Р Е Ш Е Н И Е

гр. П.,

21,05,19г.

 

В    И М Е Т О     Н А    Н А Р О Д А

 

            Пазарджишкият  районен съд,  НАКАЗАТЕЛНА КОЛЕГИЯ, в публичното заседание на четвърти април две хиляди и деветнадесета  година, в състав:                                                                      

                                                                           Председател: ЕЛИСАВЕТА РАДИНА

 

при секретаря Х. В., като разгледа докладваното от районен съдия  РАДИНА нахд № 41/19 г. по описа на Пазарджишкия районен съд, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

 Производството  по реда на чл.63 от ЗАНН.

Образувано е по жалба на Д.З. Р.,постоянен адрес: ***, против  Електронен фиш серия К № 2288954/02.08.2018 г. на ОД МВР П. за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство, с който на жалбоподателя е наложена на основание чл. 189, ал.4 вр. чл. 182, ал.2 т.3 от ЗДвП глоба в размер на 100 лева. 

Жалбоподателят настоява с жалбата, че е налице основание за отмяна на НП, което се поддържа в съдебно заседание и чрез защитника, вкл. и чрез писмени защити.

Въззиваемата страна не изпраща представител. Депозирала е писмено становище, че  жалбата е неоснователна.

Районният съд, като прецени събраните по делото писмени и гласни доказателства по отделно и в тяхната съвкупност и с оглед разпоредбата на чл.63 от ЗАНН, прие за установено следното:

На 02,08,18г.., жалбоподателят се движел по път II-**1 посока П.,  със собствения си лек автомобил - Рено Клио ,с peг. № *********. Около 17,49 ч. било засечено и заснето движението му от АТСС със скорост 68 км/ч при въведено ограничение с пътен знак В 26 до 40км/ч. 

Установен бил собственикът на автомобила в лицето на жалбоподателя дружество и с  обжалвания ЕФ последният е санкциониран за управление на МПС с превишена скорост - 65 км/ч ( с отчетен толеранс за грешка 3% спрямо отчетената скорост ) - нарушение по чл.21,ал.2 вр. ал.1 от ЗДвП, като на основание чл. 189, ал.4 вр .чл. 182, ал.2, т.3 от ЗДвП му е наложена  глоба в размер на 100 лв.

Атакуваният ЕФ не страда от процесуални недостатъци, установени с процедурата по неговото издаване и съдържанието му

 

 

Формата и съдържанието му са изцяло съобразени с лимитативно определените с нормата на чл. 189, ал.4 изр.ІІ от ЗДвП реквизити.

По своята дефиниция §6, т. 62 от ДРЗДвП  ЕФ представлява електронно изявление, записано върху хартиен, магнитен или друг носител, създадено чрез административно- информационна система въз основа на постъпили и обработени данни за нарушения от автоматизирани технически средства.

От друга страна, единственото определение за електронно изявление е дадено с  разпоредбата на чл.2 от Закона за електронния документ и електронния подпис - „Електронно изявление е словесно изявление, представено в цифрова форма чрез общоприет стандарт за преобразуване, разчитане и визуално представяне на информацията“ . Според чл. 4 -  „Автор на електронното изявление е физическото лице, което в изявлението се сочи като негов извършител”.

Тази законодателната уредба относно конкретния документ, в общия ЗЕДЕП и  специалния в случая ЗДвП, даваше основание да се приеме, че действително електронния фиш следва да има свой обявен и известен издател. 

От друга страна, законодателят очевидно напълно съзнателно не е предвидил автор на електронния фиш в разпоредбата на чл. 189, ал.4 от ЗДП, която регламентира основанията за неговото издаване и съдържанието му.

Точно такова становище е застъпил ВАС в ТР1/14г. Предвид дефинитивните норми относно коментираното понятие,  задължителното решение съдържа извода, че „електронният фиш е своеобразен властнически акт с установителни и санкционни функции. Той се приравнява едновременно към АУАН и НП, но само по отношение на правното му действие (съгласно чл. 189, ал. 11 ЗДвП), не и по форма, съдържание, реквизити и процедура по издаване. От това следва, че изискванията за форма, съдържание, реквизити и ред за издаване на АУАН и НП, сравнително подробно регламентирани в ЗАНН, са неприложими по отношение на електронния фиш. Относно формата на електронния фиш следва да се приемат за задължителни само посочените в чл. 189, ал. 4, изр. 2 ЗДвП реквизити, поради което в електронния фиш не следва да се изписва името на издателя му и негов подпис, а само териториалната структура на МВР, на чиято територия е извършено нарушението.

Следващите изводи в ТР касаят законодателното решение относно наличие на предпоставките за и при издаване на ЕФ. Прието е, че „електронният фиш се издава след протичане на съкратено производство, което с оглед ускорената процедура няма състезателен характер, като изразът "в отсъствие на контролен орган и на нарушител" по чл. 189, ал. 4, изр. 2 ЗДвП се отнася до издаването на електронния фиш. При електронния фиш са силно стеснени възможностите за защита на собственика на МПС, респективно лицето, посочено от собственика като нарушител. От гледна точка на адресатите електронният фиш е акт със санкционно значение, поради което като вид държавна принуда чрез него се налагат неблагоприятни последици на адресата от имуществен характер. С оглед на тази своя характеристика при издаването на електронния фиш следва да намери проява общият принцип, че административно-наказателната отговорност не може да бъде обоснована чрез разширителното тълкуване или чрез тълкуване по аналогия (чл. 46, ал. 3 от Закона за нормативните актове)….В чл. 189, ал. 4 ЗДвП са посочени изрично условията, които следва да са налице, за да се издаде електронен фиш, а именно нарушението да е установено и заснето с автоматизирано техническо средство.„

С цитираното горе  ТР 1/14г. ВАС е признал възможността за поставяне на технически средства, които автоматично да записват административни нарушения, но изрично е указал необходимостта да се извършва по „определена процедура и с оглед спазването на определени изисквания (арг. чл. 32, ал. 2 от Конституцията). Използването на заснемащи технически средства е позволено (чл. 165, ал. 2, т. 7 ЗДвП), тъй като касае повишаване и гарантиране на сигурността при движението по пътищата, а наред с това тези технически средства могат да създадат висока степен на достоверност (изключващо намесата на субективен фактор).“.

Ползваното средство за процесното измерване на скоростта е напълно автоматично и независимо от човешка намеса. Няма намеса и липсва субективен фактор към момента на установяване на нарушението. Такава има едва след като са интегрирани всички отчетени и записани данни, за да се материализира информацията на хартиен носител. В резултат на този процес са изведени и приложени данни от съответния фотоси, съдържащ информация за време, място , скорост на движение и позволяващ точната индивидуализация на МПС по ясно онагледения регистрационен номер.

Така налични са правно-релевантните данни, че процесния автомобил е регистриран поради движението си със скорост от 68 км/ч ( при предвидена и от производителя на измервателния уред като компонент в системата възможна грешка до 3% и тя е редуцирана до 65 км/ч с издадения ЕФ), датата и часа на отчитането ( които са възприети за време на нарушението), местоположението и посоката, към която е насочен измервателния уред ( съвпадаща с посоката на движение на заснетия автомобил).

В случая и достоверността на показанията на уреда е гарантирана, тъй като данните в ЕФ са възпроизведени от приложения като веществено доказателствено средство( виж към ЕФ и чл. 189, ал.15 ЗДвП )  - фотос , отразяващи конкретните визирани горе параметри. Самото изображение  ясно илюстрира процесния автомобил, разположението му на  пътното платно и конкретно посоката, в която се сочи, че е станало измерването, дори рег. номер и марка на автомобила в достатъчно близък за възприемането му план.

Несъмнено е, че заснемането е станало с мобилно автоматизирано техническо средство, което е поставено на позиционирания патрулен автомобил. Налице е попълнен от служителя на СПП ОД МВР П. - оператор със системата протокол по чл. 10 от Наредбата 8121 з-532/ 15 г.  ( виж на л. 7) , тоест спазено е и изискването на ал. 3 на чл. 10. Протоколът е от датата на нарушението, чиито час попада в периода от време, през който автоматизираното техническо средство (АТСС) е било в работен режим по зададените параметри ( виж в протокола). Същият отразява и патрулния автомобил, в който е било поставено АТСС -то с неговия регистрационен номер и разположение.

Използването на заснемащото техническо средство, регистриращо извършени нарушения от процесния вид,  е станало по нормативно определена процедура, при спазване на нормативно поставените изисквания и технически инструкции на производителя на измервателния уред. Пътният участък, който е бил обхванат от процесния вид контрол няма данни да е бил  обозначен  по смисъла на чл. 7, ал.1 от Наредба 8121з-532/12,05,15г., но с оглед изменението на чл. 165, ал.2,т.8 от ЗДвП в сила от 08,07,17г.  от тази дата не се изисква поставяне на пътен знак „Е24“.

Предвид горното обсъждане следва извода, че данните от ползвания измервателен уред са достоверни. Годността му за достоверно отмерване е гарантирана от удостоверението за одобрен тип средство за измерване, дадено при първоначалното сертифициране ( л. 12) и последващата периодична проверка - л. 13 и сл.

Не  е спорно и е установено, че собственик на  процесното МПС.

 

Спорът по делото е фиксиран още с жалбата и касае обективната възможност за спазване на знака, въведената от който забрана е прието, че не е изпълнена от жалбоподателя . Става ясно от справката  от  ОПУ П. от 28.03.2019г. - л. 35, че  към датата на извършване на нарушението 02.08.2018 г. в цитирания в ЕФ пътен участък са разположени  2 бр. пътни знаци в следната последователност - В26 "Забранено е движението със скорост, по-висока от означената -60 км/ч  и  В26 "Забранено е движението със скорост, по-висока от означената -и 40 км/ч, като разстоянието между тях е 30 метра ( първият е на км. 85+**0 , а вторият - на км 85+890).  Като се има предвид, че по процесния път, който не е автомагистрала, има ограничение на скоростта по чл. 21, ал.1 от ЗДвП - до 90 км/ч с поставените последователни два пътни знака В26, се въвеждат две последователни ограничения  през 30 метра - първо до 60 км/ч и след това , след 30 м. - до 40км/ч. Практически и както правилно твърди жалбоподателя -  за тези 30 метра намалението на скоростта с оглед двата знака следва да е 30 км/ч. Съгласно чл. 79, ал. 3 от Наредба № 18 от 23.07.2001 г. за сигнализация на пътищата с пътни знаци "Когато скоростта на движение трябва да се ограничи с 30 км/ч, намалението е еднократно". В случая обаче това не е така, тъй като при коментираната последователност от пътни знаци, вторият, въвеждащ ограничение  до 40 км/ч, е поставен неправомерно.

  Съгласно чл. 79, ал. 2 от Наредба № 18 / 23.07.2001 г. - " когато скоростта се ограничава с повече от 20 км/ч, тя неколкократно се намалява с 20 км/ч, като пътен знак В26 се поставя на разстояния съгласно Приложение № 16". В цитирания в ЕФ  пътен участък с разрешена скорост 90 км/ч и възпроизведената последователност от пътни знаци В26 ( първо до 60 км/ч и след 30м.- до 40 км/ч), поставени на по-малко от 40 м. един от друг, общото намаление за тези 30 метра е в размер на 50 км/ч.

Към датата на нарушението в процесния участък са действали порецида пътни знаци В26 "Забранено е движение със скорост, по-висока от означената" , поставени в разрез с изискванията на Наредба № 18 / 23.07.2001 г. за сигнализация на пътищата с пътни знаци

1.                      първият от двата знака В26, въвеждащ ограничение на скоростта от 90 на 60 км/ч, е поставен неправомерно, тъй като намалението е със повече от 20 км/ч.

2.                    разстоянието между двата знака В26 (за до 60 км/ч и за до 40 км/ч) е по-малко от изискуемите 40 м. ( 30 м. разстояние)  

Строго формалното предвиждане за позиционирането на пътните знаци е съобразено именно с обективната възможност за изпълнение на тяхното предписание ,което гарантира безопасността на движението .  Поставянето им в нарушение на посочената горе Наредба води до невъзможност за спазването им.

Всъщност и което е най-важно, по повод запитването на съда ( л. 27) относно поредността на пътните знаци е била предприета инициатива за промяна от ОПУ,  описана в писмото на л. 35 като продиктувана от невъзможността за видимост на пътния знак В26, въвеждащ ограничение до 60 км/ч. Първият в процесната посока знак В 26 ( за ограничение до 60 км/ч ) е преместен с 60 метра ( от км 85+**0 на км 85+800), с което отстоянието между знаците по Наредбата ( коментирано горе) вече е спазено.

Жалбоподателят не следва да носи отговорност за неправомерно възникнало ( по вина на административните органи ) по отношение на него задължение.

  По изложените съображения и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, ПАЗАРДЖИШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД

 

                                         Р      Е       Ш     И:

 

 ОТМЕНЯ Електронен фиш серия К № 2288954/02.08.2018 г. на ОД МВР П. за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство, с който на Д.З. Р.,постоянен адрес: *** е наложена на основание чл. 189, ал.4 вр. чл. 182, ал.2 т.3 от ЗДвП глоба в размер на 100 лева. 

        Решението подлежи на обжалване пред Административен съд-гр.П. в 14-дневен срок от датата на съобщаването на страните за изготвянето му.

                                                                                                                                  

         РАЙОНЕН СЪДИЯ: