Р
Е Ш Е Н И Е
Номeр
VI-4 Година 2021, 9 март гр.Бургас
Бургаският окръжен съд, шести
въззивен граждански състав, на единадесети
февруари две хиляди двадесет и първа година в открито съдебно заседание, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСЕЛКА
УЗУНОВА
ЧЛЕНОВЕ: 1. ТАНЯ ЕВТИМОВА
2. МЛ.С. АЛЕКСАНДЪР МУРТЕВ
при
секретаря Тодорка Стоянова разгледа докладваното от съдия Евтимова въззивно
гражданско дело № 17/2021г. по описа на Окръжен съд -
Бургас. За да се произнесе, съдът взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 и
сл. от ГПК.
Предмет на въззивна проверка е решение
№ 260475/21.10.2020г., постановено от Районен съд– Бургас по гр.д. № 9730/2019г.
С това решение съдът е отхвърлил иска, предявен от Я.С.С., ЕГН: ********** ***
против „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, ЕИК ********* със седалище и
адрес на управление в гр.София, ул.“Д-р Петър Дертлиев“ № 25 за установяване
дължимостта на сумата от 3 260,13 лева по договор за потребителски пъричен
кредит PLUS-**.,
сключен между С. и „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД.
Подадена е въззивна жалба от Я.С.С. против решение № 260475/21.10.2020г.
Въззивникът твърди, че решението е
неправилно. Районният съд неправилно е приел, че твърдението за изтекла
погасителна давност е неоснователно. Според въззивната страна това разбиране се
основава на остаряла, преодоляна и изоставена съдебна практика. Жалбоподателят
цитира втора група от съдебни решения, в които е застъпено противоположно
становище. Позовава се и на Тълкувателно решение № 3/18.05.2012г. на ОСГТК на
ВКС, в което е изяснено понятието „периодични плащания” по смисъла на чл.111,
б.”в” от ЗЗД.
Според С. решението е неправилно и в
частта, в която съдът приема за неоснователно позоваването на изтекла 5-годишна
погасителна давност. Жалбоподателят
подчертава, че автоматичната предсрочна изискуемост е настъпила на
20.05.2013г., а при условията на евентуалност, не по-късно от 30.06.2014г.
Развива подробни аргументи в подкрепа на това твърдение и оспорва мотивите на
съда, че писмото от 05.06.2014г. не съдържа уведомление за обявяване на
предсрочна изискуемост. Неправилно, според С. е и разбирането на съда, че е
налице ненадлежно обявена предсрочна изискуемост.
В съдебно заседание Я.С. се
представлява от адвокат Х., която поддържа оспорването, пледира за отмяна на
решението и за присъждане на съдебни разноски.
Ответната страна – „Агенция за
събиране на вземания” ЕАД представя писмен отговор, в който изразява становище
за неоснователност на жалбата и излага подробни аргументи.
В съдебно заседание въззиваемото
дружество не се представлява.
Като взе
предвид твърденията на страните и събраните по делото доказателства, Бургаският
окръжен съд намира за установено следното:
ФАКТИ:
Производството
пред Районен съд – Бургас е образувано по искова молба на Я.С.С. против „Агенция
за събиране на вземания” ЕАД. Предявен е отрицателен установителен иск с
правно основание чл.124 от ГПК. Ищецът иска от съда да приеме за установено по
отношение на ответника, че не дължи на последния сумата от 3 260,13 лева
по договор за потребителски паричен кредит PLUS-**., сключен с БНП Париба Пърсънъл Файненс ЕАД с първоначабен кредитор БНП
Париба Пърсънъл Файненс ЕАД. Ищецът твърди, че на 10.02.2012г. е сключил договор
за потребителски паричен кредит PLUS – 01637311 с „БНП Париба Пърсънъл Файненс”
ЕАД, по силата на който дружеството му е предоставило потребителски кредит в
размер на 10 000 лева. В договора е уговорен ГЛП в размер на 18,60% и ГПР в
размер на 22,35%. Кредитът е трябвало да бъде върнат на 48 броя погасителни
вноски, всяка от които по 296,90 лева месечно и последна
погасителна вноска в размер на 296,70 лева. Падежната дата на договора е 19.02.2016г.
