Р Е Ш
Е Н И Е
№ 512
гр.Русе, 21.04.2020 г.
В
И М Е Т О Н А Н А
Р О Д А
РУСЕНСКИЯТ РАЙОНЕН
СЪД Х-ти граждански състав в публично
заседание на 11-ти март през две хиляди и днадесета
година
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАРИН
ЙОРДАНОВ
при секретаря ШИРИН
СЕФЕР
като разгледа докладваното от съдията гр.дело № 6578 по описа
за 2019 година, за да се произнесе, съобрази следното:
Ищецът А.Ц.А. твърди, че е работил
при ответника по служебно правоотношение, като за периода 31.10.2016 г. - 31.10.2019
г. е заемал длъжността "Старши полицай“ в ГДГП при РДГП-Русе. Дейността
във връзка с това осъществявал по утвърдени протоколи и графици при режим на
труд, представляващ смени от 12 часа при сумарно изчисляване на работното време
според разпоредбата на чл. 178, ал.1, т.3 от ЗМВР. Твърди, че работодателят
неправилно отчитал положения от него труд. В тази връзка счита, че му се дължи
възнаграждение за положен извънреден труд вследствие преобразуване на часовете нощен
към дневен такъв за периода. След допуснато изменение на иска претендира за
присъждане на възнаграждение за същия в размер на 1 457,34 лв. за
горепосочения период. Ответникът бил в забава, поради което му дължал и лихва
за забава върху тази сума в размер на 185,32 лв. /след допуснато увеличение на
иска/. Твърди още, че за същия период ответникът му дължи и заплащане на
парични суми за неосигурени ободряващи напитки и хранителни продукти на осн.
чл.181, ал.3 от ЗМВР, т.к. полагал нощен труд през периода и т.к. бил
командирован на държавната граница във връзка с овладяването на засиления
миграционен натиск. Така ответникът /след допуснато увеличение на иска/ му
дължал 110,40 лв. – за неосигурени ободряващи напитки и 10,80 лв. – за
неосигурени хранителни продукти. Претендира горепосочените суми, ведно със законната
лихва за забава върху главниците от завеждането на иска до окончателното
заплащане, както и разноските по делото.
Ответникът ГД „Гранична полиция“-София
оспорват исковете. Претендира се отхвърлянето им и присъждане на разноски по
делото.
След преценка на събраните по
делото доказателства, съдът приема за установено следното:
По делото няма спор, а и от
представените писмени доказателства се установява, че за заявения по исковата
молба период ищецът е работил при ответника по служебно правоотношение за
длъжността"Старши полицай“ в ГДГП при РДГП-Русе, като в изпълнение на
служебните си задължения е полагал труд и през нощта (22, 00-06, 00 часа),
съгласно утвърдени месечни графици. Преписи от същите са представени по делото.
Ответникът признава, че за заявеното по исковата молба време не е извършвал
преизчисляване на положения от ищеца нощен труд към дневен такъв. Според
назначената в производството икономическа експертиза общият брой часове положен
извънреден труд, явяващ се след преобразуването на нощния към дневния такъв,
изчислен при нощен труд по чл. 187, ал. 3 от ЗМВР с продължителност от 8 часа и
часова ставка по чл. 7 от НСОРЗ, изчислен на база основната заплата и
допълнителните възнаграждения, имащи постоянен характер е с 210,496 часа повече
от положените 25 часа. За тези допълнителни 210,496 часа му се дължи
допълнително трудово възнаграждение в размер на 1 457,34 лв. С експертизата
се установява още, че тази сума не е начислена към заплащаното на ищеца трудово
възнаграждение и не са налице данни за заплащането ѝ. Вещото лице е изчислило и лихвата
за забава върху тази сума за периода до завеждането на иска - 185,32 лв., както
и левовата равностойност на непредоставените на ищеца ободряващите напитки за
периода от 31.10.2016 г. до 31.10.2019 г.
– 110,40 лв. и левовата равностойност на непредоставените на ищеца хранителни
продукти за същия период – 10,80 лв.
При така установеното от
фактическа страна, се налагат следните правни изводи:
Дефиницията на понятието
извънреден труд се съдържа в разпоредбата на чл. 143, ал.1 от КТ. Извънреден е
трудът, който се полага по разпореждане или със знанието и без
противопоставянето на работодателя от работника извън установеното от него
работно време. В конкретния случай се претендира положен извънреден труд при
втората хипотеза – с мълчаливо съгласие на работодателя, по който факт не се
спори. Съгласно чл.176 ЗМВР брутното месечно възнаграждение на държавните служители в МВР се състои от
основно месечно възнаграждение и допълнителни възнаграждения, между които
съгласно чл.178, ал.1, т.3 от закона е и възнаграждението за извънреден труд. Редът
за организацията и разпределението на работното време, за неговото отчитане, за
компенсирането на работата на държавните служители извън редовното работно
време, режимът на дежурство и др. се определят на основание чл.187, ал.9 от
министъра на вътрешните работи. В периода, за който се претендира
възнаграждението за извънреден труд – 11.09.2016 г. - 10.09.2019 г., действат
Наредба № № 81213-592 от 25.V.2015 год. и № 81213-776 от 29.VІІ.2016 год. В
същите обаче липсва норма, аналогична на нормата по чл.31, ал.2 на отменената
Наредба № 8121з-407 от 11.VІІІ.2014 год. за преобразуване на часовете положен
нощен труд с коефициент 0,143. При това положение при липса на изрична законова
регламентация субсидиарно следва да се приложат разпоредбите на чл.9, ал.2 НСОРЗ. Противното разрешение би довело
държавните служители в системата на МВР в неравностойно положение както спрямо
останалите държавни служители, така също и спрямо работниците и служителите по
трудово правоотношение, които получават допълнително възнаграждение за
извънреден труд. В този смисъл е и решение № 311 от 8.ХІ.2019 год. на ВКС по
гр.д.№ 1144/2018 год. То е с предмет заплащане на други допълнителни
възнаграждение на държавни служители от системата на МВР, но дава принципно
разрешение на въпроса за субсидиарното приложение на друг закон при липса на
изрично уредено заплащане в ЗМВР. В същото е посочено, че положителният отговор
на въпроса за приложение на субсидиарни разпоредби е в съответствие с основния
правен принцип за равенство и недопускане на дискриминация, закрепен в чл.6 от Конституцията и чл.14 ЕКЗПЧОС. С оглед на изложеното и съобразно установения от
вещото лице размер на дължимото трудово възнаграждение за извънреден труд искът
следва да се уважи изцяло.
Съдът намира за основателна и претенцията
за заплащане на левовата равностойност на ободряващите напитки. След като
работодателят не е изпълнил като страна едно свое задължение по служебно
правоотношение, то пътят на защита на ищеца е именно чрез търсене на парична
компенсация на недаденото в натура. Законовата забрана за предоставяне на
ободряващите напитки чрез заплащане на парична сума, на която ответникът се
позовава в отговора на исковата молба, следва да се разбира в смисъл, че по
време на служебното правоотношение работодателят не може сам да взема решение и
да дава паричната равностойност вместо задължителните по закон безплатни
ободряващи напитки, но не и да бъде лишен служителят от възможност да бъде
компенсиран за неправомерно недадената престация. Искът следва да се уважи изцяло
- за претендираната сумата от 110,40 лева.
Неоснователен обаче е искът за
заплащане на непредоставени хранителни продукти по чл.181, ал.3 от ЗМВР.
Съгласно тази разпоредба за извършване
на дейности, свързани със специфичния характер на труда на служителите по чл.
142, ал. 1, т. 1 - 3 и ал. 3 от ЗМВР, се осигурява безплатна храна. Безспорно
ищецът е служител от кръга на посочените в чл.142, ал.1 от ЗМВР. Това обаче не
е достатъчно за дължимост на подкрепящи хранителни продукти, а такива се
предоставят при изпълнение на специфични дейности. Охраната на държавната граница
не е специфична дейност за полицейските служители от ГДГП, а е основната им
дейност. Същата е посочена в чл.14, ал.2, т.3, пр. първо от ЗМВР и ясно се
прави разграничение с друга дейност, която е посочена като „специфична“ – „специфична
охранителна дейност за участие в мерките за постигане на летищна сигурност в
обществените зони и периметъра на летищата“. Обстоятелството, че ищецът е бил
командирован не променя естеството на служебната му дейност, а за
командироването се дължат командировъчни средства на различно правно основание.
Законът изрично посочва, кои дейности на служителите в системата на МВР са
„специфични“ – напр. специфичен контрол по чл.81, ал.2, т.1 от ЗМВР.
При този изход на спора разноските
по делото следва да се разпределят между страните по компенсация съразмерно на
уважената/отхвърлената част от исковете – 99,39% към 0,61%.
В тежест па ответника на осн. 78,
ал. 6 вр. чл. 83, ал.1, т. 1 ГПК следва да се възложи държавната такса по дело върху
уважените искове в размер на 158,29 лв., както и 198,78 лв. за назначената по
делото експертиза.
Мотивиран така съдът
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА ГД
„Гранична полиция“-София с адрес гр.София, п.к. 1202, бул. Мария Луиза №46 да заплати
на А.Ц.А., ЕГН:**********,
сумата от 1 457,34 лв.,
представляваща възнаграждение за положен извънреден труд през периода от 31.10.2016
г. до 31.10.2019 г., законна лихва за забава върху същото за периода до
31.10.2019 г. в размер на 185,32 лв.
и сумата в размер на 110,40 лева,
представляваща паричната равностойност на неполучените ободряващи напитки по
време на нощни дежурства в периода от 31.10.2016 г. до 31.10.2019 г., ведно със
законната лихва за забава върху главниците от 31.10.2019 г. до окончателното
плащане, както и 495,12 лв. –
разноски по делото по компенсация и ОТХВЪРЛЯ
иска за заплащане на 10,80 лв. – за неосигурени хранителни продукти по чл.181,
ал.3 от ЗМВР за периода от 31.10.2016 г. до 31.10.2019 г.
ОСЪЖДА ГД „Гранична полиция“-София с адрес гр.София, п.к.
1202, бул. Мария Луиза №46 да заплати по сметка РС-Русе 158,29 лв.- държавна такса за производството, както и 198,78 лв.- разноски за експертиза по
делото.
Решението може да се обжалва пред
Окръжен съд-Русе в 2-седмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: