№ 23390
гр. София, 12.09.2022 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 145 СЪСТАВ, в закрито заседание на
дванадесети септември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:В.Р.Д.
като разгледа докладваното от В.Р.Д. Гражданско дело № 20221110148033 по
описа за 2022 година
Производството е образувано по искова молба на ЗД „ФИРМА“ АД, с която е предявен
иск с правно основание чл. 500, ал. 1 КЗ срещу П.М., с постоянен и настоящ адрес в гр. П..
Съобразно разпоредбата на чл. 113 ГПК / изм. – ДВ, бр. 65 от 2018 г., в сила от
07.08.2018 г./ искове на и срещу потребители се предявяват пред съда, в чийто район се
намира настоящият адрес на потребителя, а при липса на настоящ адрес – по постоянния.
В случая предявеният иск притежава белезите на иск на потребител по смисъла на чл.
113 ГПК, доколкото ответникът е лице, което се ползва от застрахователното покритие по
сключения договор за застраховка „Г.о.“ , съответно регресното право на ищеца произтича
от сключения договор и по-специално от твърдяното наличие на законовите предпоставки,
при които застрахователят по застраховка „Г.о.“ има правото да претендира от
застрахования платеното застрахователно обезщетение. В този смисъл е практиката на ВКС,
обективирана в Определение № ./24.06.2014 г. по ч. т. д № ./2014 г., II т. о., според което
понятието „потребител“ следва да се разглежда в широк смисъл, поради което изборната
местна подсъдност по чл. 113 ГПК е приложима към исковете на физически лица -
потребители на застрахователни услуги по Кодекса на застраховането, на електрическа
енергия по Закона за енергетиката и др. В този смисъл е и Определение № ./14.03.2013 г. по
ч. т. д. № ./2013 г. на ВКС, II т. о., Определение № . от 05.02.2010 г. по ч. т. д. № 70/2010 г.
на ВКС, II т. о. и др.
В случая без значение е обстоятелството, че обстоятелството, че с оглед твърденията
на ищеца в исковата молба се касае за регресна претенция по чл. 500 КЗ. Доколкото
регресната претенция е свързана с твърдяното наличието на застрахователно
правоотношение между ищеца и ответника, а последният при сключването на твърденият
договор за застраховка „Г.о.“ е придобил качеството на „ползвател на застрахователни
услуги“, което не може в последствие да отпадне само защото претенцията за регресно
вземане по чл. 500 КЗ. Същото се поражда именно, тъй като страните са се намирали в
1
застрахователно правоотношение, при посочените в чл. 500 КЗ други предпоставки при
което застраховката е в сила, но застрахованият следва да понесе неблагоприятните
последици. Тоест, правата се черпят именно от наличието на застрахователен договор,
като реално и това е причината застрахователят да твърди, че е заплатил застрахователно
обезщетение на третото увредено лице, тъй като по този начин той не изпълнява чуждо
задължение, а собственото си такива, поето по силата на застрахователния договор.
Предвид изложеното, не са налице обстоятелства, обуславящи подсъдност на спора
пред Софийския районен съд – аргумент от чл. 113 ГПК, за предпоставките на която съдът
следи служебно, доколкото съгласно чл. 119, ал. 3 ГПК (нова – ДВ, бр. 65 от 2018 г., в сила
от 07.08.2018 г.) възражение за неподсъдност на делото по чл. 108, ал. 2, чл. 113 и чл. 115,
ал. 2 може да се прави от ответника най-късно в срока за отговор на исковата молба и да се
повдига служебно от съда до приключване на първото по делото заседание.
Ето защо, производството пред Софийския районен съд следва да бъде прекратено и
делото да се изпрати по подсъдност на местно компетентния съд по постоянен и настоящ
адрес на ответника, а именно РАЙОНЕН СЪД - П..
Така мотивиран на основание, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРЕКРАТЯВА производството по гр. д. № 48033/2022 г. по описа на Софийски
районен съд, 145 състав.
ИЗПРАЩА делото по подсъдност на РАЙОНЕН СЪД - П..
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване от ищеца с частна жалба пред Софийския
градски съд в едноседмичен срок от връчването му на ищеца.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2