Решение по дело №2605/2024 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на чл. 145 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), вр. чл. 10, ал. 6 от Закона за семейните помощи за деца (ЗСПД).

Образувано е по жалба от М. Б., [държава], [ЛНЧ], подадена чрез адв. А., против Заповед № ЗСПД/Д-В/28908 от 17.10.2024г. на директора на Дирекция „Социално подпомагане“ – Варна, с която на основание чл. 10, ал. 4 от Закона за семейните помощи за деца и чл. 4, ал. 1 от Правилника за прилагане на ЗСПД, във вр. с чл. 10а, ал. 5 и ал. 6 от ЗСПД и въз основа на подадено заявление-декларация с вх. № ЗСПД/Д-В/28908 от 09.10.2024г., с която на жалбоподателката на основание чл. 10а, ал. 1 от ЗСПД – еднократна помощ за ученици, записани в първи, втори, трети и четвърти клас е отказано отпускане на еднократна помощ за две деца - В. И. Б. и И. И. Б.,

В жалбата се релевират доводи за незаконосъобразност на оспорения административен акт, поради съществени нарушения на административно-производствените правила, материална незаконосъобразност и несъответствие с целта на закона. Жалбоподателят се позовава на съображения от ЗСПД, Конвенцията на ООН за правата на детето, Директива 2001/55/ЕО на Съвета от 20 юли 2001 г. и Директива 2011/95/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 13 декември 2011 г. Прави се искане за отмяна на оспорената заповед и връщане на преписката на административния орган за ново произнасяне по подаденото заявление със задължителни указания. Претендира присъждане на разноски.

В открито съдебно заседание жалбоподателят, не се явява, не се представлява. С молба със с.д. № 125/06.01.2025г., чрез адв. А., поддържа изцяло жалбата на подробно изложените в нея обстоятелства. По съществото на спора излага съображения за нарушение на материалния закон и несъответствие с неговата цел при издаване на заповедта. Счита, че постановения отказ е в пряко противоречие с Конституцията на Република България, с международни договори, по които РБ е страна и правото на ЕС, в противоречие със специалния по отношение на Закона за социални помощи за деца и Закона за убежището на чужденците, тъй като в неговия чл. 39, ал. 1, т. 4 изрично е посочено, че чужденците с предоставена временна закрила имат право на социално подпомагане. ЗУБ се явява специален по отношение на ЗСПД, доколкото урежда права и задължения на чужденци с временен статут, а именно временна закрила. Счита, че пряко приложение намират разпоредбите на Конвенцията на ООН за правата на детето и са налице всички предпоставки за отпускане на еднократна социална помощ по чл. 10а от ЗСПД на жалбоподателката. Отправя искане за отмяна на заповедта на директора Социално подпомагане, като незаконосъобразна. Претендира разноски, вкл. за адвокатско възнаграждение по реда на чл. 38, ал. 1, т. 2 от Закона за адвокатурата. Представя списък на разноските.

Ответната страна – Директор на Дирекция "Социално подпомагане" – Варна, редовно призован, не се явява, не се представлява. С молба с.д. № 54/03.01.2025г. сочи, че оспорва изцяло депозираната жалба. Изразява становище за нейната неоснователност. Счита, че отказа е постановен при правилно приложение на материалния закон. Отправя искане за отхвърляне на жалбата.

Административен съд - Варна, като обсъди доводите на страните, приетите по делото писмени доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

Производството пред административния орган е започнало по подадено от жалбоподателят заявление – декларация с вх. № ЗСПД/Д-В/28908 от 09.10.2024г., с искане като гражданин на Република *******, спрямо когото е предоставена временна закрила като бежанец на територията на Р България, да и бъде отпусната еднократна помощ по чл. 10а, ал. 1 от ЗСПД за децата В. И. Б. и И. И. Б.-четвърти и втори клас. Към заявлението са приложени служебни бележки от ОУ "Св.Св.К. и М."- Варна, в които е посочено, че детето И. И. Б. е записано като ученик във втори клас през учебната 20242025г., както и че В. И. Б. е записана като ученик в ІV клас през учебната 2024/2025г. Приложена е регистрационна карта на чужденец [ЛНЧ] с предоставена временна закрила на територията на Р България с посочени придружаващи я деца под 14 г. възраст – В. – *********г и И. -***********г. с посочен настоящ адрес [населено място], [улица], ***********. Със Заповед № ЗСПД/Д-В/28908 от 17.10.2024г. издадена от директора на Дирекция „Социално подпомагане“ – Варна е отказано отпускане на еднократна помощ на основание чл. 3, т. 5 от ЗСПД. В мотивите си административният орган е приел, че са налице обстоятелства, изключващи исканата помощ от заявителя, изразяващи се в липса на сключен между Република България с Република Украйна спогодба в областта на семейното подпомагане. Заповедта е връчена на жалбоподателя на 29.10.2024 г., като е оспорена на 06.11.2024г.

При така установеното от фактическа страна, като съобрази становищата на страните и прецени събраните писмени доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, съдът прие следното от правна страна:

Жалбата като подадена в законоустановения 14 дневен срок, срещу подлежащ на обжалване административен акт, от надлежна страна, за която е налице правен интерес от обжалването е процесуално допустима

Разгледана по същество е основателна.

Обжалваната заповед е издадена от компетентен орган на основание чл. 10, ал. 4 от ЗСПД в изискуемата писмена форма, при липса на съществено нарушение на процесуалните правила, които да са основания за нейната нищожност.

По отношение на съответствието на заповедта с материалноправните разпоредби, административно производствените правила и целта на закона, съдът приема, че е издадена при съществено противоречие с тях, което води до нейната незаконосъобразност.

Съгласно нормата на чл. 10а, ал. 1 от ЗСПД на семействата, чиито деца са записани в първи клас или са записани или продължават обучението си, във втори, трети и четвърти клас на училище, се отпуска еднократна помощ за покриване част от разходите в началото на учебната година, когато децата живеят постоянно в страната и не са настанени за отглеждане извън семейството по реда на чл. 26 от Закона за закрила на детето. Не е налице спор по делото, че децата на жалбоподателката са записани във втори и четвърти клас на училище през учебната 2024/2025 г., не са настанени за отглеждане извън семейството и са с предоставена временна закрила в Република България по смисъла на Закона за убежището и бежанците. Спорно по делото е приложението на чл. 3, т. 5 от ЗСПД, като според административния орган семейството на жалбоподателя няма право на семейни помощи за деца, тъй като те са граждани на Република Украйна и не попадат в обхвата на ЗСПД, тъй като няма сключена спогодба между двете държави в областта на семейното подпомагане.

Неправилно е прието от административния орган, че в случая не са налице основанията за отпускане на заявената от жалбоподателя еднократна помощ. В чл. 47, ал. 1 от КРБ е прогласено задължението на държавата да подпомага децата до навършване на пълнолетието им. Разпоредбата на чл. 26, ал. 2 от КРБ гласи, че чужденците, които пребивават в Република България имат всички права по Конституцията с изключение на тези, за които се изисква българско гражданство. Съгласно чл. 51, ал. 1 от КРБ че гражданите имат право на социално подпомагане, като разпоредбата не предвижда ограничение за чужденците, следователно се прилага и по отношение на тях. Конвенцията на ООН за правата на детето, ратифицирана през 1991 г., на основание чл. 5, ал. 4 от КРБ е част от вътрешното право на Република България и има предимство пред други закони, които са в противоречие с нея. Страните по Конвенцията са длъжни да зачитат и осигуряват правата, предвидени в нея, на всяко дете в пределите на своята юрисдикция без каквато и да е дискриминация по различни основания като раса, пол, религия и други. Конвенцията ясно поставя интересите на детето на първо място във всички действия, които ги засягат, независимо дали са от обществени или частни институции за социално подпомагане, от съдилищата или други правителствени органи. Страните по Конвенцията са задължени да осигурят на децата необходимата закрила и грижи за тяхното благосъстояние, като вземат предвид и правата на техните родители или законни настойници. Едно от основните права, установени от Конвенцията, е правото на подходящ жизнен стандарт, включващ физическо, умствено, духовно, морално и социално развитие на детето. Страните следва да предприемат необходимите мерки, включително предоставянето на материална помощ, за да гарантират това право на децата.

Съгласно Директивата 2001/55/ЕО на Съвета от 20 юли 2001 г. относно минималните стандарти за предоставяне на временна закрила в случай на масово навлизане на разселени лица, държавите-членки по Директивата трябва да осигурят адекватно ниво на защита на тези, които се нуждаят от нея. Съгласно чл. 13, § 2 от Директивата държавите - членки създават разпоредби за предоставяне на помощи от "Социални грижи" на лицата, ползващи се с временна закрила.

Семейните помощи за деца по ЗСПД се предоставят с оглед на разходите по издръжката на децата и са израз на социалната функция на държавата, която е задължена да подпомага отглеждането на децата в семейна среда от родителите и от лицата, полагащи грижи за тях, съгласно чл. 1, ал. 2 от ЗСПД и да осигурява най-добрия им интерес в съответствие с принципа по чл. 3, т. 3 от Закона за закрила на детето.

От цитираните правни норми следва извод, че децата, които са под временна закрила, не трябва да бъдат обект на дискриминация и не може да им се налага по-неблагоприятно положение в сравнение с другите деца, независимо дали те са граждани на Република България, бежанци, хуманитарни бежанци или имат друг статут на пребиваване в страната. Семейните помощи са едно от основните средства за гарантиране на жизнения стандарт на децата и защита на техните интереси. Затова семействата им или лицата, които се грижат за тях, не трябва да бъдат изключени от правото на получаване на тези помощи.

Поради изложеното съдът намира, че оспорената заповед е незаконосъобразна - постановена в противоречие с нормите на общностното право и международните договори в областта на закрилата на детето и предоставянето на временна закрила на чужденци, както и в несъответствие с целта на закона. Поради това същата следва да бъде отменена, а преписката - изпратена на административния орган за ново произнасяне при спазване на указанията по тълкуването и прилагането на закона, дадени в мотивите на настоящото решение.

Предвид изхода на спора, на основание чл. 143, ал. 1 от АПК разноски се дължат на жалбоподателя, който е направил своевременно искане за тяхното присъждане. Съобразно приложения договор за правна защита и съдействие е посочено безплатно адвокатско възнаграждение на основание чл. 38, ал. 2 вр. ал. 1, т. 2 от ЗА, за което дължимите разноски за него са в минимален размер 1000. 00 лв. на основание чл. 8, ал. 3 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

По изложените съображения и на основание чл. 172, ал. 2, вр. чл. 173, ал. 2 от АПК вр. чл. 10, ал. 6 от ЗСПД, Административен съд- Варна

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ по жалба на М. Б., [държава], [ЛНЧ], подадена чрез адв. А., Заповед № ЗСПД/Д-В/28908 от 17.10.2024г. издадена от директора на Дирекция „Социално подпомагане“ – Варна.

ВРЪЩА преписката на директора на Дирекция "Социално подпомагане" – Варна за ново произнасяне по заявление-декларация с вх. № ЗСПД/Д-В/28908 от 09.10.2024г. в 14 – дневен срок от получаване на решението, съобразно задължителните указания по приложението на закона.

ОСЪЖДА Агенция за социално подпомагане - София, да заплати на адв. Д. А. сумата [рег. номер]. (хиляда) лева, представляваща адвокатско възнаграждение.

ОСЪЖДА Агенция за социално подпомагане - София да заплати на М. Б., [държава], [ЛНЧ] сумата в размер на 10. 00 (десет) лева.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване на основание чл. 10, ал. 6 от ЗСПД