№ 13665
гр. София, 14.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 151 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и пети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Б В
при участието на секретаря С В
като разгледа докладваното от Б В Гражданско дело № 20241110130706 по
описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
М. Т. М. е предявила срещу К... ЕООД с правна квалификация чл. 26, ал. 1, предл.
първо ЗЗД, вр. чл. 22, вр. чл. 11 и чл. 19 ЗПК, вр. чл. 143, ал. 1 ЗЗП, за прогласяване
нищожност на клаузите на чл. 11 и чл. 26 от Договор за заем от 25.04.2023 г., предвиждащи
съответно заплащане на такса за експресно разглеждане и неустойка за неизпълнение на
задължение за предоставяне на обезпечение.
В срока по чл. 131 ГПК са предявени кумулативно съединени насрещни осъдителни
искове от страна на К... ЕООД срещу М. Т. М. с правна квалификация чл. 240, ал. 1 и ал. 2
ЗЗД и и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, с които се иска осъждането на ответницата да заплати сумата в
размер на 825,24 лв. – главница по договор за потребителски кредит № ОL.../25.04.2023 г.,
сключен между страните на 25.04.2023 г., ведно със законната лихва от 30.10.2024 г. до
окончателното плащане, 83, 13 лв. – възнаградителна лихва за периода 25.10.2023 г. до
25.02.2024 г., както и сумата от 77, 64 лв., представляваща обезщетение за забава в размер на
законната лихва за периода 25.02.2024 г. – 28.10.2024 г. При условията на евентуалност
претендира главница в размер на 825, 24 лв.
Ищцата твърди, че е сключила Договор за потребителски кредит № .. на 25.04.2023 г.,
съгласно който е получила сумата в размер на 1500 лв., която сума е трябвало да бъде
върната на 10 месечни вноски. В чл. 26 от договора е било уговорено да заплати неустойка в
размер на 490,70 лв., а в член 11 е било предвидено да заплати такса за експресно
разглеждане на стойност 210,30 лв. Твърди, че клаузата за неустойка и такса експресно
разглеждане противоречат на закона и добрите нрави. Счита, че е налице нееквивалентност
на престации, която води нарушаването на интересите й. Твърди, че таксата за експресно
разглеждане представлява такса, свързана с усвояване и управление на кредита и
противоречи на забраната на чл. 10а, ал. 2 ЗПК. Твърди, че е налице заобикаляне на закона,
доколкото сумите е следвало да бъдат включени в ГПР. Счита, че уговарянето на процесните
възнаграждения има за цел да доведе до неоснователно обогатяване на ответника. С оглед
гореизложеното моли за уважаването на предявените искове.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника, с който
оспорва предявения иск. Посочва, че ищцата има сключен договор за кредит с ответника с
номер OL... от 25.04.2023г., въз основа на който е отпусната сумата в размер на 1500 лв.,
1
която следвало да бъде върната на 10 месечни вноски. Посочва, че е била уговорена такса
експресно разглеждане в размер на 330,22 лв. и неустойка в размер на 770,52 лв. Посочва, че
последната погасителна вноска е с падеж 25.02.2024 г. Твърди, че ищцата е заплатила сумата
в размер на 880,89 лв. Оспорва искът като недопустим поради липса на правен интерес.
Твърди, че таксата експресно разглеждане е опционална и не е задължително условие за
получаване на Кредит и не повишава шансовете на Кредитополучателя за получаването й.
Твърди, че договорът е отговарял на всички законови изисквания.
В срока по чл. 131 ответникът е предявил насрещен иск срещу ищцата. Твърди се, че
ищцата не е погасила всички задължения по кредита. В условията на евентуалност моли за
осъждането на ищцата да заплати сумата в размер на 825,24 лв., като платена без правно
основание.
В срока по чл. 131 ГПК не е депозиран отговор на насрещния иск от страна на
ответницата по него.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и
съобразно чл. 235 ГПК във връзка с посочените от страните доводи, намира за установено
от фактическа и правна страна следното:
По иска с правна квалификация чл. 26, ал. 1 ЗЗД в тежест на ищеца е да установи, че
между страните е възникнало е възникнало облигационно отношение по процесния договор
за кредит с описаното в исковата молба съдържание, както и че оспорените клаузи са
нищожни на посочените в исковата молба основания, а именно, че противоречат на
императивни законови разпоредби.
В тежест на ответника/ищец по насрещните искове по чл. 240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД е да
докаже, че между страните е сключен действителен договор за потребителски кредит на
25.04.2023 г., по който са извършени усвоявания на суми в посочения от ищеца размер, като
задълженията на ответника за връщане на главницата по кредита и заплащане на
възнаградителна лихва и допълнителни са останали непогасени до размера на
претендираните суми. По иска с правна квалификация чл. 86, ал. 1 от ЗЗД в тежест на ищеца
е да докаже: 1. наличие на главно задължение; 2. ответникът да е изпаднал в забава, респ.
падежът на задължението за заплащане на претендираните суми по главния иск; 3. периода
на забавата; 4. размерът на обезщетението за забавено изпълнение.
С доклада по делото съдът е обявил на страните, че служебно следи за
неравноправност на клаузи от договора за потребителски кредит, за което им е предоставил
при условията на състезателност възможност да ангажират доказателства за евентуалното
наличие/липса на неравноправност на клаузи от договора.
От фактическа страна:
По делото е приет договор за потребителски кредит № OL... от 25.04.2023 г., по силата
на който ответното дружество е отпуснало на ищцата потребителски кредит в размер на
1500 лв. за срок от 10 месеца, с обща стойност на плащанията 2890 лв., която сума е
следвало да бъде върната с 10 погасителни вноски в размер на по 289 лв. всяка. В договора
са посочени лихвен процент от 40, 10 %, годишен процент на разходите от 48, 36 %, лихва в
размер на 289, 26 лв., такса експресно разглеждане в размер на 330, 22 лв. и неустойка в
размер на 770, 52 лв. По отношение на таксата за експресно разглеждане в договора е
упоменато, че това е такса за допълнителна, незадължителна услуга за експресно
разглеждане на искането за отпускане на кредит, която гарантира експресна обработка на
кандидатурата на кредитополучателя в срок до 20 минути от постъпването му, ако искането
е постъпило в работен ден от 09.00 ч. до 18.00 ч., а ако е постъпило след този срок, искането
за кредит се разглежда с приоритет в първия следващ работен ден. Съгласно чл. 11 от
договора за закупуване на тази допълнителна услуга кредитополучателят дължи такса в
размера, посочен в т. 4 от договора, в случая 330, 22 лв., на равни погасителни вноски, ведно
с останалите компоненти на задължението, която е включена в погасителния план. В чл. 26
от договора е предвидено, че в деня на сключване на договора или най-късно до три
календарни дни след подписването му кредитополучателят следва да предостави на
2
кредитора следното обезпечение:две физически лица – солидарни длъжници, всяко от които
да отговаря на следните изисквания: да представи служебна бележка от работодател за
размера на трудовото възнаграждение, като нетният размер на осигурителния му доход да е
в размер над 2000 лв.; да работи на безсрочен трудов договор; да не е заемател или
поръчител по друг договор за паричен заем в К ..ЕООД, да няма неплатени осигуровки за
последните две години; да няма задължения към други банкови и финансови институции или
ако има такива, да е със статус “редовен“. В случай че в деня на сключване на договора
кредитополучателят не представи това обезпечение, той дължи неустойка в размер, посочен
в т. 5 от договора, в случая 770, 52 лв., на равни погасителни вноски, включени в
погасителния план.
Прието е заключение на съдебно-счетоводна експертиза, което след преценка по реда
на чл. 202 ГПК следва да бъде кредитирано като пълно, обективно и компетентно изготвено.
Вещото лице е установило, че в посочения в договора годишен процент на разходите от 48,
36 % е включена само възнаградителната лихва, а при включването на размера на
предвидените такса за експресно разглеждане и неустойка за непредоставяне на обезпечение
се получава годишен процент на разходите в размер на 386, 07 %. Посочило е също така, че
ответното дружество не му е предоставило изисканата информация за получени плащания
по договора.
Съгласно уточнителната молба, приложена на л. 94 по делото, ответникът е признал
неизгодния за него факт, че ищцата е заплатила първите 5 месечни погасителни вноски по
процесния договор за кредит. Предвид размера на погасителните вноски от по 289 лв. всяка,
то съдът приема за установено по делото, че ищцата е заплатила по процесния договор сума
в общ размер от 1445 лв.
От правна страна:
Съдът намира за неоснователни възраженията на ответника за недопустимост на
предявени установителен иск поради липса на правен интерес, тъй като е била извършена
новация. Рефинансирането на предходен кредит с нов такъв не представлява новация, тъй
като новият договор за кредит не заменя стария такъв по смисъла на чл. 107 ЗЗД. Клаузата
на чл. 56 от договора от 30.01.2020 г., на която се позовава ответникът, не води до различен
извод, тъй като се отнася до „предмета“ на самия нов договор, т.е. новия отпуснат кредит. В
тази договорна разпоредба никъде не се споменава съществувалият предходен договор за
кредит, нито че задълженията по новия заменят/новират задълженията по стария договор за
кредит, поради което съдът приема, че установителният иск е допустим.
Предвид датата на сключване на процесния договор за кредит – 29.11.2019 г.,
приложение намира Законът за потребителския кредит, обн. ДВ, бр. 18 от 05.03.2010 г.
Договорът за заем е неформален, реален и комутативен, като за да е налице валидно заемно
правоотношение е необходимо да се установи предаването на заемната сума от заемодателя
на заемателя, с което за последния възниква задължението да върне заетата сума в същата
валута и размер. Между страните не се спори, че ответникът е предоставил уговорената в
договора заемна сума на ищеца.
По предявения иск по чл. 26, ал. 1, предл. 1 ЗЗД
В чл. 10а ЗПК законодателят е допуснал събирането на такси за покриване на
административни разходи при предоставяне на допълнителни услуги, свързани с договора за
кредит, но различни от основната услуга по усвояване и управление на кредита. Целта на
таксите и комисионните по смисъла на цитираната разпоредба е да се покрият
административните разходи на кредитора при предоставяне на допълнителни услуги,
свързани с договора за потребителски кредит, но различни от основната услуга по
предоставяне на кредит. Допълнителни са тези услуги, които са извън основната престация
на заемодателя. Макар законодателят да не е предвидил съдържанието на действията по
усвояване и управление на кредита по чл. 10а от ЗПК, съдът счита, че тези действия
включват типичните и присъщи такива за дейността по предоставяне на кредита, както и
тези по управлението му. Разпоредбата на чл. 10а от ЗПК ограничава възможността в тежест
3
на потребителя да бъдат възлагани такси за такива действия, които кредитодателят е длъжен
да извърши преди и по време на сключването на договора за кредит.
Самите действия по усвояване на кредита са свързани с получаване на сумата от
кредитодателя, но и с действията на кредитодателя по предоставянето й, както и с неговите
задълженията преди и при сключване на договора – за преценка на кредитоспособността, за
предоставяне на задължителната предварителна информация. В случая уговорената такса за
експресно разглеждане на заявката за кредит представлява такса, свързана с предоставянето
на кредита, тоест с усвояването му, поради което спрямо нея се прилага установената в чл.
10а, ал. 2 от ЗПК забрана. Същата се дължи само при одобряване на кредита, зависи от
размера на заетата сума и периода на договора. С оглед на което размерът на таксата се
преценява във всеки конкретен случай спрямо параметрите на договора за кредит, т.е. е
пряко свързана с предоставянето на самия кредит. На следващо място, по делото липсват
доказателства, от които да се направи извод, че при разглеждане на документите за
отпускане на кредит кредиторът прави допълнителни и неприсъщи разходи, за които да
събира отделна такса. Сам по себе си фактът, че искането за отпускане на кредит ще се
разгледа бързо /в смисъл по-бързо от другите искания за кредит/ не представлява
допълнителна услуга, която следва да се заплаща от потребителя отделно. Ако тази услуга
оскъпява продукта, то разходите следва да се компенсират с увеличаване на цената му, а не с
начисляване на такси по чл. 10а от ЗПК. В този смисъл е и практиката на съдилищата,
намерила отражение в Решение № 1441 от 12.03.2024г. на СГС по в. гр. д. № 5977/2023г.,
Решение № 4067 от 20.07.2023г. на СГС по в. гр. д. № 9689/2022г., Решение № 5621 от
03.11.2023г. на СГС по в. гр. д. № 6095/2022г., Решение № 3609 от 04.07.2023г. на СГС по в.
гр. д. № 8049/2022г.
Предвид гореизложеното оспорената клауза на чл. 11 от процесния договор е нищожна
поради противоречие с императивната разпоредба на чл. 10а ЗПК и искът за прогласяване на
нейната нищожност следва да бъде уважен.
По отношение уговорената в чл. 26 неустойка съдът намира следното. Съгласно
мотивите към т. 3 от Тълкувателно решение № 1/2009 г. на ВКС по тълк.дело № 1/2009 г.,
ОСТК автономията на волята на страните да определят свободно съдържанието на договора,
в т.ч. да уговорят неустойка, е ограничена от разпоредбата на чл. 9 ЗЗД в две посоки:
съдържанието на договора не може да противоречи на повелителни норми на закона или на
добрите нрави. Това ограничение се отнася както за гражданските сделки, така и за
търговските сделки по силата на чл. 288 ТЗ и за неговото спазване съдът следи служебно, в
т.ч. при искане за присъждане на неустойка. В разглеждания случай е уговорена неустойка за
неизпълнение на задължение за предоставяне на обезпечение. По същество тази неустойка
излиза извън присъщите й функции и се явява нищожна, поради противоречие с добрите
нрави. Същата излиза извън допустимите законови рамки, тъй като кредиторът по вече
отпуснат заем получава имуществена облага от насрещната страна в определен размер, без
да се престира от негова страна, респективно да е извършил допълнителни разходи по заема,
което води до неоснователно обогатяване и нарушава принципа на справедливост. На
практика такава клауза прехвърля риска от неизпълнение на задълженията на финансовата
институция за предварителна оценка на платежоспособността на длъжника върху самия
длъжник и води до допълнително увеличаване на размера на задълженията. На длъжника се
вменява задължение да осигури обезпечение, след като кредитът вече е отпуснат, като ако не
го направи, дългът му нараства. Така се увеличава опасността от свръхзадлъжнялост на
длъжника. Нищожността на такава уговорка за неустойка е разгледана в цитираното по-горе
тълкувателно решение, в което е посочено, че неустойката следва да се приеме за нищожна,
ако единствената цел, за която е уговорена, излиза извън присъщите й обезпечителна,
обезщетителна и санкционна функции. Обстоятелствата, обуславящи възникването на
задължение за заплащане на посочената неустойка, водят до извод, че с нея се цели
постигане на забранен от закона правен резултат, като тя води до неоснователно обогатяване
на кредитора за сметка на длъжника, тъй като длъжникът изначално е изправен пред
невъзможността да изпълни задължението, чието изпълнение обезпечава неустойката. Ето
4
защо, искът за прогласяване нищожност на клаузата, предвиждаща заплащане на неустойка
за непредоставяне на обезпечение също следва да бъде уважен.
По насрещните искове
Като взе предвид заключението на вещото лице, съдът намира, че процесният договор
за кредит е изцяло нищожен поради противоречие с императивните законови разпоредби на
чл. чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК и чл. 19, ал. 4 ЗПК. По силата на § 1, т. 1 от ДР на ЗПК "Общ
разход по кредита за потребителя" са всички разходи по кредита, включително лихви,
комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи,
пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които
потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с
договора за кредит, и по-специално застрахователните премии в случаите, когато
сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в
случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи
и условия. В тази връзка, уговорената неустойка за непредоставяне на обезпечение, както и
таксата за експресно разглеждане, са разходи, свързани с предмета на договора за
потребителски кредит, доколкото де факто се явяват за потребителя разход, пряко свързан с
кредита - допълнително възнаграждение, дължимо наред и едновременно с погасителните
вноски по кредита, формално извън договорната лихва и все на кредитодателя.
Годишният процент на разходите е част е същественото съдържание на договора за
потребителски кредит, въведено от законодателя с оглед необходимостта за потребителя да
съществува яснота относно крайната цена на договора и икономическите последици от него,
за да може да съпоставя отделните кредитни продукти и да направи своя информиран избор.
В този смисъл е и решение от 21.03.2024 г. по дело C-714/22 на СЕС, според което за да
осигури по-голяма защита на потребителите законодателят на Съюза е възприел широко
определение на понятието "общи разходи по кредита за потребителя" /§ 40/. Разходите за
допълнителни услуги, които са уговорени към договор за потребителски кредит и дават на
закупилия тези услуги потребител приоритет при разглеждане на искането му за отпускане
на кредит и при предоставяне на разположение на заетата сума, както и възможността да се
отлага изплащането на месечните вноски или да се намалява техният размер, попадат в
обхвата на понятието "общи разходи по кредита за потребителя" по смисъла на тази
разпоредба, а оттам и на понятието "годишен процент на разходите" по смисъла на
посочения член 3, буква и), когато закупуването на посочените услуги се оказва
задължително за получаването на съответния кредит или те представляват конструкция,
предназначена да прикрие действителните разходи по този кредит. Когато в договор за
потребителски кредит не е посочен годишен процент на разходите, включващ всички
предвидени в член 3, буква ж) от тази директива (чл. 3, буква „ж“ на Директива 2008/48/ЕО
на Европейския Парламент и на Съвета от 23 април 2008 година относно договорите за
потребителски кредити и за отмяна на Директива 87/102/ЕИО на Съвета) разходи,
посочените разпоредби допускат този договор да се счита за освободен от лихви и разноски,
така че обявяването на неговата нищожност да води единствено до връщане от страна на
съответния потребител на предоставената в заем главница.
В разглеждания случай в договора е посочен годишен процент на разходите, който
включва единствено възнаградителната лихва по договора, поради което той не е
действителният такъв. При неговото изчисляване следва да се включат и предвидените в
договора неустойка за непредоставяне на обезпечение, както и таксата за експресно
разглеждане, при което се получава действителният размер на годишния процент на
разходите от 386, 07 %, който многократно надвишава законоустановения максимален
размер и нарушава чл. 19, ал. 4 ЗПК.
Последицата, свързана с неспазване изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, е уредена в
нормата на чл. 22 ЗПК, която предвижда, че когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал.
1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9, договорът за потребителски кредит
е недействителен. Съгласно чл. 23 ЗПК когато договорът за потребителски кредит е обявен
за недействителен, потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи
5
лихва или други разходи по кредита. Съдът прие за установено по-горе, че ищецът е
заплатил сума в размер на 1445 лв. по договора, а по силата на чл. 23 ЗПК дължи
единствено главница в размер на 1500 лв. Следователно, в полза на ответника по
насрещните искове следва да бъде присъдена единствено главница в размер на 55 лв., като
искът за главница бъде отхвърлен за разликата над 55 лв. до пълния предявен размер от 825,
24 лв. Останалите предявени насрещни претенции подлежат изцяло на отхвърляне.
По разноските:
При този изход на спора на основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на ищеца следва да
бъдат присъдени направените по делото разноски за платена държавна такса в размер на 50
лв. Ответникът е направил следните разноски по делото – 400 лв. платено адвокатско
възнаграждение, 400 лв. депозит за експертиза и 56, 80 лв. платена държавна такса. Съдът
намира, че разходите за адвокатско възнаграждение и депозит за експертиза следва да бъдат
разделени на две равни части, съответно за защита по предявения от ищеца иск и за
предявените насрещни искове, а държавната такса е разход, направен единствено по
насрещните искове. Ето защо, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК в полза на ответника следва да
бъдат присъдени разноски, съразмерно с уважената част от насрещните искове, в размер на
25, 48 лв. (от общо направените разноски по насрещните искове в размер на 456, 80 лв.).
В полза на адв. П. П. следва на основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв. да бъде присъдено
адвокатско възнаграждение за оказаната безплатна правна помощ, като съдът намира, че
общо по всички предявени искове му се следва адвокатско възнаграждение в размер на 400
лв. Съдът намира, че на процесуалния представител на ищеца се дължи този размер на
възнаграждението за осъщественото безплатно процесуално представителство по следните
съображения. С Решение от 28.07.2016 г. по дело C-57/2015 Съдът на ЕС дава принципни
тълкувания и разяснения относно приложението на института на съдебните разноски в С.та
на правото на ЕС. В пар. 21 е посочено, че член 14 от Директива 2004/48 прогласява
принципа, че направените от спечелилата делото страна разумни и пропорционални съдебни
разноски по принцип се поемат от загубилата делото страна, освен ако това е недопустимо
поради съображения за справедливост. В пар. 23 и 24 изрично е посочено, че от съображение
17 от Директива 2004/48 се установява, че предвидените в нея мерки, процедури и средства
за защита следва да се определят във всеки случай по такъв начин, че да отчитат надлежно
специфичните особености на случая, при все това член 14 от Директива 2004/48 налага на
държавите членки да гарантират възстановяването единствено на "разумни" съдебни
разноски. Правната уредба следва да цели да гарантира разумния характер на подлежащите
на възстановяване разноски, като се вземат предвид фактори като предмета на спора,
неговата цена или труда, които следва да понесе загубилата делото страна, трябва да бъдат
"пропорционални". Въпросът дали тези разноски са пропорционални обаче не би могъл да се
преценява отделно от разноските, които спечелилата/загубилата делото страна действително
е понесла. Съответстваща на правото на ЕС е уредба, която допуска съдът да може във всеки
случай, в който прилагането на общия режим в областта на съдебните разноски би довело до
резултат, който се счита за несправедлив, да се отклони по изключение от този режим. В
Решение от 23.11.2017 г. по съединени дела C-427/16 и C-428/16 Съдът на ЕС, излагайки
сходни съображения, достига до крайния извод, че член 101, параграф 1 ДФЕС във връзка с
член 4, параграф 3 ДЕС трябва да се тълкува в смисъл, че национална правна уредба като
разглежданата в главните производства, съгласно която, от една страна, адвокатът и
неговият клиент не могат — под страх от дисциплинарно производство срещу адвоката —
да договорят възнаграждение в по-нисък от минималния размер, определен с наредба,
приета от професионална организация на адвокатите като Висшия адвокатски съвет
(България), и от друга страна, съдът няма право да присъди разноски за възнаграждение в
по-нисък от минималния размер, би могла да ограничи конкуренцията в рамките на
вътрешния пазар по смисъла на член 101, параграф 1 ДФЕС.
В настоящия случай съдът следва да се съобрази именно с горецитираната практика на
СЕС, която има превес над националната такава, като в полза на процесуалния представител
бъдат присъдени разумни, пропорционални и справедливи разноски за адв. възнаграждение.
