Решение по дело №1045/2025 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на чл.208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, вр. чл.63в от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.

Образувано е по касационна жалба на Агенция „Пътна инфраструктура“, чрез ю.к. К. К., против Решение № 325/12.03.2025г. по АНД № 88/2025г. по описа на РС – Варна, с което е отменен Електронен фиш № **********, издаден от Агенция „Пътна инфраструктура“, с който на основание чл.179, ал.3б от ЗДвП, на „Милки Груп Био“ ЕАД, ЕИК ****, е наложена глоба в размер на 2500 лв., за нарушение по чл.102, ал.2 от ЗДвП.

Касаторът релевира доводи за незаконосъобразност на въззивното решение като постановено при нарушения на материалния и процесуалния закон. Счита, че в диспозитива на решението неправилно е определен съдът, пред който то може да бъде обжалвано, с което е допуснато съществено процесуално нарушение. Намира за неправилни изводите на съда за липса на правна възможност за издаване на ЕФ за извършено нарушение по чл.179б, ал.3 ЗДвП. Счита, че ВРС необосновано не е приложил санкционната разпоредба, като подчертава, че точният смисъл на разпоредбите не винаги е буквалният смисъл. Обосновава изводи за законосъобразно издаване на фиша с историческо и функционално тълкуване на разпоредбата на чл.189ж, ал.1 ЗДвП, като сочи и съдебна практика. По изложените съображения иска отмяна на атакуваното решение и потвърждаване на издадения ЕФ. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение и в условията на евентуалност прави възражение за прекомерност на адвокатското такова.

Ответникът по касация, чрез депозиран отговор и допълнително писмено становище по същество, оспорва касационната жалба и моли за потвърждаване на решението като правилно и законосъобразно. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Представителят на Варненска окръжна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба и пледира за оставяне в сила на атакуваното решение като правилно и законосъобразно.

Настоящият състав на съда, като извърши проверка на атакуваното решение, във връзка със заявените в жалбата касационни основания, намира следното:

Производството пред ВРС е образувано по жалба на „Милки Груп Био“ ЕАД против Електронен фиш № **********, издаден от Агенция „Пътна инфраструктура“, с който на основание чл.179, ал.3б от ЗДвП, на „Милки Груп Био“ ЕАД, ЕИК ****, е наложена глоба в размер на 2500 лв., за нарушение по чл.102, ал.2 от ЗДвП.

Въззивният съд приел за установено от фактическа страна, че на 01.03.2022г. в община Врана бил управляван товарен автомобил влекач „Ман“ с рег.№ [рег. номер]. При управлението на автомобила по път А-5 км 6+683, посока „нарастващ километър“, около 12,05 часа, автомобилът преминал покрай функциониращо устройство – елемент от електронната система за събиране на пътни такси пи чл.10 ал.1 от ЗП. При това било установено, че за ППС няма данни да е налице валидна маршрутна карта или валидна тол декларация за преминаването. След установяване на собственика на превозното средство – „Милки Груп Био“ ЕАД, срещу него бил издаден електронен фиш.

За да го потвърди, въззивният съд приел, че в нормата на чл. 189ж, ал. 1, изр. първо от ЗДвП, която е действала към датата на установяване на нарушението, е предвидено, че при нарушение по чл. 179, ал. 3 от ЗДвП, установено и заснето от електронната система по чл. 167а, ал. 3 от ЗДвП, може да се издава електронен фиш в отсъствието на контролен орган и на нарушител за налагане на глоба или имуществена санкция в размер, определен за съответното нарушение. В цитираната норма не е предвидена възможност за издаване на електронен фиш за процесното нарушение, поради което в случая е следвало да бъде съставен АУАН, а в последствие да бъде издадено НП, а не да се съставя електронен фиш. В случая, към 01.03.2022г. липсва изрична законова разпоредба, предвиждаща възможност да бъде съставен електронен фиш за нарушение по чл. 179, ал. 3а от ЗДвП, като е недопустимо по тълкувателен път и чрез разширително тълкуване на нормата на чл. 189ж, ал. 1 от ЗДвП, да се приеме че тя се отнася и до нарушенията по чл. 179, ал. 3а от ЗДвП. Едва с изменението на разпоредбата на чл. 189ж, ал. 1 от ЗДвП, обн. в ДВ бр. 13 от 13.02.2024 г., в сила от 13.02.2024 г., законодателят изрично е предвидил възможност за издаване на ЕФ и по отношение на нарушенията по чл. 179, ал. 3а от ЗДвП.

Касационният съдебен състав преценява достигнатите от ВРС правни изводи, макар и неточно отнесени към „нарушения по чл.179, ал.3а от ЗДвП“, вместо към процесното нарушение по чл.179, ал.3б от ЗДвП, като обосновани, правилни и законосъобразни, изцяло ги споделя и препраща към тях в хипотезата на чл.221 ал.2 изр.2 от АПК.

Нарушението по чл.179 ал.3б от ЗДвП, обективно осъществено от дружеството, е извън обхвата на чл.189ж, ал.1 от ЗДвП, чиято норма изрично предвижда издаването на ЕФ само за нарушенията по чл.179 ал.3 от ЗДвП, установени и заснети от електронна система по чл.167а, ал.3 от Закона. Поради това, заснетото в случая нарушение по чл.179, ал.3б от ЗДвП е следвало да бъде установено със съставяне на АУАН, и санкционирано чрез издаване на НП, т.е. по общия ред на ЗАНН, като за него, към момента на извършването му, е било недопустимо съставянето на ЕФ. До извод, различен от изложения, не би могло да се стигне и въз основа на чл. 189ж, ал. 7 от ЗДвП, съгласно който по отношение на електронния фиш за нарушение по чл. 179, ал. 3 – 3б се прилагат разпоредбите на чл. 189, ал. 10, тъй като това би означавало по тълкувателен път да се изведе възможност за съставяне на електронен фиш, което е недопустимо при ангажиране на административнонаказателна отговорност. Разпоредбата на чл.189ж, ал.1, изр. първо от ЗДвП, в приложимата редакция към датата на извършване на нарушението (ДВ, бр. 105/2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) регламентира, че при нарушение по чл.179, ал.3 от ЗДвП, установено и заснето от електронната система по чл.167а ал.3 от ЗДвП, може да се издава ЕФ в отсъствието на контролен орган и на нарушител за налагане на глоба или имуществена санкция в размер, определен за съответното нарушение. С последващото изменение на текста /ДВ, бр. 13 от 2024 г., в сила от 13.02.2024 г./, обхватът на нормата е изрично разширен до нарушенията по чл.179, ал.3 - 3б вкл., което е несъмнено доказателство, че към 01.03.2022г. санкционирането на осъщественото от „Милки Груп Био“ ЕАД административно нарушение е било допустимо единствено по общия ред – чрез съставяне на АУАН и издаване на НП. Санкционирането му с ЕФ представлява съществено и неотстранимо в съдебната фаза на производство процесуално нарушение, което е самостоятелно и достатъчно основание за отмяната на фиша.

За пълнота на изложението, настоящият състав намира за нужно да отбележи, че се констатира и противоречие на разпоредбата на чл.179, ал.3б от ЗДвП с разпоредбата на чл.9а от Директива 1999/62/ЕО на Европейския парламенти на Съвета от 17 юни 1999г относно заплащането на такси от тежкотоварни автомобили за използване на определени инфраструктури. Предвид задължителните постановки на постановеното решение по дело № С-61/2023г. , както и на решението по обединени дела Euro-Team и Spiral-Gep, С-501/2014 на СЕС, с приемането на националната санкционна разпоредба на чл.179, ал.3б от ЗДвП и чл.187а, ал.2 т.1, т.2 и т.3 от ЗДвП не е спазен принципът на пропорционалност, тъй като те предвиждат глоба и имуществена санкция в абсолютен размер от 2 500лв, респективно - не дават никаква възможност при налагането им да се отчитат смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства. Единственият начин, гарантиращ пълната ефективност на правото на Съюза и защитаващ правата на частноправните субекти, е непропорционалната национална санкционна уредба – чл.179, ал.3б вр.чл.187а ал.2 т.3 от ЗДвП – да бъде оставена без приложение, доколкото в противен случай би се стигнало до несъответстващ на правото на ЕС резултат. В ЗДвП липсва друга норма, предвиждаща възможност за налагане на санкция за нарушение по чл.10б, ал.3 от ЗП. Според легалната дефиниция на чл.6 от ЗАНН, административно нарушение е това деяние (действие или бездействие), което нарушава установения ред на държавното управление, извършено е виновно и е обявено за наказуемо с административно наказание, налагано по административен ред. След като са налице пречки за прилагане на предвиденото в случая административно наказание под формата на имуществена санкция, то изобщо липсва основание за ангажиране на административнонаказателната отговорност на дружеството.

Изцяло неоснователни са възраженията на касатора, че въззивният съд неправилно е определил съда, пред който то може да бъде обжалвано, с което е допуснал съществено процесуално нарушение. Компетентната касационна инстанция /Варненски административен съд/ е правилно определена, като е налице съвпадане на абревиатурата й с тази на Върховния административен съд. Посоченото двусмислие не би могло да се счете за съществено процесуално нарушение, особено предвид наличието на надлежно и срочно упражнено право на касационна жалба.

Предвид изложеното, въззивният съд се е произнесъл правилно и обосновано, като проверяваното решение не е обременено с релевираните касационни основания. Други такива, налагащи ревизия или отмяна на решението, не се установяват и при задължителната служебна проверка по реда на чл.218, ал.2 от АПК, което квалифицира касационната жалба като неоснователна и налага отхвърлянето й.

При този изход на делото, претенцията на отнетника по касация за присъждане на юрисконсултско възнаграждение се явява основателна. На основание чл. 63д, ал. 3 от ЗАНН, в полза на „Милки Груп Био“ ЕАД, ЕИК ***, следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение за настоящата инстанция, определено по реда на чл. 37 от ЗПП, вр. чл. 27е от НЗПП, и съобразно правната и фактическа сложност на делото, в размер на 80 (осемдесет) лева.

Така мотивиран, и на осн.чл.221, ал.2, изр.1 предложение първо от АПК, Административен съд – Варна, Трети тричленен състав,

 

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 325/12.03.2025г. по АНД № 88/2025г. по описа на РС – Варна.

ОСЪЖДА Агенция "Пътна инфраструктура", да заплати на „Милки Груп Био“ ЕАД, ЕИК ***възнаграждение за юрисконсулт в размер на 80 (осемдесет) лева.

Решението е окончателно.