№ 2655
гр. София, 22.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 32 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и четвърти януари през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:МАРИЯ М. ЗАПРЯНОВА
при участието на секретаря КАМЕЛИЯ Й. ЙОТОВА КУПЕНОВА
като разгледа докладваното от МАРИЯ М. ЗАПРЯНОВА Гражданско дело №
20221110151743 по описа за 2022 година
Страни в производството са ищецът Р. С. И., ЕГН **********, с адрес: с. Бистрица,
ул. „Витошко лале“ № 24, чрез пълномощника си адвокат Брислав З. – САК и ответникът
*** ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул.
„Джавахарлал Неру“ № 28, ет.2, ап.40-46, представлявано от Петър Благовестов Дамянов
Предявен е иск по чл.55, ал.1, предл.1 ЗЗД за връщане на сумата 202,72лв. – /молба от
19.1.2023г./, платена без основание по договор за гаранция от 4.12.2020г., ведно със
законната лихва от 26.9.2022г.
Ищецът твърди, че между него и „***“ АД бил сключен договор за паричен заем от
4.12.2020г. за сумата 500лв., 49% ГПР и ГЛП – 40%.
Било уговорено, че заемополучателят трябва да представи обезпечение, като в тази връзка
ищецът се съгласил да сключи договор за поръчителство с ответника при възнаграждение от
250лв., които следвало да се платят на вноски с вноските по кредита на „***“ АД –
последното било упълномощено от поръчителя да ги събира. В о.с.з. е допуснато изменение
в размера на претенцията, като същата е се счита за предявена за сумата 202,72лв.
Ищецът погасил изцяло задълженията си.
Излага доводи, че договорът за кредит е нищожен, тъй като в ГПР не е включено
възнаграждението за поръчителя.
Излага доводи, че договорът за поръчителство също е нищожен, тъй като следва да се
сключи между кредитора и поръчителя, а не между длъжника и поръчителя,че противоречи
надобрите нрави, тъй като кредиторът и поръчителя в случая са свързани лица, както и
1
поради размера на възнаграждението.
Ответникът оспорва иска.
С оглед изявленията на страните не се спори по въпросите:
Между ищеца и „***“ АД бил сключен договор за паричен заем от 4.12.2020г.за сумата
500лв., 49% ГПР и ГЛП – 40%.
Било уговорено, че заемополучателят трябва да представи обезпечение, като в тази връзка
ищецът се съгласил да сключи договор за поръчителство от 4.12.2020г.с ответника при
възнаграждение от 250лв., които следвало да се платят на вноски с вноските по кредита на
„***“ АД, което било упълномощено от поръчителя да ги събира.
Ищецът погасил изцяло задълженията си.
В доказателствена тежест на ищеца е да докаже, че исковата сума е получена от ответника
по договор за гаранция от 4.12.2020г., в доказателствена тежест на ответника е да докаже, че
сумата е получена с основание.
Съгласно заключението към ССчЕ ищецът е платил сумата 736лв., с която са погасени
500лв. главница, 33,28лв. – възнаградителна лихва, 202,72лв. – възнаграждение за
поръчителство. При приложение на формулата по Приложение №1 към чл.19 ЗПК ГПР с
включен разход договорна лихва от 33,28лв. и разход за поръчителство 202,72лв. е в размер
на 164,08%.
Съгласно чл.19, ал.1 ЗПК годишният процент на разходите по кредита изразява общите
разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени
разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците
за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на
предоставения кредит.
Съгласно разпоредбата на чл. 19, ал. 4 от ЗПК /в сила от 23.07.2014 г. /, годишният процент
на разходите не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по
просрочени задължения в левове и във валута, определена с постановление на
Министерския съвет на Република България. Следователно годишният процент на разходите
не следва да надхвърля величината от 50. 00%, предвид на това, че законната лихва е в
размер на 10. 00%. Клаузи в договор, надвишаващи определените по ал. 4, се считат за
нищожни.
В случая възнаграждението за предоставяне на поръчителство е уговорено като
допълнително задължение по договора за кредит, което възниква под условие, че не се
представи точно определеното в договора за кредит обезпечение. Предвид високите
изисквания, описани в договора за кредит, които потребителят следва да изпълни, за да за да
приеме кредитодателят, че договорът е обезпечен, то изначално е ясно, че потребителят
няма да ги изпълни и ще следва да плати допълнителен разход за кредита, разсрочен заедно
с погасителните вноски, наречен в случая възнаграждение по договор за поръчителство.
Формално договорът за поръчителство се сключва с друго юридическо лице, но след справка
2
в ТР се установява, че капиталът на същото е собственост на кредитодателя. Така като
разход за ползването на предоставената сума се начислява допълнителна възнаграждение
при това по начин, целящ да се заобиколи ограничението на чл.19, ал.4 ГПК. Тази сума не е
включена в ГПР, а следва да бъде включена, тъй като не попада в приложното поле на
изключенията по чл.19, ал.3 ЗПК. Ако бъде включена, то ГПР значително надхвърля 50%.
Налице е заобикаляне на разпоредбата на чл. 19, ал. 4 от ЗПК, като с уговорката да се
заплаща поръчителство се нарушава изискването ГПР да не бъде по-висок от пет пъти
размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута определена с
ПМС№ 426/2014 г.
Съгласно чл.11, т.10 договорът за потребителски кредит се изготвя на разбираем език и
съдържа: годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от
потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат
взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на
разходите по определения в приложение № 1 начин.
Съгласно чл.22 ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12
и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9, договорът за потребителски кредит е недействителен.
Предвид изложеното, след като договорът за потребителски кредит е недействителен, като
акцесорен е недействителен и договорът за поръчителство. Ето защо платеното по него
възнаграждение е недължимо и следва да бъде върнато. Частичният иск е основателен и
следва бъде уважен изцяло.
При този изход на спора разноски се дължат на ищеца, който претендира и адвокатско
възнаграждение в размер на 350лв. Ответникът е направил възражение за прекомерност,
като съдът намира, че предвид липсата на фактическа и правна сложност на делото следва
да присъди възнаграждение в размер на 300лв. Така общият размер на разноски на ищеца е
650лв.
Воден от горното, Софийски районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА *** ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София,
бул. „Джавахарлал Неру“ № 28, ет.2, ап.40-46 да плати на Р. С. И., ЕГН **********, с адрес:
с. Бистрица, ул. „Витошко лале“ № 24, сумата 202,72лв. – платена без основание по договор
за гаранция от 4.12.2020г., ведно със законната лихва от 26.9.2022г., както и сумата 650лв. –
разноски по делото
3
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните с
въззивна жалба пред Софийски градски съд.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4