№ 478
гр. Варна, 21.07.2022 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и първи юли през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Радослав Кр. Славов
Членове:Дарина Ст. Маркова
Даниела Д. Томова
като разгледа докладваното от Даниела Д. Томова Въззивно частно
търговско дело № 20223001000317 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Образувано е по частна жалба вх. №12713/30.05.2022г. на ИГ. Ц., гражданин на
******, подадена чрез пълномощник адвокат О.А., ВАК, срещу определение
№630/28.04.2022г. на Варненски окръжен съд, постановено по т.д. №165/2022г. по
описа на същия съд, с което производството по делото е прекратено поради
недопустимост на предявените искове. Като излага основни теоретични постановки
относно същността на установителния иск и като преповтаря твърденията си по
фактите, от значение за основателност на поддържаните установителни искове
жалбоподателят счита, че обжалваното прекратително определение е немотивирано,
неправилно и постановено в противоречие с приложимите материалноправни норми и
установената по делото фактическа обстановка, поради което моли за неговата отмяна.
Частната жалба е подадена в срока по чл.275, ал.1 от ГПК от надлежна страна,
имаща интерес от обжалването, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт– чл.274,
ал.1, във вр. с чл.130 от ГПК, и е процесуално допустима. Внесена е и следващата се за
обжалването държавна такса.
С оглед конкретната хипотеза, в която е прекратено образуваното пред
сезирания окръжен съд исково производство, връчване на препис от частната жалба за
отговор в хипотезата на чл.276 ГПК не се дължи.
Съдът разгледа жалбата по реда на чл.278, ал.1 от ГПК, съобразно
изложените в нея оплаквания, и за да се произнесе, взе предвид следното:
1
С искова молба от 07.10.2020г. ищецът ИГ. Ц., гражданин на ******, роден на
********, с постоянно местоживеене в ******, е предявил осъдителен иск спрямо
ответника „Силвър Инвест” ЕООД, ЕИК *********, със седалище гр. Варна за
връщане на сумата 30 000 евро, представляваща предоставен на 21.08.2017г. и
невърнат паричен заем, ведно със законната лихва, считано от датата на предявяване
на исковата молба до окончателното плащане. По същата е било образувано т.д.
№1133/2020г. по описа на Варненски окръжен съд (ВОС).
По повод и във връзка с оспорването на ответника сключването на сочения от
ищеца заемен договор между страните и противопоставените насрещни твърдения, че
постъпилата на 21.08.2017г. по банковата му сметка сума от 30 000 евро му е
предоставена по сключен със С. Ц. писмен договор за заем от 21.08.2017г., заверен
препис от който представя, с допълнителната искова молба ищецът е поискал от
първоинстанционния Варненски окръжен съд (ВОС) да признае за установено в
отношенията между страните, че този договор за паричен заем от 21.08.2017г., сключен
между бившата му съпруга С. Ц. и ответното дружество, е нищожен поради
договарянето му с цел заобикаляне на императивна законова забрана, а в условие на
евентуалност - поради привидност на договарянето.
С постановеното по делото решение №365/13.10.2021г. съдът е отхвърлил така
предявените искове. Ищецът е обжалвал решението единствено в частта му по
отхвърлените два инцидентни установителни искове. В частта му, с която е отхвърлен
главният осъдителен иск първоинстанционното решение не е било обжалвано и е
влязло в сила.
С решение №69/08.03.2022г. по в.т.д. №726/2021г. въззивният Варненски
апелативен съд е обезсилил решението в обжалваната му част и е върнал делото за
ново разглеждане от друг състав на Окръжен съд Варна.
Двукратно новият съдебен състав е изискал от ищеца да обоснове конкретни
фактически твърдения за правния си интерес да търси установяване на
недействителност на чужд договор, в т.ч. и като посочи как това ще рефлектира в
собствената му правна сфера, и при съобразяване на влязлото в сила решение по
предходното т.д. №1133/2020г. на ВОС, с което е отречено съществуването на заемна
сделка между ищеца и ответното дружество.
Изложените от ищеца в представените допълнителни молби твърдения по
същество не се отличават от твърденията, с които първоначално исковете са въведени в
предмета на т.д. №1133/2020г. – договорът за паричен заем от 21.08.2017г. е сключен
между бившата му съпруга С. Ц. и ответното дружество; заемната сума от 30 000 евро
е била предоставена посредством извършен от ищеца банков превод от личната му
сметка по фирмената сметка на ответното дружество към момент, когато ищецът и С.
Ц. са били в брак и преди влошаването на отношенията между тях; чрез договор за
2
покупко-продажба на дружествен дял от 05.07.2018г. собствеността на ответното
дружество е преминала в С. Ц., а впоследствие същата е прехвърлила собствеността на
дружествените дялове на П. Ц. (неин син), който е и настоящия управител на
ответното дружество; със сключения договор за заем от 21.08.2017г. страните не са
желали отношенията между тях да се развият на плоскостта заемодател -
заемополучател, а са преследвали друга цел - заплащане на част от цената за недвижим
имот (Ателие №2), включен като актив на ответното дружество.
Съгласно принципа за диспозитивното начало, установен в чл.6 ГПК, ищецът е
този, който определя обхвата и предмета на търсената от него защита. Това ищецът
извършва като посочва в обстоятелствата част на исковата молба обстоятелствата и
правната норма (основанията на иска), а в петитума - правния резултат, който търси с
предявяването на иска (предмета на иска). Важно е също така да се отбележи, че
предметът на иска не може да се отклонява и следва основанията на иска. С други
думи търсеният с иска правен резултат трябва да съответства на неговите основания,
към които ще намерят проявление последиците от постановеното по този иск решение.
В процесния случай правният интерес на ищеца се свързва с постигане на
правен резултат, който да доведе до желаната от него промяна в правното му
положение, в основата на което стоят прехвърлените от него 30 000 евро по
договорения от неговата бивша съпруга паричен заем в полза на ответното дружество.
Този правен резултат е насочен към установяването на задължението на бившата
съпруга на ищеца да му възстанови въпросните суми. Следователно, субективните и
обективни измерения на правния интерес имат за адресат имуществените задължения
на бившата съпруга С. Ц. към самия ищец. Като средство за защита на този свой
правен интерес в случая ищецът е избрал воденето на иск за прогласяване
нищожността на въпросния договор за заем.
От една страна, резултатът от този иск няма да внесе промяна в браненото от
ищеца правно положение, тъй като искът за нищожност е насочен към изменение в
последиците на заемното правоотношение между неговата бивша съпруга и ответното
дружество, спрямо което ищецът се явява трето лице. Т.е., като лице, спрямо което
последиците на нищожността няма да се отразят върху задължаването на неговата
бивша съпруга с връщането на парите. По същия начин отхвърлянето на нищожността
на въпросното заемно правоотношение няма да доведе до погасяване или до
ограничаване по какъвто и да е начин на правото на ищеца да постигне задължаване на
бившата му съпруга с връщането на въпросните 30 000 евро. Следователно, ползваното
от ищеца правно средство не съответства на правния интерес, определен от самия него
в рамките на фактическия и правен контекст на основанията от предявения иск, тъй
като формулирания в петитума предмет на иска няма потенциал да доведе до
установяване или до отричане на задължението на бившата съпруга на ищеца С. Ц. да
3
му върне въпросните 30 000 евро.
Въз основа на горното, въззивния съд стига до извода, че ищецът не е изпълнил
задължението си да приведе иска за установяване на нищожност на договора за заем,
сключен между ответниците С. Ц. и „Силвър Инвест” ЕООД, в съответствие със
защитим правен интерес и първоинстанционния съд правилно е произнесъл неговата
недопустимост. Ето защо повдигнатото срещу първоинстанционното определение
обжалване следва да бъде оставено без уважение като неоснователно.
По изложените съображения съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение №630/28.04.2022г. на Варненски окръжен съд,
постановено по т.д. №165/2022г. по описа на ВОС.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може да бъде обжалвано пред Върховен касационен съд
на Република България, на основание чл.274, ал.3, т.1 от ГПК, с частна жалба,
предявена в едноседмичен срок от съобщаването му на жалбоподателя.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4