РЕШЕНИЕ
№ 1540
гр. Велико Търново, 22.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, XVII СЪСТАВ, в публично
заседание на тридесети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година
в следния състав:
Председател:АННА ДИМОВА
при участието на секретаря СВЕТЛА М. ИВАНОВА
като разгледа докладваното от АННА ДИМОВА Гражданско дело №
20244110102201 по описа за 2024 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по предявен от К. Г. Т. срещу „А1
България“ – град *** иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК. В исковата си молба
ищецът развива съображения, че между страните е бил сключен Договор за
абонаментен план № *** от *** година. Твърди, че при развалянето му от негова
страна, е заплатил всички дължими суми към мобилния оператор, но е загубил
документите в тази насока. Направено е искане да бъде прието за установено по
отношение на ответника, че не му дължи сумата в размер на 297.40 лева,
представляваща сбор от издадени на негово име фактури от 23.02.2020 година по
Договор за абонаментен план № *** от *** година и приложенията към него, поради
погасяване на вземанията по давност.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба, с който
ответното дружество признава предявения по делото иск. Развива съображения, че
дружеството не е дало повод за завеждане на делото, респективно – за приложимост
на разпоредбата на чл. 78, ал. 2 ГПК. Претендира да бъдат присъден направените от
дружеството разноски по делото.
Съдът, като взе предвид становищата на страните и представените по делото
доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:
Не е спорно между страните по делото, а и от приложеното заверено копие на
1
Договор № *** от *** година, ведно с Приложение № 1 към него /л. 5-6 от гр.д. №
263/2024 година на ЕРС/ безспорно се установява, че между страните е съществувало
валидно облигационно правоотношение по сключен между тях Договор № *** от ***
година.
Видно от приложеното Извлечение от имейл кореспонденция – 2стр. и
Извънсъдебна покана от „***“ ООД /л. 8 и 10 гр.д. № 263/2024 година на ЕРС/,
ответното дружество е претендирало от ищеца плащане на сумата в размер на 297.40
лева, представляваща задължение за неустойка по сключения между страните договор.
От така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни
изводи:
Предмет на разглеждане по делото е предявен от К. Г. Т. срещу „А1 България“ –
град *** иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК за оспорване дължимостта на
сумата в размер на 297.40 лева, представляваща задължение по сключения между
страните договор. С оглед вида на търсената защита и доказателствената тежест,
съгласно чл. 154, ал. 1 ГПК, в тежест на ищеца по делото, в условията на пълно и
главно доказване, е да установи настъпилия след падежа на задължението юридически
факт - изтичане на предвидения в закона давностен срок по отношение на вземането. В
тежест на ответника е да докаже, че в периода от настъпване изискуемостта на
вземането до изтичане на срока, с който законът свързва погасяването му, са
осъществявани такива обстоятелства, които представляват основания за спиране,
респективно - прекъсване на течението на давностния срок.
Съгласно разпоредбата на чл. 111, б. „б“ ЗЗД с изтичането на тригодишна
давност се погасяват задълженията за неустойки от неизпълнен договора, а съгласно б.
„в“ от посочената разпоредба - и за периодични плащания, каквито са задълженията за
цената на комуникационни услуги /ТР № 3 от 18.05.2012 г. по т. д. № 3/2011 г. на
ОСГТК на ВКС/. Чл. 114, ал. 1 ЗЗД пък предвижда, че давността почва да тече от деня,
в който вземането е станало изискуемо и доколкото се касае за срочни задължения,
давността започва да тече от момента на настъпване на падежа на всяко
вземане. Съгласно общи условия на ответника плащането по фактурите следва да бъде
извършено в 15-дневен срок. В нормата на чл. 116 ЗЗД са предвидени случите, при
които давността се прекъсва, а съгласно чл. 117, ал. 1 ЗЗД от прекъсването на
давността започва да тече нов давностен срок. В случая по делото ответникът не само,
че не твърди настъпването на обстоятелства, които представляват основания за
спиране, респективно - прекъсване на течението на давностния срок, но и изрично
признава, че е настъпила погасителната давност за посоченото в исковата молба
задължение.
Мотивиран от всичко изложено по-горе съдът намира, че предявеният по делото
установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК за недължимост на сумата в
2
размер на 297.40 лева, представляваща сбор от издадени фактури от 23.02.2020 година
по Договор за абонаментен план № *** от *** година и приложенията към него,
поради изтекла погасителна давност на вземането, се явява основателен и доказан,
поради което и като такъв следва да бъде уважен.
По отношение на разноските, настоящият съдебен състав намира, че в случая по
делото намира приложение разпоредбата на чл. 78, ал. 2 ГПК. Възлагането разноските
в тежест на ищеца е предпоставено от кумулативното наличие на установените в
посочената правна норма две предпоставки - с поведението си ответникът да не е дал
повод за завеждане на делото и да е признал иска. Изрично в Определение № 468 от
18.12.2018 година по Ч.гр.д. № 4586/2018 година на III г.о. на ВКС се приема, че
извънсъдебната покана на кредитора до длъжника да плати, дори със заплаха да бъдат
предприети съдебни мерки, не е повод за предявяването на иск за несъществуване на
вземането и не влече отговорност за разноски, ако е налице признание на иска до
изтичането на срока за отговор на исковата молба. Отговорност за разноски би
възникнала за кредитора, ако той предприеме съдебни мерки или оспори предявения
основателен иск за несъществуване на вземането, поради изтекла погасителна давност.
Действията на кредитора, с които той кани длъжника си да плати съществуващото
задължение, макар да е изтекъл давностният срок, не са неправомерни, нито обуславят
необходимост длъжникът да се защити чрез предявяване на иск. Това е така, тъй като
след изтичането на давността вземането продължава да съществува, но то не може да
събере със средствата на държавната принуда, а доброволното изпълнение по него е
винаги дължимо /чл. 118 ЗЗД/. В този смисъл е константната практика на ВКС,
включително цитираното определение, както и Определение № 75 от 21.04.2017 г. по
Ч.гр.д.№ 1371/2017 г.о. на І г.о. на ВКС, Определение № 95 от 22.02.2018 г. по Ч.гр.д.
№ 510/2018 г. ІV на г.о. на ВКС, Определение № 318 от 25.07.2018 г. по Ч.гр.д. №
2828/2018 г. на ІII г. о. на ВКС, Определение № 420 от 16.11.2018 г. по Ч.гр.д. №
3300/2018 г. на III г. о. на ВКС и много други. Предвид гореизложеното съдът, в
настоящия му състав приема, че с поведението си ответникът не е станал повод за
завеждане на делото и с оглед извършеното от него признание на иска, и в
съответствие с чл. 78, ал. 2 ГПК ищецът следва да бъде осъден да му заплати сумата в
размер на 100.00 лева – юрисконсултско възнаграждение.
Водим от горното, Великотърновският районен съд
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на "А1 БЪЛГАРИЯ" ЕАД, със
седалище и адрес на управление град ***, ул. ***, с ЕИК *********, че К. Г. Т. от град
***, ул. ***, с ЕГН ********** не дължи на дружеството сумата в размер на 297.40
лева /двеста деветдесет и седем лева и четиридесет стотинки/ – представляваща сбор
3
от издадени фактури от 23.02.2020 година по Договор за абонаментен план № *** от
*** година и приложенията към него, поради изтекла погасителна давност на
вземането.
ОСЪЖДА К. Г. Т. от град ***, ул. ***, с ЕГН ********** да заплати на "А1
БЪЛГАРИЯ" ЕАД, със седалище и адрес на управление град ***, ул. ***, с ЕИК
********* сумата в размер на 100.00 лева /сто лева/, представляваща направените от
дружеството разноски по делото за юрисконсултско възнаграждение.
Препис от решението да се връчи на страните по делото.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Велико Търново в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Велико Търново: _______________________
4