Р Е Ш
Е Н И Е № 260780
гр. Пловдив,09.06.2021г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пловдивският
окръжен съд,въззивно гражданско отделение,V гр.състав, в
публично заседание на петнадесети февруари,през две хиляди двадесет и първа
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Светлана Изева ЧЛЕНОВЕ:
Радостина Стефанова Светлана Станева
при секретар Петя Цонкова,като разгледа докладваното от
председателя в.гр.д.№ 2667/20г.по описа на ПдОС,за да се произнесе,взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл.258 и сл.
във вр. с чл.439 от ГПК.
Постъпила
е въззивна жалба от "Йони ойл“ЕООД,ЕИК-*********,гр.Пловдив против
решение № 260407/16.09.20г.,постановено по гр.д.№13052/19г.по описа на ПдРС,8-ми гр.с.,с което е признато за установено по отношение на "Йони ойл“ЕООД,че „Балкан мениджмънт груп“ЕАД не му дължи
сумата от 9 397,84лв.-главница,дължима по сключен между страните договор за
продажба на горива от 21.06.10г.,сумата от 419,81лв.-мораторна лихва върху тази
главница за периода 09.10.10г.-15.03.11г.;сумата от
9 371,28лв.главница,дължима по сключен между страните на 21.06.10г.договор
за продажба на горива,сумата от 392,16лв.мораторна лихва върху тази главница за периода
19.10.10г.-15.03.11г.,ведно със законната лихва върху двете главници,считано
от 17.03.11г.до изплащане на вземанията,както
и сумата от 392лв.разноски за платена ДТ,които суми е било разпоредено ищцовото
дружество да заплати на ответника със Заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК от
25.05.11г.,издадена по ч.гр.д.№ 11194/11г.по описа на СРС,и издаден въз основа
на нея изпълнителен лист на 09.05.11г.
Жалбоподателят моли
да бъде отменено като неправилно атакуваното
решение по изложени в жалбата съображения и вместо
това да се постанови друго,с което да се отхвърлят изцяло
исковите претенции.Счита,че перемпция по
изпълнителното дело не е настъпила и към
датата на подаване на исковата молба погасителната давност не е
изтекла.Претендират се разноски пред двете инстанции.
Въззиваемата
страна- „Балкан мениджмънт груп“ЕАД,ЕИК-********* със седалище
гр.София,чрез пълномощника си адв. В.М. е депозирала писмен
отговор,в който поддържа становище,че жалбата е неоснователна по
подробно изложени в отговора съображения.Иска
потвърждаване на първоинстанционното решение като правилно.Претендира разноски
за въззивното производство за адв.възнаграждение.
Пловдивският
окръжен съд,след преценка на процесуалните предпоставки за допустимост на
жалбата и събраните доказателства по делото във връзка с доводите на
страните,приема за установено следното:
Въззивната жалба е подадена в предвидения от закона срок от
легитимирана да обжалва решението страна
срещу подлежащ на обжалване акт,поради което се явява процесуално допустима.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се
произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в
обжалваната му част,като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в
жалбата. Атакуваното първоинстанционно решение е валидно и допустимо.
Съгласно чл. 269 изр. 2 от ГПК по
правилността на решението съдът е ограничен от посоченото в жалбата, доколкото
не се засяга приложението на императивна материалноправна разпоредба,както и не
се твърди конкретно нарушение на процесуалните правила, обосноваващо служебно
събиране на доказателства.
Пред Районен
съд-Пловдив е предявен иск от „Балкан мениджмънт груп“ЕАД против "Йони
ойл“ЕООД с правно основание чл.124,ал.1 във вр.с чл.439 от ГПК.
Ищецът
твърди,че въз основа на изп.лист от 05.05.11г.,издаден по гр.д.№ 11194/11г.по
описа на СРС,е осъден да заплати сумите от
по 9 397,84лв.и 9371,28лв.-главници по договори за продажба на горива и
лихви в размер на 429,81лв.върху първата главница,съответно 392,16лв. върху
втората главница,както и разноски по делото в размер на 392лв.Въз основа на
издадения изп.лист отв.дружество образувало изп.дело на 16.06.11г. при ЧСИ Иван
Чолаков под № 389/11г.,впоследствие прехвърлено от взискателя към ЧСИ Вл.Цачев
под № 78/16г.По изп.дело били извършвани изп.действия,но ищецът твърди,че не
дължи сумите по изп.лист поради погасяването им по давност,считано от датата на
която е наложена възбрана върху недв.имот,собственост на длъжника,на 31.08.11г.,към
датата на подаване на исковата молба-06.08.19г.Твърди,че след налагането на
възбраната на 31.08.11г.са изминали повече от две години,в които нито
взискателят,нито ЧСИ въз основа на възлагането му по чл.18 от ЗЧСИ са извършили
действия по принудително изпълнение,поради което е настъпила
перемпция.Така изп.дело се
прекратило еx lege на
31.08.13г.и от този момент нататък всички предприети действия за събиране на
дълга били лишени от правно основание,доколкото били извършени,след като
изп.дело е прекратено.
Ответникът с
писмения си отговор по чл.131 от ГПК е оспорил изцяло предявените
искове,като възразява,че вземането по изпълнителният лист не е погасен по
давност,а перемпция не е настъпила,тъй като няма двугодишен период на
бездействие от страна на взискателя по изп.дело.
Районният
съд,без да излага конкретни мотиви в решението си,освен бланкетното „установява
се от представените писмени доказателства“,е приел,че след налагането на
възбраната на недв.имот на 31.08.11г. по изпълнителните дела не били извършвани
изп.действия,прекъсващи давността по см.на чл.116,б.“в“от ЗЗД,поради което,
считано от 31.08.13г.изп.дело било перемирано,а към 31.08.16г.вземанията на
ответника били погасени поради изтичането на петгодишния давностен срок по
чл.110 от ЗЗД.
Настоящата
инстанция не споделя този извод на първостепенния съд.
От
приложения опис на документи,съдържащи се в изп.д.№ 78/16г.на ЧСИ Вл.Цачев(не
е представено в цялост цялото изп.дело)
е видно,че същото е образувано първоначално пред ЧСИ Ив.Чолаков под № 389/11г.въз основа на молба
от взискателя "Йони ойл“ЕООД,с която дружеството е
направило възлагане на осн.чл.18 от ЗЧСИ на съдебния изпълнител.
На 31.08.11г.е наложена възбрана върху
недв.имоти,предмет на изпълнението.
На
31.10.11г.изп.дело е изпратено по компетентност на ЧСИ В.Недялков,преобразувано
под № 372/11г.,пред когото взискателят е поискал извършване на опис на
недв.имот на длъжника.
Описът
е насрочен за 16.03.12г.,на която
дата е извършен,видно от приложения по изп.дело протокол за опис.
Насрочена
е публична продан на имота,обявена за нестанала на 22.05.12г.поради липса на купувач.
На 31.07.12г.ЧСИ присъединява нов взискател-„Стерлинг Зихи България“ЕООД по
негова молба.
Насрочена
е нова публ.продан по молба на взискателя от 03.09.12г.,която също е обявена за
нестанала на 12.12.12г.поради липса
на купувач.
На 13.11.14. постъпва молба от взискателя,с
която се иска да се изнесе на публична продан възбранения имот,като се направи
нов опис и оценка на същия.
Описът
е насрочен за 14.04.15г.,като уведомлението за насрочването е връчено на
длъжника на 21.03.15г.
Изпълнителното дело по молба на взискателя е прехвърлено на ЧСИ А.Ангелаков ,а той го
изпраща на ЧСИ Вл.Цачев ,където е
заведено под № 78/16г.
По
изп.д.№ 78/16г.взискателят е поискал налагане на запор на патент на длъжника от
09.06.16г.
На 20.04.17г.са наложени запори върху
банкови сметки на ищеца,длъжник в
изп.прозводство.
На 16.04.19г.е
наложен запор на банкова сметка ***.
На 06.06.19г.е присъединен още един
кредитор-„М Лизинг“ЕАД.
На 29.05.19г. по молба на "Йони
ойл“ЕООД е
извършен опис на възбранения недв.имот.
На 17.06.19г. е извършен опис на
недв.имоти,собственост на трето лице.
Съдът намира от правна страна следното:
Нормата на чл.433,ал.1,т.8 от ГПК предвижда изп.производство да се
прекратява,когато взискателят не поиска извършването на изп.действия в
продължение на две години,като
изключение от това правило правят делата за издръжка.Съгласно трайната
съд.практика и задължителните указания,дадени в т.10 от ТР № 2/26.06.15г.по
т.д.№ 2/2013г.на ОСГТК на ВКС,давността се прекъсва с предприемането на кое да
е изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ,а
именно-насочването на изпълнението чрез налагане на запор или
възбрана,присъединяването на кредитор,възлагането
на вземане за събиране или вместо плащане,извършването на опис и оценка на
вещ,назначаването на пазач,насрочването и извършването на продан и т.н.до
постъпването на парични суми от проданта или от плащания от трети лица.Указано
е и че кредиторът следва да поддържа със свои действия висящността на
изпълнителния процес като внася съответните такси и разноски по извършването на
изп.действия,изграждащи посочения от него изп.способ.Съгласно същото ТР не са
изп.действия и не прекъсват давността образуването на изп.дело,изпращането и
връчването на ПДИ,проучването на имущественото състояние на
длъжника,извършването на справки,набавянето на документи,книжа и
др.,назначаването на експертиза за определяне на непогасения остатък от
дълга,извършването на разпределение,плащането въз основа на влязлото в сила
разпределение.
В
аспекта на изложеното по-горе относно
т.10 от ТР № 2/26.06.15г.следва да се приеме,че когато
взискателят не поиска извършването на
изпълнителни действия в продължение на 2 години,изпълнителното производство се
прекратява на основание чл.433,ал.1,т.8 от
ГПК по право,без значение дали и кога съдебният изпълнител ще постанови
акт за прекратяване на принудителното изпълнение,тъй като актът има само
декларативен,а не конститутивен характер.Поради това новата давност започва да
тече от датата на предприемането от
страна на взискателя на последното по време валидно изпълнително действие (
в този смисъл Решение № 45/30.03.2017 г. по дело № 61273/2016 г. на ВКС, ТК, IV
г.о.).
Всички изложени по-горе в хронологичен
ред изпълнителни действия са такива,които прекъсват давността.В противоречие
с постановките на т.10 от ТР
№ 2/26.06.15г.първостепенният
съд е приел,че всички последващи наложената на 31.08.11г.възбрана на недв.имот
действия,предприети от взискателя и от ЧСИ по негово възлагане изп.действия не
прекъсват давността.
Не е налице двугодишен период на бездействие от страна на взискателя,който
да е довел до перемиране на делото.Единствените по-дълги периоди,в който не са
поискани и предприети принудителни
изп.действия,са този от 12.12.12г.,когато е обявена за нестанала втората
публична продан,до 13.11.15г.,когато взискателят е поискал извършването на опис
и оценка на възбранения имот,а вторият-от 20.04.17г.до 16.04.19г.,когато са
наложени запори върху банкови сметки на ищеца,но и двата са в рамките на
двугодишния период по чл.433,ал.1,т.4 от ГПК.
Предприетите след молбата на
взискателя от 13.11.14г.изпълнителни действия-опис,запори,присъединяване
на кредитор,са прекъсвали давността и
същата не е изтекла и към момента на
предявяване на иска.Ето защо
въззивната инстанция приема,че не
е имало двугодишен период,в който взискателят да е бездействал,поради което и
не е настъпила перемпция на осн.чл.433,ал.1,т.8 от ГПК,както и не е изтекла
петгодишната погасителна давност към датата на депозиране на исковата молба.
Несъстоятелни са подробните съображения,изложени от ищеца,въззиваем в настоящото производство,че
възлагането по чл.18 от ЗЧСИ,направено с молбата за образуване на изп.дело от 16.08.11г.не преминавало автоматично към
следващите съдебни изпълнители,при които делото е заведено.На първо място
съгласно разпоредбата на чл.427,ал.5 от ГПК по искане на взискателя
изпълнителното производство може да бъде продължено от друг съдебен изпълнител
в същия район на действие,като в този
случай извършените действия запазват силата си,включително и възлагането па
чл.18 от ЗЧСИ.На следващо място самият взискател,въпреки изричното
упълномощаване на ЧСИ по чл.18,многократно
е искал предприемането на изп.действия.
От изложеното дотук се налага извод за неоснователност на предявените искове.Нито
изпълнителното дело се е перемирало на осн.чл.433,ал.1,т.8 от ГПК,нито е
изтекла погасителната давност за вземанията на ответника.
Като
е приел обратното,районният съд е постановил неправилно решение,което следва да
се отмени и вместо него следва да се постанови друго,с което да се отхвърлят
предявените от „Балкан мениджмънт груп“ЕАД искове.
Решението
следва да се отмени и в частта за разноските,като с оглед изхода на делото
такива следва да се присъдят на ответника–жалбоподател в настоящото
производство за двете инстанции,доколкото са претендирани от него.За първата
инстанция следва да се присъдят на ответника разноски за адв.възнаграждение в
размер на 700лв.съобразно представения ДПЗС.За въззивната инстанция следва да
се осъди въззиваемият да заплати на жалбоподателя разноски само за ДТ в размер
на 400лв.,доколкото не се представят доказателства за разноски за адв.възнаграждение.Общият размер
на разноските,които следва да се присъдят на жалбоподателя е 1100лв.
Водим
от горното,съдът
Р Е Ш
И:
ОТМЕНЯ решение № 260407/16.09.20г.,постановено
по гр.д.№13052/19г.по описа на ПдРС,8-ми гр.с.,с което е признато
за установено по отношение на "Йони ойл“ЕООД,гр.Пловдив,че „Балкан
мениджмънт груп“ЕАД,гр.София не му дължи сумата от
9 397,84лв.-главница,дължима по сключен между страните договор за продажба
на горива от 21.06.10г.,сумата от 419,81лв.-мораторна лихва върху тази главница
за периода 09.10.10г.-15.03.11г.;сумата от 9 371,28лв.главница,дължима по
сключен между страните на 21.06.10г.договор за продажба на горива,сумата от
392,16лв.мораторна лихва върху тази
главница за периода 19.10.10г.-15.03.11г.,ведно със законната лихва върху двете
главници,считано от 17.03.11г.до
изплащане на вземанията,както и сумата от 392лв.разноски за платена ДТ,които
суми е било разпоредено ищцовото дружество да заплати на ответника със Заповед
за изпълнение по чл.410 от ГПК от 25.05.11г.,издадена по ч.гр.д.№ 11194/11 по
описа на СРС,и издаден въз основа на нея изпълнителен лист на 09.05.11г.и е
осъдено "Йони ойл“ЕООД да заплати на „Балкан
мениджмънт груп“ЕАД сумата от 2799,32лв.направени разноски в производството,като вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ
като неоснователни
предявените от „Балкан мениджмънт груп“ЕАД,ЕИК-********* със седалище
гр.София искове с правно основание чл.124,ал.1 във вр.с чл.349 от ГПК за
признаване за установено,че „Балкан мениджмънт груп“ЕАД,ЕИК-********* не дължи на "Йони
ойл“ЕООД,ЕИК-*********,със седалище гр.Пловдив следните вземания
по издадена в негова полза по ч.гр.д.№ 11194/11г.по
описа на Районен съд–София,Първо гражданско
отделение,29-ти гр.с.Заповед за изпълнение
на парично задължение по чл.410 от ГПК от 25.03.11г.и
изпълнителен лист от 05.05.11г.: сумата от 9 397,84лв.-главница,дължима по сключен
между страните договор за продажба на горива от 21.06.10г.,сумата от
419,81лв.-мораторна лихва върху тази главница за периода
09.10.10г.-15.03.11г.;сумата от 9 371,28лв.главница,дължима по сключен
между страните на 21.06.10г.договор за продажба на горива,сумата от
392,16лв.мораторна лихва върху тази
главница за периода 19.10.10г.-15.03.11г.,както и сумата от 392лв.разноски за
платена ДТ,за принудителното събиране
на които е образувано изп.д. № 389/11г.по описа на ЧСИ Ив.Чолаков,преобразувано
в изп.д.№ 372/11г.по описа на ЧСИ В.Недялков,преобразувано в изп.д.№ 78/16г.по
описа на ЧСИ Вл.Цачев,рег.№ 926 и район на действие Окръжен съд-София.
ОСЪЖДА „Балкан мениджмънт
груп“ЕАД,ЕИК-*********,гр.София да заплати на "Йони
ойл“ЕООД,ЕИК-********* сумата в общ размер на 1100(хиляда и
сто)лв.направени разноски за адвокатско възнаграждение и
ДТ пред двете инстанции.
Решението е
окончателно и не подлежи на обжалване на осн.чл.280,ал.3,т.1 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: