№ 219
гр. гр. Димитровград, 02.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ДИМИТРОВГРАД в публично заседание на
единадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Пепа Д. Жекова
при участието на секретаря Валентина Ив. Господинова
като разгледа докладваното от Пепа Д. Жекова Гражданско дело №
20245610102026 по описа за 2024 година
Предявени са кумулативно обективно съединени искове с правно
основание чл. чл. 422, ал. 1 ГПК във връзка с чл. 430, ал. 1 и ал. 2 ТЗ и с
правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК във връзка с чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
В исковата молба се твърди, че ищцовото дружество ,,ТИ БИ АЙ Банк‘‘
ЕАД се снабдило със заповед за изпълнение по чл. 410 срещу К. П. К., като в
срока по чл. 414 от ГПК длъжникът К. П. К. бил депозирал възражение, което
обусловило интереса от предявяване на настоящите установителни искове по
реда на чл. 422, ал. 1 от ГПК.
Излага следните обстоятелства, на които основават вземанията си:
Между страните е сключен договор за потребителски кредит №
720031250064/04.07.2023 г., като „ТИ БИ АЙ Банк" ЕАД в качеството на
кредитор е предоставило на К. П. К. в качеството на кредитополучател сума в
общ размер 494,88 лв., като 300,00 лева са предоставени за общо ползване на
потребителя и 194,88 лв. са предоставени за заплащане на избраната от
потребителя застраховка живот – Bank живот агент.
Съгласно чл. 7.2.1. от договора, при потребителски кредит за общо
ползване - средствата по кредита се превеждат от кредитора в срок до 3 (три)
работни дни, считано от датата на сключване на договора по сметката на
потребителя, открита в„ТИ БИ АЙ Банк" ЕАД и посочена в чл. 11.2. кредитът
1
се счита за усвоен от потребителя, в деня, в който кредитните средства
постъпят по посочената му банкова сметка.
Съгласно чл. 7.2.2 от договора в случаите, когато потребителят е
пожелал да сключи някоя от застраховките или да се присъедини към някоя от
застрахователните програми, предлагани от кредитора при условията на чл.
19, частта от средствата по кредита, представляваща дължимата за
конкретната застраховка (конкретните застраховки) сума, се превежда от
кредитора, за сметка на потребителя по банковата сметка на съответния
застраховател, респективно - по банковата сметка на съответния
застрахователен посредник, за което потребителят дава изричното си
нареждане и съгласие с подписването на договора.
Потребителят е изявил желание и е дал съгласието си и в заявлението -
декларация за установяване на договорни отношения, предхождащо
сключването на договора, да бъде сключена застраховка. Общата дължима
сума на потребителя била разсрочена на 16 погасителни месечни вноски- 15
вноски по 40,65 лева и последна изравнителна в размер на 40,67 лева.
Първата погасителна вноска била дължима на 15.09.2023 г., а последната
- на 1512.2024. Така предоставената сума, кредитополучателят имал
задължение да върне на месечни вноски, всяка включваща 2 /два/ компонента:
главница и договорна лихва. Уговореният между страните лихвен процент, с
който се олихвява предоставеният кредит, изразен като годишен лихвен
процент, е в размер на 40,95 % (чл. 9, ал.1 от Договора). Лихвеният процент е
фиксиран, поради което не било приложимо изискването за предоставяне на
методика за изчисляването му.
Годишният процент на разходите по Договора, съгласно чл. 10 от
Договора е 49.25 %, а общата дължима сума по Договора е в размер на 650,42
лева. ГПР бил изчислен при отчитане на следните допускания:
1/ за начална дата за изчисляване на ГПР се смята датата на подписване
на договора;
2/ Договорът ще остане в сила за целия първоначално уговорен срок,
като страните изпълняват точно задълженията си по него;
3/ приема се че годината има 360 дни, 12 месеца, всеки от които е с 30
дни, независимо дали годината е високосна;
2
4/ приема се че лихвения процент и другите разходи по кредита (такси и
комисиони, ако има такива) са неизменни спрямо техния първоначален
размер.
В същия член било упоменато и че при просрочие от страна на
потребителя, дължимата от него сума ще се увеличи с дължимите лихви за
забава. Договорът не бил сключен при Общи условия. Длъжникът не е
извършвал редовни плащания по договора и е допуснал просрочие на три
поредни дължими вноски с падеж 15.1.2024 г.; 15.02.2024 г.; 15.03.2024 г.,
поради което кредиторът е изпратил уведомление за предсрочна изискуемост
на договора. Същото било получено лично от длъжника на 01.07.2024 г.,
видно от представената обратна разписка, считано от която дата договорът е
обявен за предсрочно изискуем.
Моли съда да постанови решение, с което да признае за установено, че
К. П. К., с ЕГН **********, дължи на „ТИ БИ АЙ Банк" ЕАД, следните суми:
421,14 лева – главница по договор за потребителски кредит №
720031250064/04.07.2023 г., ведно със законната лихва от датата на
подаване на заявлението до окончателното изпълнение на задължението;
76,69 лева – възнаградителна лихва за периода от 15.01.2024 г. до
01.07.2024 г.
30,19 лева – законна лихва за забава за периода от 15.01.2024 г. до
15.08.2024 г.
Претендира направените разноски, както по настоящото, така и по
заповедното производство.
В законоустановения срок по чл. 131 ГПК К. П. К. е подаден писмен
отговор, в който заявява, че предявените искове са неоснователни и
недоказани и излага следните съображения:
На 04.07.2023 г. ответникът е сключил с ищцовото дружество Договор за
потребителски кредит № 7200З1250064, по силата на който е получил в
собственост сумата от 300 лв., при фиксиран годишен лихвен процент от
40.95 % и ГПР в размер на 49.25%. Ответникът е сключил застраховка
„ЗАЩИТА НА КРЕДИТА И СМЕТКИТЕ" в размер на 194.88 лв., като тази
сума се превеждала от кредитора към сметка на застрахователя, съгласно чл.
7.2.2 от договора за кредит. Така общия размер на кредита възлизал на 494.88
лв., а общата сума дължима от потребителя -650.42лв., която сума е била
3
разсрочена на 16 погасителни месечни всяка в размер на 40.65 лв.
Посочова, че процесния договор е недействителен, като цитира съдебна
практика. Процесният договор за потребителски кредит попадал в полето на
Закона за потребителски кредит/ЗКП/, от което следвало, че трябва да
отговаря на императивните му разпоредби. Счита, че не е спазена
разпоредбата на чл. 11, ал. 1 т. 11 ЗПК, съгласно която договорът за
потребителски кредит трябвало да съдържа погасителен план, съдържащ
информация за размера, броя, периодичността и датите на плащане на
погасителните вноски, последователността на разпределение на вноските
между различните неизплатени суми, дължими при различни лихвени
проценти за целите на погасяването, а с предоставения в процесния договор
погасителен план се установявало единствено броят (16), размерът на
погасителните вноски — 40.65 лева, както и падежът за всяка от тях, без да са
посочени поотделно каква част от главницата, застраховката, лихвата се
погасява с тази вноска.
Процесният договор бил недействителен, по аргумент на чл. 22 от ЗПК
във вр. с чл. 11, т. 11 и т. 12, от ЗПК.
Отделно от горното в договора за потребителски кредит не било
конкретизирало кои компоненти точно са включени в годишния процент на
разходите (ГПР), каква е неговата структура и как се формира същият, което е
в разрез с разпоредбата на чл.11, ал.1, т.10 ЗПК. В тази връзка, съгласно чл.11,
ал.1, т.14 от ЗПК, годишният процент на разходите по кредита следва да
включва всички други разходи, произтичащи от договора за кредит. Както
разходите на кредитора, така и печалбата му би следвало да се включат в
посочения по договора годишен процент на разходите от 49.25%, като
намирам процесния договор за недействителен, поради неспазване на
императивните изисквания, залегнали в чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК.
В конкретния случай липсвало ясно разписана методика на формиране
на ГПР по кредита, тъй като не става ясно кои компоненти са включени в него
и как се формира посоченият ГПР в размер на 49.25% Бланкетното посочване
единствено на крайния размер на ГПР на практика обуславя невъзможност да
се проверят индивидуалните компоненти, от които 2 се формира и дали те са в
съответствие с разпоредбата на чл. 19, ал. 1 ЗПК.
За да е спазена и разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, следвало в
4
договора да е посочено не само цифрово какъв годишен процент от общия
размер на предоставения кредит представлява ГПР, но изрично изчерпателно
да бъдат посочени всички разходи, които длъжникът ще направи и които са
отчетени при формиране на ГПР, което не е налице в конкретния случай.
На следващо място предлагането под формата на допълнителни услуги
към договора за потребителски кредит кредитодателят е предоставил на
кредитополучателя финансиране и разсрочване на застрахователните премии
по застраховка „ЗАЩИТА НА КРЕДИТА И СМЕТКИТЕ", в размер на 194.88
лв., които кредитополучателят следвало да заплати на 16 вноски съгласно
договора. Клаузата на чл. 7, в частта, предвиждаща формирането на
главницата по кредитния договор с включване на дължими по пакет
„ЗАЩИТА НА КРЕДИТА И СМЕТКИТЕ" застрахователна премия била
неравноправна по смисъла на чл. 143 ЗЗП, тъй като е уговорена във вреда на
потребителя, не отговаряла на изискването за добросъвестност и водела до
значително неравноправие между правата и задълженията на
търговеца/доставчика и потребителя, предвид и размера на вноската по
кредита и тази по сключения пакет за застраховка. Предвид неразривната й
свързаност с договора за кредит, с договарянето й дължимото възнаграждение
за застрахователната премия да се разсрочи и да се изплаща едновременно с
погасителната вноска по заема се заобикаляла разпоредбата на чл. 19, ал. 4 от
ЗПК, касаещи ограничение в размера на ГПР. По този застрахователен
договор, правата на банката са единствено да търси изплащане на уговорената
застраховка от застрахователя, в случай на настъпване на застрахователното
събитие, а кредитор на застрахователните вноски е Застрахователната
компания, а не банката.
Обстоятелството, че било предвидено вноските за застраховката да се
разсрочат и обслужват заедно с тези по кредита, не я легитимира като титуляр
на това вземане към кредитополучателя. Ответникът не е бил наясно и не му е
било разяснено при сключването на застраховките какви са правата му при
сключване на подобен вид застраховки, в кои случаи има право да се
възползва от тях, каква е общо дължимата премия по същите. Клаузата за
заплащане на застраховки била неравноправна по смисъла на чл. 143 33П, тъй
като била уговорена във вреда на потребителя, не отговаря на изискването за
добросъвестност и води до значително неравноправие между правата и
задълженията на търговеца или доставчика и потребителя, предвид и размера
5
на вноските по кредита и тази по сключения договор за застраховка.
Освен това, предвид свързаността с договора за кредит и договорката да
се разсрочи и изплаща заедно с погасителната вноска по заема, се заобикаляла
разпоредбата на чл. 19, ал. 4 от 3ПК, налагаща ограничение в размера на ГПР.
Неоснователно ще бъде възражението на ищцовото дружество, ако твърди че
застрахователната премия е включена в ГПР, тъй като била част от главницата
по кредита, защото главницата не представлява част от общия разход по
кредита по смисъла на пар. 1, т. 1 от ДР на ЗПК и чл. 19, ал. 1 ЗПК, а
представлява величината, с която размерът разходите се съпоставя, за да се
изрази в процентно съотношение съгласно установената в Приложение № 1
формула.
Допълнителните услуги представляват разход по кредита и подлежат на
включване в годишния процент на разходите, независимо от това дали се
заплащат пряко от потребителя или е уговорено тяхната стойност да се
кредитира от търговеца, тъй като и 3 в двата случая представляват оскъпяване
на кредита за потребителя в допълнение към чистата стойност на заетата сума
/в случая главницата от 300.00 лева/.
Счита за недопустимо под формата на „застраховки" кредиторът да
начислява други, дължими от потребителя суми, различни от лихвата.
съгласно чл. 21, ал. 1 от ЗПК. Сключената застраховка противоречала на чл.
115, т. 1 от КЗ и чл. 116, ал. 1 от КЗ и вземането за застрахователна премия им
противоречи, а уговорката за възникването му е нищожна. Като се съобрази
размера на отпуснатия кредит, дължимата застрахователна премия в общ
размер на 194.88 лева, и договорната лихва от 40.95%, общата стойност на
разходите по процесния договор за потребителски кредит надвишавал
значително договорения годишен процент на разходите от 49.25%.
Съгласно т. 10, договорът трябвало да съдържа ГПР по кредита и общата
сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на
договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани
при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в
приложение №1 начин. Този процент изразява общите разходи по кредита за
потребителя, настоящи или бъдещи /лихви, други преки или косвени разходи,
комисионни, възнаграждения от всякакъв вид, вкл. и тези за посредничите при
сключване на договора, изразени като годишен процент от общия размер на
6
предоставения кредит.
Съгласно пар. l,т.1 от Допълнителните разпоредби към ЗПК, общ разход
по кредита за потребителя са всички разходи по кредита, включително лихви,
комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други
видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са
известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати,включително
разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-
специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на
договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в
случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на
търговски клаузи и условия. Общият разход по кредита за потребителя не
включва нотариалните такси. Изчислява се по специална формула, съгласно
приложение №1, като се вземат предвид посочените в него общи положения и
допълнителни допускания. Изрично са посочени разходите по кредита, които
не се включват в него. целта е да се даде точна и пълна информация на
потребителя за разходите по кредита, за да може да направи информиран и
обоснован избор дали да сключи договора за кредит или не, както и да разбере
реалният процент на оскъпяване на ползвания финансов продукт. В
изпълнение на целта потребителят следва да може да извърши съпоставка
между отпуснатия кредит и общата сума, която по т. 2 е сборът от общия
размер на кредита и общите разходи по кредита за потребителя, както и общ
размер на кредита по т. 3, който е максималният размер /лимит/ или общата
сума, предоставяна по договора за кредит.
В договора били посочени годишният процент на разходите - 49.25% и
общата дължима сума от потребителя, изчислена към момента на сключване
на процесния договор - 650.42 лв. Липсвали допусканията, които са взети
предвид при посочване на ГПР, а и те не могат да се извлекат от
представените доказателства. Липсвала методика на изчисляването му, която
да е в съответствие с Приложение №1 към закона, а и не се установявало
данните, въз основа на които е направено изчислението.
Не ставало ясно ГПР върху коя главница се изчислява при посочени в
договора различни размери на кредита и на общия размер на кредита. Според
цитирания по - горе пар. l, т. 1 от Допълнителните разпоредби на ЗПК,
застрахователните премии представляват разход по кредита единствено,
7
когато сключването на договора за услуга, какъвто договор е
застрахователният договор, е задължително условие за получаване на кредита.
В случая се смятала застраховката за доброволна, от което следва, че с нея се е
достигнало до увеличаване на посочения общ размер на кредита и чрез него се
е намалил ГПР, доколкото съгласно чл. 19 от ЗКП, ГПР се формирал като
годишен процент от общия размер на предоставения кредит, тоест
повишаването на посочения размер на кредита, със сигурност намалявал ГПР
по него.
Ответникът подписал заявление - декларация за установяване на
договорни отношения, където в т. 13 е видно желанието и съгласието на
ответника да бъде сключена описаната в текста групова застраховка с
конкретно посочен застраховател. Това желание и съгласие е дадено
предварително - преди сключването на процесния договор с потребителски
характер. Отнасял се до конкретно описана застраховка. Всичко това водело
до извод, че сключването и е необходимо условие за предоставяне на
потребителския кредит, а оттук се извеждала задължителният и характер. Би
следвало да бъде включена в разходите по кредита - решение №
398/07.11.2024г. по ТД № 421/24Гпо описа на АС-Пловдив.
Поради горното счита, че не е спазено изискването на чл. 11, ап. 1, т. 10
от 3ПК, което водело до извод, че договорът е недействителен в съответствие с
чл.22 от ЗПК и потребителят дължи само чистата стойност на кредита без
лихви и други разходи по чл. 23 от същия закон. Съгласно чл. 11, ал. 1, т. 9,
договорът следва да съдържа лихвения процент по кредита, условията за
прилагането му и индекс или референтен лихвен процент, който е свързан с
първоначалния лихвен процент, както и периодите, условията и процедурите
за промяна на лихвения процент, ако при различни обстоятелства се прилагат
различни лихвени проценти, тази информация се представя за всички
приложими лихвени проценти.
В чл. 9 от договора бил посочен лихвеният процент, с който се
олихвявал предоставения кредит, изразен като годишен лихвен процент, като
лихвата се изчислявала ежемесечно по метода на простата лихва върху
остатъчния размер на главницата. За потребителя, като по-слаба страна в
правоотношението, не се разбирало кой точно е остатъчният размер на
главницата, тъй като в чл.7 от договора, като размер на кредита и общ размер
8
на кредита имало посочени две различни суми, при което не можело да се
прецени за коя от двете суми отговаря понятието главница по чл.9.
Следователно не ставало ясно какъв е точно размерът на договорното
възнаграждение по процесния договор за потребителски кредит, а това
оказвало влияние и върху годишния процент на разходите, което също води до
нарушение на императивното изискване на чл. 11, ал. 1 ,т. 9 от ЗПК и извод за
недействителност на договора на основание чл. 22 от 3ПК и приложението на
чл. 23 от ЗПК.
Съгласно чл. 26, ал. 4 33Д нищожността на отделни части не влече
нищожност на договора, когато те са заместени по право от повелителните
правила на закона или когато може да се предположи, че сделката би била
сключена и без недействителните й части.
В случая не била налице нито една от тези две хипотези — нищожните
клаузи на процесния договор относно определянето на процента ГПР да бъдат
заместени по право от повелителни норми на закона или че договорът за
паричен заем би бил сключен и ако в него не е включена клаузата за ГПР, като
се изходи и от характера на този договор, който е възмезден и включването на
клауза за договаряне ГПР по него е въведено като изрично изискване в чл. 11,
ал. 1, т. 10 ЗПК. Предвид на това, в случая не била приложима нормата на чл.
26, ал. 4 33Д и нищожността на посочената клауза по договора обуславя
недействителността на целия договор.
В обобщение счита, че сключеният между страните договор за
потребителски кредит № 720031250064/04.07.2023 г. следва да бъде прогласен
за нищожен, на осн. чл. 26, ал. 1 З3Д вр. чл. 22 вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК,
поради противоречие със закона.
Искането до съда е да бъдат отхвърлени предявените искове като
неоснователни, тъй като поради нищожност на сключения договор за
потребителски кредит № 720031250064/ 04.07.2022 г. на основание чл.26, ал.1
пр.1 ЗЗД вр. чл.22 вр. чл.11, ал.1, т.10 ЗПК. Претендира направените по делото
разноски.
Съдът, след като обсъди доводите на страните и събраните по
делото доказателства по реда на чл. 235, ал. 2 ГПК във връзка с чл. 12 ГПК,
намира за установено следното:
Видно от приложеното ч.гр.д. № 1490/2024 г. по описа на Районен съд -
9
Димитровград, съдът е издал в полза на „ТИ БИ АЙ БАНК” ЕАД против К. П.
К. заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК и изпълнителен лист за следните
суми: сумите в размер на 421,14 лева (четиристотин двадесет и един лв. и
четиринадесет ст.) - главница, 76,69 лева (седемдесет и шест лв. и шестдесет и
девет ст.) - договорна възнаградителна лихва за периода от 15.01.2024 г. до
01.07.2024 г., 30,19 лева (тридесет лв. и деветнадесет ст.) - обезщетение за
забава за периода от 15.01.2024 г. до 15.08.2024 г., ведно със законната лихва
върху главницата, считано от 28.08.2024 г. до окончателното й изплащане,
както и 75,00 лева деловодни разноски. Постъпило в възражение по чл. 414 от
ГПК от длъжника, поради което и в изпълнение на указанията на заповедния
съд по чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК, ищецът е предявил настоящите искове за
установяване на вземанията по заповедта.
От представения по делото договор за потребителски кредит №
720031250064/04.07.2023 г. се установява, че „ТИ БИ АЙ Банк" ЕАД в
качеството на кредитор е предоставило на К. П. К. в качеството на
кредитополучател сума в общ размер 494,88 лв., като 300,00 лева са
предоставени за общо ползване на потребителя и 194,88 лв. са предоставени
за заплащане на избраната от потребителя застраховка живот – Bank живот
агент.
Съгласно чл. 7.2.2 от договора в случаите, когато потребителят е
пожелал да сключи някоя от застраховките или да се присъедини към някоя от
застрахователните програми, предлагани от кредитора при условията на чл.
19, частта от средствата по кредита, представляваща дължимата за
конкретната застраховка (конкретните застраховки) сума, се превежда от
кредитора, за сметка на потребителя по банковата сметка на съответния
застраховател, респективно - по банковата сметка на съответния
застрахователен посредник, за което потребителят дава изричното си
нареждане и съгласие с подписването на договора.
Потребителят е изявил желание и е дал съгласието си и в заявлението -
декларация за установяване на договорни отношения, предхождащо
сключването на договора, да бъде сключена застраховка. Общата дължима
сума на потребителя била разсрочена на 16 погасителни месечни вноски- 15
вноски по 40,65 лева и последна изравнителна в размер на 40,67 лева.
Видно от представения по делото Сертификат №17200312500642023 за
10
клиентски № *********, сключен между „Кардиф животозастраховане” АД,
Париж чрез клона си ,,Кардиф Животозастраховане, Клон България и
ответника, дружеството се е задължило да предостави на ответника пакет от
допълнителни услуги, както следва: програма ,,3ащита на кредита‘‘ и ,,Защита
на сметките‘‘ и допълнителна медицинска услуга „Второ медицинско мнение"
срещу заплащане от ответницата в общ размер на 194,88 лв., която сума е
включена в главницата на месечни вноски 16 на брой, видно от погасителен
план към договора за потребителски кредит.
С уведомление по чл. 60, ал. 2 ЗКИ банката е уведомила ответника, че
кредитъ се счита за предсрочно изискуем. Уведомлението за обявяване на
кредита за предсрочно изискуем е връчено чрез ,,БГ пощи‘‘, на 01.07.2024 г. на
длъжника лично, видно от обратна разписка.
От заключението на назначената по делото съдебно-счетоводна
експертиза се, което съдът кредитира като пълно, ясно и съответстващо на
писмените доказателства) се установява, че размерът на платеното по
процесния договор към момента на подаване на заявлението по чл.417 от ГПК
– 29.08.2024г. е общо 126,53 лв., в т.ч. главница -73,74 лв., договорна лихва –
48,21 лв. и обезщетение за забавено плащане 4,58 лв.
Размерът на останалите незаплатени месечни вноски по процесния
договор към момента на подаване на заявлението по чл.417 от ГПК
/29.08.2024г./ е общо 528,02 лв., в т.ч. по компоненти главница – 421,14 лв.,
договорна лихва – 76,69 лв., начислена за периода 15.01.2024г. до 15.08.2024г.
и обезщетение за забава в размер на 30,19 лв., начислено за периода
15.09.2023-15.08.2024г.
Ищцовото дружество е изпълнило задължението си по процесния
договор, като е превело заемната сума по разплащателната сметка на
кредитополучателя на 04.07.2023г., а на дата 16.08.2023г. е превело по сметка
на Застрахователя средствата за заплащане на застрахователните вноски по
застраховките.
ГПР е в размер на 49.59 % /Приложение № 2/, различаващ се от
посочения в договора размер само с 0,34 пункта. което е незначително
отклонение, т.е. посоченият в договора ГПР е правилно изчислен при
посочените изходни данни.
Ако застрахователните премии се извадят от главницата и се счетат за
11
разход по кредита, размерът на ГПP би бил 249,772 %.
Съгласно предоставените от банката документи за движението по
разплащателната сметка на кредитополучателя, размерът на извършените
плащания по кредита от ответника е общо 126,53 лв., в т.ч. главница -73,74 лв.,
договорна лихва – 48,21 лв. и обезщетение за забавено плащане 4,58 лв.
При така установеното от фактическа страна, съдът, от правна
страна, намира следното:
Съгласно чл. 430, ал. 1 ТЗ с договора за банков кредит банката се
задължава да отпусне на заемателя парична сума за определена цел и при
уговорени условия и срок, а заемателят се задължава да ползва сумата
съобразно уговореното и да я върне след изтичане на срока.
По своята правна характеристика договорът за банков кредит е
двустранен, възмезден, консенсуален и формален, при който целта, за която се
отпуска сумата по кредита, е релевантна за съществуването на самия договор.
В изпълнение на вече сключен договор за банков кредит, за банката възниква
задължение за отпускане на уговорената с договора парична сума, чрез превод
по посочена разплащателна сметка, в рамките на уговорения между страните
срок за усвояване на кредита. При безкасово плащане, релевантно за
завършването му е заверяването на сметката на кредитополучателя със
съответната сума по кредита, или чрез изплащане в наличност сумата на
задължението на кредитора. В този смисъл решение №125 12.07.2013 г. по
т.дело № 910/2012 година на ВКС, II т.о.
В случая сключването на договора и предоставянето на сумата по него
чрез превод по банкова сметка на ответника се установява от събраните по
делото писмени доказателства и от заключението на ССЕ.
Основното възражение на ответника е за недействителност на договора
в нарушение на чл.11, ал. 1, т. 10 ЗПК по отношение на ГПР.
Възможността за събиране от потребителя на такси и комисионни за
допълнителни услуги, свързани с договора, е регламентирана в разпоредбата
на чл.10а, ал.1 ЗПК (нов – ДВ, бл.35 от 2014 г., в сила от 23.07.2014 г.). Законът
обаче не допуска кредиторът да изисква заплащането на такси и комисионни
за действия, свързани с усвояване и управление на кредита – чл.10а, ал.2 ЗПК.
Заплащането на тези възнаграждения от потребителя са предварително, т.е. те
12
са дължими само за „възможността за предоставянето“ на тези услуги и е без
значение дали някоя от тях ще бъде използвана по време на действието на
сключения между страните договор. Така с уговарянето на допълнителни
възнаграждения в размери, близки до главницата по договора за кредит, съдът
намира, че се заобикаля разпоредбата на чл.19, ал. 4 ЗПК, касаеща
ограничение в размера на ГПР. Следователно, на основание чл. 19, ал. 5 ЗПК и
чл. 21, ал. 3ПК, тези клаузи са нищожни.
В настоящия случай е безспорно установено, че се касае до сключване
на договор за потребителски кредит, при който длъжникът се е присъединил
към застрахователна програма на кредитора, "Защита на кредита" и "Защита
на сметките" за кредитополучателите на потребителски кредити,
предоставени от "Ти Би Ай Банк"ЕАД, с оглед което е изтеглил допълнителен
кредит, близък по размер половината от сумата по кредитния договор, като
главницата за възстановяването на заетите суми е оформена общо и за двата
дълга, възнаграждението на кредитора е начислено общо и в крайна сметка
ведно с него и застраховката е постигнат общ размер по кредита, т. е. крайно
дължима сума, която го надхвърля по размер над два пъти. При това в
застрахователното правоотношение кредиторът действа като застрахователен
посредник срещу комисионна, която обаче не е ясно посочена и не е включена
в общите разходи по застрахователния договор, респективно в ГПР.
Макар застрахователното правоотношение да е посочено за
незадължително за получаване на кредита, разходите по него следва да се
включат в общите по кредита за потребителя и да участват при формирането
на ГПР, защото са част от конструкция, прикриваща действителните разходи
по основния договор.
Отделно от това, що се касае до уговорената допълнителна услуга –
застраховка с посредничество на „ТИ БИ АЙ Банк" ЕАД, то в случая „ТИ БИ
АЙ Банк" ЕАД не договаря за себе си, а от името и за сметка на
застрахователя, чл. 313 от КЗ. Тоест, по договора за застраховка правата и
задълженията на застрахователя, вкл. да получи застрахователната премия,
възникват направо в патримониума на „Кардиф животозастраховане” АД,
Париж чрез клона си ,,Кардиф Животозастраховане, Клон България. Правата
на ,,ТИ БИ АЙ Банк" ЕАД като трето правоимащо лице по договора за
застраховка (но не и като застрахователен агент) са ограничени само до
13
възможността да получи застрахователното обезщетение при настъпил риск,
но не и да търси реално изпълнение на вноските по премията. По делото
липсват данни за плащане на премията в пълен размер от страна на ,,ТИ БИ
АЙ Банк" ЕАД в полза на застрахователя. Както в договора за застраховка,
така и в искането за сключването на такъв, липсва изрична уговорка за
плащане на вноските в полза на третото правоимащо лице, а предвид това, кои
са договарящи, такава и не може да бъде предположена или изведена чрез
тълкуване. Нещо повече, липсват по делото данни дали ,,ТИ БИ АЙ Банк"
ЕАД е обвързан към „Кардиф животозастраховане” АД, Париж чрез клона си
,,Кардиф Животозастраховане, Клон България застрахователен агент или не, а
Кодекса за застраховането забранява изрично на обвързания агент да събира
премии и да извършва плащания към потребителите на застрахователни
услуги – чл. 313, ал. 2 КЗ.
Всъщност застраховането на заета сума от 300 лв. със застрахователна
полица на цена от 194,88 лв. е от една страна икономически неоправдано за
кредитополучателя, т. к. намалява ефекта от застраховането, повишавайки
реално общия кредитен дълг почти двойно, а от друга страна носи
допълнително възнаграждение за кредитодателя, начислявано върху
допълнително заетата сума, освен това кредиторът се явява и застрахователен
агент в застрахователното правоотношение, което още го облагодетелства
икономически в търговската му дейност за сметка повишената задлъжнялост
на кредитополучателя- физическо лице, явяващ се икономически по–слабата
страна в правоотношението в качеството на потребител.
От заключението на назначената по делото съдебно-счетоводна
експертиза се установява, че ако застрахователните премии се извадят от
главницата и се счетат за разход по кредита, размерът на ГПP би бил 249,772
%. и ГПР надхвърля многократно пет пъти размера на законната лихва.
Именно въпросът дали възнагражденията (таксите) за предоставяне на
горепосочените допълнителни услуги следва да бъде бъдат включени в
годишния процент на разходите по договора за кредит, е разрешен с решение
от 21.03.2024г. на СЕС по дело C‑714/22г. Съгласно това решение член 3,
буква ж) от Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от
23 април 2008 година относно договорите за потребителски кредити и за
отмяна на Директива 87/102/ЕИО на Съвета трябва да се тълкува в смисъл, че
14
разходите за допълнителни услуги, които са уговорени към договор за
потребителски кредит и дават на закупилия тези услуги потребител приоритет
при разглеждане на искането му за отпускане на кредит и при предоставяне на
разположение на заетата сума, както и възможността да се отлага
изплащането на месечните вноски или да се намалява техния размер, попадат
в обхвата на понятието „общи разходи по кредита за потребителя“ по смисъла
на тази разпоредба, а оттам и на понятието „годишен процент на разходите“
по смисъла на посочения член 3, буква и), когато закупуването на посочените
услуги се оказва задължително за получаването на съответния кредит или те
представляват конструкция, предназначена да прикрие действителните
разходи по този кредит, както е в конкретния случай. Оттук следва
неоснователността на всички доводи на ответника, развити в отговора на
исковата молба, че не следва възнагражденията за допълнителни услуги да се
включват в ГПР.
Следователно, макар формално процесният договор да покрива
изискуеми реквизити по чл. 11, ал. 1 ЗПК, вписаните параметри на ГПР не
кореспондират на изискуемото съдържание по т.10 - годишния процент на
разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, т.е. настоящият
съд приема, че нормата на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, която възпроизвежда текста
на чл. 10(2) на Директива 2008/48 /ЕО е нарушена поради некоректнотно
посочване на ГПР , в който не са включени таксите (възнагражденията) за
допълнителния пакет услуги, а е следвало да бъде сторено това.
Съгласно решението на СЕС член 10, параграф 2, буква ж) и член 23 от
Директива 2008/48 трябва да се тълкуват в смисъл, че когато в договор за
потребителски кредит не е посочен годишен процент на разходите,включващ
всички предвидени в член 3, буква ж) от тази директива разходи, посочените
разпоредби допускат този договор да се счита за освободен от лихви и
разноски, така че обявяването на неговата нищожност да води единствено до
връщане от страна на съответния потребител на предоставената в заем
главница.
С оглед горното следва, че процесния договор на основание чл. 22 ЗПК,
е недействителен, поради противоречие със закона (разпоредбата на чл. 11,
ал.1, т. 10 ЗПК).
Горното прави безпредметно обсъждането на останалите доводи на
15
ищеца за нищожност на договора поради противоречие със закона.
От заключението на назначената по делото съдебно-счетоводна
експертиза се установява, че ответникът е заплатил по договора за кредит
сума в общ размер на 126,53 лева, с което е погасил главница в този размер и
остава дължима сумата от 173,47 лева за главница.
Предвид горното искът следва да бъде уважен за сумата от 173,47 лева,
ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението до
окончателното изпълнение на задължението, като над тази сума до
претендираните 421,14 лева – главница, ведно със законната лихва от датата
на подаване на заявлението до окончателното изпълнение на задължението,
сумата от 76,69 лева – възнаградителна лихва за периода от 15.01.2024 г. до
01.07.2024 г., сумата от 30,19 лева – законна лихва за забава за периода от
15.01.2024 г. до 15.08.2024 г. искът следва да бъде отхвърлен като
неоснователен.
С оглед изхода на делото и на основание чл. 78, ал.1 ГПК ответницата
следва да бъде осъдена да заплати на ищеца направените по делото разноски в
размер на 123,20 лева (25 лева – ДТ, 100 лева –юрисконсултско
възнаграждение, определено от съда на основание чл. 25, ал. 1 във вр. с чл. 2
от Наредбата за предоставяне на правна помощ и 250 лева – възнаграждение
за вещо лице), съразмерно уважената част от иска.
На основание чл. 78, ал. 3 от ГПК ищецът следва да заплати на
ответника 436,48 лева /адвокатско възнаграждение в размер на 400 лева и 250
лева депозит вещо лице/, съразмерно отхвърлената част от иска.
С оглед приетото ТР № 4/18.06.2014 г. на ВКС по тълк. дело № 4/2013 г.,
ОСГТК, съдът по исковото производство по чл. 422 ал. 1 ГПК дължи
произнасяне и по разноските по заповедното производство, като съгласно
указанията, дадени в т. 12 от ТР, това следва да стане с осъдителен
диспозитив. Ето защо, ответникът следва да бъде осъдена да заплати на ищеца
и направените разноски по заповедното производство в размер на 24,64 лева,
съразмерно уважената част от иска.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
16
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на К. П. К., ЕГН
********** от гр. Димитровград, *********, съществуването на вземането
на „ТИ БИ АЙ БАНК” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр.София, ул.”Димитър Хаджикоцев” № 52-54, за сумата от 173,47
лева, представляваща главница по договор за потребителски кредит №
720031250064/04.07.2023 г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от 28.08.2024 г. до окончателното й изплащане, като ОТХВЪРЛЯ
иска за признаване за установено по отношение на К. П. К., ЕГН **********
от гр. Димитровград, *********, съществуването на вземането на „ТИ БИ АЙ
БАНК” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.София,
ул.”Димитър Хаджикоцев” № 52-54 за сумата над 173,47 лева до
претендираната от 421,14 лева - главница, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от 28.08.2024 г. до окончателното й изплащане сумата от
76,69 - договорна възнаградителна лихва за периода от 15.01.2024 г. до
01.07.2024 г., сумата от 30,19 лева - обезщетение за забава за периода от
15.01.2024 г. до 15.08.2024 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение
на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК по ч.гр.д. №
1490/2024 г. по описа на РС – Димитровград.
ОСЪЖДА К. П. К., ЕГН ********** от гр. Димитровград,
**********, да заплати на на „ТИ БИ АЙ БАНК” ЕАД, ЕИК *********, с
п.а. сумата от 123,20 лева - разноски по настоящото дело и сумата от 24,64
лева – разноски по ч.гр.д. № 1490/2024 г. по описа на РС – Димитровград,
съразмерно уважената част от иска.
ОСЪЖДА ,,ТИ БИ АЙ БАНК” ЕАД, ЕИК *********, с п.а. да
заплати на К. П. К., ЕГН ********** от гр. Димитровград, **********
сумата от 436,48 лева разноски, съразмерно отхвърлената част от иска.
Сумите могат да бъдат заплатени по следната банкова сметка на BG 27
TBIB 9310 1000 0001 09 BIC: TBIBBGSF при “ТИ БИ АЙ Банк“ ЕАД,
посочена в заповедното производство.
17
Решението подлежи на обжалване пред ОС –Хасково в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Димитровград: _______________________
18