Ищецът твърди още, че през месец юни 2014г. е получил писмо от „Феър Калект”
ЕООД, в което дружеството го уведомява, че вземането по договора става
изискуемо в пълен размер при просрочие на две или повече погасителни вноски. В
писмото е посочено, че С. дължимата сумата 7569,20 лева + 10,00 лева
обезщетение за неизпълнено договорно задължение и е поканен да я заплати.
Ищецът твърди, че след това писмо е превеждал суми към „БНП Париба Пърсънъл
Файненс” ЕАД за погасяване на дълга.
През месец февруари
2018г. С. получава ново писмо от „Феър Калект” ЕООД, с което е поканен да плати
на кредитора сумата от 3985,20 лева - просрочени погасителни вноски, дължими
към 06.02.2018г. Следват няколко плащания в размер от по 90 лева към „БНП
Париба Пърсънъл Файненс” ЕАД. На 12.09.2019г. С. получава съобщение на мобилния
си телефон от „Агенция за събиране на вземания” ЕАД, с което е уведомен, че
дължи на дружеството сумата от 3246,28 лева и е посочен срока за заплащане на
сумата. Ищецът изпраща писмо до „Агенция за събиране на вземания” ЕАД, в което обяснява,
че вземането по договора е обявено за предсрочно изискуемо от „Феър Калект”
ЕООД на 05.06.2014г., позова се на изтекла давност и заявява, че претенцията е неоснователна.
На 20.09.2019г. „Агенция за събиране на вземания” ЕАД уведомява С., че „БНП
Пърсънъл Файненс” е цедирал вземането. На 07.10.2019г. С. получава писмо, че задължението
му е в размер 3260,13 лева и не е погасено по давност.
В исковата молба С.
въвежда три основания за недължимост на сумата: 1. вземането на „Агенция за
събиране на вземания” не съществува, тъй като не е валидно прехвърлено от БНП
Париба Пърсънъл Файненс ЕАД или БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон
България; 2. вземането е погасено поради изтичане на 3-годишна погасителна
давност, тъй като същото е инкорпорирано в погасителен план на еднакви по
размер периодични месечни плащания; 3. вземането е погасено поради изтичане на
5-годишна погасителна давност.
В отговор по чл.133 от ГПК ответникът оспорва
иска. Същият твърди, че 19.08.2019г. е сключен рамков договор за цесия между него
в качеството му цесионер и „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон България” в
качеството на цедент, с който придобива правата върху вземанията на цедента.
Ответникът твърди още, че е уведомил ищеца за извършената цесия с писмо №
УПЦ-П- БНП/PLUS-***. Подчертава, че въпреки направените от С. плащания,
остатъкът по дълга е в размер на 3246,28 лева. Оспорва твърдението на ищеца за
обявена предсрочна изискуемост на 05.06.2014г. и заявява, че няма отношение към
действията на „Феър Калект”. Твърди, че падежът на задължението е настъпил на
19.02.2016г., след която дата не е изтекла петгодишната погасителна давност. Излага
съображения за неприложимост на кратката 3-годишна погасителна давност.
В хода на
първоинстанционното производство са представени договор за потребителски
паричен кредит PLUS-**. между Я.С. и „БНП
Париба Пърсънъл Файненс” ЕАД; погасителният план по договора; писмо от
05.06.2014г., изходящо от „Феър Калект” ЕООД; писмо от 06.02.2018г., изходящо от
„Феър Калект” ЕООД; банкови документи за извършени плащания; уведомление от
16.09.2019г., изходящо от С. до „Агенция за събиране на вземания” ЕАД, в което първият
се позовава на изтекла погасителна давност; рамков договор за продажба и
прехвърляне на вземания, ведно с приложение № 1/09.09.2019г. към него; уведомително писмо от 20.09.2019г. за извършена
цесия, изходящо от „Агенция за събиране на вземания” ЕАД и адресирано до ищеца;
план на извършените от ищеца плащания по договора /в общ размер на 11951,80 лева/
за периода от 19.03.2012г. до 08.07.2019г.; пълномощно № 3370/2019г. от „БНП Париба Пърсънъл Файненс” С. А. клон България в полза на
„Агенция за събиране на вземания” ЕАД; справка за дължими суми по договор за
кредит към 05.12.2019г. и писмо от 07.10.2019г., изходящо от „Агенция за
събиране на вземания” ЕАД, адресирано до длъжника. Въз основа на тези
доказателства, Районният съд приема, че предсрочната изискуемост на вземането
не е надлежно обявена и не е изтекла общата и кратката погасителна давност в
полза на ищеца. С тези мотиви, Районният съд отхвърля иска.
ПРАВНИ ИЗВОДИ:
Жалбата е подадена в законоустановения
срок по чл.259, ал.1 от ГПК от надлежна страна, за която решението поражда
неблагоприятни правни последици. Поради това, е процесуално допустима.
Разгледана по същество, жалбата е
неоснователна.
Предметният обхват на въззивното
произнасяне е очертан с разпоредбата на чл.269 от ГПК. Според правилото на
цитираната норма въззивният съд се произнася служебно по валидността на
решението, а по допустимостта – в обжалваната част. По останалите въпроси той е
ограничен от посоченото в жалбата.
При извършената проверка по реда на
чл.269 от ГПК, съдът констатира, че обжалваното решение е валидно - постановено
е от законен състав в пределите на правораздавателната му власт и в
предвидената от ГПК писмена форма. Подписано е и е разбираемо.
Решението е допустимо – произнесено е
при наличие на правен интерес от търсената защита и при определен съобразно с
принципа на диспозитивно начало предмет на спора.
Решение № 260475/21.10.2020г. е
правилно. Този извод се налага по следните съображения:
От събраните в хода на първоинстанционното
производство писмени доказателства се установява по безспорен начин, че между
БНП Париба Пърсънъл Файненс ЕАД и Я.С.С. е сключен договор PLUS-**. за потребителски паричен кредит в размер
на 10 000 лева с ГЛП в размер на 18,60% и ГПР в размер на 22,35%. Страните
се уговарят кредитът да бъде погасен на 48 броя месечни погасителни вноски от по
296,90 лева с последна падежна дата-
19.02.2016г. Не се спори между страните, че въззивникът е погасил частично
кредита. Спорните по делото въпроси са: 1. прехвърлено ли е надлежно вземането
на кредитора на цесионера– ответник; 2. погасено ли е правото на кредитора да търси
изпълнение на непогасената част от вземането поради изтичане на кратката
3-годишна погасителна давност, респ. 3. погасено ли е правото на кредитора да
търси изпълнение на непогасената част от вземането поради изтичане на общата
5-годишна погасителна давност.
Отговорът на първият въпрос е
утвърдителен.
Районният съд е изложил задълбочени и
обстойни мотиви за характера и предпоставките на договора за цесия. Посочил е,
че съществен елемент на този договор е постигането на съгласие между кредитора
и приобритателя на вземането и е подчертал, че участието и приемането на цесията
от длъжника не е необходимо. В конкретния случай, от представения по делото
рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания се установява, че
кредиторът и ответникът по делото са постигнали съгласие за ежемесечно
прехвърляне на договори за потребителски кредит с длъжници, които не изпълняват
задълженията по тях, съгласно приложение № 1/09.09.2019г. Договорът PLUS-**., по който ищецът е
заемополучател е посочен изрично в приложението. При това положение, изводът на
районния съд, че цесията е породила действие между страните, е правилен.
Правилен е и изводът, че цесията е надлежно съобщена на длъжника.
Според чл.99, ал.3 и ал.4 от ЗЗД
предишният кредитор е длъжен да съобщи на длъжника прехвърлянето и да предаде
на новия кредитор намиращите се у него документи, които установяват вземането,
както и да му потвърди писмено станалото прехвърляне. Прехвърлянето има
действие спрямо третите лица и спрямо длъжника от деня, когато то бъде съобщено
на последния от предишния кредитор. По аргумент от правилото на чл.36 от ЗЗД,
съобщаването на цесията може да се извърши и чрез пълномощник, включително и
чрез упълномощаване на новия кредитор. В конкретния случай, това условие е
изпълнено. От приложените към рамковия договор документи е видно, че първоначалният
кредитор е потвърдил извършената цесия и е упълномощил цесионера да уведоми
всички длъжници за това. От съдържанието на уведомително писмо изх.№ УПЦ-П-БНП/ PLUS-01637311 и на известие за
доставяне № 1096280 е видно, че цесията е съобщена на длъжника на 27.09.2019г.
