Решение по дело №5549/2020 на Районен съд - Перник

Номер на акта: 260937
Дата: 5 август 2021 г. (в сила от 24 септември 2021 г.)
Съдия: Борислава Петрова Борисова-Здравкова
Дело: 20201720105549
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 20 октомври 2020 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

№       

         

гр. П., 05.08.2021 г.,

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

РАЙОНЕН СЪД - П., ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, VIII състав, в открито съдебно заседание, проведено на седми юли през две хиляди двадесет и първа година, в състав:

 

                      РАЙОНЕН СЪДИЯ: БОРИСЛАВА БОРИСОВА

 

при участието на секретаря Цветелина Малинова

като разгледа докладваното от съдията

гр.д. № 05549 по описа за 2020 г.,

за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е образувано по предявени от „ТОПЛОФИКАЦИЯ - П.” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. П. 2303, кв. „Мошино”, ТЕЦ „Република”, чрез юрк. М., срещу М.Ф.М., ЕГН **********, с адрес: ***, по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК, установителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 153 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД да бъде признато за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата 646,17 лв. /шестстотин четиридесет и шест лева и седемнадесет стотинки/, представляваща главница за доставена топлинна енергия за периода от 01.05.2018 г. – 30.04.2019 г. за топлоснабден имот, находящ се на адрес гр. П., кв. „****, ведно със законната лихва върху главницата от датата на депозиране на заявлението по чл. 410 ГПК – 10.06.2020 г., до окончателното изплащане на вземането, и сумата 73,94 лв. /седемдесет и три лева и деветдесет и четири стотинки/, представляваща обезщетение за забава върху месечните плащания за периода от 10.07.2018 г. до 09.03.2020 г., за които вземания е издадена Заповед № 1422/12.06.2020 г. за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д.№ 02570/2020 г. на РС – П..

Ищецът твърди, че е доставил топлинна енергия за жилище, находящо се на посочения адрес, за периода от 01.05.2018 г. – 30.04.2019 г. при действието на публично известни общи условия. Счита, че ответникът, в качеството на потребител на топлинна енергия, дължи начислената стойност. Тъй като последният не заплатил дължимата цена в 30-дневен срок от изтичане на периода, за който се отнасят, дължи и лихва за забава върху главницата по всяка фактура за процесния период. Моли да се приеме за установено, че ответникът му дължи сумите, за които в полза на ищеца е издадена заповед за изпълнение, както и за осъждането му за сторените в заповедното и исковото производство разноски.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът, чрез адв. В., е депозирал отговор на исковата молба, с който възразява за нередовност на исковата молба и оспорва исковете като неоснователни. Оспорва наличието на облигационна връзка между страните по доставка на топлинна енергия за процесния имот. Твърди, че не е нито собственик, нито ползвател на процесния имот, поради което няма качеството потребител на топлинна енергия. В усливята на евентуалност възразява за погасяване на вземанията по давност. Оспорва счетоводствтото на ищцовото дружество да е редовно водено, както и че до процесния имот е доставена топлинна енергия в претендирания размер. По изложените съображения се моли за отхвърляне на предявените искове.

Съдът, след като прецени доводите и възраженията на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено следното:

От приложеното ч.гр.д.№ 02570 по описа за 2020 г. на РС – П. е видно, че по заявление на „Топлофикация П.” АД е издадена Заповед № 1422/12.06.2020 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК срещу М.Ф.М., ЕГН **********, за сумата 646,17 лв. /шестстотин четиридесет и шест лева и седемнадесет стотинки/, представляваща главница за доставена топлинна енергия за периода от 01.05.2018 г. – 30.04.2019 г. за топлоснабден имот, находящ се на адрес гр. П., кв. „****, ведно със законната лихва върху главницата от датата на депозиране на заявлението по чл. 410 ГПК – 10.06.2020 г., до окончателното изплащане на вземането, и сумата 73,94 лв. /седемдесет и три лева и деветдесет и четири стотинки/, представляваща обезщетение за забава върху месечните плащания за периода от 10.07.2018 г. до 09.03.2020 г., както и за сторените разноски за производството.

Заповедта за изпълнение е връчена на длъжника по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК, като връчителят е събрал данни, че длъжникът не живее на адреса.

Представено е извлечение от сметка за абонат М.Ф.М. за периода 5/2018 – 4/2019 и общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от 2008 г., публикувани във в. „СъП.”, бр. 82/3959/ на 29.04.2008 г.

С доклада по делото е обявено на страните, че на съда е служебно известно, че общите условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди са публикувани в един местен и централен ежедневник (в - к “СъП.”, бр. 82 от 29.04.2008 г. и в – к „Новинар, бр. 101 от 30.04.2008 г.).

Приета е декларация по чл. 14 от ЗМДТ, с която Д.Й.А. е декларирала, че е собственик на жилище, находящо се на адрес: гр. П., кв. „****, придобито с договор за дарение, обективиран в нотариален акт № 65/28.03.2018 г., върху който е учредено вещно право на ползване в полза на М.Ф.М..

От Нотариален акт № 65, т. I, рег. № 1962, дело № 35 от 28.03.2018 г. се установява, че на посочената дата М.Ф.М. е дарила на Д.Й.А. недвижим имот с идентификатор № 55871.504.476.1.16, представляващ апартамент № 16, находящ се на адрес: гр. П., кв. „****, върху който дарителката си запазва доживотно право на ползване.

От приложеното по делото Решение № 261 от 15.02.1994 г. по гр.д. № 4062 по описа за 1993 г. на РС-П. е видно, че е допуснат развод между М.Ф. Й. и Й.А.Й. поради дълбоко и непоправимо разстройство на брака, като е утвърдено споразумението между страните, по силата на което в дял и изключителна собственост на М.Ф. Й. е поставен апартамент, находящ се на адрес: гр. П., ул. „****.

Съгласно удостоверение с изх. № 152/27.05.2021 г., издадено от „П.-Инвест“ ЕООД, и удостоверение с изх. № 21/ТР-3177/17.06.2021 г., издадено от Община П., недвижим имот, находящ се в гр.П., ул. „****“ бл. ****, е идентичен по сега действащия административен адрес с гр. П., кв. „****.

По делото е приет постъпил с писмо с вх.рег. № 273421/25.06.2021 г. от Община П. Протокол № 6 на Решение № 49 от 23.04.1992 г. на Общински народен съвет – гр. П. за промяна имената на площади и улици.

В първото открито съдебно заседание по делото е обявено за безспорно и ненуждаещо се от доказване, че доставената топлинна енергия за апартамент, находящ се в гр. П., кв. „****, за периода 01.05.2018 г. 30.04.2019 г. е в размер на посочените в извлечението от сметка суми за съответните отчетни периоди и е общо 646,17 лв., както и че законната лихва за забава на месечните плащания за периода от 10.07.2018 г. до 09.03.2020 г., формирана от лихвите върху отделните главници, посочени в извлечението от сметка, е 73,94 лв.

Въз основа на така установената фактическа обстановка, настоящият съдебен състав прави следните правни изводи:

Предявени са искове по реда на чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК, вр. чл. 422, ал. 1 ГПК с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 153 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД.

Исковете са предявени за установяване вземанията на ищеца към ответника за доставена топлинна енергия и лихва за забава, за което е издадена заповед за изпълнение на парично задължение, срещу която е подадено възражение от длъжника в срок, поради което на основание чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК за ищеца е налице правен интерес от предявяване на настоящите установителни искове.

По иска с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 153 ЗЕ:

В тежест на ищеца по иска за главница е установяването, че между страните по делото е налице облигационна връзка за продажба на топлоенергия, изпълнението на задължението за реално доставяне на топлинна енергия, както и нейната стойност.

Съгласно чл. 150, ал. 1 ЗЕ, продажбата на топлинна енергия на клиенти за битови нужди, в това число и за общите части в сградите етажна собственост, се осъществява при публично известни общи условия, изготвени от дружеството и одобрени от КЕВР. Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ клиент на топлинна енергия за битови нужди е физическо лице - собственик или титуляр на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединен към абонатната станция или към нейното самостоятелно отклонение. Следователно отношенията между потребителя и топлофикационното дружество възникват по силата на закона от момента, в който за определено лице възникне качеството на клиент на топлинна енергия. Това качество е определено в цитираната по-горе разпоредба и е свързано с притежаването на правото на собственост или ограничено вещно право върху даден имот, както и при наличието на писмен договор за продажба на топлинна енергия.

По делото не се спори, че общите условия на ищцовото дружество са публикувани по предвидения в закона ред и влезли в сила.

От приетия по делото нотариален акт за дарение на недвижим имот се установява, че на 28.03.2018 г. ответникът М.Ф.М. се е разпоредил с правото на собственост върху имот, представляващ апартамент 16, находящ се на администраитвен адрес гр. П., кв. „****, върху който си е запазила пожизнено и безвъзмездно вещно право на ползване. Изявлението на ответника, направено при сключване на разпоредителната сделка, представлява извънсъдебно признание на неизгодния по делото факт, че към момента на сключването й е собственик на топлоснабденият имот, а след това - негов вещен ползвател, поради което възраженията на ответника за липсата на идентичност между недвижим имот, находящ се в гр. П., ул. „****“ бл. ****, и имот с административен адрес: гр. П., кв. „****, както и за правомощията на „П.-Инвест“ ЕООД да удостоверява този факт са ирелевантни. Само за пълнота следва да се отбележи, че съгласно извършеното в нотариалния акт удостоверяване при сключване на сделката ответникът се е легитимирал като собственик на топлоснабдения имот въз основа на Решение № 261 от 15.02.1994 г. по гр.д. № 4062 по описа за 1993 г. на РС-П., с което й е поставен в дял имот на адрес: гр. П., ул. „****“ бл. ****, и удостворение, издадено от „П.-Инвест“ ЕООД, от което е видно, че извънсъдебно същата е признала тези факти.

Според чл. 57, ал. 1 ЗС, ползвателят на имота е длъжен да плаща разноските, свързани с ползването му. С оглед изложеното и предвид разпоредбата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ ползвателят следва да заплаща стойността на ползваната топлоенергия в имота, което е оправдано от гледна точка на това, че само той извлича ползите от вещта, а собственикът не може да владее и ползва вещта си.

По изложените съображения, съдът приема, че за процесния период между ищцовото дружество и ответника в качеството на носител на вещно право на позлване върху процесния имот е налице договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди при публично известни общи условия за продажба.

Предвид горното и безспорня по делото размер на стойността на доставената топлинна енергия за процесния период, следва извод, че в полза на ищцовото дружество е възниканло вземане за главница в размер на сумата 646,17 лв. за периода 01.05.2018 г. – 30.04.2019 г.

По иска с правно основание чл. 86 ЗЗД.

Съгласно чл. 86, ал. ЗЗД при неизпълнение на парично задължение длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата. Съгласно чл. 34, ал. 1 от Общите условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди, клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия в 30-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. Предвид неизпълнението на падежа, ответникът дължи обезщетение за забава в размер на законната лихва върху месечните плащания от деня, следващ изтичане на 30-дневния срок от периода, за който се отнасят.

Предвид горното и безспорня по делото размер на лихвата за забава върху месечните плащания за процесния период, следва, че в полза на ищцовото дружество е възниканло акцесорно вземане за лихви в размер на сумата 73,94 лв. за периода 10.07.2018 г. – 09.03.2020 г.

По възражението за погасяване на вземанията по давност:

Наличието на възникнали облигационни задължения към ищцовото дружество е основание за разглеждане на направеното от страна на ответника възражение за погасяването им по давност. По силата на чл. 111, б. “в” ЗЗД с изтичане на тригодишна давност се погасяват вземанията за наем, за лихви и за други периодични плащания. В настоящия случай процесните вземания се погасяват с кратка тригодишна давност, доколкото вземането за топлинна енергия е периодично, а другото представлява вземане за лихви.

Съгласно чл. 114, ал. 1 ЗЗД давността започва да тече от момента на изискуемостта на вземането, като при срочните задължения (каквото е процесното за главница), давността тече от деня на падежа. В чл. 34 и чл. 42 от Общите условия на “Топлофикация - П.” АД е предвидено, че купувачите са длъжни да заплащат месечните си задължения за доставена топлинна енергия в 30 - дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят, като е предвидено, че при неизпълнение на задължението в срок дължат обезщетение за забава в размер на законната лихва, т. е. налице е установен падеж на вземанията. През 30 - дневния период от време вземането е ликвидно, а след изтичането на този срок вземането става и изискуемо (тъй като срокът е уговорен в полза на длъжника и преди това кредиторът не може да иска предсрочно изпълнение). С оглед изложеното и при установеното по делото, следва извод, че изискуемостта на главницата за най-стария отчетен период -  месец 05/2018 г., е настъпила на 01.07.2018 г.

Съгласно чл. 116 б. „б“ ЗЗД давността се прекъсва с предявяване на иска, а сългасно чл. 422, ал. 1 ГПК искът за съществуване на вземането се смята предявен от момента на подаването на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, когато е спазен срокът по чл. 415, ал. 4 ГПК.

В случая заявлението за издаване на заповед за изпълнение е подадено на 10.06.2020 г., с което даваността за вземанията е прекъсната.

 

Водим от горното, съдът прави извод, че предявените искове са основателни и следва да бъдат уважени в пълния предявен размер.

Предвид обстоятелството, че искът има за предмет парично вземане, като правоувеличаваща последица от предявяването му, следва да бъде уважено и искането за присъждане на законна лихва върху главницата, считано от депозиране на заявлението в съда – 10.06.2020 г., до окончателното изплащане на вземането.

 

По разноските:

С оглед отправеното искане и съгласно задължителните указания, дадени с т.12 на Тълкувателно решение № 4/18.06.2014 г. по т.д.№ 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, съдът следва да се произнесе по сторените от страните разноски в заповедното и исковото производство.

Съгласно чл. 78, ал. 1 ГПК ищецът има право да му бъдат присъдени направените разноски. Съобразно представения списък по чл. 80 ГПК и доказателства в настоящото исково производство ищцовото дружество е сторило следните разноски: 25,00 лв. – държавна такса, 100,00 лв. – юрисконсултско възнаграждение, 10,00 лв. – такса за два броя съдебни удостоверения, т.е. общо 135,00 лв., а в заповедното производство ищцовото дружество е направило разноски, както следва: 25,00 лв. – държавна такса, и 50,00 лв. – юрисконсултско възнаграждение, т.е. общо 75,00 лв.

Предвид извода за основателност на исковите претенции, на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 ГПК на ищеца следва да бъдат присъдени сторените разноски в настоящото исково производство и в заповедното производство в пълен размер.

 

Мотивиран от гореизложеното, съдът

Р Е Ш И :

 

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че М.Ф.М., ЕГН **********, с адрес: ***, ДЪЛЖИ на „ТОПЛОФИКАЦИЯ - П." АД, EИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. П., кв. „Мошино“, ТЕЦ „Република”, сумата 646,17 лв. /шестстотин четиридесет и шест лева и седемнадесет стотинки/, представляваща главница за доставена топлинна енергия за периода 01.05.2018 г. – 30.04.2019 г. за топлоснабден имот, находящ се на адрес гр. П., кв. „****, ведно със законната лихва върху главницата от датата на депозиране на заявлението по чл. 410 ГПК – 10.06.2020 г., до окончателното изплащане на вземането, и сумата 73,94 лв. /седемдесет и три лева и деветдесет и четири стотинки/, представляваща обезщетение за забава върху месечните плащания за периода от 10.07.2018 г. до 09.03.2020 г., за които вземания е издадена Заповед № 1422/12.06.2020 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д.№ 02570/2020 г. на РС – П., на основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 153 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД.

 

ОСЪЖДА М.Ф.М., ЕГН **********, с адрес: ***, ДА ЗАПЛАТИ на „ТОПЛОФИКАЦИЯ - П." АД, EИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. П., кв. „Мошино“, ТЕЦ „Република”, сумата 135,00 лв. /сто тридесет и пет лева/ - разноски за исковото производство, и сумата 75,00 лв. /седемдесет и пет лева/ - разноски за заповедното производство, на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 ГПК.

 

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд – П.  в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

След влизане на решението в сила изисканото ч.гр.д. № 02570 по описа за 2020 г. на Районен съд – П. да бъде върнато на съответния състав, като към него се приложи и препис от влязлото в сила решение по настоящето дело.

 

                                                  РАЙОНЕН СЪДИЯ:

Вярно с оригинала: В.А.