Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. П., 05.08.2021 г.,
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД - П., ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, VIII състав, в открито съдебно заседание, проведено на седми юли през две хиляди
двадесет и първа година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: БОРИСЛАВА БОРИСОВА
при
участието на секретаря Цветелина
Малинова
като разгледа
докладваното от съдията
гр.д. № 05549 по описа за 2020 г.,
за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по предявени от „ТОПЛОФИКАЦИЯ
- П.” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. П. 2303, кв.
„Мошино”, ТЕЦ „Република”, чрез юрк. М., срещу М.Ф.М., ЕГН **********, с адрес:
***, по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК, установителни искове с правно основание чл.
79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 153 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД да бъде признато за
установено, че ответникът дължи на ищеца сумата 646,17 лв. /шестстотин
четиридесет и шест лева и седемнадесет стотинки/, представляваща главница за
доставена топлинна енергия за периода от 01.05.2018 г. – 30.04.2019 г. за
топлоснабден имот, находящ се на адрес гр. П., кв. „****, ведно със законната
лихва върху главницата от датата на депозиране на заявлението по чл. 410 ГПК –
10.06.2020 г., до окончателното изплащане на вземането, и сумата 73,94 лв.
/седемдесет и три лева и деветдесет и четири стотинки/, представляваща обезщетение
за забава върху месечните плащания за периода от 10.07.2018 г. до 09.03.2020
г., за които вземания е издадена Заповед № 1422/12.06.2020 г. за изпълнение по
чл. 410 ГПК по ч.гр.д.№ 02570/2020 г. на РС – П..
Ищецът твърди, че е доставил топлинна енергия за жилище,
находящо се на посочения адрес, за периода от 01.05.2018 г. – 30.04.2019 г. при
действието на публично известни общи условия. Счита, че ответникът, в
качеството на потребител на топлинна енергия, дължи начислената стойност. Тъй
като последният не заплатил дължимата цена в 30-дневен срок от изтичане на
периода, за който се отнасят, дължи и лихва за забава върху главницата по всяка
фактура за процесния период. Моли да се приеме за установено, че ответникът му
дължи сумите, за които в полза на ищеца е издадена заповед за изпълнение, както
и за осъждането му за сторените в заповедното и исковото производство разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът, чрез адв. В., е депозирал отговор на
исковата молба, с който възразява за нередовност на исковата молба и оспорва
исковете като неоснователни. Оспорва наличието на облигационна връзка между
страните по доставка на топлинна енергия за процесния имот. Твърди, че не е
нито собственик, нито ползвател на процесния имот, поради което няма качеството
потребител на топлинна енергия. В усливята на евентуалност възразява за
погасяване на вземанията по давност. Оспорва счетоводствтото на ищцовото
дружество да е редовно водено, както и че до процесния имот е доставена
топлинна енергия в претендирания размер. По изложените съображения се моли за
отхвърляне на предявените искове.
Съдът, след като
прецени доводите и възраженията на страните и събраните по делото
доказателства, намира за установено следното:
От приложеното ч.гр.д.№ 02570 по описа за 2020 г. на РС –
П. е видно, че по заявление на
„Топлофикация П.” АД е издадена Заповед № 1422/12.06.2020 г. за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК срещу М.Ф.М., ЕГН **********,
за сумата 646,17 лв. /шестстотин четиридесет и шест лева и седемнадесет
стотинки/, представляваща главница за доставена топлинна енергия за периода от
01.05.2018 г. – 30.04.2019 г. за топлоснабден имот, находящ се на адрес гр. П.,
кв. „****, ведно със законната лихва върху главницата от датата на депозиране
на заявлението по чл. 410 ГПК – 10.06.2020 г., до окончателното изплащане на
вземането, и сумата 73,94 лв. /седемдесет и три лева и деветдесет и четири
стотинки/, представляваща обезщетение за забава върху месечните
плащания за периода от 10.07.2018 г. до 09.03.2020 г., както и за сторените
разноски за производството.
Заповедта за изпълнение е връчена на длъжника по реда на
чл. 47, ал. 5 ГПК, като връчителят е събрал данни, че длъжникът не живее на
адреса.
Представено е извлечение от сметка за абонат М.Ф.М. за
периода 5/2018 – 4/2019 и общи условия за продажба на топлинна енергия за
битови нужди от 2008 г., публикувани във в. „СъП.”, бр. 82/3959/ на 29.04.2008
г.
С доклада по делото е обявено на
страните, че на съда е служебно известно, че общите условия за продажба на
топлинна енергия за битови нужди са публикувани в един местен и централен
ежедневник (в - к “СъП.”, бр. 82 от 29.04.2008 г. и в – к „Новинар, бр. 101 от
30.04.2008 г.).
Приета е декларация по чл. 14
от ЗМДТ, с която Д.Й.А. е декларирала, че е собственик на жилище, находящо се
на адрес: гр. П., кв. „****, придобито с договор за дарение, обективиран в нотариален акт №
65/28.03.2018 г., върху който е учредено вещно право на ползване в полза на М.Ф.М..
От Нотариален акт № 65, т. I, рег. № 1962, дело № 35 от 28.03.2018 г. се установява, че на
посочената дата М.Ф.М. е дарила на Д.Й.А.
недвижим имот с идентификатор № 55871.504.476.1.16, представляващ апартамент №
16, находящ се на адрес: гр. П., кв. „****, върху който дарителката си запазва доживотно
право на ползване.
От приложеното по делото Решение № 261 от 15.02.1994 г.
по гр.д. № 4062 по описа за 1993 г. на РС-П. е видно, че е допуснат развод
между М.Ф. Й. и Й.А.Й. поради дълбоко и непоправимо разстройство на брака, като
е утвърдено споразумението между страните, по силата на което в дял и
изключителна собственост на М.Ф. Й. е поставен апартамент, находящ се на адрес:
гр. П., ул. „****.
Съгласно удостоверение с изх. № 152/27.05.2021 г.,
издадено от „П.-Инвест“ ЕООД, и удостоверение с изх. № 21/ТР-3177/17.06.2021
г., издадено от Община П., недвижим имот, находящ се в гр.П., ул. „****“ бл. ****,
е идентичен по сега действащия административен адрес с гр. П., кв. „****.
По делото е приет постъпил с писмо с вх.рег. №
273421/25.06.2021 г. от Община П. Протокол № 6 на Решение № 49 от 23.04.1992 г.
на Общински народен съвет – гр. П. за промяна имената на площади и улици.
В първото открито съдебно заседание по делото е обявено
за безспорно и ненуждаещо се от доказване, че доставената топлинна енергия за
апартамент, находящ се в гр. П., кв. „****, за периода 01.05.2018 г. 30.04.2019
г. е в размер на посочените в извлечението от сметка суми за съответните
отчетни периоди и е общо 646,17 лв., както и че законната лихва за забава на
месечните плащания за периода от 10.07.2018 г. до 09.03.2020 г., формирана от
лихвите върху отделните главници, посочени в извлечението от сметка, е 73,94
лв.
Въз основа на така
установената фактическа обстановка, настоящият съдебен състав прави следните
правни изводи:
Предявени са искове по реда на чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК,
вр. чл. 422, ал. 1 ГПК с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 153
ЗЕ и чл. 86 ЗЗД.
Исковете са предявени за
установяване вземанията на ищеца към ответника за доставена топлинна енергия и
лихва за забава, за което е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение, срещу която е подадено възражение от длъжника в срок, поради което
на основание чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК
за ищеца е налице правен интерес от предявяване на настоящите
установителни искове.
По иска с правно основание чл. 79,
ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 153 ЗЕ:
В тежест на ищеца по иска за
главница е установяването, че между страните по делото е налице облигационна
връзка за продажба на топлоенергия, изпълнението на задължението за реално
доставяне на топлинна енергия, както и нейната стойност.
Съгласно чл. 150, ал. 1 ЗЕ,
продажбата на топлинна енергия на клиенти за битови нужди, в това число и за
общите части в сградите етажна собственост, се осъществява при публично
известни общи условия, изготвени от дружеството и одобрени от КЕВР. Съгласно
чл. 153, ал. 1 ЗЕ клиент на топлинна енергия за битови нужди е физическо лице -
собственик или титуляр на вещно право на ползване в сграда - етажна
собственост, присъединен към абонатната станция или към нейното самостоятелно
отклонение. Следователно отношенията между потребителя и топлофикационното
дружество възникват по силата на закона от момента, в който за определено лице
възникне качеството на клиент на топлинна енергия. Това качество е определено в
цитираната по-горе разпоредба и е свързано с притежаването на правото на
собственост или ограничено вещно право върху даден имот, както и при наличието
на писмен договор за продажба на топлинна енергия.
По делото не се спори, че общите
условия на ищцовото дружество са публикувани по предвидения в закона ред и
влезли в сила.
От приетия по делото нотариален акт за дарение на
недвижим имот се установява, че на 28.03.2018 г. ответникът М.Ф.М. се е разпоредил
с правото на собственост върху имот, представляващ апартамент 16, находящ се на
администраитвен адрес гр. П., кв. „****, върху който си е запазила пожизнено и
безвъзмездно вещно право на ползване. Изявлението на ответника, направено при
сключване на разпоредителната сделка, представлява извънсъдебно признание на
неизгодния по делото факт, че към момента на сключването й е собственик на
топлоснабденият имот, а след това - негов вещен ползвател, поради което възраженията
на ответника за липсата на идентичност между недвижим имот, находящ се в гр. П.,
ул. „****“ бл. ****, и имот с административен адрес: гр. П., кв. „****, както и
за правомощията на „П.-Инвест“ ЕООД да удостоверява този факт са ирелевантни.
Само за пълнота следва да се отбележи, че съгласно извършеното в нотариалния
акт удостоверяване при сключване на сделката ответникът се е легитимирал като
собственик на топлоснабдения имот въз основа на Решение № 261 от 15.02.1994 г.
по гр.д. № 4062 по описа за 1993 г. на РС-П., с което й е поставен в дял имот
на адрес: гр. П., ул. „****“ бл. ****, и удостворение, издадено от „П.-Инвест“
ЕООД, от което е видно, че извънсъдебно същата е признала тези факти.
Според чл. 57, ал. 1 ЗС, ползвателят на имота е длъжен да
плаща разноските, свързани с ползването му. С оглед изложеното и предвид
разпоредбата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ ползвателят следва да заплаща стойността на
ползваната топлоенергия в имота, което е оправдано от гледна точка на това, че
само той извлича ползите от вещта, а собственикът не може да владее и ползва
вещта си.
По изложените съображения, съдът приема, че за процесния период между ищцовото дружество и
ответника в качеството на носител на
вещно право на позлване върху процесния имот е налице договор за
продажба на топлинна енергия за битови нужди при публично известни общи условия
за продажба.
Предвид горното и безспорня по делото размер на стойността на доставената
топлинна енергия за процесния период, следва извод, че в полза на ищцовото
дружество е възниканло вземане за главница в размер на сумата 646,17 лв. за
периода 01.05.2018 г. – 30.04.2019 г.
По иска с правно основание чл. 86 ЗЗД.
Съгласно чл. 86, ал. ЗЗД при неизпълнение на парично задължение длъжникът
дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата. Съгласно чл. 34, ал. 1 от Общите условия за продажба
на топлинна енергия за битови нужди, клиентите са длъжни да заплащат месечните
дължими суми за топлинна енергия в 30-дневен срок след изтичане на периода, за
който се отнасят. Предвид неизпълнението на падежа, ответникът дължи
обезщетение за забава в размер на законната лихва върху месечните плащания от
деня, следващ изтичане на 30-дневния срок от периода, за който се отнасят.
Предвид горното и безспорня по делото размер на лихвата за забава върху месечните плащания
за процесния период, следва, че
в полза на ищцовото дружество е възниканло акцесорно вземане за
лихви в размер на сумата 73,94 лв. за периода
10.07.2018 г. – 09.03.2020 г.
По възражението за погасяване на вземанията по
давност:
Наличието на възникнали облигационни задължения към
ищцовото дружество е основание за разглеждане на направеното от страна на
ответника възражение за погасяването им по давност. По силата на чл. 111, б.
“в” ЗЗД с изтичане на тригодишна давност се погасяват вземанията за наем, за
лихви и за други периодични плащания. В настоящия случай процесните вземания се
погасяват с кратка тригодишна давност, доколкото вземането за топлинна енергия
е периодично, а другото представлява вземане за лихви.
Съгласно чл. 114, ал. 1 ЗЗД давността започва да тече от
момента на изискуемостта на вземането, като при срочните задължения (каквото е
процесното за главница), давността тече от деня на падежа. В чл. 34 и чл. 42 от
Общите условия на “Топлофикация - П.” АД е предвидено, че купувачите са длъжни
да заплащат месечните си задължения за доставена топлинна енергия в 30 - дневен
срок след изтичане на периода, за който се отнасят, като е предвидено, че при
неизпълнение на задължението в срок дължат обезщетение за забава в размер на
законната лихва, т. е. налице е установен падеж на вземанията. През 30 -
дневния период от време вземането е ликвидно, а след изтичането на този срок
вземането става и изискуемо (тъй като срокът е уговорен в полза на длъжника и
преди това кредиторът не може да иска предсрочно изпълнение). С оглед
изложеното и при установеното по делото, следва извод, че изискуемостта на
главницата за най-стария отчетен период -
месец 05/2018 г., е настъпила на 01.07.2018 г.
Съгласно чл. 116 б. „б“ ЗЗД давността се прекъсва с
предявяване на иска, а сългасно чл. 422, ал. 1 ГПК искът за съществуване на
вземането се смята предявен от момента на подаването на заявлението за издаване
на заповед за изпълнение, когато е спазен срокът по чл. 415, ал. 4 ГПК.
В случая заявлението за издаване на заповед за изпълнение
е подадено на 10.06.2020 г., с което даваността за вземанията е прекъсната.
Водим от горното, съдът прави извод, че предявените
искове са основателни и следва да бъдат уважени в пълния предявен размер.
Предвид обстоятелството, че искът има за предмет парично вземане, като
правоувеличаваща последица от предявяването му, следва да бъде уважено и
искането за присъждане на законна лихва върху главницата, считано от депозиране
на заявлението в съда – 10.06.2020 г., до окончателното изплащане на вземането.
По разноските:
С оглед отправеното искане и съгласно
задължителните указания, дадени с т.12 на Тълкувателно решение № 4/18.06.2014
г. по т.д.№ 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, съдът следва да се произнесе по
сторените от страните разноски в заповедното и исковото производство.
Съгласно чл. 78, ал. 1 ГПК ищецът има право да му
бъдат присъдени направените разноски. Съобразно представения списък по чл. 80 ГПК и доказателства в настоящото исково производство ищцовото дружество е
сторило следните разноски: 25,00 лв. – държавна такса, 100,00 лв. –
юрисконсултско възнаграждение, 10,00 лв. – такса за два броя съдебни
удостоверения, т.е. общо 135,00 лв., а в заповедното производство ищцовото
дружество е направило разноски, както следва: 25,00 лв. – държавна такса, и
50,00 лв. – юрисконсултско възнаграждение, т.е. общо 75,00 лв.
Предвид извода за основателност на исковите
претенции, на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 ГПК на ищеца следва да бъдат
присъдени сторените разноски в настоящото исково производство и в заповедното
производство в пълен размер.
Мотивиран от гореизложеното, съдът
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че М.Ф.М., ЕГН **********, с адрес: ***, ДЪЛЖИ на „ТОПЛОФИКАЦИЯ - П."
АД, EИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. П., кв. „Мошино“,
ТЕЦ „Република”, сумата 646,17 лв.
/шестстотин четиридесет и шест лева и седемнадесет стотинки/, представляваща
главница за доставена топлинна енергия за периода 01.05.2018 г. – 30.04.2019 г.
за топлоснабден имот, находящ се на адрес гр. П., кв. „****, ведно със законната лихва върху
главницата от датата на депозиране на заявлението по чл. 410 ГПК – 10.06.2020
г., до окончателното изплащане на вземането, и сумата 73,94 лв. /седемдесет и три лева и деветдесет и четири
стотинки/, представляваща обезщетение за забава върху месечните плащания
за периода от 10.07.2018 г. до 09.03.2020 г., за които вземания е издадена Заповед
№ 1422/12.06.2020 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по
ч.гр.д.№ 02570/2020 г. на РС – П., на основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл.
79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 153 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД.
ОСЪЖДА М.Ф.М., ЕГН **********, с адрес: ***, ДА
ЗАПЛАТИ на „ТОПЛОФИКАЦИЯ - П."
АД, EИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. П., кв. „Мошино“,
ТЕЦ „Република”, сумата 135,00 лв. /сто тридесет и пет лева/ - разноски за исковото производство, и
сумата 75,00 лв. /седемдесет
и пет лева/ - разноски за заповедното производство, на основание чл. 78, ал. 1 и
ал. 8 ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд – П. в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
След влизане на решението в сила изисканото ч.гр.д. № 02570 по описа за 2020
г. на Районен съд – П. да бъде върнато на съответния състав, като към него се
приложи и препис от влязлото в сила решение по настоящето дело.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Вярно с оригинала: В.А.