Р Е Ш
Е Н И Е
№ 419 19.11.2021г. град
Стара Загора
В И М
Е Т О Н А
Н А Р
О Д А
Старозагорският
административен съд, ІІІ състав, в публично
съдебно заседание на втори ноември през
две хиляди двадесет и първа година, в състав:
СЪДИЯ: ИРЕНА ЯНКОВА
при секретар Минка
Петкова
и с участието на прокурор
като разгледа докладваното от съдия ИРЕНА ЯНКОВА
административно дело №199 по описа за 2020г., за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по
реда на чл.156 и сл. от ДОПК и чл. 145 и сл. от АПК във връзка с §2 от ДР на
ДОПК.
Образувано е по жалба на „ Де-Же-Пе“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление с. Княжево, област Стара Загора срещу Ревизионен акт №
Р-16002419003956-091-001 от 25.11.2019 г., поправен с ревизионен акт за
поправка на РА № П-16002420020493-003-001/07.02.2020
г. издадени
от В.И.И. на длъжност Началник на сектор, възложил ревизията и Т.А.Т. на
длъжност главен инспектор по приходите - ръководител на ревизията, потвърден с
Решение № 102 от 28.02.2020г. на Директора на Дирекция „Обжалване и
данъчно-осигурителна практика“ гр. Пловдив, с който ревизионен акт по отношение
на „Де-Же-Пе“ ЕООД е отказан данъчен кредит в размер на 79002,59
лева и е начислен допълнително ДДС в размер на 6 600 лева, ведно с лихви
общо в размер на 4600,81 лева.
В жалбата са изложени доводи
за незаконосъобразност на оспорения ревизионен акт, по съображения за издаването
му в нарушение и при неправилно приложение на материалния закон, при допуснати
съществени нарушения на административно-производствените правила и в
противоречие с практиката на Съда на Европейския съюз. Жалбоподателят оспорва
като необосновани, неправилни, незаконосъобразни и противоречащи на събраните в
хода на ревизионното производство доказателства съображенията на органите по
приходите, мотивирали направения извод, че за дружеството не е налице право на
приспадане на данъчен кредит по доставки от дружествата „ Ратеп-36“ ЕООД и
„Илинел-88“ ЕООД, по които „ Де-Же-Пе“ ЕООД е получател. Поддържа, че
несъответни на установените в хода на ревизията факти и обстоятелства са
обективираните в ревизионния доклад и в издадения въз основа на него ревизионен
акт констатации, че фактурите не документират реално осъществени доставки на
услуги по см. на чл.9, ал.1 от ЗДДС, като обосновава, че при неправилно
тълкуване и прилагане на закона е прието, че фактурите са издадени без да са
възникнали данъчни събития по см. на чл.25, ал.1 от ЗДДС и респ. че отразеният
в тези фактури косвен данък се явява неправомерно начислен по см. на чл.70,
ал.5 от ЗДДС. Твърди, че при проведеното ревизионно производство не са
установени каквито и да е било обективни данни, още по-малко са събрани
доказателства, обуславящи направеното заключение, че издадените фактури не
обективират реални доставки. Излага доводи, че доколкото трайната практика на Съда на Европейския съд,
основен правопораждащ юридически факт за възникване на правото на данъчен
кредит на задълженото лице, е осъществяването на доставка, възприетият от
ревизиращите органи подход при преценката за изпълнението на законовите изисквания
за ползването на данъчен кредит, е неправилен. При положение, че са ангажирани
доказателства за прехвърляне на правото но собственост върху стоките по
посочените в РД фактури , в това число и
за последващата им реализация неправилно било да му се отрече правото на
приспадане на данъчен кредит Основание за това не може да бъде липсата на
произход на стоките. Той бил използвал всички достъпни методи и средства за да проучи
доставчиците си. Данъчната администрация
не можела да изисква от него да представи доказателства, че лицето , издало
фактурата е разполагало с необходимите стоки
тоест че е имало капацитет да извърши
доставките. Неправилно не му било признато издаденото кредитно известие с мотиви, че липсват основания за неговото
издаване. Несъответен на закона бил извода, че не били представени годни
доказателства от „Север-Лес -65“ ЕООД, като получател и той, като издател за
разваляне на сделката .Тъй като по сделката с булдозера не е извършено плащане,
нито е прехвърлена собствеността , нито е предадено владението това му давало
законовото основание за издаване на процесното кредитно известие/ КИ/. То било
предадено на счетоводителката на „ Север-Лес-65“ ЕООД. По подробно изложени в
жалбата съображения, че фактически и доказателствено необосновано и неправилно
е отказано правото на „ Де-Же-Пе“ ЕООД с. Княжево за приспадане на данъчен кредит е
направено да бъде отменен Ревизионен акт № Р-16002419003956-091-001 от
25.11.2019 г., поправен с ревизионен акт за поправка на РА № П-
16002420020493-003-001/07.02.2020 г. издадени от В.И.И. на длъжност Началник на
сектор, възложил ревизията и Т.А.Т. на длъжност главен инспектор по приходите -
ръководител на ревизията, потвърден с Решение № 102 от 28.02.2020г. на
Директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ гр. Пловдив като незаконосъобразен.
Ответникът по жалбата -
Директор на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ – Пловдив при
ЦУ на НАП, чрез процесуалния си представител по делото, в представеното писмено
становище оспорва жалбата като неоснователна и моли да бъде отхвърлена.
Поддържа, че обжалваният ревизионен акт е правилен и законосъобразен, по
изложените в решението съображения.
Въз основа на съвкупната
преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за установено
следното от фактическа страна по административно-правния спор:
Със Заповед за възлагане на
ревизия /ЗВР/ № Р-16002419003956-020-001 от
25.06.2019г., издадена от В.И.И. длъжност Началник сектор при ТД на НАП –
Пловдив, на основание чл.112 и чл.113 от ДОПК, е възложено извършването на
ревизия на „Де-Же-Пе“
ЕООД, с. Княжево, област. Стара Загора, с обхват:
задължения за данък върху добавената стойност за периода от 01.08.2018 до
31.05.2019г. (л.324 по делото).
Извършването на ревизията е възложено на екип в състав: Т.А.Т. на длъжност
Главен инспектор по приходите /ръководител на ревизията/ и В.Р.П. - главен
инспектор по приходите. Заповед за възлагане на ревизия № Р-16002419003956-020-001
от 25.06.2019г. е връчена на „ Де-Же-Пе “ ЕООД по електронен път 02.07.2019г. /л.321/. Срокът за
извършване на ревизията е удължен със Заповед за изменение на ЗВР № Р-16002419003956-020-002
от 30.09.2019г., издадена и подписана от В.И.И. - Началник сектор при ТД на НАП –
Пловдив, като е определено ревизията да завърши до 01.11.2019г. Заповедта за възлагане на ревизия и
заповедта за изменение на ЗВР, са издадени в електронен вид и подписани с
валиден към датата на полагането им квалифициран електронен подпис от
длъжностното лице, посочено като издател в съответното длъжностно качество.
В хода на ревизията са предприети
действия по събиране на доказателства, вкл. въз основа на отправени искания за
представяне на документи и писмени обяснения от данъчно задълженото лице и от
трети лица; съставени са протоколи за извършени насрещни проверки; протоколи за
присъединяване на документи и др.
Въз основа на извършената
ревизия и на основание чл.117 от ДОПК, от определения със ЗВР ревизиращ екип – Т.А.Т.
- главен инспектор по приходите /ръководител на ревизията/ и В.Р.П. – главен инспектор по приходите, е съставен и подписан
Ревизионен доклад № Р-16002419003956-092-001/ 24.10.2019г.
(л.46 и сл. по делото).
В Ревизионния доклад са
направени констатации въз основа на които е прието, че се следва отказ на
упражнено от ревизираното дружество право на данъчен кредит в размер на 28666 лева по 4
броя фактури издадени, от „Ратеп-36" ЕООД, гр. Стара Загора и в размер на 50336,59 лева по 20 броя фактури,
издадени от „Илинел-88" ЕООД по които фактури „ Де-Же-Пе “ ЕООД, с. Княжево е получател. Извършена е и корекция на
данъчния кредит през месец 05.2019 г. с 6 600 лева, във връзка с неправомерно
издадено кредитно известие № 25/08.05.2019 година.
Установено
е, че основната дейност на дружеството е търговия на едро с нехранителни стоки
и с други стоки за домакинството , а при направена проверка се установило, че
дружеството се занимава с търговия на едро с кабели, части за машини и
съоръжения и козметични продукти През
ревизирания период „ Де-Же-Пе"
EООД е декларирало доставки на стоки услуги по смисъла на
чл.6 и чл.9 от ЗДДС, с място на изпълнение на територията на страната и на
територията на ЕС, През същия период „ Де-Же-Пе “ ЕООД е ползвало
данъчен кредит по фактури, издадени от „Ратеп-36” ЕООД, с . Княжево и „Илинел-88”
ЕООД, с. Калитиново. Във връзка с реалността на фактурираните доставки, са
извършени насрещни проверки на посочените доставчици.
По отношение на
фактурираните доставки на стоки с доставчик „Ратеп-36” ЕООД с. Княжево по следните
фактури, издадени в периода м. февруари 2019г. – м. май 2019г., през м. 02.2019
г. по фактура № 19/27.02.19 г. на стойност 64 380,00 лв. и ДДС - 12 876,00 лв.,
с предмет „резервни части за ескалатор 1480 бр.“; през м. 03.2019 г. по фактура
№ 21/01.03.19 г. на стойност 5 000,00 лв. и ДДС - 1 000,00 лв., с предмет „шампоан
за коса - туби, 100 бр.“ и ф-ра № 22/01.03.2019 г. на стойност 15 660,00 лв. и
ДДС - 3 132,00 лв., с предмет „пинтов винт, шарнир, лагер-помпа, 360 бр.“ и
през м. 05.2019 г. по ф-ра № 26/05.03.2019 г. на стойност 58 290,00 лв. и ДДС -
11 658,00 лв., с предмет „пинтов винт, шарнир, лагер-помпа, 1340 бр. е
констатирано приспадане на данъчен кредит за съответните периоди от
жалбоподателя. При извършена проверка в ИС на НАП ИС Контрол ревизиращите
органи са установили, че тези фактури са включени в дневниците за продажба и СД
на „ Ратеп-36“ ЕООД. При връчено ИПДПОЗЛ
по реда на чл.32 от ДОПК/ лист 260- 261/ от страна на „ Ратеп-36 са представен пет броя фактури, два договора за
продажба и два броя приемо-предавателни протоколи /л.269-277/ от делото. Не са представени
документи за плащане по посочените фактури, оборотни ведомости и счетоводни
справки за сметките, по които са отчетени приходите, заприхождаването и
изписването на стоките, начисляването на дължимия ДДС. Не са представени
обяснения от „ Ратеп-36“ ЕООД за чия
сметка е транспортът на стоките при тяхната доставка и при тяхната реализация,
кой е осъществил транспорта и на какво основание, няма пътни листи,
товарителници, фактури от превозвач, имена и ЕГН на шофьори Не са представени и документи, доказващи
транспортирането на стоките. Не са представени доказателства за материална,
техническа и кадрова обезпеченост на „Ратеп-36“ ЕООД. Липсват обяснения относно
това къде е съхранявана стоката, от къде и от кого е товарена и разтоварена,
кои са лицата договаряли сделките.
По силата на договор от 04.03.2019 г., сключен между „Ратеп-36“
ЕООД , в качеството му на продавач и „
Де- Же-Пе “ ЕООД , в качеството на купувач продавачът продава следните стоки: пинтов винт, лагер помпа,
шарнир - общо 1 340 бр. с ед. цена 43,50 лв., на стойност 58 290,00 лв. без
ДДС. Продавачът се задължава да прехвърли стоката на купувача в склад на фирма
„Миел Спед“ ЕООД, находящ се в гр. Пловдив, ул. „Кукленско шосе“№ 15. Към
договора е приложен приемо-предавателен протокол от 05.03.2019 година, съставен
в гр. Пловдив, двустранно подписан от продавача и купувача за предаване на
стоките /лист 277/.
Според договор от
26.02.2019 г., сключен между „Ратеп-36“ ЕООД, в качеството на продавач и „Де-Же-Пе“ ЕООД - купувач,
продавачът продава резервни части за ескалатор - общо 1 480 бр. на стойност 64
380,00 лв. без ДДС. Продавачът се задължава да прехвърли стоката на купувача в
склад на фирма „Миел Спед“ ЕООД, находящ се в гр. Пловдив, ул. „Кукленско шосе“
№ 15. Към договора е приложен приемо-предавателен протокол от 27.02.2019 година,
съставен в гр. Пловдив , двустранно подписан от продавача и купувача за
предаване на стоките / лист 272/.
Според договорите те са изготвени в три еднообразни
екземпляра за всяка от страните – продавач, купувач и собственик на склад. И двата
договора са подписани и подпечатани от продавача и купувача, без да има подпис
и печат на собственика на склада.
Ревизиращият
екип е изготвил ИПДПОТЛ изх. № Р-16002419003956- 041-003/11.09.2019 г. до „Миел
Спед“ ЕООД. От складодържателя са изискани да представи всякакви документи,
доказващи наемането на складови помещения или приемането на отговорно пазене на
стоки, собственост на „Ратеп-36“ ЕООД, договори, приемо-предавателни протоколи,
фактури и документи за плащане за извършените услуги. На 12.09.2019 г. „Миел Спед“
ЕООД е дало обяснения , че от фирма „Рапел-36“ ЕООД не
са складирани стоки в митническия склад, управляван от „Миел Спед“ ЕООД в
периода 01.08.2018 година - 31.05.2019
г. и че дружеството не е извършвало каквито и да било услуги на „Ратеп-36“ ЕООД. Декларирано
е, че към настоящия момент няма стоки, собственост на „Ратеп-36“ ЕООД в склада
и в района около него.
При повторно връчване
по реда на чл.32 от ДОПК на „Ратеп -36“ ЕООД /лист 117/ са представени част от изисканите документи за вноса на стоките с
доставчици „Анели-Анн“ ЕООД и „Атлас Карго“ ООД, ЧМР и протоколи за митнически
проверки/ лист 134-164/. Ревизиращият екип е направил извод, че представените
документи не касаят доставките от „Ратеп -36" ЕООД към „ Де-Же-Пе"
ЕООД , тъй като представените първични документи за доставките от „Ратеп-36"
ЕООД са за пинтов винт, шарнири,
лагер-помпа, резервни части за ескалатор, шампоан за коса. Приели са, че са
представени единствено фактури и митнически документи, без да е представено
счетоводното отразяване на доставките, аналитичност на сметка 304 - стоки по
години, начални и крайни салда на сметка 304 - стоки по години. Тези документи,
според ревизиращия екип не касаят последващи продажби към „ Де-Же-Пе "
ЕООД и са неотносими, с оглед на което органите на приходната администрация са стигнали
до извода, че не може да се установи основанието за издаването на фактурите,
осчетоводени ли са в счетоводството на дружеството - доставчик, съответно дали
дружеството реално е извършило фактурираните услуги, дали то е разполагало с
материално-техническа обезпеченост и с трудов ресурс за осъществяване на
услугите – предмет на фактурираните доставки, начина на калкулиране на цената
на услугата и нейните елементи.
Присъединени са документи
от информационните е масиви на ТД на НАП, в това число справка за задълженията
на „Ратеп-36“ ЕООД. От справката за трудовите договор на фирмата е видно, че
„Ратеп-36“ ЕООД няма сключени трудови договори, не притежава активи и ДМА. С
оглед на което е прието, че „Ратеп-36" ЕООД очевидно не е имало техническа
възможност и кадрови ресурс за извършването на продажбите – предмет на
фактурираните доставки.
На „Де-Же-Пе“
ЕООД е връчено ИПДПОЗЛ изх. №Р- 16002419003956-040-002/13
09.2019 г. с което са изискани документи и писмени обяснения относно доставките по описаните по-горе фактури,
в това число с кое лице представител на „Ратеп-36" ЕООД. е осъществен контакт
и са договорени доставките – да се представи договор от къде е получена стоката
- да се посочи мястото и обекта на „Ратеп-36 " ЕООД от където е получена
стоката да се посочи името на лицето, получило фактурите да се посочат имената
на лицето приело стоките от страна на „Де-Же-Пе” ЕООД как и къде е извършено
плащането и да представи документи за чия сметка е
транспорта на стоките и т.н. „Де-Же-Пе“ ЕООД не е представило исканите
документи и не е дало обяснения.
Ревизиращият екип се е позовал на разпоредбата на чл. 37, ал. 3
и ал. 4 от ДОПК, според която органът по приходите (чрез извършената насрещна
проверка) има право да изиска писмено от лицето представяне на доказателства в
определен от него срок. В случай, че субектът не представи изискани по реда на
чл. 37 доказателства, органът по приходите може да приеме че те не
съществуват и да извърши преценка единствено на събраните в хода на ревизията
доказателства Направен е извод , че „ Ратеп-36“ ЕООД и „ Де-Же-Пе“ ЕООД не са представили годни доказателства,
доказващи реалност на доставките по цитираните по-горе фактури. В резултат на
което и на основание чл. 70, ал.5 от ЗДДС е отказан право за приспадане на
данъчен кредит.
Видно от договор от 28.11.2018 г. „Илинел-88“ ЕООД, в
качеството му на продавач се е задължил да продаде и да прехвърли на купувача
правото на собственост на следните стоки - ел. кабел 2х0.75мм. на стойност 73
500,00 лв. без ДДС. Продавачът се
задължава да прехвърли стоката на купувача в склада, в който се съхранява, а
именно: склад на фирма „Шенкер“ ЕООД, гр. Варна.
Според договор
от 26.02.2019 г. „Илинел-88“ ЕООД, в качеството си продавач се е задължил да продаде и да прехвърли на
купувача правото на собственост върху следните стоки - кабели 45 000 м. на
стойност 44 100,00 лв. без ДДС. Продавачът се задължава да прехвърли стоката на
купувача в склада, в който се съхранява. Склад на фирма „Шенкер“ ЕООД, гр.
Варна, ул. „Перла“ 26.
Според договорите те са изготвени в три еднообразни екземпляра за
всяка от страните: продавач; купувач и
собственик на склад. И двата договора са подписани и подпечатани от продавача и
купувача, без да има подпис и печат на собственика на склада.
Във
връзка с тези договори е изготвено е ИПДПОТЛ изх. №
Р-16002419003956-041-004/11.09.2019 г. до „Шенкер“ ЕООД, с което от
складодържателя са изискани документи, доказващи наемането на складови
помещения или приемането на отговорно пазене на стоки, собственост на „Илинел-88“
ЕООД, договори, приемо-предавателни протоколи, фактури и документи за плащане
за извършените услуги. В отговор от 15.10.2019 година представител на „Шенкер“ ЕООД е дал обяснения, че те не са отдавали под
наем за периода от 01.08.2018 г. -
31.05.2019 г. на фирма „Илинел-88“ ЕООД и фирма „Де-Же-Пе“ ЕООД и че нямат
взаимоотношения с тях.
Във връзка с допълнително изискани
от „Де-Же-Пе“ ЕООД документи на управителят на фирмата е дал обяснения, че може да представи
договорите с „Илинел-88“ ЕООД след 21.10.2012 година /лист 284/.
Ревизиращият екип е присъединил
документите от ИМ на НАП, от които се е установило, че „Илинел- 88“ ЕООД има
сключен само един договор и че не притежава активи и ДМА.
Според констатациите
в РД „Илинел-88‘" ЕООД и „Де-Же-Пе“
ЕООД не са представили годни доказателства за
реално изпълнение на облагаеми доставки по процесните фактури, не представили
фактури, издадени от „Шенкер‘‘ ЕООД за заплатен месечен наем или такса за това,
че ползвали складова база, не представили доказателства относно лицата,
извършили реалното предаване и получаване на стоките, предмет на доставките.
Поради което ревизиращият екип стигнал
до извода, че „Илинел-88“ ЕООД не може да докаже, че е владеел стоките и е
могъл да се разпорежда с тях, продавайки ги на ревизираното лице. С оглед на
което са приели, че не е налице на
доставка на стоки по смисъла на чл. 6 от ЗДДС. В резултат на това, на основание
чл. 70, ал. 5 от ЗДДС, във връзка с чл. 68, ал. 1 и чл. 69 от ЗДДС е отказано
правото на приспадане на данъчен кредит на „ Де-Же-Пе“ ЕООД по всички издадени
през ревизирания период фактури от „Илинел-88“ ЕООД.
Ревизиращият екип е извършил и
корекция на данъчния кредит във връзка с издадено кредитно известие № 25/08.05.2019
година към фактура № 12/05.02.2019 година. По силата на горната фактура е
извършена продажба на Булдозер от „ Де-Же-Пе“
ЕООД на „Север Лес-65“ ООД за сумата от 33 000 лева без ДДС/ лист 347/.
При извършена справка в дневника за покупки и продажби на „Север Лес-65“ ООД е
установено, че дружеството е отразило само издадената по-горе фактура, но не е
отразило КИ. От страна на
ревизираното лице са дадени писмени обяснения, според които въпросният булдозер
се намира в базата на дружеството в с. Хрищени, общ. Ст. Загора. Фактурата била
издадена на база устна договорка с управителя на „Север Лес-65“ ООД - Стефан
Калчев, който видял булдозера и поискал да го купи. Обещано му е, че
договорената сума ще бъде преведена по
банков път. В следващите три месеца нямало преведени пари по тази фактура, поради което
„Де-Же-Пе“ ЕООД е издало кредитно известие на същата стойност.
Констатирано е, че „Север Лес-65" ЕООД не е извършил корекция на
приспаднатия от дружеството данъчен кредит по ф-ра № 12/15.02.19 г. чрез
отразяването на КИ № 25/08.05.19 г. и че няма безспорни доказателства,
въпросното КИ да е получено от него. Прието е, че не е изпълнена някоя от
хипотезите, визирани в чл. 115 от ЗДДС, С оглед на което е прието, че нито от
страна на издателя, нито от получателя са представени доказателства за
разваляне на сделката, което би било основание за издаване на кредитно
известие. Направен е извода, че КИ е издадено неправомерно. В тази връзка е
извършена корекция на приспаднатия данъчен кредит от жалбоподателя в размер на 6 600,00 лв. за м. 05. 2019година.
В срока по чл.117, ал.5 от ДОПК от ревизираното лице „Де-Же-Пе“ ЕООД е подадено писмено възражение с вх.№
70-00-13892/ 13.11.2019г. срещу съставения ревизионен доклад, с което се
оспорват обективираните фактически констатации и направените
правни изводи /л. 38-39/.
Въз основа на
съставения Ревизионен доклад № Р-16002419003956-092-001/ 24.10.2019г. и на
основание чл.119, ал.2 от ДОПК, от В.И.И. на
длъжност Началник на сектор, възложил ревизията и Т.А.Т. на длъжност главен инспектор по приходите -
ръководител на ревизията, е издаден Ревизионен акт № Р-16002419003956-091-001
от 25.11.2019 г., с който по отношение на „ Де-Же-Пе “ ЕООД са
установени задължения за данък върху добавената стойност в размер на 72 236,77лева
и прилежащи лихви за просрочие към главниците към 25.11.2019г. в размер на 4929,24
лв. в резултат на отказано право на приспадане на данъчен кредит по фактури,
издадени от „Ратеп-36“ ЕООД, „и „Илинел-88 ЕООД, допълнително е начислен
ДДС размер на 6600лева. В РА е посочено,
че мотивите за издаването му са събраните в хода на ревизията доказателства,
направените констатации и изводи, фактическа и правна обосновка, подробно
описани в ревизионния доклад . Разгледано, обсъдено и прието за неоснователно е
възражението на „Де-Же-Пе“ ЕООД по съображения, че представените доказателства
не обосновават друг правен извод и не опровергават констатациите на РД.
Ревизионният акт е издаден чрез ИС „Контрол“ като
електронен документ и подписан с квалифицирани електронни подписи от В.И.И. и от Т.А.Т., като доказателства за датата и начина на подписване и такива за
удостоверяване валидността на сертификатите към тази дата, са представени по
делото като разпечатка.
Издаден и ревизионен акт № П-16002420020493-003-001 от 07.02.2020 година
за поправка на ревизионен акт от В.И.И. на длъжност Началник на сектор, възложил ревизията и Т.А.Т. на длъжност главен инспектор по приходите -
ръководител на ревизията, с който на основание чл.133, ал.3 от ДОПК, по
подадена молба и при проверка на явна фактическа грешка са извършени корекции и
са установени задължения за довнасяне от
жалбоподателя в размер на 84141 лева и лихви за просрочие в размер на 5781,33
лева.
В
срока по чл.152, ал.1 от ДОПК, „ Де-Же-Пе“ ЕООД е обжалвало издадения
ревизионен акт по административен ред с подадена до Директора на Дирекция
„ОДОП” – гр. Пловдив жалба, регистрирана в ТД на НАП – Пловдив с вх.№ 70-00-15294/17.12.2019г.
/л.23 и сл./.
С
Решение № 102/28.02.2020г. на Директора на Дирекция „Обжалване и
данъчно-осигурителна практика“ - Пловдив при ЦУ на НАП, в производство по
чл.152 от ДОПК, е потвърден РА № Р-16002419003956-091-001/ 25.11.2019г., поправен с ревизионен акт за поправка №
П-16002420020493-003-001 от 07.02.2020 година за установените по отношение на „Де-Же-Пе“
ЕООД задължения за данък върху добавената стойност
в размер на 79002,59 лв. и допълнително е начислен ДДС в размер на 6600
лева и прилежащи лихви в размер на 4600,81лв., като РА е отменен
в частта относно допълнително начислен ДДС в размер на 9998,23 лева, ведно
с прилежащите лихви в размер на 1180,52
лева. С решението са потвърдени
констатациите относно наличието на основание да бъде отказано на „Де-Же-Пе“ ЕООД правото
на приспадане на данъчен кредит в размер на 28 666,00
лева по 4 броя фактури, издадени от „Ратеп-36 ЕООД и в размер на 50 336,59 лева по 20 броя
фактури, издадени от „Илинел-88“ ЕООД, които фактури подробно са описани в констативната
част на съставения ревизионен доклад и е извършена корекция на данъчен кредит за
месец 05.2019 година в размер на 6600 лева по КИ 25/08.05.2019 година.
Решаващия орган е приел, че установените в хода на ревизията факти и
обстоятелства, разгледани в тяхната съвкупност, обосновават заключението, че издадените от „Ратеп-36" ЕООД и „Илинел-88" ЕООД фактури не документират реално осъществени
доставки на услуги по см. на чл.9, ал.1 от ЗДДС, а отразеният в тях косвен
данък се явява начислен неправомерно, на основание чл.70, ал.5 от ЗДДС.
Направен е извод, че доколкото извършването на доставка е една от
предпоставките за признаване на получателя на правото на приспадане на платения
за доставката данък, недоказаността на реалното осъществяване на облагаеми
доставки на фактурираните услуги от посочените като доставчици дружества,
обуславя и отказа да бъде признато на „Де-Же-Пе“ ЕООД право на приспадане на
данъчен кредит за тези доставки, както правилно, обосновано и законосъобразно
са приели ревизиращите органи. Органът е приел, че правилно е извършена корекция
на данъчния кредит за месец май 2019
година, тъй като не се установява наличността
в патримониума на жалбоподателя на процесния булдозер. Ревизиращият екип
правилно е приложил и разпоредбата на л. 115 от ЗДДС.
Решението на
Директора на Дирекция „ОДОП“ - Пловдив е връчено на „Де-Же-Пе“ ЕООД по
електронен път на 04.03.2020г. /л. 132 по делото/.
По делото са
представени и приети като доказателства документите, съдържащи се в
административната преписка по издаването и обжалването по административен ред
на ревизионния акт; доказателства във връзка с компетентността на органа,
възложил ревизията; доказателства за
валидността на електронните подписи на лицата, подписали с квалифициран
електронен подпис в съответното длъжностно качество РД, РА, ЗВР и ЗИЗВР, на оптичен носител, на
който се съдържат и електронните документи и файловете, генерирани при подписването
им с квалифициран електронен подпис.
Жалбоподателят представил множество документи от лист 469 - 508 от делото, касаещи извършваното
от „Миел Спед“ ЕООД и „ Гелд консултинг“ ООД услуги по складиране на стоки в полза на „ Ратеп-36“ ЕООД, и „Илинел-88“
ЕООД в това число пълномощни и фактури, но те не касаят периода на извършване
на ревизията от 01.08.2018 година до 31.05.2019 година и не следва да се
обсъждат, като неотносими към спора.
Допусната,
назначена и изпълнена е съдебно-счетоводна експертиза, заключението по която, като неоспорено от страните, съдът възприема
като компетентно, обективно и обосновано. Според заключението на ССчЕ,
фактурите, издадени от доставчиците „Илинел-88“ и „Ратеп-36“ ЕООД са
декларирани в справките декларации, дневниците за продажби на доставчиците за
съответния период. Вещото лице е констатирало, че фактурите, издадени от „Анели
Анн“ ЕООД към „Ратеп-36“ ЕООД не касаят извършените към дружеството жалбоподател
доставки. Експертът е установил, че
преходните доставчици на „Илинел-88“ ЕООД е „Ратеп-36“ ЕООД по осемнадесет броя фактури,
по една фактура няма данни за предходен доставчик и по една фактура предходен
доставчик е „Вес трейд груп“ ЕООД. По част
от фактурите, издадени от „Илинел-88“ ЕООД има издадени съпътстващи документи -
договор от 26.02.2019 г. и приемо-предавателен протокол от същата дата
и договор от 28.11.2018 година и приемо-предавателен протокол от 03.12.2018
година. По част от фактурите, издадени от „Ратеп-36“ ЕООД също са представени съпътстващи документи: договор
от 26.02.2019 година и приемо- предавателен протокол, договор от 04.03.2019
година и приемо-предавателен протокол. Експертът е установил, че е налице и
последваща реализация на част от стоките по фактурите, издадени от доставчика
„Илинел-88“ ЕООД по силата на сключени договори между „Де-Же-Пе“ ЕООД и „Трансфарм-2004“
ООД от 13.05.2019 г. и от
30.05.2019 година. По фактурите,
издадени от доставчик „Ратеп-36“ ЕООД се установява последваща реализация на
част от стоките към „Север Лес -65“ ЕООД. По договор от 08.05.2019 година „ Де-
Же- Пе“ ЕООД е продало плинтов винт, шарнир, лагер помпа - 1340 броя на „Трансфарм-2004“
ООД , подписани са и приемо-предавателни
протоколи от 09.05.2019 година в гр. Пловдив. Вещото лице е констатирало, че
стопанските операции по отношение на процесните фактури са коректно взети в
счетоводството на жалбоподателя. Но по отношение на изписването са се
констатирали пропуски в аналитичното водене на сметка 304 . По данни на счетоводството на жалбоподателя „Булдозел
Т-170“ е продаден на 10.07.2020 година на Антон Г. за 9960 лева с ДДС.
Съдът, като обсъди
събраните по делото доказателства във връзка с направените в жалбата
оплаквания, доводите и становищата на страните и като извърши цялостна проверка
на законосъобразността и обосноваността на оспорения Ревизионен акт №
Р-16002419003956-091-001/ 25.11.2019г., поправен с ревизионен акт за поправка №
П-16002420020493-003-001 от 07.02.2020 година
на основание чл. 160, ал.2 от ДОПК и чл. 168, ал.1 във връзка с чл.146
от АПК във вр. с §2 от ДР на ДОПК, намира за установено следното:
Оспорването на РА
№ Р-16002419003956-091-001/25.11.2019г., поправен с ревизионен акт за поправка №
П-16002420020493-003-001 от 07.02.2020 година потвърден с Решение № 102 от 28.02.2020г.
на Директора на Дирекция „ОДОП“ - Пловдив, като направено в законово
установения срок по чл.156, ал.1 от ДОПК, от легитимирано лице с правен интерес
и против акт, подлежащ на съдебно обжалване и контрол за законосъобразност, е
процесуално допустимо.
Разгледана по
същество жалбата е неоснователна.
Ревизионното производство е образувано и
проведено, съответно ревизионният доклад и ревизионният акт са издадени от
компетентни органи в рамките на определените им правомощия. Съгласно
представената и приета като доказателство по делото Заповед №
РД-09-1/03.01.2017г. на Директора на ТД на НАП – Пловдив, на основание чл.11,
ал.3 от ЗНАП и чл.112, ал.2, т.1 от ДОПК, като органи, компетентни да издават
заповеди за възлагане на ревизии съгласно чл.112 от ДОПК, както и заповеди за
изменение на първоначално издадени заповеди за възлагане на ревизии, съгласно
чл.113, ал.3 от ДОПК, са определени началниците на сектори в отдел „Ревизии“, с
месторабота в гр. Пловдив и тези с изнесено работно място в офисите в градовете
Стара Загора, Хасково, Пазарджик, Смолян и Кърджали /л.56 и сл./. В случая
Заповед за възлагане на ревизия № Р-16002419003956-020-001 от 25.06.2019г., е
издадена от В.И.И. на длъжност Началник сектор при ТД на НАП – Пловдив, като
издателят на заповедта за възлагане на ревизия, с оглед на заеманата длъжност,
е сред органите, посочени в т.2 от Заповед № РД-09-1/03.01.2017г. на Директора
на ТД на НАП – Пловдив, определени като компетентни да издават ЗВР и ЗИЗВР.
Следователно Заповед за възлагане на ревизия №
Р-16002419003956-020-001 от 25.06.2019г. и Заповед за изменение на ЗВР №
Р-16002419003956-020-002 от 30.09.2019г., са издадени от компетентен орган в
кръга на неговите правомощия, като съдържанието им отговаря на изискванията по
чл.113 от ДОПК, при подписване на заповедите с валиден към датите на издаването
им квалифициран електронен подпис на Началник сектор в отдел „Ревизии“ в ТД на
НАП – Пловдив – В.И.И..
Възложената ревизия на „Де-Же-Пе“ ЕООД е извършена от определените със ЗВР № Р-16002419003946-020-001 от 25.06.2019г.
органи по приходите – Т.А.Т. на длъжност главен инспектор по приходите
/ръководител на ревизията/ и В.Р.П. - главен инспектор по приходите, които
длъжностни лица с оглед на заеманата от тях длъжност и определянето им за ревизиращи органи по чл.113, ал.1, т.2 от ДОПК със ЗВР, са разполагали с необходимата материална компетентност за
провеждането на ревизията и за съставянето на Ревизионен доклад №
Р-16002419003956-092-001 от 24.10.2019г. /чл.117 ал.1 от ДОПК/.
Съгласно разпоредбата на
чл.119, ал.2 от ДОПК, ревизионният акт се издава от органа, възложил ревизията
/определен за това с акт на директора на компетентната териториална дирекция -
чл.112, ал.2, т.1 от ДОПК/ и от ръководителя на ревизията /определен със заповедта
за възлагане на ревизия - чл.113, ал.1, т.2 ДОПК/. Оспореният Ревизионен акт №
Р-16002419003956-091-001 от 25.11.2019г, поправен с ревизионен акт за
поправка № П-16002420020493 от 07.02.2020 година е издаден от В.И.И. на
длъжност Началник на сектор, възложил ревизията на „Де-Же-Пе
“
ЕООД със Заповед за възлагане на ревизия № Р-16002419003956-020-001
от 25.06.2019г. и от Т.А.Т. на длъжност главен инспектор по приходите,
определена за ръководител на ревизията със заповедта за възлагане на
ревизията.
Както
Заповед за възлагане на ревизия № Р-16002419003956-020-001 от 25.06.2019г.,
така и заповедта за изменението на ЗВР и издадените въз основа на ревизията РД
№ Р-16002419003956-092-001 от 24.10.20190г. и РА № Р-16002419003956-091-001 от 25.11.2019г., ревизионен акт за
поправка № П-16002420020493-003-001 от 07.02.2020 година са издадени чрез информационна система "Контрол" като електронни
документи, подписани с електронен подпис. Представянето на електронните
документи на хартиен носител като заверен от страната препис, е допустимо по
силата на чл.184, ал.1 от ГПК във вр. с § 2 от ДР на ДОПК, като самите
електронни документи са представени по делото и на електронен носител
/приложения с административната преписка CD-R/. От представените електронни
документи се установява, че подписалите ги лица са имали валидни електронни
подписи. С оглед на изложеното съдът приема, че ЗВР, ЗИЗВР, РД и РА са
подписани от лицата, които са посочени като техни издатели с квалифициран
електронен подпис и съотв. не са налице основания да се считат за нищожни.
Оспореният ревизионен акт е
издаден в предвидената в чл.120 от ДОПК във вр. с чл.3, ал.2 от Закона за
електронния документ и електронните удостоверителни услуги форма и при спазване
на изискванията за неговото съдържание, като съставеният Ревизионен доклад, е
неразделна част от него.
Не
се установяват при извършената служебна проверка допуснати съществени нарушения
на административно-производствените правила в хода на проведеното ревизионно
производство. Ревизията е приключила в срока по чл.114, ал.2 от ДОПК /удължен
със Заповед за изменение на ЗВР № Р-16002419003956-020-002 от 30.09.2019г., при
определяне ревизията да завърши до 01.11.2020г., като РД е съставен от ревизиращите
органи в срока по чл.117, ал.1 от ДОПК /24.10.2020г./ и съдържа предвидените в
чл.117, ал.2 ДОПК реквизити, при прилагане на събраните в хода на ревизионното
производство доказателства. Съответно спазен е и 14 дневния срок по чл.119,
ал.2 от ДОПК за издаването на ревизионния акт /считано от датата на подаденото
от „ Де-Же-Пе“ ЕООД възражение вх. № 70-00-1399 от 13.11.2019г. против
съставения РД.
Относно съответствието на
оспорения ревизионен акт с материалния закон:
С обжалвания РА № Р-16002419003956-091-001
от 25.11.2019г., на основание чл.70, ал. 5, във вр. с
чл. 68, ал.1 и ал.2, чл. 69 от ЗДДС, във връзка с чл. 9 и чл. 12 от ЗДДС, е
отказано право на приспадане /не е признат/ данъчен кредит на „Де-Же-Пе“ ЕООД
по фактури, издадени от „Ратеп-36“ ЕООД с начислен ДДС в размер на 28 666лв.; от фактури,
издадени от „Илинел-88“ ЕООД с начислен
ДДС в размер на 50336,59 лв., които фактури са описани в РД и в РА с посочване на данъчния период, за който се отнасят; номер и дата на
издаване на фактурата; доставчика; предмета на доставката; данъчната основа и
размера на начисления ДДС. Отказът е
обоснован със съображения, че не е доказано реалното извършване на доставки на
стоки по см. на чл.6, ал.1 от ЗДДС, за които са издадени фактурите, от посочените
по-горе доставчици, съответно че не е доказано възникнало данъчно събитие по
см. на чл.25 от ЗДДС и право на приспадане на данъчен кредит съгласно чл.68,
ал.2 от ЗДДС за ревизираното лице „ Де-Же-Пе“ ЕООД.
Съгласно разпоредбата на чл.
68, ал.1, т.1 от ЗДДС, данъчен кредит е сумата на данъка, която регистрирано
лице има право да приспадне от данъчните си задължения по този закон за
получени от него стоки или услуги по облагаема доставка. Легална дефиниция за
„доставка на стока“ по см. на ЗДДС се съдържа чл.6, ал.1 от ЗДДС, съгласно
която норма /в приложимата й редакция/ доставка на стока по смисъла на този
закон е прехвърлянето на правото на собственост или друго вещно право върху
стоката. Според чл. 12, ал.1
от ЗДДС облагаема доставка е всяка доставка на стока
или услуга по смисъла на чл. 6 и чл. 9, когато е извършена от данъчно задължено
лице по този закон и е с място на изпълнение на територията на страната, както
и доставката, облагаема с нулева ставка, извършена от данъчно задължено лице,
освен в случаите, в които този закон предвижда друго. Данъчно събитие по см. на ЗДДС съгл. чл. 25, ал. 1 ЗДДС представлява доставката на стоки или услуги, извършена от
данъчно задължени по този закон лица, вътреобщностното придобиване, както и
вносът на стоки по чл. 16, което данъчно
събитие възниква на датата, на която собствеността върху стоката е прехвърлена
или услугата е извършена (чл. 25, ал. 2 ЗДДС). В разпоредбата на чл.69,
ал.1, т.1 от ЗДДС е предвидено, че когато стоките и услугите се използват
за целите на извършваните от регистрираното лице облагаеми доставки, лицето има
право да приспадне данъка за стоките или услугите, които доставчикът -
регистрирано по този закон лице, му е доставил или предстои да му достави.
По аргумент от чл.25, ал.2 от ЗДДС без реално извършване на доставка на стока по смисъла на чл.6 от ЗДДС, данъчно събитие по чл.25, ал.1 ЗДДС не настъпва, респ. не възниква изискуемост на данъка в хипотезата на чл.25, ал.6, т.1 ЗДДС, а оттам – по аргумент от чл.68, ал.2 от ЗДДС не възниква и функционално свързаното право на приспадане на данъчен кредит по чл.68, ал.1, т.1 от ЗДДС, поради което същото не може да бъде упражнено.
От така посочената
регламентация следва извода, че наличието на действително осъществена доставка
на стока/ услуга, е условие (предпоставка) за възникване на правото на данъчен
кредит, като изпълнението на тази предпоставка следва да бъде проверено за извършването
на преценка дали ревизираният субект има право да приспадане данъчния кредит,
който е декларирал в подадената справка-декларация. При липса на реално
осъществена доставка на стока не е налице една от предпоставките за възникване
на правото на данъчен кредит по чл. 68, ал.1, т.1 във вр. с чл. 69, ал.1, т.1
във вр. с чл.6, ал.1 от ЗДДС респ. по чл.168, б. „а“ от Директива 2006/112/ЕС,
съответно такова право не възниква по доставка, която съществува само
документално, но не е реална. Основание за този извод следва и от практиката на
СЕС. В т.31 и т.32 от Решение от 06.12.2012г. на СЕС по дело С-285/11
(„Боник" ЕООД), е прието, че за да се признае правото на приспадане, е
необходимо съдът в съответствие с правилата на доказване, установени в
националното законодателство, да провери дали доставките на стоки /услуги/ са
реално осъществени и дали тези стоки са използвани от получателя за
извършваните от него облагаеми сделки. Ако след преценка на всички елементи и
фактически обстоятелства по делото, не може да се направи извод за действително
предадени и получени от доставчика на получателя стоки и услуги, то правото на
приспадане не следва да се признае. СЕС нееднократно е посочвал и че не е възможно
приспадане на данък, който е дължим единствено поради вписване във фактурата,
тъй като упражняването на това право се ограничава само до действително
дължимите данъци, като трябва да се държи сметка, че реалността на доставката
като правно релевантен факт подлежи на доказване със средствата, предвидени в
националния закон.
Реалното извършване на доставка е положителен
факт от обективната действителност, който при осъществяването си оставя следи и
за него съществуват преки и косвени доказателства. Всяка доставка на стока или
услуга представлява стопанска операция, която има две страни: доставчик и
получател. Всяка от страните трябва да притежава счетоводни и търговски
регистри за осъществените сделки, както и писмени доказателства за
осъществяването им, съответни на вида и естеството на доставките. Липсата на
такива доказателства може да обоснове извод за липса на реално извършени
доставки по смисъла на чл. 6, ал. 1 и чл. 9, ал. 1 от ЗДДС.
Спорният в
случая въпрос от гл. т наличието на възникнало за „Де-Же-Пе“ ЕООД право на
данъчен кредит за доставки по посочените в РА фактури, издадени от „Илинел-88“ ЕООД и „Ратеп-36“ ЕООД, с получател „Де-Же-Пе“ ЕООД, се свежда именно до
това, дали от сочените като доставчици дружества – издатели на фактурите,
реално са осъществени фактурираните
доставки на стоки. По делото няма спор относно наличието на останалите предпоставки
за упражняване на правото на данъчен кредит, регламентирани в чл. 69, ал.
1, т. 1 и чл. 71, т. 1
от ЗДДС – доставчиците към датата на спорните доставки са
регистрирани по ЗДДС лица, а жалбоподателят притежава данъчен документ,
съставен в съответствие с изискванията на чл. 114 и 115 от ЗДДС, в който
данъкът е посочен на отделен ред.
Съображенията на ревизиращите органи,
мотивирали направения извод, че доставките на стоки по посочените в РА фактури,
издадени от „Илинел-88“ ЕООД и „Рапел-36“ ЕООД с получател „Де-Же-Пе“ ЕООД, не обективират реално извършени доставки от лицата, посочени като
доставчици и съотв. че не са налице реално осъществени облагаеми доставки на
стоки по см. на чл.6, ал.1 от ЗДДС, се основават на констатациите, че доколкото от
страна на „ Де-Же-Пе“ ЕООД не са представени доказателства за извършено
прехвърляне на право на собственост съгласно чл.24, ал.2 от ЗЗД върху родово
определените вещи – предмет на фактурираните доставки, от Илинел-88“ ЕООД и „Ратеп-36“ ЕООД е налице фиктивно
фактуриране и документално оформяне на стопански операции, които не са реално
извършени от сочените като доставчици във фактурите лица.
Съответно
възраженията на ревизираното дружество срещу така направените изводи, са
обосновани с наличието на надлежни писмени доказателства за придобиването на
стоките по фактурираните доставки; за изпълнението на доставките и тяхното
предаване, респ. приемане; за надлежното осчетоводяване на стоките – предмет на
фактурираните доставки и за последващата им реализация .
За извършването на преценка дали е осъществена реална доставка на стока, е
необходимо да се изследва дали е налице предвидения в чл. 6, ал. 1
от ЗДДС правопораждащ юридически факт, а именно прехвърлянето на
правото на собственост. Следва да се
уточни, че доставка на стока според определението на чл. 14, § 1
Директива 2006/112, представлява „прехвърлянето на
правото за разпореждане с материална вещ като собственик“, в какъвто смисъл е и
сега действащата редакция на чл.6, ал.1 от ЗДДС. Съгласно постоянната практика на СЕС,
понятието „доставка на стоки" не се отнася до прехвърлянето на собственост
в предвидените от приложимото национално право форми, а включва всяка сделка по
прехвърляне на материална вещ от определено лице, което овластява друго лице да
се разпорежда фактически с нея като собственик (т.37 от Определение
на СЕС от 15 юли 2015г. по дело С-159/14 „Коела – Н“ ЕООД, т.33 от
Решение на СЕС от 18.07.2013г. по дело С-78-12 „Евита-К“ ЕООД и др.). Въз основа на тези
дефиниции следва да се приеме, че за да настъпи данъчно събитие при доставките
на стоки по смисъла на чл. 25, ал. 2 от ЗДДС, следва да е налице
правопораждащият юридически факт – прехвърлянето на правото на собственост
върху стоката /прехвърляне на получателя на правото на разпореждане със стоката
като собственик/.
Съгласно чл. 24, ал.1 от ЗЗД при договори за прехвърляне на собственост или за учредяване, или за прехвърляне на други вещни права върху определена вещ, прехвърлянето или учредяването настъпва по силата на самия договор, без да е нужно да се предаде вещта. В чл. 24, ал. 2 от ЗЗД обаче е предвидено, че при договори за прехвърляне на собственост върху вещи, определени по своя род, собствеността се прехвърля, щом вещите бъдат определени по съгласие на страните, а при липса на такова, когато бъдат предадени. Изключението по чл.24, ал.2 от ЗЗД е приложимо
и при търговските покупко-продажби, които имат за предмет вещи, определени
по своя род /чл.288 от ТЗ/. В тези случаи, според изричната норма на закона,
собствеността не се прехвърля като непосредствена последица от сключването на
договора, а щом вещите бъдат определени по съгласие на страните или при липса
на такова - когато бъдат предадени.
Фактът на извършени „доставки на стоки“, като елемент от
фактическия състав за възникване на правото на данъчен кредит, регламентирано в
чл.68, ал.1, т.1 и чл.69, ал.1, т.1 от ЗДДС, следва на първо място да бъде
доказан. В ДОПК не се съдържат
особени правила относно разпределението на доказателствената тежест в
производството при ревизия по общия ред на чл.112–120 ДОПК, поради което
субсидиарно приложение намират правилата за доказване, установени в АПК и ГПК
(арг. от § 2 ДР на ДОПК). „Де-Же-Пе“ ЕООД черпи материално право на приспадане
на данъчен кредит от спорните фактури, претендирайки го по съдебен ред след
отказ за признаването му с ревизионния акт, поради което на основание чл.154,
ал.1 от ГПК и чл.170, ал.2 от АПК вр. § 2 от ДР на ДОПК, негова е тежестта да
докаже всички факти, на които основава искането си за признаване на това право,
за да установи, че са изпълнени условията за възникването и упражняването му,
вкл. от гл.т проявлението на юридически факти по осъществяване на доставките (в
т.ч физическото съществуване на стоките като обекти на правото на разпореждане
и фактическото им предаване от доставчика в разпореждане на жалбоподателя,
цената и начина на разплащане и начисления данък по доставката). Жалбоподателят носи тежестта да докаже реалността
на доставките по процесните фактури, тъй като той твърди положителния факт, че
такива доставки са осъществени и именно в това твърдение се състои възражението
му срещу незаконосъобразността на РА. Същият следва да проведе пълно доказване
на своето оспорване, като създаде сигурно убеждение у съда в съществуването на
фактите и връзките между фактите. В съответствие с разпределението на
доказателствената тежест, както административният решаващ орган, така и съдът,
имат правото, но и задължението да приемат за ненастъпили тези правни
последици, чийто юридически факт е останал недоказан. Доказателствената тежест
в производството е указана от съда с разпореждане за насрочване на делото ,
като на страните е предоставена възможност да предприемат съответните процесуални
действия.
За доставките по посочените по-горе фактури, издадени от „Ратеп-36“ ЕООД и „ Илинел-88“ ЕООД, с предмет родово определени вещи
/собствеността върху които по силата на чл. 24, ал.2 от ЗЗД се прехвърля, щом
вещите бъдат определени по съгласие на страните, а при липса на такова - когато
бъдат предадени/, не е доказан основният правопораждащ факт, а именно
прехвърлянето на собствеността /правото на разпореждане/ върху стоките –
предмет на фактурираните доставки. От една страна липсата на съпътстващи тези
доставки транспортни документи, в които ревизираното дружество да е посочено
като получател /купувач/ на стоката, както и на документи за осъществени
последващи доставки на стоките, документи къде се е съхранявала стоката и къде
същата е предадена.
Само по себе си издаването на фактури и надлежното им и
вярно счетоводно отразяване в счетоводството на ревизираното дружество, не е
достатъчно да се обоснове извод, че процесните доставки са действително
осъществени. Фактурата установява възникването на облигационни взаимоотношения
между страните по една доставка и може да замести липсата на сключен между тях
договор, но не доказва реалното осъществяване на доставката. Затова е
необходимо освен фактурирането на доставката на стоки, да са представени
безспорни доказателства, че обективираната във фактурата доставка е реално
осъществена. Правилното счетоводно записване може да бъде косвена индикация за
действително осъществена по фактурите стопанска операция, в подкрепа и ценена
съвкупно с останалите доказателства, които да обосновават този извод. Доколкото
правото на приспадане на данъчен кредит възниква от действително осъществена
стопанска операция, а не от документалното й оформяне, в случая при липсата на
представени доказателства от претендиращия право на приспадане на данъчен
кредит, за реалното изпълнение на фактурираните доставки /от гл.т на съпътстващи
доставките документи, еднозначно и безпротиворечиво обвързващи обективираните
във фактурите стопански операции с реално осъществени доставки от сочения във
фактурите доставчик/, следва извода, че това право следва да бъде отречено.
Не обуславя друг извод заключението на изпълнената по делото ССчЕ. Както
вече беше посочено, редовността на счетоводството и вярното отразяване на
фактурите при ревизираното лице, не е достатъчно за определянето на доставките
като реални.
Не води до друг извод и установената последваща реализация на получената стоки.
Действително, както сочи
оспорващият, според съдебната практика, вкл. на СЕС, данъчнозадълженото лице не
може да бъде държано отговорно за действия на преките си доставчици, съотв.
данъчната администрация не може да изисква от получателя на облагаема доставка
да проверява дали издателят на фактурата за стоките и услугите, във връзка с
които упражнява това право, има качество на данъчното задължено лице,
разполагал ли е със стоките, предмет на доставката, бил ли е в състояние да ги
достави и дали е изпълнил задълженията си за деклариране и внасяне на ДДС, за
да се увери, че доставчиците нагоре по веригата не са извършили нарушения или
измама, или пък да разполага със съответни документи в това отношение. Но противно на твърденията
на жалбоподателя, в случая отказът за признаване на правото на данъчен кредит,
съгласно изложеното в обстоятелствената част на РА, не е обоснован с
обстоятелства, които според практиката на СЕС са неотносими към правото на
данъчен кредит, а именно: непредставянето от страна на доставчиците на
доказателства за реално извършване на доставките и за наличието на кадрова и
материална обезпеченост за извършване на фактурираните доставки. Правото на данъчен кредит е отказано поради
обстоятелството, че самото ревизирано дружество не разполага и не представя
доказателства, от които да се установи реалното извършване на фактурираните
доставки от сочените като доставчици дружества, а визираните в РД
обстоятелства относно непредставянето на доказателства от тяхна страна и
недоказаната им възможност да извършат фактурираните доставки на стоки, са само
косвени доказателства в подкрепа на формирания фактически извод, че процесните
фактури не отразяват реални доставки от посочения в тях издател. Дори и да се
приеме, че ревизираното лице не носи отговорност за поведението на своя
доставчик /в какъвто смисъл са доводите на жалбоподателя/, всеки получател по доставка има задължението
да прояви минимална добросъвестност, като изисква и съхранява при себе си
съпровождащи доставките документи и връзката им с последващи доставки, с цел
удостоверяване и доказване на правата си пред приходната администрация. В този
смисъл жалбоподателят, като получател на доставките на стоки и титуляр на
правото по чл. 68, ал. 1 от ЗДДС, е бил заинтересован да обезпечи онези
доказателства, които да създадат сигурно убеждение у органите по приходите,
респективно у съда, че доставките от конкретните доставчици са били
действително реализирани. В случая липсата на съставени съпътстващи доставките
приемо-предавателни протоколи между съответното
дружество-доставчик и получателят „Де-Же-Пе ЕООД обуславят извод, че
непризнаването на ревизираното дружество на право на данъчен кредит не се
свързва с непредставени доказателства от страна на доставчиците за реалното извършване
на доставките, а с неизпълненото от „ Де-Же-Пе“ ЕООД, като получател по
доставките, задължение да изисква съставянето и да съхранява съпътстващи
доставките документи, удостоверяващи пораждащ правото на
данъчен кредит факт - прехвърлянето на собствеността /правото на разпореждане/
върху стоките – предмет на фактурираните доставки.
Доколкото не
може да се направи
несъмнен извод, че доставките на стоки по посочените по-горе фактури, издадени от „Ратеп-36“ ЕООД и „Илинел-88“ ЕООД,
действително са осъществени от тези доставчици, следва извода, че по
тези фактури ДДС е неправомерно начислен и е налице хипотезата на чл.70, ал.5
от ЗДДС – за
„ Де-Же-Пе“ ЕООД не е възникнало правото на приспадане на данъчен кредит и
върху тези допълнително
установените задължения правилно са определени и съответните лихви за просрочие на основание чл. 175 от ДОПК,
във връзка с чл. 1 от ЗЛДТДПДВ.
По
отношение на допълнително начисления ДДС за данъчен период 05.2019 година съдът
приема, че в съответствие със закона е прието, че КИ е издадено неправомерно и
аргументите са това са следните.
Съгласно
чл. 115, ал. 1 от ЗДДС при изменение на данъчната основа на доставка или при
развалянето на доставка, за която е издадена фактура, доставчикът е длъжен да
издаде известие към фактурата. Известието се издава не по-късно от 5 дни от
възникване на съответното обстоятелство, като при развалянето на доставка
известието е кредитно. Следователно, издаването на кредитното известие е
предпоставено от други предшестващи отношения, които следва да са се
осъществили, за да бъде законосъобразно издадено това кредитно известие.
Съгласно чл. 87 от ЗЗД,
когато длъжникът по един договор не изпълни задължението си поради причина, за
която той отговаря, кредиторът може да развали договора, като даде на длъжника
подходящ срок за изпълнение с предупреждение, че след изтичане на срока ще
смята договора за развален. Предупреждението трябва да се направи писмено,
когато договорът е сключен в писмена форма. Кредиторът може да заяви, че
разваля договора и без да даде срок, ако изпълнението е станало невъзможно
изцяло или отчасти, ако поради забава на длъжника то е станало безполезно.
Освен чрез едностранно волеизявление развалянето на един двустранен договор
може да се извърши и по съдебен ред, като при всички положения развалянето на
договора е свързано с виновно неизпълнение – на едната или и на двете страни.
При развалянето на договор едната страна /неизправната/ е имала задължение, но
виновно не го е изпълнила, а другата страна /изправната/ е имала очакването да
получи нещо по договора, но то не се е сбъднало поради виновното поведение на
насрещната страна.
Данъчният
закон регулира за данъчни цели единствено развалянето на двустранните договори,
а не другите юридически факти, водещи до отпадане на правната връзка.
Развалянето на сделка, обективирана в издадена фактура, предполага наличието на
писмени частни документи, датите на които, съпоставени с други обективни данни,
да водят до еднозначен извод относно датата на възникване на обстоятелството,
послужило като повод за издаването на КИ
В случая „ДЕ ЖЕ ПЕ“ ЕООД не представя в хода на
ревизионното производство каквито и да било писмени доказателства за
развалянето на доставката към датата на издаването на КИ - №25/08.05.2019
година, което следва от разпоредбата на чл.87 от ЗЗД. Такива жалбоподателят не
е представил и в съдебното производство. Не са налице и данни за разменена
между страните по доставката кореспонденция. С оглед на това, съдът намира, че
не е изпълнено изискването на чл.115, ал.2 ЗДДС, в приложимата й редакция, тъй
като не може да се определи защо кредитното известие е издадено точно на
08.05.2019 година, след като не е установено
съответното обстоятелство по прекратяването на договора и относимата към него
дата.
Отделно от това, установява се, че не е елиминиран и
рискът от данъчни загуби за бюджета, в който смисъл е и практиката на СЕС. От
доказателствата по делото се установява, че „СЕВЕР ЛЕС – 65“ ЕООД не е извършил
корекция на приспаднатия от дружеството данъчен кредит по ф-ра № 12/15.02.19
г., чрез отразяването на КИ № 25/08.05.19 г. и няма безспорни доказателства,
въпросното КИ да е получено от клиента.
Издаването на кредитно известие е
предвидено от законодателя за регулиране на законосъобразно развили се отношения,
при които счетоводното отразяване отговаря на реално извършените стопански
операции, но в един последващ момент същите се обезсилват от датата на
възникването им. В случая не е налице нито разваляне на доставките, нито
намаление на данъчните основи, поради което КИ се явяват издадено без
основание, поради което и правилно са определени задължения по ЗДДС в размер на 6600 лева за данъчен период
05.2019 година и съответните лихви за просрочие на основание чл. 175 от ДОПК,
във връзка с чл. 1 от ЗЛДТДПДВ.
С
оглед на гореизложеното съдът намира, че оспореният Ревизионен акт № Р-16002419003956-091-001 от 25.11.2019 г., поправен с
ревизионен акт за поправка на РА №
П-16002420020493-003-001/07.02.2020 г. издадени от В.И.И. на длъжност
Началник на сектор, възложил ревизията и Т.А.Т. на длъжност главен инспектор по
приходите - ръководител на ревизията е правилен и
законосъобразен. Жалбата се явява неоснователна и като такава, следва да бъде
отхвърлена.
Предвид
изхода на делото искането на ответника за присъждане на разноски следва да бъде
уважено, като на основание чл.161, ал.1 от ДОПК, „ Де-Же-Пе“ ЕООД,
гр. Стара Загора следва
да бъде осъдено да заплати на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна
практика“ – Пловдив при ЦУ на НАП юрисконсултско възнаграждение в размер на 3 236,10
лева, определено съгласно чл.8, ал.1, т.4 от Наредба № 1 от 09.07.2004г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Водим от горните мотиви и на основание чл.160, ал.1 от ДОПК, Старозагорският административен съд
Р
Е Ш И
:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на „ Де-Же-Пе “ ЕООД, ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление с. Княжево, област Стара Загора срещу Ревизионен акт №
Р-16002419003956-091-001 от 25.11.2019 г., поправен с ревизионен акт за
поправка на РА №
П-16002420020493-003-001/07.02.2020 г. издадени от В.И.И. на длъжност
Началник на сектор, възложил ревизията и Т.А.Т. на длъжност главен инспектор по
приходите - ръководител на ревизията, потвърден с Решение № 102 от 28.02.2020г.
на Директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ гр.
Пловдив, с който ревизионен акт, по отношение на „Де-Же-Пе “ ЕООД е отказан данъчен кредит в
размер на 79002,59 лева по фактури, издадени от „Ратеп-36“ ЕООД и „Илинел-88“ ЕООД и е
начислен допълнително ДДС в
размер на 6 600 лева, ведно с лихви общо в размер на 4600,81 лева като
неоснователна.
ОСЪЖДА „Де-Же-Пе “ ЕООД, ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление с. Княжево, област Стара Загора да заплати на Дирекция „Обжалване и
данъчно-осигурителна практика“ – Пловдив при ЦУ на Националната агенция за
приходите, сумата от 3 236,10
лв. /три хиляди двеста тридесет и шест лева и десет
стотинки/ - юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване с касационна
жалба пред Върховния административен съд в 14 дневен срок от съобщаването му на
страните.
СЪДИЯ: