Р Е Ш Е Н И Е № 1161
14.06.2019 г., гр. Пловдив
В
И М Е Т О НА Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИ
РАЙОНЕН СЪД, НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, XXI наказателен състав, в открито съдебно заседание на
петнадесети май две хиляди и деветнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ГЕОРГИ ГЕТОВ
при
секретаря Йорданка Туджарова, като
разгледа докладваното от съдията АНД № 1866/2019 г., за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба от „Пиестрейд“ ЕООД,
ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, ул. „Трети
март“ № 3, ет. 6, ап. 67, представлявано от *** С. З. Б. против Наказателно
постановление № К-0047784 от 19.11.2018 г., издадено от Т. Д. Д. – ***
Регионална дирекция за областите Пловдив, Смолян, Пазарджик, Хасково, Кърджали
и Стара Загора със седалище Пловдив при Комисия за защита на потребителите
(КЗП), с което на основание чл. 46, ал. 1 от Закона за тютюна, тютюневите и
свързаните с тях изделия (ЗТТСИ - загл. изм. ДВ брой 28 от 2016 г., в сила от
08.04.2016 г.) на жалбоподателя е наложена „имуществена
санкция“ в размер на 2 500 (две
хиляди и петстотин) лева за нарушение по чл. 30, ал. 2, т. 8 от
ЗТТСИ.
В жалбата се навеждат доводи за
незаконосъобразност и за неправилност на атакуваното наказателно постановление
(НП). Жалбоподателят твърди актът за установяване на административно нарушение
(АУАН) да не е бил съставен в присъствието на представляващия
дружеството-жалбоподател, нито на упълномощено лице, както и да не са били налице
предпоставките за съставяне на акта в отсъствие на нарушителя. Поддържа да е
допуснато съществено процесуално нарушение, с което правото на защита на
жалбоподателя да е нарушено. По съществото на спора твърди да не е извършил
вмененото му нарушение, тъй като на интернет страницата на Агенция Митници се
води Регистър на цените на тютюневите изделия, до който има свободен достъп, а
за *** съществува забрана да продават тютюневите изделия на дребно на цена,
различна от продажната, която е обозначена върху бандерола, с който
е облепена потребителската опаковка. Моли наказателното постановление да бъде
отменено, а при условията на евентуалност - деянието да бъде квалифицирано като
маловажен случай на административно нарушение. В съдебно заседание
жалбоподателят се представлява от адв. Ш., която поддържа жалбата.
Въззиваемата страна не взема становище по
допустимостта и основателността на жалбата, в съдебно заседание, редовно
призована, не се представлява.
СЪДЪТ, след като обсъди доводите на страните и
събраните по делото доказателствени материали, поотделно и в тяхната
съвкупност, приема за установено следното:
Жалбата е подадена
от „Пиестрейд“ ЕООД, спрямо което юридическо лице е наложена
имуществената санкция, следователно от лице с надлежна процесуална легитимация.
Екземпляр от наказателното постановление е връчен на жалбоподателя на
29.11.2018 г., установено от известие за доставяне ИД PS 4040 01CXIN 4, а
жалбата е подадена чрез административнонаказващия орган (АНО) на 06.12.2018 г.,
поради което седемдневният срок по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН е спазен, а жалбата
е допустима. Разгледана по същество, същата е частично
основателна, поради което атакуваното наказателно постановление следва да
бъде изменено по следните съображения:
От фактическа
страна съдът приема за установено следното:
На 27.08.2018 г. св. В.И.Г. – *** *
Комисия за защита на потребителите, РД – Пловдив, извършила проверка в магазин
за алкохол, цигари и пакетирани стоки, находящ се в гр. Пловдив, бул. „Христо
Ботев“ № 61А, стопанисван от „Пиестрейд“ ЕООД. По време на проверката обектът
бил в работен режим. В магазина се предлагали за продажба алкохолни и
безалкохолни напитки, захарни и шоколадови изделия, плодове на килограм,
пакетирани стоки – хляб, олио, консерви, кисело мляко, сосове, ядки, кафе,
бира, чипс и други. Изложени за продажба на отделен щанд зад касата били
тютюневи изделия – цигари с търговски марки: „Фалкон“, „Корсет“, „Кинг“,
„Мерилин“, „Марлборо“, „Ева“, „Кент“, „Л&М“, „Мурати“, „Парламент“, „Виктори“, „Дънхил“, „Ротманс“, „Давидоф“,
„ОМЕ“, „Карелия“, „Собрание“ и пурети с търговски марки: „MOODS“, „DJARUM“, „HANDELSGOLD“ и „BLACKWOODS“. Проверката започнала в 13:43 часа, като
при нея св. Г. установила, че в проверявания обект нямало поставени етикети с
обявена продажна цена, поставен ценоразпис, ценова листа или обявена по какъвто
и да е друг начин и на достъпно за клиентите място писмена информация за
цената, на която се продавали следните тютюневи изделия:
цигари „Марлборо“: червено 80 мм – 10
кутии; червено 100 мм – 5 кутии; бяло 100 мм – 8 кутии; бяло 80 мм – 18 кутии;
сиво 80 мм – 8 кутии; светло-синьо 100 мм – 2 кутии; тъмно-синьо 80 мм – 6
кутии;
цигари „Л&М“: червено 100 мм – 7 кутии; червено 80 мм – 6 кутии; синьо 100 мм – 7
кутии; синьо 80 мм – 4 кутии; сиво 100 мм – 5 кутии;
цигари „Карелия Джорд“: тъмно – 2 кутии;
цигари „Мурати“: синьо 100 мм – 9 кутии;
сиво 100 мм – 11 кутии;
цигари „Марлборо“: светло, бяло 100 мм – 3
кутии;
цигари „Карелия ОМЕ“ слим: бяло 80 мм – 6
кутии; жълто 80 мм – 6 кутии; розово 80 мм – 5 кутии; зелено 80 мм – 3 кутии;
бяло 100 мм – 2 кутии; синьо 100 мм – 2 кутии;
цигари „Карелия ОМЕ“: 100 мм синьо – 3
кутии;
цигари „Карелия слим“ шарена – 8 кутии;
бяла – 6 кутии; синя – 8 кутии; синя къса – 3 кутии;
пурети „MOODS“ gold filter – 1 кутия от 5 броя; „PREMIUM“ – 2 кутии от 5 броя; „PREMIUM filter“ – 1 кутия от 10 броя;
„PREMIUM“ – 1 кутия по 10 броя;
пурети CAFÉ CRÈME blue: 2 опаковки по 10 броя; original – 1 опаковка по 10 броя;
пурети „HANDELSGOLD“ red – 1 опаковка от 5 броя; „HANDELSGOLD“ с мундщук: blond – 1 опаковка от 5 броя;
SUN – 1 опаковка от 5 броя; blue – 1 опаковка от 5 броя;
„HANDELSGOLD“ без мундщук: SUN – 1 опаковка от 5 броя; blue – 1 опаковка от 5 броя; green – 2 опаковки по 5 броя; blond – 1 опаковка от 5 броя и red – 1 опаковка от 5 броя;
пурети „DJARUM“: red – 1 опаковка от 5 броя; classic – 1 опаковка от 5 броя; carriby – 1 опаковка от 5 броя; blond – 1 опаковка от 5 броя.
За така констатираното нарушение св. Г.
съставила на 13.09.2018 г. Акт за установяване на административно нарушение №
К-0047784 против жалбоподателя „Пиестрейд“ ЕООД в присъствието на свидетели.
Актът бил съставен и в присъствието на Н. З. Д., който представил изрично
пълномощно от *** „Пиестрейд“ ЕООД, като актът бил предявен на упълномощеното
лице, а препис от него му бил връчен срещу разписка.
Въз основа на така съставения АУАН и на
останалите материали по административната преписка било издадено и обжалваното
в настоящото производство наказателно постановление.
По доказателствата:
Описаната фактическа обстановка съдът прие
за установена въз основа на събраните гласни доказателствени средства, както и
на писмените доказателства по делото.
От показанията на св. В.И.Г. се
установява, че проверката е извършена на 27.08.2018 г. в магазин, находящ се в
гр. Пловдив, бул. „Христо Ботев“ № 61А и стопанисван от „Пиестрейд“ ЕООД, като
към момента на проверката магазинът е бил в работен режим. Установява се още,
че в него са се предлагали за продажба тютюневи изделия - цигари и пурети,
които са били поставени на щанд зад касата и подредени на различни рафтове.
Изяснява се от показанията на св. Г., че част от предлаганите за продажба
тютюневи изделия са имали поставени етикети с обявена цена, докато за
останалата част такива е нямало. Свидетелката посочва, че за тютюневите изделия
без поставен етикет цената не е била обявена по друг начин - чрез ценова листа,
ценоразпис или друга писмена информация. Изяснява, че предлаганите стоки са
били с ненарушена цялост на опаковката и с поставен бандерол. Свидетелката
посочва, че на място е бил съставен констативен протокол, в който тютюневите
изделия без поставени етикети с обявена цена са били описани по вид и
количество. Установява се още от показанията на св. Г., че на място тя е
констатирала, че в обекта не се съхранява регистър на предявените рекламации,
за което е било издадено предписание и по-късно такъв е бил представен, поради
което жалбоподателят е бил само писмено предупреден, а деянието квалифицирано
като маловажен случай. На следващо място изясняват се обстоятелствата по
съставянето на АУАН, като същият е бил съставен в присъствието на представител
на „Пиестрейд“ ЕООД – Н. З. Д., снабден с изрично пълномощно да получи и
подпише акт за установяване на административно нарушение. Съдът изцяло дава
вяра на показанията на св. Г., които намира за изключително подробни, за
последователни и вътрешно непротиворечиви. В тях Г. възпроизвежда
обстоятелства, които непосредствено е възприела като очевидец. Показанията й се
подкрепят напълно и от събраните писмени доказателства по делото, които се
ценят за обективни и служат за проверка на свидетелските показания. Съдът
намира и че показанията са добросъвестно дадени от незаинтересован свидетел,
който е възприел обстоятелствата, които съобщи при разпита си, при изпълнението
на служебните си задължения като *** РД - Пловдив към КЗП.
От Констативен протокол № К-2642146/27.08.2018
г. се установяват датата и мястото на извършената проверка, самоличността на ***от
РД - Пловдив при КЗП, който е извършил проверката, броят и видът на предлаганите
за продажба стоки, както и направените констатации в хода на проверката.
От протокол за проверка на документи №
К-0114007/13.09.2018 г. към Констативен протокол № К-2642146/27.08.2018
г. се изяснява, че на 13.09.2018 г. лицето Н. З. Д. е представил пред св. В.Г.
пълномощно, с което е бил упълномощен да представлява „Пиестрейд“
ЕООД при съставянето на АУАН. От съдържанието на самото пълномощно се изяснява,
че Н. З. Д. е бил упълномощен да представлява дружеството пред Комисията и
да подпише и получи АУАН по констативен протокол № К-2642146/27.08.2018
г.
От Заповед № 289/22.01.2015 г. на ***
Комисията за защита на потребителите се установява, че наказателното постановление
е издадено от надлежно оправомощено лице, действащо в рамките на своята
материална и териториална компетентност. Доказателство за компетентността на
актосъставителя съставлява Заповед № 388 ЛС/22.04.2015 г. на *** Комисията за
защита на потребителите.
При така установените факти съдът приема
следното от правна страна:
При съставянето на АУАН и издаването на НП
не са допуснати съществени процесуални нарушения, ограничаващи правото на
защита и представляващи основания за отмяна на НП. При съставянето на АУАН са
изпълнени изискванията по чл. 42 от ЗАНН относно задължителното му съдържание.
Актът е съставен от оправомощено лице, предявен е за запознаване със
съдържанието му на представител на нарушителя и му е връчен препис срещу
разписка. В 6-месечни срок по чл. 34, ал. 3 от ЗАНН е издадено и обжалваното
НП. Същото отговаря на задължителните изисквания към съдържанието на този вид
актове съгласно чл. 57 от ЗАНН, издадено е и от материално и териториално
компетентен орган. Съдът намери и че е налице припокриване на установените
факти и правни изводи между АУАН и НП.
