Р Е Ш
Е Н И
Е
Гр.София, 26.11.2021г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ,VІ 11 св, открито съдебно заседание на десети ноември през
две хиляди и двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ
ВРАНЕСКУ
При секретаря
СТЕФКА АЛЕКСАНДРОВА
като разгледа докладваното от съдията ВРАНЕСКУ д. № 2245 по описа за 2020г. и за да се
произнесе взе в предвид следното:
ПРЕДЯВЕНИ
са обективно съединени искове с правно основание чл.79 и сл. от Закона за
железопътния транспорт вр.чл.10,пар.1,вр.чл.6 от Единните правила към
Конвенцията за международни железопътни превози и чл.86 от ЗЗД от „БДЖ – Т.П.“
ЕООД ЕИК ******** срещу „Н.Н.К.Л.“ ЕООД ЕИК ********.
ИЩЕЦЪТ с исковата молба твърди, че с ответникът
има сключен договор за железопътни превоз на товари № 217 от 14.12.2018г. ,
чийто условия са изменени с три анекса, неразделна част от договора. Твърди, че
е извършил няколко превоза въз основа на договора, като процесните са два
извършени в периода : 6-8.11.2019, както следва :
- по релация – отправна гара Димитровград – получаваща
гара Русе граница, като са превозени стоки с 21 броя вагони по опис сметка №
22 217/ 19 30133 от 14.11.2019г. , по 1 брой товарителница № 002055/08.11.2019г.
- по релация – отправна гара Димитровград – получаваща
гара Видин граница, като са превозени стоки с 22 броя вагони по опис сметка №
22 217 / 19 30134 от 14.11.2019г. , по 1 брой товарителница № 002048/
06.11.2019г.
Твърди, че ответникът не му е заплатил
цената за тези превози, независимо, че фактурата за тях, наред с няколко други
превоза е издадена на 19.11.2019г. – фактура № ********* от 19.11.2019г. и е
връчена по мейл на ответника на същата дата. Претендира цената за двата превоза
в размер на общо 46 569.08 лева . Наред с това претендира законната лихва
от предявяване на исковата молба, както и мораторна лихва за забава за периода
от изтичане 30 дневния срок за плащане 19.12.2019г. до 18.12.2020г./ деня
предхождащ предявяване исковата молба/ в размер на 4 359.38 лева за двата
превоза. Претендира разноските по делото, в едно с юр.възнаграждение.
ОТВЕТНИКЪТ
не взема становище по исковете.
Съдът, като взе в предвид
становищата на страните и прецени събраните по делото доказателства, поотделно
и в тяхната съвкупност, намира за установено следното:
Ищецът
е направил искане за постановяване на неприсъствено решение с оглед наличие на
предпоставките по чл. 238 и 239 от ГПК.
Съдът
счита, че следва да бъде постановено неприсъствено решение, тъй като ответникът
не е представил в срок писмен отговор, не се е явил в първото по делото открито
съдебно заседание и съответно не е направил искане делото да се разглежда в
негово отсъствие.Съдът счита, че са налице и предпоставките на чл. 239 от ГПК, тъй
като на ответника е указано, че при непредставяне на писмен отговор в срок и
неявяване в първото съдебно заседание, без да е направено искане за
разглеждането му в негово отсъствие може да бъде постановено неприсъствено
решение.
От изложените в исковата молба твърдения и представените от ищеца по делото писмени
доказателства – договор №
217/2019 от 14.12.2018г., три анекса към него, фактура № ********** от
19.11.2019г., описи и товарителници и покана за доброволно изпълнение може да се
направи извод, че исковете са вероятно основателни.
Ответникът не е представил доказателства да е заплатил
цената на тези превози.
На осн.чл.239, ал.2 от ГПК съдът не
следва да мотивира решението си по същество, доколкото го постановява при
условията на неприсъствено решение. Водим от гореизложеното съдът намира, че са налице всички изискуеми от закона
предпоставки, посочени в разпоредбите на чл. 238 и чл. 239 от ГПК за
постановяване на неприсъствено решение, като претенциите следва да бъдат уважени изцяло в
претендираните с исковата молба размери .
При
този изход на делото ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените по делото разноски
включващи ДТ 2037.14 и юр.възнаграждение в размер на 300 лв. на осн.чл.78 от ГПК.
Воден
от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА на осн.чл.
79 и сл. от Закона за железопътния транспорт вр.чл.10, пар.1, вр. чл.6 от
Единните правила към Конвенцията за международни железопътни превози „Н.Н.К.Л.“***,
офис 404 да заплати на „БДЖ – Т.П.“
ЕООД ЕИК ********, гр.София, ул.********сумата от 46 569.08
лева / четиридесет и
шест хиляди петстотин шестдесет и девет лева и осем стотинки/ по фактура №
********** от 19.11.2019г., включваща цената за двата превоза извършени в периода 06.11.2019г. до
08.11.2019г. по релации : - отправна гара Димитровград юг, получаваща гара Русе
граница, и – отправна гара Димитровград
юг, получаваща гара Видин граница, по опис сметки № 22 217/19 30133 от
14.11.2019г. и № 22 217/19 30134 от 14.11.2019г., в едно със законната
лихва, считано от 19.11.2020г. до окончателното изплащане на сумата, както и да
му заплати мораторна лихва за забава в размер на 4 359.38 лв. / четири
хиляди триста петдесет и девет лева и тридесет и осем стотинки/ за период
19.12.2019г. до 18.11.2020г. на осн.чл.86 от ЗЗД, както и да му заплати сумата от 2 337.14
лв. / две хиляди триста тридесет и седем лева и четиринадесет стотинки/
разноски за настоящото съдебно производство на осн.чл.78 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
РЕШЕНИЕТО да се връчи на страните,
като в едномесечен срок от получаването му ответникът има право да иска
отмяната му пред САС при условията и предпоставките на чл.240 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: