№ 161771
гр. София, 06.11.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 29 СЪСТАВ, в закрито заседание на
шести ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Виктория М. Станиславова
като разгледа докладваното от Виктория М. Станиславова Частно гражданско
дело № 20241110139337 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 247 и чл. 250 ГПК .
Постъпила е молба вх. № 336557/23.10.2024 г. от заявителя „б д“ АД с искане за допълване
на заповедта за незабавно изпълнение на парично задължение по чл. 417 ГПК и издадения въз
основа на нея изпълнителен лист от 12.08.2024 г. по настоящото дело, чрез присъждане на законна
лихва от 04.06.2024 г. /датата на съставяне на извлечението от счетоводните книги/ до
окончателното плащане, евентуално от датата на подаване на заявлението по чл. 417 ГПК по
електронен път – 06.06.2024 г., до окончателното плащане.
В молбата се сочи, че заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК е
било подадено по електронен път на 06.06.2024 г., като в същото е поискано присъждане на законна
лихва, считано от датата на изготвяне на извлечението от счетоводните книги – 04.06.2024 г., до
окончателното изплащане. В издадените заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 ГПК и
изпълнителен лист обаче съдът е присъдил законна лихва от по-късен момент – входящия номер на
подаденото заявление по чл. 417 ГПК, а именно 27.06.2024 г. Моли за уважаване на молбата и
произнасяне съобразно искането му.
Предвид едностранния характер на производството по издаване на заповед за изпълнение на
парично задължение по чл.417 ГПК, съдът не дължи размяна на книжа.
След като се запозна с подадената молба и материалите по делото, съдът намира същата за
допустима, но неоснователна поради следното:
Съгласно чл. 250, ал. 1 ГПК, страната може да поиска да бъде допълнено решението, ако
съдът не се е произнесъл по цялото й искане. Нормата на чл. 250 ГПК намира приложение и в
заповедното производство.
Производството по ч. гр. д. № 39337/2024 г. е образувано по повод заявление за издаване на
заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 ГПК, подадено по електронен път на 06.06.2024 г., като
в него се иска присъждане на законна лихва върху претендираната главница, считано от 04.06.2024
г. до окончателното плащане.
В издадените по делото заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист законната
лихва върху главницата е присъдена, считано от 27.06.2024 г., когато заявлението е входирано в
регистратурата на съда, до окончателното плащане.
Съгласно чл. 102б ал. 1 ГПК съдилищата са длъжни да приемат процесуални действия в
електронна форма.
В разпоредбите на чл. 9 и чл. 10 от Закона за електронния документ и електронните
удостоверителни услуги /ЗЕДЕУУ/ се съдържа уредба относно времето на изпращане и времето на
получаване на електронното изявление. Така, електронното изявление е изпратено с постъпването
му в информационна система, която не е под контрола на автора - чл. 9; то е получено с
1
постъпването му в посочената от адресата информационна система - чл. 10 /така определение №
92 от 9.05.2022 г. на ВКС по ч. гр. д. № 1115/2022 г., II г. о., ГК/. В случая, видно от приложената
разпечатка от електронния адрес на СРС е, че заявлението по чл. 417 ГПК е постъпило в съда на
06.06.2024 г.
Настоящият съдебен състав счита, че присъждането на законна лихва представлява
последица от уважаване на иска/заявлението и същата се присъжда от момента на завеждане на
иска/заявлението. С оглед предходното, законната лихва върху главницата се дължи от датата на
подаване на заявлението в съда – 06.06.2024 г., а не посочената в заповедта и изпълнителния лист
дата на входиране в регистратурата на съда. Констатираното несъответствие представлява
очевидна фактическа грешка, която следва да бъде поправена по реда на чл. 247 ГПК, приложим и
в заповедното производство съгласно задължителните разяснения на ТР № 4/18.06.2014 г. по тълк.
дело № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС.
С оглед горното съдът намира подадената молба по чл. 250 ГПК за неоснователна.
Същевременно съдът служебно следва да отстрани по реда на чл. 247 ГПК констатираната по-горе
очевидна фактическа грешка.
Така мотивиран, съдът
РАЗПОРЕДИ:
ОТХВЪРЛЯ молба вх. № 336557/23.10.2024 г. на „б д“ АД за допълване на издадените по ч.
гр. д. № 39337/2024 г. на СРС, 29 състав, заповед за незабавно изпълнение на парично задължение
по чл. 417 ГПК и изпълнителен лист от 12.08.2024 г.
ДОПУСКА поправка на очевидна фактическа грешка в Заповед № 25210/12.08.2024 г. за
изпълнение на парично задължение по чл. 417 ГПК и изпълнителен лист от 12.08.2024 г., издадени
по ч. гр. д. 39337/2024 г. на СРС, 29 състав, като след „сумата от 39 095,11 лева (тридесет и девет
хиляди деветдесет и пет лева и 11 стотинки), представляваща главница по Договор за кредит за
текущо потребление от 29.07.2021 г.“ ВМЕСТО „ведно със законна лихва за период от 27.06.2024
г. до изплащане на вземането, ДА СЕ ЧЕТЕ „ведно със законна лихва за период от 06.06.2024 г. до
изплащане на вземането“.
Разпореждането в частта, в която съдът се е произнесъл по реда на чл. 247 ГПК, ДА СЕ
СЧИТА за неразделна част от заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК и изпълнителен лист,
издадени по делото на 12.08.2024 г.
Разпореждането не подлежи на обжалване по арг. от чл. 413, ал. 1, предл. 1 ГПК.
Препис от разпореждането да се връчи на заявителя.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2