П  Р  И  С  Ъ  Д  А      №

 

град Свиленград, 31.07.2012 година

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

СВИЛЕНГРАДСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, наказателна колегия, ІІІ състав, в открито съдебно заседание на тридесет и първи юли две хиляди и дванадесета година, в състав:                                           

                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ:  КРЕМЕНА СТАМБОЛИЕВА

                                          Съдебни заседатели: 1. С.Т.

                                                                              2. С.С.

при секретаря Р.И. и в присъствието на Прокурор Мария Кирилова, като разгледа докладваното от Председателя НОХД №489 по описа на Съда за 2012 година,

                                         П Р И С Ъ Д И :

           ПРИЗНАВА подсъдимия С.Ф.А., роден на *** ***, турчин, български гражданин, живущ ***, неграмотен, но може да полога подпис, неженен, ЕГН **********, осъждан, ЗА ВИНОВЕН в това че на 28.03.2012 година в град Свиленград, област Хасково, в частен дом, находящ се на улица ”Княз Борис I” №22,  извършил действия с цел да възбуди и удовлетвори полово желание без съвкупление по отношение на лице ненавършило 14-годишна възраст – С.Д.Ш. на 13 години, родена на *** година, изразяващи се в държане, мастурбация и проникване на половия член на С.Ф.А. в ануса на С.Д.Ш., както и опипване на гърдите, раменете и краката, като блудството е извършено чрез употреба на сила - ритник в задника, удар на шамара зад врата, хващане с двете ръце на тялото и навеждането му и държане за хълбоците - престъпление по чл.149, ал.2, вр.ал.1 от НК, поради което и на основание чл.149, ал.2, вр.ал.1, вр.чл.54, ал.1 от НК го ОСЪЖДА на наказание „Лишаване от свобода” за срок от 4 /четири/ години, като на основание чл.58а, ал.1 от НК НАМАЛЯ така определеното наказание „Лишаване от свобода” с една трета като ОПРЕДЕЛЯ окончателния размер на наказанието „Лишаване от свобода” на 2 /две/ години и 8 /осем/ месеца.

          На основание чл.61, т.2, вр.чл.60, ал.1 от ЗИНЗС наказанието «Лишаване от свобода» да бъде изтърпяно при първоначален «строг» режим в затворническо общежитие от закрит тип.

 На основание чл.59, ал.1, т.1 и т.2 от НК от наложеното спрямо подсъдимия С.Ф.А. наказание „Лишаване от свобода” за срок от 2 /две/ години и 8 /осем/ месеца ПРИСПАДА времето, през което същият е бил задържан под стража със Заповед за задържане на основание чл.63, ал.1 от ЗМВР в 15.30 часа на 28.03.2012 година за срок от 24 часа, с Постановление на Районна прокуратура - Свиленград, считано от 16.30 часа на 29.03.2012 година до 30.03.2012 година и с мярка за неотклонение „Задържане под стража”, взета по ЧНД №250/2012 година на Районен съд – Свиленград, считано от 30.03.2012 година да влизане на Присъдата в сила.

На основание чл.189, ал.3 от НПК, ОСЪЖДА подсъдимия С.Ф.А., роден на *** ***, турчин, български гражданин, живущ ***, неграмотен, но може да полога подпис, неженен, ЕГН **********, осъждан, ДА ЗАПЛАТИ направените по делото разноски в общ размер на 475.30 лв. /четиристотин седемдесет и пет лева и тридесет стотинки/, представляващи разходи за възнаграждения на вещи лица.

На основание чл.189, ал.2 от НПК, ПОСТАНОВЯВА направените по делото разноски за преводач на Досъдебното производство в размер на 30 лв. /тридесет лева/ да останат за сметка на съответния орган.

          ПОСТАНОВЯВА веществените доказателства по делото - 1 брой тениска с надпис „IMACЕ”, 1 брой черно на цвят яке с две бели ленти на ръкавите, 1 брой синьо  на цвят анцуково горнище  с надпис „DIAMOND” и 1 брой яке тъмно на цвят с надпис на гърба „ANNIVERSARY”, ДА СЕ ВЪРНАТ на подсъдимия С.Ф.А. или на упълномощено от него лице.

