№ 190
гр. София, 04.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 6-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН, в публично
заседание на осми май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Камен Иванов
Членове:Владимир Астарджиев
Величка Цанова
при участието на секретаря Павлина Ив. Х.
в присъствието на прокурора Ю. М. Х.
като разгледа докладваното от Камен Иванов Наказателно дело за
възобновяване № 20241000600380 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл.424 ал.1 вр. чл.422 ал.1,т.5 НПК,като е
образувано по искане вх.№ 2762/05.03.2024 година на осъдения Д. Е. Д.,ЕГН
**********, с установена самоличност,чрез защитника му адв.А. М.С. от АК-
Видин, представено изрично пълномощно,вж.л.21-22 от делото,за
възобновяване на наказателното производство по нохд №640/2023 година по
описа на Районен съд гр.Видин и внохд №377/2023 година на Окръжен съд
гр.Видин.
В искането се сочи наличие на основания,разписани в чл.422 ал.1,т.5-
та НПК,като оплакванията препращат към оплакване по чл.422 ал.1,т.5 НПК
вр.с касационните основания по чл.348 ал.1,т.1 и т.2 НПК–нарушение на
материалния закон и съществено нарушение на процесуалните
правила,допуснати от съдебните инстанции.
С присъда №55/28.09.2023 година постановена по нохд №640/2023
година по описа на Районен съд гр.Видин състав на съда е признал
подсъдимия Д. Е. Д.,роден на ******** година в гр.***,област
Пловдив,живущ в гр.***, ж.к. „***“, бл.***, вх.“*“, ет.*, ап.*,българин,с
1
българско гражданство,с висше образование,управител на „Блу
Канари“ЕООД гр.Пловдив,женен,неосъждан,ЕГН ********** за виновен в
това,че на 28.05.2020 година на ГКПП-Видин,Дунав мост 2,в условия на
посредствено извършителство чрез З. А. Т. от гр.Пазарджик, водач на товарен
автомобил с peг.№******/********,собственост „Дискордиа“ АД гр.София
без съгласието на „PHILIP MORRIS PRODUCTS“ S.A,Швейцария,притежател
на изключителното право за България върху търговската марка „L&M“ с рег.
№ *********/01.04.1996 година за стоки от клас 34 по МКСУ:„ЦИГАРИ“ я
използвал в търговска дейност по смисъла на чл.13 ал.2,т.3, пр.2 от Закона за
марките и географските изображения,като направил опит на изнесе извън
Република България 3 042 825 броя /три милиона,четиридесет и две хиляди
осемстотин двадесет и пет/ разгъвки на цигарени кутии,обозначени със знака
на марката „L&M“ на обща стойност 132 362,90 лева /сто тридесети две
хиляди триста шестдесет и два лева и деветдесет стотинки/,поради което на
основание чл.172б,ал. 1 вр.чл.18 ал.1 НК вр.чл. 13 ал.2,т.3,предл.2 ЗМГО
вр.чл.55 ал.1,т.1,буква „б“ и чл.36 НК му е наложил наказание „ПРОБАЦИЯ“
със пробационни мерки:
1.Задължителна регистрация по настоящ адрес два пъти седмично за
срок от 6 /шест/ месеца.
2.Задължителни периодични срещи е пробационен служител за срок от
6 /шест/ месеца.
На основание чл.55 ал.3 НК на подсъдимия Д. Е. Д.,ЕГН **********
не е наложено кумулативно предвиденото в закона по-леко наказание
„глоба”.
Подсъдимият Д. Е. Д.,с установена самоличност,ЕГН ********** е
осъден да заплати по сметка на ОД-МВР Видин сумите от
409.50/четиристотин и девет лева и петдесет стотинки/ лева за комплексна
съдебно-маркова и оценителна експертиза,180.65 /сто и осемдесет лева и
шестдесет и пет стотинки/ лева за съдебно-графическа експертиза разноски
по досъдебното производство.
На основание чл.53 ал.1,б.”б” НК съдът е отнел в полза на Държавата
веществените доказателства-30 броя палета,съдържащи 3 042 825 нарязани
опаковки на кутии за цигари с надпис „L&M“-RED LABEL,съхранявани в
МБ-Видин.
2
С Решение №11/06.02.2024 година,постановено по внохд.№377/2023
година по описа на Окръжен съд-Видин,на основание чл.334,т.6 НПК и чл.338
НПК,присъдата е потвърдена изцяло.
Защитата твърди наличие на основания за възобновяване по чл.422
ал.1,т.5 НПК вр. чл.348 ал.1,т.1 и т.2 НПК по отношение и на двата съдебни
акта,доколкото са постановени при нарушение на материалния закон и при
съществени нарушения на процесуалните правила по смисъла на чл.348
ал.1,т.1 и т.2 НПК.
Оплакване за допуснати съществени процесуални нарушения:
Съображенията,по същество,за допуснати съществени процесуални
нарушения на нормите на чл.13 НПК,чл.14 НПК,чл.107 ал.5 НПК и чл.305
НПК са свързани с оплакване за липса на задълбочена и внимателна проверка
на относими към предмета на доказване /и обвинението/ доказателства и
доказателствени средства,като се твърди липса на пълно, всестранно и
обективно изясняване на релевантните факти и обстоятелства по делото.
Твърди се,че доказателствените източници са тълкувани превратно,при липса
на мотиви към постановените съдебни актове и от двете съдебни инстанции.
Последователно излага възражения за липса на мотиви към
постановената присъда и в постановеното решение на въззивната съдебна
инстанция.
Процесуалното развитие на делото сочи,че съдебното производство по
нохд №640/2023 година на РС-Видин се явява втора по ред първа съдебна
инстанция.По реда на чл.424 ал.1 вр.чл.422 ал.1,т.5 НПК състав на
Апелативен съд-София е отменил Решение на Окръжен съд
гр.Видин,постановено по внохд №276/2022 година по описа на съда,с което е
потвърдена присъда на Районен съд гр.Видин по нохд №211/2022 година.При
повторното разглеждане на делото Окръжен съд гр.Видин е отменил присъда
на Районен съд гр.Видин , постановена по нохд№211/2022 година.
В искането за възобновяване се анализират мотивите на съдебния
акт,постановен от Апелативен съд гр.София,като се твърди,че при новото
разглеждане на наказателно правния спор първият съд„…..следваше да
поправи абсолютните пороци на първоначално постановената присъда по
нохд №211/2022 година по описа на PC-Видин.Вместо това тя ги повтори и
по този начин валидира,затвърждавайки усещането за липса на справедлив
3
съдебен процес и криворазбрана безпринципна колегиалност“.
Твърди се,че мотивите на постановената присъда,касателно приетата
за установена фактическа обстановка,представлява „….дословен копи-пейст
на обстоятелствената част на обвинителния акт“.Изложени са конкретни
аргументи,свързани с:
-липса на интервал между цифрово изражение на датата 26.05.2020 и
съкращението „г.”след нея,повторена неправилната употреба на непълен член
в думата „товара” в конкретно изречение,изписване на думи без кавички и
неправилно членуване,с обобщено оплакване за допуснати идентични
пунктуационни и граматически грешки.
Твърди се,че в мотивите си първият съд не е анализирал възражения
на защитата по противоречия в самия обвинителен акт/напр.твърдения за
адрес на дружество „Райтпак“,за мястото,на което е извършена товарителна
дейност/,а безкритично се е доверил на разписаното в ОА.
Възразява се,че в мотивите на първия съд не е даден отговор на
възражение на защитата,свързано с няколко екземпляра на Заявка-договор за
международен транспорт №21065/26.05.2020
година,приложени,л.л.40,59,74,169,като само един тях,представен от
заинтересован,според защитата свидетел,фигурира име на дружество
„Райтпак“,докато предоставен от Агенция „Митници и от св.М.С. не съдържа
име на дружеството.Поради това се обобщава,че не е сторен обективен
собствен анализ на доказателствените източници,не е проследим начина на
формиране на вътрешно убеждение у съда,а се касае за„..обикновено
преписване на Обвинителния акт“.Акцентира на принципното
становище,прието и от ВКС на РБ,че “…..буквалният препис на
обстоятелствената част на обвинителния акт и приемането на фактически
положения,които не се основават на събрани и проверени процесуално
валидни доказателства,и доказателствени средства,е флагрантно нарушение
на процесуалните правила от категорията на абсолютните-липса на мотиви в
съдебните актове“.Твърди,че се касае за имитация на мотиви,“…запълнени
предимно с общи бланкетни фрази“.В тази връзка се сочи разписаното в
обвинителния акт и допълненото от съда.
Възразено е,че първият съд не е изяснил еднозначно кое от двете
фактически твърдения в мотивите си възприема за вярно-че получател е
4
дружество в Германия,както е посочено в Заявката-договор или,че получател
е дружество в Холандия,както е посочено в ЧМР.Оспорва се начина,по който
първият съд,без анализ,е приел съдебно-маркова експертиза,като защита
твърди,че„….безкритично и очевидно напълно безсъзнателно преписвайки
марката “L&M“ и отговарящия й регистров номер №*********/01.04.1996
година,без никакво осмисляне на факта,че само в предходното,отново
преписано от Обвинителния акт изречение,съдът е посочил,че предмет на
обвинението,съответно на експертното изследване,са разгъвки на опаковки с
марката L&M Red Label,с регистров № ********* от 30.05.2003 година“…,за
които не е предявено обвинение.Отново се твърди,че мотивите,стр.4-та, са с
пореден дословен препис на ОА ,включително на пунктуационни и смислови
грешки.
Акцентира се,че първостепенния съдебен акт не съдържа
„реални“мотиви за съставомерност на деянието от субективна страна,а
бланкетно е посочено,че подсъдимият е знаел,че не е налице съгласието на
„PHILIP MORRIS PRODUCTS“S.A,Швейцария, притежател на
изключителното право за България върху търговската марка „L&M“ със
съответен регистров номер от 1996 година за стоки от клас 34 по МКСУ:
„ЦИГАРИ“,но въпреки това,използвайки свидетеля Т. се опитал да изнесе
разгъвки,описани подробно,през границите на страната.На тази основа се
твърди,че Районен съд гр.Видин е допуснал съществено процесуално
нарушение по чл.348 ал.1,т.2 вр.ал.3,т.2 НПК,изразяващо се в липса на
мотиви.
Подробни възражения са изложени и против постановеното въззивно
съдебно решение,с което е потвърдена присъдата,като се сочи,че въззивното
решение не е дало нито един отговор на възраженията на защитата за
несъставомерност на деянието и недоказаност на обвинението,като не
обсъжда установени противоречия в доказателствения обем и игнорира без
задълбочен отговор възраженията на защитата по изготвените експертни
заключение.Твърди се бланкетен отговор,касателно тезата на защитата по
експертните заключения.
Във връзка с оплакването за допуснати съществени нарушения на
процесуални правила от въззивната съдебна инстанция,защита твърди,че
„….на стр.4 от Решението въззивният съд се позовава на Постановление
5
№1/13.07.1953 г. на Пленума на ВС,в т.3 от което се сочело,че мотивите
трябва да бъдат кратки,точни, ясни и убедителни,за да обоснове ,че,макар и
лаконично районният съд бил анализирал събраните доказателства,а на стр.6
вече заявява,че мотивите съдържали„подробна и аналитична аргументация на
доказателствената обезпеченост“,акцентирайки,че тези аргументи„….са
съвършено неверни ,защото районният съд не е извършил какъвто и да е
анализ и съпоставка на доказателствата-нито лаконичен ,нито подробен,още
по-малко е отговорил на който и е да е аргумент на защитата“.Позовава се на
разписаното в Р№454/2006 година по н.д.№ 1099/2005 г. на ВКС и Решение
№428/2008 г. по н.д.№457/2008 г. на ВКС.Обобщаващо твърди,че въззивният
съд е допуснал съществено нарушение на процесуалните правила по чл.348
ал.1,т.2вр.ал.3,т.2 НПК,доколкото мотивите към въззивното решение не
отговарят на изискването по чл.339 ал.2 НПК.
Оплаквания за нарушение на материалния закон:
Твърди се,че деянието не е съставомерно.Сочи,че подсъдимият Д. Д. е
обвинен затова,че е направил опит да изнесе разгъвки на цигарени кутии с
марка„L&M”,като изпълнително деяние е квалифицирано като престъпление
по чл.172б,ал.1 НК вр. чл.13 ,ал.2 ,т.3,пр.2 ЗМГО ,изразило се в износ на
стоки с този знак,без такова деяние да е налице ,доколкото предмет на
престъплението са описани стоки,а не техни опаковки.Твърди се от
защитата,че „..в конкретния случай стоки няма.Няма дори опаковки“,като
анализира разписаното в чл.113 и чл.127 ЗМГО.В тази насока твърди липса на
съставомерност на деянието при липсата на елемент от обективна страна на
деяние по чл.172б НК-наличието на стоки.В тази насока твърди,че цигарените
опаковки и разгъвките на цигарени опаковки не влизат в клас „34“,доколкото
„…не са стоки,не са и услуги“.Защитата акцентира на отговор на третия
въпрос от експертизата-„Налице ли е идентичност и/или сходство между
задържаните като доказателство стоки /т.е. инкриминираните вещи/ и стоките,
за които са регистрирани марките,като сочи,че експертното заключение е
„не”.Намира,че изясняването на този въпрос е от съществено
значение,доколкото„…защитата на интелектуалната собственост се
разпростира само върху стоките от съответния клас,за който са
регистрирани…“,вж.стр.7-ма от заключението и стр.17-ма,където се цитира
Регламент 608/2013 година.Поддържа се тезата,че „…видът на
инкриминирания артикул е заготовка за опаковка за цигари,а обектът на
6
регистрираните марки са цигари,табакери и пр.“.
Твърди се нарушение на материалния закон,доколкото
„…обвинението,а оттам и присъдата представят невъзможна
конструкция.Диспозитивната част на обвинението е за нарушаване на
търговската марка L&M с регистров № *********/01.04.1996 г. за стоки клас
34 по МКСУ.Според обстоятелствената част на същото,обаче намерените
разгъвки са с марката L&M-Red Label“.Поддържа противоречие,като се
позовава и на приложения към съдебно-маркова експертиза,където са
отразени две марки-L&M,от една страна,л.272 ДП и L&M-Red Label от друга
страна,л.274 ДП,като регистров номер №*********/01.04.1996 отговаря на
първата марка-L&M,но не и на втората L&M-Red Label.
Изрично се прави оплакване затова,че съдебните състави „…не
написаха нито един ред за това,че предмет на инкриминираното деяние са
стоки с един защитен знак L&M Red Label,с регистров №********* от
30.05.2003 година,а обвинението,по което осъдиха подзащитния ми е за друг
защитен знак-L&M,с регистров №*********/01.04.1996 година,
съгласно,иначе кредитираната съдебно-маркова и оценителна експертиза“.
На тази основа поддържа тезата за несъставомерност на деянието и
оплакването,че възраженията на защитата в тази насока не са изложени нито в
мотивите на първия съд,нито във въззивното решение.Сторено е изрично
оплакване за несъобразяване с разписаните задължителни указания,дадени в
Решение №118/29.03.2023 година на Софийския апелативен съд в
производство по чл.424 НПК,довело и първия съд и въззивната съдебна
инстанция до превратното тълкуване и прилагане на Закона /ЗМГО/,при „…
фрагментарен и по същество напълно погрешен прочит на една неотносима
към дефиницията на „стоки“ разпоредба“.
На основа горното се твърди,че допуснатите и посочени по-горе
нарушения на материалния закон по смисъла на чл.348 ал.1,т.1 НПК са
самостоятелно основание по чл.422 ал.1,т.5 НПК за възобновяване на
наказателните дела.
На основание чл.422 ал.1,т.5 вр.чл.348 ал.1,т.1 и т.2 НПК се иска
възобновяване на наказателното производство по нохд №640/2023 година по
описа на Районен съд гр.Видин и внохд №377/2023 година на Окръжен съд
гр.Видин.Подаденото искане е второ по ред производство по чл.424 ал.1 вр.
7
чл. 422, ал.1,т.5 НПК.
С определение от 28.03.2024 година Софийският апелативен съд е
приел,че е налице надлежно искане за възобновяване на наказателното
производство,доколкото е сторено от оправомощено за това лице и в срока по
чл.421 ал.3 НПК.
Искането е насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание.
В съдебно заседание пред настоящия съд защитата на осъдения Д. Е. Д.
поддържа доводите изложени в искането.В допълнение акцентира
обстоятелството, че по същество и двете искания за възобновяване на делото
почиват на едни и същи основания, а резултатът от постановените актове на
районния и на окръжен съд преди и след възобновяване на делото са
идентични,със същите изводи и наличието на същите пороци от процесуален
и материален характер,допуснати при повторното разглеждане на делото.
Претендира отмяна на присъдата и решението на предходните
инстанции и оправдаване на подсъдимия на основание чл.425,ал.1,т.2,пр.2
вр.чл.24 ал.1,т.1 НПК.
Осъденият Д.,редовно призован,не се е явил пред настоящата
инстанция.
Представителят на прокуратурата изразява становище за
неоснователност на направеното искане.Намира,че не са налице
предпоставките на закона за възобновяване на производството по цитираното
наказателно дело по описа на ОС гр.Видин,нито за отмяна на постановената
присъда.
Апелативен съд-София прецени изложените доводи от защитата на
осъдения Д. и становището на представителя на държавното обвинение,като
намери следното:
Искането за възобновяване на наказателното дело е процесуално
допустимо,направено е в срока по чл.421 ал.3 НПК и е срещу акт от кръга на
визираните в чл.419 НПК,при посочено основание по чл.422, ал.1,т.5 от НПК.
Разгледано по същество се явява неоснователно.
Съображенията за това са следни:
Процесуалното развитие на делото сочи следното:
С присъда №27/28.09.2022 година,постановена по нохд №211/2022
година на РС гр. Видин състав е признал за виновен и е осъдил Д. Е. Д. на
наказание „пробация“ със следните пробационни мерки:
-„задължителна регистрация по настоящ адрес“ и
-„задължителни периодични срещи с пробационен служител“,двете за
срок по 8 месеца за извършено престъпление по чл.172б, ал.1, вр. чл.18 ал.1
НК вр.чл.13 ал.2,т.3,предл.2 от Закона за марките и географските означения.
С решение 09.01.2023 година,постановено по внохд №276/2022 година
8
ОС гр.Видин изцяло е потвърдил първоинстанционната присъда.
Осъденият Д. Д., чрез процесуалния си представител,е сезирал с искане
АС-София за възобновяване на наказателното производство по реда на глава
33 НПК.
С решение от 29.03.2023 година състав на Апелативен съд-София е
уважил искането и е върнал делото за разглеждане от друг състав на ОС
гр.Видин.
Дадени са задължителни указания.
С решение №114/23.05.2023 година,постановено по внохд №174/2023
година ОС гр. Видин е отменил присъдата на Районен съд
гр.Видин,постановена по нохд №211/2022 година, като е върнал делото за
разглеждане от друг състав на Районен съд гр.Видин.
С присъда №55/28.09.2023 година,постановена по нохд №640/2023
година на Районен съд гр.Видин състав на съда е признал за виновен и е
осъдил Д. Е. Д. на наказание „пробация“ с пробационни мерки:„задължителна
регистрация по настоящ адрес два пъти седмично за срок от 6 месеца“ и
„задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от 6
месеца“ за престъпление по чл. 172б, ал.1, вр.чл.18 ал.1 НК вр.чл. 13 ,ал.2 ,т.3
предл.2 от ЗМГО.
С решение №11/06.02.2024 година по внохд №377/2023 година състав
на ОС гр.Видин е потвърдил изцяло първоинстанционната присъда.
На първо място следва да се подчертае,че настоящата съдебна
инстанция няма правомощие при проверката си да изменя проверяваните и
приети от съдилищата по делото фактически положения,включително да
изгражда своя самостоятелно приета фактическа обстановка.Предметът на
извънредната проверка е изрично очертан в нормата на чл. 422, ал.,т.5
вр.чл.348 ал.1,т.1-3 НПК,както по основанията за проверка,така и касателно
подлежащите на такава проверка съдебни актове.Изрично е посочено,че
предмет на тази проверка е наличието или не на допуснати съществени
нарушения по чл.348 ал.1,т.1-3 НПК,като включва проверка за нарушение на
материалния закон-ако законът е приложен неправилно или не е приложен
закон, който е трябвало да се приложи,ако е допуснато нарушение на
процесуалните правила,довело до ограничаване на процесуалните права на
страните и не е отстранено,ако липсват мотиви на проверяваните съдебни
актове или протокол от съответно съдебно заседание,ако съдебните актове са
постановени от незаконен състав или тайната на съвещанието е била
нарушена.
Предметът на проверката е свързан и с начина,по който е формирано
вътрешното убеждение на решаващия съд и преценка дали то е основано на
обективно,всестранно и пълно изследване на всички правнорелевантни факти
и обстоятелства по делото.В този смисъл право на конкретната съдебна
инстанция по същество е да кредитира едни доказателствени източници за
9
сметка на други,поставяйки ги в основата на фактическите си
констатации,като съществено нарушение на процесуалните правила ще е
налице тогава,когато не са изложени съображения относно оценката на
доказателствените материали,когато те са оценени едностранчиво и
тенденциозно или са направени изводи на основата на негодна или
несъществуваща доказателствена основа.
На следващо място е необходимо да се уточни,че когато по едно
наказателно производство са постановени съдебни актове на първа и въззивна
съдебни инстанции,на проверка по реда на глава тридесет и трета от НПК
подлежи въззивния съдебен акт.В тези случаи, евентуално допуснати от
първоинстанционния съд съществени нарушения по чл.348 ал.1,т.т.1-3 НПК
биха могли да бъдат причина за възобновяване на делото само,ако не са били
констатирани и отстранени от въззивната инстанция,и така въззивната
инстанция сама е допуснала нарушения по чл.348 ал.1,т.т.1-3 НПК,или иначе
казано е „пропуснала“ нарушенията в присъдата на първа инстанция да се
отразят в решението й,като опорочават самото въззивно решение.
Съобразно дължимата проверка, първо следва да бъде разгледано
оплакването за допуснато съществено нарушение на процесуалните
правила,като разглеждането на въпросите относно правилното прилагане на
материалния закон се обуславят от липсата на нарушения на процесуалните
правила.
Преповтаряне на фактическата обстановка, възприета и изложена от
въззивния съд в цитираното решение не се налага,като настоящия съд се
съглА.ва изцяло с възприетите от Окръжен съд гр.Видин факти и
обстоятелства по делото.
Във връзка с релевираните оплаквания за допуснати съществени
процесуални нарушения в искането на осъдения Д.,съдът приема следното:
На първо място настоящия съд приема липса на нарушени
процесуалните правила при изготвяне на обвинителния акт.Същият е
изготвен в съответствие с нормата на чл.246 ал.2 от НПК.Изложената в
обстоятелствената част на обвинителния акт фактическа обстановка и
посоченото в диспозитивната му част сочи на това,че обвинителният акт
съответства на поставените стандарти в нормата на чл.246 ал.2
НПК.Подробно са описани релевантни на предмета на доказване,по смисъла
на чл.102 НПК,факти и обстоятелства,участието на осъдения Д. в
изпълнителното деяние,за което е предаден на съд,условията на време,място и
обстановка на реализирането на престъпната деятелност,начина на
извършване на престъпното деяние.Подробно в обвинителния акт са описани
признаците на престъпление от обективна и субективна страна.Осъденият Д.
лично е заявил,че разбира обвинението и правата му в процеса са
разяснени,като е изразил съгласие делото да се гледа в негово
отсъствие.Защитавал се е чрез свой процесуален представител по очертаните
в обстоятелствената част на обвинителния акт факти,останали непроменени
10
до приключване на въззивното производство.
В този смисъл не може да се твърди, че са накърнени процесуалните
права на молителя в наказателния процес.Проведено е редовно
разпоредително заседание,в което еднозначно са решени въпросите,поставени
за разглеждане от нормата на чл.248 ал.1 НПК.Производството е проведено
при съкратено съдебно следствие по реда на чл.371,т.1 НПК.Вън от
преценката на съда в това производство,по силата на чл.248 ал.4 НПК стоят
единствено твърдения за нарушения,свързани с допускане,събиране,проверка
и оценка на доказателства и доказателствени средства.
Неоснователно е оплакването на защитата на молителя за липса на
всестранно и задълбочено обсъждане на доказателствената съвкупност по
делото,както и оплакването,че при оценка на доказателствените източници от
първостепенния и от въззивния съд е допуснато превратно тълкуване на
доказателствата и доказателствените средства,а на тази основа са изведени
неточни фактически и неправилни правни изводи.
Обобщително следва да се посочи,че настоящият съд категорично
приема да е налице извършена задълбочена и внимателна проверка на
относимите към предмета на доказване доказателства и доказателствени
средства.Налице е пълно,всестранно и обективно изясняване на релевантните
факти и обстоятелства по делото.
Необосновано е твърдението на защитата на молителя,че
доказателствените източници са тълкувани превратно,вън от действителното
им съдържание.Необосновано е и оплакването за липса на мотиви към
постановените съдебни актове и от двете съдебни инстанции.
Безспорно е установено по делото,че на конкретна дата
инкриминираният товар е бил предоставен от осъдения Д. на свидетеля
Т..Това се удостоверява от свидетелските показания на св.Т. и останалите
писмени доказателства.Предаването на товара е извършено чрез
съпроводителен документ-ЧМР,чиито данни в него са изписани от осъдения
Д.. Съдебно-почерковата експертиза е категорична в заключението си, като
основа за изготвянето й е втори екземпляр на документа имащ характер на
оригинал.При тези установени и правилно възприети факти от решаващите
съдилища се явява несъстоятелно възражението на защитата, че е налице
негоден обект за изследване,а изводите на експерта са опорочени.Правилно
въззивната съдебна инстанция заключава,че „…представения обект за
изследване не представлява копие или възпроизведен по друг технически
начин обект,за да се приеме,че е възможно вмешателство в съдържанието или
положените подписи,напротив касае се за обект еквивалент на
оригинала,именно защото представлява образец на индигирана страница“.
От доказателствата по делото не може да се заключи аргументирано,че
11
свидетелят З. Т.,извършващ превоз на инкриминирания товар е знаел за
съдържанието му,а оттам да се приеме да е налице форма на
съучастие.Предположения в противната насока са недопустими и такива не
са сторени от решаващия и от въззивния съд.Напротив,при извършената
митническа проверка същият е заявил на митническите власти,че превозва
хартия. Самият товар е бил надлежно опакован в стреч фолио,от което следва
обоснован извод,че съдържанието на товара не е било известно на шофьора-
св.Т..В този смисъл съдът е кредитирал изцяло показанията на митническия
служител и свидетел в наказателния процес К. Г.,който сочи,че проверката е
извършена чрез разрязване на опаковката на произволно избрано
пале.Следователно,в присъствието на митническите служители за първи път
на св.Т. е станало известно съдържанието на превозвания товар.След като по
делото няма данни за предварително установена връзка между св.Т. и
осъдения Д.,а тяхната първа и единствена среща е била по време на
предаването на товара в изпълнение на служебните задължения на св.Т.,за
което се съдържат безспорни доказателства по делото, то следва да се
сподели сторения извод от съдебните инстанции,че съпричастен към
деянието и единствено възможен автор на престъплението е лицето предало
товара на шофьора З. Т.-осъденият Д. Д..И двете съдебни инстанции са
кредитирали изцяло извършеното разпознаване,независимо,че е изготвено на
база на снимков материал.Описанието дадено от шофьора е в следствие на
преки впечатления,възприети от физическия контакт с Д..Проведеното
процесуално-следствено действие „разпознаване на лица“ в пълна степен
установява самоличността на дееца.Възражението,че разпознаването е
опорочено и не се подкрепя от дадени описания от св.Т. настоящата
инстанция намира за неубедително и несъстоятелно.
Настоящият съд споделя като правилни и обосновани правните
изводи,изведени от решаващите съдебни състави за посредствено
извършителство при осъществяване на деянието. Те намират своето
логическо отражение във фактите по делото,които съставът на АС-София
намери за необходимо да подложи самостоятелно на детайлен анализ.Още
веднъж следва да се посочи,че при проследяване начина на формиране на
вътрешното убеждение на решаващия съд и на въззивната съдебна инстанция
по фактите не е допуснато неточно или превратно тълкуване и анализ,като на
нито едно обсъждано доказателство или доказателствено средство не е
придавана предварително определяща и доминираща роля,нито е вложен
смисъл,какъвто доказателствения източник не притежава.В този смисъл
наведените доводи от защитата на осъденото лице в искането за
възобновяване на наказателното производство за липса на яснота в кой склад
и дали на „Райт пак“ или някъде в съседство е станало предаването на товара,
не се отразява съществено върху общата картина,очертаваща фактическата
обстановка на деянието и участието на осъдения Д. в него.
От обективна страна свързаните с предмета на доказване факти и
обстоятелства са проверени чрез изпълнена на досъдебното производство и
12
приета от съд съдебно-маркова експертиза.Настоящият съд подкрепя
изводите на двете съдебни инстанции относно съставомерността на деянието
от обективна страна и не споделя доводите на защитата, че инкриминираните
вещи-разгъвки на цигарени кутии,носещи търговската марка L&M не
представляват стока по своя характер и не са обект на закрила от нормата на
чл.13 ал.2,т.3 пр.2 от Закона за марките и географските
означения.Настоящият съд намира,че правилно и двете съдебни инстанции са
приели,че е реализирано от осъдения Д. изпълнително деяние по чл.172б,ал.1
НК-използване в търговска дейност на марка без съгласие на
правопритежателя й.
Експертните изводи по съдебно-маркова и оценителна експертиза
установяват,че инкриминираните вещи,предмет на експертно изследване са
разгъвки на типичната за марката „L&M RED LABEL“ ЦИГАРЕНА
КУТИЯ,тоест по всички свои белези тя наподобява изцяло цигарена
кутия,носеща съответната търговска марка.Експертизата в своето съдържание
детайлно анализира и дава убедителен отговор всички въпроси,свързани с
обекта на изследване и закрила,относими към предмета на доказване в
наказателния процес,като обобщава в извод,че касае за имитация на оригинал
на цигарена кутия,носеща търговската марка „L&M“,която търговска марка е
притежание на „PHILIP MORRIS PRODUCTS S.A.“ (Switzerland) със
съответен срок на закрила.В заключението си експертът обръща внимание,че
търговската марка е комбинирана по своето съдържание и отделни елементи
се ползват със съответната защита на маркопритежателя.От използването на
марката без разрешение на притежателя,било с лицензионен договор или по
силата на друго споразумение,на основание чл.13 и чл.113 от ЗМГО
произтича нарушение.Използвайки метода на сравнителен анализ експертът
достига до обоснован извод,че предмета на инкриминираното деяние е
фалшифициран продукт на разгъвка на кутия за цигари „L&М RED LABEL“,
която се ползва със съответната защита по силата на Регламент (ЕС) 608/2013
година на Европейския парламент и на Съвета от 12 юни 2013 година,където
в чл.2 ал.5 е дадено определение за фалшифицирани стоки:
„фалшифицирани стоки“ означава:стоки, които са обект на действие в
нарушение на търговска марка в държавата членка,където те са открити и
върху които е поставен без разрешение знак,който е идентичен с валидно
регистрираната за същият вид стоки търговска марка или който не може
да бъде отличен в основните си характеристики от такава търговска
марка……“.
Фалшифицирана стока по смисъла на посочения регламент е
и„….всеки вид опаковка, етикет,стикер,брошура,указания за
употреба,гаранционен документ или друг артикул,дори представен
отделно,който е обект на действие в нарушение на търговската марка или
географско указание и който включва знак, наименование или термин,
идентичен с валидно регистрирана търговска марка или защитено географско
указание,или неотличаващ се в основните си характеристики от такава
13
търговска марка,или географско указание,и който може да се използва за
същият вид стоки като тези,за които е регистрирана търговската марка или
географско указание“.
Представено в наказателното производство /на досъдебно
производство/ писмено доказателство-писмо от Ф. М. ЧР. а.с. доказва,че
притежателят на търговската марка „Ф. М. Продъктс С.А.“ не е давало
разрешение за производство,нито са произведени от „Ф. М.
Интернешънъл“ инкриминираните вещи.
Настоящата инстанция не споделя изводите на защитата за нарушение
на материалния закон.Изложеното по-горе,отнесено към поставен от
защитата на молителя въпрос за правилното прилагане на материалния
закон,се отнА. и към това обективирано оплакване като основание за
възобновяване на наказателното производство.В съответствие с изложените
по-горе съображения,на основа изцяло кредитирано експертното заключение
като всестранно, обективно и безпристрастно изготвено,Апелативен съд-
София не приема за обосновани и аргументирани оплакванията /в тази връзка
са изложени изключително подробни съображения и доводи на защитата/,
относно липсата на обективен елемент от състава на престъплението,а
именно,че инкриминираните вещи не представляват „стоки“.По своето
съдържание и количество инкриминираните вещи представляват „износ на
стоки“ по смисъла на §1,т.6 от Допълнителните разпоредби на Закона за
марките и географските означения,което изпълва съдържанието на „търговска
дейност“ по чл.13 ал.2,т.3,предл.2 ЗМГО,явяващо се изпълнително деяние за
престъплението,за което е осъден Д. Д..
В обобщение настоящият съд намира,че правилно и обосновано и
двете съдебни инстанции са достигнали до решаващия извод,че от обективна
страна е налице съставомерност на деянието по чл.172б,ал.1 НК вр.чл.18 ал.1
НК вр.чл.13 ал.2,т.3,предл.2 ЗМГО.
Макар и в известна степен мотивите на първостепенния съд да са
пестеливи,същият правилно и в съответствие с чл.305 ал.3 НПК е анализирал
всички доказателства и е достигнал до единствения възможен извод за
участие на осъдения Д. Д. в инкриминираното деяние.Видно е,че изложените
мотиви към решението на въззивната съдебна инстанция са достатъчно
ясни,непротиворечиви и обосновани на основа доказателствената съвкупност.
Коректната им критика води до извод за правилност и законосъобразност на
постановеното решение.
На основа изложеното по-горе настоящия съд намира,че не са налице
основания за възобновяване на наказателното производство,доколкото не е
допуснато нарушение на материалния закон,нито е допуснато съществено
нарушение на процесуалните правила.Не са налице възобновителни
основания по смисъла на чл.422, ал.1,т.5 от НПК вр. с чл. 348, ал.2 вр. с ал.1,
т.1 и чл.348, ал.3, т.1 и 2 вр. с ал.1, т.2 от НПК.
С оглед изложеното, Софийският апелативен съд
14
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искане вх.№7705/21.03.2024 година на
осъдения Д. Е. Д.,с установена самоличност,ЕГН********** чрез защитника
му адв.А. М.-С. от АК-Видин за възобновяване на наказателното
производство по внохд №377/2023 година на Окръжен съд гр.Видин и по
нохд №640/2023 година по описа на Районен съд гр.Видин.
Решението не подлежи на обжалване и протестиране.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
15