Определение по ВЧНД №311/2019 на Апелативен специализиран наказателен съд

Номер на акта: 104
Дата: 27 юни 2019 г.
Съдия: Даниела Росенова
Дело: 20191010600311
Тип на делото: Въззивно частно наказателно дело
Дата на образуване: 25 юни 2019 г.

Съдържание на акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

 

 

                                                     Гр.София,

 

     Апелативен Специализиран Наказателен съд , втори  въззивен  състав   в  закрито   съдебно  заседание  на  26 юни   през две хиляди и деветнадесета  година в състав :

 

                                                     ПРЕДСЕДАТЕЛ : ВЕСЕЛИНА ВЪЛЕВА  

                                                                 ЧЛЕНОВЕ:ДИМЧО ГЕОРГИЕВ 

                                                                                    ДАНИЕЛА  РОСЕНОВА    

 

 като разгледа докладваното от съдия Росенова  в.н.ч.д.№ 311/2019 г. по описа за 2019 г., намери за установено следното :

  Производството е по реда на чл. 345 НПК.

 Образувано е по частна жалба на служебния  защитник на  подс.П.Я.М.    против определение от 14.06.2019г., постановено  по реда на чл.309 ал.2 НПК, по н.о.х.д.2846/2018г.,СНС, 3 състав.С атакуваното определение,след постановяване на присъда , е изменена мярката за неотклонение на подс. П.Я.М. от „парична гаранция „ в размер на 1000 лв. в такава в размер на 5000 лв.

      В частната жалба са изложени съображения,че определението е неправилно и незаконосъобразно.Поддържа се ,че неправилно е приложена разпоредбата на чл. 309   ал.2 НПК ,която предвижда  промяна на мярката за неотклонение в по – тежка , когато е налице реална опасност  от укриване.По отношение на подсъдимия  не са провеждани мерки за издирване,не се е укривал и не е пречил на изпълнението на предходни негови наказания.Неправилно е отчетено като ново обстоятелство постановяването на осъдителна присъда,защото практиката на върховното съдилище е последователна по  този въпрос.Реалните опасности  се преценяват  въз основа на конкретните данни по делото  и процесуалното поведение на подсъдимото лице.Не е основание за промяна на мярката не влязла в сила присъда при отсъствие на данни за реална опасност от укриване, освен в хипотезата на ал.3 на чл. 309 НПК.Подс. М. е осъждан ,ноо е изтърпял наказанията,от досъдебното производство му е определена мярка за неотклонение „парична гаранция“ в размер на 1000 лв. ,която е била изпълнена ,в хода на съдебното следствие  е имал безукорно поведение и не е ставал причина за отлагане на делото. Поради тези обективни данни защитата счита ,че определението на решаващия съд е необосновано.Освен това се сочат причини от личен и семеен характер , поради които не може да бъде изпълнена толкава висока парична гаранция.         Моли определението на първоинстанционния съд да бъде отменено.

 Апелативният Специализиран Наказателен съд като съобрази доводите в  жалбата, данните  по делото  и провери изцяло съдебния акт намери за установено следното :

 Частната жалба е основателна.Всички доводи в нея са обосновани  и правилни ,защото почиват на точното тълкуване на закона и практиката на върховното съдилище по отношение на въпроса за реалната опасност от укриване  като основание  и предпоставка за изменение на мярката за неотклонение.

Определението е необосновано и по същество неправилно.

  С присъда от 14.06.2019г. съдът е признал подс. М. за виновен за извършено престъпление по чл. 321 ал.3 т.2 вр.ал.2 НК и при условията на чл. 54 ал.1 НК му е наложил наказание „лишаване от свобода“ за срок от пет години и по чл.354а ал.2 т.1 и т.4 вр. ал.1 пр.4 вр.чл. 29ал.1 б.“а“ и б.“б“ вр.чл. 26 ал.1 НК и при условията на чл. 54 НК му е наложил наказание „лишаване от свобода“ за срок от седем години и „глоба“ в размер на 30 000 лв.На основание чл. 23 НК е определил едно общо наказание,най тежкото ,а именно  „лишаване от свобода „ за срок от седем години при       първоначален  „строг“ режим.На основание чл. 23 ал.3 НК  към наказанието „лишаване от свобода „ е присъединил наказанието „глоба „ в размер на 30 000 лв. На основание чл. 59 ал.1 НК от наложеното наказание е приспаднал времето , през което подсъдимия е бил с задържан.С присъдата е постановил  връщане на подсъдимия  и други лица на иззети вещи  като ВД.На основание чл. 354а ал.6 НК е отнел предмета на престъплението.

 След постановяване на присъдата съдът се е произнесъл по мярката за неотклонение на осъденото лице.Изложил е неправилни доводи ,че осъдителната присъда и нейния размер, както и процесуалното поведение на подсъдимия налагат да бъде завишен размера на паричната гаранция. Доводите на съда са необосновани ,защото от данните по делото не се установява подсъдимия да е имал некоректно процесуално поведение.Подсъдимият не се е явил в първото с.з.на 31.10.2018 г.защото е би задържан предходната вечер в 4 РПУ,не се е явил на 11.02.2019 г. , за което е представил медицинска документация.При отсъствие на данни за процесуална недобросъвестност  от страна на подсъдимия изводите на съда са необосновани. В останалата си  част  основанията на изменение на мярка почиват на подозрения ,а не на наличието на данни за реална опасност от укриване на подсъдимия.

 Ето защо определение следва да бъде отменено.   

    Водим от горното и на основание чл.345 ал.1 НПК Апелативен Специализиран Наказателен съд  2 въззивен състав

 

                 ОПРЕДЕЛИ:

 

   

    Отменя определение от 14.06.2019 г.,по н.о.х. 2846 82018 г. по описа на СНС ,3 състав.

    Определението е окончателно.

 

                                                                                 ПРЕДСЕДАТЕЛ:  

 

                                                                               ЧЛЕНОВЕ  : 1.

            

                      2.