкия обем на двете елечета,
които скрила по описания начин, напълно преустановила визуалния контакт към
тях. Междувременно св. В. закупила 2 чифта детски чорапки.
В магазина подсъдимата по никакъв начин
не уведомила нито внучката си, нито продавачката, че желае да придобие
описаните елечета. Двете жени напуснали обекта, без подсъдимата да заплати
взетите от нея два броя детски елеци – син и бял, качили се в автомобила,
управляван от Н., който ги чакал наблизо, и напуснали града.
Свидетелката Ц.била опитен служител,
познавала добре продаваните в магазина артикули и не след дълго
забелязала липсата на двете елечета, които всеки ден подреждала, и уведомила
собственичката М.. На 30.05.2020г. синът
на пострадалата М. – св.И. М. подал сигнал в РУ на МВР гр. К. за извършената
кражба. Сутринта на същата дата – св.Б. – мл. разузнавач при РУ на МВР гр. К.,
разгледал записите от охранителните камери, монтирани в магазина, като
внимателно проучил поведението и
акцентирал на външния вид на двете жени, като го запаметил.
Няколко дни след първото си посещение – на 30.05.2020г. подсъдимата и
внучката й отново посетили К., като се насочили направо към района на Общинския
пазар, където се помещавали множество търговски обекти. На същата дата -
30.05.2020г. около 11:00ч. в района
на Общински пазар в гр.К., св.Б. , който
малко преди това бил прегледал записите от охранителните камери на магазин „П.“
и все още се намирал в района на кооперативния пазар в гр.К., срещнал и
веднага разпознал св.В. и подсъдимата З.
като жените, наблюдавани от него на охранителните камери на магазина, обект на
посегателство. Двете били облечени и със същите дрехи. Двете жени били отведени
в РУ на МВР гр. К. за изясняване на случая. При проведената беседа подсъдимата З. признала за отнемането на
елеците, като предложила да заплати стойността им – 40лв., което и сторила /
разписка стр. 21 от досъдебно производство
/. Св. В. не била в течение за
намеренията на баба си да отнеме инкриминираните вещи, а последната признала пред нея, че ги е отнела, без да ги
заплати.
От заключението на вещото лице, изготвило съдебно-стоково-оценъчната
експертиза /л.56-57 от ДП/ е видно, че
пазарната стойност на инкриминираните вещи е в общ размер на 40лв.,
както следва:1бр. плетен елек, син на цвят за деца на възраст 6 месеца – 20лв.;
1бр. плетен елек, бял на цвят за деца на възраст 6 месеца – 20лв. Съотношението
на стойността на инкриминираните вещи спрямо МРЗ за страната към момента на
извършване на деянието (28.05.2020г.) е 0.0656.
На 08.06.2020г. св.И. М. от гр.К., обл.П. доброволно предал на полицейски служител при РУ на
МВР гр. К. за нуждите на разследването /л.** от ДП/ веществено доказателство -
1бр. компакт диск CD-R марка ***с надпис „Магазин „П.“, 28.05.2020г. /л.28/.
Направен бил оглед на вещественото доказателство, изготвени били протокол от
24.09.2020г. и фотоалбум /л.37-42/. От изготвения фотоалбум е видно
пристигането и последвалите действия на подсъдимата и св. В. в магазина,
действията на З., с които е било осъществено отнемането на инкриминираните
вещи.
С постановление на Районна прокуратура гр. К. от 30.09.2020г. на Р.Т.З. по
досъдебното производство била наложена
мярка „Забрана за напускане на пределите на Р. България“.
Така описаната фактическа обстановка съдът намира за безспорно и
категорично установена от събраните по делото в хода на досъдебното
производство доказателства, съгласно разпоредбата на чл.374, ал.4 от НПК, като
на базата на тези доказателства съдът приема за напълно установени изложените в
обвинителния акт обстоятелства. Съдът кредитира напълно свидетелските показания
на свидетелите М.Ц.М., И.К.М., В.П.Б., А.А.А., М. Н.
Ц., Н. Г.В.. Показанията на тези свидетели съдът възприема като логични,
последователни и в съответствие помежду си и с останалите събрани по делото
доказателства. В съдебно заседание подсъдимата прави пълно признание на фактите
в обстоятелствената част на обвинителния акт, което е съответно на цялата
съвкупност от доказателства, събрани в рамките на досъдебната фаза на процеса. Така
признанието на подсъдимата намира опора, както в гласните доказателства, така и
в писмените протокол за справка от Унифицираната информационна система на
прокуратурата, разписка, фискален бон, протокол за личен обиск на лице от
30.05.2020г., протокол за личен обиск на лице от 30.05.2020г., протокол за
доброволно предаване от 08.06.2020г., справка за съдимост на Н. В., справка за
пътуване на лице български гражданин, протокол за оглед на веществени
доказателства от 24.09.2020г. с фотоалбум, справка от Национална база данни
Население, данни от Търговския регистър, справка за пътуване на лице български
гражданин, справка за регистрации на лице в *** справка за лице *** ***,
характеристична справка и справка за съдимост на подсъдимия, заключението на
съдебно стоковооценъчната експертиза, изготвена от
вещото лице Р.М., което заключение съдът намира за изготвено с необходимите
професионални знания и ги кредитира.
В рамките на събрания доказателствен материал не се установяват такива
противоречия и непълноти, които да водят до извод, различен от този, който е
приет с внесения в съда обвинителен акт относно фактическите констатации на
същия. При тези доказателства по делото съдът приема, че с деятелността си подсъдимият
З. е осъществила от обективна и субективна страна състава на повдигнатото й с
обвинителния акт престъпление по чл. 195 ал.1 т.7 във вр.
с чл.194 ал.1 във вр. с чл.28 ал.1 от НК, тъй като на
28.05.2020г. в гр.К., обл.П. е отнела чужди движими
вещи, а именно - 2бр. плетени елеци, син и бял на цвят, за деца на възраст 6
месеца по 20,00 лева за един брой, двата на обща стойност 40,00 лева
/четиридесет лева/ от владението на М.Ц.М., ЕГН:********** *** в качеството й
на ****** - М.М.”***, без нейно съгласие с намерение
противозаконно да ги присвои, като деянието е извършено в немаловажен случай,
повторно, тъй като деецът е извършил престъплението след като е бил осъден с
влязла в сила присъда за друго такова престъпление.
Престъплението подсъдимата
е осъществила, като е извършила отнемане на вещи, върху които е установила своя
трайна фактическа власт, като е отнела
възможността на владелеца да се ползва от тях, отдалечавайки ги от
местопрестъплението. Предмет на престъплението кражба са чужди движими вещи. В процесния случай, съдът намира, че безспорно установено е
отнемането на два броя плетени елеци, син и бял на цвят, за деца на възраст 6
месеца. Същите са чужди за подсъдимата, принадлежат на различен от нея правен
субект М.Ц.М., упражняваща търговска
дейност като ****** - М.М.”. Горното деяние подсъдимата
е осъществила без съгласието на собственика на предмета на престъплението.
Престъплението,
извършено от подсъдимата правилно е квалифицирано по чл. 195 ал. 1 т. 7 във вр.
с чл. 28 ал. 1 от НК, тъй като го е извършила, след като е била осъждана с
влязло в сила споразумение за друго такова престъпление - кражба по НОХД № 367/2020г. по описа на Районен съд гр.
В.Т., влязло в законна сила от 19.05.2020г., като не е изтекъл срока по чл. 30
ал. 1 от НК. Съдът не споделя становището на защитата деянието на подсъдимата
да е маловажен случай по чл. 194 ал. 3 от НК. Съгласно чл. 93 т. 9 от НК
маловажен случай е този, при който извършеното престъпление с оглед на липсата
или незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи
обстоятелства представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с
обикновените случаи на престъпление от съответния вид. Съгласно трайната
съдебна практика, при обсъждането и решаването на въпроса, дали е налице
маловажен случай следва да се вземат предвид не само обстоятелствата относно
липсата или незначителността на вредните последици, т. е не само
обстоятелствата относно обществената опасност на деянието, но и тези, касаещи
обществената опасност на дееца. Размерът на засегнатото имущество не е
единствения критерий, от който следва да се изхожда, за да се определи дали
случаят е маловажен или не, като деянието следва да се квалифицира като
маловажен случай, само когато степента на обществената опасност е по-ниска от
обикновените случаи на престъпления от същия вид. Действително стойността на
предмета на престъплението по настоящето дело не е висока, много по –ниска е от
размера на една минимална работна заплата, останалите обстоятелства обаче,
свързани с характеристиките по изпълнение на престъпната деятелност /фактът, че
подсъдимата, възползвайки се от ангажираността на продавачката с внучката й и
обстоятелството, че стоките са били изложени в магазина за удобство на
клиентите на щендери, така, че да могат спокойно да
се запознават с характеристиките им, е
заела такава позиция на тялото си спрямо продавачката, загърбвайки я по начин,
че последната да не може да наблюдава действията й, които сочат на опитност и
упоритост в отнемането на чужди движими
вещи, за което показателен е и извънредно краткия срок от влизане на последната
й присъда, с която е осъдена за кражба, до процесното
деяние – само девет дни/ и степента на обществена опасност на З., /същата е с
обременено съдебно минало, осъждана е за престъпление от общ характер, извън осъждането,
взето предвид при определяне на правната квалификация, била е осъждана за
престъпление против собствеността, извършено с ловкост, за което е
реабилитирана и се отчита като недобри характеристични данни/, не разкриват
случая като маловажен. Обстоятелството, че подсъдимата е с намалена работоспособност
поради заболявания, също не може да обоснове по-ниска степен на обществена
опасност в сравнение с други подобни престъпни прояви, имайки предвид, че
докато е била с намалена такава, предвид, че се касае за преосвидетелстване, е
успяла да извърши няколко престъпления от общ характер. Без значение за
обществената опасност на деянието и дееца, са сочените от защитата доводи за
влошено здравословно състояние на лицето, с което З. е във фактическо
съжителство, бившият й съпруг В.Н., възстановяването на стойността на отнетото,
признанието на вината, последните от които подлежат на преценка при
индивидуализацията на наказанието.
Престъплението е
извършено умишлено, при форма на вина пряк умисъл – подсъдимата е съзнавала, че
движимите вещи, които отнема са чужди, предвиждала е, че ще прекъсне
фактическата власт върху тях на лицето, което
я упражнява и че ще осъществи своя такава и е целяла този резултат, съзнавала
е и че е осъждана с влязъл в сила съдебен акт за друго такова престъпление.
Предвид изложените
съображения съдът призна подсъдимия З. за виновна в извършване на престъпление
по чл. 195 ал.1 т.7 във вр. с чл.194 ал.1 във вр. с чл.28 ал.1 от НК. Относно определяне на наказанието
на подсъдимата, съдът, с оглед приложението на процедурата по чл.372 ал.4 от НПК и предвид императивността на разпоредбата на
чл.373 ал.2 от НПК, следва да определя същото при условията на чл.58а. В случая
според съда следва да се прилага разпоредбата на чл. 58а ал. 1 от НК във вр. с чл. 54 ал. 1 от НК. При индивидуализация на наказанието
съдът прецени всички критерии по чл. 54 от НПК. Съобрази, че за извършеното
престъпление се предвижда наказание лишаване от свобода от една до десет
години, като престъплението е „тежко” по
смисъла на закона престъпление, с висока степен на обществена опасност. Като
смекчаващо вината обстоятелство съдът прецени невисоката стойност на отнетите
вещи, признанието на вината в хода на извършената проверка, изразената
критичност, възстановяване на причинената щета от престъплението, съобрази
обаче, че сумата е възстановена едва след разкриване на деянието от страна на
полицейските служители. Съдът счете, че те не се явяват многобройни по смисъла
на чл. 55 от НК и нито едно от тях не е изключително такова, за да обосновава приложението
на чл. 55. С оглед установените данни за
личността на подсъдимата съдът намери, че същата не е деец с ниска степен на
обществена опасност, като отчете осъжданията, за които е реабилитирана като
недобри характеристични данни. Взе предвид и че е осъждана за умишлено
престъпление от общ характер по НОХД № 755/20**г. на Районен съд Г.О., в
изпитателния срок на което е извършено процесното
деяние, в изпитателния срок на осъждането е извършено и деянието по НОХД №
367/2020г. по описа на Районен съд В.Т., което обуславя квалификацията повторност. Само няколко дни след влизането в сила на последния
съдебен акт е извършила деянието, за което й е повдигнато обвинение в
настоящото производство, което я очертава като лице с утвърдени престъпни
навици. Отчитайки тези индивидуализиращи отговорността обстоятелства, съдът определи на подсъдимия З. наказание при
условията на чл. 54 от НК под средния размер на предвидения в закона диапазон
и насочено към минимума, а именно в
размер на една година и три месеца
лишаване от свобода. При приложението на
чл.58а ал.1 от НК следва да бъде извършено намаляване на наказанието с една
трета или полученото след редукцията наказание за подсъдимата се явява десет
месеца лишаване от свобода.
Така определеното наказание на подсъдимия З. съдебният
състав счита за справедливо и способстващо за изпълнение целите на наказанието,
визирани в чл.36 ал.1 от НК и по-специално ще се въздейства превъзпитателно и
възпиращо спрямо нея към извършване на престъпни деяния в бъдеще.
По отношение
изтърпяването на определеното наказание
лишаване от свобода на подсъдимия З. съдебният състав е на становище, че следва
да постанови реално изтърпяване. Спрямо нея не са налице формалните
предпоставки на разпоредбата на чл. 66 ал.1 от НК, тъй като към момента на
извършване на престъплението същата е била осъждана на лишаване от свобода за
престъпление от общ характер. Ето защо наложеното й наказание се определи да
бъде търпяно реално при първоначален строг режим на основание разпоредбата на чл.
57 ал.1 т. 2 б. В от ЗИНЗС, предвид, че сборът между това наказание, наложено
за умишлено престъпление и наказанието по условното осъждане по НОХД № 755/20**г.
по описа на Районен съд Г.О., в изпитателния срок на което е извършено процесното деяние, надвишава две години.
На основание чл. 59 ал.
2 вр. ал. 1 от НК съдът приспадна при изпълнение на
наказанието лишаване от свобода времето, през което подсъдимата е била
задържана по настоящото производство, считано от 25.09.2020г. до 28.09.2020г.
Тъй като съдебният
състав констатира, че процесното деяние, което е
умишлено, както се каза по-горе, е извършено в изпитателния срок на осъждането
на подсъдимия З. със споразумение № 397/28.08.20**г. по НОХД № 755/20**г. на
Районен съд гр. Г.О., влязло в законна сила от 28.08.20**г., с което й е
наложено наказание лишаване от свобода за срок от две години, изпълнението, на
което е отложено с тригодишен изпитателен срок, постанови на основание чл. 68
ал. 1 от НК да изтърпи последното изцяло и отделно от настоящото. Същото на
основание на чл. 57 ал.1 т. 2 б. В от ЗИНЗС следва да се изтърпи от З. при първоначален строг режим, доколкото сборът
между това наказание и процесното надвишава две
години.
Причините за извършване
на престъплението са незачитане на установения в страната правов ред и желание
за лично облагодетелстване по непозволен от закона начин.
С оглед изхода на делото
и на основание чл.189 ал.3 от НПК в тежест на подсъдимата съдът възложи
направените по делото разноски за възнаграждение на вещо лице в досъдебното
производство в размер на 36,60лв., като ги присъди в полза на сторилия ги орган
** на ***П..
По изложените
мотиви Съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: