Решение по дело №604/2020 на Административен съд - Пазарджик

Р Е Ш Е Н И Е

 

№ 754 / 7.10.2020г.

гр.Пазарджик

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

Административен съд – Пазарджик – Х състав, в открито съдебно заседание на шестнадесети септември две и двадесета година в състав:

 

Председател:	Мариана Шотева
Членове:	1. Геори Видев 2. Красимир Лесенски

 

при секретар	Янка Вукева	и с участието
на прокурора	Стефан Янев	изслуша докладваното
от съдия	Георги Видев
по к.а.н. дело № 604 по описа на съда за 2020 г.

 

Производството е по реда на чл. 63, ал. 1, изр. 2 от ЗАНН във връзка с чл. 208 и сл. от АПК.

Образувано е по касационна жалба, подадена от В.С.Ш., ЕГН ********** - земеделски производител с ЕГН ********** ***, като пълномощник против Решение № 270 от 13.04.2020 г., постановено по нахд № 1919/2019 г. по описа на Районен съд – Пазарджик. С обжалваното решение е потвърдено Наказателно постановление № 13-001645/27.09.2019 г., издадено от директора на Дирекция „Инспекция по труда“ – Пазарджик, с което на касатора, |за нарушение на чл. 62, ал. 1, във връзка с чл. 1, ал. 2 от Кодекса на труда, на основание чл. 414, ал. 3 от същия кодекс е наложена глоба в размер на 1 500 лв.

В касационната жалба се твърди, че оспореното решение е неправилно и незаконосъобразно. Моли се да бъде отменено решението на районния съд и да бъде отменено изцяло потвърденото с него наказателно постановление. Излагат се подробни съображения за незаконосъобразността.

В съдебно заседание касационният жалбоподател, редовно призован се явява лично и с процесуалния си представлява се адв. Б..

За ответника – Дирекция „Инспекция по труда“ гр. Пазарджик, редовно призовани, не се явява представител.

Страна – представителят на Окръжна прокуратура гр. Пазарджик – редовно призована, явява се прокурор Янев. Счита жалбата за основателна. Намира, че следва да се приложи чл. 28 от ЗАНН и евентуално да се дадат предписания.

Административен съд - Пазарджик, като взе предвид доводите на страните и посочените касационни основания, прие за установено следното:

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и е процесуално допустима.

Разгледана по същество е неоснователна.

При проверка на обжалваното решение, настоящата инстанция счита, че същото е валидно, допустимо и постановено в съответствие с материалния закон. Събрани са достатъчно доказателства, установяващи фактическата обстановка, при преценката на които са възприети законосъобразни правни изводи, които напълно се споделят от настоящата инстанция.

Въз основа на събраните по делото писмени и гласни доказателства, съдът правилно е възприел фактическата обстановка по делото, а именно, че на 22.05.19 г., инспектори от ДИТ-Пазарджик предприели проверка в масива с розите на ЗП – В.Ш.. Забелязали в целия масив много работници, берящи розов цвят в чували, които изсипвали под навес в сборен пункт. Започнали проверка на лицата на място, чиито лични данни били записвани в съставян на място протокол  според предоставената от тях информация. Част от лицата записали лично данните си, а друга част само се подписали до отразените такива от инспекторите. Имало лица, които не успели да предоставят пълни идентифициращи ги данни. След проверката на място, били изискани данни от ОД МВР Пазарджик и предоставен списък с коректни три имена и ЕГН.

Едно от заварените на място лица, които извършвало дейност по беритба на рози било И.Г.Д.. Неговите имена, дата на раждане, адрес  и обстоятелството, че е работил като берач на рози били отразени в съставения от проверяващите констативен протокол, която той е подписал

На място бил установен син на ЗП, комуто била връчена призовка с указания, че ЗП следва да предостави данни за начина, по който е уредил отношенията си с наети от него лица, предоставящи му работната си сила за извършваната от него селскостопанска дейност.

На 27 май в ДИТ Пазарджик били представени писмени документи за дейността на ЗП, вкл. и във връзка с наети от него лица за престиране труд при осъществяване на дейността му. Въз основа на впечатленията си при фактическата проверка, представените от ЗП документи и като направили справка в НАП за сключените договори, контролните органи установили, че за  лица, предоставяли към датата на фактическата проверка работната си сила не са били сключени трудови договори в писмена форма.

Затова били съставени 37 броя АУАН по чл. 62, ал.1 от КТ, вр. чл. 1, ал.2 от Кодекса, вкл. и за извършено такова нарушение във връзка с работата на Д.. Актът е съставен в присъствието на нарушителя, предявен му е и му е връчен препис.

Въз основа на акта е издадено и обжалваното НП, с което за описаното и квалифицираното в акта нарушение е наложена глоба в размер на 1500 лв.

По делото са представени и приети еднодневни трудови договори, от които е видно, че са закупени след отпочване на проверката – около 1ч.30мин. след това. Други трудови договори не са представени, липсва и регистрация на такива в НАП / които не са еднодневни/.Липсва закупуване на еднодневни договори за беритбата на розите през 2019г., а е установено, че тя е започнала в средата на месец май около 17 май. Установено е, че са закупени еднодневни договори за 2019г., но след извършване на проверката.Неоснователни са възраженията на касатора, че ставало въпрос за еднодневни трудови договори за месец май 2019г., с оглед на което било без значение кога са попълнени.Дори и въззивния съд да е посочил, че са за 2018г., то това нарушение не е от съществените, които да са довели до нарушаване правото на защита на касатора. Идеята да важат за месец май е да може съответния работодател да ги закупи преди започване на розобера и да важат до края на съответния месец.В противен случай ще се получи идентична с настоящия казус ситуация – ако отпочне проверка се закупуват договори, ако не, няма да се закупят такива, а още по-малко логично е да се закупят на края на месеца и да се попълнят с дата предхождаща дата на която е положен труда. Законодателят е категоричен, че не може лице да полага труд без преди това неговите взаимоотношения да са оформени като трудови с писмен трудов договор. Видно е от показанията и на св.Ш., че 80 човека са работили в деня на проверката без с тях да са сключени каквито и да са договори. Дори не е направено никакво усилие да се сключат такива, тъй като 22.05.2019г. не е бил първия ден на розобера , а 17 май. Освен това розоберачите започват в 7 и завършват работния си ден в 11 часа.

        При така установеното от фактическа страна, районният съд правилно е приел за безспорно установено и доказано извършеното от жалбоподателя административно нарушение. В мотивите на постановеното решение съдът е обсъдил подробно и задълбочено както представените писмени доказателства, така и показанията на разпитаните по делото свидетели. В тази връзка настоящият касационен състав изцяло споделя изложените съображения, с които е потвърдено наказателното постановление.

         Правилно е заключението на съда, че съдържанието на АУАН и НП отговаря на изискванията на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН. Нарушението е описано в достатъчен обем и яснота и е дадена съответна на изложените обстоятелства правна квалификация по чл. 63, ал. 2 във вр. с ал. 1 от КТ , доколкото се касае за неизпълнение на вменено с тази норма задължение на работодателя.

          Въззивният съд е отговорил на всички възражения от страна на жалбоподателя / касатор в настоящето производство/. Въззивното решение е подробно и мотивирано.

Пред касационната инстанция касаторът твърди, че Д.не е работил, а само е наблюдавал жена си и детето си. За тези твърдени обстоятелства не са представени доказателства, а напротив, те противоречат на множеството събрани и описани по-горе писмени и гласни доказателства, от които безспорно се установява, че И.Д. е заварен да работи при касатора по време на проверката.

          Твърди се, че касаторът бил в гр. Пазарджик по време на проверката и за това не той бил допуснал работниците без трудови договори. Безспорно е установено, че масивите , в които са заварени да работят лицата,  са на регистрирания земеделски производител – В.Ш.. Установено е, че към момента на проверката кастора е бил в гр. Пазарджик, но към момента на започване на беритбата няма данни да е бил в гр. Пазарджик, още повече , че тя започва преди да са отворили банките. Освен това по никакъв начин не се установява, че изтеглените суми от касатора са послужили за закупуване на еднодневните трудови договори. Тази сума е била в банковата сметка на лицето и през предходния ден и ако е искал да спази закона е следвало преди да отпочне розобера – на 17.05.2019 г. да е закупил договорите и съответно да е превел вноски за ДОО.

          Неоснователно е и твърдението, че било посочено в НП единствено ЗП а не регистриран ЗП, дори и да е така по никакъв начин не е нарушено правото на защита на касатора. Видно е, че е записано ЕИК, вместо ЕГН, което също не е довело до нарушаване правото на защита, тъй като самото ЕГН е коректно посочено, а и не става въпрос за различна правосубектност.

          Правилно въззивният съд е преценил и пропорционалността – от приетите по делото доказателства се установи, че еднодневните трудови договори са закупени след отпочване на проверката от ИТ а не по инициатива на ЗП. Законодателят е дал възможност за такъв вид договори, именно за да облекчи земеделските производители възможно най-много, а в конкретния случай заварените да работят лица са били и без сключени такива трудови договори. Всяко едно право е свързано и с изпълнение на определено задължение, не може да черпиш права от собственото си недобросъвество поведение.

          В чл. 415в, ал. 1 от КТ е уредена отговорността за маловажни нарушения. Съгласно него за нарушение, което е отстранено веднага след установяването му по реда, предвиден в този кодекс, и от което не са произтекли вредни последици за работници и служители, работодателят се наказва с имуществена санкция или глоба в размер от 100 до 300 лв., а съгласно ал. 2 на същия член не са маловажни нарушенията на чл. 61, ал. 1, чл. 62, ал. 1 и 3 и чл. 63, ал. 1 и 2. Правилно първоинстанционният съд е приел, че не е приложима разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН, който също урежда маловажни случаи на административни нарушения. Законът за административните нарушения и наказания и глава ХIХ, раздел II от Кодекса на труда, са в съотношението на общ към специален закон. В подкепа на това становище е и Тълкувателно решение на ВАС № 3 от 10.05.2011 г. на ВАС по тълк. д. № 7/2010 г. съгласно, което специалният състав по глава ХIХ, раздел II от КТ на "маловажно" административно нарушение по чл. 415в КТ изключва приложимостта на общата разпоредба на чл. 28 ЗАНН, според която за маловажни случаи на административни нарушения наказващият орган може да не наложи наказание, като предупреди нарушителя, устно или писмено, че при повторно извършване на нарушение ще му бъде наложено административно наказание. В настоящия случай попадаме под хипотезата на чл. 415 в, ал. 2 от КТ, тъй като жалбоподателят е извършил нарушение по чл. 63, ал. 2 във вр. с ал.1 от КТ и следва да се съобрази наложеното с нея ограничение. Следователно правилно на земеделския производител е наложена санкция по чл. 414, ал. 3 от КТ и не е налице случай на маловажност. Неосноватено е твърдението, че не следва да се прилага Тълкувателно решение на ВАС № 3 от 10.05.2011 г. на ВАС по тълк. д. № 7/2010 г., тъй като разпоредбата за еднодневните трудови договори е приета на по-късен етап. В посоченото тълкувателно решение е залегнал принцип, който действа за напред, без значение за какъв вид трудови договори става на въпрос. Има се в предвид характера на засегнатите правоотношения. Нарушението не може да бъде санирано, тъй като към момента на отпочване на трудовата дейност лицето не е имало сключен трудов договор.

         Правилно е прието от съда и наложената от наказващия орган глоба е в минимален размер от 1500 лв. Като това наказание е справедливо и следва да бъде изтърпяно от касатора.

          Дори и да са допуснати неточности в съдебното решение и НП, то те не са от категорията на тези довели до ограничаване правото на защита на жалбоподателя/касатора.

         При разглеждане на делото първоинстанционният съд не е допуснал съществени нарушения на процесуалните правила, които да налагат отмяната на решението му. Произнесъл се е подробно и мотивирано по всички възражения. Решението на Районен съд гр. Пазарджик ще следва да бъде оставено в сила, а касационната жалба като неоснователна - без уважение.

         По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, пр. 1 от АПК, Административен съд – Пазарджик

      Р Е Ш И:

 

Оставя в сила Решение № 270 от 13.04.2020 г., постановено по нахд № 1919/2019 г.  по описа на Районен съд – Пазарджик.

Решението е окончателно.