Изложеното дотук налага извод, че договорът за цесия е надлежно съобщен на
длъжника. Като е достигнал до аналогичен извод, районният съд е постановил
правилно решение, по отношение на което не е налице първото основание за
отмяна, въведено в жалбата.
Неоснователно е възражението на въззивната
страна за неправилно решение, поради неприложен институт на кратката 3-годишна
погасителна давност.
Съгласно разпоредбата на чл.111, б.”в” от ЗЗД с изтичане на тригодишна давност се погасяват вземанията за наем, за лихви
и за други периодични плащания. В конкретния случай, погасяването на кредита е
уговорена да се извършва на равни 48 броя месечни вноски в размер на 296,90
лева. Според практиката на ВКС, обаче, тези вноски нямат характера на периодични
плащания по смисъла на чл.111, б. „в” от ЗЗД. По аргумент от правилото на чл.66
от ЗЗД връщането на заема на вноски представлява съгласие на кредитора да
приеме изпълнение от страна на длъжника на части, но не превръща заем в договор
за периодични платежи. В този смисъл са решенията на ВКС, цитирани в решението
на районния съд, които настоящата инстанция споделя напълно – решение №
261/12.07.2011г., постановено по гр.д. № 795/2010г., IV ГО; решение № 28/05.04.2012г., постановено по гр.д. № 523/2011г., III ГО. Възражението на въззивната страна, че
тази практика е преодоляна и изоставена е неоснователно. Посочените решения са
такива на касационната инстанция и следва да се зачетат при формиране на
решаващите мотиви приоритетно. Цитираните в жалбата решения са такива на първа
и въззивна инстанция.
Неоснователно е и възражението за
неправилно решение, поради неприложен институт на общата 5-годишна погасителна
давност. Позоваването на тази давност е обосновано от твърдението на въззивната
страна за обявена предсрочна изискуемост на задължението през 2014г. От
представеното по делото писмо 9014060500032/05.06.2014г. е видно, че на
посочената дата С. е получил уведомление от „Феър Колект” ЕООД за размера на
просрочените задължения и за възможността цялото задължение да бъде обявено за
предсрочно изискуемо при просрочие на две или повече месечни вноски. От
изисканите и представени по делото доказателства - договор за събиране на
просрочени вземания от 14.12.2007г. и допълнително споразумение към него е
видно, че кредиторът е възложил на „Феър Колект” ЕООД да посещава негови
клиенти и да събира допълнителна информация за тях. По делото обаче няма данни
кредиторът да е упълномощавал „Фейр Колект” ЕООД да обявява предсрочна
изискуемост на вземания. Поради това, твърдението на въззивника, че договорът
за кредит е трансформиран от срочен в безсрочен такъв на 05.06.2014г., е
несъстоятелно. След като кредиторът не е обявил предсрочната изискуемост на
задължението на тази дата, давностният срок не започва да тече. Като е
достигнал до аналогичен извод, районният съд е постановил правилно решение.
Предвид гореизложеното, жалбата на Я.С.
е неоснователна и трябва да се отхвърли със следващото от това потвърждаване на
първоинстанционното решение.
По делото е направено искане за
присъждане на съдебни разноски от двете страни в процеса. След като се съобрази
с разпоредбата на чл.78, вр. чл.81 от ГПК и с изхода на спора пред настоящата
инстанция, съдът намира, че трябва да присъди в полза на въззиваемата страна юрисконсултско
възнаграждение в размер на 150 лева.
Мотивиран от горното, Бургаският
окръжен съд, VІ въззивен състав,
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 260475/21.10.2020г., постановено от Районен съд – Бургас
по гр.дело № 9730/2019г.
ОСЪЖДА Я.С.С. , ЕГН: ********** *** да
заплати на „Агенция за събиране на вземания” ЕАД, ЕИК: ********* със седалище и
адрес на управление в гр.София, бул.”Петър Дертлиев” № 25 съдебно-деловодни
разноски в размер на 150 лева.
Решението е окончателно и не подлежи
на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: