№ 7386
гр. София, 22.04.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 80 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:ДИМИТЪР Г. ЦОНЧЕВ
при участието на секретаря ДЕСИСЛАВА ПЛ. КАРАГЬОЗОВА
като разгледа докладваното от ДИМИТЪР Г. ЦОНЧЕВ Гражданско дело №
20221110100225 по описа за 2022 година
Производството е образувано по иск, предявен от Н. З., ЛНЧ
**********, с адрес: гр. София, .... срещу А. З., ЛНЧ **********, с адрес: гр.
София, .... за прекратяване на брака между двамата на основание чл. 49, ал. 1
СК, съединен с искове по чл. 59, ал. 2, чл. 56, ал. 1 и чл. 53 СК.
Твърди се, че ответникът е упражнявал системен физически и
психически тормоз спрямо ищцата, използвал отчуждителни стратегии по
отношение на трите им деца, като им внушавал, че е лоша майка и не се
грижи добре за тях.
С отговора на исковата молба ответникът представя препис от Решение
№ 725/158/22 (2/725/32/22) от 10.02.2022 г., влязло в сила на 14.03.2022 г. на
Першотравневий районен съд, Украйна, с което бракът на страните е
прекратен.
С Молба с вх. № 95525/13.05.2022 г. ищцата е направила изявление, че
оттегля исковете с правно основание чл. 49, ал. 1 и чл. 56, ал. 1 СК.
С Разпореждане № 74349/15.08.2022 г. на ищцата са дадени указания да
обоснове правния си интерес от поддържане на иска с правно основание чл.
53 СК.
С Молба с вх. № 176914/25.08.2022 г. ищцата е заявила, че не поддържа
предявения иск по чл. 53 СК.
С Определение № 31279/18.11.2022 г. на основание чл. 232 ГПК
производството е прекратено в частта относно предявените искове с правно
основание чл. 49, ал. 1, чл. 56 и чл. 53 СК.
Очертаната процесуална хронология сочи, че производството е висящо
в частта относно предявените искове с правно основание чл. 127, ал. 2 СК за
предоставяне на родителските права и местоживеенето на децата А З. - ЛНЧ
..., роден на 02.04.2005 г., А З. - ЛНЧ **********, родена на 04.11.2007 г. и А
1
З. - ЛНЧ .., роден на 04.11.2017 г. при ищцата, определяне на режим на лични
отношения с ответника, както и осъждането му да заплаща месечна издръжка
в размер на 450 лева за А З., 450 лв. за А З. и 250 лв. за А З., считано от
подаване на исковата молба 05.01.2022 г. до възникване на законни причини
за нейното изменение или прекратяване.
В последното съдебно заседание е допуснато изменение на исковете в
частта относно издръжката, като се претендира ответникът да бъде осъден да
заплаща месечна издръжка в размер на 800 лв. за детето А З. и 550 лв. за
детето А З..
Основният спор между страните е концентриран върху това кой да
упражнява родителски права върху детето А З. и относно размера на
издръжката, която ответникът следва да заплаща.
В хода на производството ищцата поддържа, че постановената
привременна мярка упражняване на родителските права по отношение да А З.
да се упражняват от бащата е неудачна, тъй като в резултат от нея е налице
фактическа раздяла между децата. Детето А е много привъзрано към голямата
си сестра и преживява тежко радялата. Освен това тя е оставяна без надзор,
станала е съучастник в извършване на престъление.
Твърденията се оспорват от ответника, който излага становище, че
родителските права по отношение на детето А З. следва да бъдат
предоставени на бащата. Това е съобразено с нейното обичайно
местопребиваване.
В съдебно заседание на 27.10.2023 г. ответникът заявява желанието си
да упражнява родителски права по отношение на детето А З. и да упражнява
режим на лични отношения с детето А З.. Насрещен иск не е предявен.
Предявен е иск с правно основание чл. 127, ал. 2 СК.
Съгласно чл. 127, ал. 1 СК, когато родителите не живеят заедно, те
могат да постигнат съгласие относно местоживеенето на детето,
упражняването на родителските права, личните отношения с него и
издръжката му. Aл. 2 от същия член предвижда, че ако родителите не
постигнат споразумение, спорът се решава от районния съд по настоящия
адрес на детето, който се произнася относно местоживеенето на детето,
упражняването на родителските права, личните отношения с детето и
издръжката му.
Решението на съда по чл. 127, ал. 2 СК относно местоживеенето на
детето, упражняването на родителските права и режима на личните
отношения с детето е акт на спорна съдебна администрация. Предмет на тези
актове е промяната на граждански правоотношения съгласно установени от
закона критерии и интереси. Решенията, с които се администрират
граждански правоотношения, се характеризират с отменимостта или
изменимостта на постановения правен резултат, въз основа на нови
обстоятелства – факти с правно значение, преценявани от съда по
целесъобразност.
Критериите, от които следва да се ръководи съдът в производството по
чл. 127, ал. 2 СК, са интересите на детето. В § 1, т. 5 ДР ЗЗДет. при
определяне на понятието „най-добър интерес на детето“ е възложено
задължение на решаващия орган да извърши внимателна преценка на: а)
2
желанията и чувствата на детето; б) физическите, психическите и
емоционалните потребности на детето; в) възрастта, пола, миналото и други
характеристики на детето; г) опасността или вредата, която е причинена на
детето или има вероятност да му бъде причинена; д) способността на
родителите да се грижат за детето; е) последиците, които ще настъпят за
детето при промяна на обстоятелствата; ж) други обстоятелства, имащи
отношение към детето.
В ППВС № 1 по гр. д. № 3/1974 г., е възприето, че съдът следва да
предостави упражняването на родителските права на единия от родителите,
като под упражняване на родителските права съдът има предвид „тяхното
ежедневно осъществяване, както и действията по закрилата, защитата и
представителството на децата“. Чрез решението си по чл. 59, ал. 2 СК съдът
изпълнява социалната си функция за предоставяне на адекватна защита на
ненавършилите пълнолетие деца с оглед запазването на висшите им интереси
и гарантира правната сигурност, задължавайки и най-вече вменявайки
отговорност на „по-добрия“ (с оглед интересите на детето) родител да се
грижи за тяхното непосредствено отглеждане и възпитание, до постигането
на общо съгласие относно упражняването на родителските права. В ППВС №
1/74 г. също е прието, че съдът следва да определи родителя, който еднолично
ще упражнява родителските права в бъдеще, като държи сметка за интересите
на децата. Под „интереси на децата“ се разбират всестранните интереси на
децата по тяхното отглеждане и възпитание, създаване на трудови навици и
дисциплина, подготовка за общественополезен труд и изобщо изграждането
на всяко дете като съзнателен гражданин. Това тълкуване е актуално и днес,
както е посочено в ТР № 1/17 г. ОСГК, при сходната правна уредба в чл. 29
СК, отм. и чл. 59, ал. 2 СК/2009 г. (вж. Решение № 50079 от 5.06.2023 г. на
ВКС по гр. д. № 2347/2022 г., III г. о., ГК).
Според практиката на В(К)С (ППВС № 1 от 12.11.1974 г. и указанията,
съдържащи се в Решение № 60244 от 14.01.2022 г. по гр. д. № 784/2021 г. на
III ГО на ВКС) при възлагането на родителските права най-важни са
възпитателските качества на всеки от родителите, моралния облик, начина,
вида, продължителността, ефективността на полаганите от родителя грижи
към детето. Децата имат интерес упражняването на родителските права да
бъдат възложени на този родител, който с оглед обстоятелствата е по-
способен да полага грижи за тях.
Също нужно е изрично да се посочи, че производството по чл. 127, ал. 2
СК и чл. 59, ал. 9 СК не е исково, а представлява спорна съдебна
администрация относно начина на осъществяване на признати и гарантирани
от закона материални субективни права. Актът на съда в това производство
не поражда последици, които засягат (отричат или признават)
съществуването на подлежащите на защита права, а има за цел единствено
управлението (администрирането) им, т. е. определяне начина на
упражняването им. Като производство спорната администрация е учредена
именно, за да се даде възможност за уреждане реализирането на субективни
права от обществена значимост, каквито са тези по чл. 127 СК, пряко
свързани със закрилата на децата и държавната политика за реализирането й.
Поради вменената му от закона цел, в производството за спорна съдебна
администрация, за разлика от исковото и охранителното производства, е
3
засилено служебното начало и съдът е задължен да администрира в пълен
обем спорните правоотношения, дори и без да е сезиран изрично за всяко от
тях, като охранява интересите на страната, ползваща се от държавна закрила и
събира по своя инициатива всички относими данни и доказателства, без
ограничение във времето и извън установените в исковото производство
преклузии. В този смисъл в производството чл. 127, ал. 2 СК, законодателят
изрично възлага на съда, при липса на споразумение между родителите по
смисъла на чл. 127, ал. 1 СК, по който и да е от елементите му –
местоживеене, упражняване на родителски права, лични отношения и
издръжка на детето, да се произнесе служебно по всички тези
правоотношения, уреждащи в пълнота упражняването на родителските права
и правното положение на детето, макар и да е сезиран само с един от тези
въпроси като спорен между родителите, и без да има предявени от някой от
тях каквито и да е други претенции по останалите въпроси (Определение №
4196 от 20.12.2023 г. на ВКС по гр. д. № 4283/2023 г., IV г. о., ГК).
Страните са родители на децата А З. и А З., А З.. Не са постигнали
писмено споразумение по въпросите по чл. 127, ал. 1 СК, не живеят заедно,
като след раздялата има А З. живее с баща си и иска да живее с него, което
заявява последователно пред майка си и пред съда. Детето А се отглежда от
неговата майка, като никой от двамата родители не ограничава възможността
на децата да виждат другия, да общуват със своите братя и сестри.
Актуалното местоживеене на родителите също е в близки квартали южната
част на гр. София.
Доколкото на 02.04.2023 г. А З. е навършил пълнолетие, производството
по иска в частта относно за предоставяне на родителски права,
местоживеене, упражняване на лични отношения между родители и дете
подлежи на прекратяване на основание чл. 130 ГПК поради липса на правен
интерес, като съдът дължи произнасяне по претенцията за издръжка за
периода от предявяване на исковата молба 05.01.2022 г. до 01.04.2023 г.
(денят преди навършване на пълнолетие).
Не е спорно, също и от социалните доклади и свидетелските показания
се установява, че ищцата притежава висок родителски капацитет, полага
грижи за децата си от тяхното раждане, а децата имат изградена емоционална
връзка и с двамата родители. След раздялата им ищцата изпитва финансови
трудности да покрива разходите в домакинството, което е наложило да
започне постоянна работа.
Не се доказват твърденията на ищцата, че ответникът има склонност
към насилие, употреба на алкохол или употреба на отчуждителни стратегии
досежно децата. Не само, че доказателства за това не са ангажирани, ами в
Социален доклад на ДСП „Лозенец“ от 25.01.2022 г. и от 05.09.2022 г. по
голямата част от тях (употреба на алкохол и насилие) са отречени от самите
деца. Не се и констатират други данни, които да дават основание да се счита,
че родителският капацитет на ответника е нисък. Не се доказва да е оставял
без надзор дъщеря си. Твърденията на свид. Андриенко, че ответникът е
тормозил ищцата, като й е спрял банковата карта, са вътрешно противоречиви
и не следва да се приемат за доказателство в подкрепа на изложеното за
осъществен психически тормоз. От една страна ответникът не е осъден след
развода да й заплаща издръжка на бившата си съпруга, от друга след като е
4
имал право да спре банковата й карта, това означава, че същата е издадена по
сметка, на която той е титуляр. Това поведение в никакъв случай не може да
бъде квалифицирано като тормоз, тъй като ответникът няма задължение да
заплаща издръжка лично на ищцата и да й осигурява достъп до банкова карта.
Ищцата е пълнолетна, в работоспособна възраст, квалифицирана, без данни за
хронични заболявания, ето защо няма пречка да реализира самостоятелно
доходи.
Липсва спор между родителите кой да упражнява родителските права и
при кого да бъде местоживеенето на малолетното дете А З.. Доколкото се
касае до малко дете, отглеждано през целия му живот от неговата майка,
която полага добри грижи за него и двамата имат добра емоционална връзка,
то на ищцата следва да бъдат предоставени родителските права, при нея да
бъде определено местоживеенето на детето, а на ответника да бъде определен
режим на лични отношения.
Не така стои въпросът по отношение на детето А З.. Макар да липсва
предявен насрещен иск, в хода на производството съдът се ръководи
единствено от интереса на детето, като и без нарочно искане разполага с
право да предостави родителски права на непоискалия ги родител, при когото
интересите на детето ще бъдат най-добре защитени (Решение № 27 от
3.02.2009 г. на ВКС по гр. д. № 4294/2007 г., III г. о., ГК).
Според задължителните разрешения в Постановление № 1 от 12.XI.1974
г. по гр. д. № 3/1974 г. на Пленума на ВС при произнасянето на съда относно
упражняването на родителските права и местоживеенето на децата,
разделянето на деца е допустимо само по изключение, ако сериозни причини
налагат това, като например голямата разлика във възрастта и липса на
взаимни интереси и привързаност, продължително разделено живеене,
напластена омраза спрямо единия родител и т.н., като във всеки конкретен
случай съдилищата могат да приемат и други обстоятелства, имащи характер
на сериозни причини за разделянето /решение № 350 от 1. 10. 2012 г. по гр. д.
№ 477/2012 г. на ВКС, IV г. о., постановено по реда на чл. 290 ГПК/. Във
всички случаи разделянето на децата следва да е обусловено и да произтича
от техния интерес, който има приоритетно значение при преценката кой
родител да упражнява родителските права по отношение на всяко от децата
/решение № 162 от 27. 07. 2015 г. по гр. д. № 7228/2014 г. на ВКС, III г. о.,
постановено по реда на чл. 290 ГПК/. Предоставянето на упражняването на
родителските права и мерките по отношение на тях и при разделяне на деца
следва да произтича от конкретна преценка на съвкупност от конкретни
обстоятелствата, при задълбочена съпоставка на всички правнозначими
критерии, изведени по тълкувателен път в горепосоченото ППВС, които не са
изчерпателни и се степенуват по решаваща значимост: възпитателските
качества на всеки от родителите; морален облик; начин, вид,
продължителност, ефективност на полаганите от родителя грижи към детето,
на изразената му готовност да живее с детето не само като заявление, но и
като реално предприети действия за това; пола и възрастта на детето с оглед
неговите нужди; изследване към кого от двамата родители в по-голяма степен
то е привързано и защо; разполага ли родителят с помощта на трети близки
лица, на които при нужда може да разчита; съобразяване със социалната
среда, в която предстои да живее детето, не само като финансови и
5
материални възможности, но и като начин на живот и възпитание, обучение;
жилищно-битови и други материални условия на живот.
Изложените по-горе критерии дават основание на настоящия състав да
приеме, че родителските права по отношения на А З. следва да бъдат
предоставени на бащата, при когото да бъде определено местоживеенето й.
Аргументите за, че е двамата бивши съпрузи имат паритет на родителските си
качества и добър морален облик. Подрастващата А З. е във възраст много
близка до пълнолетие, последователно заявява желанието си да живее със
своя баща. То е мотивирано не само от по-добрите битови условия в
жилището му и финансови възможности като цяло, както неоснователно
поддържа процесуалния представител на ищцата, а и то това, че в дома му
има по-голяма самостоятелност и по-малко трудности да се подготвя за
училище. Не следва да се игнорира, че подрастващата живее със своя баща от
няколко години, тя е емоционално зряла, като при липсата на доказани
рискови фактори, е нужно да се отдаде приоритет на мнението й. Прави
впечатление, че при социалното проучване във връзка с изготвяне на
социалния доклад на ДСП – Лозенец от 25.01.2022 г. децата А и А са
споделили, че майка им е изискващ родител, който не търпи възражения. А е
„бунтарката“ в семейството и често влиза в спорове с майка си. Това още
веднъж идва да покаже, че зад желанието на подрастващата има по-дълбоки
мотиви от търсенето единствено на материална облага и добри битови
условия, като например по-хармонични отношения с баща й. Макар
безспорно да се установява, че малолетният А е привързан към голямата си
сестра, разликата във възрастта им е значителна – 10 години, те живеят в един
град, имат възможност и се виждат регулярно, ето защо няма основание и
причина да бъде даден приоритет на желанията на малолетното дете за сметка
на тези на почти пълнолетната му сестра, която би трябвал да е значително
по-автономна при взимане на решения.
За взимане на това решение следва да се отчете и фактическото
положение, а именно, че подрастващата живее със своя баща от
приблизително две години, същият има и финансова възможност да посрещне
нуждите й. От установеното по делото може да се счита, че ищца изпитва
изключителни трудности да посрещне нуждите на домакинството си, като
положението й само би се влошило при предосртавяне на родителски права
над подрастващата А З., тъй като доказаните потребности на детето са под
претендираната месечна издръжка от 800 лв., от която ищцата също следва да
посреща дял.
Нужно е да се посочи, че са недоказани твърденията на ищцата, че
детето А е оставяна без надзор от своя баща, че извършва противообществени
прояви и има много неизвинени отсъствия. От писмото от директора на 2 СУ
се установява, че подрастващата има 43 отсъствия по уважителни причини,
като не са посочени неизвинени отсъствия. Действително успехът от 4.73
изглежда незадоволителен, но не може да бъде непременно обвързан с
грижите, които се полагат от бащата, липсват и доказателства, че точно в
периода на полаганите от него грижи е спаднал до това ниво.
Изложеното дава основание на настоящия състав да определи следния
режим на лични отношения на децата с неотглеждащия родител:
По отношение на А З.:
6
Общ режим:
• всяка първа и трета седмица от месеца за времето от 14.00 ч. в петък
до 18.00 часа в неделя, като първа събота и неделя е тази, в която съботата и
неделята са от същия месец;
Празничен режим и ваканционен:
• за коледните празници – всяка четна година за времето от 10.00 ч. на
първия почивен ден до 16.00 часа на последния почивен ден;
• за новогодишните празници– всяка нечетна година за времето от 18.00
ч. на 30.12. до 18.00 ч. на 01.01;
• за великденските празници – всяка четна година за времето от 10.00 ч.
на първия почивен ден до 16.00 часа на последния почивен ден;
• тридесет календарни дни през лятото /в периода от 01 юли до 01
септември/, разделени на два периода от по 15 последователни календарни
дни, по време, което не съвпада с платения годишен отпуск на майката, за
времето от 10,00 часа на първия ден от периода до 19,00 часа на последния
ден от периода, като майката следва да съобщи на бащата писмено в срок до
31 май на всяка календарна година кога в периода 01 юли - 01 септември ще
ползва платения си годишен отпуск, а в случай че майката не изпълни
задължението си за уведомяване своевременно, то бащата има право да
осъществи режима на лични отношения за времето от 10,00 часа на 01 юли до
19,00 часа на 16 юли, и за времето от 10,00 часа на 01 август до 19,00 часа на
16 август;
Бащата има право да упражнява режим на лични отношения с детето
четните години през първата половина на зимната ваканция, а нечетните
години през втората половина на зимната ваканция, определени от МОН.
Бащата има право да упражнява режим на лични отношения с детето
четните години през първата половина на пролетната ваканция, а нечетните
години през втората половина на пролетната ваканция, определени от МОН.
• Бащата има право да упражнява режим на лични отношения, като
присъства на всички важни събития в живота на детето –рождени дни,
именни дни, празници и мероприятия в училище, спортни прояви и други.
За коледните празници, новогодишните празници и великденските
празници, в годините, в които бащата няма право да упражнява режим на
лични отношения с детето общият режим на лични отношения между тях не
се прилага и майката има право да прекарва празниците с детето,
упражнявайки родителски права. Общият режим на лични отношения не се
прилага, през зимната и пролетната ваканция и през двата последователни
периода на лични отношения от 15 дни през лятото.
Бащата взема и връща детето от и до дома на майката.
При взаимно съгласие между родителите бащата и детето могат да
упражняват режим на лични отношения и в различни от посочените периоди.
По отношение на А З.:
Общ режим:
• всяка втора и четвърта седмица от месеца за времето от 14.00 ч. в
петък до 18.00 часа в неделя, като първа събота и неделя е тази, в която
7
съботата и неделята са от същия месец;
Празничен режим и ваканционен режим:
• за коледните празници – всяка нечетна година за времето от 10.00 ч.
на първия почивен ден до 16.00 часа на последния почивен ден;
• за новогодишните празници– всяка четна година за времето от 18.00 ч.
на 30.12. до 18.00 ч. на 01.01;
• за великденските празници – всяка нечетна година за времето от 10.00
ч. на първия почивен ден до 16.00 часа на последния почивен ден;
• Майката има право да упражнява режим на лични отношения с детето
нечетните години през първата половина на зимната ваканция, а четните
години през втората половина на зимната ваканция, определени от МОН.
• Майката има право да упражнява режим на лични отношения с детето
нечетните години през първата половина на пролетната ваканция, а четните
години през втората половина на пролетната ваканция, определени от МОН.
• тридесет календарни дни през лятото /в периода от 01 юли до 01
септември/, разделени на два периода от по 15 последователни календарни
дни, по време, което не съвпада с платения годишен отпуск на бащата, за
времето от 10,00 часа на първия ден от периода до 19,00 часа на последния
ден от периода, като бащата следва да съобщи на майката писмено в срок до
31 май на всяка календарна година кога в периода 01 юли - 01 септември ще
ползва платения си годишен отпуск, а в случай че майката не изпълни
задължението си за уведомяване своевременно, то майката има право да
осъществи режима на лични отношения за времето от 10,00 часа на 17 юли до
19,00 часа на 01 август, и за времето от 10,00 часа на 17 август до 19,00 часа
на 02 септември;
• Майката има право да упражнява режим на лични отношения, като
присъства на всички важни събития в живота на детето –рождени дни,
именни дни, празници и мероприятия в училище, спортни прояви и други.
За коледните празници, новогодишните празници и великденските
празници, в годините, в които майката няма право да упражнява режим на
лични отношения с детето общият режим на лични отношения между тях не
се прилага и бащата има право да прекарва празниците с детето,
упражнявайки родителски права. Общият режим на лични отношения не се
прилага, през зимната и пролетната ваканция и през двата последователни
периода на лични отношения от 15 дни през лятото.
Майката взема и връща детето от и до дома на бащата.
При взаимно съгласие между родителите майката и детето могат да
упражняват режим на лични отношения и в различни от посочените периоди.
Относно издръжката:
В производството по чл. 127, ал. 2 СК всеки родител действа като
процесуален субституент, предявявайки иск за издръжката на детето, като
част от мерките за уреждане отношенията по упражняването на родителските
права. Съгласно чл. 127, ал. 2 СК приложими съответно са правилата на чл.
59 СК, като съгласно ал. 2 на последния член съдът служебно се произнася по
въпросите на издръжката на детето.
8
Съгласно чл. 142, ал. 1 от СК, конкретният размер на издръжката във
всеки отделен случай следва да се определя не само въз основа на нуждите на
лицето, което има право на такава, но и съобразно възможностите на лицето,
което я дължи. Това означава, че следва да се търси разумният и обективно
възможен баланс между нужди и възможности, като се отчитат характерните
за всеки конкретен случай релевантни обстоятелства. Насоки за преценка на
последните са дадени в т. 4 и 5 от ППВС № 5 от 16. XI. 1970 г. Нуждите на
детето от издръжка се установяват от самия факт на биологичното му
съществуване и не е необходимо да се обосновават специално. Издръжката се
дължи от двамата родители, независимо при кого детето живее, но
отглеждащият родителят следва да поеме по принцип по-малък дял от
издръжката в пари с оглед даваната от него издръжка в натура при
съвместното живеене с детето и посрещането на разходите на домакинството,
част от които са и в негова полза.
В конкретния случай съдът намира, че на детето А З. следва да бъде
определена месечна издръжка в размер на 700 лв. От така определената сума
бащата следва да заплаща 450 лв. Съдът отчита, че непосредствените грижи
по отглеждането и възпитанието на детето, откликване на ежедневните му
потребности, ще се осъществяват от майката, но също така и съществуването
на задължение за издръжка, дължима от бащата на другите непълнолетни
деца. Съдът взе предвид възрастта на детето, липсата на специфични нужди и
данните за доходите на майката. С оглед изложеното общият размер на
дължимата сума за периода 05.01.2022 г. до 01.04.2023 г., който включва 452
дни е 6687,12 лв.
Съставът приема, че на детето А З. следва да бъде определена месечна
издръжка в размер на 600 лв. От така определената сума бащата следва да
заплаща 400 лв. Съдът отчита, че непосредствените грижи по отглеждането и
възпитанието на детето, откликване на ежедневните му потребности, ще се
осъществяват от майката, но също така и съществуването на задължение за
издръжка, дължима от бащата на другото непълнолетни деца. Съдът взе
предвид възрастта на детето, липсата на специфични нужди и данните за
доходите на майката, но още и това, че тя е работоспособна и следва да
положи усилия да осигури издръжка на малолетното си дете. Ето защо искът
следва да бъде отхвърлен като неоснователен за разликата до пълния
претендиран размер от 550 лв.
Съдът намира, че на детето А З. следва да бъде определена месечна
издръжка в размер на 700 лв. От така определената сума майката следва да
заплаща 233,25 лв. Съдът отчита, че непосредствените грижи по
отглеждането и възпитанието на детето, откликване на ежедневните му
потребности, ще се осъществяват от бащата, но също така и съществуването
на задължение за издръжка, дължима от майката на другите непълнолетни
деца. Съдът взе предвид възрастта на детето, липсата на специфични нужди и
данните за доходите на майката и материалното й положение, което е силно
влошено.
Издръжката следва да се присъди от датата на предявяване на исковата
молба.
Съгласно т. 7 от ППВС № 5/1970 г., при развод или съгласно с арг. от
чл. 47, ал. 3 КРБ и при раздяла на родителите, създали дете без брак съдът е
9
длъжен служебно да се произнесе за издръжката на детето, дори ако няма
предявен иск за издръжка. В случаите на служебно присъждане на издръжка
следва да се присъждат и лихви, независимо от това, дали има или няма
искане, тъй като в случая и лихвата се подчинява на същото служебно начало,
както и главницата. Ето защо, съдът е длъжен да осъди ответника, който
дължи издръжка, да плаща и законна лихва за забава върху просрочените
месечни задължения за издръжка, считано от датата на исковата
На основание чл. 242, ал. 1 ГПК следва да бъде постановено
предварително изпълнение на решението в частта за издръжката.
По разноските:
По иска с правно основание чл. 127, ал. 2 СК не следва да бъдат
присъждани разноски и те следва да останат в тежест на страните така, както
са направени. Аргументи могат да се черпят от изразеното в съдебната
практика разбиране, че естеството на първоинстанционното производство на
спорна съдебна администрация не предполага присъждане на разноски. За
разлика от исковото производство, в него не се решава със сила на пресъдено
нещо спор за съществуването или несъществуването на едно материално
право, а само се оказва съдействие относно начина на упражняване на
родителските права, признати и гарантирани от закона, така че липсва
типичната за исковото производство квалификация на страните като ищец и
ответник. Съдебното решение, което следва да изхожда от правилото за
защита по най-добрия начин на интересите на малолетното или
непълнолетното им дете, ползва и двамата родители и затова в
първоинстанционното производство всяка страна следва да понесе
разноските, които е направила, независимо от изхода на спора (вж. в този
смисъл Определение № 385 от 25.08.2015 г. на ВКС по ч. гр. д. № 3423/2015
г., I г. о., ГК).
Претендиращите издръжка не внасят държавна такса с оглед
разпоредбата на чл. 83, ал. 1, т. 2 ГПК, поради което на основание чл. 78, ал. 6
ГПК ответникът следва да заплати държавна такса по сметка на съда върху
присъдената издръжка в размер на 410 лв. (267,48 лв. по иска за издръжка в
полза на А З. и 576 лв. по иска за издръжка за в полза на А З.).
На основание чл. 78, ал. 6 ГПК ищцата следва да заплати държавна
такса по сметка на съда върху присъдената издръжка в размер на 335,88 лв.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ВРЪЩА исковата молба, депозирана от Н. З., ЛНЧ **********, с адрес:
гр. София, .... срещу А. З., ЛНЧ **********, с адрес: гр. София, .... в частта
относно искането за предоставяне на родителски права, местоживеене,
упражняване на лични отношения между родители и детето А З., ЛНЧ ...,
роден на 02.04.2005 г. с правно основание чл. 127, ал. 2 СК и ПРЕКРАТЯВА
производството по делото в тази част на основание чл. 130 ГПК.
10
ОСЪЖДА А. З., ЛНЧ ********** ДА ЗАПЛАТИ на детето си А З.,
ЛНЧ ... издръжка в размер на 6687,12 лв. за периода от 05.01.2022 г. до
01.04.2023 г., ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска до
окончателното й изплащане на основание чл. 143, ал. 2 СК.
ПРЕДОСТАВЯ упражняването на родителските права спрямо детето А
З., ЛНЧ .. на майката Н. З., ЛНЧ ********** на основание чл. 127, ал. 2 СК.
ОПРЕДЕЛЯ местоживеенето на детето А З., ЛНЧ .. при майката Н. З.,
ЛНЧ ********** на основание чл. 127, ал. 2 СК.
ОПРЕДЕЛЯ на основание чл. 127, ал. 2 СК режим на лични отношения
между детето А З., ЛНЧ .. и бащата А. З., ЛНЧ **********, при който
бащата ще има право да упражнява лични отношения:
Общ режим:
• всяка първа и трета седмица от месеца за времето от 14.00 ч. в петък
до 18.00 часа в неделя, като първа събота и неделя е тази, в която съботата и
неделята са от същия месец;
Празничен режим и ваканционен режим:
• за коледните празници – всяка четна година за времето от 10.00 ч. на
първия почивен ден до 16.00 часа на последния почивен ден;
• за новогодишните празници– всяка нечетна година за времето от 18.00
ч. на 30.12. до 18.00 ч. на 01.01;
• за великденските празници – всяка четна година за времето от 10.00 ч.
на първия почивен ден до 16.00 часа на последния почивен ден;
• тридесет календарни дни през лятото /в периода от 01 юли до 01
септември/, разделени на два периода от по 15 последователни календарни
дни, по време, което не съвпада с платения годишен отпуск на майката, за
времето от 10,00 часа на първия ден от периода до 19,00 часа на последния
ден от периода, като майката следва да съобщи на бащата писмено в срок до
31 май на всяка календарна година кога в периода 01 юли - 01 септември ще
ползва платения си годишен отпуск, а в случай че майката не изпълни
задължението си за уведомяване своевременно, то бащата има право да
осъществи режима на лични отношения за времето от 10,00 часа на 01 юли до
19,00 часа на 16 юли, и за времето от 10,00 часа на 01 август до 19,00 часа на
16 август;
• Бащата има право да упражнява режим на лични отношения с детето
четните години през първата половина на зимната ваканция, а нечетните
години през втората половина на зимната ваканция, определени от МОН.
• Бащата има право да упражнява режим на лични отношения с детето
четните години през първата половина на пролетната ваканция, а нечетните
години през втората половина на пролетната ваканция, определени от МОН.
• Бащата има право да упражнява режим на лични отношения, като
присъства на всички важни събития в живота на детето –рождени дни,
именни дни, празници и мероприятия в училище, спортни прояви и други.
За коледните празници, новогодишните празници и великденските
празници, в годините, в които бащата няма право да упражнява режим на
лични отношения с детето общият режим на лични отношения между тях не
11
се прилага и майката има право да прекарва празниците с детето,
упражнявайки родителски права. Общият режим на лични отношения не се
прилага, през зимната и пролетната ваканция и през двата последователни
периода на лични отношения от 15 дни през лятото.
Бащата взема и връща детето от и до дома на майката.
При взаимно съгласие между родителите бащата и детето могат да
упражняват режим на лични отношения и в различни от посочените периоди.
ОСЪЖДА А. З., ЛНЧ ********** ДА ЗАПЛАЩА на детето си А З.,
ЛНЧ .. чрез неговата майка и законен представител Н. З., ЛНЧ **********
месечна издръжка в размер на 400 лв., за периода от 05.01.2022 г. до
навършване на пълнолетие или до настъпване на обстоятелства за
прекратяване или изменение на издръжката, ведно със законната лихва върху
всяка просрочена вноска до окончателното й изплащане на основание чл. 127,
ал. 2 СК вр. чл. 143, ал. 2 СК, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата до пълния
претендиран размер от 550 лв.
ПРЕДОСТАВЯ упражняването на родителските права спрямо детето А
З., ЛНЧ ********** на бащата А. З., ЛНЧ ********** на основание чл. 127,
ал. 2 СК.
ОПРЕДЕЛЯ местоживеенето на детето А З., ЛНЧ ********** при
бащата А З., ЛНЧ ********** на основание чл. 127, ал. 2 СК.
ОПРЕДЕЛЯ на основание чл. 127, ал. 2 СК режим на лични отношения
между детето А З., ЛНЧ ********** и майката Н. З., ЛНЧ **********, при
който майката ще има право да упражнява лични отношения:
Общ режим:
• всяка втора и четвърта седмица от месеца за времето от 14.00 ч. в
петък до 18.00 часа в неделя, като първа събота и неделя е тази, в която
съботата и неделята са от същия месец;
Празничен режим и ваканционен режим:
• за коледните празници – всяка нечетна година за времето от 10.00 ч.
на първия почивен ден до 16.00 часа на последния почивен ден;
• за новогодишните празници– всяка четна година за времето от 18.00 ч.
на 30.12. до 18.00 ч. на 01.01;
• за великденските празници – всяка нечетна година за времето от 10.00
ч. на първия почивен ден до 16.00 часа на последния почивен ден;
• Майката има право да упражнява режим на лични отношения с детето
нечетните години през първата половина на зимната ваканция, а четните
години през втората половина на зимната ваканция, определени от МОН.
• Майката има право да упражнява режим на лични отношения с детето
нечетните години през първата половина на пролетната ваканция, а четните
години през втората половина на пролетната ваканция, определени от МОН.
• тридесет календарни дни през лятото /в периода от 01 юли до 01
септември/, разделени на два периода от по 15 последователни календарни
дни, по време, което не съвпада с платения годишен отпуск на бащата, за
времето от 10,00 часа на първия ден от периода до 19,00 часа на последния
ден от периода, като бащата следва да съобщи на майката писмено в срок до
12
31 май на всяка календарна година кога в периода 01 юли - 01 септември ще
ползва платения си годишен отпуск, а в случай че майката не изпълни
задължението си за уведомяване своевременно, то майката има право да
осъществи режима на лични отношения за времето от 10,00 часа на 17 юли до
19,00 часа на 01 август, и за времето от 10,00 часа на 17 август до 19,00 часа
на 02 септември;
• Майката има право да упражнява режим на лични отношения, като
присъства на всички важни събития в живота на детето –рождени дни,
именни дни, празници и мероприятия в училище, спортни прояви и други.
За коледните празници, новогодишните празници и великденските
празници, в годините, в които майката няма право да упражнява режим на
лични отношения с детето общият режим на лични отношения между тях не
се прилага и бащата има право да прекарва празниците с детето,
упражнявайки родителски права. Общият режим на лични отношения не се
прилага, през зимната и пролетната ваканция и през двата последователни
периода на лични отношения от 15 дни през лятото.
Майката взема и връща детето от и до дома на бащата.
При взаимно съгласие между родителите майката и детето могат да
упражняват режим на лични отношения и в различни от посочените периоди.
ОСЪЖДА Н. З., ЛНЧ ********** ДА ЗАПЛАЩА на детето си А З.,
ЛНЧ ********** чрез нейният баща и законен представител А. З., ЛНЧ
********** месечна издръжка в размер на 233,25 лв., считано от 05.01.2022 г.
до навършване на пълнолетие или до настъпване на обстоятелства за
прекратяване или изменение на издръжката, ведно със законната лихва върху
всяка просрочена вноска до окончателното й изплащане на основание чл. 127,
ал. 2 СК вр. чл. 143, ал. 2 СК.
ДОПУСКА на основание чл. 242, ал. 1 ГПК предварително изпълнение
на решението в частта за издръжката.
ОСЪЖДА А. З., ЛНЧ ********** ДА ЗАПЛАТИ сумата от 843,48 лв.
– разноски в производството по сметка на Софийския районен съд на
основание чл. 78, ал. 6 ГПК.
ОСЪЖДА Н. З., ЛНЧ **********, ЛНЧ ********** ДА ЗАПЛАТИ
сумата от 335,88 лв. – разноски в производството по сметка на Софийския
районен съд на основание чл. 78, ал. 6 ГПК.
Решението може да се обжалва в двуседмичен срок от връчването на
препис на страните пред Софийския градски съд.
Препис от решението да се връчи на страните, което обстоятелство
изрично да се удостовери в отрязъците от съобщенията.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
13