Решение по дело №118/2016 на Окръжен съд - Кюстендил

 

 

 

 

 

 

Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е  №67

 

гр.Кюстендил, 14.10.2019 г.

  

 

 

Кюстендилският окръжен съд, гражданска колегия, в открито заседание

 на седемнадесети април

през две хиляди и деветнадесета година в състав:

 

                            ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: ВАНЯ БОГОЕВА

 

 

при участието на секретаря: М. С.

след като разгледа докладваното от съдия: Ваня Богоева                             т. д. № 118

 по описа на КнОС  за 2016 г.и за да се произнесе, взе предвид:

 

 

„* АД – в несъстоятелност, със седалище и адрес на управление: гр. С., район **, ул. „* № *, ЕИК *, представлявано от А. Н. Д. и К. Х. М. – в качеството им на синдици е предявила срещу „**“ ЕООД, ЕИК * гр. С. и „* ЕООД, ЕИК *, гр. К. иск с правно основание чл.694 от ТЗ за признаване за установено, че вземанията на „**“ ЕООД към „* ЕООД, включени в Списъка на приетите предявени вземания по т.д. № 76/2014 г. по описа на КнОС с определение от 29.11.2016 г. по чл.692, ал.4 от ТЗ, постановено по т.д. № 88/2016  г. по описа на КнОС в общ размер на ** ллева, произтичащи от Договор за заем от 12.02.2015 г., сключен между „* ООД и „* ЕООД и Договор за цесия от 29.01.2015 г., сключен между „* ООД и „*“ ЕООД са несъществуващи.

В исковата молба се твърди, че „* АД – в несъстоятелност е кредитор в производството по несъстоятелност на „* ЕООД. Вземането на банката било включено в списъка на приетите вземания на кредиторите на „* ЕООД- в производство по несъстоятелност, като към момента на депозиране на исковата молба не било налице постановено по реда на чл.692 от ТЗ определение по отношение на това вземане. Ответникът „** ЕООД е предявил писмено своите вземания  в срока по чл.685 от ТЗ по т.д.№ 76/2014 г. по описа на КнОС в размер на ** лева, като за основание на вземането кредиторът сочел Договор за заем от 12.02.2014 г. и Договор за цесия от 29.01.2015 г.  Така предявеното вземане на „**“ ЕООД в общ размер на *лева било включено в списъка на неприетите вземания на кредиторите на „* ЕООД, като на основание чл.690 от ТЗ, „* ЕООД подало възражение срещу неприетото вземане, по което било образувано т.д. № 88/2016 г. по описа на КнОС.  С определение от 29.11.2016 г. по чл.692, ал.4 ТЗ, постановено по т.д. № 88/2016 г. по описа на КнОС, съдът е уважил възражението на „*“ ЕООД, като изключва от Списъка на неприетите в срока по чл.685 ТЗ вземания процесното вземане и го включва в списъка на предявените и приети вземания.

Ищцовото дружество изцяло оспорва включването в списъка на приетите вземания процесното вземане в размер на *лева на „* ЕООД, като се твърди, че същото е несъществуващо по следните причини: Между дружествата „* ООД и „* ЕООД не бил сключван договор за заем от 12.02.2014 г. и заемодателят не бил предал цитираната в договора сума, съответно се оспорва реалното предаване от „* ООД на „* ЕООД на сумите в заем по процесния договор за заем; Оспорва се също, дали ако е налице заверяване на сметките на заемополучателя с процесната сума, то не ставало ясно дали не е било извършено сторниране на операцията.  Сочи се, че не били представени платежни документи, установяващи ефективното заплащане на процесната сума. Оспорва се също така валидността на Договор за цесия от 29.01.2015 г., сключен между „* ООД и „** ЕООД, респективно се оспорва ответникът„* ЕООД да има реалното качество на цесионер. Договора за заем бил подписан между свързани лица, доколкото едноличен собственик на капитала на „* ЕООД бил „* ЕАД, член на съвета на директорите на което бил „* ЕООД, който пък бил едноличен собственик на капитала на „*“ ЕООД.  Представените Договор за заем от 12.02.2014 г. и Договор за цесия от 29.01.2015 г. по своята правна същност били частни писмени документи, подписани между свързани лица, които нямали достоверна дата и не се ползвали със законна формална сила или материална доказателствена сила. Същите се приемат за неавтентични.

В депозираните писмени отговори на ответниците ”* ЕООД  и „* ЕООД се твърди, че искът е недоказан, а по същество неоснователен. В съдебно заседание двете дружества не са изпратили представители, които да изразят становище по иска.

Синдикът на „* ЕООД, конституиран в настоящото производство съгласно чл.694, ал.4 от ТЗ (ред. ДВ бр.105/2016 г) е изразил становище, че искът е неоснователен.

Кюстендилският окръжен съд, след преценка на събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност и при условията на чл. 12 от ГПК, прие за установено следното:

От извършената служебна справка в търговския регистър по партидата на „* ЕООД се установи, че по отношение на същото е открито производство по несъстоятелност по т.д.№76/2014 г. по описа на КнОС с решение от 25.02.2016 г,. обявено в търговския регистър на 25.02.2016г.

Ответникът „* ЕООД на основание чл. 685, ал.1 от ТЗ  е предявило  пред синдика на „* ЕООД своите вземания в размер на *лева по т.д.№76/2014 г. по описа на КнОС. 

Видно от приложения по делото списък на неприетите предявени вземания в производството по несъстоятелност на „*ЕООД, синдикът не е приел  вземане в размер на *лева на „*“ ЕООД, произтичащо по  договора за заем от 12.02.2014 г. с „* ООД и последваща цесия от 29.01.2015 г.  

„*ООДД на основание чл. 690, ал.1 от ТЗ е възразило срещу този списък. С определение от 29.11.2016 г., постановено по ч.т.д. №88/2016 г. по описа на КнОС,  съдът е извършил промяна в списък № 1 с предявени в срока по чл. 685 от ТЗ, но неприети вземания на „*, като е изключил от списъка вземането на „Аквафинанс“ ЕООД и е включил вземането на дружеството в списъка на предявени в срока по чл. 685 от ТЗ и приети вземания.

Видно от представения по делото списък на приетите предявени вземания в производството по несъстоятелност на „* ЕООД „*АД- в несъстоятелност, е  кредитор на дружеството с приети в производството по несъстоятелност вземания.

По делото е  представен договор за заем от 12.02.2014 г. между „* ООД и „* ЕООД. В договора е посочено, че „*ООД предоставя заем на „* ЕООД в размер на *лева. Дружеството заемополучател се задължава предоставената му в заем сума да бъде преведена на „*ООД. 

По делото е представено нареждане за плащане, изходящо от „* ЕООД до „* ООД, с което на основание сключеният договор за заем от 12.02.2014 г.

                                                                                - 2 -

се нарежда сумата от *лева да бъде преведена от името на наредителя и за негова сметка на „*“ ООД.

От представеното по делото Уведомление до „* ЕООД от „* ООД е видно, че сумата от *лева е наредена по банковата сметка на „* ООД, което обстоятелство се потвърждава и от приложеното по делото платежно нареждане от 17.02.2014 г. /лист 35 от делото/.

До делото е представено копие от Договор за цесия от 29.01.2015 г., по силата на който „* ООД прехвърля вземането си към „* ЕООД по Договора за заем от 12.02.2014 г. на „**“ ЕООД. Съдът е открил производство за оспорване автентичността на представения договор за цесия, като е задължил ответника „*“ ЕООД да представи оригинала на оспорения договор за цесия, което не беше сторено, поради което същият е изключен от доказателствения материал по делото.

От така установената фактическа обстановка се налагат следните правни изводи:

Съдът счита, че предявеният иск е допустим. Срещу неприетото от синдика вземане в размер на ** лв. по договора за заем от  12.02.2014 г. „*” ЕООД в качеството си на кредитор на „* ЕООД е подало в срок възражение по чл. 690 ал. 1 ТЗ. С  определение от 29.11.2016 г., постановено по ч.т.д. №88/2016 г. по описа на КнОС  по реда на чл.692, ал.4 от ТЗ  съдът е уважил възражението и е включил вземането на дружество в списъка на приетите вземания. Следователно проведена е процедурата по предявяване на вземанията по чл.692, ал.3 и ал.4 от ТЗ. Установява се също, че ищцовата банка има качеството на кредитор на „*****”ЕООД.  Следователно е активно легитимирана да предяви отрицателния установителен иск. От извършената справка в търговския регистър се установява, че посоченото по-горе определение е било обявено на 30.11.2016 г., като 7- дневния  срок  е изтекъл на 07.12.2016 г. Видно от пощенска разписка, изходяща от „* ЕАД исковата молба, по която е образувано настоящото производство е  изпратена по пощата на 07.12.2016 г., т.е. в срока по чл. 694, ал.1 от ТЗ (ред. ДВ, бр. 38 от 2006 г.).   

Разгледан по същество, съдът счита, че  предявеният иск е основателен. Съображения:

Предмет на  иска с правно основание чл.694, ал.3, т.2 ТЗ е признаване  несъществуването на вземане на „*“ ЕООД към „* ЕООД, включено с определение на съда по чл.692, ал.4 от ТЗ в Списъка на приетите предявени вземания в общ размер на *лв. и произтичащо от договор за заем от 12.02.2014 г. В това производство в тежест на ответниците е да докажат съществуването на оспореното от ищеца вземане, т.е. наличието на валидно сключени между тях договори за заем, както и че сумите по тях са реално предадени. С оглед на горното е представен и приет като доказателство по делото договор за заем от 12.02.2014 г., видно от който „* ООД е предоставило на „* ЕООД сума в размер от *лв., която по нареждане на „* ЕООД е преведена на  „*“ ООД. „*“ ЕООД претендира вземането си към „* ЕООД въз основа на сключен между него и „*********“ ООД договор за цесия от 29.01.2015 г.  В тази връзка следва да се посочи следното:

Договорът за заем е реален и неформален, като за сключването му освен постигането на съгласие се изисква  и реалното предаване на заемната сума, за да възникне валидно задължение за заемополучателя да я върне. В случая, при налично оспорване от ищцовото дружество на реално предаване на заемната сума по процесния договор за заем, ответниците не доказаха изпълнението на този факт, както и качеството на кредитор по отношение на „* ЕООД на другия ответник „*“ ЕООД. По делото беше назначена съдебно – счетоводна експертиза, която задача бе да установи реалното предаване, респ. получаване на заемната сума. Същата не беше изпълнена по вина на ответните дружества, които неколкократно отказваха достъп на вещото лице до счетоводните документи, находящи се при тях. Т.е. ответните дружества не съумяха да докажат реалното предаване на заемната сума. След изключването на договора за цесия от 29.01.2015 г. от находящия се по делото доказателствен материал, ответника „*“ ЕООД не доказа и качеството си на кредитор по отношение на „* ЕООД.

По изложените съображения предявеният отрицателен установителен иск се приема за основателен и ще бъде уважен.

При този изход на спора и с оглед своевременно направеното искане за разноски, ответните дружества следва да бъде осъдени да заплатят на ищеца сторените разноски за юрисконсултско възнаграждение, изчислени по реда на чл.7, ал.2, т. 4 от НАРЕДБА № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, възлизащи на сумата от ** лева.  Ищецът дължи заплащане на д .т. в размер на *лева по сметка на КнОС.

Воден от горното, съдът

 

Р   Е   Ш    И    :

 

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по иска с правно основание чл.694, ал.3, т.2 ТЗ, предявен от  „* АД – в несъстоятелност, със седалище и адрес на управление: гр. С., р-н *, ул. „* №*, ЕИК **, представлявано от А. Н. Д. и К. Х. М. – в качеството им на синдици срещу „*“ ЕООД, ЕИК * със седалище и адрес на управление: гр. С., район * ул. „**“ №*, ет**, ст.***, представлявано от В. С. В. – Управител и „* ЕООД, ЕИК * със седалище и адрес на управление: гр. К., ул. „*” № *, представлявано от З. С. К. – Управител и Б.А.М. - синдик за признаване за установено, че вземането на „*“ ЕООД към „* ЕООД, включени в Списъка на приетите предявени вземания по т.д.№76/2014 г. по описа на КнОС с определение от 29.11.2016 г. по чл.692, ал.4 от ТЗ, постановено по т.д.№88/2016 г. по описа на КнОС в общ размер на **лева., произтичащо от Договор за заем от 12.02.2015 г., сключен между „* ООД и „* ЕООД и Договор за цесия от 29.01.2015 г., сключен между „* ООД и „*“ ЕООД е несъществуващо.

            ОСЪЖДА  „*“ ЕООД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление: гр. С., район * ул. „* №*, ет.*, ст.**, представлявано от В. С. В. – Управител и „* ЕООД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление: гр. К., ул. „*” № *, представлявано от З. С. К. – Управител и Б.А.М. - синдик да заплатят  държавна такса в бюджета на съдебната власт по сметка на Окръжен съд – Кюстендил в размер на *лева.

            ОСЪЖДА  „*“ ЕООД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление: гр. С., район * ул. „*“ №*, ет.*, ст.*, представлявано от В. С. В. – Управител и „* ЕООД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление: гр. К., ул. „*” № *представлявано от З. С. К. – Управител и Б.А.М. - синдик да заплатят  на * АД – в несъстоятелност, със седалище и адрес на управление: гр. С. р-н *, ул. „* №*, ЕИК * разноски по водене на делото в размер на *лева юрисконсултско възнаграждение.

            Решението подлежи на обжалване пред САС в двуседмичен срок от връчването му.

 

                                                                                                    ОКРЪЖЕН СЪДИЯ :