             На основание чл.84 от НПК, ОСЪЖДА подсъдимия С.Ф.А., роден на *** ***, турчин, български гражданин, живущ ***, неграмотен, но може да полога подпис, неженен, ЕГН **********, осъждан, ДА ЗАПЛАТИ на Д.Д.Ш. с ЕГН ********** ***, като майка и законен представител на малолетното пострадало дете С.Д.Ш. с ЕГН ********** ***, сумата от 7 000 лв. /седем хиляди лева/, представляваща обезщетение за причинените от престъплението неимуществени вреди, ведно със законната лихва от 28.03.2012 година до окончателното изплащане на сумата, като ОТХВЪРЛЯ искът в останалата част до пълния предявен размер от 10 000 лв.

             На основание чл.88, ал.1 от НПК, вр.чл.78, ал.1 от ГПК, ОСЪЖДА подсъдимия С.Ф.А., роден на *** ***, турчин, български гражданин, живущ ***, неграмотен, но може да полога подпис, неженен, ЕГН **********, осъждан, ДА ЗАПЛАТИ на Д.Д.Ш. с ЕГН ********** ***, като майка и законен представител на малолетното пострадало дете С.Д.Ш. с ЕГН ********** ***, сумата от 140 лв. /сто и четиридесет лева/, представляваща част от направените по делото разноски, като ОТХВЪРЛЯ искането в останалата част до пълния предявен размер от 200 лв.

ОСЪЖДА подсъдимия С.Ф.А., роден на *** ***, турчин, български гражданин, живущ ***, неграмотен, но може да полога подпис, неженен, ЕГН **********, осъждан, ДА ЗАПЛАТИ в полза на Районен съд – Свиленград сумата от 280 лв. /двеста и осемдесет лева/, представляваща държавна такса във връзка с уважения граждански иск.

Присъдата подлежи на жалба и протест в 15 - дневен срок, считано от днес пред Окръжен съд - Хасково.

          

   

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

                                 

                                                  / Кремена Стамболиева /

                                

 

                                   Съдебни заседатели: 1.

 

                                                                       /С.Т./

 

                                                                       2.

 

                                                                       /С.С./

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

                                     М О Т И В И

 

към ПРИСЪДА №……. от 31.07.2012 година

    по НОХД №489/2012 година на Районен съд – Свиленград

 

град Свиленград, 02.08.2012 година

 

С Обвинителен акт по Досъдебно производство /ДП/ №145/2012 година по описа на РУ”П” - Свиленград, преписка с вх.№493/2012 година по описа на Районна прокуратура – Свиленград, Мария Кирилова – Прокурор при Районна прокуратура – Свиленград повдига обвинение на:

С.Ф.А., роден на *** ***, турчин, български гражданин, живущ ***, неграмотен, но може да полога подпис, неженен, ЕГН **********, осъждан, за това че на 28.03.2012 година в град Свиленград, област Хасково, в частен дом, находящ се на улица ”Княз Борис I” №22,  извършил действия с цел да възбуди и удовлетвори полово желание без съвкупление по отношение на лице ненавършило 14-годишна възраст – С.Д.Ш. на 13 години, родена на *** година, изразяващи се в държане, мастурбация и проникване на половия член на С.Ф.А. в ануса на С.Д.Ш., както и опипване на гърдите, раменете и краката, като блудството е извършено чрез употреба на сила - ритник в задника, удар на шамара зад врата, хващане с двете ръце на тялото и навеждането му и държане за хълбоците - престъпление по чл.149, ал.2, вр.ал.1 от НК.

В съдебно заседание подсъдимият С.Ф.А. и служебния му защитник – адвокат И.Б., заявяват, че признават изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на Обвинителния акт, като дават съгласието си в хода на съдебното следствие да не се събират доказателства за тези факти. Подсъдимият А. заявява, че разбира в какво е обвинен и се признава за виновен по повдигнатото му обвинение. Молят да му бъде наложено наказание „Лишаване от свобода” в минимален размер, което да се редуцира с 1/3. Сочи се, че предявеният граждански иск е допустим, но неоснователен по размер. От Съда се иска да определи размера на неимуществените вреди по справедливост.

Прокурор Мария Кирилова поддържа повдигнатото обвинение. Счита, че са налице предпоставките за прилагане на чл.58а от НК като на подсъдимия бъде наложено наказание „Лишаване от свобода” в размер на 4 години, което да се изтърпи ефективно в затворническо общежитие от закрит тип при първоначален „строг” режим след съответно редуциране на наказанието съгласно чл.58а, ал.1 от НК. Сочи, че следва да се приспадне времето, през което подсъдимият е бил задържан със Заповед по реда на ЗМВР, с Постановление на Районна прокуратура – Свиленград и с мярка за неотклонение „Задържане под стража”. Намира предявения граждански иск за допустим и основателен по размер.

