Р Е Ш Е Н И
Е № …
гр.Козлодуй, 21 октомври 2020г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Козлодуйският районен съд, наказателно
отделение, първи състав в открито съдебно заседание на 06.10.2020г. /шести
октомври, две хиляди и двадесета година/ в състав:
Районен
съдия: Цветанчо Трифонов
при участието на секретаря Капка Качева, като разгледа гр.д.№316 по описа на Районен съд Козлодуй за 2020г., за да се произнесе, взе предвид
следното.
Правното основание на иска е чл. 357 от КТ.
В.П.С.,
ЕГН **********, с адрес *** и
адрес за призоваване в град Враца, ул.“Лукашов“ № 11, ет.1 чрез пълномощника си
адв.М.Л. е предявил против ДП „Радиоактивни отпадъци“, ЕИК ********* със
седалище и адрес на управление в град София, бул. „Г.М.Димитров“ № 52, етаж 6,
район Изгрев иск за сумата в
размер на 1500,00 лева, представляваща средства за социални разходи за „Почивно
дело“ за календарната 2019г. Претендира и законната лихва, считано от датата на
предявяване на иска, 08.05.2020г. до окончателното изплащане на сумите и
направените разноски по водене на
делото.
По делото не се спори,
че ищецът бил в трудово
правоотношение с Държавно предприятие
“Радиоактивни отпадъци”- гр.София от 20.03.1992г., съгласно Трудов договор №
37/ 20.03.1992г. до 18.01.2020г. С Допълнително
споразумение № 55/ 26.02.2019г. заел длъжността
"Главен експерт "Строителни конструкции" в сектор
"Конструктивно-технологично осигуряване". Със Заповед № ТП-4 от
13.01.2020г. на Изпълнителния директор трудовото му правоотношение с ответното предприятие било прекратено на основание чл. 328, ал.1, т.10 от КТ, считано от
18.01.20г., заради придобито право на пенсия за
осигурителен стаж и възраст.
Не се спори още, че на 18.04.2019г. било проведено Общо
събрание на пълномощниците на работниците и служителите в предприятието, за което е съставен Протокол
№ 1/ 18.04.2019г. На това събрание било взето решение, считано от 01.05.2019г., да се
изплащат еднократно суми от средствата за социални разходи /СБКО „Почивно дело/
в размер на 1500 лв. Било решено и
записано в Протокола, че сумата за „Почивно дело“ в размер на
1500 лв. ще се изплаща на работниците и служителите по трудов договор с ДП“РАО“,
на квотен месечен принцип за всяко специализирано поделение на ДП „РАО“, срещу
ефективно ползван десетдневен законоустановен платен годишен отпуск, считано от
месец май 2019г.
Безспорно е по делото, че със Заповед № АД- 187/23.04.2019г. на Изпълнителния директор на ДП „РАО“, в изпълнение на решенията на
проведеното Общо събрание на пълномощниците на работниците и служителите, са определени условия, при които да се изплащат сумите за почивно
дело, а именно:
1.
да има оформени по надлежния ред-заявление и заповед за разрешено
ползване на полагаем платен отпуск за не по-малко от 10 последователни работни
дни през календарната 2019г., считано от 01.05.2019г. и
2.
бланката на Заявлението/Заповедта за
разрешаване ползване на полагаемият платен отпуск да е подадена в срока
по чл.41 от ПВТР в съответния сектор „Човешки ресурси”.
Не се спори, че
на 03.09.2019 г. С. подал заявление за ползване на платен отпуск в размер на 10
дни, считано от 09.09.2019г. Това заявление било уважено и със заповед № 5709
от 11.09.2019 година на Изпълнителния директор такъв отпуск му бил разрешен.
Страните не спорят, а и от представените като
доказателства документи - епикризи и болнични листове това е видно, че от 12.09.2019г., т.е. 3 дни след
излизането му в отпуск, до 17.12.19г. ищецът е бил отпуск за временна неработоспособност.
Към делото е
приложена като доказателство молба на ищеца от 20.11.2019 годна до
Изпълнителния Директор на ответното предприятие, с която моли да му бъде
изплатена сумата на средствата за социални разходи СБКО „почивно дело” съгласно
заповед АД-187/23.04.2019 без да бъде изпълнено условието на тази заповед за
използване на платен отпуск в размер на 10 дни, тъй като след 17.12.2019 година
не би могъл да използва тези дни в рамките на настоящата година.
Тази молба не била уважена, поради което С. предявил настоящия иск. Основният аргумент на ищеца е,
че в решението на Общо събрание на пълномощниците на работниците
и служителите в предприятието не се съдържало изискването този десетдневен платен годишен отпуск да е от 10 последователни работни дни. Съдържало се само условието да са използвани ефективно десет дни през периода от м.май до края на 2019г.
Ответната страна оспорва със следните аргументи:
1. целта на средствата за СБКО „Почивно дело” за социално-битово и културно обслужване е
да обезпечи сфери от ежедневието на работника вън от трудовото правоотношение,
но свързани с него, които засягат пряко и непосредствено живота и бита му през
времето, когато престира труда си. В случая сумата от 1500 лева за „Почивно
дело" се изплаща с цел стимулиране и подпомагане годишния отпуск и
възстановяване на персонала. Целевото предназначение на изплатените суми е да
се използват по време на платения годишен отпуск. За да бъдат използвани по предназначение, сумите следва да бъдат
изплатени на работниците и служителите преди започването на отпуска.
Същевременно, обаче, те се изплащат под
условие - че работникът/служителят действително използва разрешения му отпуск,
във връзка с който му е изплатена сумата от 1500 лева;
2.ищецът не отговаря на условието за използван отпуск от
10 последователни дни, тъй като след разрешаването му на такъв, е ползвал
отпуск поради временна неработоспособност;
3.със заповед № АД-187/23.04.2019г. изпълнителният
директор на ДП „РАО” само е изпълнил ролята на Общото събрание на работниците и
служителите, което е единственият
компетентен орган да вземе решенията за изразходване на средствата за СБКО.
Правни изводи
Към делото е
приложено копие от протокол № 1/18.04.2019г. на Общото събрание на
пълномощниците, избрани от работниците и служителите на ДП „РАО”. Това събрание
е взело няколко решения, едно от които се съдържа на стр.4 от Протокола и касае
разхода от социалната програма. Сумата за социални разходи по т.3 „Почивно
дело” , във връзка с ползване на годишния отпуск за отдих и възстановяване на
персонала са в размер на 1500 лева. Указаните суми ще се изплащат на
работниците и служителите по трудов договор с ДП „РАО” на квотен месечен
принцип, за всяко специализирано поделение на ДП „РАО”, срещу ефективно ползван
10 дневен законоустановен платен годишен отпуск, считано от месец май 2019г.
Ищецът счита, че изразът „десетдневен отпуск” не означава
непрекъснат такъв от 10 последователни дни, тъй като в самото решение на ОС
липсва такова определение. Съдържало се само условието да са използвани ефективно 10 дни през периода
от м. май до края на 2019г., а той бил използвал такъв от 01.05.2019г. до 31.12.2019г. общо 24
дни платен годишен отпуск както следва:
-
м.май 2019г. -общо 5 дни /2+1+2 дни/;
-
м. юни 2019г. - общо 5 дни /2+3 дни/;
-
м.юли 2019г. — 3 дни;
-
м. август 2019г.- общо 6 дни/2+1 +3 дни/;
-
м. септември - 3 дни;
-
м. декември - 2 дни.
От граматическото тълкуване на израза „десетдневен отпуск” става
ясно, че той е съставен от две думи на речта – от съществителното „отпуск” и
прилагателното „десетдневен” /”десетдневен” е сложно прилагателно и образувано
от прилагателното „дневен” и основното бройно числително име „десет”.
Прилагателните имена са части от речта, които назовават признак на предмета/съществителното
и се откриват с въпросите какъв, каква, какво, какви. В случая на въпросът
„какъв е отпускът”, отговорът ще бъде „десетдневен”. Ето защо с прилагателното
„десетдневен” се определя признака на съществителното име „отпуск”. С него то се
отличава от други съществителни имена, означаващи определен период от време:
например еднодневен, двудневен, тридневен и прочие. Те се отнасят до период от
определен брой дни, които го отличават по този признак от останалите. Впрочем,
че прилагателното име „десетдневен” като признак на съществително със значение
на определен срок, личи и от редица процесуални норми: напр. чл. 259,ал. 1 от ГПК, където е определен двуседмичен срок за обжалване, т.е. две последователни
седмици; чл. 411 ГПК-тридневен срок за произнасяне на съда по заявлението, т.е.
три последователни дни; чл. 319, ал. 1 от НПК, в където е определен
петнадесетдневен срок за подаване на жалба или протест, т.е петнадесет
последователни дни и много други др./ в
този смисъл виж още чл. 60 ал. 5 ГПК за начина на изчисляване на последователността
на дните, определени като срок за съответно процесуално действие/.
С други думи, в процесния
казус става дума за отпуск от десет последователни
дни, които го определят като десетдневен,
а не като общ сбор от десет непоследователни дни.
В такъв смисъл го е употребило и Общото
събрание, респективно авторът на заповедта. Ако Общото събрание е имало за цел
този отпуск да бъде сумарен в размер на 10 дни от други ползвани отпуски, то би
следвало да се запише като израз „ползване на десет дни платен отпуск” или
„ползване на общо десет дни
платен отпуск”, а не десетдневен
платен отпуск.
Ето
защо съдът преценява, че действителната воля на Общото събрание, определяйки
необходимия платен отпуск за заплащане на СБКО „Почивно дело”
за социално-битово и културно обслужване, е десет последователни работни дни.
Съдът
не приема и аргумента на ищеца, че след завръщането му от отпуск за временната
нетрудоспособност на 18.12.2019 година до края на годината не е имал възможност
да ползва десетдневения платен отпуск поради нейното изтичане. Действително
ползването на платеният му годишен отпускът му е било прекъснато със
заболяването му и той бил ползвал 3 дни от него преди това да се случи.
В чл.162 от КТ е регламентиран отпускът при
временна неработоспособност. В ал. 2 на този текст е записано, че този вид отпуск се разрешава
от здравните органи , а в ал.3 , че по време на такъв отпуск на работника или служителя се изплаща парично
обезщетение. Съгласно чл.175, ал.1 от КТ, когато през време на ползването на
платеният годишен отпуск на работника или служителя бъде разрешен друг вид
платен или неплатен отпуск, ползването на платеният годишен отпуск се прекъсва
по негово искане и остатъкът се ползва допълнително по съгласие между него и
работодателя. От казаното следва, че със започване на ползването на отпуск за
неработоспособност, ползването на разрешеният вече платен отпуск се прекъсва. Точно
заради това е дадена възможност в ал.1 на чл.175 от КТ при изтичането на отпуск
за неработоспособност остатъкът от
ползвания на прекъснатия платен отпуск да се ползва допълнително по съгласие между
работника и служителя и работодателя. Пред ищеца е била възможността да
използва този остатък на платеният си годишен отпуск в размер на седем дни, за
което е имало време от 18.12.2019г. до
31.12.2019г. включително, като се изключат празничните дни, да поиска от
работодателя ползване на този остатък. В този случай би могло да се счита, че
той е ползвал регламентираният десетдневен и описан по-горе платен годишен
отпуск. Като не го е направил ищецът сам се е поставил в ситуацията да не
отговаря на условието за използван отпуск от 10 последователни дни.
От всичко казано до тук съдът
намира, че предявеният иска следва да бъде отхвърлен като неоснователен и
недоказан.
При
този изход на делото на ответника следва да се присъдят претендираните разноски
за заплатено юрисконсултско възнаграждение в
размер на 300.00 лева.
Водим
от горното съдът
Р Е Ш И:
Отхвърля предявения от В.П.С., ЕГН **********, с адрес *** и адрес за призоваване в град Враца,
ул.“Лукашов“ № 11, ет.1 чрез пълномощника си адв.М.Л. иск против ДП „Радиоактивни отпадъци“, ЕИК ********* със седалище и
адрес на управление в град София, бул. „Г.М.Димитров“ № 52, етаж 6, район
Изгрев за сумата 1500,00 лева,
представляваща средства за социални разходи за „Почивно дело“ за календарната
2019г., като неоснователен и недоказан.
Осъжда В.П.С., ЕГН
**********, с адрес *** и адрес
за призоваване в град Враца, ул.“Лукашов“ № 11, да заплати на ДП
„Радиоактивни отпадъци“, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление в
град София, бул. „Г.М.Димитров“ № 52, етаж 6, район Изгрев
разноски за заплатено юрисконсултско възнаграждение в размер на 300.00/триста/ лева.
Решението
може да се обжалва пред Окръжен съд гр.Враца в двуседмичен срок,
считано от получаване на съобщението.
Да
се публикува.
Районен
съдия: