Решение по дело №271/2025 на Административен съд - Перник

 

Производството по реда чл.208 – чл.228 от АПК, във вр. с чл.63в от ЗАНН.

Образувано е по касационна жалба на А. Г. П. с [ЕГН] и адрес: [населено място], ул. ***** против Решение № 141/09.12.2024 г., постановено по НАХД № 187/2024 г. по описа на Районен съд – [община], с което е потвърден Електронен фиш серия К, № ****на ОДМВР – Перник, с който на основание чл.189, ал.4, във вр. чл.182, ал.2, т.5 от ЗДвП на жалбоподателката е наложено административно наказание глоба в размер на 400,00 лв. /четиристотин лева/ за извършено нарушение по чл.21, ал.2, вр. ал.1 от ЗДвП.

Касаторът А. П. излага оплаквания за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и неправилно приложение на закона - касационни основания по чл.348, ал.1, т.1 и т.2 от НПК, във вр. с чл.63, ал.1 от ЗАНН. Твърди, че при постановяване на обжалваното решение, районният съд не е извършил преценка на всички относими към спора доказателства и поради игнорирането им е издал акта при неизяснена и непълна фактическа обстановка. Навежда довод, че в процесния електронният фиш не се съдържат необходимите задължителни законоустановени реквизити. Счита, че посочената като нарушена правна норма е неясна, както и че при определяне на наказанието е приложена неотносима санкционна разпоредба. Излага съображение за опорочаване процедурата по чл.189, ал.5 от ЗДвП, тъй като при връчването на електронния фиш не й е предоставен снимков материал и образец на декларация, с която да посочи лицето, което е управлявало автомобила й на процесната дата, а това е нарушило и правото й на защита и т.н. Прави искане за отмяна на първоинстанционното решение и на потвърдения с него електронен фиш.

В съдебно заседание, касационният жалбоподател А. П. - редовно призована, не се явява и не изпраща представител.

Ответникът по касационната жалба – ОДМВР – Перник, редовно призован, не изпраща представител в съдебно заседание и не изразява становище по жалбата.

Окръжна прокуратура – Перник, чрез прокурор Д. Д., изразява становище за неоснователност на касационната жалба и пледира и за оставянето й без уважение. Предлага на съда да остави в сила решението на Районен съд – Р. като правилно и законосъобразно.

Настоящият касационен състав, на основание чл.218 от АПК, като прецени процесуалните предпоставки за допустимост, обсъди изложените от страните съображения и провери служебно валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното решение със закона, намери следното:

Касационната жалба е подадена в срока по чл.211, ал.1 от АПК, от лице по чл.210, ал.1 от АПК, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. С оглед на това тя е процесуално допустима.

Разгледана по същество е основателна.

Съображенията са следните:

За да постанови обжалваният съдебен акт, Районен съд – Р. е приел за установено, че на 16.09.2022 г., в 14,17 ч., в [община], АМ „С.“, км 34+900, ПВ [населено място] село, жалбоподателката А. Г. П., като водач на МПС – лек автомобил „Тойота ****, с рег. № [рег. номер], е управлявала същия към [населено място] със скорост 161 км/ч, при ограничение на скоростта от 120 км/ч, въведено с ПЗ В26 и по този начин е превишила максималнодопустимата скорост за съответния пътен участък с 41 км/ч. Горното било установено и заснето с Автоматизирано техническо средство № *****, а водачът на автомобила е установен при извършена служебна справка в системата на КАТ.

За извършеното административно нарушение по чл.21, ал.2, вр. ал.1 от ЗДвП, срещу касационната жалбоподателка, в качеството й на собственик на лекия автомобил с рег. № [рег. номер] е издаден процесния Електронен фиш серия К, № **** на ОДМВР – Перник, с който на основание чл.189, ал.4, във вр. чл.182, ал.2, т.5 от ЗДвП на жалбоподателката е наложено административно наказание глоба в размер на 400,00 лв. /четиристотин лева/ за извършено нарушение по чл.21, ал.2, вр. ал.1 от ЗДвП. Електронният фиш е връчен на адресата на 01.06.2024 г.

При горните данни районният съд е достигнал до извода, че заснемането на административното нарушение е извършено с одобрен тип техническо средство, което към момента на заснемането е било технически изправно. Приел е, че установяването на нарушението е извършено при спазване на правилата за това и от изготвените веществени доказателства по безспорен начин се установяват елементите от фактическия състав на административното нарушение, за санкционирането на което е издаден електронният фиш. Посочил е, че деянието правилно е квалифицирано като административно нарушение по чл.21, ал.2, вр. ал. 1 от ЗДвП, за което на извършителя е наложено предвиденото за него наказание в чл.182, ал.2, т.5 от ЗДвП, а именно: глоба в размер на 400 лв.

Настоящият състав намира, че обжалваното решение е постановено от компетентен съд, в рамките на правомощията му, при надлежното му сезиране с допустима жалба, поради което е валидно и допустимо.

Същото обаче е неправилно.

Електронният фиш формално отговаря на изискванията за съдържание на чл.189, ал.4, изр.2-ро от ЗДвП - отразени са данни за териториалната структура на Министерството на вътрешните работи, на чиято територия е установено нарушението, мястото, датата, точния час на извършване на нарушението, регистрационния номер на моторното превозно средство, собственика, на когото е регистрирано, описание на нарушението, нарушените разпоредби, размера на глобата, срока, сметката или мястото на доброволното й заплащане. Оформен е в съответствие с образеца, утвърден със заповед № ****04.02.2011 г. на министъра на вътрешните работи.

По делото е приложен Протокол за използване на автоматизирано техническо средство или система рег. № ****.2022 г., представляващ протокол по чл.10, ал.1 от Наредба № 8121з-532 от 12 май 2015 г. за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства или системи за контрол на правилата за движение по пътищата /Наредба № 8121з-532/12.05.2015 г. или Наредбата/. От първоинстанционния съд е прието, че той отговаря на законоустановените изисквания и съдържа всички нормативно изискуеми реквизити, а записите в съдържанието му, съпоставени с данните в електронния фиш, позволяват формиране на еднозначен извод, че протоколът е относим към описаното в последния нарушение.

Видно е, че протоколът по чл.10, ал.1 от Наредбата съдържа информация за автоматизираното техническо средство, с което е извършван контрола на пътното движение в часовия диапазон между 14:05 и 15:45 ч. на 16.09.2022 г., , а също така за мястото, на което то е поставено - ПВ [населено място], [община], АМ С., км 34+900. Отбелязано е също, че общото ограничение на скоростта е 120 км/ч и същото е въведено с пътен знак, но също така е вписано, че разстоянието от пътния знак с въведено ограничение до АТСС в метри е 600.

Като доказателство по делото е приета Схема на организация на движение на АМ „С.“ при км 34+900. Тя е представена от Агенция „Пътна инфраструктура“ и на нея е отбелязано мястото, на което е поставен ПЗ В26 /120 км/ч/, а именно: на км 31+006. В съпроводителното писмо от АПИ също е потвърдено, че ПЗ В26 е поставен на км 31+006. Следователно, тъй като съгласно вписването в протокола по чл.10, ал.1 от Наредбата АТСС е било поставено на 600 м след знака за ограничение на скоростта, то се е намирало на км 31+606. Предвид обстоятелството, че е било насочено да отчита скоростта на приближаващите се автомобили, движещи се в посока от [населено място] към [населено място], пътният участък, в който би могло да е извършено процесното нарушение е в диапазона между км 31+006 /където е поставен знак В26/ и км 31+606 /където се е намирало АТСС/. В електронният фиш обаче е вписано място на нарушението км 34+900, което е на значително разстояние след АТСС /на 3294 м/. Този факт поражда основателни съмнения относно мястото, на което е заснет автомобила на касационната жалбоподателка и дали същото попада в обхвата на действие на пътния знак, с който е въведено ограничението на скоростта, а оттам дали е спазено изискването на чл.8 от Наредбата, съгласно която разпоредба при контрол на въведено с пътен знак ограничение на скоростта мястото за разполагане на АТСС се определя така, че измерителят му да сработва след навлизане на превозното средство в зоната с ограничение на скоростта.

Горното обстоятелство е от съществено значение за съставомерността на деянието по посочената в електронния фиш разпоредба, а наред с това навежда на извод, че е компрометирана процедурата по съставянето му, още повече че в съставения протокол липсват данни за начало и край на контролирания участък, които съгласно одобрения образец са задължителни реквизити от съдържанието му. Следователно, в процесния случай, част от кумулативно определените изисквания, съобразно нормативната уредба на процедурата по установяване на нарушения с АТТС, не са удовлетворени.

Изискването за надлежно съставяне на протокола по чл.10, ал.1 от Наредбата не е самоцелно, тъй като той служи като доказателство за мястото на контрол, времето на контрол, режима на измерване на АТСС. Ненадлежното попълване и липсата на доказателства за тези обстоятелства водят до несигурност и съмнения относно верността на измерването и противоречат на правилото, че административнонаказателната отговорност не може да почива на предположения.

Ето защо, при неизпълнението на кумулативно предвидените от законодателя условия, по делото не е удостоверено, че процесното АТСС е законосъобразно приведено в работен режим на твърдяното място и време, откъдето и нарушението не е безспорно доказано.

С оглед на горните констатации, касационната инстанция намира за основателно оплакването на касационния жалбоподател, че оспореното решение е постановено при непълно и незадълбочено изследване на фактите, тъй като не са взети предвид и не са обсъдени в тяхната логическа взаимовръзка всички събрани и относими към спора доказателства.

Отразената в електронният фиш фактическа обстановка не е установена по ясен и безспорен начин от събраните по делото доказателства. Нарушен е основен принцип в наказателния процес – принципа на разкриване на обективната истина чрез прилагане на всички предвидени от закона мерки и по реда и със средствата, предвидени в НПК – по чл.13 и чл.14 от НПК, които се прилагат субсидиарно в административнонаказателното производство по силата на препращащата разпоредба на чл.84 от ЗАНН.

Предвид изложеното, настоящият касационен състав на Административен съд – Перник намира, че обжалваното решение е валидно и допустимо, но несъответстващо на материалния закон. Налице са релевираните в касационната жалба касационни основания за отмяната му по чл.348, ал.1, т.1 и т.2 от НПК. Затова на основание чл.221, ал.2 от АПК следва да бъде отменено, както и следва да бъде отменен потвърдения с него електронен фиш.

При този изход на спора поради липса на заявена претенция от страна на жалбоподателката за присъждане на направени по делото разноски, съдът не дължи произнасяне по този въпрос.

Мотивиран от горното и на основание чл.221, ал.2 от АПК, във връзка с чл.63, ал.1, изр.2 от ЗАНН, касационен състав при Административен съд – Перник

 

Р Е Ш И :

 

ОТМЕНЯ Решение № 141/09.12.2024 г., постановено по АНД № 187/2024 г. по описа на Районен съд – Р. и вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ОТМЕНЯ Електронен фиш серия К, № **** издаден от ОДМВР – Перник, с който на А. Г. П. с [ЕГН] е наложено административно наказание глоба в размер на 400 лв. /четиристотин лева/.

РЕШЕНИЕТО е окончателно.