Предявен е и е приет за съвместно разглеждане в настоящото наказателно производство граждански иск в размер на 10 000 лв., считано от датата на деянието /28.03.3012 година/, както и направените по делото разноски от страна на  Д.Д.Ш. като майка и законен представител на малолетното пострадало дете С.Д.Ш.. Д.Д.Ш. като майка и законен представител на малолетното пострадало дете С.Д.Ш. е конституирана и в процесуалното качество на частен обвинител. Повереникът на частния обвинител и граждански ищец – адвокат Борислав Йорданов моли за налагане на подсъдимия на наказание „Лишаване от свобода” в максимален размер и за уважаване на гражданския иск в пълния му предявен размер, ведно със законната лихва от 28.03.2012 година и за присъждане на направените по делото разноски.

На основание чл.372, ал.4, вр.чл.371, т.2 от НПК, Съдът, след като взе предвид, че самопризнанията на подсъдимия се подкрепят от събраните в ДП доказателства, с Определение обяви, че ще ползва самопризнанията, без да събира доказателства за фактите, изложени в обстоятелствената част на Обвинителния акт.

Фактите, на основание които Съдът постанови Присъдата си, се свеждат до следната, изложена в Обвинителния акт, фактическа обстановка:

Видно от приложените Справка за съдимост с рег.№353 от 10.07.2012 година, издадена от Районен съд – Свиленград и Бюлетини подсъдимият А. е осъждан:

        С Присъда №65 от 14.03.2007 година, постановена по НОХД №619/2006 година на Районен съд - Свиленград, влязла в сила на 29.03.2007 година, за престъпление по чл.152, ал.1, вр.чл.18, ал.1 от НК, извършено на 09.06.2006 година, С.Ф.А. е осъден на наказание „Лишаване от свобода” за срок от 1 година, което е отложено с изпитателен срок от 4 години;

         С Определение №444 от 18.10.2010 година, постановено по НОХД №453/2010 година на Районен съд - Свиленград, влязло в сила на 18.10.2010 година, за престъпление по чл.343в, ал.2, вр.ал.1, вр.чл.26, ал.1 от НК, извършено на 03.01.2010 година, на 09.02.2010 година и на 11.02.2010 година, на С.Ф.А. е наложено наказание „Пробация” със следните пробацинни мерки: „Задължителна регистрация по настоящ адрес” за срок от 3 години с периодичност 4 пъти седмично, „Задължителни периодични срещи с пробационен служител” за срок от 3 години, „Забрана да напущане на град Свиленград за повече от 24 часа без разрешение от пробационния служител или прокурор” за срок от 2 години и „Безвъзмезден труд в полза на обществото” по 320 часа годишно в рамките на 3 поредни години и

         С Определение №557 от 09.12.2010 година, постановено по НОХД №1000/2010 година на Районен съд - Свиленград, влязло в сила на 09.12.2010 година, за престъпление по чл.343в, ал.2, вр.ал.1 от НК, извършено на 20.06.2010 година, на С.Ф.А. е наложено наказание „Пробация” със следните пробацинни мерки: „Задължителна регистрация по настоящ адрес” за срок от 3 години с периодичност 4 пъти седмично, „Задължителни периодични срещи с пробационен служител” за срок от 3 години, „Забрана за напускане на град Свиленград за повече от 24 часа без разрешение от пробационния служител или прокурор” за срок от 2 години и „Безвъзмезден труд в полза на обществото” по 320 часа годишно в рамките на 3 поредни години.

        Последните две наказания са кумулирани с Определение №4 от 09.02.2011 година, постановено по ЧНД №9/2011 година по описа на Районен съд – Свиленград, влязло в сила на 24.02.2011 година.

Видно от Декларацията на семейно и материално положение и имотно състояние подсъдимият А. няма доходи, няма семейство и не притежава недвижими имоти и МПС - та.

Видно от Характеристична справка, изготвена от ПИ Г. Маджуров става ясно, че за подсъдимият А. няма данни да злоупотребява системно с алкохол или други силно упойващи вещества. Има склонност към насилствени действия спрямо други лица. Регистриран е като извършител на престъпления. Не се издирва от органите на полицията, на има криминална и съдебна регистрации.

        Пострадалата С.Д.Ш. е родена на *** година /видно от Удостоверение за раждане серия ВГ 97 №001695, издадено от Община – Свиленград/ и е ученичка в V-ти клас в СОУ „Д-р Петър Берон”. Живее с родителите си – свидетелката Д.Д.Ш. *** като родителите й нямат сключен граждански брак, но живеят на съпружески начала. Детето С. не е припозната от биологичния си баща Павел Сергеев Петков.

          На 28.03.2012 година свидетелката С.Ш. не отишла на училище, което редовно посещавала, тъй като нямала обувки, поради което около 10.30 часа сутринта тръгнала от дома си към китайския магазин, находящ се в центъра на град Свиленград, за да си купи обувки, за които баща й – Павел Петков дал 10 лв. На светофарите в квартал ”Простор” пострадалата С.Ш. срещнала своя приятелка - свидетелката А.С.И. и след кратък разговор последната решила да придружи свидетелката Ш. до китайския магазин.

           Двете се движили по улица ”С. Стамболов”, след което продължили да вървят покрай заведението „Сухата река” и градинката с люлките като вървели в посока „Червеното училище”. Точно в този момент към тях се приближил подсъдимият А., който пострадалата Ш. за първи път  виждали, а свидетелката А.И. била срещала и преди това. Подсъдимият С.А. им предложил да избършат прозорци срещу сумата от 15 лв. Въпреки че не познавали С.А. двете момичета се съгласили и тръгнали с него.

          Отишли до една новострояща се сграда, находяща се на улица ”Княз Борис” №22 в град Свиленград, която била собственост на свидетеля И.Р.К. и съпругата му. В сградата се съхранявали мебели втора употреба - собственост на свидетеля С.А.. От сградата подсъдимият А. имал ключ, даден му от собственика.

          Качили се на втория етаж на сградата, където подсъдимият С.А. дал на двете момичета да изпушат по една цигара, а малко след това донесъл на пострадалата С.Ш. едно кафе и десерти „Холидей” за двете момичета.

         Докато се хранили подсъдимият С.А. им обяснил, че трябва да остане само една от тях, тъй като шефът му искал само един човек, който да измие прозорците. Пострадалата Ш. решила да остане, защото имала нужда от тези пари, а свидетелката А.И. си тръгнала.

        Малко след като останали сами в сградата  дошъл свидетеля С.А., който заварил пострадалата С.Ш. да стои на един от диваните. Взел една витрина и маса за телевизор и напуснал сградата като след него подсъдимият С.А. заключил входната врата.

         Когато разбрала, че врата е заключена пострадала С.Ш. поискала да си тръгне и заявила на подсъдимия С.А., че ще се оплаче на баща си, но А. не я пуснал. Казал й, че ще я пусне едва когато му даде да я „ебе” /да правят секс/. Пострадалата Ш. му обяснила, че родителите й ще се карат ако не се прибере, при което подсъдимият С.А. я ударил с ритник по задните части и с шамара зад врата, след което същата се разплакала. Хванал я с двете си ръце, обърнал я с гръб към него и докато още я държал я навел на един червен стол. Свалил й дънките до коленете, хванал я за хълбоците и вкарал половия си член в нейния анус, при което детето извикало от болка.

        Подсъдимият А. извадил половия си член и накарал С.Ш. да седне на близкия диван, след което й разпоредил да хвана с ръце половия му член и да започне да го клати до като излезе бяла течност от него. Детето започнала да изпълнявана това което й казал подсъдимият А., който през това време опипвал гърдите й.

        След това А. започнал сам да мастурбира като продължил с едната ръка да опипва детето по раменете, гърдите и краката.

        След около 5 минути детето видяло, че от половия член на подсъдимият А. излезнала бяла течност, част от която паднала върху синьото му анцуково горнище с надпис „DIAMOND”, с което бил облечен, а друга част го опръскала в лицето.

         След като свършил, подсъдимият А. изпратил пострадалата до входната врата като на тръгване й казал да не казва нито на баща си, нито на полицията, а той отивал до банката да изтегли пари и да й купи златен пръстен.

         Свидетелката С.Ш. тръгнала към китайския магазин, но по пътя срещнала свои роднини и тогава решила да се прибере заедно с тях.

