№ 346
гр. София, 06.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 5-ТИ ТЪРГОВСКИ, в публично
заседание на шестнадесети май през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Величка Борилова
Членове:Зорница Гладилова
Мария Райкинска
при участието на секретаря Павлина Ив. Христова
като разгледа докладваното от Зорница Гладилова Въззивно търговско дело
№ 20231001000259 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл.258 и следващите от ГПК.
С Решение № 260466/12.07.2022 г. по т.д. № 2600/2019 г. СГС, ТО, VI-11
състав е осъдил „ТЕЦ Марица 3“ АД да заплати на „Енергиен системен оператор“ ЕАД
сумата от 938 513.57 лева неустойка на основание чл.22, ал.4 от договор № DDE-
007/18.07.2016 г. вр. чл.92 от ЗЗД за недостигната договорена мощност при активиране на
централата през м.01.2017 г., ведно със законната лихва считано от предявяване на исковата
молба - 04.12.2019 г. до окончателното заплащане на главницата на основание чл.86 от ЗЗД,
както и да му заплати сумата от 41 145.28 лева разноски за настоящото съдебно
производство. С решението е отхвърлен иска, предявен от „Енергиен системен оператор“
ЕАД срещу „ТЕЦ Марица 3“ АД за заплащане на сумата от 23 356.20 лева на основание
чл.22,ал.6 от договор № DDE-007/18.07.2016 г. вр. чл.92 от ЗЗД, както и за законната лихва
върху главницата от предявяване на иска, като неоснователни.
Срещу решението в осъдителната му част е подадена въззивна жалба от „ТЕЦ
Марица 3“ АД, което моли то да бъде отменено в тази част и искът да бъде отхвърлен като
му бъдат присъдени направените по делото разноски. Поддържа, че съдът неправилно е
отхвърлил възражението за нищожност на претендираната неустойка по реда на чл. 22, ал. 6
от Договора за продажба на студен резерв от 18.07.2016 г. на основание чл. 26, ал. 1, предл.
3 от ЗЗД - накърняване на добрите нрави с мотиви, които са в противоречие с приложимия
материален закон. Счита математическият модел, по който се определя неустойката за
несъответен на обезпечената престация, поради което излизала извън типичната й
обезпечителна, обезщетителна и санкционна функция. Съдът неправилно извършил
преценка за действителността на процесната неустойка не към момента на сключване на
1
Договора, а към момента на възникване на основанието за начисляване в противоречие с
възприетото по т. 3 от Тълкувателно решение № 1 от 15.06.2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г.,
ОСТК на ВКС. Съдът свързал „големите размери“ на претендираната неустойка с
обществената функция на договора и на изпълнението на задълженията на „ТЕЦ Марица 3“
АД като имплицитно приел, че уговорената неустойка има предимно превантивна и
санкционна функция, но не установил вида на процесната неустойка и a priori е приел, че
спорната неустойка представлява обезщетение за различните видове неизпълнение. В
конкретния случай тази обезпечителна, обезщетиотелна и санкционна функция на спорната
неустойка е в размер на 500 % от цената на разполагаемост за Студен резерв по Договора
/чл.22,ал.4 от Договора/, който размер е очевидно несправедлив при съпоставка с
неизпълнената част от престацията, дължима от страна на ответника в съответния период.
Неустойката, независимо от нейния вид, не следвало да води до обогатяване на кредитора.
Вредата, понесена от ECO от неизпълнението на задължението на „ТЕЦ Марица 3“ АД бил
евентуално размерът на осигурената от друг доставчик разполагаемост, която „ТЕЦ Марица
3“ АД не е успяло да достигне в периода на активиране на студения резерв, но не и
заплатената цена по договора за осигуряване на студен резерв.
Въззивникът поддържа, че целта на договора да обслужва „обществения
интерес“ и „задоволяване на обществените нужди“ не била материален критерий за
преценка на действителността на спорните клаузи за неустойка. Освен в противоречие с
материалната норма на чл. 26, ал. 1, предл. 3 от ЗЗД, мотивите на съда в тази насока били в
противоречие с процесуалната норма чл. 153 във връзка с чл. 235, ал. 2 от ГПК.
Ищецът не доказал при условията на пълно и главно доказване нито
твърдените отклонения от изпълнение на договорните задължения от страна на „ТЕЦ
Марица 3“ АД, нито размера на претендираните неустойки. Единственото доказателствено
средство, ангажирано след постановяването на посоченото определение, било
допълнителното заключение на СКТИЕ, посредством което не се установяват твърдените от
ищеца факти, като последният не е предприел съответните действия за събирането на
допълнителни доказателства. Независимо от форфетерния характер на неустойката, вредите
били един от материалните критерии за преценката на неустойката предвид възражението на
ответника за противоречието й със стандарта за съответствие с добрите нрави. Въззивникът
поддържа, че поначало компенсаторната неустойка се дължи за пълно неизпълнение на
дълга, каквото обаче не е налице в настоящия случай /Решение №123/17.11.2010 г. по т.д. №
698/2009 г. ТК, 2- ро ТО/ като компенсаторният характер на неустойка не може да
предпоставя извод за нейната действителност.
Въззивникът поддържа, че възраженията по реда на чл.306 от ТЗ, чл.ЗЗ от
Договора, както и чл.81 от ЗЗД са своевременно заявени и неправилно възприети от съда
като неоснователни. Трайната съдебна практика на ВКС / Решение № 6 от 27.02.2013 г. по т.
д. № 1028/2011 г., Т. К., I Т. О / еднозначно приемала, че фактическият състав на чл. 306 от
ТЗ предполага наличието или на непредвидимо или на непреодолимо събитие, което има
извънреден характер и същото е причина за неизпълнението на конкретното задължение на
страната. Съдът превратно тълкувал разпоредбата на чл. 306 от ТЗ и на практика приел, че
непреодолима сила може да е налице само тогава, когато е налице пълна невъзможност за
изпълнение на въпросното задължение на страната. Такова изискване нормата на чл. 306 от
ТЗ не поставяла. С Определение № 276 от 07.05.2009 г. по т.д. № 68/2009 г. на Върховен
касационен съд било прието, че:,,Общата норма от гражданското право /чл. 81 ЗЗД/ и
специалната норма в чл. 306 ТЗ са достатъчно ясни и подробни и не се нуждаят от
допълнително тълкуване, нито се налага изоставяне на определена практика и преминаване
към друга такава. За да бъде освободен неизпълнилият длъжник от отговорност е
необходимо кумулативно наличие на следните предпоставки: обстоятелствата, които се
изтъкват като непреодолима сила да са непредвидени или непредотвратими; да имат
извънреден характер; да са се осъществили след сключване на сделката и да е налице
причинна връзка между тях и неизпълнението.“ Нито разпоредбата на чл. 306 от ТЗ, нито
съдебната практика поставяли изискване форсмажорните обстоятелства да са довели до
2
пълно неизпълнение на договорното задължение на страната, а само до неизпълнение /пълно
или частично/. Моитивите на съда били в противоречие със събраните по делото
доказателства /съществено нарушение на съдопроизводствените правила по реда на чл. 235,
ал. 2 от ГПК/. В заключението на съдебна комплексна технико-икономическа експертиза,
изготвено от инж. И. К.- Г. и Г. М., било установено, че времето през януари 2017 г. се
отличавало съществено от времето за същия период на близките 2016 г. и 2018 г. като
среднодневните температури за м. януари 2017 г. почти през целия период са отрицателни в
граници от -0,1 С до - 9,7 С и на практика през целия месец януари всичко е било сковано от
студ и мраз. Вещите лица сочели, че в резултат на отрицателните температури и голямото
количество валежи се е получило трайно и дълбоко заледяване. В този смисъл били и
свидетелските показания на главния енергетик в „ТЕЦ Марица 3“ АД. Било установено, че в
процесния период са били налице изключително лоши климатични условия, които рязко се
различават от условията на предходната 2016 г., не могат да се контролират от човека и
представляват непреодолима сила. От събраните доказателства се установявало
непредотвратимостта и непреодолимостта на настъпилия недостиг на вода, който е
препятствал дейността на електроцентралата, а ответникът е положил всички възможни
мерки за преодоляване на този проблем. За справяне с проблема от замръзване на
водоизточника - р. Марица, ответникът е променил производствения си процес така, че да
използва и вода от другия възможен водоизточник - ПС „Ябълково“, която имала малък
капацитет, а поради изключително лошите климатични условия, нивото на водата е било
ниско до степен, че смукателите да не функционират пълноценно. Това са били
единствените технологично, а и законово допустими мерки съобразно Комплексното
разрешително на „ТЕЦ Марица 3“ АД и въпреки че ответникът ги е предприел, последиците
от непреодолимата сила не са могли да бъдат преодолени. Събраните доказателства
опровергавали изводите на съда, че настъпилите драстични изменения в климатичните
условия са били предвидими за страната; относно липсата на настъпване на събития от
извънреден характер, относно неполагане на дължимата грижа от страна на „ТЕЦ Марица 3“
АД както и опровергават мотивите на съда относно липсата на материалните критерии за
приложение на чл. 306 от ТЗ - непредвидимост или непредотвратимост на събитията.
Въззивникът поддържа, че второто правоизключващо възражение на
ответника по реда на чл. 81 от ЗЗД не било обсъдено, независимо, че били налице
предпоставките за освобождаване на длъжника от отговорност предвид разпоредбата на чл.
81, ал. 1 от ЗЗД. В настоящия случай били налице доказателства, че поведението на
ответника не е виновно като същия е положил възможните грижи за преодоляване на
последиците от възникналите извънредни обстоятелства, съответно за недопускане на
неизпълнението.
Обжалваното решение било необосновано и изводите на съда не били
основани на доказателствения материал и на сключения между страните Договор за студен
резерв.
Срещу постановеното решение в частта му, с която е отхвърлен иска е
подадена въззивна жалба от „Енергиен системен оператор“ ЕАД, което моли то да бъде
отменено и искът му – уважен. Твърди, че цената на иска е посочена грешно в диспозитива
на решението като 23 356.20 лева вместо коректната и заявена от ищеца сума от 23 556.20
лева.
Въззивникът поддържа, че е предявил обективно съединени искове с правно
основание чл. 92, ал. 1 от ЗЗД срещу „ТЕЦ Марица 3“ АД. Между ECO ЕАД и „ТЕЦ Марица
3” АД е сключен договор № DDE-007/18.07.2016 г. за продажба на студен резерв. Съгласно
чл. 22 от договор № DDE-007/18.07.2016 г., „ТЕЦ Марица 3” АД се е задължило да заплаща
на оператора ECO ЕАД неустойки за всеки отделен случай, като хипотезите са описани в 8
алинеи. С чл. 22, ал. 6 от договора за продажба на студен резерв било прието, че доставчикът
заплаща на оператора неустойки за случаите на неизпълнение на задълженията по чл. 3, ал.
2 в размер, определен от сумата на времето на неизпълнение, по процентното намаление на
3
наличните спрямо договорените горива за студен резерв отнесено към договорената по чл. 2
мощност за студен резерв, по 75 % от цената за разполагаемост за студен резерв по този
договор. Задължението на „ТЕЦ Марица 3“ АД по чл. 3, ал. 2 от договора за продажба на студен
резерв, е да поддържа минимум от складови запаси на гориво на площадката на централата,
който минимум следва да осигурява непрекъснатата работа на договорения студен резерв за
периода на доставката, съгласно тръжното задание и приложение № 4, извън утвърдените от
министъра на енергетиката складови запаси по реда на чл. 5 от Наредба № 11 от 10 юни
2004 г. за резерви от горива. Съгласно приложение № 4 към договора за продажба на студен
резерв, договорените количествени показатели на въглищата за студен резерв са 31 200 тона,
а броят денонощия с поддържано необходимо количество гориво, осигуряващо работа на
предлагания блок за студен резерв е 10. Това бил и извода на вещото лице - 3120 тона на ден
или общо 31 200 тона за 10 дни. Правилно съдът приел, че централата на ответника има
задължение да възстанови това количество, ако бъде активирана, в 10-дневен срок,
предвиден в Приложение № 4 от договора, но неправилно приел, че задължението за
възстановяване след активиране на блока е до 10 дни от спиране на централата. Така стигнал
до погрешното заключение, че на площадката на централата на ответника не е поставено
като изискване да има постоянно 31 210 тона въглища докато тя произвежда електроенергия.
Въззивникът поддържа, че с договора ответникът се съгласил на площадката
на централата да има количество складови запаси от гориво, което при активиране на
студения резерв, да може да стигне за 10 денонощия непрекъсната работа на договорената
брутна/нетна мощност. Вещото лице пояснило в съдебното заседание, проведено на
23.02.2022 г., че сключеният договор не е ограничен с някакъв срок, в рамките на който ECO
ЕАД има право да активира и деактивира блока, предоставен за студен резерв. Блокът,
предоставен за студен резерв, следвало да работи толкова дълго, колкото ECO ЕАД прецени.
В същото време, ответникът се е задължил да държи налично гориво на площадката, което
да бъде достатъчно само за 10 дни. Именно поради това обстоятелство „ТЕЦ Марица 3“ АД
се е задължило при активиране на блок/агрегат, възстановяването на изразходвания запас от
гориво да започне непосредствено след активирането на блока от студен резерв и да
приключи за срок не по- дълъг от определения брой денонощия с поддържано необходимо
количество гориво по приложение 4 (чл. 3, ал. 5 от договора за студен резерв). Броят
денонощия с поддържано количество гориво е 10. Това означавало, че след като
производствената единица, предоставена за студен резерв бъде активирана, количеството
гориво на склад започва да намалява и в рамките на до 10 дни след активирането,
доставчикът се е задължил да има онова количество на склад, за което е поел задължение.
Регламентацията в рамките на до 10 дни, не задължавала „ТЕЦ Марица 3“ АД това да се
случи непосредствено на следващия ден, или на втория или третия ден. Възстановяването на
изразходвания запас от гориво трябвало да приключи до десетия ден, но след активирането,
а не от деактивирането, както погрешно приел съда. Възможно било това да се случи в
последния ден. Липсвала уговорка в договора за студен резерв, че възстановяването на
изразходвания запас от гориво трябва да приключи до 10 дни от деня, в който
производствената единица е деактивирана. Текстът на чл. 3, ал. 5 от договора за студен
резерв започва с „при активиране на блок, възстановяването на изразходвания запас от гориво
трябва да започне непосредствено след активирането на блока “ и продължавала „и да приключи
за срок не по-дълъг от определения брой денонощия с поддържано необходимо количество гориво
по приложение 4“ /10 дни/.
Съгласно чл. 3, ал. 5 от договора за студен резерв при забава след срока за
възстановяване на изразходвания запас от гориво намалението на складовите запаси под
договорените се санкционира за всеки период на намаление от момента на активиране на
блока/агрегата“. Блокът на централата е бил активиран на 04.01.2017 г., възстановяването на
горивото е започнало на 06.01.2017 г. и следвало да приключи до 16.01.2017 г. В
заключението на вещото лице в допълнителната СТИЕ било посочено, че изискуемото
количество гориво на склад е възстановено на 03.02.2017 г. Констатирането на наличните
количества складови запаси от горива се извършвало ежедневно съгласно нормата на чл. 28,
т. 11 от Наредба № РД-16-57 от 28.01.2008 г., като „ТЕЦ Марица 3“ АД е длъжно да
4
предоставя всеки ден на ECO ЕАД информация за наличното гориво. Това задължение на
„ТЕЦ Марица 3“ АД било предвидено и в чл. 8 от договора за продажба на студен резерв,
където е регламентирано, че доставчикът е длъжен да предоставя ежедневно на ECO ЕАД
коректна информация за прихода, разхода и наличността на горива на площадката на
централата. Алинея 4 на чл. 3 от договора за продажба на студен резерв предвиждала, че в
случай, че доставчикът не обезпечава сумата от запаси с гориво, предвидени за студен
резерв по ал. 3 и предвидени по задължението за осигуряване на запаси от горива за редовно
производство, необезпеченото количество се счита за намаление на запасите от гориво по
този договор. Последното е скрепено със съответната санкция, неустойката предвидена в чл.
22, ал. 6 от договора за продажба на студен резерв. Вещото лице Г. М. изчислило размера на
неустойката по чл. 22, ал. 6 от договора за продажба на студен резерв на 23 556.20 лв.
Въззивният съд като обсъди представените по делото доказателства и
доводите на страните в приложение на разпоредбата на чл.269 от ГПК, намира за установено
следното:
Първоинстанционното производство е образувано по предявени от „Енергиен
системен оператор“ ЕАД / ECO ЕАД/ срещу „ТЕЦ Марица 3“ АД обективно съединени
искове с правно основание чл. 92, ал. 1 ЗЗД. Ищецът твърди, че с ответника сключили
договор № DDE-007/18.07.2016 г. за продажба на студен резерв, по силата на който „ТЕЦ
Марица 3” АД, в качеството на доставчик продава, а „ЕСО“ ЕАД, в качеството на оператор,
купува действителната нетна разполагаемост на договорената активна мощност за студен
резерв на енергийни блокове на централата. Твърди, че договорът е сключен за
производствена единица кондензационен блок № 3 на „ТЕЦ Марица 3” АД, който осигурява
нетна разполагаема мощност от 85 MW. Конкретното задължение по отношение на
договорените количества брутна/нетна разполагаема мощност за периода от 00:00 часа на
1.10.2016 г. до 24.00 часа на 31.03.2017 г. било индивидуализирано в приложение № 1 от
договор № DDE-007/18.07.2016 г. като договорената брутна мощност била 100 MW, а
договорената нетна мощност - 85 MW. Те следвало да бъдат активирани при разпореждане
от страна на „ЕСО“ ЕАД, а неизпълнението на това задължение на „ТЕЦ Марица 3“ АД
било скрепено със съответна санкция – неустойка по чл.22, ал.4 от договор № DDE-
007/18.07.2016 г. Отделно съгласно чл.3, ал.1 от Наредба № 11/10.06.2004 г. за резерви от
горива енергийните производители, какъвто е „ТЕЦ Марица 3“ АД били длъжни да
поддържат резерви от горива. Съгласно чл.3, ал.2 от Наредба № 11 енергийните
производители, които са сключили договори за студен резерв по чл.105, ал.1 от ЗЕ набират и
поддържат резерв от гориво в количества, определени в договорите за студен резерв. В
процесния случай количеството гориво на площадката на централата, предвидено за студен
резерв било посочено в приложение № 4 към договор № DDE-007/18.07.2016 г. и за м.януари
същото било 31 200 тона като с декларация към приложение № 5 доставчикът декларирал
това. По силата на чл.28, т.11 от Наредба № 11 „ТЕЦ Марица 3“ АД имало задължение да
предава информация за прихода, разхода и складовата наличност на горива в централата. По
силата на чл.3, ал.2 от договор № DDE-007/18.07.2016 г. констатирането на наличните
количества складови запаси от горива се извършвало ежедневно, за което „ТЕЦ Марица 3“
АД следвало да предоставя информация на ECO ЕАД. След първите дни на ануари 2016 г.
количеството на въглища в централата на „ТЕЦ Марица 3“ АД намаляло драстично.
Необезпечаването на количествата запаси от горива, предвидени за студен резерв
представлявало неизпълнение на договорно задължение и се считало за намаление на
запасите от гориво. В чл.22 от договор № DDE-007/18.07.2016 г. било предвидено
задължение за заплащане на неустойка от страна на „ТЕЦ Марица 3“ АД в хипотезите на 8-
те алинеи на текста. Неразрешеното отклонение от зададената мощност и намалението на
договорената мощност поради намален запас от гориво давали основание за начисляване на
две неустойки – по чл.22, ал.4 в размер 938 513.57 лв. и по чл.22, ал.6 в размер 23 556.20 лв.
„ТЕЦ Марица 3“ АД било поканено да ги заплати, но отказало като страните подписали
протокол за прихващане, в който протокол било включено и задължението на „ТЕЦ Марица
5
3” АД към „ЕСО“ ЕАД по протокола за неустойка като ответникът заявил, че извършеното
прихващане по протокол за неустойка в размер на 962 069.77 лв. не следва да се тълкува
като признание от негова страна по отношение на вземането на „ЕСО“ ЕАД и
съответстващите на тази сума лихви и споразумението не представлява за него пречка да
претендира възстановяване на въпросната сума по съдебен ред. ECO ЕАД поддържа, че
претендираните неустойки в общ размер на 962 069.77 лева, към момента на предявяване на
исковата молба не са погасени, като не е извършвано извънсъдебно прихващане, предвид
проведено друго съдебно производство, като с решение на САС протокола не е признат да е
породил действие, поради което ответникът му дължи сумите за неустойка. Ищецът е
поискал от съда да осъди ответника да му заплати сумата от 962 069.77 лева,
представляваща общия сбор на начислени от страна на „ЕСО“ ЕАД неустойки по протокол
за неустойка № 8/31.01.2017 г., ведно със законната лихва за забава върху главницата,
считано от датата на депозиране на исковата молба до окончателното изплащане.
Претендира направените в производството разноски.
Ответникът „ТЕЦ Марица 3“ АД оспорва исковата молба. Счита, че ищецът
следвало да посочи период за който претендира неустойките, както и размер на
неизпълнението. Поддържа, че неизпълнението е по причина на обстоятелства, за които
„ТЕЦ Марица 3“ АД не отговаряло. Налице била непреодолима сила – непредвидено и
непредотвратимо събитие от извънреден характер, възникнало след сключване на договора,
което препятствало неговото изпълнение /чл.306 от ТЗ и чл.33 от договор № DDE-
007/18.07.2016 г. /. В случай, че съдът не приема това поддържа наличие на основание за
освобождаване от отговорност по реда на чл.81 от ЗЗД. В периода, считано от 06.01.2017 г.
до края на същия месец, в работата на „ТЕЦ Марица 3” АД възникнали непреодолими
затруднения, породени от изключително неблагоприятни атмосферни условия - много ниски
температури, обилни снеговалежи и силен вятър. Същите препятствали надлежното
изпълнение на процесния договор, тъй като непосредствено засегнали цялостния
производствен процес на дружеството. Сочи, че технически причини за тази последица са:
липса на вода за работата на инсталациите поради замръзването на река Марица, както и
дълбоко замръзване на въглищата в открития склад, който е единствен склад за съхранение
на въглища и като последица от това - пълна или частична техническа невъзможност същите
да се подават към горивоподавателния тракт; замръзване на стрелките към и на ж.п. клона
към централата, което препятствало доставката на гориво и поддържането на необходим
минимум от складови запаси. Това препятствало работата на единствения Блок 3 на „ТЕЦ
Марица 3” АД. Доставяното количество вода, необходимо за нормалното функциониране на
централата, било недостатъчно. Поради ниските температури било затруднено
предвижването на въглищата. Освен замръзване на горива в складове, ниските температури
и снеговалеж са довели до обледяване на металните ж.п. стрелки, вагони и металните
съоръжения на централата. Намиращите се на открито участъци от системата за сгуро-
пепело-извоз също замръзвали, което от своя страна също е препятствало нормалната работа
на централата. В същия период, поради възникналата екстремна ситуация доставките на
въглища, необходими за попълване на количествата в склада и тяхното разтоварване в
централата също били силно затруднени. Транспортната схема на „ТЕЦ Марица 3“ АД
налагала доставка на въглища в открити вагони от значително разстояние, на замръзналите
стрелки и линии по жп инфраструктурата, предизвиквали заледяване и блокиране на потока
въглища, което довело до невъзможност да се осъществи фактическото им транспортиране и
поддържането на необходим минимум от складов запас. „ТЕЦ Марица 3“ АД предприело
всички възможни мерки за преодоляване на възникналата ситуация, за преодоляване и
намаляване на последиците от настъпилите събития. Поддържана била температура, която
не позволява замръзване на всички възможни места - на обслужващите пътеки и площадки в
галериите, закритите естакади и в дробилния корпус. Поради естеството на транспортната
схема на „ТЕЦ Марица 3“ АД обаче, въглищата замръзвали преди изобщо да достигнат до
тези места. Своевременно били правени поръчки за доставка на нужните количества
въглища, но поради лошите условия, транспортирането на тези въглища било затруднено. С
6
оглед тежката ситуация бил ангажиран допълнителен работен персонал. Предвид
конкретния технологичен процес на предприятието и конкретна метеорологична обстановка,
„ТЕЦ Марица 3“ АД било предприело всички възможни мерки за преодоляване или
намаляване на последиците от извънредните събития. Поддържа нещожност на клаузите за
неустойка поради противоречието им с добрите нрави - чл. 26, ал. 1, предл. 3 от ЗЗД. Счита,
че процесиите неустойки са уговорени извън типичната обезпечителна, обезщетителна и
санкционна функция на неустойката. Счита, че ищецът претендира две неустойки за едно
също неизпълнение, което на самостоятелно основание води до нищожност на неустойката
по реда на чл.22. ал.6 от договора. В режим на евентуалност счита, че размерът на същите
следва да бъде намален до установените от закона предел - съобразно правилото на чл.82 от
ЗЗД. Оспорва размера на твърдяното неизпълнение на процесния договор за продажба на
студен резерв от 18.07.2016 г. и по - конкретно относно стойностите на претендираните от
страна на ищеца отклонения от зададената мощност.
Ищецът с допълнителна искова молба оспорва наличието на обстоятелства,
които да изключват ангажиране на договорната отговорност на ответника за претендираните
неустойки. „ТЕЦ Марица 3“ АД следвало да изпълнява задълженията си с грижата на добър
търговец и да полага необходимите професионални усилия за изпълнение на процесния
договор и за изпълнение на всички относими изисквания, установени в нормативен акт.
Доколкото с договор № DDE-007/18.07.2016 г. била възложена и ответникът поел
задължение за специфична по предмет дейност, то дължимата от него грижа на добрия
търговец предполага да съобрази обичайните особености на климата за географския регион,
в който се намира централата му и осъществява дейността си. Спадането на температурите
през зимата било предвидимо. Температурите и неблагоприятните атмосферни условия били
събития, които следва да са очаквани и предвидени, и съответната страна е могла да вземе
мерки за предотвратяването на последиците от тях. Ниските температури и снеговалежа
през зимния период не били обстоятелства, които да са непредвидими при сключването на
договора за студен резерв, нито са непредотвратими, ако ответникът е действал с грижата на
добър търговец. В процесния период, метеорологичната обстановка не се е отличавала с
прекомерно ниски температури, поради което не са налице форсмажорни обстоятелства.
Предвидимо било евентуалното замръзване на въглищата при ниските температури.
Предвидимо било също, че при такива условия, е вероятно замръзване на участъци на р.
Марица, което да затрудни подаването на вода за технологични нужди на централата.
Твърди, че „ТЕЦ Марица 3“ АД притежава разрешително за водоползване на повърхностни
води и второ разрешително за водоползване на подземни води. Твърди, че ответното
дружество е имало възможност да обезпечи с вода са нуждите на централата. Допълва, че
всички производители на електрическа енергия, които разполагат с хидротехнически
съоръжения са длъжни да събират и обработват хидроложки и метеорологични данни по
утвърдена методика за цялата страна. Ответникът не бил подавал информация за настъпили
форсмажорни обстоятелства. „ТЕЦ Марица 3“ АД не е спазило нормативните изисквания за
поддържане на температура, която да не позволява замръзване на въглищата и на
обслужващите пътеки и площадки, също така не е предприело незабавно мерки за
преодоляване на причините за твърдяното нарушено въглеподаване, като не е уведомило
оператора за тях. Останалите централи от Маришкия басейн, които са в близост до „ТЕЦ
Марица 3” АД не са обявявали форсмажорни обстоятелства за блоковете си. Ответникът не
уведомил своевременно за настъпилия форсмажор. Счита за неоснователни възраженията на
ответника за нищожност на неустойките и за прекомерност на неустойките. Размерът на
неустойките бил нараснал не поради завишена база за определянето им, а поради
продължителен период на неизпълнение. Следвало да се има предвид, че договор № DDE-
007/18.07.2016 г. бил сключен за задоволяване на значим обществен интерес и спазването
му било мярка за осигуряване на адекватност на електроенергийната система, а неустойките,
предвидени в тях имат за цел да мотивират страните по договора към спазване на клаузите
му.
7
В допълнителния си отговор ответникът сочи, че производственият процес в
ТЕЦ-а не предвижда възможност за алтернативно захранване с вода, включително
използване на подземни води. Регистрираните аварии в процесния период не са свързани с
метеорологичните условия. С писмо от 06.01.2017 г. ищецът бил своевременно уведомен за
настъпилата непреодолима сила, но дори да се приеме, че ищцовата страна не е уведомена за
настъпилия форсмажор, то възражението за настъпилата непреодолима сила не се явява
погасено като възможност за позоваване за настъпването й. Прави възражение за
недействителност на клаузата на чл. 33, ал. 2, т. 3 от договора на основание чл.26, ал.4 от
ЗЗД.
По делото е представен договор № DDE-007/18.07.2016 г., сключен между
„ТЕЦ Марица 3“ АД, в качеството на доставчик и „Енергиен системен оператор“ ЕАД, в
качеството му на оператор, по силата на който доставчикът продава, а операторът купува
действителната нетна разполагаемост на договорената активна мощност за Студен резерв на
енергийни блокове на централата съгласно Приложение № 1. Съгласно чл.3, ал.1
доставчикът е длъжен да предостави на оператора количествата нетна разполагаемост за
Студен резерв по чл.2. Съгласно чл.3, ал.2 за централи на твърдо гориво необходимият
минимум от складови запаси на горива на площадката на производителя, следва да осигури
непрекъсната работа на договорения Студен резерв за периода на доставката, съгласно
Тръжното задание и Приложение № 4. Констатирането на наличните количества складови
запаси от горива ще се извършва ежедневно като доставчикът е длъжен да предоставя всеки
ден на оператора информация за наличното количество. Съгласно чл.3, ал.3 задължението на
доставчика за обезпечаване на запаси от гориво за Студен резерв по ал.2 е отделно от
задължението за осигуряване запаси от горива за редовно производство. Помесечното
необходимо количество гориво за студен резерв е определено в Приложение № 4 и за
м.януари същото е 31 200 тона за студен резерв. Съгласно чл.3, ал.4 в случай, че
доставчикът не обезпечава сумата от запаси с горива, предвидени за Студен резерв по ал.3 и
предвидени по задължението за осигуряване на запаси от горива за редовно производство,
необезпеченото количество се счита за намаление на запасите от гориво за Студен резерв по
този договор. Съгласно чл.3, ал.5 при активиране на блок/агрегат възстановяването на
изразходвание запас от гориво трябва да започне непосредствено след активиране на блока
за Студен резерв и да приключи за срок не по-дълъг от определения брой денонощшия с
поддържано необходимо количество гориво по приложение № 4 /10 дни за м.януари 2017 г./.
При забава след срока за възстановяването на изразходвания запас от гориво, намалението
на складовите запаси под договорените се санкционира за всеки период на намаление от
момента на активиране на блока/агрегата. Съгласно чл.8 от договора доставчикът е длъжен
да предоставя ежедневно на оператора коректна информация за прихода, разхода и
наличността на гориво на площадката на производителя. Съгласно чл.9, ал.1, пр.1
операторът разпорежда при нужда активиране на блок в Студен резерв. Съгласно чл.9, ал.2
след активиране на блока/агрегата на доставчика, операторът разпорежда крайния срок, след
който активирания блок/агрегат следва да премине в състояние на Студен резерв или
принудителен покой от студен резерв. С договора страните са уговорили начина на
изкупуване от страна на оператора на действителната нетна разполагаемост на
действителната нетна разполагаемост активна мощност на договорените блокове, които са в
състояние на студен резерв през всеки период на разполагаемост, която се определя като
договорената предоставена нетна разполагаемост на максималната активна мощност от
Приложение, която се намалява при някоя от хипотезите по чл. 4, ал. 1 от договора, по
начина, посочен в тези разпоредби. С чл. 4, ал. 2 страните са се съгласили, че при активиране
на блок от студен резерв операторът изкупува чрез балансиращия пазар активната енергия
на този блок по еднокомпонентна цена, която включва всички разходи на доставчика за
нейното производство и доставка, в т. ч. разполагаемост, енергия, цикли спиране-пускане на
блок и др., като цената се посочва от доставчика по факс за всеки календарен месец, но не
8
по-късно от 15-то число на месеца в лв. / MWh съгласно изискванията на ПТЕЕ, като цената
за електрическа енергия от активиран студен резерв не може да надвишава определената
пределна цена за балансираща енергия за регулиране нагоре по решение на КЕВР за
съответния период /чл. 4, ал. 4/. С разпоредбата на чл. 5 от договора страните са уредили
хипотези, при които не се достига брутна работна мощност.С разпоредбата на чл. 10 от
договора е определен начина на измерване на енергия (брутна и нетна активни мощности).
Съгласно чл.19 операторът заплаща за договорения период действителна нетна
разполагаемост на активна мощност за студен резерв при условията на чл. 4 от договора, по
цена, съгласно приложение 1 и фактурирана съгласно условията на този договор. Съгласно
чл.19, ал.2 действителната нетна разполагаемост на максимална активна мощност за студен
резерв се определя като произведението от действителната предоставена активна мощност
на съответния блок в студен резерв съгласно чл. 5 и времето на разполагаемост, през което
този блок е бил в състояние на студен резерв. Съгласно чл.22, ал.4 доставчикът заплаща на
оператора неустойки за всеки отделен случай за случаите на неразрешено отклонение от
зададената мощност на работещ блок в размер, определен от сумата от модулите
/абсолютните стойности/ на неразрешените отклонения от зададената мощност по 500% от
цената за разполагаемост за Студен резерв по договора. Съгласно чл.22, ал.6 доставчикът
заплаща на оператора неустойки за всеки отделен случай на неизпълнение на задълженията
по чл.3, ал.2 в размер, определен от сумата на времето за неизпълнение, по процентното
намаление на наличните спрямо договорените горива за студен резерв, отнесено към
договорената по чл.2 мощност за Студен резерв, по 75% от цената за разполагаемост за
Студен резерв. В договора е даден пример за изчислението. В раздел 9, чл.33 от договора са
предвидени условията и случаите на форсмажор, както и процедурата, която следва да се
спази при настъпване на форсмажор. Съгласно чл.33, ал.1 всяка страна се освобождава от
отговорност и няма да бъде считано, че е в нарушение по отношение на задължение по този
договор, и ще има право да спре изпълнението на своите задължения по договора, ако и
доколкото не е в състояние да изпълнява своите задължения или не може да упражнява
правата си по договора поради форсмажорно обстоятелство или събитие, които не могат да
бъдат разумно предвидени и преодолени от страната, заявяваща форсмажор. В ал.2, т.3 е
предвидено, че закъсняло пристигане на гориво за централата или преносните съоръжения
няма да представлява формажор. Съгласно ал.3 страната, заявяваща форсмажор е длъжна да
изпрати известие до другата страна за настъплането и края на събитието или
обстоятелството във възможно най-кратък срок, но при всички случаи не по-късно от 48
часа след като е разбрала за форсмажорното събитие. Съгласно чл. 33, ал. 4 от договора, че
страната заявяваща форсмажор не се освобождава от своите задължения по договора, ако е
била в закъснение към момента на настъпване на форсмажор. С периода, в който
форсмажорът е продължил страните са се съгласили да се удължи периодът за неговото
изпълнение /ал. 5 на чл. 33/, както и поето от страните по договора задължение да положат
разумните усилия, за да намалят последиците от форсмажорното събитие и да положат
разумни усилия с цел свеждане до минимум на загубите за всяка от страните по договора ал.
6 на чл. 33 от договора.
Представено е Приложение № 1 към договор № DDE-007/18.07.2016 г., видно
от което доставчик по договора е Блок 3; договорената брутна разполагаема мощност е 100
MW , а нетната разполагаема мощност е 85 MW; времето за предоставяне е 4368 часа като
договорената разполагаемост е 371 280 MW/h, броят на блоковете, които предоставят е 1,
цената за 1 MW/h е 9.96 лв. като общата стойност без ДДС е 3 697 948.80 лева.
Към договора са представени офертата, техническото и ценовото
предложение; 3 броя декларации на изпълнителния директор на „ТЕЦ Марица 3“ АД..
В извадка на записи от Оперативен дневник на ТДУ – Юг, свързани с
активирането на Студен резерв на „ТЕЦ Марица 3“ АД и работа на централата в периода
04.01.2017 г. до 27.01.2017 г. е посочено, че в сряда в 9.00 часа е активиран студен резерв в
„ТЕЦ Марица 3“ АД, а в петък 06.01.2017 г. е предупреден ДИС Фотев от „ТЕЦ Марица 3“
АД за неизпълнение на договора за Студен резерв като вместо дължимите по договора 100
9
MW са предоставени 90 MW. Отбелязано е в петък на 27.01.2017 г., че е разпоредено
деактивиране на Студен резерв на „ТЕЦ Марица 3“ АД.
Представена е справка за реализирана нетна активна мощност от активиран
студен резерв на „ТЕЦ Марица 3“ АД, от която се установява, че след активирането на
Студения резерв на 04.01.2017 г. реализираната активна мощност е под договорените
стойности.
Представена е справка относно наличността на въглища в „ТЕЦ Марица 3“ АД
за м.януари 2017 г., от която се установява, че в периода след 06.01.2017 г. количеството
налични въглища на склад са под договорените.
По делото е представен Протокол за неустойка № 8/31.01.2017 г., изпратен от
„Енергиен системен оператор“ ЕАД към „ТЕЦ Марица 3“ АД с начислена неустойка по
чл.22, ал.4 от договор № DDE-007/18.07.2016 г. – 938 513.57 лева и по чл.22, ал.6 от договор
№ DDE-007/18.07.2016 г. 23 556.20 лева, срещу който протокол „ТЕЦ Марица 3“ АД е
подало възражение.
Представен е подписан между „Енергиен системен оператор“ ЕАД и „ТЕЦ
Марица 3“ АД протокол за прихващане от 17.02.2017 г., който е подписан от страна на
ответника с условие. В съдебно производство по т.д.1761 от 2017 г.,VI-22 състав и във
въззивното производство по т.д.3301 от 2019 г., при липса на съгласие за изискуемостта и
ликвидността на дължимите неустойки от страна на ответника, прихващането е прието, че
не може да произведе действие и погасителния ефект по отношение на неустойките не е
настъпил.
Представено е писмо от 06.01.2017 г., с което „ТЕЦ Марица 3“ АД уведомява
„Енергиен системен оператор“ ЕАД, че на 06.01.2017 г. към 9.00 часа поради форсмажорни
обстоятелства Блок 3 не може да поддържа договорената мощност в пълен размер като
посоченият час и дата следва да се счетат като начало на форсмажор. От представеното
ксероксно копие на пощенския плик съдът не може да установи дали с него е доставено
писмото и дали същото е получено на 6.01.2017 г. от адресата.
Представено е писмо от БАН НИМХ филиал Пловдив до „ТЕЦ Марица 3“ АД
от 01.02.2017 г., във връзка с процедура по издаване на сертификат за форсмажор по БТТП
със справка, в която са отразени минималните температури в региона на Димитровград,
валежите и височината на снежната покривка, като е посочено, че средната стойност на
минималната температура за периода 06.01.2017 г. до 16.01.2017 г. е - 8.6 гр/С като
нормалната средна стойност за м.януари е - 3.7 гр./С. Посочено е, че през целия период
температурите са били отрицателни като е имало 7 случая на дни с валежи, предимно от
сняг като в края на периода снежната покривка е била слегнала и сбита, с много голяма
плътност вследствие на ниските отрицателни стойности на температурите. В резултат на
валежа от дъжд на 15.01.2017 г. и отрицателните температури се е образувала ледена кора
върху повърхността на снега. В периода 06 – 16 януари 2017 г. ХМО Хасково е регистрирала
четири случая на дни със скорост на вятъра над 15 м./сек. Като това е посочено като опасно
и особено опасно атмосферно явление, причиняващо значителни щети на икономиката и
собствеността.
Във второ писмо от БАН НИМХ филиал Пловдив до „ТЕЦ Марица 3“ АД от
01.02.2017 г. е посочено, че поради трайното задържане на много ниски отрицателни
стойности на температурите е имало реални условия за замръзване на участъци по
поречието на р.Марица.
С писмо от БАН НИМХ филиал Пловдив до „ТЕЦ Марица 3“ АД от 07.02.2017
г. е предоставена аналогична справка за периода от 16.01.2017 г. до 27.01.2017 г. като
средната стойност на минималните температури за периода е -5.4 гр./С, а нормалната средна
стойност на минималната температура -3.7 гр./С. отново е посочено, че е имало реални
условия за замръзване на участъци по поречието на р.Марица.
Представено е удостоверение, издадено от Общинска администрация
10
Димитровград на „ТЕЦ Марица 3“ АД, че в периода от 6.01.2017 г. до 25.01.2017 г. на
територията на община Димитровград и на „ТЕЦ Марица 3“ АД са били налице множество
форсмажорни събития, изразяващи се в трайно ниски температури и обилни снеговалежи. В
този период на всички места от територията на Община Димитровград, през които тече
р.Марица е констатирано ниско ниво на водите, а също и ледоход и/или множество заледени
участъци.
Представен е Сертификат за форсмажор, издаден от БТПП на „ТЕЦ Марица 3“
АД, в който е посочето, че поради обективни комплексни обстоятелства в периода от
6.01.2017 г. до 25.01.2017 г. „ТЕЦ Марица 3“ АД е изпаднало в обективна невъзможност
коректно да изпълнява задълженията си към „Енергиен системен оператор“ ЕАД,
произтичащи от договор № DDE-007/18.07.2016 г.
Представена е справка от 10.10.2017 г., издадена от БАН, НИМХ до „Енергиен
системен оператор“ ЕАД за брой часове от денонощието с температура над 0градуса и
максимална температура на въздуха за районе на Димитровград в периода 1.01.2017 г. до
28.01.2017 г.
В съдебно заседание на 02.12.2020 г. е разпитан като свидетел на ответника А.
П. А., от чиито показания се установява, че през 2017 г. е бил главен енергетик на „ТЕЦ
Марица 3“ , където работел от 34 години. Въглищата в централата се съхранявали на
въглищни фигури – изградени купчини с въглища като пирамиди на открито. Нямали
въглища, които се съхраняват на закрито. Водата в производствения процес се използвала за
производство на пара за пречиствателните съоръжения за елетрофилтри, за сгуроизвоз
/извозване на отработеното гориво – пепелината/ и за сероочистващата инсталация. Водата
идвала от три водоизточника – три помпени станции, които се намирали на брега на
р.Марица. Две от помпените станции вземали водата директно от реката, за което имали
разрешение за водоползване на повърхностни води. Третата помпена станция ползвала вода
от кладенци. В случай на замръзване на водата в реката, помпените станции започвали да
работят в режим на недостатъчна вода. През 2017 г., през м.януари имали замръзване на
водите на река Марица, там, където черпят вода смукателите. Те били като езерца и самите
езерца замръзнали. Смукателите били под леда и това им пречело да черпят вода, тъй като
нямало достатъчно дебит на вода и черпели по-малко количество. Недостатъчното
количество вода водело до нарушаване на технологичния процес. През януари 2017 г. били
активирани и работели в студен резерв почти през целия месец като времето било
изключително студено, с трайно ниски температури, които били под -10, -15 градуса.
Въглищата били замръзнали, вагоните били замръзнали, стрелките на вагоните били
замръзнали; стрелките на ж.п.коловозите били замръзнали. Въглищата, които се приемали в
централата, пристигали със саморазтоварващи вагони, които се управлявали с въздух.
Когато въздухът замръзне, вагоните трябвало да се разтоварват на ръка, за което е
необходимо да има много хора. В този период от време, към експлоатационния персонал
били насочени работниците от целия ремонтен персонал, които да помагат за разтоварването
на въглищата. Въглища винеги имало достатъчно, но те били замръзнали. В определени дни
през януари 2017 г. запасът от въглища бил намалял. Централата не била спирала работа
поради липса на въглища, независимо, че може да е имало смущения. При замръзване на
въглищата, те не можело да бъдат натоварени на вагони. Имало технологично време докато
бъдат разтоварени в приемния бункер, където полепвали по стените на вагона. При трайно
ниските температури било необходимо да бъдат разбивани на ръка, защото в приемния
бункер отново замръзвали. От приемния бункер тръгвали по транспортни ленти, при което в
пресипките от лента на лента се създавал проблем и от дробилката, която трябвало да ги
надроби. По причина, че размесени, те ставали на кал, мокри, много често тези съоръжения
трябвало да се почистват отново на ръка. Постъпвайки в пещната камера, къдено изгаряли,
имало огромна разлика между горенето на сухите и горенето на мокрите въглища. „ТЕЦ
Марица 3“ АД имало комплексно разрешително, в което е посочено точно какви въглища
трябва да изгаря – въглищата от комплекса на Марица Изток и мина Станянци. Посочено
11
било, че ТЕЦ-а няма право да гори въглища от други места. За това било необходимо друго
комплексно разрешително.
По делото е изслушана комплексна техника-икономическа експертиза, която е
описала технологичните процеси в „ТЕЦ Марица 3“ АД. При тези процеси се изгарят
въглища от комплекс „ Марица Изток“ и въглища от мина „Станянци“, които се доставят в
Брикел ЕАД, където се натрошават на гранули и част от тях се обогатява, като се отнема от
влагата им, с което се повишава калоричността им, при което гориво се определя като
обогатено енергийно гориво /ОЕГ/. Натрошените въглища се натоварват на открити вагони,
а ОЕГ на открити камиони - гондоли и се транспортират до „ТЕЦ Марица 3“. Разстоянието е
около 50 км.м. и транспорта се извършва от „Марица Енерджи ЕООД по договор. В
ел.централата въглищата постъпват в открит склад или в открито разтоварище - приемен
бункер, свързани чрез 2 роторни багера, чрез които въглищата могат да се прехвърлят.
Фактическото подаване на въглищата за горене става чрез два лентови транспортьора, с
които достигат до дробилен корпус. Там се раздробяват до прахообразно състояние и чрез
други 10 лентови транспортьора се придвижват до 6 бункера /бункер „сурови въглища“/.
Всеки от бункерите е свързан с мелещ вентилатор, който смесва въглищния прах с въздух и
от там тази горивна смес се вкарва в пещта на котела за изгаряне. Отделената от изгарянето
на въглищата топлина превръща постъпилата в котела вода от помпена станция Ябълково в
пара. С тази пара се задвижва турбината, а чрез генератора, свързан с турбината,
кинетичната енергия се превръща в електрическа и по електропреносната мрежа стига до
консуматорите. От турбината се отделя кондензат с много висока температура, който за да
се върне в процеса трябва да се охлади. Охлаждането става в охладителни кули, като за
целта се ползва вода от помпена станция Ябълково. След изгаряне на въглищния прах в
котела се отделят димни газове, които се превеждат през сяроочистваща инсталация чрез
варов разтвор в открити цистерни и след това същите се изпускат в атмосферата. Отделената
сгур се смесва с вода в смивна шахта и от там по открити канали се придвижва към тръби
чрез които сместа от шлака и вода се прехвърля към езеро, депо за неопасни отпадъци. От
електрофилтрите пепелта, която се отнася с въздуха също се увлича с вода, преминава през
открити канали, смесва се с отделената с вода шлака и също чрез тръбите се влива в езерото.
За процесите със сяроочистващата инсталация и сгуропепелоизвоза се използва вода от
помпени станции „Марица“ и „Брегова“ .
Съобразно сключения договор между страните на площадката на „ТЕЦ
Марица 3“ съхраняваните въглища осигуряващи студения резерв следва да бъдат в размер
на 31 200 тона минимално изискуемо количество. Това количество осигурява работа на
централата за 10 дни съгласно Приложение № 4 към договора, като се изгарят по 3 120 тона
въглища на ден, за да се достигне договорената нетна активна мощност от 85 MW. От
таблица № 1, стр.12 от основното заключение е видно, че след активиране на централата
количеството въглища започва да намалява. Към 03.02.2017г., последния ден преди
активация на студения резерв на „ТЕЦ Марица 3“ АД наличното количество въглища на
площадката е повече от договореното или 33 047 тона. Вещите лица са представили в
таблица намалението на действителното количество въглища на склад спрямо резерва
въглища за студен резерв, вкл. Възстановените количества за м.януари. Най - ниското
количество след активирането и започване на производството на електричество от
04.01.2017 г. е достигнато на 22.01.2017 г. , като тогава наличното количество въглища на
площадката е било 12 553 тона, което количество е могло да осигури работа на централата за
следващите 4 дни, съобразно договореното. Вещите лица са представили в таблица 3 от
основното заключение намалението в проценти на действителното количество въглища на
склад спрямо резерва въглища за студен резерв, вкл. Възстановените количества за м.януари
2017 г. В таблица 4 са представили намалената разполагаемост от запас от гориво в
проценти за м.януари 2017 г. като общата стойност за този месец е 20 270.581 MWh. На
базата на това е изчислена намалената разполагаемост от запас от гориво в проценти – 24.67
12
%. Изчислен е размерът на неустойката по чл.22, ал.6 от договор № DDE-007/18.07.2016 г.
по дадената в текста на договора формула – 23 556.20 лв. Експертизата е изчислила
отклонението от зададената мощност а „ТЕЦ Марица 3“ АД за м.януари – 18 845.654 MW
като на тази база е изчислен размерът на неустойката по чл.22, ал.4 от договор № DDE-
007/18.07.2016 г. – 938 513.57 лв.
Вещите лица след посещение на място, запознаване с производствения процес;
с отразените обстоятелства в Сертификата за форсмажор на БТПП и с обстоятелствата,
посочени в отговора на исковата молба са посочили, че са налице изключително сериозни
взаимосвързани, комплексни причини, които пречат за нормалната работа на централата.
Нормалната работа на ТЕЦ на твърдо гориво изисквала наличие на въглища и вода в
определено количество и качество. Липсата на едно от тези изисквания води до липса на
нормален производствен процес и невъзможност да се произведе необходимото количество
енергия. Среднодневните температури за м.януари 2017 г. почти през целия период били в
отрицателни граници : от -0.1 до -9.7 градуса Целзий. Среднодневни положителни
температури били отчетени само за 3 дни като те били със стойности близки до 0 градуса.
От тази информация следвало, че през ;целия месец януари всичко било сковано от студ и
мраз. Количеството валежи също било много по-голямо – 131.6 л./кв.м. в сравнение с 2016 г.
– 118.6 л./кв.м., при норма от 54 л.кв./м. за периода 6.01.2017 г. – 25.01.2017 г. валежи от
дъжд и сняг имало в 12 дни. В резултат на отрицателните температури и голямо количество
валежи се получило трайно и дълбоко заледяване. През целия м.януари на 2017 г. е имало
снежна покривка за разлика от същия период на 2016 г. като в периода 6.01.2017 г. –
25.01.2017 г. била в границата 8-56 см. Като за 17 дни височината на снежната покривка е
над 20 см. Посоката на вятъра през януари 2017 г. е преобладаващо север – северозапад,
докато за 2016 и 2018 г. – юг-изток. Скоростта на вятъра за периода 6.01.2017 г. – 25.01.2017
г. била в границата 1 м./сек – 17 м./сек. При нормална стойност 1.6 м./сек. Скоростта на
вятъра била над нормалната 18 дзни като 4 от тях била над 15 м./сек., което определяло
явлението като особено опасно. Вещото лице изследвало месечните обобщения на
температурите в България като е посочило, че средномесечната температура през м.януари в
района на Димитровград са: 2014 – 2.0; 2015 – 0.4;2016 – минус 1.3; 2017 – минус 5.9; 2018 –
1.3; 2019 – минус 0.9; 2020 – 0.2.
Вещото лице е посочило, че е налице съществен разлика в качествените
показатели за калоричност и влага на въглищата, измерени в „Брикел“ ЕАД и „ТЕЦ Марица
3“ АД, която се дължала на лошите атмосферни условия. Въглищата, които се
транспортирали от разстояние около 50 км. В открити жп вагони, както и обогатеното
енергийно гориво чрез открит автотранспорт допълнително поемали от влагата и тяхната
обща влажност се повишавала с 10.11 % за лигнитните и 7.95 % за ОЕГ, което намалявало
калоричността им със 17.15 % за лигнитните и 4.53% за ОЕГ. Това водело до влошаване на
качеството на горивния процес. Отделно горивото при постъпването си в пещта било с
много ниска температура, което допълнително оказвало неблагоприятно влияние на
горивния процес. Работата на турбината зависела от работата на котела. При намален КПД
на котела се намалявал КПД на турбината и на генератора и следвало намалено
производство на ел.енергия.
Вещото лице изследвало, че в случай на недостиг на вода, най-вече за
охлаждането се смесвали водите от ПС Ябълково и от ПС Марица като липсвал
алтернативен вариант за снабдяване на централата. През януари 2017 г. нивото на р.марица
било много ниско и на места имало замръзнали участъци. От трите помпени станции
единствено ПС Ябълково черпело подземни води, които били с положителни температури,
но поради ниското ниво на реката, количеството вода било недостатъчно. Освен това от тази
помпена станция водата се използвала само за производството на пара и охлаждане. Другите
две помпени станции ПС Марица и ПС Брегова добивали повърхностни води, които се
ползвали за сгуропревоз /шлакоотделяне/ и сяроочистващата инсталация. Повърхностните
води се засмуквали от потопени във водата смукатели и чрез помпите се придвижвали до
централата. При ниско ниво на водата се получавало захвърляне и смукателите освен вода
13
засмуквали и тиня и въздух, с което се нарушавала работата на помпите. Тук освен ниското
ниво на водата се е появил и проблем, свързан с ниските температури, които причинявали
замръзване на клапите на входа на смукателите, които не се отваряли достатъчно, което
затруднявало засмукването на вода. Смесването на водата от ПС Ябълково и ПС Марица за
осигуряване на охлаждането довело до намаляване на подаването на вода от ПС Марица за
сяроочистващата инсталация. Недостига на вода причинило достигане до критични
стойности в охладителните кули. Циркулационните помпи работили в режим на кавитация
/образуване на мехурчета с въздух, което водело до повреда в помпата или загуба на
мощност/ и не са осигурявали достатъчно вода. Вакуумът в кондензаторите се е влошавал
непрекъснато. В този случай, за да се осигури вода навсякъде в достатъчно количество се е
налагало намаляване на товара или по-малко паропроизводство, респ. по-малко произведена
енергия. При липса на достатъчно вода процесът на производство на ел.енергия, който бил
непрекъснат не бил ефективен. Експертизата е посочила, че инсталацията не може да работи
без вода. Река Марица е единственият въдъизточник на вода за ценхтралата и нямала
алтернатива.
Вещото лице е описало процесът на придвижване на въглищата от склада към
централата. При този процес приемният бункер буквално е бил затапен от влажните, кални и
замръзнали въглища, което препятствало придвижването на въглищата, което било отразено
в Оперативния дневник. Дробилките и пресипките също се затапвали и се налагало
персоналът с метални пръти да разбива и да помага при придвижването на въглищата. От
техническа гледна точка друг начин за придвижване на въглищата в централата нямало.
Огромното количество въглища, което трябвало да се доставя било трудно за доставяне с
автотранспорт, както и икономически крайно неизгодно, но отделно поради влошената
метеорологична обстановка в страната АПИ забранило движението на тежкотоварни
автомобили над 12 тона по националната пътна мрежа. Доставките впериода били
непостоянни, а в някои дни дори липсвали.
Вещото лице е посочило, че възможните мерки за преодоляване на тази
обстановка били ограничени: 1./ Създаване на комисия; 2./ Ръчно подпомагане
разтоварването на въглищата от жп вагоните и работата на перковите двигатели на
лентовите транспортьори като за целта се мобилизира допълнителен персонал; 3./ Ръчно
раздробяване на заледените буци от въглища, където има задръствания по пресипките,
дробилките и др., за да преминават по-лесно през дробилния комплекс като за целта се
мобилизира допълнително персонал; 4./ Вагоните да се затоплят в закритото разтоварище
/закрит склад за варовик/ с пара. В закритото разтоварище се побирали 5 вагона, а
нормалната работа изисквала 70 вагона с въглища. Вагоните се затопляли и въглищата леко
се отпускали повърхностно, но в дълбочина останали замръзнали, така че при
разтоварването отново била необходима ръчна намеса. Тези мерки били взети и
съответствали на техническите възможности.
Вещото лице установило, че „ТЕЦ Марица 3“ АД подавало до „Енергиен
системен оператор“ ЕАД информация за смущения в работата и повреди в следните случаи:
1./ на 11.01.2017 г. м 22.52 се е получил пробив в Економайзера, която авария е отстранена
на 13.01.2017 г. и в 10.55 часа работата на котела ибла възстановена; 2./ На 15.01.2017 г. в
3.19 часа е възникнал пожар в 5 и 6 пител, която авария е отстранена и в 15.15 котелът пак е
разпален; 3./ Съгласно оперативен дневник на ТДУ.юг на 11.07.2017 г. в 2.27 от „ТЕЦ
Марица 3“ АД уведомили, че поради лошо гориво не може да се поддържа товара и е
възможно спиране на блока.
Експертизата е установила, че в периода на активирането си в периода
4.01.2017 г. – 27.01.2017 г. „ТЕЦ Марица 3“ АД е работил на пълна мощност само в първите
дни на активирането си. През останалите дни достигнатата мощност била под разпоредената
нетна мощност с малки изключения. Като дните и часовете на пълна мощност са посочени в
таблица
Експертизата е посочила обективните обстоятелства, на които се дължало
намаляването на можносттана блок № 3: 1./ отрицателните среднодневни температури за
14
м.01.2017г. от - 0.1 градуса по Целзий до - 9.7 градуса по Целзий.; 2./ огромно количество
валежи от сняг и дъжд за периода 2.4 пъти в повече от обичайното за този район.; 3./
дълбоко и трайно заледяване резултат от големите валежи и ниските температури; 4./ голяма
снежна покривка между 8 см. до 56 см., над 20 см. за 17 дни.; 5./ северен вятър със
значителна скорост 6./ проблеми със ЖП инфраструктурата - замръзване на метални стрелки,
вагони и съоръжения, което затруднява и дори прави през някои дни невъзможна доставката
на въглища.; 7./ доставяното гориво е с нарушени количествени и качествени показатели,
трудно се транспортира и е с повишена влажност и ниска калоричност.; 8./ недостиг на вода
за технологични нужди.
По делото е изслушано допълнително заключение на вещите лица, съгласно
което възстановяването на въглищата на площадката на централата следва да започне още с
активирането й. Завършването на този процес е до десет дни след спиране централата от
активно производство. В конкретния случай количествата въглища са поръчани. Централата
не е оставала без въглища, макар и доставките да са били намалени, и винаги е имала
количество за да осигури работата й поне за няколко дни. Процеса на попълване на запасите
след спиране на централата на 27.01.2017 г. е завършил преди договорения срок от 10 дни,
на 03.02.2017 г. В периода на м.01.2017г. централата е била в състояние на студен резерв от
00.00 ч. на 01.01.2017 г. до 15.54 ч. на 04.01.2017г. и от 9.30 ч. на 29.01.2017 г. до 00.00 часа
на 01.02.2017 г. и през този период не се е поддържало договореното количество въглища
договорен като студен резерв за 62.50 часа , като това води до намаление на разполагаемата
мощност поради намаление на складовите запаси от гориво общо 1 570.732 МВч. В този
случай неустойка за този период по чл.22, ал.6 би възлизала в размер на 11 733.37 лв..
Посочени са множество причини, които биха могли да доведат до намаляване на зададената
мощност: скъсване на верига на лентови транспортьори, проблеми с подаване на качествено
гориво в котелната инсталация вследствие на полепване на въглищата по въглеподавателния
тракт, повишено шлаковане при процеса на горене в пещна камера на котелна инсталация
като следствие от пониженото качество на подаваното гориво, повишени вибрации на
турбоагрегата, понижение на нивото на вакуума в кондензаторната уредба на турбоагрегата,
екологични проблеми - принудително понижение на натоварването поради превишени
норми на серен диоксид.
При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна
следното:
Предявени са два обективно съединени иска за заплащане на неустойка по
договор № DDE-007/18.07.2016 г. - Поради неизпълнение на договора за продажба на студен
резерв, за който факт страните не спорят, ищецът претендира две отделни неустойки,
дължими вследствие неизпълнение от ответника на задължени: неустойка по чл. 22, ал. 4 от
договора поради наличие на неразрешено отклонение от зададена мощност на работещ блок
и неустойка по чл. 22, ал. 6 от договора за неизпълнение на задължението на ответника по
чл. 3, ал. 2 от договора - да поддържа складови запаси от гориво на своята площадка, за да
осигури непрекъсната работа на договорения студен резерв, съгласно тръжното задание и
приложение 4 към договора, което неизпълнение касае периода от 6 януари до края на този
месец през 2017 година.
Съгласно разпоредбата на чл. 92, ал. 1, изр. първо от ЗЗД, неустойката
обезпечава изпълнението на задължението и служи като обезщетение за вредите от
неизпълнението, без да е нужно те да се доказват. Отговорността за плащане на договорна
неустойка възниква при наличието на три предпоставки – кумулативно необходими
елементи на сложния фактически състав: валидно договорно задължение, неизпълнение на
задължението от страна на длъжника, уговорка за плащане на неустойка поради
неизпълнение на договорното задължение. При уважаването на иска следва да липсват и
15
предпоставки, изключващи отговорността на длъжника за неустойка.
Чрез института на неустойката страните в договорната връзка предварително
определят обема и границите на имуществената отговорност на неизправната страна за
неизпълнението на задължения, произтичащи от договора.
В правната теория и практиката се приема, че неустойката има обезпечителна
функция, изразяваща се в индиректния натиск на опасността да плати неустойка върху
длъжника, който го стимулира да изпълни точно. Неустойката има и обезщетителна
функция като осигурява възможността кредиторът да бъде обезщетен за вредите, които
понася вследствие неизпълнението. Неустойката има и наказателна функция, която се
проявява в случаите, в които нейният размер надхвърля размера на обезщетението
необходимо за покриване на понесените от кредитора щети, в който случай обаче
длъжникът не може да иска нейното намаляване.
Неустойката може да бъде уговорена за различни проявни форми на
неизпълнението. Тя може да е компенсаторна както при пълно, така и при частично
неизпълнение. Може да бъде мораторна при забавено изпълнение. Неустойка може да бъде
уговорена и за лошо изпълнение. Смисълът на уговорената от страните неустойката е да
обезпечава точното /съобразно договореното между страните/ изпълнение на задължението
и служи като обезщетение за вредите от неизпълнението, без да е необходимо те да се
установяват.
Неустойката е проявление на принципа на автономия на волята в частното
право, предвиден в чл. 9 ЗЗД, и с нея страните уговарят предварително размера на
обезщетението, което ще заплати неизправната страна, в случай че не изпълни своите
задължения, без да е необходимо доказване на размера на вредите, настъпили от
неизпълнението. Условията и предпоставките за нищожност на клаузата за неустойка
произтичат от нейните функции, както и от принципа за справедливост в гражданските и
търговските правоотношения; преценката за нищожност на неустойката поради накърняване
на добрите нрави следва да се прави за всеки конкретен случай към момента на сключване
на договора, а не към последващ момент, като могат да бъдат използвани различни
критерии съобразно конкретните факти и обстоятелства за всеки отделен случай;
неустойката следва да се приеме за нищожна, ако единствената цел, за която е уговорена,
излиза извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции.
Ответникът е въвел правоизключващо възражение за нищожност на клаузите,
с които са уговорени претендираните от ищеца неустоечни вземания, както и твърдение за
прекомерност на тези вземания, основаващо се на нормата на чл. 92, ал. 2 ЗЗД. С
Тълкувателно решение № 1/2020 гр.София, 27.04.2022 год. Върховният касационен съд
приема, че съдът е длъжен да се произнесе в мотивите на решението по нищожността на
правни сделки или на отделни клаузи от тях, които са от значение за решаване на правния
спор, без да е направено възражение от заинтересованата страна, само ако нищожността
произтича пряко от сделката или от събраните по делото доказателства.
Ответникът обосновава своето възражение за нищожност на неустоечните
клаузи като се позовава на това, че те нарушават добрите нрави и принципа на
справедливостта, който следва да бъде закрилян и който защитава всеки признат от закона
интерес.
Въззивният съд намира, че както неустоечната клауза на чл.22, ал.4, така и
тази по чл.22, ал.6 от договор № DDE-007/18.07.2016 г. са действителни и не са уговорени в
противоречие с добрите нрави. Този извод не е в противоречие и отговаря на изводите,
направени с т. 3 на ТР № 1/2010 на ОСТК на ВКС, с което е формулирана задължителна
съдебна практика по въпроса в кои случаи уговорената неустойка е в противоречие с
добрите нрави. Върховният касационен съд изрично посочва, че не е нищожна клауза за
неустойка в търговските договори, уговорена без краен предел или без фиксиран срок, до
който тя може да се начислява. Нищожна поради накърняване на добрите нрави е клауза за
неустойка, в случаите, в които единствената й цел, за която е уговорена, излиза извън
16
присъщите й функции, включително и санкционната такава. В своята практика Върховният
касационен съд последователно застъпва становището, че неустойката е проявление на
принципа на автономия на волята в частното право, предвиден в чл. 9 ЗЗД, и с нея страните
уговарят предварително размера на обезщетението, което ще заплати неизправната страна, в
случай че не изпълни своите задължения, без да е необходимо доказване на размера на
вредите, настъпили от неизпълнението. Условията и предпоставките за нищожност на
клаузата за неустойка произтичат от нейните функции, както и от принципа за
справедливост в гражданските и търговските правоотношения; преценката за нищожност на
неустойката поради накърняване на добрите нрави следва да се прави за всеки конкретен
случай към момента на сключване на договора, а не към последващ момент, като могат да
бъдат използвани различни критерии съобразно конкретните факти и обстоятелства за всеки
отделен случай; неустойката следва да се приеме за нищожна, ако единствената цел, за която
е уговорена, излиза извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна
функции.
Процесният договор урежда условията за продажба на студен резерв между
оператора „Енергиен системен оператор“ ЕАД и „ТЕЦ Марица 3“ АД, което е предприятие
за производство на ел.енергия. И двете страни по договора са енергийни предприятия по
смисъла на ДР на ЗЕ и извършват своята дейност въз основа на издадени лицензии. Предмет
на продажбеното правоотношение е студен резерв - понятие дефинирано в параграф 1, т. 59
от Правилата за управление на електроенергийната система студеният резерв представлява
резервът, който операторът и настоящ ищец изкупува под формата на разполагаемост на
енергийните блокове на централата до включването им в паралел, които не е планирано да
работят за определен период от време и които операторът използва в случаи на дефицит.
Съгласно т. 48 от ДР на ЗЕ разполагаемостта е способност на производителя да осигурява
мощност на разположение през определен период от време, за да доставя електрическа
енергия. Измерва се във "ват по час" и производните единици. Смисълът на студения резерв
е в случай на нужда, породена от недостиг на енергия, произвеждана от големите централи,
водещ до дефицит, да се активира студеният резерв, който да допълни енергийното
производство и да се преодолее възникналия дефицит, по който начин се гарантира
енергийната система на страната, както и националната сигурност. Електрическата енергия
от студения резерв се използва когато има заплаха за енергийната система.
Задълженията на „ТЕЦ Марица 3“ АД по договора са обезпечени единствено с
предвидените от страните неустойки в разпоредбата на чл.22 от договора, като начинът на
тяхното изчисление няма за своя база глобалната сума по договора.
В преамбюла на договор № DDE-007/18.07.2016 г. е вписано и страните по
него са се съгласили, че същият се сключва с цел постигане на сигурно, безопасно и
ефективно функциониране на електроенергийната система на Република България и същият
е сключен въз основа на заповед на министъра на енергетиката. Съдът приема, че всички
клаузи на договора са подчинени именно на тази призната от страните цел на договора. С
оглед това, съдът намира, че клаузите за неустойка, уговорени в полза на оператора не
излизат извън обичайната обезпечителна, обезщетителна и санкционна функция на
неустойката. С процесните неустойки, при поставена от страните целта на договора - да
гарантира енергийната система на страната, което имплицитно включва в себе си
националната сигурност е обезпечено изпълнението на задълженията на „ТЕЦ Марица 3“
АД по договора, което изпълнение на задълженията от своя страна обезпечава и гарантира
надежност на снабдяването с електрическа енергия за периода 01.07.2016 г. - 30.06.2017 г.
касаеща територията на Републиката. Процесните неустоечни клаузи целят точното
изпълнение на задълженията на ответника по договора, поради което по косвен начин
осигуряват защита и гаранция на обществения и държавен интерес.
Неустойката по чл. 22, ал. 4 от договора има за база цената за разполагаемост
за студен резерв, която е посочено в Приложение № 1 и е в размер 9,94 лв/MWh /единичната
цена съобразно договора, която е дължима за MWh/. Базата не е стойността на договора,
вземайки предвид неразрешено отклонение от зададената нетна мощност за активиран
17
резерв за м. януари 2017 г. Начинът на определяне на неустойката е в зависимост от
допуснатото отклонение от зададената нетна мощност, а размерът на определените проценти
е обусловен от важността, която има поетото с договора задължение от доставчика и
настоящ ответник. Тази важност е предопределена от публичния интерес, който е призвана
да обезпечи и чрез изпълнение на задължението за продажба на студен резерв, да гарантира
енергийната система, както и националната сигурност на държавата.
Съгласно разрешението, дадено в мотивите на т. 3 от мотивите на
Тълкувателно решение № 1 от 15.06.2010 г. по тълкувателно дело № 1/2009 г. на ОСТК на
ВКС, преценката за нищожност на неустойката поради накърняване на добрите нрави се
прави към момента на сключване на договора и при съобразяване на примерно изброените
критерии. С процесните неустойки се обезпечават вредите вследствие на виновно
неизпълнение на задължението на доставчика, да достави и продаде произведена ел.
енергия. Същите са уговорени към момента, когато страните са уговорили студения резерв,
но същият не е бил активиран. По тази причина към момента на сключване на договора не
може да се извърши преценка за съотношението между размера на уговорената неустойка и
очакваните от неизпълнението вреди. Не е възможно да бъде извършена преценка за
твърдяната прекомерност на неустойката към момента на неизпълнение на договора, чрез
съпоставяне с вече настъпилите от неизпълнението вреди. Тези вреди не могат да бъдат
съобразени, тъй като не може да се установи как непроизведеното количество ел. енергия е
повлияло на задължението на ищеца за поддържане енергийния баланс на страната, както и
дали са закупени и при какви цени други такива количества, които да компенсират
непроизведените от ответника.
Ето защо определените на база количествено измерение на неизпълнението с
договора 500% върху цената за неустойката по чл.22, ал.4 и 75% върху тази цена за
неустойката по ал. 6 на чл. 22, при отчитане на отклонението в проценти на дължимите
според договора горивни запаси съдът не намира прекомерни. С тези неустойки не се
нарушават принципа на справедливостта, добрите нрави, нито престъпват забраната за
неоснователно обогатяване, тъй като последиците от евентуалното неизпълнение на
договора биха били значителни и касаещи цялото общество. В този смисъл уговорения
начин на изчисление на неустойките е обоснован с оглед целта на договора. Дори при извод
за подчертан санкционен характер на клаузите, следва да се има предвид, че независимо, че
вредите от неизпълнението не са ясно предвидими, към момента на поемане на
задължението и нямат непосредствен израз като промяна в имущественото състояние на
оператора/ищец, е достатъчно да се изходи от това, че наличието на неточно изпълнение в
някоя от предвидените в двете неустоечни клаузи форми поставя под заплаха или дори
засяга публичния интерес, за който и двете страни по договора са си давали сметка към
момента на сключването му и гарантирането на който е целта, която страните искат да
постигнат с процесния договор, което е основание да се заплати неустойка в определения в
договора размер.
Неоснователно съдът намира възражението на ответника, че допуснатото от
него неизпълнение е частично, а не пълно. Частичното неизпълнение означава неточно
изпълнение на задълженията по договора. За него страните са предвидили отнапред
обезщетение с договора и самият факт на дори частично неизпълнение е достатъчно
основание за ангажиране на имуществената отговорност на ответника.
Процесните неустойки не са уговорени произволно, а са съобразени с
отклоненията от точното изпълнение на задълженията на ответника /отклоненията от
зададената мощност за неустойката по чл.22, ал.4 и процентното намаление на наличните
спрямо договорените горива за студен резерв/, както и с времето на неизпълнение.
Договореното чрез тях предварителното определяне на вредите е насочено към обезщетение,
което страните са приели за нормално при дадените форми на неизпълнение. Тук следва да
се акцентира на предмета на договора – продажба на студен резерв и смисълът на студения
резерв - в случай на нужда, породена от недостиг на енергия, произвеждана от големите
централи, водещ до дефицит, да се активира студеният резерв, който да допълни
18
енергийното производство и да се преодолее възникналия дефицит, по който начин се
гарантира енергийната система на страната, както и националната сигурност.
Електрическата енергия от студения резерв се използва когато има заплаха за енергийната
система. Следва да се има предвид, че в случай, че договорите за студен резерв не могат да
бъдат изпълнени при активирането на студения резерв, в условията на недостиг на
ел.енергия, операторът, за да осигури снабдяване с ел.енергия, ще трябва да купува
ел.енергия от другаде и по цени, за които се предполага, че в условия на недостиг на
ел.енергия ще бъдат значително повишени, като договорите, които ще бъде принуден да
сключва ще бъдат именно по тези цени. По тази причина съдът не счита, че уговорената
неустойка е в противоречие с функциите на неустойката. Настоящият съдебен състав
намира, че двете процесни неустойки не накърняват добрите нрави и не са нищожни. Чрез
тези неустойки се стимулира доставчика да изпълни своите договорни задължения, които е
поел с цел постигане на сигурно, безопасно и ефективно функциониране на
електроенергийната система на Република България, и същите са предвидени да
компенсират евентуалните вреди на оператора вследствие наизпълнението на договора. Не
може да се приеме тезата, че чрез тези неустоечни клаузи се създават условия за
неоснователно обогатяване на едната страна, поради което не може да се приеме и тезата, че
така уговорени неустойките излизат извън присъщите им функции.
Неоснователно е възражението, че двете процесни неустойки защитават един и
същ икономически интерес като тяхното кумулиране нарушава добрите нрави и води до
неоснователно обогатяване. Двете претендирани от ищеца неустойки имат компенсаторен
характер – целят възстановяване на евентуалните вреди, причинени от неточното
изпълнение на различни договорни задължения. Неустойката по чл. 22, ал. 4 от договора
предвижда отнапред обезщетение при неизпълнение на задължението на ответника да
предостави в уговорения обем договорената зададена мощност като размерът на
обезщетението се определя от абсолютните стойности на неразрешените отклонения, а
неустойката по чл. 22, ал. 6 от договора предвижда отнапред обезщетението за нарушение от
страна на ответника на задължението да осигурява на площадката уговореното минимално
количество от гориво. Задълженията, чието изпълнение е обезпечено са отделни и различни.
Същите имат функционална връзка доколкото обезпечават изобщо изпълнението по
договора и осъществяването на неговата цел. Същите обаче обезпечават изпълнението на
отделни и различни задължения на ответника като в закона не съществува забрана
изправната страна по един договор да претендира обезщетение за вредите от
неизпълнението на всяко задължение на неизправната страна, което й е причинило вреди, а
не само да претендира вреди от общото неизпълнение на договора. Различните форми на
неизпълнение, от които могат да бъдат причинени вреди, могат да бъдат санкционирани
поотделно. Задължението на доставчика да осигурява минималното количество гориво,
съгласно нормата на чл. 3, ал. 2 от договора е предпоставка за изпълнение на другото му и
основно задължение да осигурява уговорената действителна нетна разполагаемост на
договорената активна мощност за студен резерв. Между двете задължения има
функционална обвързаност, но те не осигуряват един и същ интерес. В случая
предвиждането отнапред на обезщетение за повече от една проявни форми на неизпълнение
на процесния договор е оправдано и с оглед това, че договорът цели поддържане на
енергийната стабилност. Това уговаряне подчертава и санкционният характер на
неустойките, който освен че е присъща функция на неустойката, в случая намира обяснение
във високата обществена значимост на сключения между страните договор. Следва да се
подчертае, че наличието на две отделни неустойки е оправдано и с оглед хипотезата, в която
ответникът изпълнява точно задължението си по чл. 3, ал. 2 от договора, но не изпълнява
задължението си да предостави на оператора уговорената разполагаемост от студен резерв,
поради различни причини, както и обратната хипотеза. В тези случаи договорът предоставя
възможност да бъде ангажирана отговорността на ответника само за съответната форма на
неизпълнение.
19
Ето защо възражението на ответника, че кумулиране на двете неустойки
нарушава забраната за неоснователно обогатяване не се възприема от състава на съда и
последният приема за неоснователно възражението за нищожност на тази клауза от
договора, която предвижда подобна възможност.
Възражението на ответника за намаляване на неустойките, на основание чл.
92, ал. 2 ЗЗД е неоснователно. Сключената между страните сделка, съгласно чл. 286, ал. 1 ТЗ
е търговска - сключена от търговци, свързана с упражняваното от тях занятие. Но дори и при
съмнение се смята, че извършената от търговеца сделка е свързана с неговото занятие /арг.
чл. 286, ал. 3 ТЗ/. С разпоредбата на чл.309 от ТЗ е въведена забрана да се намалява поради
прекомерност неустойката, дължима по търговска сделка, сключена между търговци.
При извода на съда за действителност на уговорените неустоечни клаузи,
съдът следва да отговори на въпроса дали е налице неизпълнение на задълженията на
ответника и дали са налице правоизключващи факти относно вземанията за неустойка.
По отношение на неустойката предвидена в чл.22, ал.6 от договора,
претендирана в размер на 23 356.20 лв. съдът намира иска основателен. Това е неустойка
свързана с изпълнението на чл.3, ал.2 от договора изискващ ответникът да поддържа
договорения Минимум от складови запаси на горива на площадката на производителя,
докато е в условията на студен резерв. Съгласно приложение № 4 към договора и
заключението на експертизата договорното количеството е от 3 121 т. на ден или общо
31210 тона за 10 дни минимално изискуемо количество. Това количество осигурява работа
на централата за 10 дни съгласно Приложение № 4 към договора, като се изгарят по 3 120
тона въглища на ден, за да се достигне договорената нетна активна мощност от 85 MW. От
таблица № 1, стр.12 от основното заключение е видно, че след активиране на централата
количеството въглища започнало да намалява. Към 03.01.2017 г., последния ден преди
активация на студения резерв на „ТЕЦ Марица 3“ АД наличното количество въглища на
площадката е повече от договореното или 33 047 тона. В заключението на експертизата е
представено в таблица намалението на действителното количество въглища на склад спрямо
резерва въглища за студен резерв, в това число и възстановените количества за м.януари.
Най - ниското количество след активирането и започване на производството на
електричество от 04.01.2017 г. е достигнато на 22.01.2017 г. , като тогава наличното
количество въглища на площадката е било 12 553 тона, което количество е могло да осигури
работа на централата за следващите 4 дни, съобразно договореното. В таблица 3 от
основното заключение е представено за целия период по отделни дни намалението в
проценти на действителното количество въглища на склад спрямо резерва въглища за студен
резерв, вкл. възстановените количества за м.януари 2017 г. Разпоредбата на чл.3, ал.2 от
договора задължавала ответника да предоставя на ищеца всеки ден информация за
наличното количество складови запаси на горива. Разпоредбата на чл.3, ал.5 задължава
ответника възстановяването на изразходвания запас гориво да започне непосредствено след
активиране на блока от Студен резерв и да приключи в срок не-по-дълъг от определения
брой денонощия с поддържано необходимо количество гориво по приложение 4 – в случая
10 дни. Съгласно чл.22, ал.6 ответникът заплаща на ищеца неустойки за всеки отделен
случай на неизпълнение на задълженията по чл.3, ал.2 в размер, определен от сумата на
времето за неизпълнение, по процентното намаление на наличните спрямо договорените
горива за студен резерв, отнесено към договорената по чл.2 мощност за Студен резерв, по
75% от цената за разполагаемост за Студен резерв. Разпоредбата на чл.22, ал.6 от договора
предвижда задължение на ответника да заплати неустойката за всеки отделен случай. В
договора е постигнато съгласие, че договорения минимум от складови запаси на горива на
площадката на производителя, докато е в условията на студен резерв е от 31210 тона за 10
дни минимално изискуемо количество. Експертизата е изчислила за всеки отделен ден в
20
периода 04.01.2017 г. до 27.01.2017 г. отклонението от изискваните от договора минимални
количества гориво резерв. В таблица 4 е представена намалената разполагаемост от запас от
гориво в проценти за м.януари 2017 г. като общата стойност за този месец е 20 270.581
MWh. На базата на това е изчислена намалената разполагаемост от запас от гориво в
проценти – 24.67 %. При съобразяване на начина на изчисление на неустойката, предвиден с
договор № DDE-007/18.07.2016 г. експертизата е изчислила дължимият размер на
неустойката на 23 556.20 лева.
Относно неустойката по чл.22, ал.4 от договора:
Съгласно чл.22, ал.4 доставчикът заплаща на оператора неустойки за всеки
отделен случай за случаите на неразрешено отклонение от зададената мощност на работещ
блок в размер, определен от сумата от модулите /абсолютните стойности/ на неразрешените
отклонения от зададената мощност по 500% от цената за разполагаемост за Студен резерв по
договора.. С разпоредбата е предвидено отнапред обезщетението, дължимо от ответника в
случаите, в които при активиране на централата не се достига договорена мощност при
работещ блок. От заключението на вещите лице по въпрос А.6 се установява, че централата
не е достигнала почти през целия период предвидената в договора мощност от 85 KW като
общия размер на отклонението от зададената мощност за м.януари 2017 г. е 18 845.654 MW.
Вещите лица са изчислили размера на неустойката по правилото, зададено с чл.22, ал.4 от
договора на 938 513.57 лв.
Ответникът е направил възражение, че неточното изпълнение на задълженията
му по договора се дължи на непреодолима сила. Този термин е регламентиран с
разпоредбата на чл. 306 ТЗ, с която се урежда основание за освобождаване на отговорност,
поради невиновна невъзможност за изпълнението. Разпоредбата се явява специална по
отношение на нормата на чл. 81 ЗЗД.
Непреодолимата сила е легално дефинирана в разпоредбата на чл. 306, ал. 2 от
ТЗ. Съобразно с граматическата формулировка на нормата непредвидимостта и
непредотвратимостта следна да са налице кумулативно: непредвидимост на събитието,
извънреден характер и причинна връзка между тях и невъзможността за изпълнението или
непредотвратимост на събитието, извънреден характер и причинна връзка.
Непредвидимостта на събитието, което осуетява изпълнението, е свързана с извънредния му
характер и се изразява в невъзможността при сключване на търговската сделка страните да
са допускали настъпването му. Непредотвратимостта на събитието е свързана с извънредния
му характер и от невъзможност неговите последиците да бъдат преодолени при полагане на
дължимата грижа за изпълнение на задължението. Непредотвратимостта на събитието се
оценява не само към момента на настъпването му, но и към следващите от събитието
действия на длъжника, чрез които биха могли да се преодолеят последиците му. В този
смисъл грижата на добрия търговец по чл. 302 ТЗ е от значение за отговорността на
длъжника и при настъпване на събитие, което би могло да се квалифицира като
непреодолима сила. Обективна невъзможност би била налице тогава, когато изпълнението е
невъзможно както за длъжника, така и за трети за правоотношението лица.
Непреодолимата сила се дефинира още като случайно по характер събитие,
което не е могло да бъде предвидено от страните и за тях е било обективно невъзможно да
съобразят отражението му върху договорените клаузи към момента на подписване на
договора. Събитие, възникнало внезапно след сключване на договора и извънредно по
характер, което обективно да не е било възможно да се предвиди и съобрази от страните, за
да се преодолеят успешно негативните му последици върху изпълнението на задълженията
на длъжника. Събитие, представляващо непреодолима пречка.
Въз основа на свободата на договаряне, предоставена от разпоредбата на чл. 9
21
от ЗЗД страните могат да изключат в сключения между тях договор квалификацията на
определено събитие като непреодолима сила.
Уведомяването на кредитора от длъжника за непреодолимата сила и нейните
последици не е неин елемент. Този извод следва от разпоредбата на чл. 306, ал. 3 ТЗ,
предоставяща право на кредитора в случаите, в които уведомлението не е било изпратено в
подходящ срок, а значително по-късно от момента, в който е станало ясно, че изпълнението
на задължението е невъзможно, да претендира обезщетение за претърпените от
несвоевременното уведомление вреди. Уведомлението по чл. 306, ал. 3 ТЗ трябва да бъде
писмено.
За да е налице непреодолима сила следва да е налице сключен преди
възникването и договор, а самата непреодолима сила представлява обстоятелство, което е
непредвидимо или непредотвратимо, от извънреден характер, настъпило след сключване на
договора, преди длъжникът да е изпаднал в забава. Следователно, за да се приеме, че е
налице хипотеза по чл. 306 ТЗ следва да се установи кумулативност на следните признаци:
1) събитие, което възниква след сключване на договора; 2) това е събитие, което е
непредвидимо от страните, които сключват договора, следователно настъпването на това
събитие не е закономерно; 3) събитието е непредотвратимо не само от конкретния длъжник,
но и от всеки друг длъжник, който би могъл да бъде в тази позиция; 4) касае до събитие от
извънреден характер, като това събитие следва да направи невъзможно цялото изпълнение
по договора.
С разпоредбата на чл.33, ал.2, т.3 от договор № DDE-007/18.07.2016 г.
страните по взаимно съгласие са изключили закъсняло пристигане на гориво или
оборудване и машини за централата или преносни съоръжения от събитията, които могат да
представляват форс мажор. По тази причина съдът намира, че късното пристигане на
запасите от гориво за студен резерв не представлява форсмажорно събитие, независимо от
причината за него поради което неустойката по чл.22, ал.6 от договора е дължима.
Възражението на ответника е, че неговото неизпълнение е следствие от
непреодолими затруднения, породени от изключително неблагоприятни атмосферни
условия – много ниски температури, обилни снеговалежи и силен вятър. В процесния
случай въззивният съд изхожда от обстоятелството, че по отношение на ответника
процесната сделка е търговска и на основание чл.302 от ТЗ същият следва да действа с
грижата на добрия търговец, която грижа, по аргумент от чл. 63, ал. 2 ЗЗД, е с по-засилен
интензитет от грижата, дължима от добрия стопанин. От него като професионалист се
изисква да притежава такива експертни познания в областта, в която извършва търговската
си дейност, които да му позволяват във всеки практически случай да преценява и да прилага
това поведение, с което би осъществил своите професионални задачи и би изпълнил поетите
от него задължения с качеството, което изисква работата.
Процесният договор касае есенно-зимния период на 2016 – 2017 г. като по
мнение на съда е сключен, за да гарантира и евенуално да осигури допълнително количество
ел.енергия в месеците, в които нейната консумация е завишена. В този случай обосновано се
очаква, че като се е задължил да предостави договорените количества нетна разполагаемост
за Студен резерв за студения период на годината, ответникът е можел отнапред да съобрази,
че голяма част от периода е със зимни дни. Без значение е обстоятелство, че Димитровград
се намира в област с преходно-континентален климат, отличаващ се с мека зима в сравнение
с областите от страната с умерено-континентален климат. Действително вещото лице е
посочило сравнително температурите в района за близките на 2017 година години - м.януари
в района на Димитровград: 2014 – 2.0; 2015 – 0.4;2016 – минус 1.3; 2017 – минус 5.9; 2018 –
1.3; 2019 – минус 0.9; 2020 – 0.2. Съдът намира обаче, че разлика в температурите от
порядъка на 5-6 градуса не е толкова драстична и би могло да бъде предвидена от
професионалист.
Сключвайки договора ответният търговец следва да е знаел че го сключва за да
22
обезпечи енергийната сигурност и стабилност в зимните месеци, които по дефиниция са
студени и точно затова изискват допълнително осигуряване на енергийни ресурси. Именно
грижата на добрия търговец е предпоставяла съобразяване на тези обстоятелства и
предприемане на съответни на възможните нормални зимни усложнения действия от негова
страна – включително възможността среднодневните температури да са под минус 5 градуса
по Целзий. От представените метеорологични справки се установява, че температурите по
времето на активиране на студения резерв са слизали дори под минус 10 градуса.
Зимата е сезонът, който се отличава по дефиниция с ниски температури и
снеговалежи, поради което съдът намира тези обстоятелства за предвидими към датата на
сключването на договора. Освен това техните последици в дейността на ответника не са
непредотвратими, при условие, че същият бе действал с грижата на добрия търговец. Тази
грижа предпоставя, че ответникът е наясно със спецификата на атмосферните условия през
този сезон и ги съобразява в своята дейност. Периодът 01.10.2016 г. - 31.03.2017 г. обхваща
най-студените месеци от годината, за които са присъщи ниските температури,
снеговалежите, заледяванията. Дори грижата, която добрият стопанин дължи предполага
съобразяване с тези общоизвестни факти, а какво остава за дължимата от търговеца-
професионалист грижа. От последния се очаква да предвиди тези условия и да вземе мерки
за предотвратяване на последиците от тях. По делото са представени метеорологични
справки, от които се установява, че метеорологичната обстановка към процесния период не
се е отличавала с прекомерно ниски температури. Дори да се приеме, че метеорологичната
обстановка в района на гр. Димитровград в периода 06.01 – 25.01.2017 г., е била усложнена
поради навалялия сняг и ниските температури, следва да се има предвид, че представените
със справките стойности на минималните температури за периода, обаче не се отличават
значително от нормалните за периода. Съдът приема, че времето е било по-студено от
обичайното, но без да има температури с изключителен /извънреден, неочакван характер/. В
представените метеорологични оценки, издадени от НИМХ - БАН, филиал Пловдив липсват
отбелязани среднодневните стойности на температурите за процесния период, които биха
били от по-голямо значение за оценката на ситуацията. Ниските температури, с които
обикновено се отличават ранно сутрешните часове не предпоставят задължително, че тази
температура ще се поддържа и през деня.
Относно количествата на падналите валежи по делото също не се установява
да се отличават с голям интензитет и количество от нормалното за периода. В посочените
справки е удостоверено, че са били налице условия за замръзване на участъци от река
Марица поради ниските температури части от река Марица, но поделото липсват
доказателства кои точно участъци от реката са били заледени и дали е имало заледяване в
участъка край процесната ТЕЦ. От ангажираните доказателства не се установява снижаване
на нивото на реката.
Замръзването на въглищата, служещи като гориво и замръзнали железопътни
стрелки съдът също приема за предвидимо обстоятелство, което е можело и е следвало да
бъде съобразено. Общоизвестен е фактът, че железопътния транспорт не преустановява
своята дейност в България при температури от порядъка на констатираните за процесния
период в районе на гр.Димитровград. Дължимата от ищеца грижа е налагала същият да
съобрази възможните атмосферните особености за периода и да вземе съответните мерки и
предприеме съответните действия. Въглищата са се съхранявали на открито, но зимния
сезон, особено месеците януари и февруари, предполага възможност за заледяване на
същите, което е следвало да се съобрази още към вземането на решение дали да се сключи
договора.
По отношение на представеният по делото сертификат за форсмажор, издаден
от Българска търговско - промишлена палата, съдът намира, че същият не удостоверява
събитията, преценени като форсмажорни обстоятелства, а съдържа единствено извод на
издалата го институция въз основа на представените от ищеца документи, на които се
позовава и съда в настоящото решение. Издаденият сертификат не е възприет с процесния
договор като задължителен между страните, а от друга страна законът не възлага на БТПП
23
правомощия за издаването на такива сертификати, поради което и съдът не е обвързан от
изводите в тях.
Въззивният съд не счита, че посочените в отговора на исковата молба и във
въззивната жалба на ответника обстоятелства има белезите на непреодолима сила според
легалната дефиниция на понятието, дадена в текста на чл. 306, ал. 2 ТЗ. Същото не би могло
да бъде преценено като непредвидено и не е с извънреден характер. Въззивният съд счита,
че при добра организация на работата ответникът би могъл да се подсигури така, че да
изпълни договора.
По изложените съображения съдът преценява неоснователно и възражението
на ответника за освобождаване от отговорност поради невъзможност за изпълнение поради
причина, която не може да му се вмени във вина, на основание чл. 81, ал. 1 от ЗЗД. Не може
да се приеме, че се касае за твърдяната хипотеза на случайно събитие, изключващо вината
съгласно чл. 81, ал. 1 ЗЗД. Същото съставлява непреодолимо, непредотвратимо,
непредвидимо обстоятелство – което длъжникът нито е предизвикал, нито е могъл, а и не е
бил длъжен да предвиди. Необходимо е не само да е настъпило събитие и неговото
настъпване да не може да се вмени във вина на длъжника, но и то да създава, да причинява
невъзможността за изпълнение - да е толкова непредотвратимо, че изцяло го осуетява -
макар длъжникът да е положил грижата, която е трябвало да положи, за да осъществи
дължимия резултат. В разглеждания казус е налице неизпълнение на възложената работа,
което при изложените по-горе съображения не съставлява случайно събитие, което
изключва вината.
Предвид изложеното решаващият състав намира, че са налице основанията за
ангажиране виновната отговорност на ответника за неточното изпълнение на задълженията
по договора.
Предвид тези изводи се явява основателна жалбата на ищеца като обжалваното
решение следва да бъде отменено в частта му, с която съдът е отхвърлил иска, предявен от
„Енергиен системен оператор“ ЕАД срещу „ТЕЦ Марица 3“ АД за заплащане на сумата от
23 356.20 лева на основание чл.22,ал.6 от договор № DDE-007/18.07.2016 г. вр. чл.92 от
ЗЗД, както и за законната лихва върху главницата от предявяване на иска, като
неоснователни и вместо него въззивният съд да уважи иска.
В останалата част първоинстанционното решение следва да бъде потвърдено.
По отношение на разноските по делото:
При този изход на делото отговорността за направените разноски е на
жалбоподателя-ответник, който следва да заплати и тези, разноски, направени от
жалбоподателя-ищец: 1072.12 лева допълнителни разноски в първоинстанционното
производство и 771.12 лева /държавна такса и юрисконсултско възнаграждение/ във
въззивната инстанция.
Воден от изложеното съставът на Софийски апелативен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 260466/12.07.2022 г. по т.д. № 2600/2019 г. В ЧАСТТА
МУ, с която СГС, ТО, VI-11 състав е отхвърлил иска, предявен от „Енергиен системен
оператор“ ЕАД срещу „ТЕЦ Марица 3“ АД за заплащане на сумата от 23 356.20 лева на
основание чл.22,ал.6 от договор № DDE-007/18.07.2016 г. вр. чл.92 от ЗЗД, както и за
24
законната лихва върху главницата от предявяване на иска, като неоснователни и вместо него
ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА „ТЕЦ Марица 3“ АД ЕИК ********* , с адрес на управление :
гр.Димитровград, Промишлена зона да заплати на „Енергиен системен оператор“ ЕАД ЕИК
********* , с адрес на управление : гр.София, бул.Цар Борис III № 201 сумата от 23 356.20
лева на основание чл.22,ал.6 от договора DDE - 007 от дата 18.07.2016г. вр. чл.92 от ЗЗД,
ведно със законната лихва върху главницата от предявяване на иска.
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 260466/12.07.2022 г. по т.д. № 2600/2019 г.,
СГС, ТО, VI-11 състав в останалата му част.
ОСЪЖДА „ТЕЦ Марица 3“ АД ЕИК ********* , с адрес на управление :
гр.Димитровград, Промишлена зона да заплати на „Енергиен системен оператор“ ЕАД ЕИК
********* , с адрес на управление : гр.София, бул.Цар Борис III № 201 на основание чл.78,
ал.1 от ГПК сумата 1072.12 лева разноски в първоинстанционното производство.
ОСЪЖДА „ТЕЦ Марица 3“ АД ЕИК ********* , с адрес на управление :
гр.Димитровград, Промишлена зона да заплати на „Енергиен системен оператор“ ЕАД ЕИК
********* , с адрес на управление : гр.София, бул.Цар Борис III № 201 на основание чл.78,
ал.1 от ГПК сумата 771.12 лева разноски във въззивното производство.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред Върховен касационен
съд в 1-месечен срок от съобщаването му на страните при условията на чл.280 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
25