№ 3532
гр. София, 31.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 16-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на двадесет и първи февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:РАДОСЛАВА Н. КАЧЕРИЛСКА
при участието на секретаря ЕМИЛИЯ ЕВЛ. СТОЙЧЕВА
като разгледа докладваното от РАДОСЛАВА Н. КАЧЕРИЛСКА
Административно наказателно дело № 20231110216620 по описа за 2023
година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 58д, т. 1 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на М. К. И. срещу Наказателно постановление (НП) №
VI-30/2023 г. издадено от началник на сектор „Охранителна полиция“ при 01 РУ СДВР, с
което на жалбоподателя е наложено административно наказание "глоба" в размер на 1000
лева на основание чл. 25, ал. 1 от Закона за опазване на обществения ред при провеждане на
спортни мероприятия /ЗООРПСМ/.
В подадената жалба се претендира отмяната на НП поради липса на извършено
нарушение по ЗООРПСМ доколкото футболната среща между отборите на България и
Унгария се е провеждала без публика и жалбоподателят не е бил посетител на спортно
мероприятие, а е участвал в протест в центъра на гр. София.
В съдебното заседание жалбоподателят И., редовно призован, не се явява лично, а се
представлява от своя упълномощен процесуален представител – адв. В., която поддържа
жалбата. В пледоарията си адв. В. моли за отмяна на НП поради допуснати процесуални
нарушения – издаването на АУАН в присъствието на един свидетел, който не е очевидец на
нарушението или установяването му. Намира за недоказано и описаното деяние, което счита
за непълно и неточно описано. Отново навежда доводи за неприложимост на ЗООРПСМ
поради провеждането на футболната среща без публика. Претендира за адвокатско
възнаграждение в размер на 400 лева по чл. 38, ал. 1, т. 3 ЗА.
Административнонаказващият орган – началник на сектор „Охранителна полиция“ при
01 РУ СДВР, редовно призован, не изпраща представител. Но от негов процесуален
представител, изрично упълномощен от ***, е депозирано писмено становище с доводи за
потвърждаване на НП.
Съдът, като обсъди доводите на страните и събраните по делото писмени и гласни
доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:
1
На 16.11.2023 г. от 19:00 часа се провела футболна среща между отборите на Република
България и Унгария на Националния стадион Васил Левски в гр. София, която била на
закрити врати без публика. Но по времето на срещата се провел и протест срещу
ръководството на БФС в района около Националния стадион и сградата на Министерство на
младежта и спорта. Около 19.20 ч., в хода на възникналите масови безредици в района на
храм ***, бил задържан жалбоподателят М. К. И.. Той бил отведен в 01 РУ-СДВР, където
била изготвена заповед за задържане по ЗМВР. В сградата на 01 РУ СДВР се намирал и св.
*** и И. Т. – служители на 01 РУ СДВР, които обработвали документите на множеството
задържани лица, без да са били очевидци на събитията.
Въз основа на изготвена докладна записка от 16.11.2023 г. от служител на ОСПС СДВР
и протокол за писмено показание на свидетел по ЗООРПСМ, ***, на длъжност „старши
инспектор“ в 01 РУ СДВР, приел, че жалбоподателят е извършил нарушение на чл. 21, т. 10
от ЗООРПСМ, като на 16.11.2023 г. около 19:20 часа е участвал в масови безредици,
предизвикал е сбИ.е и е хвърлял различни предмети в района на храм ***, включително към
полицейски служители. Затова той съставил АУАН № VI-30/17.11.2023 г. в присъствието на
жалбоподателя и на един свидетел на съставянето на акта – св. Т., което се установява от
техните подписи. Препис от АУАН бил връчен на жалбоподателя, който не изложил
възражения срещу него. Такива не са депозирани и в срока по чл. 44, ал. 1 ЗАНН.
Жалбоподателят бил освободен в 05:25 часа на 17.11.2023 г.
При пълна идентичност на фактическото описание на нарушението, на същия ден –
17.11.2023 г. било издадено атакуваното наказателно постановление от началник на сектор
„Охранителна полиция“ при 01 РУ СДВР, като на основание чл. 25, ал. 1 от ЗООРПСМ на
жалбоподателя била наложена глоба в размер на 1000 лева. В НП не е посочена правна
квалификация на нарушението, а единствено неговото словесно описание.
Видно от инкорпорираната разписка в приложеното по делото Наказателното
постановление, то е връчено на жалбоподателя още същия ден - на 17.11.2023 г. Жалбата
срещу НП е изпратена по електронен път до СРС на 19.11.2023 г.
Приетата от съда фактическа обстановка по делото се установява от показанията на
св. П. В., И. Й. и И. Т., включително и от събраните по делото писмени доказателства,
приобщени към доказателствения материал по реда на чл. 283 НПК, които съдът кредитира
изцяло, тъй като същите са непротиворечиви в своята цялост и изясняват фактическата
обстановка по начина, възприет от съда. Съдът кредитира дадените от тримата свидетели –
полицейски служители, показания, тъй като същите са подкрепени от писмените
доказателства по делото. От показанията на св. Т., който е и свидетел при съставянето на
акта, съдът установи, че той е бил в сградата на 01 РУ СДВР, заедно с актосъставителя, като
единствено „документално са обработвали“ случая, без никой от тях да е очевидец на
поведението на жалбоподателя. Поради това и неговите показания не установяват самото
вменено нарушение. От друга страна, св. В. и Й. като служители на ОСПС са изпълнявали
служебните си задължения именно в района на протеста и последващите го безредици в
центъра на гр. София процесната вечер. Но никой от тях не си спомня за конкретно
поведение на жалбоподателя И., изразяващо се в участие в сбИ.е или хвърляне на предмети
към полицейските служители, каквото е описано в АУАН и НП. Св. В. уточнява, че не си
спомня да е забелязал конкретни действия в района на храм ***. Св. Й. единствено си
спомня, че е съставил заповедта за задържане срещу жалбоподателя в 01 РУ СДВР, но не и
заради какви действия той е бил задържан и той да го е задържал фактически или конвоирал
до 01 РУ СДВР.
Поради липсата на преки доказателства за самото изпълнително деяние и с оглед
тежестта на доказване по делото, която е върху наказващия орган, съдът прие, че така
описаното нарушение остана недоказано.
2
При така установеното от фактическа страна, съдът направи следните правни
изводи:
Съдът приема, че жалбата срещу наказателното постановление е подадена в
установения в чл. 59, ал.2 от ЗАНН 14-дневен срок, срещу акт, подлежащ на проверка,
поради което се явява процесуално допустима.
Разгледана по същество жалбата е основателна.
Съгласно разпоредбите на ЗАНН, в това производство районният съд следва да
провери законността на обжалваното НП, т.е. дали правилно е приложен както
процесуалния, така и материалния закон, независимо от основанията, посочени от
жалбоподателя – арг. от чл. 314, ал.1 от НПК, вр. чл. 84 от ЗАНН. В изпълнение на това си
правомощие съдът служебно констатира, че АУАН и НП са издадени в предвидените в
ЗАНН давностни срокове от компетентни органи, но при допуснати нарушения на
процесуалните правила и необоснованост.
В този смисъл следва да се отбележи, че процесният АУАН и обжалваното
наказателно постановление са издадени от материално компетентни лица по смисъла на
закона което се удостоверява от представените заповеди за компетентност и удостоверения.
Видно от представената Заповед от 21.09.2018 г. началникът на 01 РУ СДВР е упълномощил
началниците на сектор ОП в 01 РУ СДВР да издава НП по ЗООРПСМ. А от представеното
удостоверение за *** се установява, че той е заемал посочената длъжност, следователно към
датата на издаване на НП е оправомощен като наказващ орган за нарушения по ЗООРПСМ.
Освен това АУАН и НП са издадени при съблюдаване на визираните в разпоредбата на чл.
34, ал.1 и ал.3 ЗАНН давностни срокове.
Но съдът намира, че при съставянето на АУАН и издаването на НП са допуснати
няколко съществени процесуални нарушения, които грубо нарушават правото на защита на
санкционираното лице.
Съдът намира, че в случая актосъставителят неправилно е съставил акта в присъствие
само на един свидетел, който не е очевидец на деянието и не е присъствал при установяване
на нарушението. Това е допустимо единствено в случаите по чл. 40, ал. 3 ЗАНН, когато
единственият свидетел е очевидец или е присъствал при установяване на нарушението. Не е
налице и хипотезата на чл. 40, ал. 4 от ЗАНН, доколкото приложените документи, доказващи
нарушението, нямат официален характер. Предвиденото в закона ограничение на правилото
на чл. 40, ал. 1 от ЗАНН, не следва да се тълкува разширително. Именно поради отсъствието
на предпоставките на чл. 40, ал. 3 и ал. 4 от ЗАНН, съдът прие, че съставянето на акта в
отсъствие на двама свидетели представлява съществено процесуално нарушение и е
самостоятелно основание за отмяна на НП, тъй като е опорочило цялото производство.
Освен това, съдът намира, че при издаване на НП е допуснато грубо нарушение на чл.
57, ал. 1, т. 2 от ЗАНН, доколкото същото не съдържа датата на издаването му. Съгласно
посочената разпоредба датата на издаването му е задължителен реквизит на НП, но в случая
в процесното НП единствено е посочено, че е издадено през 2023 г. Но без дата на
издаване/подписване на НП не би могла да се установи темпоралната компетентност на
лицето, посочено за негов автор, нито да се прецени дали е спазен преклузивния 6-месечен
срок за издаване на НП след връчване на АУАН съгласно чл. 34 от ЗАНН. В този смисъл
липсата на един от най-съществените реквизити на НП сериозно нарушава правата на
наказаното лице и представлява съществено процесуално нарушение, което е опорочило
целия административнонаказателен процес, съответно води до задължителна отмяна на НП.
За пълнота следва да се посочи, че съдът установи датата на издаване на НП от посочената
дата на връчването му, която съвпада и с датата на издаване на АУАН.
Но това води до установяването на друго нарушение на процесуалните правила, а
3
именно издаването на НП преди изтичането на срока по чл. 44, ал. 1 ЗАНН за възражения
срещу АУАН. Подобно изключение е допустимо единствено съгласно чл. 44, ал. 4 ЗАНН, ако
нарушителят няма постоянен адрес в Република България, какъвто не е настоящият случай.
Най-същественото допуснато процесуално нарушение при издаването на НП обаче е
свързано с липсата на посочена правна квалификация на нарушението, което е задължителен
реквизит съгласно чл. 57, ал. 1, т. 6 от ЗАНН. Без да е посочена такава, наказаното лице е
изцяло лишено от възможността да разбере вмененото му административнонаказателно
обвинение от правна страна и дали то съответства на избраната санкционна разпоредба. В
случая в АУАН е дадена правна квалификация на нарушението по чл. 21, т. 10 от ЗООРПСМ,
но тя не е намерила отражение в текста на НП. Там единствено е дадено правното основание
за налагане на санкцията по чл. 25, ал. 1 от закона. Подобен пропуск несъмнено
представлява съществено процесуално нарушение, което е ограничило правото на защита на
жалбоподателя.
Цитираната в АУАН разпоредба на чл. 21, т. 10 от ЗООРПСМ, касае административно
нарушение, свързано с предизвикване или участие в сбИ.е – противообществена проява,
извършена в спортен обект или в спортна зона преди, по време или непосредствено след
спортно мероприятие, както и на отИ.е или на връщане от спортния обект във връзка със
спортното мероприятие. А съгласно посочената разпоредба на чл. 25, ал. 1 от закона, за
извършени противообществени прояви по чл. 21, т. 1 – 10 се налага глоба от 1000 до 2000 лв.
и забрана за посещение на спортни мероприятия в страната и в чужбина за срок от една до
две години. С отделна Заповед за налагане на ПАМ от 17.11.2023 г. на И. е наложена и
забрана за посещаване на спортни мероприятия за срок от една година.
За пълнота, следва да се подчертае, че е неправилен и извода на наказващия орган
относно приложимостта в случая на ЗООРПСМ. Общоизвестен факт е, че на 16.11.2023 г. е
проведена футболната среща между националните отбори на Република България и
Република Унгария без допускане на публика на стадиона /което се установява и от разпита
на свидетелите/, поради което обективно невъзможно е действия на жалбоподателя да са
били извършени в спортния обект или в спортната зона преди, по време или непосредствено
след спортното мероприятие, както и на отИ.е или на връщане от спортния обект във връзка
със спортното мероприятие. Освен това от описаното в АУАН се установява, че
жалбоподателят е бил задържан около храм ***, което е на значително разстояние от
Националния стадион Васил Левски и също изключва приложението на ЗООРПСМ. А
съгласно т. 2 от ДР на ЗООРПСМ "Спортна зона" е определената с акт на кмета на общината
зона, в която се осъществява контрол или пропускателен режим и която включва поземления
имот, на чиято площ е разположен спортният обект, и прилежащата територия и
инфраструктура до 500 м от неговите граници. По делото не са представени доказателства за
точното отстояние на храма от Националния стадион Васил Левски, но проста проверка
сочи, че то е повече от 500 метра и съответно мястото на твърдяното нарушение не попада в
територията на спортния обект. Поради това съдът прие, че в случая е налице и нарушение
на материалния закон.
Като последно основание за отмяна на НП следва да се посочи и недоказаността на
вмененото на жалбоподателя поведение. Както беше посочено по-горе, тежестта на
доказване по делата от административнонаказателен характер е изцяло върху наказващия
орган, като от него обаче не е проявена достатъчна процесуална активност за установяване
4
на нарушението. А разпитаните по делото трима свидетели не сочат каквито и да е действия
на жалбоподателя, които да сочат на извършено нарушение по ЗООРПСМ.
Предвид всичко гореизложено, процесното НП следва да бъде отменено като
неправилно и незаконосъобразно с оглед множеството констатирани нарушения на
процесуалните правила и материалния закон.
В този смисъл се явява основателна и претенцията на процесуалния представител на
жалбоподателя за присъждане на адвокатско възнаграждение за адв. В.. По делото е
представен договор за правна защита и съдействие от 07.02.2024 г., значително след
подаване на жалбата, сключен между жалбоподателя и адв. В., в който е посочено, че
адвокатът оказва безплатна правна помощ на основание чл. 38, ал. 1, т. 3 от Закона за
адвокатурата. Съгласно чл. 38, ал. 2 ЗА при безплатно предоставяне на защита, разноски се
дължат на адвоката, който е осъществявал защитата безплатно. А в чл. 38, ал. 1, т. 3 от
същия закон са изброени и предпоставките за осъществяване на безплатна защита, като в
договора между жалбоподателя и адв. В. е посочено основанието по чл. 38, ал. 1, т. 3 ЗА, без
да се сочи, че клиентът е близък на адвоката и по какъв начин. Но съгласно константната
практика на ВКС, за присъждане на адвокатско възнаграждение по реда на чл. 38, ал. 2 ЗА е
достатъчно по делото да е представен договор за правна защита и съдействие, в който да е
посочено, че упълномощеният адвокат оказва безплатна правна помощ на някое от
основанията по т. 1, 2 или 3 на чл. 38, ал. 1 ЗА, като не е необходимо страната да установява
и да доказва съответното основание за предоставяне на безплатна правна помощ. В този
смисъл са и Определение № 521/06.11.2018 г. по ч.г.д. № 3956/18 г., ІV ГО; Определение №
118/15.03.2021 г. по ч.т.д. № 1469/20, І ТО; Определение № 97/12.02.2021 г. по ч.т.д. №
2895/19, ІІ ТО и др. Макар настоящият съдебен състав да намира, че подобен подход
нарушава принципите на конкуренцията и идеята на българския законодател да се
присъждат единствено реално направени разноски с изключения в лимитирани случаи, с
оглед изискването за предвидимост, съдът следва да се съобрази с посочената практика.
Следователно, СДВР следва да бъде осъдена да заплати директно на адв. В. адвокатско
възнаграждение за положения от нея труд. Но съдът намира за основателно направеното от
процесуалния представител на наказващия орган в писмената защита възражение за
прекомерност на поисканите разноски, като взе предвид постановеното решение на СЕС от
25.01.2024 г. по дело С-38/22, съгласно което съдът не е обвързан с размерите, предвидени в
Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения, а именно
поисканото от адв. В. възнаграждение от 400 лева. Съдът отчете също, че жалбата, въз
основа на която е образувано делото е изготвена преди сключването на договора. Въз основа
на всичко изложено, съдът намира, че възнаграждение в размер на 300 лева се явява
справедливо и достатъчно, съобразено с липсата на фактическа или правна сложност по
делото и проведеното едно съдебно заседание.
Воден от горното на основание чл. 63, ал. 2, т. 1, вр. ал. 3, т. 1 и 2 от ЗАНН и чл. 63д
ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ наказателно постановление № VI-30/2023 г. издадено от началник на
сектор „Охранителна полиция“ при 01 РУ СДВР, с което на жалбоподателя М. К. И. е
наложено административно наказание "глоба" в размер на 1000 лева на основание чл. 25, ал.
1 от Закона за опазване на обществения ред при провеждане на спортни мероприятия.
ОСЪЖДА Столична дирекция на вътрешните работи ДА ЗАПЛАТИ на адв. П. В. от
САК сумата от 300.00 /триста/ лева, представляваща адвокатско възнаграждение по чл. 38 от
5
Закона за адвокатурата.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред
Административен съд София – град, в 14-дневен срок от получаване на съобщението за
изготвянето му от страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6