М О Т И В И към Присъда №11/14.01.2019 г.,
постановена по НОХД №54/2018 г.
по описа на Пловдивски районен съд, ХХІV н. с.
РП Пловдив е внесла обвинителен акт
срещу обвиняемият М.Г.К. – роден на ***
г. в гр. Пловдив, българин, български
гражданин, със средно образование, неженен, безработен, неосъждан, ЕГН ********** за
това, че на 03.06.2017 г. в гр. Пловдив е причинил другиму - на Р.А.К. ***
– средна телесна повреда, изразяваща се в двустранно счупване на долната челюст
в областта на левия долночелюстен ъгъл и към четвърти долен десен зъб /пълно и
открито счупване тялото на долната челюст в областта на 4-ти долен десен зъб и
към левия долночелюстен ъгъл/, довело до трайно затрудняване на дъвченето и
говоренето за срок по-голям от един месец – престъпление по чл. 129 ал. 2 вр.
ал. 1 от НК.
Прокурорът пледира да бъде признат подсъдимият за
виновен за извършване на престъплението за което е предаден на съд, като по
сочи че са налице всички доказателства за доказване на деянието от обективна и
субективна страна. Пледира за налагане на наказание около една година лишаване
от свобода, изтърпяването на което да бъде отложено по реда на чл.66 от НК.
Повереникът на частния обвинител прави анализ на
доказателствата по делото, пледира за признаване на подсъдимия за виновен, иска
налагане на справедливо наказание, като изтъква аргументи за оборване на
защитната позиция.
Защитникът на подсъдимия пледира за признаването му за невиновен,
прави анализ на доказателствата и изтъква аргументи в тази насока, сочи че
обвинението не е доказано по несъмнен и категоричен начин, като се излагат
аргументи за това, че по време на деянието описано в обвинителния акт
подсъдимият не е бил в гр.Пловдив.
Подсъдимият М.К.
сочи, че не е направил абсолютно нищо, сочи че не е удрял пострадалия Р.К. и
моли да бъде оправдан.
Съдът приема за установена следната фактическа
обстановка в хода на делото:
Подсъдимият М.Г.К. е роден на *** г. в гр. ***,
б., български гражданин, със средно образование, неженен, безработен,
неосъждан, ЕГН **********.
Свидетелите Р.А.К. и Г.Г.К. били бивши
съпрузи. Същите се развели през 2006 год.,
като след това се събирали и разделяли многократно. Връзката им окончателно
приключила в началото на 2017г., като св.К. останал да живее в апартамента, в
който двамата живеели преди раздялата,
намиращ се на ***. Св.К. се преместила да живее в собственото й жилище,
находящо се в съседния блок – на ***.
Около края на месец март 2017г. между св.Г.К. и подс.М.К. започнала интимна
връзка, за която разбрал св.Р.К.. Отношенията между последния и бившата му
съпруга се влошили. На няколко пъти през пролетта на 2017г. св.К. разговарял по
телефона с подс.К. по повод връзката му със св.К.. Комуникирали и в социалните
мрежи. В тези разговори двамата се нападали словесно и взаимно си отправяли
обиди. За част от разговорите по между им подсъдимият подавал сигнали на
телефон 112, както и жалба във Второ РУ на МВР Пловдив. По последната била
образувана проверка, като в последствие по образуваната прокурорска преписка
№1898/2018 г. бил постановен от прокурор при Районна прокуратура гр.Пловдив
отказ да се образува досъдебно производство.
На 01.06.2017 г. св.Р.К. и св.Т.К. посетили
гр.***, където св.К. искал да се срещне с подсъдимия М.К.. Не успял да се види
с него, но се срещнал с брат му – св.Н.К., с когото говорил и му заявил, че тъй
като М. разбил неговото семейство и той ще разбие семейството на М.. В
проведения между св.К. и св.Н.К. разговор не била проявена агресия от когото и
да било.
На 03.06.2017г. около 19.00ч. св.Р.К.
разхождал кучето си в градинката, разположена между блока, в който живеел и
този на св.К. /намиращи се на посочените по-горе адреси в гр.Пловдив/. Видял как
подс.К. и св.К. потеглят с лек автомобил „ Фолксваген“, модел „ Пасат“. Били на
около 30-40м. от него. Св.К. продължил да се движи след потеглящия автомобил. ПодсъдимиятК.
и св.К. също забелязали св.К., като подсъдимият спрял колата. Св.К. стигнал до автомобила, като се намирал
отдясно на същия. Подс.К. излязъл от
превозното средство, заобиколил го отзад, приближил до св.К. и без да бъде
провокиран по никакъв начин от последния, с юмруци му нанесъл три удара в областта на челюстта – в лявата и
дясната половина на лицето. От силата на ударите св.К. паднал на земята. Св.К.
излязла от автомобила за да види какво става, но подс.К. й казал да се качва
обратно в същия, което и направила. Секунди по-късно подс.К. също се качил в
автомобила и двамата потеглили. Св.К. станал и тръгнал към дома си. Изпитвал
ужасна болка в челюстта, която
„висяла“. От устата му не спирала да
тече кръв. Майката на св.К. – св.Т.К. го откарала в УМБАЛ „ Св.Георги“ в
гр.Пловдив, където след извършен му преглед бил приет по спешност за оперативно
лечение с диагноза: Фрактура комплета аперта корпорис мандибуле регио 44 ет
ангули мандибуле синистри. На 05.06.2017г. на св.К. била извършена оперативна
интервенция под обща анестезия. Св.К. бил изписан на 08.06.2017г. На
12.06.2017г. той посетил отделението по съдебна медицина на УМБАЛ „ Св.Георги“
в гр.Пловдив, където бил прегледан и му било издадено съдебномедицинско
удостоверение № 559/2017г. за причинените му увреждания, съгласно което
вследствие на нанесените му от обв.К. на 03.06.2017г. удари в челюстта, на св.К.
било причинено кръвонасядане по кожата в областта на брадата отдясно,
двустранно счупване на долната челюст в областта на левия долночелюстен ъгъл и
към 4-ти долен десен зъб, като описаните травматични увреждания били причинени
по механизма на удар с или върху твърд
тъп предмет и добре отговаряли по начин и време да са получени така както е посочил
освидетелстваният.
В хода делото била изготвена Съдебно – медицинска
експертиза, която да установи какви травматични увреждания са били причинени на
свид. Р.К. при инцидента. Видно от заключението на вещото лице на свидетеля е
било причинено кръвонасядане по кожата в областта на брадата отдясно, довело до
болка и страдание и двустранно счупване на долната челюст в областта на левия
долночелюстен ъгъл и към четвърти долен десен зъб/ пълно и открито
счупване на тялото на долната челюст в
областта на 4-ти долен десен зъб и към левия долночелюстен ъгъл/, като това
счупване на челюстта неминуемо е довело до трайно затрудняване на дъвченето и
говоренето за срок по-голям от един месец. Най общия механизъм за получаване на
установените травматични увреждания е по механизма на удар с или върху твърд
тъп предмет и добре отговаряло да са получени именно при нанасяне на юмручни
удари по лицето. Според вещото лице, изготвило СМЕ, се касаело за прясно/ а не
старо/ счупване на долната челюст, което било получено на 03.06.2017г. и нямало
никаква причинно-следствена връзка с претърпяно от св.К. ПТП на 23.08.2011г.
В хода на делото са били изискани записи на подавани
сигнали на телефон 112, като е установено, че на 30.04.2017 г. и 07.05.2017 г.
сигнали за тормоз от страна на пострадалия са подавани от подсъдимия М.К., а на
06.05.2017 г. сигнал за тормоз от страна на Р.К. е подала св.Г.К..
Гореописаната фактическа обстановка се установява от
приобщените по делото гласни и писмени доказателства – свидетелските показания
на свидетелите Р.К., Г.К. и Т.К., частично от показанията на св.Н.К., както и
от писмените доказателства по делото - заключенията на изготвената и приета от
съда съдебно-медицинска експертиза, съдебномедицинско удостоверение, епикриза
от 08.06.2017 г., епикриза от 31.08.2011 г., образна диагностика от 03.02.2012
г., документи налични в история на заболяването /ИЗ/ №46987, справка съдимост, характеристична справка,
както и от приобщеното към материалите по делото веществено доказателство – 1
брой диск съдържащ записи на подавани сигнали на телефон 112, разпечатани от
диска електронни карти, писма от 02 РУ на МВР Пловдив, писмо от Районна
прокуратура гр.Пловдив, постановление за отказ да се образува досъдебно
производство на Районна прокуратура гр.Пловдив от 16.04.2018 г.
Съдебният състав кредитира с доверие заключението на
приетата от съда съдебно-медицинска експертиза, като в съдебно заседание вещото
лице подробно описа въз основа на какви материали е стигнал до заключението си,
сочи на възможните механизми на причиняване на конкретните увреждания, както и
защо счита, че няма връзка между инцидента на 03.06.2017 г. и този през 2011
година.
Съдебният състав счита, че е необходимо подробно да
бъдат обсъдени показанията на всички свидетели с оглед на различните тълкувания
на тези показания от страните по делото и формирането на противоречиви
показания на част от свидетелите по отношение на конкретни моменти от
инцидента.
В едната група спадат свидетелските показания на пострадалия
Р.К. и майка му св.Т.К.. Пострадалия описава детайлно действията на подсъдимия
и нанесения спрямо него побой. Свидетелката Т.К. не е пряк очевидец на
инцидента, но е формирала впечатленията си непосредствено след него, като е
видяла в какво състояние е пострадалия и го е придружила до болничното
заведение.
В другата група попадат свидетелските показания на св.Г.К.,
обясненията на подс.М.К., както и показанията на свидетелите Н.К., Х.Р. и Д.Т..
Според показанията на св.Г.К. и обясненията на подсъдимия в основата на
конфликта е би пострадалият К., а подсъдимият не е извършвал твърдените в
обвинителния акт действия. Същевременно свидетелите Н.К., Х.Р. и Д.Т. не са
очевидци на инцидента, а дават показания въз основа на получени от подсъдимия
сведения за същия, както и свидетелстват за отношенията между М.К. и Р.К. преди
процесния инцидент.
На първо място следва да бъдат обсъдени показанията на
пострадалия Р.К.. Между показанията на свидетеля в съдебното следствие и тези в
досъдебното производство не са били констатирани съществени противоречия.
Следва да се има предвид, че във всичките си показания свидетелят описва
подробно извършените спрямо него агресивни действия от страна на подсъдимия,
както и собственото си поведение в конфликта. Показанията му са последователни
по отношение на тези факти и се подкрепят от събраните в хода на делото писмени
медицински документи.
На следващо място следва да се обсъдят показанията на
свидетелката Т.К.. Същата подробно излага възприятията си относно състоянието,
в което се е прибрал сина и от разходката на кучето, както и какви действия е
предприела. Същата препредава и информация получена от сина си Р.К. за това кое
е лицето, което му е нанесло телесните увреждания. Също така излага и данни за
предхождащите инцидента отношения между Р.К. и бившата му съпруга Г.К., както и
подсъдимия М.К.. Следва да се посочи, че нейните показания по отношение на
телесните увреждания причинени на сина и се подкрепят от наличната по делото
медицинска документация. При преценката на показанията на свидетелката следва
да се отчете и поведението и в досъдебното производство по представяне на
медицинска документация във връзка с претърпения от Р.К. инцидент през 2011 г.
С оглед на всички тези обстоятелства съдът счита, че следва да кредитира с
доверие показанията на свидетелката Т.К. независимо, че същата е майка на
пострадалия и има интерес от начина на приключване на делото.
Показанията на свидетелката Г.К. дадени в хода на
съдебното следствие се кредитират частично. Те се кредитират в частта им сочеща
предходни конфликтни отношения между Р.К. и нея, както и между Р.К. и М.К.. По
отношение на показанията и относно самия инцидент на 03.06.2017 г. съдът счита,
че не следва да кредитира същите, а следва да се кредитират показанията и от
досъдебното производство. В показанията си в съдебно следствие същата твърди,
че не е видяла какво се е случило между св.Р.К. и подсъдимия М.К., заявява че
описаните от нея подробности в досъдебното производство не ги е видяла, защото
знае че М. не е виновен. Сочи като причина за даване на тези показания
притеснение и затова говорила несвързани неща. В досъдебното производство същата
сочи подробно какво е възприела относно инцидента, твърди, че е видяла
замахване от страна на Р. към М., след което и М. замахнал спрямо Р. и
последният седнал на земята. Сочи също така, че е излизала от автомобила.
Разминаването между показанията на свидетелката съдебния състав отдава на
стремежът и да даде показания, с които да помогне на подсъдимия. Този стремеж е
ясно изразен в показанията и с думите, че знае, че М. не е виновен.
Същевременно този и стремеж е обясним и с влошените отношения между нея и
бившия и съпруг Р.К., които са прераснали в тормоз спрямо нея и подсъдимия М.К..
Следва да се има предвид, че същата в досъдебното производство е дала показания
относно счупена челюст на св.Р.К. при инцидент с мотор през 2011 г., а в
последствие това се опровергава от представените по делото медицински
документи, което косвено също води на извод за даване на показания с оглед
оневиняване на подсъдимия К.. Ето защо и съдът кредитира показанията и относно
инцидента от досъдебното производство, в които са дадени детайлни показания
относно възприятията на св.Г.К. относно инцидента. Не се кредитират показанията на св.Г.К. дадени
в хода на съдебното следствие и по отношение времето на инцидента, доколкото в
показанията си дадени в досъдебното производство е посочила, че точно преди
инцидента е посетила клон на ОББ с оглед теглене на кредит, а в проведена очна
ставка със св.Р.К. сочи, че е било посред бял ден, като било още светло. Тези и
показания в досъдебното производство се кредитират от съда, доколкото са давани
в по-близко време до инцидента, а от друга страна е налице и сочената по-горе
тенденция да се дават показания оневиняващи подсъдимия. От сочените показания в
досъдебното производство не може да се направи извод за конкретния час на
инцидента, но категорично може да се заключи, че това не се е случило сутринта.
Този извод се налага от една страна от обстоятелството, че в сочения ранен
сутрешен час не работи банков клон с клиенти, но дори и да се приеме, че това е
така, то се констатира противоречие със заявеното беше още светло, което пък
категорично сочи на по-късен час от сутрешен такъв и по-конкретно на час от
денонощието близък до настъпване на тъмната част на деня. Ето защо не се
кредитират показанията, че инцидента се е случил сутринта.
По отношение показанията на свидетеля Н.К. следва да
се отчита при преценката им, че същия е заинтересован от изхода на делото
доколкото е брат на подсъдимия. Следва показанията му да се кредитират по
отношение на срещата му с пострадалия Р.К. в гр.***, която се е осъществила
преди датата на инцидента. Следва да се кредитират и показанията му относно
придобити впечатления от комуникацията по електронен път между св.К. и брат му.
Показанията му обаче не са съотносими към инцидента, доколкото същия не е
очевидец, а не излага и такива показания.
Показанията на св.Д.Т. се кредитират частично от
съдебния състав. Следва да се посочи, че се кредитират показанията му относно
показвана му от подсъдимия М.К. комуникация със свидетеля Р.К., както и че М. е
подавал сигнали на телефон 112. По отношение на срещата му с подсъдимия на
03.06.2017 г. съдът кредитира частично показанията му, доколкото в същите не се
сочи кога точно са се срещнали, но се твърди около седем часа да се е видял с Р.К.,
който бил свил каишката на кучето на ръката си и тръгнал заплашително, а М. си
бил тръгнал. Така дадените показания са неконкретни и не могат да се възприемат
от съдебния състав за доказващи версията на подс.К., че към сочения в
обвинителния акт час на инцидента не е бил в гр.Пловдив. Това е така, тъй като
показанията му се оборват от показанията на св.Р.К., св.Т.К., както и събраната
в хода на делото медицинска документация относно постъпването на пострадалия в
болницата, а се намират в противоречие и с кредитираните от съда показания на
св.Г.К. относно времето на инцидента.
Показанията на св.Х.Р. нямат отношение към случилото
се на 03.06.2017 г. доколкото същият не е бил очевидец на случилото се, но
същите имат отношение към установяване на отношенията между подс.К. и
пострадалия К. преди инцидента. Ето защо те се кредитират от съдебния състав,
но не носят информация относно случилото се между подсъдимия и пострадалия и не
спомагат за разкриване на факти относно този инцидент.
По отношение на обясненията на подсъдимия М.К. съдът е на мнение, че частично същите следва
да бъдат кредитирани с доверие, доколкото е безспорно установено по делото, че между
него и св.Р.К. е имало влошени отношения и последният е тормозел него и бившата
си съпруга Г.К., поради което и са били подавани сигнали както в полицията,
така и на телефон 112. В останалата част обаче обясненията на подсъдимия се
явяват израз на защитна позиция и съдът счита, че не може да ги кредитира с
доверие, доколкото от доказателствата по делото се оборват изрично твърденията
за това, че подсъдимият не е удрял пострадалият, така и за това, че към момента
на инцидента подсъдимият не се е намирал в град Пловдив. Ето защо и съдът
приема, че обясненията на подсъдимия са защитна теза, а не следва да се
кредитират като доказателства относно фактите.
Следва да се посочи, че от всички събрани в хода на
делото доказателства се установява, че на мястото и по времето на самия
инцидент случил се в гр.Пловдив е имало само три лица – подсъдимият М.К.,
пострадалият Р.К. и свидетелката Г.К.. По-горе съдебният състав посочи поради
какви причини кредитира или не показанията на всяко от тези лица относно
случилото се. Трябва да се отчете, че като основен фактор за случилия се
инцидент и причиняването на телесното увреждане на пострадалия се открояват
влошените междуличностни отношения между тези лица и оказвания от пострадалия
тормоз спрямо бившата му съпруга и подсъдимия.
Независимо от това обстоятелство обаче, с оглед на
соченото дотук, съдът счита, че въз основа на събраните доказателства няма как
да бъде установена различна фактическа обстановка, както и че доказателствата
са достатъчни за достигане на извод, че подсъдимият е извършил деянието, за
което е предаден на съд.
Установява се безспорно, че подсъдимият М.К. е нанесъл
побой на пострадалия Р.К., като в резултат на този побой са му причинени и
констатираните в медицинската документация телесни увреждания, които се преценяват
като средна телесна повреди по смисъла на чл.129, ал.2 от НК. От обективна страна за съставомерността на деянието е важно
да се докаже, че тези наранявания са в пряка причинно-следствена връзка с
действията на подсъдимия, a съдебният състав приема, че въз основа на
доказателствата по делото следва да се приеме, че телесното увреждане е било
причинено след удари с юмруци нанесени от подсъдимия К. в областта на главата
на пострадалия К..
Направените възражения, че към часът описан в
обвинителния акт – 19.00 часа подс.К. ***, поради което и няма как да е
извършил побой над пострадалия в този част, т.е. телесните увреждания на св.К.
не са причинени от него, съдът счита същите за неоснователни. Това е така с
оглед обсъдените по-горе противоречия в показанията на св.Г.К., неприемането
показанията на св.Т. в частта им относно срещата с подсъдимия К. на дата
03.06.2017 г., както и с оглед на обстоятелството, че показанията на св.Р.К. се
подкрепят от показанията на св.Т.К. и приобщената по делото медицинска
документация. Ето защо съдът приема, че към описания в обвинителния акт час
подс.К. *** и именно тогава е възникнал процесния инцидент между него и
пострадалия Р.К..
От субективна страна съдът счита, че престъплението
е извършено от подсъдимият с пряк умисъл - същият е съзнавал
общественоопасния характер на деяниято си, а именно че не следва да нанася
телесни увреждания на св.Р.К., предвиждал е настъпването на общественоопасните
последици и е искал тяхното настъпване, т.е. искал е да причини телесни
увреждания на пострадалия К.. Съдът не счита, че по отношение на престъпния
резултат подсъдимият К. е действал непредпазливо. Това е така, тъй като от
доказателствата по делото се установява, че същият е нанесъл няколко удара на
пострадалия. Именно с оглед на тези факти съдът счита, че няма как да се
приеме, че подсъдимият К. не е искал да причини телесни увреждания на пострадалия,
доколкото с поведението си подсъдимият е демонстрирал категорично взетото от
него решение да нанесе побой на пострадалия. Ето защо и съдебният състав
приема, че подсъдимият е действал с пряк умисъл по отношение нанасянето на
телесните повреди на пострадалия.
Според съдебния състав в случая не може да се приеме,
че е осъществен съставът и на престъплението по чл.132, ал.1 от НК. За да е
налице този привилегирован състав следва да се установи безспорно, че в
конкретния случай телесната повреда е била причинена в състояние на силно
раздразнение, предизвикано от пострадалия с насилие, тежка обида, с клевета или
с друго противозаконно действие, от което са настъпили или е било възможно да
настъпят тежки последици за деецът или негови ближни. В съдебната практика е
изяснено какво представлява изискуемото от закона състояние на силно
раздразнение, т.е. физиологичен афект. Същото се проявява като състояние на
бурна нервна реакция, при която съзнанието на дееца да е било значително
стеснено, овладяно от чувства, а възможността му да взема правилни решения и да
ръководи постъпките си да е значително намалена. Констатирането обаче на такова
състояние не е достатъчно, за да се приеме наличието на достатъчно основания за
приложението на привилегирования състав. Следва да се установи активно
противоправно поведение на пострадалия, което да се е изразило в насилие, тежка
обида, клевета или друго противоправно поведение. Същевременно именно тези
действия на пострадалия трябва да са причина за възникването на физиологичния
афект у дееца, а от друга страна от тези действия на пострадалия следва да са
настъпили или да са могли да настъпят тежки последици за деецът или негови
ближни. От казаното дотук става ясно, че не всяко противоправно поведение на
пострадалия може да е основание за приложението на тази разпоредба, независимо
дали е предизвикало физиологичен афект или не, а е необходимо интензитета на
това противоправно поведение да е такъв, че реално да е увредило в значителна
степен или да е могло да увреди в такава степен интересите на дееца или негови
близки. В конкретния случай не може да се приеме, че пострадалият е извършил провокативни
или насилствени действия спрямо подсъдимия или бившата си съпруга. Недоказани
са и твърденията на подсъдимия, че пострадалият К. е замахвал да го удря с
навит на ръката синджир на куче. Това е така, доколкото неговите обяснения се
оборват както от показанията на пострадалия, така и от тези на св.Г.К., която
нито на досъдебното производство, нито в съдебното следствие е твърдяла, че Р.К.
е замахвал да удря с навит на ръката си синджир М.К., а сочи единствено, че
пострадалият е замахнал към лицето на К.. Това дава основание на съдът да
приеме, че в конкретния случай липсват неправомерни действия на пострадалия К.,
от които да са настъпили или да е било възможно да настъпят такива тежки
последици за подсъдимия или бившата съпруга на пострадалия, които да са
основание да е възможно да се приложи разпоредбата на чл.132, ал.1 от НК.
С оглед на всичко изложено дотук, съдът счита, че от
доказателствата по делото безспорно е доказано, че с поведението си подсъдимият
е осъществил от обективна и субективна страна съставът на престъплението за
което е предаден на съд.
С оглед на признаването за виновен на подсъдимия М.К.
за престъплението за което е предаден на съд – по чл.129, ал.2, вр.
ал.1 от НК, съдът
, като взе в предвид принципа на законноустановеност на наказанията в чл.36 от НК, всички доказателства по делото, личността на извършителя, съдебно минало , възраст и прецени санкцията, предвидена за всяко едно престъпление определи по следния начин
наказанията : При индивидуализиране на
наказанието на подсъдимия М.К. за престъплението по чл.129, ал.2, вр. ал.1 от НК, съдът отчете отново всички необходими белези на
извършеното, доказателствата по делото, съответно смекчаващите и отегчаващите вината
обстоятелства: за престъплението по чл.129, ал.2, вр. ал.1 от НК законът
предвижда наказание лишаване от свобода до шест години. Съдът не отчита отегчаващи вината обстоятелства. Като смекчаващи вината обстоятелства съдът отчита
чистото съдебно минало на подсъдимия, добрите характеристични данни, както и
обстоятелството, че е извършил деянието си след като спрямо него и приятелката
му /бившата съпруга на пострадалия/ св.К. е упражнявал продължителен психически
тормоз. Ето
защо, при съпоставяне на всички тези факти и като анализира тези индивидуализиращи отговорността
обстоятелства, настоящият съдебен състав счете, че в конкретния казус са налице единствено смекчаващи вината
обстоятелства, като макар да не се явяват многобройни такива /доколкото са само 3/,
то по характеристиката си оказвания психически тормоз от пострадалия спрямо
подсъдимия може да се прецени за изключително смекчаващо отговорността
обстоятелство. Поради това и съдебния състав приема,
че в конкретния случай са налице изискуемите от закона предпоставки за
приложение на разпоредбата на чл.55, ал.1, т.2 от НК и определяне
на наказание при замяна на наказанието лишаване от свобода с наказание пробация.
Ето защо и съдът наложи на подсъдимия наказание пробация при условията на
чл.42а, ал.2, т.1 и т.2 от НК при следните пробационни мерки : Задължителна
регистрация по настоящ адрес *** за срок
от ЕДНА ГОДИНА с явяване и подписване пред пробационен служител или определено
от него длъжностно лице два пъти седмично и задължителни периодични срещи с
пробационен служител за срок от ЕДНА ГОДИНА.
Според преценката на
съда именно това наказание в размер се явява съответно на степента на
обществена опасност на деянието и дееца, поради което е справедливо и
съответства на целите по чл.36 от НК.
На основание чл.189, ал.3 от НПК осъжда подсъдимия М.К. да
заплати по сметка на ОД на МВР гр.Пловдив сумата от 148.12 /сто четиридесет и осем
лева и дванадесет стотинки/ лева, представляваща направените разноски по делото
в хода на досъдебното производство.
На основание чл.189, ал.3 от НПК осъжда подсъдимия М.К. да
заплати по сметка на Районен съд гр.Пловдив, в полза на ВСС сумата от 200 /двеста/
лева, представляваща направените разноски по делото в съдебното производство.
Причините за извършване на престъплението са
незачитането на установения в страната правов ред, на правата и интересите на
другите граждани.
По изложените съображения съдът постанови присъдата
си.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:
ВЯРНО
С ОРИГИНАЛА! ДТ