В тази връзка настоящият съдебен състав
намира за неоснователно възражението АУАН да не е бил съставен в присъствието
на нарушителя, актът да не му е бил предявен, а препис от него да не е бил
връчен. На първо място трябва да се посочи, че АУАН не е съставен при условията
на чл. 40, ал. 2 от ЗАНН - в отсъствие на нарушителя. Напротив - актът,
разписката за връчване на препис и графата за възражения са подписани на дата
13.09.2018 г. и при съставянето на АУАН. Това обстоятелство се установява не
само от извършените удостоверявания в АУАН чрез положените подписи в графата за
„нарушител“ и саморъчното изписване на датата на извършване на съответното
действие, но така също и от показанията на св. Г., която е възприела тези
обстоятелства като очевидец, а показанията й бяха изцяло кредитирани от съда по
гореизложените съображения. Следователно АУАН не е съставен в отсъствие на
нарушителя. Не се споделя и твърдението актът да не е бил съставен в присъствието
на надлежен представител на жалбоподателя. Тук следва да се има предвид, че
изписването на страница първа от АУАН на имената на управителя на „Пиестрейд“
ЕООД – С. З. Б., не представлява твърдение, че именно това лице е положило
подписите за „нарушител“ в акта. При запознаване със съдържанието на бланката
на АУАН се изяснява, че в тази част следва да се впишат индивидуализиращите
данни за лицето, срещу което се съставя актът. Тук са вписани последователно
фирмата, правно-организационната форма, ЕИК на дружеството-жалбоподател,
седалището и адрес на управление, адрес за кореспонденция и представител на
търговското дружество. Следователно тук следва да се впише не лицето, което
конкретно се явява за самото действие по съставяне на акта, а това лице, което
е представител на дружеството съгласно закона и учредителния акт на ЕООД, за да
бъде осъществена надлежна индивидуализация на конкретния правен субект, срещу
когото се съставя АУАН. Това е изискване за съдържанието на акта и съгласно чл.
42 от ЗАНН. Същевременно разпоредбата на чл. 141, ал. 2 от ТЗ посочва, че
дружеството с ограничена отговорност се представлява от ***. По тези
съображения правилно в уводната част са изписани имената на ***на дружеството.
По делото категорично се установи, че подписите за „нарушител“ в акта не са
положени от ***. В тази връзка жалбоподателят сам оттегли доказателственото си
искане за назначаване на съдебно-почеркова експертиза, която да изследва този
въпрос. Процесуалният закон не поставя изискване АУАН да се съставя само и
единствено в присъствието на законния представител. Това действие може да бъде
извършено и в присъствието на надлежно упълномощено лице. Именно такава е
процесната хипотеза. От показанията на св. Г. се установи, че АУАН е бил
съставен и предявен на изрично упълномощеното *** лице Н. З. Д.. Съдът намира
за неоснователно възражението подписалото акта лице да не е било упълномощено
за това действие, а по преписката да не се съдържало пълномощно. Всъщност по
преписката са приложени дори две пълномощни в полза на подписалото акта лице Н.
З. Д.. Второто от тях е изрично и Д. е упълномощен да подпише и получи от името
на дружеството-жалбоподател акта за установяване на административно нарушение.
Представянето на пълномощното в полза на упълномощеното лице Д. е удостоверено
и чрез съставянето на протокол за проверка на документи № К-0114007/13.09.2018
г. Авторството на трите положени подписа за „нарушител“ на страница трета от
АУАН не беше оспорено от жалбоподателя. При тези факти съдът приема, че
процесният акт за установяване на административно нарушение е бил съставен в
присъствието на представител - надлежно и изрично упълномощен, на
жалбоподателя. Действително в акта липса изрично отбелязване, че той е съставен
в присъствието на пълномощника З., но сам по себе си този пропуск не съставлява
процесуално нарушение от категорията на съществените, тъй като не е довел до
ограничаване правото на защита на жалбоподателя. Нормативното изискване за
съставяне на АУАН в присъствието на нарушителя не е самоцелно установено, а за
да се гарантира, че от първия възможен момент, в който на лицето се предявява
това своеобразно обвинение, то ще бъде запознато с фактическата му и правна
рамка и ще може да започне да упражнява в пълен обем правата си. В процесната
хипотеза тези изисквания са изпълнение, тъй като актът е предявен на
нарушителя, връчен му е препис още при съставянето и е уведомен за правото си
на възражение. Следователно правото му на защита е охранено и единствено
непосочването на името на упълномощеното лице Д. в бланката на акта не
съставлява съществено процесуално нарушение.
От събраните и проверени по делото
доказателствени материали съдът приема, че от обективна страна по категоричен
начин се доказа на описаните в НП време и място - на 27.08.2018 г. в магазин за
алкохол, цигари и пакетирани стоки, находящ се в гр. Пловдив, бул. „Христо
Ботев“ № 61А, жалбоподателят „Пиестрейд“ ЕООД да е предлагал за продажба
тютюневи изделия без обявяване на цените им на достъпно за клиента място и по
подходящ за възприемане начин. Датата и мястото на извършване на деянието се
установяват от показанията на свидетеля-очевидец Г., както и от съставения на
място при проверката констативен протокол. Доказано е и авторството на деянието
от страна на „Пиестрейд“ ЕООД, тъй като именно дружеството-жалбоподател е
стопанисвало проверявания обект. Това обстоятелство се установява от писмените
доказателства по преписката, а и не е спорно между страните. От показанията на
св. Г. се установи, че подробно описаните в НП цигари и пурети са били
подредени на щанд в търговското помещение на магазина, изложени пред клиентите,
наредени на рафтове на общ щанд заедно с останалите цигари и пурети, които
имали поставени етикети с обявена продажна цена, като отделните кутии били
неразопаковани. При тези факти се прави несъмнен извод, че от правна страна
описаните в НП цигари и пурети са били предлагани за продажба от жалбоподателя.
На следващо място от обективна страна предлаганите за продажба стоки
представляват тютюневи изделия. Легалната дефиниция за това кои изделия са
тютюневи се съдържа в разпоредбата на §1, т.4 от допълнителните разпоредби на
ЗТТСИ, като съгласно т.4а и т.4в цигарите, респ. пуретите спадат към
категорията на тютюневите изделия. Доказа се на следващо място от обективна
страна, че описаните в НП цигари и пурети не са имали поставени етикети, на
които да е обявена продажната им цена, както и че тази цена не е била съобщена
по друг начин, като в магазина е нямало ценоразпис, ценови лист или друга
писмена информация, достъпна за клиента. Това обстоятелство отново е
категорично доказано по делото от показанията на св. Г., изцяло кредитирани от
съда. Следва да се посочи и че фактът на липса на поставени етикети или друга
писмена информация за продажната цена на предлаганите тютюневи изделия не се
оспорва от жалбоподателя. Той не твърди в обекта да е имало поставени етикети с
обявена цена на всички цигари и пурети, напротив - възраженията му са той да е
нямал такова задължение по изложените в жалбата съображения. Същите не се
споделят от съда, поради което настоящият съдебен състав намира, че по делото е
доказано по несъмнен начин „Пиестрейд“ ЕООД да е осъществило административното
нарушение по чл. 30, ал. 2, т. 8 от ЗТТСИ. Нарушението е формално и за да бъде
довършено не се изисква настъпването на някакъв съставомерен резултат, поради
което с факта на предлагането за продажба на тютюневите изделия без цените им
да са били обявени на достъпно за клиента място и по подходящ за възприемане
начин нарушението е било довършено. Тъй като се касае за нарушение, извършено
от юридическо лице, то в процеса не подлежи на изследване въпросът за вината.
Досежно възраженията в жалбата същите
могат да се обособят в две големи групи, като чрез тях се оспорва наличието на
правния белег липса на обявяване на цените на тютюневите изделия на достъпно за
клиента място и по подходящ за възприемане начин. На първо място жалбоподателят
твърди, че потребителите са могли във всеки момент да узнаят цената на
предлаганите за продажба тютюневи изделия, тъй като същата е била обявена в
Регистъра на цените на тютюневите изделия, до който има свободен достъп на
интернет страницата на Агенция Митници. Съдът намира, че с оглед гарантиране
правото на информация на потребителя не може от същия да се изисква поведение
преди да направи избор за закупуване на предлагана стока или услуга, да
разполага с достъп до интернет и да извършва проверка досежно цената на
търсената от него услуга в регистъра към Агенция Митници. Дори напротив,
потребителят следва да разполага с пълната информация за всички предлагани
стоки и техните цени, за да направи свободен и информиран избор да закупи или
не определена стока. Противното би довело до нарушаване на едно от основните
права на потребителите – правото на информация за стоките и услугите.
Посоченото право е гарантирано от множество международни актове, в частност директиви,
транспонирани в националното ни законодателство като Директива 2006/123/ЕО на
Европейския парламент и на Съвета от 12.12.2006 г. относно услугите на
вътрешния пазар, Директива 2005/29/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от
11.05.2005 г. относно нелоялни търговски практики от страна на търговци към
потребители на вътрешния пазар, Директива 2014/40/ЕС на Европейския парламент и
на Съвета от 03.04.2014 г. за сближаване на законовите, подзаконовите и
административните разпоредби на държавите членки относно производството,
предоставянето и продажбата на тютюневи и свързани с тях изделия и др.
Несподелимо е и твърдението, че справката
в регистъра може да гарантира на потребителя, че ще узнае реалната цена, на
която се предлага за продажба тютюневото изделия. Информацията в регистъра
отразява правното положение, т.е. каква е държавната регулация в тази сфера на
обществените отношения. Това обаче не означава, че фактическото положение
винаги ще съответства на правното. Именно за това за държавните органи са
предвидени контролни правомощия, за да извършват проверки дали фактическото положение
съответства на правното и дали търговците не продават тютюневите изделия на
дребно на цена, различна от продажната. Без обявяване на реалната цена, на
която стоките се предлагат за продажба в търговския обект, на практиката
контролните правомощия на държавните органи се обезсмислят, тъй като те не ще
могат да установяват реалната цена, на която търговците предлагат за продажба
тютюневите изделия, а съблюдаването на нормативните актове единствено ще следва
да се презюмира, което е недопустимо.
Неоправдано е и поставянето на толкова
завишени изисквания към потребителя, за да се снабди с необходимата информация
за вземането на решение дали да извърши покупка, включително задължаването му
във всеки момент да разполага с достъп до интернет. Това е видно от
последователната държавна политика и в други сфери на обществените отношения, в
които на потребителите се предоставя безплатен достъп до публичен регистър в
интернет за съществена информация, необходима за вземането на търговско
решение. Така например съгласно чл. 166 от Закона за туризма в Министерството
на туризма се води и поддържа Национален туристически регистър, който е
публично достъпен на интернет страницата на ведомството и съдържа информация
относно номера на удостоверението за утвърдена категория на местата за
настаняване и прилежащи към тях заведения за хранене и развлечения,
самостоятелни заведения за хранене и развлечения, туристически хижи и
прилежащите към тях заведения за хранене. Въпреки така публикуваната информация
законодателят е разписал самостоятелно задължение за търговците по чл. 132, ал.
1 от ЗТ да поставят на видно място в обекта категорийната символика.
Тълкуването на посочената разпоредба никога не е пораждало съмнение в
задължението на лицето, предоставящо услугата, да изпълни стриктно правилото за
поведение по чл. 132, ал. 1 от ЗТ и че обявяването в публичния регистър може да
го освободи от такова задължение. Настоящата хипотеза е напълно аналогична,
поради което недоумение буди у съда предложеното от жалбоподателя тълкуване на
разпоредбата на чл. 30, ал. 2, т. 8 ЗТТСИ.
Несподелимо е и твърдението, че Наредбата
за условията и реда за регистриране на цените на тютюневите изделия давала
специална регламентация за начина на обявяване на клиентите на цените на
тютюневите изделия, която да предвижда различен ред от общото правило по чл.
30, ал. 2, т. 8 от ЗТТСИ. Последната разпоредба е регламентирана в нормативен
акт с ранг на закон и правилата на наредбата не могат да й противоречат или да
предвиждат нещо различно. Съгласно изричния регламент на чл. 29, ал. 1 от ЗТТСИ
Наредбата урежда условията и реда, по който се регистрират и определят цените
на тютюневите изделия, продавани на вътрешния пазар, а не по който цените се
обявяват на клиентите. Същевременно има изрична законова разпоредба за това как
цените следва да бъдат обявени от търговците на клиентите и правилата на
Наредбата не уреждат различен ред за изпълнението на това задължение на
търговеца.
Неоснователно се явява и възражението за
липса на извършено нарушение, тъй като цената на предлаганата стока била отпечатана
върху бандерола на опаковката. Съдът намира, че с отпечатаната върху бандерола
цена потребителят може да се запознае едва след като стоката бъде предадена в
неговата фактическа власт, а съобразно разпоредбата на чл. 200 от Закона за
задълженията и договорите получаването на вещта се извършва едновременно с
плащането на нейната цена. Следователно потребителят ще се запознае с бандерола
върху цигарената кутия в момента, когато трябва да заплати цената, което
означава, че преди заплащането на стоката той не е информиран за нейната цена.
Азбучно известно е, че договорът за покупко-продажба е консенсуален и същият е
сключен в момента на постигането на съгласие между договарящите страни, докато
предаването на вещта е действие по изпълнение на вече сключената сделка, а не
елемент от фактическия й състав. Тези общите постановки напълно кореспондират с
конкретно установените факти, като доказа се, че тютюневите изделия са били
разположени на щанд зад касата, при което клиентът е нямал свободен достъп да
оглежда отделните кутии с цигари и пурети и така да се запознае с отпечатаната
цена на бандерола, а те са му били предавани от продавача едва след сключването
на сделката. Освен това, подобно на регистрираната цена в електронния регистър,
така и отпечатаната цена върху бандерола отразява единствено правното, а не и
фактическото положение. В конкретния случай по делото не се установява
жалбоподателят да е предлагал за продажба тютюневите изделия на различна от
отпечатаната върху бандерола цена, но неясно остава как въобще е направена тази
проверка, след като за цигарите и пуретите по НП никъде не е била обявена
цената, на която фактически са се предлагали за продажба.
Категорично се установи и че останалите
тютюневи изделия в проверявания обект, които са се предлагали за продажба, са
имали поставени етикети с обявена цена. Ако действително за *** няма задължение
за поставяне на етикет с цена, както се твърди в жалбата, то напълно
ирационално се явява поведението по поставяне на такива етикети на редица други
артикули – цигари и пурети.
По гореизложените съображения настоящият
съдебен състав приема, че изискването за обявяване на цените на тютюневите
изделия на достъпно за клиента място и по подходящ за възприемане начин изисква
от *** поставянето на етикет с обявена продажна цена, на ценоразпис или на
друга писмена информация, която да е поставена на видно място и да е достъпна
за възприемане от клиента преди да е направил покупката и да получи закупената
стока във фактическата си власт. Като не е сторил това, жалбоподателят
„Пиестрейд“ ЕООД е извършил административното нарушение по чл. 30, ал. 2, т. 8
от ЗТТСИ. В този смисъл е и съдебната практика на административните съдилища в
страната: така Решение № 98 от
27.03.2019 г. по к.а.н.д. № 42/2019 г. на Административен съд – Шумен; Решение от 23.05.2019 г. по к.а.н.д. №
33/2019 г. на Административен съд – Търговище; Решение № 116 от 01.04.2019 г. по к.а.н.д. № 110/2019 г. на
Административен съд – Добрич. В Решение № 49 от 21.02.2019 г. по к.а.н.д. №
26/2019 г. на Административен съд – Ловеч е прието, че деянието представлява
маловажен случай, но за да бъде деянието маловажен случай, на първо място то
трябва да осъществява състав на административно нарушение. Ако деянието не беше
съставомерно, то НП щеше да бъде отменено на основание, че деянието въобще не
осъществява състав на административно нарушение. Преценката за маловажност е
индивидуална във всеки отделен случай. Видно е обаче, че съдебната практика и то
актуална такава трайно приема деяние с признаци като процесното да съставлява
нарушение по чл.30, ал.2, т.8 от ЗТТСИ.
При доказано извършване на нарушението, за което е
ангажирана административнонаказателната отговорност на
дружеството-жалбоподател, съдът намира, че АНО правилно е приел, че извършеното
деяние не представляват маловажен случай на административно нарушение. За да
бъде деянието маловажен случай, трябва да се установи, че то представлява
по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на
нарушения от същия вид. Тази преценка се прави с оглед липсата или
незначителността на вредни последици или на други смекчаващи обстоятелства,
които обаче винаги представляват конкретни факти от обективната действителност
и поради това тяхното съществуване следва да бъде установено по делото, както и
по какъв начин тяхното проявление се отразява върху степента на обществена
опасност. В тази връзка при преценката за степента на засягане на защитаваните
обществени отношения чрез конкретното деяние относимо обстоятелство на първо
място е броят на предлаганите за продажба тютюневи изделия, които не са имали
обявена цена на достъпно за клиента място и по подходящ за възприемане начин.
Видно от съдържанието на НП и събраните по делото доказателства, се касае за
значителен брой тютюневи изделия, които жалбоподателят е предлагал за продажба
в търговския обект в нарушение на правилата по ЗТТСИ. Това обстоятелство
съществено завишава степента на обществена опасност на конкретното деяние и
препятства възможността то да се квалифицира като маловажен случай. На следващо
място съдът съобрази, че при проверката е било установено жалбоподателят да не
поддържа регистър на предявените пред него рекламации, което представлява
нарушение по чл. 127, ал. 2 ЗЗП, наказуемо на основание чл. 222 ЗЗП. За същото
жалбоподателят единствено е бил предупреден по реда на чл. 28 от ЗАНН, без да
му бъде налагана санкция. Следователно правилата за маловажност на случая вече
са били веднъж приложени спрямо жалбоподателя за деяние, установено при същата
проверка. Това налага извод, че степента на обществена опасност на дееца също
не дава основание процесното деяние да се квалифицира като маловажен случай.
За така извършеното административно нарушение от
жалбоподателя – юридическо лице, съгласно разпоредбата на чл. 46, ал. 1 от
ЗТТСИ е предвидена имуществена санкция в размер от 2 000 до 5 000 лева.
При определяне на размера на имуществената санкция съдът следва да вземе
предвид тежестта на нарушението, подбудите за неговото извършване и другите смекчаващи
и отегчаващи вината обстоятелства, както и имотното състояние на нарушителя по
аргумент от чл. 27, ал. 2 от ЗАНН. В конкретния случай
административнонаказващият орган е отмерил имуществена санкция в размер на 2
500 лева. Наказващият орган обаче не е аргументирал кои отегчаващи
обстоятелства са обосновали индивидуализация на санкцията в такъв размер. Административнонаказващият
орган няма задължение във всеки случай на първо по ред нарушение да налага
най-лекото предвидено наказание, тъй като това би противоречало на правомощията
му по чл. 27 ЗАНН. Щом обаче наказващият орган счита, че следващото се
наказание за даденото нарушение трябва да бъде определено над минималния
предвиден размер, то следва да изложи мотиви за това си решение. В противен случай
наказаният е поставен в положение, при което не може да се защитава адекватно
срещу определения размер на наказанието му, тъй като не е наясно и със самите
мотиви за налагане на наказание с такъв размер. Отделно от това в случая съдът
намира, че не се установяват отегчаващи обстоятелства, които да налагат
определяне на санкция в размер над предвидения от закона минимум. Предвид
изложеното настоящият съдебен състав приема, че обжалваното наказателно
постановление следва да бъде изменено в частта относно размера на наложената
имуществена санкция, като същият бъде намален до предвидения в закона минимум
от 2 000 (две хиляди) лева, а
наказателното постановление бъде потвърдено в останалата му част.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1, предл.
второ от ЗАНН, съдът
Р Е
Ш И:
ИЗМЕНЯ Наказателно постановление № К-0047784 от 19.11.2018 г., издадено от Т. Д. Д. – ***
Регионална дирекция за областите Пловдив, Смолян, Пазарджик, Хасково, Кърджали
и Стара Загора със седалище Пловдив при Комисия за защита на потребителите, с
което на „ПИЕСТРЕЙД“ ЕООД, ЕИК: *********, със
седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, ул. „Трети март“ № 3, ет. 6, ап.
67, представлявано от *** С. З. Б. на основание чл. 46, ал. 1 от Закона за тютюна, тютюневите и свързаните
с тях изделия е наложена „имуществена санкция“ в размер на 2 500 (две хиляди и
петстотин) лева за нарушение по чл. 30, ал. 2, т. 8 от Закона за тютюна,
тютюневите и свързаните с тях изделия, като НАМАЛЯВА размера на имуществената санкция на 2 000 (две хиляди) лева и ПОТВЪРЖДАВА Наказателното постановление
в останала му част.
РЕШЕНИЕТО може да се
обжалва с касационна жалба на основанията, посочени в Наказателно-процесуалния
кодекс, по реда на Административнопроцесуалния кодекс пред Административен съд
– Пловдив в 14-дневен срок от получаване на съобщението от страните, че
решението е изготвено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
ВЯРНО С ОРИГИНАЛА!
М.Р.