Р Е Ш Е Н И Е № 234
гр.Стара Загора, 14.06.2021г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Старозагорският административен съд, в публично съдебно заседание на дванадесети
май през две хиляди двадесет и първа година, в състав:
Председател: ГАЛИНА ДИНКОВА
Членове: КРЕМЕНА КОСТОВА-ГРОЗЕВА
СТИЛИЯН МАНОЛОВ
при секретар Зорница Делчева
и с участието на прокурора Гриша Мавров като
разгледа докладваното от съдия СТИЛИЯН МАНОЛОВ касационно административно дело
№230 по описа за 2021г., за да се произнесе съобрази следното:
Производството
е по реда на чл.208 и сл.
от Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във вр. чл.285,
ал.1, изр. второ от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража
/ЗИНЗС, ДВ бр.100/2019г., в сила от 01.01.2020г./.
Образувано е по касационна жалба, подадена от К.И.Ш.,
срещу Решение № 49 от 16.02.2021г., постановено по адм. дело №249/2020г. по
описа на Административен съд – Стара Загора, с което е отхвърлен иска на
касатора против Главна дирекция „Изпълнение на наказанията” гр.София за
присъждане на сумата 1 000 лева за причинени неимуществени вреди
вследствие незаконосъобразна административна дейност на администрацията на
Затвора гр.Стара Загора, изразяваща се в неосигуряването на възможност На Ш. да
получи колетна пратка за Великденските празници и да осъществи свиждане чрез
скайп връзка с близките си, поради неуведомяването му. В жалбата се сочи, че оспореното
решение е постановено изцяло въз основа на събраните по делото гласни
доказателства, които са неистина. Излагат се съображения, че касатора не се е
възползвал от правото си на колетна-хранителна пратка и свиждане чрез Скайп към
17-20 април 2020г. – Великден и това е, защото не е бил уведомен навреме от
ИСДВР – Н.К., което било негово служебно задължение. Обосновава се, че в
проведеното по делото съдебно заседание е представена нотариално заверена
клетвена декларация от друг лишен от свобода, в която са изложени
обстоятелства, които опровергават приобщените по делото свидетелски показания и
която декларация се явява доказателствено средство по смисъла на чл.39 от АПК,
тъй като според регламента на чл.43 от АПК, административният орган не може да
откаже приемане на писмена декларация, с която се установяват факти и
обстоятелства, а съгласно чл.44 от АПК, сведения от неучастващи в
производството лица се дават писмено. Моли се съда да отмени
първоинстанционното решение, като постановено при неправилно приложение на
материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила, и да
осъди ответника да му заплати претендираното с исковата молба обезщетение.
В съдебно заседание ищецът се явява лично и заявява,
че поддържа жалбата като в допълнение сочи, че в следствие на това, че Н.К. не
му е дал възможност да се възползва от правото си на свиждане по скайп е
претърпял от нерви и стрес хипертонична криза, която довела до микроинсулт и
микроинфаркт, като е посетил и Бърза помощ.
В постъпилия по делото писмен отговор от
ГД „Изпълнение на наказанията“ и в съдебно заседание процесуалния представител на
ответника оспорва подадената от К.Ш. касационна жалба като недоказана и
неоснователна. По подробно изложени съображения се моли съда да остави в сила
оспореното решение. Претендират се разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Окръжна прокуратура - Стара Загора, чрез участващия по
делото прокурор, дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната
жалба и моли съда да остави в сила решението на АС – Стара Загора.
Касационният състав на съда, след като обсъди
събраните по делото доказателства, наведеното от жалбоподателя касационно
основание, доводите и становищата на страните и като извърши на основание чл.218,
ал.2 от АПК служебна проверка на валидността, допустимостта и съответствието на
обжалваното съдебно решение с материалния закон, намира за установено следното:
Касационната жалба е подадена в законово установения
срок, от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен и е процесуално
допустима.
Разгледана по същество жалбата е неоснователна.
Производството пред Административен съд – Стара Загора
се е развило по реда на чл.203 и сл.
от АПК, вр. чл.285,
ал.1, вр. чл.284, ал.1
от ЗИНЗС по исковата молба на К.И.Ш., изтърпяващ наказание „лишаване
от свобода“ в Затвора - Стара Загора, против Главна дирекция „Изпълнение на
наказанията“, с която е предявен иск за присъждане на обезщетение в размер на 1
000 лв. за причинени неимуществени вреди вследствие незаконосъобразна
административна дейност на администрацията на Затвора гр.Стара Загора,
изразяваща се в неосигуряването на възможност на Ш. да получи колетна пратка за
Великденските празници и да осъществи свиждане чрез скайп връзка с близките си,
поради неуведомяването му. Конкретните твърдения в исковата молба са, че във
връзка с пандемията от Ковид 19 са били забранени свижданията и получаването на
хранителни пратки в Затвора гр.Стара Загора, като е била издадена заповед от
директора на ГДИН, във връзка с празника Великден. С тази заповед е наредено на
лишените от свобода да се разреши получаване на колетна хранителна пратка и
възможност за свиждане с близките им чрез скайп връзка. Посочено е, че ищецът
от 06.04.2020 година, във връзка със Заповед № 783/06.04.2020 година на
Началника на Затвора гр.Стара Загора, бил в постоянно заключено помещение, без
право да участва в колективни мероприятия, като служителят от Затвора Н.К. не
бил изпълнил служебните си задължения и не го бил уведомил за заповедта на Директора
на ГДИН. Изложени са съображения, че с това свое бездействие той го лишил от
правото му на свиждане и правото му на получаване на допълнителна хранителна
пратка.
Предвид обстоятелствата, изложени в исковата молба,
становищата и исканията на страните, съдът е събрал относимите към предмета на
спора доказателства и е изяснил фактическата обстановка. С решението си по
делото административният съд е отхвърлил предявения от Ш. против ГД „ИН“ иск за
сумата от 1 000 лева като неоснователен и недоказан. За да постанови този
резултат и след анализиране на относимите законови разпоредби на чл.86, ал.1,
т.2 и ал.3 от ЗИНЗС, както и на чл.72, чл.73, чл.82, ал.1 и чл.82, ал.3 от
ППЗИНЗС, съдът е приел, че задължение на затворническата администрация на
Затвора гр.Стара Загора е било да уведоми Ш. за възможността да осъществи
свиждане чрез скайп връзка и да получи по една допълнителна хранителна пратка
за Великденските празници. Обосновано е, че от събраните по делото писмени и
гласни доказателства е установено, че Ш. е бил уведомен за възможността му да
получи колетна хранителна пратка и да проведе свиждане чрез скайп връзка с
близките си. Изложени са съображения, че от една страна ИСДВР Колев е заявил категорично
пред съда, че той всеки ден е посещавал лишения от свобода и е придвижвал
кореспонденцията и молбите му, а от друга страна ищецът е провеждал телефонни
разговори ежедневно и в близост до информационното табло и е можел
да се осведоми за двете обяви. В заключение е посочено, че действително ищецът
е вдигнал високо кръвно налягане, бил е заведен в болница, но от медицинската
документация по делото се установило, че той страда от хипертония. По тези
съображения първоинстанционният съд е счел, че не е налице незаконосъобразно
бездействие от страна на служителите на ответника ГД „Изпълнение на наказанията“
по отношение на твърдяното ограничаване на правото на ищеца на свиждане и на получаване на допълнителна
хранителна пратка, поради което и е отхвърлил предявения иск.
Решението е валидно, допустимо и правилно.
Съдът е изяснил напълно фактическата обстановка по
делото, събрал е относимите за правилното решаване на спора доказателства, при
приложението на чл.284, ал.3 ЗИНЗС, обсъдил ги е в тяхната взаимна връзка и при съобразяване
разпоредбата на чл.284, ал.5 ЗИНЗС е направил верни правни изводи. Съгласно разпоредбата на
чл.284, ал.1 от ЗИНЗС държавата отговаря за вредите, причинени на лишени от
свобода или задържани под стража от специализираните органи по изпълнение на
наказанията в резултат на нарушения по чл.3, който в своята ал.1 предвижда, че
тези лица не могат да бъдат подлагани на изтезания, на жестоко, нечовешко или
унизително отношение. Според чл.284, ал.5 от ЗИНЗС в случаите по ал.1
настъпването на неимуществени вреди се предполага до доказване на противното.
Административният съд е направил правилен и обоснован
извод, изведен от установената по делото фактическа обстановка, че в случая не
е налице незаконосъобразно бездействие от страна на служители на ответника ГД
„Изпълнение на наказанията“ по отношение на твърдените в исковата молба
нарушения – ограничаване на правото на ищеца на свиждане и на получаване на допълнителна
хранителна пратка. Това е така, защото в първоинстанционното производство от
страна на К.Ш. не е посочено или представеното по делото нито едно
доказателство в подкрепа на тези твърдения. Презумпцията на чл.284, ал.5 от ЗИНЗС се отнася за настъпването на неимуществените вреди и не касае
установяването на фактите, обективиращи самото нарушение, доказателствената
тежест за установяване на което се носи изцяло от ищеца в условията на пълно и
главно доказване, при положение, че от специализираните органи по изпълнение на
наказанието е предоставена информация от значение за правилното установяване на
фактите по делото по реда на чл.284, ал.3 от ЗИНЗС. Нещо повече – видно от
протокола от проведеното по делото открито съдебно заседание от 08.12.2020г.
(л.88), председателят на състава на съда е предложил на ищеца да бъде разпитан
като свидетел лицето П.Д.Д., от което лице по делото е представена нотариално
заверена и подписана декларация. Във връзка с това от ищеца е направено
доказателствено искане това лице да бъде разпитано като свидетел по делото, но
веднага след това е заявен отказ от ищеца да се разпита това лице, поради което
и същото не е допуснато като свидетел по делото. Същевременно други релевантни доказателства
от ищеца за потвърждаване на твърденията му от исковата молба не са представени
по делото.
По отношение на представената декларация, в която се
съдържат сведения, които според касатора са свързани с предмета на делото,
следва да се посочи, че тази декларация, макар и нотариално заверена, не
представлява доказателствено средство, което доставя сведения за факти, тъй
като от една страна не е сред предвидените и уредени от ГПК източници на
сведения за подлежащите на доказване обстоятелства. От друга страна, посочените
от касатора норми на чл.43 и чл.44 от АПК, свързани с представяне на писмени
декларации пред административния орган и изискването на сведения от неучастващи
в производството лица, са неотносими към разглеждания случай. Това е така,
защото текста на чл.285, ал.1 от ЗИНЗС препраща към реда за разглеждането на
иска по правилата на глава единадесета от АПК. А според съдържащата се в тази
глава разпоредба на чл.204, ал.5 от АПК, за доказателствата в това производство
се прилагат правилата на ГПК. Следователно в производства от категорията на
настоящото не се предвижда доказването на относими към предмета на делото факти
и обстоятелства, да се извършва с писмени декларации. За пълнота следва да се
отбележи също, че разпоредбата на чл.43 от АПК задължава административния орган
(а не съда) да приеме писмена декларация, с която се установяват факти и
обстоятелства, но само когато специален закон не предвижда доказване по
определен начин или с определение средства. Другата посочена от касатора
разпоредба на чл.44, ал.2, вр. ал.1 от АПК сочи, че сведения се дават писмено,
когато това е нужно за изясняване на съществени факти и обстоятелства от
значение за производството, но само когато те не могат да бъдат установени по
друг начин. Тези изключения по отношение на писмените декларации,
регламентирани в чл.43 и чл.44 от АПК, не се отнасят за разглеждания случай.
Освен това макар с писмените декларации по чл.43 от АПК да могат да се заместят
в определени случаи свидетелските показания, с тях се доказват факти и обстоятелства
в административния, а не в граждански процес, какъвто е настоящия.
С оглед изложените съображения, правилен и обоснован е
извода на първоинстанционния съд, че не са доказани
сочените в исковата молба обстоятелства за неосигуряване на ищеца на възможност
да получи през 2020г. колетна пратка за Великденските празници и да осъществи
свиждане чрез скайп връзка с близките си, поради неуведомяването му. Напротив, от
събраните по делото гласни доказателства по безспорен начин е установено, че ИСДВР
– Н.К. е придвижвал кореспонденцията и молбите на касатора, като освен това
последният е провеждал и телефонни разговори ежедневно в близост до
информационното табло и е можел да се осведоми за съдържанието на обявите, с
които се разрешава пратки за Великденските празници, както и разговори по скайп.
Предвид на това не се установява твърдяното в исковата молба незаконосъобразно
бездействие на затворническата администрация, което да е в нарушение на чл.3 от ЗИНЗС, поради което касационната инстанция споделя доводите на първостепенния
съд, че не е налице първата предпоставка на иска по чл.284, ал.1 от ЗИНЗС,
обуславяща неговата основателност.
По изложените съображения АС – Стара Загора, тричленен
състав счита, че решението на първоинстанционния съд, с което иска с правно
основание чл.284, ал.1 от ЗИНЗС е отхвърлен, е правилно и законосъобразно,
поради отсъствие на касационни основания по чл.209 от АПК и следва да бъде
оставено в сила.
Съобразно разпоредбата на чл.286, ал.2 от ЗИНЗС, ако
искът бъде отхвърлен изцяло, съдът осъжда ищеца да заплати разноските по
производството. Разноските по производството, по аргумент от чл.75 и чл.76 от ГПК са средствата за възнаграждение на свидетели и вещи лица, т.е. разноските
направени по процесуални действия, които страната е искала да се извършат. По
аргумент от горните текстове на ГПК и разпоредбата на чл.286, ал.3 от ЗИНЗС,
отговорността на загубилия делото ищец за разноски се ограничава само до
разноските по производството. Обратно – при частично или пълно уважаване на
иска, ответникът заплаща на ищеца, както разноски за производството, така и
внесената ДТ и възнаграждение за един адвокат, ако е имал такъв, съразмерно
уважената част от иска. Отговорността за възнаграждението за адвокат, съответно
за юрисконсулт е предвидена отделно от законодателя и при липса на указания в
закона за възможността за търсене на такава отговорност, то такава не може да
се търси.
Водим от гореизложеното и на основание чл.221, ал.2,
предл.1 от АПК, Административен съд Стара Загора, тричленен състав
ОСТАВЯ
В СИЛА Решение № 49/16.02.2021г., постановено по
административно дело №249 по описа за 2020г. на Административен съд Стара
Загора.
ОСТАВЯ
без уважение искането на Главна дирекция „Изпълнение на
наказанията“ за присъждане на разноски.
Решението не
подлежи на обжалване и/или протестиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.