6
При определяне на размера им съдът намира, че следва да съобрази наличните обективни
фактори, че делото не се отличава с процесуални усложнения, както и реално извършените
действия от процесуалния представител. Производството по делото се е развило в
минимални рамки. Не без значение е обстоятелството, че делото касае потребителски спор
по т. н. масови дела във връзка с нищожност на клаузи от договори за потребителски
кредити и извършените по тях плащания. Тоест, делото не се отличава с никаква фактическа
и правна сложност. Отделно от това макар и да са налице и насрещни претенции, същите
имат един общ правопораждащ юридически факт, а именно договора за заем. В конкретния
случай от страна на адвоката не се изисква специфична защита, която да е обусловена от
обективното съединяване на искове, следваща му отделно възнаграждение за всеки иск,
доколкото същите произтичат от един интерес, поради което съдът намира, че не му се
дължи отделно възнаграждение по всеки от предявените искове.
Така определеното възнаграждение от 400 лв. съдът условно разделя на две равни част,
съответно по предявения от ищеца иск (т.е. 200 лв. по него, които се дължат на адв. П. в
пълен размер предвид уважаването на иска на ищеца) и по насрещните искове, като от
припадащите се по насрещните искове 200 лв., в полза на адв. П. следва да бъде присъдена
сума в размер на 188, 84 лв., съразмерно с отхвърлената част от насрещните искове, или
общият размер на адвокатското възнаграждение в полза на адв. П. се равнява на 388, 84 лв.
Така мотивиран, Софийски районен съд
РЕШИ:
ПРОГЛАСЯВА по предявения от М. Т. М., ЕГН **********, с адрес: гр. София, жк
„С..“, бл.., ап. 15, ет. 4, срещу К ..ЕООД, ЕИК .. със седалище и адрес на управление: гр.
София, бул. „Ч..“ № ... офис 32, иск с правно основание чл. 26, ал. 1, предл. 1 ЗЗД
нищожността на клаузите на чл. 11 и чл. 26 от договор за заем от 25.04.2023 г., предвиждащи
съответно заплащане на такса за експресно разглеждане и неустойка за неизпълнение на
задължение за предоставяне на обезпечение.
ОСЪЖДА М. Т. М., ЕГН **********, с адрес: гр. София, жк „С..“, бл.., ап. 15, ет. 4, да
заплати на К ..ЕООД, ЕИК .. със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Ч..“ № ...
офис 32, на основание чл. 23 ЗПК сумата от 55 лв., ведно със законната лихва от 30.10.2024
г. до окончателното плащане, представляваща остатък от дължимата чиста стойност на
кредита (главница) по договор за заем от 25.04.2023 г., като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата
над 55 лв. до пълния предявен размер от 825, 24 лв., както и изцяло исковете за сумата от 83,
13 лв., представляваща възнаградителна лихва за периода 25.10.2023 г. до 25.02.2024 г.,
както и за сумата от 77, 64 лв., представляваща обезщетение за забава в размер на законната
лихва за периода 25.02.2024 г. – 28.10.2024 г.
ОСЪЖДА К ..ЕООД, ЕИК .. със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Ч..“
№ ... офис 32, да заплати на М. Т. М., ЕГН **********, с адрес: гр. София, жк „С..“, бл.., ап.
15, ет. 4, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 50 лв., представляваща сторените по
делото разноски.
ОСЪЖДА К ..ЕООД, ЕИК .. със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Ч..“
№ ... офис 32, да заплати на адв. П. И. П., Х. адвокатска колегия, с личен номер ..., с адрес:
гр. Х., ул. „М.“ № 1, на основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв. сумата от 388, 84 лв., представляваща
адвокатско възнаграждение за осъществено безплатно процесуално представителство по
делото на М. Т. М..
ОСЪЖДА М. Т. М., ЕГН **********, с адрес: гр. София, жк „С..“, бл.., ап. 15, ет. 4, да
заплати на К ..ЕООД, ЕИК .. със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Ч..“ № ...
офис 32, на основание чл. 78, ал. ГПК сумата от 25, 48 лв., представляваща разноски по
делото.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
7
връчването му на страните.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8