Решение по дело №1884/2015 на Окръжен съд - Пловдив

Номер на акта: 1897
Дата: 8 декември 2015 г.
Съдия: Пламен Петров Чакалов
Дело: 20155300501884
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 8 юли 2015 г.

Съдържание на акта

  Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е № 1897

 

гр. Пловдив 08.12.2015г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

            Пловдивският окръжен съд Х-ти граждански състав в открито съдебно заседание на седми октомври две хиляди и петнадесета година в състав:

 

                                                                           Председател: Елена Арнаучкова

                                                                                  Членове: Пламен Чакалов

                                                                                                    Божидар Кърпачев

                   

при участието на секретар Б.Г., като разгледа докладваното от съдия Чакалов гр. д. № 1884 по описа за 2015г., за да се произнесе взе предвид следното:

 

Третото спрямо изпълнението лице – М. В.М., ЕГН  ********** е обжалвал действията на Частен съдебен изпълнител  Петко Илиев по изп. дело № 20128210402121 изразяващи се в насрочване на публична продан на недвижими имоти, конкретизирани в жалбата, като твърди, че и техен собственик, породи което е налице насочване на изпълнението към имоти, които не са собствени на длъжника. Ето защо моли съда да ги отмени по съображения подробно изложени в жалбата.

Взискателят „Райфайзенбанк България” ЕАД счита жалбата за недопустима, но при условията на евентуалност моли съда да я остави без уважение като неоснователна.

Длъжниците не взимат становище.

Съдебният изпълнител представя мотиви. Също счита жалбата за недопустима, но ако съдът приеме, че същата следва да се разгледа по същество, моли съдът да я остави без уважение.

Предвид доказателствата съдът намери за установено следното:

По допустимостта на жалбата.

В определение № 3438/10.07.2015 г., постановено по настоящото дело, съдът прие, че за жалбоподателя са налице данни, от които може да се направи изводът, че същият е трето лице по смисъла на нормата на чл. 435, ал. 4 от ГПК, които се потвърждават от доказателствата по делото, поради което жалбата е допустима и съдът дължи произнасяне по същество на спора, като конкретните основания за това ще се посочат в обсъждането на всички доказателства по делото в понататъшната част от мотивите на настоящото решение.

По съществото на спора.

С жалбата си М.М. изтъква множество обстоятелства сочещи към незаконосъобразност на проведеното до момента принудително изпълнение, като същите могат да се обособят в следните групи: Съдебният изпълнител провежда изпълнителни действия при спрян по силата на закона изпълнителен процес, тъй като взискателят „Райфайзенбанк България” ЕАД е инициирал производство по несъстоятелност, което е приключило с решение № 45/06.02.2014 г. на Пловдивски окръжен съд, ХХ състав по търг. д. № 604/2013 г., което е вписано на 07.02.2014 г. и съгласно нормата на чл. 638, ал. 1 от ТЗ настоящото изпълнително производство следва да бъде спряно по силата на посочената норма; М. владее имота от датата на покупката – 26.03.2015 г.; Наложената по изпълнителното дело възбрана отпада с приключване на публичната продан и постановяване на постановлението за възлагане от ЧСИ В. Апостолов; Решението на Върховния касационен съд, с което се отменя публичната продан на недвижимите имоти е вписано след продажбата, с която жалбоподателят е получил собствеността върху тях; М. е придобил имота на оригинерно основание; Посоченото решение на Върховния касационен съд не разглежда спор за материално право и затова същото не е противопоставимо на жалбоподателя; Исковата молба по същото дело не е вписана; М. е добросъвестен приобретател; Нормата на чл. 453 от ГПК не намира приложение в настоящия казус, тъй като тази норма задължава длъжника да не извършва разпореждане с възбранената вещ, но не се отнася за действия, които извършва съдебният изпълнител.

Взискателят „Райфайзенбанк България” ЕАД счита, че съдебният изпълнител законосъобразно провежда принудително изпълнение по отношение на процесните имоти, тъй като по настоящото изпълнително дело има вписана възбрана върху тях на 13.12.2012г., която предхожда отмененото постановление за възлагане; Извършените след постановлението продажби са недействителни спрямо взискателя, предвид  наложената възбрана, но са действителни спрямо купувачите, доколкото продажбата на чужд имот не е недействителна; Понеже продажбите на недвижимите имоти не са недействителни спрямо участниците в сделките след постановлението за възлагане, взискателят счита, че имотите не са останали в масата по несъстоятелността и затова  наложената обща възбрана по реда на ТЗ не засяга процесните имоти; Учредената ипотека не е заличена с продажбата им.

От така изложените аргументи на страните следва, че спорът се концентрира върху два основни въпроса – 1. попадат ли процесните имоти в масата по несъстоятелността и 2. какво е правното значение на обстоятелството, че молбата за отмяна на постановлението за възлагане не е вписана. За отговора на тези въпроси следва да се има предвид следното: Няма спор, а и от представения препис от изпълнително дело № 20128210402121 се установява, че процесните имоти са предмет на учредяване на договорна ипотека с нотариален акт № 76/25.03.2008г. Посоченото изпълнително дело е образувано за събиране на вземане на банката взискател, което е обезпечено с ипотека на посочените имоти. Безспорно е и това, че пред ЧСИ Величко Апостолов е образувано изпълнително дело № 20128270400400, по което с постановление за възлагане от 18.04.2013 г., влязло в законна   сила   на   08.05.2013г.,   процесните  имоти  са  възложени  на  посочени  в

постановлението за възлагане юридически лица. След това тези юридически лица продават закупените имоти на „Авто Никена” ЕООД, от което на 26.03.2015г. М. М. закупува имотите. От приложения препис от решение № 209/27.02.2015 г. по търг. д. № 92/2014 г. на Върховния касационен съд, търговска колегия, І-во т. о., поправено по реда на чл. 247 от ГПК с решение № 162/28.05.2015 г., се установява, че съдът е отменил издадените от ЧСИ В. Апостолов постановления за възлагане по изпълнително дело № 400/2012 г. поради процесуални нарушения, допуснати при извършването на проданта. От доказателствата по делото не се установява молбата за отмяна на това решение да е вписана. И страните не твърдят това да е така. Вписано е самото решение, но това е станало на 08.04.2015 г., а сделката, с която М. купува имота е преди това – 26.03.2015 г. Като се има предвид, че М. не е страна по посоченото дело, че същото няма за предмет установяване правото на собственост върху обсъжданите имоти, както и обстоятелството, че молбата за отмяна на постановлението за възлагане не е вписана, се налага изводът, че това решение е непротивопоставимо на приобретателя М. предвид нормата на чл. 226, ал. 3 от ГПК във вр. с чл. 112, б. „а” и чл. 114, б. А от ЗС. От анализа на тези норми се налага изводът, че когато се иска отмяна на акт, който подлежи на вписване, постановеното по него съдебно решение ще има сила за приобретателя при последващи сделки, само ако към момента на съответната продажба е имало вписана молба или съответно съдебен акт. В противен случай, какъвто е настоящия, това съдебно решение е непротивопоставимо на приобретателя по сделката.

Обстоятелството, че молбата за отмяна на постановлението за възлагане не е вписана, предопределя, че обсъжданите имоти не са част от масата на несъстоятелността.  Това е така, понеже постановлението за възлагане е влязло в сила към месец май 2013г., а общата възбрана по чл. 630, ал. 1, т. 42 от ТЗ е наложена през февруари 2014г., а решението за отмяна на постановлението за възлагане е вписано през април 2015г., което означава, че възбраната наложена от съда по несъстоятелността не обхваща процесните имоти, тъй като към момента на налагането й същите не са били част от имуществото на длъжника.

Обстоятелството, че има наложена възбрана по настоящото изпълнително дело не препятства транслативния ефект на продажбите последвали постановлението за възлагане, тъй като този ефект е в резултат на действията на съдебния изпълнител, които не попадат под забраната на нормата на чл. 453 от ГПК, защото от текста на тази норма се установява, че тя вменява задължения само по отношение на длъжника да не се разпорежда, да не изменя, уврежда и унищожава вещта /имота/, но не и по отношение на съдебния изпълнител.

От друга страна, съгласно чл. 175 от ЗЗД, с извършването на публичната продан учредените ипотеки се погасяват.

Изложеното до тук обосновава извода, че от една страна процесните имоти не са част от масата по несъстоятелността, а от друга, че М. е станал техен собственик. Затова съдебният изпълнител е насочил изпълнението към вещи, които са собствени на трето лице. Ето защо обжалваните действия на съдебния изпълнител следва да бъдат отменени.

Воден от горното съдът

 

                                        Р   Е   Ш   И:

 

ОТМЕНЯ действията на Частен съдебен изпълнител Петко Илиев по изпълнително дело № 20128210402121, изразяващи се в насочване на изпълнението към поземлен имот с идентификатор 78080.88.319 с площ от 1091 кв.м., за който е отреден УПИ 78080.88.40, поземлен имот с идентификатор 78080.88.320 с площ от 12824 кв.м., за който е отреден УПИ 78080.88.41 и поземлен имот с идентификатор 78080.88.321 с площ от 88 кв.м., за който е отреден УПИ 78080.88.20, находящи с в село Ц., община М., област П., местност „*******” с начин на трайно ползване – складови бази.

Решението не подлежи на обжалване.

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                   ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

                                                                                                             2.