Решение по дело №93/2022 на Административен съд - Варна

Номер на акта: 485
Дата: 13 април 2022 г. (в сила от 13 април 2022 г.)
Съдия: Таня Райкова Димитрова Стоянова
Дело: 20227050700093
Тип на делото: Касационно административно наказателно дело
Дата на образуване: 19 януари 2022 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

№ ………

………………., град Варна

 

В    И  М  Е  Т  О    Н  А    Н  А  Р  О  Д  А

                                                                                     

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ВАРНА, VІІ тричленен състав, в публично съдебно заседание на тридесет и първи март през две хиляди двадесет и втора година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ЖЕЛЯЗКОВА

                                                                                  ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯНА ШИРВАНЯН

        ТАНЯ ДИМИТРОВА

При участието на прокурора при ОП-Варна СИЛВИЯН ИВАНОВ и секретаря Румела Михайлова, разгледа докладваното от съдия Т. Димитрова кас. адм. нак. д. № 93/2022 г. по описа на АдмС - Варна, като за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 73 от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Образувано е по искане на Александър А. – прокурор в Окръжна прокуратура – Варна за възобновяване на административнонаказателното производство по наложената глоба с Наказателно постановление (НП) № 03-011636 от 31.07.2019 г., издадено от Директора на Дирекция „Инспекция по труда“ – Варна.

В искането се сочи, че с процесното НП на В.А.В., с ЕГН ********** е наложена глоба в размер на 500 лева за извършено на 27.06.2019 г. нарушение на чл. 126, т. 6 от Кодекса на труда КТ), във вр. с чл. 34, ал. 1, т. 1 и чл. 33 от Закона за здравословни и безопасни условия на труд (ЗЗБУТ), във вр. с чл. 80, ал. 1 от Наредба № 2/22.03.2004 г. за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд при извършване на строителни и монтажни работи. Същевременно с Постановление на следовател от 09.04.2021 г. по досъдебно производство № 98/2019 г. по описа на Окръжен следствен отдел при ОП – Варна, В.А.В. е привлечен в качеството на обвиняем за това, че на 27.06.2019 г., поради незнание и немарливо изпълнение на правно регламентирана дейност, представляваща източник на повишена опасност – леене на бетон с автопомпа, причинил по непредпазливост смъртта на А.Х.С. – престъпление по чл. 123, ал. 1 от Наказателния кодекс НК). Сочи се, че от наблюдаващия прокурор – Александър А., е внесен обвинителен акт и е образувано НОХД № 1043/2021 г. по описа на Окръжен съд – Варна (ОС – Варна), по което е постановено Определение № 929 от 10.11.2021 г., последното обжалвано от защитника на В.А.В. ***. С протоколно определение № 249 от 03.12.2021 г. Апелативен съд – Варна приема, че е налице идентичност между воденото наказателно производство по НОХД № 1043/2021 г. на ОС – Варна и административнонаказателното производство срещу В.А.В. по издаденото НП № 03-011636/31.07.2019 г. на Директора на Дирекция „Инспекция по труда“ – Варна, поради което е спрял наказателното производство по НОХД № 1043/2021 г. на ОС – Варна и е указал на прокурора да започне изпълнение на процедурата по чл. 24, ал. 4 от Наказателно-процесуалния кодекс (НПК). Позовавайки се на т. 1.2.1. от Тълкувателно решение № 3/22.12.2015 г. на ОСНК на ВКС и на приключилото първо по ред административнонаказателно производство, прокурорът намира, че се налице предпоставките по чл. 70, ал. 2, т. 5 ЗАНН – деянието, за което е приключило административнонаказателното производство съставлява престъпление, и отправя предложение за възобновяване на административнонаказателното производство по процесното НП.

В хода на делото вносителят на искането за възобновяване го поддържа, като иска съдът да прекрати административнонаказателното производство.

Ответникът в касационното производство – Директорът на Дирекция „Инспекция по труда“ – Варна, представляван от Д.О. – Началник отдел „АПИО“ в Дирекция „Инспекция по труда“ – Варна, намира искането за неоснователно, т.к. е постигната търсената отговорност – наказателното постановление е влязло в сила и е извършено плащане на наложената глоба.

Заинтересованата страна – В.А.В., заявява, че за него е приключило административнонаказателното производство и той си е платил.

Съдът, като прецени доводите на страните, фактите, извеждащите се от доказателствата по делото, намира за установено следното:

Със съставянето на Акт за установяване на административно нарушение (АУАН) № 03-011636/25.07.2019 г., срещу В.А.В., с ЕГН ********** е образувано административнонаказателно производство за това, че в качеството си на шофьор на тежкотоварен автомобил, на 27.06.2019 г., в строителен обект „пътека, паркомясто и ограда“ в ПИ с идентификатор 10135.5401.4099 в кв. „Галата“ на гр. Варна, допуснал неспазване на правилата и нормите за здравословни и безопасни условия на труд, в това число и работна инструкция за работа с автобетонпомпа, като е извършил движение с рамото на бетонпомпата в близост до въздушен електропровод и поради скъсяване на разстоянието на най-близката част на машината и най-външната част на електропровода и бетонпомпата попада под напрежение, опасно за живота и здравето на работещите, вследствие на което през нея протича електрически ток, който поразява Асен Христов Симов – общ работник, държащ „хобота“ за извършване на дейност по изливане на бетон, което води до летален изход за последния.

С оглед на така установеното, въз основа на посочения АУАН, с Наказателно постановление № 03-011636 от 31.07.2019 г., издадено от Директора на Дирекция „Инспекция по труда“ – Варна, на основание чл. 416, ал. 5, във вр. с чл. 413, ал. 1 КТ, на В.А.В., с ЕГН ********** е наложена глоба в размер на 500 лева за извършено нарушение на чл. 126, т. 6 КТ, във вр. с чл. 34, ал. 1, т. 1 и чл. 33 ЗЗБУТ, във вр. с чл. 80, ал. 1 от Наредба № 2/22.03.2004 г. за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд при извършване на строителни и монтажни работи. Наказателното постановление е връчено на лицето на 16.08.2019 г. и същото, като необжалвано, е влязло в сила на 24.08.2019 г.

На 27.06.2019 г. е образувано Досъдебно производство № 98/2019 г. по описа на Окръжен следствен отдел при ОП – Варна, по което с постановление на следовател от 12.04.2021 г. В.А.В. е привлечен в качеството на обвиняем за това, че за това, че на 27.06.2019 г., в гр. Варна, м-т „Боровец“, парцел 4099, в условията на независимо съпричиняване, поради немарливо изпълнение на правно регламентирана дейност – шофьор на товарен автомобил и оператор на автобетонпомпа мискер М. Ман, с рег. № В****ВН, собственост на „Динев транс“ ЕООД, поради незнание и немарливо изпълнение на процесната правнорегламентирана дейност, представляваща източник на повишена опасност – леене на бетон с автопомпа, причинил по непредпазливост смъртта на А.Х.С., като нарушил чл. 126, т. 5, 6 и 11 КТ, чл. 34, ал. 1, т. 1 ЗЗБУТ, чл. 194, ал. 2 от Наредба № 7/23.09.1999 г. за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд на работните места и при използване на работното оборудване, чл. 80, ал. 1 от Наредба № 2/22.03.2004 г. за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд при извършване на строителни и монтажни работи, чл. 176 от Наредба № 16-116/08.02.2008 г. за техническа експлоатация на енергообзавеждането, чл. 9 от Наредба № 12/27.12.2004 г. за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд при работа с автомобили, т. 2 от Инструкция за експлоатация и поддръжка на автобетонпомпа - престъпление по чл. 123, ал. 1 от Наказателния кодекс НК).

НОХД № 20213100201043/2021 г. на ОС – Варна е образувано по внесен обвинителен акт срещу подсъдимите В.А.В. и В.В.М. за престъпление по чл. 123, ал. 1 НК, като съдът се е произнесъл на основание чл. 248, ал. 5, т. 4 и ал. 6 НПК с Определение № 929 от 10.11.2021 г. на Окръжен съд – Варна.

Във връзка с частна жалба на подсъдимия В.В. срещу посоченото определение, с Определение № 249 от 03.12.2021 г. по в.ч.н.д. № 20213000600396/2021 г. на Апелативен съд Варна е отменено Определение № 929 от 10.11.2021 г. на Окръжен съд – Варна и е спряно наказателното производство по НОХД № 1043/2021 г. на Окръжен съд – Варна на основание чл. 25, ал. 1, т. 5 НПК. В мотивите на определението на апелативния съд е посочено, че в хода на разследването е извършена проверка от органите на Инспекцията по труда, които в резултат на своята контролна дейност са достигнали до извода, че двамата подсъдими са извършили и административни нарушения, за които са издадени наказателни постановления, а за развитието на административнонаказателния процес няма данни по делото. Апелативният съд приема, че е в хипотезата на т. 1 от Тълкувателно решение № 3 от 2015 г. на ВКС, т.к.: налице е идентичност между субектите и фактите, разгледани и приети за установени в административнонаказателното производство и тези, посочени в обвинителния акт; срещу В.В. и Владимир Милев са издадени наказателни постановления, за които не е известно да са обжалвани; доколкото административнонаказателното производство има наказателен характер по смисъла на ЕКПЧ, същото представлява пречка за провеждане на наказателното производство; в съответствие с тълкувателното решение (т.1.1), производството по НОХД № 1043/2021 г. на Окръжен съд – Варна следва да бъде спряно, за изпълнение на процедурата по чл. 24, ал. 4 НПК и да бъде изпратено определението на наблюдаващия прокурор по компетентност, съобразно чл. 72, ал. 1, пр. 2 ЗАНН, във вр. с чл. 70, б. „д“ ЗАНН.

Настоящият състав на съда констатира, че на 24.09.2020 г. наблюдаващият прокурор Александър А. е бил уведомен с писмо от Директора на Дирекция „Инспекция по труда“ Варна (л. 3, том 4 от ДП № 98/2019 г.), че Наказателно постановление № 03-011636/31.07.2019 г. не е обжалвано, влязло е в сила и е платено, като същото е приложено към писмото (л. 13, т. 4 от ДП № 98/2019 г.)

Така установената фактическа обстановка налага следните правни изводи:

Искането за възобновяване на процесното административнонаказателното производство, предмет на разглеждане в настоящото производство, е допустимо. Същото изхожда от Александър А. - наблюдаващ прокурор в Окръжна прокуратура – Варна по Досъдебно производство № 98/2019 г. по описа на ОСлО при ОП - Варна, който, съгласно чл. 72, ал. 1, т. 1 ЗАНН, е компетентният да направи искането за възобновяване по чл. 70, ал. 2, т. 5 ЗАНН орган. Искането за възобновяване в хипотезата на чл. 70, ал. 2, т. 5 ЗАНН не е обвързано със срок.

Разгледано по същество, искането е и основателно.

Фактическият състав, обуславящ наличието на основания за възобновяване на административнонаказателното производство, в хипотезата на чл. 70, ал. 2, т. 5 ЗАНН, включва два кумулативни елемента: 1/ приключило административнонаказателно производство с влязло в сила НП с наложено на дееца административно наказание; и 2/ висящо наказателно производство за същото деяние, което деяние представлява престъпление.

Проведеното административнонаказателно производство в случая е започнало на 25.07.2019 г. със съставянето на АУАН, т.е. след образуването на 27.06.2019 г. на досъдебното производство, но е приключило първо, преди по отношение на двамата обвиняеми, а впоследствие и подсъдими да приключи наказателното производство. Наказателно постановление № 03-011636/31.07.2019 г. на Директора на Дирекция „Инспекция по труда“ – Варна е влязло в сила на 24.08.2019 г.

Основните обвинителни факти са установени в случая с надлежните наказателното постановление и обвинителния акт, като същите са идентични по съдържание. И в административнонаказателното обвинение, и в обвинителния акт се сочи, че деянието е извършено на 27.06.2019 г. от В.А.В. (и втория подсъдим – В.В.М.) в строителен обект „пътека, паркомясто и ограда“ в ПИ с идентификатор 10135.5401.4099 в кв. „Галата“ на гр. Варна и се състои в неспазване на правилата и нормите за здравословни и безопасни условия на труд, в това число и работна инструкция за работа с автобетонпомпа / незнание и немарливо изпълнение на процесната правнорегламентирана дейност, представляваща източник на повишена опасност – леене на бетон с автопомпа, състоящо се в извършване на движение с рамото на бетонпомпата в близост до въздушен електропровод и поради скъсяване на разстоянието на най-близката част на машината и най-външната част на електропровода и бетонпомпата попада под напрежение, опасно за живота и здравето на работещите, вследствие на което през нея протича електрически ток, който поразява А.Х.С. – общ работник, държащ „хобота“ за извършване на дейност по изливане на бетон, което води до летален изход за последния.

Процесното деяние е квалифицирано от административнонаказващия орган като нарушение на чл. 126, т. 6 КТ, във вр. с чл. 34, ал. 1, т. 1 и чл. 33 ЗЗБУТ, във вр. с чл. 80, ал. 1 от Наредба № 2/22.03.2004 г. за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд при извършване на строителни и монтажни работи и на основание чл. 413, ал. 1 КТ, на В.А.В. е наложена глоба в размер на 500 лева. Съгласно чл. 413, ал. 1 КТ, който наруши правилата за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труда, ако не подлежи на по-тежко наказание, се наказва с глоба в размер от 100 до 500.

Държавното обвинение е квалифицирало деянието като престъпление по чл. 123, ал. 1 НК, съгласно която норма, който причини другиму смърт поради незнание или немарливо изпълнение на занятие или на друга правно регламентирана дейност, представляващи източник на повишена опасност, се наказва с лишаване от свобода от една до шест години.

Административнонаказателната норма на чл. 413, ал. 1 КТ субсумира факти в диспозицията си, идентични с тези на наказателната разпоредба на чл. 123, ал. 1 НК. В случая едно и също поведение на осъденото лице – нарушаване на правилата за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд при леене на бетон, вследствие на което е причинена смърт на друго лице, се оценява и попада в приложното поле и на двете производства. При административното нарушение степента на засягане на обществените отношения е по-ниска, но не и по-различна. И с двата вида санкции се защитават обществените интереси от вреди, настъпващи от неспазване на правилата за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд и правно регламентираните дейности. Разликата е в степента на засягане на защитените обществени отношения, която е очевидно въпрос на преценка от съответните правоприлагащи органи.

Не съществува спор, че когато деянието, поради по-високата степен на обществена опасност, осъществява признаците на престъпление, то за преследването му не се образува административнонаказателно производство, а ако е образувано, производството се прекратява. Това е хипотеза на идеално развитие на производствата, каквато в случая не е налице. Административнонаказателното производство в настоящия казус, както се посочи, се е развило след образуване на досъдебното производство, но по време на провеждането на административнонакателното производство не е установено деянието да съставлява престъпление, като успоредно с него се е развивало наказателно производство и разследване. Едва след приключването на първото по време административнонаказателно производство, в рамките на наказателното производство се е стигнало до разглеждане въпроса за необходимост от възобновяване на административнонаказателното производство преди съответния първоинстанционен наказателен съд да се е произнесъл с окончателен съдебен акт.

Приключилото административнонаказателно производство, което по същество се е занимало с наказателно обвинение и е приключило с наказателна санкция глоба, е с постановено наказателно постановление, т.е. с правораздавателен акт, който има и силата на "res judicata", независимо, че не се е произнесъл съдебен орган.

В случая процесното административнонаказателното производство е с характер на наказателно производство, предвид следните съображения:

С Тълкувателно решение № 3 от 22.12.2015 г. по тълк. дело № 3/2015 г. на ВКС, ОСНК са възприети за приложими критериите по делото Engel and Others v. Netherland, установени в практиката на Съда по правата на човека в Страсбург, доколкото е налице липса на резерви на българската държава по приложимостта на чл. 4 от Протокол № 7. Тези признаци за преценка дали едно производство е наказателно по своя характер и по смисъла на чл. 6, § 1 от Конвенцията и чл. 4 от Протокол № 7 включват в себе си на първо място квалификация на деянието по националното право, на второ място - характера и естество на нарушението, и на трето място - вид и тежест на предвиденото наказание.

Установява се съвпадение на съставомерните признаци относно поведението на двамата обвиняеми и по административнонаказателното, и по наказателното производство. Процесното административно нарушение – неспазване на правилата за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд, в случая е довело до причиняване на смърт на А.С.. При изследване на втория критерий се вижда, че и защитените отношения в двете производства са едни и същи – опазване живота на гражданите, посредством осигуряване на нормативно регламентираните здравословни и безопасни условия на труд.

В решението от 31 май 2011 г. по делото К. и И. срещу България (жалба 16137/04), е възприето, че наложената административна санкция глоба по своята тежест не може да определи воденото производство срещу него като наказателно. Действително има съпоставим номинален размер на санкциите, но цитираното дело разглежда случай от 05.07.1995 г., с реална стойност 3.07 американски долара на санкцията. В настоящия казус санкцията е значително по-тежка – от 100 до 500 лв. При решаване на въпроса дали обвинението за извършено административно нарушение представлява по съществото си наказателно обвинение, не може да се обуслови единствено и самостоятелно само от този трети критерий. Допълнителен аргумент в подкрепа на наказателния характер на административното производство е и Решение № 1 от 01.03.2012 г. на Конституционния съд по конституционно дело № 10/2011 г., с което е прието, че административното наказване представлява “наказателно обвинение” по смисъла на чл. 6, § 1 КЗПЧОС.  

 

Относно преценката дали двете водени производства се отнасят за едно и също деяние (idem), следва да се съобрази и установената практика на ЕСПЧ, която е уеднаквена с решение на Голямата камара на съда по дело Zolotukhin v. Russia, като е посочено, че понятието „престъпление“ не може да бъде стеснително или ограничително тълкувано по смисъла на отделните национални законодателства, в противовес на гарантираните със забраната за повторно съдене права.

Както се приема и в Тълкувателно решение № 3/2015 г. на ВКС, от значение е припокриването от обективна и субективна страна на конкретно осъщественото от дееца поведение – "Преценката на idem изисква във всеки отделен случай да се съпоставят съществените елементи на правонарушенията, които се изследват от гледна точка на конкретните условия на време, място, обстановка при осъществяване на деянието и единството на решението, въз основа на което е предприето поведението на дееца. "

Безспорно образуването и провеждането на последващо наказателно производство за същото деяние и срещу същия деец, би нарушило принципа "ne bis in idem" и това е така, защото забраната за повторно съдене на едно и също лице за същото деяние е класически принцип на наказателно-процесуалното право, чиято цел е да не се допусне повторението на наказателни процедури, които са приключили с влязъл в сила акт, а освен това, правата на извършителя са защитени в по-широк обем и от разпоредбата на чл. 4 от Протокол № 7 към ЕКПЧ, забраняваща не само повторното осъждане на дееца, но и повторното му наказателно преследване за същото деяние.

В случая е налице тъждественост между деянията по процесните обвинения, повдигнати с наказателното постановление и в наказателното производство. Налице е идентичност на фактическата обстановка, установена по административната преписка и тази по досъдебното производство. Идентичен е и извършителят – шофьорът на въпросната автобетонпомпа В.А.В.. Логично е да няма пълно съвпадение между състава на административното нарушение, за което е наложена глоба на В. и състава на престъплението по НК, за което е внесен обвинителният акт, но и в самия ЗАНН няма такова изискване, за да бъде възобновено производството. Изискването е "деянието", за което е наказано лицето да съставлява престъпление. "Деянието" са действията или бездействията на нарушителя и те се различават от правната квалификация, в която се "обличат". В единия случай, като осъществяващи състава на чл. 413, ал. 1 КТ, а в другия случай на чл. 123, ал. 1 НК. Безспорно става въпрос за едни и същи факти от обективна страна на процесното деяние, т.е. в конкретния случай част от елементите от обективна и субективна от фактическия състав на административно нарушение съвпадат с елементите от фактическия състав на съответното престъпление.

Конкретното деяние, за което на В. е наложено административно наказание с горепосоченото влязло в сила наказателно постановление, осъществява състава и на престъпление по чл. 123, ал. 1 НК, поради което в хипотезата на чл. 70, ал. 2, т. 5 ЗАНН следва да се възобнови административнонаказателното производство и да се отмени наказателното постановление, без да се обсъжда неговата процесуална и материалноправна законосъобразност. Предвид възобновяването на административнонаказателното производство и отмяната на наказателното постановление, следва да се постанови и прекратяване на това производство.

На основание чл. 73, ал. 4, т. 2 ЗАНН, съдът

Р  Е  Ш  И:

ВЪЗОБНОВЯВА административнонаказателното производство по влязлото в сила Наказателно постановление № 03-011636 от 31.07.2019 г. на Директора на Дирекция „Инспекция по труда“ Варна.

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 03-011636 от 31.07.2019 г. на Директора на Дирекция „Инспекция по труда“ - Варна.

ПРЕКРАТЯВА административнонаказателното производство, образувано със съставянето на Акт за установяване на административно нарушение № 03-011636/25.07.2019 г. от служители на Дирекция „Инспекция по труда“ – Варна.

Решението не подлежи на обжалване.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                    ЧЛЕНОВЕ: 1.                      

 

 

                                                                                                          2.