Решение по дело №1291/2023 на Административен съд - Бургас

Производството е по реда на чл.145 и сл. от АПК, във връзка с чл.215 вр. с чл.210, ал.3 от Закона за устройство на територията /ЗУТ/.

Образувано е по жалба на „Флагман Хотел“АД, ЕИК: **********, със седалище и адрес на управление: [населено място], [улица], представлявано от И. А. Т. - лично и като пълномощник на С. Т. С., против РЕШЕНИЕ на комисията по чл.210 ЗУТ на община Приморско, обективирано в протокол № 92/16.03.2023 г., назначена със заповед № 896/04.11.2021 г. на кмета на община Приморско, с което е определен размер на еднократното обезщетение за засегнат от сервитутни ивици имот с идентификатор 37023.21.29 по КККР на [населено място], община Приморско, собственост на „Флагман Хотел“ АД за обект : Реконструкция на тласкател от КПС 5 до улична регулация на [населено място].

В жалбата са изложени доводи за незаконосъобразност на решението поради допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, противоречие с материалноправните норми и несъответствие с целта на закона. Иска се съдът да го отмени и да увеличи размера на еднократното обезщетение за сервитутното право в съответствие с нормативните критерии. Представени са писмени доказателства.

В съдебно заседание, редовно и своевременно призован, жалбоподателят, чрез процесуалния си представител, поддържа жалбата. Ангажира доказателства. Представя списък на разноските и моли за присъждането им. Депозира и писмени бележки.

Ответникът - Община Приморско, редовно уведомен, не изпраща представител в съдебно заседание. Представя административната преписка по издаване на оспорения акт.

Заинтересована страна „ВиК“ ЕАД, редовно призована, се представлява от юрисконсулт, който моли жалбата да бъде отхвърлена като неоснователна. Претендира юрисконсултско възнаграждение.

Административен съд - Бургас, осемнадесети състав, след преценка на събраните по делото доказателства и като взе предвид становищата на страните, намира за установено следното от фактическа страна:

Жалбоподателят „Флагман Хотел“ АД е собственик на недвижим имот с идентификатор 37023.21.29 по КККР на [населено място], община Приморско, с площ 6947км, с трайно предназначение на територията: земеделска земя и начин на трайно ползване – пасище, който имот е включен в капитала на акционерното дружество като непарична вноска. С Решение № 620/29.08.2019г. на Общински съвет – Приморско, прието с протокол № 52/29.08.2019г. на заседание на Общински съвет – Приморско, е одобрен проект за подробен устройствен план – Парцеларен план за трасе на „Реконструкция на тласкател от КПС 5 до улична регулация на [населено място], с възложител Изпълнителния директор на „ВиК“ ЕАД – Бургас, като трасето преминава през собствения на жалбоподателя ПИ 37023.21.29, през ПИ 37023.21.30 и през ПИ 37023.21.38 по КК на [населено място]. Съгласно проекта е определена сервитутна зона по 3 м от двете страни на оста на тласкателя. Решението е обнародвано в ДВ, бр. 78/04.10.2019г. и в законоустановения срок не са постъпили възражения срещу него.

С писмо изх.№ МП-07-8-18/17.06.2021г. „Водоснабдяване и канализация“ ЕАД е подало заявление до Кмета на Община Приморско да бъде извършена оценка и да бъде определен размера на еднократно обезщетение на засегнатите от сервитутните ивици поземлени имоти, по чл.83 и чл.83а във вр.чл.210 от ЗУТ за обект „Реконструкция на тласкател от КПС 5 до улична регулация на [населено място]. Със заявлението в Община Приморско е представен доклад от 27.11.2020г., съдържащ резултатите от експертна оценка, извършена от двама независими правоспособни оценители, за определяне пазарната стойност на правото на прокарване за трасе на реконструкция на тласкател от КПС 5 до улична регулация в [населено място] в засегнатите поземлени имоти. Съгласно извършената експертна оценка пазарната стойност на правото на прокарване - сервитут с площ 0.143 дка в собствения на жалбоподателя имот с идентификатор 37023.21.29 по КК на [населено място] е 3160 лева.

Изготвените оценки от независимите правоспособни оценители са разгледани от комисията по чл. 210 от ЗУТ, назначена със Заповед № 896/04.11.2021г. на Кмета на Община Приморско на заседание, проведено на 16.03.2023г. С решение № 1 по протокол № 92 от това заседание комисията по чл.210 от ЗУТ е определила пазарна стойност на сервитута с площ от 0.143 дка в имота на жалбоподателя или обезщетението за сервитутното право в размер на 3160 лева.

Протоколът с решението на комисията е връчен на жалбоподателя на 27.03.2023г.(л.18 от делото) със съобщение изх.№ 92-00-108/21.03.2023г. на Община Приморско (л.50 от делото)

Недоволен от размера на определеното обезщетение „Флагман Хотел“ АД е оспорил решението на комисията по чл.210 пред Административен съд - Бургас, чрез Община Приморско с жалба, изпратена по пощата на 10.04.2023 год., входирана с № 63-00-627/11.04.2023г., във връзка с което е образувано настоящото дело.

По делото бе допусната и извършена по искане на жалбоподателя съдебно-техническа експертиза, заключението по която, изготвено от вещото лице И. Г. Щ. съдът не кредитира, с оглед непосочването на методите, които са използвани при определяне на пазарната цена, както и пазарните аналози, необоснованост в достатъчна степен на използвания от вещото лице коригиращ коефициент, неотчитане на вида на категорията, както и непосочването в конкретика с изготвяне на съответна схема начинът, по който преминава през парцела сервитутната ивица, за да се обоснове извод, че сервитута прорязва имота изцяло и имотът става практически неизползваем.

С цел определяне пазарната стойност на еднократното обезщетение за възникване на сервитута в имота, съдът допусна извършването на повторна единична и допълнителна съдебно-техническа експертиза, изготвени от вещото лице доц.д-р К. С.. Съгласно заключенията на тези две експертизи, които съдът кредитира като обосновани, обективно и компетентно изготвени, справедливата пазарна стойност за паричното обезщетение при учредяване на безсрочен сервитут, с площ от 0,143 дка при прокарване на трасето на обект „Реконструкция на тласкател от КПС 5 до улична регулация на [населено място]”, с възложител Изпълнителния директор на „ВиК” ЕАД - [населено място], върху поземлен имот с идентификатор №37023.21.29 по КККР на [населено място], община Приморско, област Бургас, местност “Коручешме”, частна собственост на „Флагман Хотел” АД, ЕИК *********, е в размер на 7 000 лева /без ДДС/.

Видно от констативно-съобразителната част на заключението на повторната и допълнителната експертиза, при определяне на справедлива пазарна стойност на недвижимия имот като земеделска земя е използван метод на сравнителната стойност (на пазарни аналози), в основата на който стои съпоставянето на достигнатите пазарни стойности на подобни или аналогични обекти в района. Извършен е изчерпателен анализ на три пазарни аналози за оценка на земеделска земя към юли 2024г., приравнени към 2021/2022г. - оферти за продажби на недвижими имоти като са приложени съответните коригиращи коефициенти. Справедливата пазарна стойност на обезщетението за възникналия сервитут върху имота на жалбоподателя е определена по формула, при прилагане на критериите по чл.83а, ал.3 от ЗУТ. При изчисленията от вещото лице е приет коефициент Ксп, отчитащ ограниченията в ползването на земята в сервитутната ивица, право на преминаване и прокарване през имота и пропуснати ползи в максимален размер -1.0, както и коефициент Кс – 0.9, отчитащ, че сервитутът възниква безсрочно.

При извършване на допълнителната експертиза са анализирани още девет обяви за продажби на имоти, представени на вещото лице от процесуалните представители на жалбоподателя, но същите не са взети предвид от експерта поради това, че офертите не са за имоти в [населено място], а такива в [населено място] и в ММЦ Приморско, които отстоят на около 6 км. от този на жалбоподателя, намират се в близост до морето – първа линия, имат ток, водопровод, канализация, предназначени са за жилищно строителство и са с по-високи цени от средните за посочените населени места.

При огледа на място в имот с идентификатор 37023.21.29 по КККР на [населено място], собственост на жалбоподателя, вещото лице установява, че частта от имота, обект на сервитута, е разположена по дължината на главния републикански път II-99- Бургас-Созопол-Приморско-Китен-Царево-Малко Търново, а от другата страна граничи със стария път за [населено място], като разстоянието между тях е не повече от 20 км. Вещото лице констатира също, че тласкателят, представляващ тръбопровод с диаметър 20см., свързва помпената станция, минава през сервитутната площ от имота на жалбоподателя и върви по протежението на стария път в посока уличната регулация на [населено място] и че самата част от имота, определена като сервитут, представлява тясна ивица, излизаща в дере, откъм главния път. Според вещото лице тази част не е атрактивна и няма възможност за застрояването й с оглед установената в Закона за пътищата ограничителна строителна линия от 25 км. от двете страни на републиканските и общинските пътища.

Сочените обстоятелства мотивират вещото лице да приеме, че справедливата пазарна стойност на оценяваната сервитутна част не може да бъде по-висока от определената от него пазарна стойност в заключението по извършената повторна съдебно-техническа експертиза, а именно 7000 лева /без ДДС/.

При тези фактически данни, се налагат следните правни изводи:

Жалбата е процесуално ДОПУСТИМА като подадена в срока по чл.215, ал.4 от ЗУТ, от надлежна страна, имаща право и интерес от обжалването. Оспореният пред съда акт е връчен на 27.03.2023 год. /л.18/, а жалбата, адресирана до съда е изпратена по пощата на 10.04.2023 год. /л.49/.

Разгледана по същество жалбата се явява ОСНОВАТЕЛНА поради следните съображения:

Съобразно разпоредбата на чл.168, ал.1 от АПК, съдът преценява законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл.146 от АПК.

Обжалваното решение е прието от компетентен орган по смисъла на чл.210, ал.1 от ЗУТ, в предвидената в закона писмена форма, съдържа установените в чл.59, ал.2 от АПК реквизити, мотивирано е с посочване на фактически и правни основания за неговото приемане, при което не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Решението е прието с единодушие на редовно проведено заседание.

Съгласно чл.83, ал. 4 от ЗУТ, водоснабдителни и канализационни проводи (мрежи) и съоръжения извън населените места и селищните образувания се изграждат въз основа на парцеларни планове по чл.110, ал.1, т.5. Съгласно ал.5 на нормата, с парцеларния план по ал.4 се определят сервитутни ивици, върху които не се разрешават строежи и засаждане на трайни насаждения. Условията и редът за определяне на размерите и разположението на сервитутните ивици и на специалния режим за упражняване на сервитутите се определят с наредба на министъра на регионалното развитие и благоустройството.

Разпоредбата на чл.83а, ал.1 от ЗУТ, регламентира, че правата на лицата, които изграждат и експлоатират водоснабдителни и канализационни проводи (мрежи) и съоръжения възникват, когато: 1. с влязъл в сила парцеларен план се определи разположението и размерите на сервитутните ивици на водоснабдителните и канализационни проводи (мрежи) и съоръжения в засегнатите имоти, и 2. е изплатено или внесено еднократно обезщетение по реда на ал.2 на разположение на собственика и на носителите на други вещни права върху засегнатия имот.

Съгласно чл.83а, ал.3 от ЗУТ, размерът на обезщетението по ал.1, т.2 се определя при прилагане на следните критерии: 1. площта на засегнатия поземлен имот, включена в границите на сервитутните ивици; 2. видовете ограничения на ползването; 3. срока на ограничението; 4. справедливата пазарна оценка на имота или на частта от него, която попада в границите на сервитутните ивици.

Условията и редът за определяне на размерите и разположението на сервитутните ивици и режима на упражняване на сервитутите са регламентирани с Наредба № РД-02-20-1 от 05.03.2020 г. за условията и реда за определяне на размерите и разположението на сервитутните ивици и на специалния режим за упражняване на сервитутите на водоснабдителните и канализационните проводи (мрежи) и съоръжения извън населените места и селищните образувания.

Т.е. сервитутът възниква при наличието на две кумулативно предвидени предпоставки: когато има влязъл в сила ПУП, с който се определя местоположението на съответните имоти и когато титулярят на сервитута изплати еднократно обезщетение на собственика на имота, върху който е възникнал сервитутът, и на носителите на други вещни права върху засегнатия имот - чл.83а, ал.1 от ЗУТ. Съгласно ал.2 на цитираната норма определянето на размера на еднократните обезщетения се извършва по реда на чл.210 и чл.211 от ЗУТ.

Приложимите критерии за определяне размера на обезщетението по чл.83а, ал.1, т.2 от ЗУТ са нормативно посочени в чл.83а, ал.3 от ЗУТ.

В случая, правото на прокарване през имота, собственост на жалбоподателя, е предвидено с ПУП – парцеларен план, съобразно чл.83, ал.5 от ЗУТ, който не е бил оспорен и е влязъл в сила преди издаване на оспореното решение.

Обжалваното решение е постановено, съобразно чл.83а, ал.1, т.2 от ЗУТ във връзка с влязъл в сила ПУП – парцеларен план, предвиждащ възникване на сервитутно право върху поземлени имоти, публична общинска и частна собственост и по реда на чл.210 от ЗУТ във вр. чл.83а, ал.2 от ЗУТ, но при неправилно приложение на материалния закон при определяне на пазарната оценка на сервитута върху имота на жалбоподателя, съответно на размера на еднократното обезщетение, което следва да му бъде изплатено.

Настоящият съдебен състав изцяло кредитира като обективни, обосновани и компетентно изготвени приетите по делото заключения на повторната и допълнителната съдебно-техническа експертиза на вещото лице доц.д-р К. С., с които е определена справедлива пазарна стойност на обезщетението за сервитута /за възникналото сервитутно право в полза на „ВиК“ ЕАД [населено място]/ в поземления имот с идентификатор 37023.21.29 по КККР на [населено място], собственост на жалбоподателя в размер на 7000 лева /без ДДС/. Вещото лице е използвало за пазарни аналози три офертни цени на имоти в същия район – [населено място] със сходни характеристики, като поради това е приложило и съответните коригиращ коефициенти - за оферта и за местоположение при определяне на пазарна стойност на земята. Същият подход е бил възприет и от независимите правоспособни оценители, извършили оценка на пазарната стойност на правото на прокарване в хода на административното производство, с тази разлика, че оценителите са използвали само един офертен ценови аналог. С оспореното решение ответникът е одобрил определената оценка именно по този подход (въз основа на офертен ценови аналог). В случая обаче, при определяне на справедливата пазарната стойност на обезщетението за сервитута вещото лице правилно е увеличило използвания от лицензираните оценители коефициент Ксп от 0.5 на 1.0, предвид конкретните и разяснени от него в съдебно заседание ограничения за жалбоподателя за ползване на земята в сервитутната ивица и обстоятелството, че имотът се намира до регулация, между УПИ и земеделска земя, въпреки, че още не му е променен статута.

Възраженията на жалбоподателя, че с определените сервитутни ивици цената на имота съществено намалява до степен, че се обезценява целия имот, не се подкрепя нито от заключението на повторната и на допълнителната съдебно техническа експертиза доц.д-р К. С., нито от разясненията, дадени от вещото лице в съдебно заседание. Вещото лице обясни, че серитутът включва право на прокарване и право на преминаване на хора и техника за изграждане на тръбопровод, достъп на ВиК до мястото за поддръжка на тръбопроводите, забрана за всякакъв вид застрояване, разкопаване и засаждане на трайни дървесни видове, но през мястото може спокойно да се преминава. Обясни също, че имотът не е част от къмпинг Китен, независимо, че граничи от едната страна с него, че не е регулиран и че в него няма бунгала, а представлява голо място – пасища. Посочи, че в частта на имота, извън сервитута, която е по-широка, е възможно да се строи.

По изложените съображения, съдът възприема като обоснована, мотивирана и съответна на закона определената от повторната и допълнителната съдебно-техническата експертиза, изготвени от вещото лице доц.д-р К. С. пазарна оценка на безсрочното сервитутно право върху поземления имот, собственост на жалбоподателя, съответно определеният с нея размер на еднократно обезщетение, което следва да му бъде изплатено.

С оглед изложеното, обжалваното решение, в оспорената част следва да бъде изменено, като стойността на определената от Комисията по чл.210 от ЗУТ цена за правото на прокарване следва да се увеличи съобразно заключението на повторната и допълнителната съдебно-техническата експертиза, изготвени от вещото лице доц.д-р К. С..

При този изхода на спора и предвид разпоредбата на чл.143, ал.1 от АПК в полза на жалбоподателя следва да се присъдят направените деловодни разноски в размер общо на 3400 лева, в това число държавна такса в размер на 50 лева, адвокатско възнаграждение в размер на 2400 лева и възнаграждение за вещите лица по извършените съдебно-технически експертизи в общ размер на 950 лева.

Мотивиран от изложеното и на основание чл.172 ал.2 от АПК, Административен съд гр.Бургас, осемнадесети състав,

 

Р Е Ш И

 

ИЗМЕНЯ решение на комисията по чл.210 ЗУТ на община Приморско, обективирано в протокол № 92/16.03.2023 г., назначена със заповед № 896/04.11.2021 г. на кмета на община Приморско, с което е определен размер на еднократното обезщетение за засегнат от сервитутни ивици имот с идентификатор 37023.21.29 по КККР на [населено място], община Приморско, собственост на „Флагман Хотел“ АД за обект : Реконструкция на тласкател от КПС 5 до улична регулация на [населено място] като УВЕЛИЧАВА размера на определеното обезщетение от 3160 лева на 7000 (седем хиляди лева) без ДДС.

 

ОСЪЖДА Община Приморско да заплати на „Флагман Хотел“АД, ЕИК: ***************, със седалище и адрес на управление: [населено място], [улица], разноски по делото в размер на 3400 (три хиляди и четиристотин) лева.

 

РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано в 14-дневен срок от съобщението пред Върховния административен съд.