          Като се прибрала в дома си заварила баща си - Павел Петков, на когото разказала за случилото се и малко по - късно двамата се явили в РУ”П” - Свиленград и подали сигнал.

         В резултат на извършените оперативно - издирвателни мероприятия  от свидетеля Г.Д.Д. *** още същия ден като извършител на престъплението е установен подсъдимия С.Ф.А.. Задържан е за 24 часа със Заповед за полицейско задържане на лице по реда на ЗМВР, впоследствие с Постановление на Районна прокуратура – Свиленград от дата 29.03.3012 година и му е била взета постоянна мярка за неотклонение „Задържане под стража” от състав на Районен съд – Свиленград по ЧНД №250/2012 година.

           По време на проведената оперативна беседа подсъдимият А. обяснил на свидетеля Д., че накарал свидетелката С.Ш. да му пипа половият член, в следствие на което получил ерекция и спермата му паднала върху него, но отрекъл да е провел анален секс с нея.

            За случая бил уведомен дежурния разследващ полицай в РУ”П” -Свиленград, който посетил местопроизшествието и извършил оглед за което съставил Протокол от 28.03.2012 година.

            Същият ден подсъдимият А. предал доброволно дрехите, с които е бил облечен по време на извършените от него блудствени действия, а именно: 1 брой тениска с надпис „IMACЕ”, 1 брой черно на цвят яке с две бели ленти на ръкавите, 1 брой синьо  на цвят анцуково горнище  с надпис „DIAMOND” и 1 брой яке тъмно на цвят с надпис на гърба „ANNIVERSARY”, за което е изготвен Протокол от 28.03.2012 година, в който самият А. е посочил, че мастурбирал с ръката на момичето и че част от спермата му паднала върху анцуково му горнище с надпис „DIAMOND”.

          Видно от Заключението на изготвената по време на разследването Съдебномедицинска експертиза по писмени данни с №121/2012 година  на пострадалата С.Ш. от вещото лице д-р Х.Е. се установява, че при извършеното й освидетелстване на 28.03.2012 година, след извършените блудствени действия е констатирана запазена цялост на девствената ципа на детето. При прегледа експертът е установил не по - малко от 4 на брой спонтанно кървящи рагади на преходната лигавица на аналния пръстен в 12, 6, 5 и 9 часа на циферблата, лъчисто разположени като преходната лигавица е зачервена и кръвонаседната. В Заключението е отразено, че пострадалата Ш. не е водила полов живот и че цепковидните разкъсвания на преходната лигавица на аналния пръстен могат да се получат от механично въздействие в областта на ануса, каквото може да е аналното полово сношение извършено по времето и начина, описани от пострадалата Ш..

От приетата Комплексна съдебно психолого - психиатрична експертиза на пострадалата, изготвена от вещите лица д-р И.Н. и д-р Е.З. се установява, че детето С.Ш. не страда от психично заболяване и понастоящем е психично здрава. При проведеното психолого — психиатрично интервю с детето С.Ш. в „Центъра за психично здраве” ЕООД в град Стара Загора, експертите са установили, че детето е 12 годишно момиче, фамилно - без данни за обремененост, с правилно биологично, физическо и психическо развитие, съответно на възрастта му. След блудството е била в състояние на остра стресова реакция, която се характеризира с това, че настъпва след изключително тежки стресови събития. Според вещите лица при Ш. стресовата реакция остава с преходен характер и не са отчетени трайни последици върху психиката й, оплакванията отзвучават спонтанно -не се стига до намеса на специалист и/или медикаментозна терапия. Въз основа на тези констатации, вещите лица са направили извод, че към инкриминирания период Ш. е разбирала свойството и значението на извършеното и е могла да ръководи постъпките си, че може да участва в ДП и с нея да се извършват следствени действия като се има предвид възрастта.

 От Заключението на изготвената Биологична експертиза на веществени доказателства с №7/2012 година от вещото лице Б.Г. и от представените за изследване обекти: тениска с къс ръкав, яке с надпис на гърба „ANNIVERSARY” и фигура, наподобяваща бягащ кон, яке с бяла хоризонтална лента и анцуково горнище с надпис „DIAMOND”, вещото лице е констатирало, че по анцуковото горнище с надпис „DIAMOND” е доказано наличие на човешка сперма, която може да произхожда от подсъдимия С.Ф.А., а по другите обекти не се установило наличие на сперма.

По делото се извършени две разпознавания на подсъдимия С.А. от страна на свидетелката А.И. и на пострадалото дете С.Ш., които и двете са го разпознали.

По делото е представен и приет Социален доклад, изготвен от Дирекция „Социално подпомагане” – Свиленград, от който е видно, че детето С. е видимо в добро общо здравословно състояние, но се чувства че е под напрежение. Физическото й развитие отговаря на възрастта. Задоволяват се нуждите и потребностите на детето от родителите й. Получава необходимата обич и топлина, не е пренебрегвана. Има подкрепяща мрежа. Налице е емоционална привързаност.

Пред социалния работник майката и биологичния баща на детето споделят, че то е изгубило интерес да ходи на училище, тъй като децата му се подигравали. Намалило си успеха. Споделят, че е неспокойно и сънува кошмари.

Пред социалния работник детето С. е споделило, че се притеснява когато излиза от къщи.

Изводът на отдел „Закрила на детето” е че детето се отглежда при подходящи условия. Задоволяват се нуждите и потребностите му. Родителите имат положително отношение към обучението и образованието на детето.

При така изяснената фактическа обстановка Съдът достигна до единствено възможния и несъмнен извод, че с действията си подсъдимия С.Ф.А. е осъществил със­тава на престъплението по чл.149, ал.2, вр.ал.1 от НК.

Предмет на престъпното посегателство по чл.149 от НК е половата неприкосновенност на лице ненавършило 14-годишна възраст без значение от неговия пол.

От доказателствата по делото става ясно, че свидетелката С.Ш. е родена на *** година и към момента на деянието не е била навършила 14-годишна възраст, което обуславя квалифициране на деянието по чл.149 от НК.

От друга страна подсъдимият С.Ф.А. е наказателноотговорно лице и може да бъде субект на престъпно блудство с малолетен. Както към момента на деянието, така и към настоящия момент подсъдимият е пълнолетен и психически здрав.

От обективна страна изпълнителното деяние на престъплението е извършено чрез действие. Подсъдимият А. е извършил действия, които по своето естество и насоченост могат да възбудят и удовлетворят половото му желание без съвкупление. В случая извършените от А. блудствени действия са обективирани в държане, мастурбация и проникване на половия член на С.Ф.А. в ануса на С.Д.Ш., както и в опипване на гърдите, раменете и краката на пострадалото дете. Действията му обективно са били насочени към възбуждане и удовлетворяване на неговото собствено полово желание.  Специалната цел на блудствените действия се извежда и от самото естество на зоните от тялото на детето, по които е опипвал последното /, а именно ерогенни зони/, както и от другите действия, които е извършил /проникването в ануса на детето, държане на половия му член и мастурбацията/. Също от обективна страна, както вече бе посочено блудствените действия са били насочени към лице от женски пол, ненавършило 14 години, т.е. малолетно.

При осъществяване на блудствените действия с пострадалата, подсъдимият С.А. е използвал принуда. Осъществената от него принуда по отношение на пострадалата включва едната форма на изпълнителното деяние - сила. Силата се изразила в ритане на детето по дупето, шамаросване зад врата, хващане с двете ръце на тялото на детето, навеждането му и държане му за хълбоците. С тези действия подсъдимият я принудил да се подчини на волята му, като застане по избрания от него начин/поза и му позволи да извърши с нея блудствени действия каквито той пожелае.

От обективна страна, извършеното от подсъдимия блудство с малолетна е довършено, тъй като блудството е формално престъпление и като такова то се явява довършено с извършването на самото действие с цел възбуждане и/или удовлетворяване на полово желание без съвкупление, и без тази цел обективно да е била постигната.

От субективна страна, както по - горе бе посочено, подсъдимият е извършил блудствените действия с пряк умисъл, тъй като е съзнавал общественоопасния характер на своите действия, предвиждал е общественоопасните последици на тези свои действия и е искал настъпването на тези последици. Подсъдимият безспорно е съзнавал, че извършеното от него блудство е от естество да възбуди и удовлетвори половото му желание без съвкупление, като същевременно е съзнавал, че жертвата му е малолетно лице. От субективна страна е налице и особената цел на дееца, а именно чрез извършените действия да възбуди и удовлетвори половото си желание без съвкупление.

         Подсъдимият е съзнавал обществената опасност на извършваното и последиците му, но въпреки това е целял настъпването им поради ниското си гражданско съзнание, незачитане на установения правов ред в Държавата ни и неприкосновеността на личността, както и поради липсата у подсъдимия на каквито и да било морални задръжки и предвид обремененото му съдебно минало, които са и причина за осъществяване на престъплението.

           Съдът намира, че причините за извършване на престъплението са и желанието му да задоволи свое полово желание, без съвкупление, без значение съгласието или не на лицето, чрез което ще получи това удовлетворение, и игнорирайки обстоятелството от какво - като възраст и физическо съзряване, лице ще се възползва, за това, респ. възползвайки се от ниската му възраст и психическа незрялост и неустойчивост на принуда.

Подсъдимият С.Ф.А. е роден на *** ***, с ЕГН **********. Български гражданин е от турски произход. Живее в град Свиленград, ул.”Граничар” №30, област Хасково. Неграмотен е, но може да полога подпис. Неженен е. Осъждан е както вече бе посочено по – горе.

При определянето на вида и размера на наказанието, което следва да бъде наложено на подсъдимия за извършеното от него престъпление, Съдът се съобрази с предвиденото в съответните разпоредби на Особената част на НК /чл.149, ал.2, вр.ал.1 НК/ като вид и размер на санкцията за този вид престъпление /със задължителното приложение на чл.58а от НК с оглед на разпоредбата на чл.373, ал.2 от НПК/, отчете степента на обществената опасност както на извършителя, така и на  неговото деяние, взе предвид подбудите мотивирали подсъдимия да извърши конкретното престъпление, прецени и всички останали обстоятелства влияещи върху размера на отговорността и съответно спази изискванията, визирани в разпоредбата на чл.36 от НК относно постигането на целите на наказанието.

При обсъждането на въпроса какво наказание като размер следва да се наложи за извършеното престъпление, Съдът отчете като отегчаващо вината обстоятелството, че подсъдимият А. е извършил престъпление, което освен, че е тежко по смисъла на закона, е и много силно укоримо от морална гледна точка, доколкото поведението му спрямо пострадалата е признак за крайна човешка деградация и на тотална липса на задръжки и респект към човешката личност и неприкосновеността й. Като такова обстоятелство /отегчаващо отговорността на подсъдимия/ следва да се прецени много ниската възраст на пострадалото дете, характера и естеството на извършеното спрямо него, включително като интензивност, продължителност и последици за физическото и душевното й здраве. Като отегчаващи вината обстоятелства се отчетоха лошите му характеристични данни и факта, че този подсъдим има множество предходни осъждания, включително и за опит за изнасилване, които го характеризират като завършен престъпник, който следва да бъде изолиран възможно по - дълго време от обществото, за да му бъде попречено да върши подобни или други престъпления.

По тези причини и въз основа на тези обстоятелства Съдът направи извода за една значително по - висока от „обикновената” степен на обществена опасност както на подсъдимия, така и на извършеното от него.

От друга страна Съдът прецени като смекчаващи отговорността на подсъдимия обстоятелствата, че направи самопризнание на фактите в хода на съдебното производството и че се разкайва за стореното.

С оглед на така коментираните обстоятелства, имащи значение за размера на отговорността, както и предвид разпоредбата на чл.373, ал.2 от НПК относно задължителното приложение на чл.58а от НК, при превес на отегчаващите отговорността обстоятелства, при завишена обществена опасност на деянието и на дееца, Съдът постанови Присъдата си, с която призна подсъдимия С.Ф.А. за виновен за престъпление по чл.149, ал.2, вр.ал,1 от НК и му наложи справедливо наказание при условията на чл.54, ал.1 от НК в размер малко под средния, а именно „Лишаване от свобода” за срок от 4 години, като на основание чл.58а, ал.1 от НК намали размера на това наказание с една и трета и определи окончателния размер на наказанието „Лишаване от свобода” в размер на 2 години и 8 месеца.

          На основание чл.60, т.2, вр.чл.61, т.2 от ЗИНЗС наказанието „Лишаване от свобода” следва да се изтърпи при първоначален „строг” режим в затворнически общежитие от закрит тип, тъй като А. е бил осъждан.

На основание чл.59, ал.1, т.1 и т.2 от НК от наложеното спрямо подсъдимия С.Ф.А. наказание „Лишаване от свобода” следва да се приспадне времето, през което същият е бил задържан под стража със Заповед за задържане на основание чл.63, ал.1 от ЗМВР в 15.30 часа на 28.03.2012 година за срок от 24 часа, с Постановление на Районна прокуратура - Свиленград, считано от 16.30 часа на 29.03.2012 година до 30.03.2012 година и с мярка за неотклонение „Задържане под стража”, взета по ЧНД №250/2012 година на Районен съд – Свиленград, считано от 30.03.2012 година до момента на влизане в сила на Присъдата.

       Определеното при горепосочените съображения наказание на подсъдимия, Съдът намира за една адекватна на извършеното престъпление санкция и необходима за постигане на предвидените в чл.36 от НК цели, а именно - да се поправи и превъзпита осъдения към спазване на законите и добрите нрави, да се въздействува предупредително върху него, да му се отнеме възможността да върши други престъпления и да се въздействува възпитателно и предупредително върху другите членове на обществото.

Относно разноските:

        По делото се констатираха да са направени следните разноски – 30 лв. за устен превод от и на турски език, 45 лв. – възнаграждение на вещото лице д-р Х.Е., 200 лв. – възнаградения на вещите лица д-р И.Н. и д-р Е.З. и 230.30 лв. – възнаграждение и разходи на вещото лице Б.Г..  На основание чл.189, ал.2 от НПК направените по ДП разноски за преводач следва да останат за сметка на органа на ДП, а останалите разноски в общ размер на 475.30 лв. в съответствие с разпоредбата на чл.189, ал.3 от НПК следва да се възложат на подсъдимия.

         Относно веществените доказателства:

         В изпълнение на задължението си по чл.301, ал.1, т.11 от НПК, Съдът постанови веществените доказателства по делото, които са собственост на подсъдимия С.А. да му бъдат върнати лично или чрез упълномещено от него лице.

       Относно гражданския иск:

       С оглед осъдителната Присъда спрямо подсъдимия А., се явява изцяло доказан по основание предявеният от Д.Д.Ш. като майка и законен представител на малолетното пострадало дете С.Д.Ш. граждански иск на основание чл.45, ал.1 от ЗЗД. Несъмнено е, че вследствие на извършеното от подсъдимия престъпление детето е претърпяло неимуществени щети, изразяващи се в морални страдания, стрес и неудобство /видно от приложения по делото Социален доклад, който Съдът възприема изцяло, както и от свидетелските показания/.

На основание чл.52 от ЗЗД Съдът следва по справедливост да определи размера на обезщетението по гражданския иск.

В тази връзка Съдът взе предвид конкретните данни по делото за ниската възраст на пострадалата и негативния спомен, който случилото се е оставило у нея.

В същото време при определяне на конкретния размер на иска, Съдът отчете факта, че престъплението не е оставало трайни последици за здравето и психиката на пострадалата, а към настоящия момент самият подсъдим е в затруднено материално положение, тъй като няма доходи и понастоящем се намира в Затвора.  Поради това осъждането му да заплати твърде голям размер на обезщетението ще бъде една несправедлива репресия към него.

 Поради горното, Съдът намери за справедливо и уважи частично предявения на основание чл.84 и сл. от НПК граждански иск от Д.Д.Ш. като майка и законен представител на малолетното пострадало дете С.Д.Ш., като осъди подсъдимия С.А.Ф. да заплати на Д.Д.Ш. като майка и законен представител на малолетното пострадало дете С.Д.Ш., сумата от 7 000 лв., представляваща обезщетение за претърпените от престъплението неимуществени щети, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на увреждането – 28.03.2012 година до окончателното й изплащане, като гражданския иск в останалата му част до пълния предявен размер от 10 000 лева отхвърли като неоснователен.

          По делото се констатираха разноски, направени от гражданския ищец в размер на 200 лв. за адвокатски хонорар.

          С оглед изхода на спора, обстоятелството, че размерът на гражданския иск бе уважен частично и на основание чл.78, ал.1 от ГПК следва в полза на гражданския ищец да се присъдят част от направените по делото разноски в размер на 140 лв.

Относно държавната такса във връзка с гражданския иск:

Съдът осъди подсъдимия С.Ф.А. да заплати държавна такса върху размера на уважения граждански иск в размер на 280 лв.  

 Мотивиран от гореизложеното Съдът постанови Присъдата си.

 

                           

                              РАЙОНЕН  СЪДИЯ:

 

                                                                            / Кремена Стамболиева /