№ 317
гр. Бургас, 13.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на двадесет и пети
март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Диляна Н. Йорданова
при участието на секретаря Станка Д. Чавдарова
като разгледа докладваното от Диляна Н. Йорданова Гражданско дело №
20212100100819 по описа за 2021 година
Производството по делото е образувано по повод исковата молба от
Банка ДСК ЕАД, ЕИК *********, със седалище гр. София, район Оборикще,
ул. Московска№19, представлявано от изпълнителните директори Диана
Дечева Митева и Боян Филипов Стефов, чрез юрисконсулт Галя Петрова,
съдебен адрес гр. Бургас, ул. Адам Мицкевич №7с която са предявени искове
за приемане за установено, че ответницата М. Д. П., ЕГН **********, с адрес
*****, дължи на ищеца сумата от 43 650,75 лева – главница, 7241,02лева -
договорна възнаградителна лихва за периода 03.12.2018г.-13.11.2020г.,
557,83лева-обезщетение за забава /лихвена надбавка за забава/ за периода
04.12.2018г.-13.11.2020г., 994,27лева обезщетение за забава /лихвена надбавка
за забава/ за периода 13.11.2020г.-02.02.2021г., сумата от 120 лева-разходи за
изискуем кредит, ведно със законната лихва, считано от 03.02.2021г. до
окончателното изплащане на вземането, за които вземания е издадена заповед
за незабавно изпълнение по чл.417 от ГПК по ч.гр.д.№857/2021г. на БРС.
Ищецът твърди, че на 03.08.2015г. като кредитор е сключил с
ответницата договор за кредит за текущо потребление с разрешен лимит в
размер на 48 500лева и срок за погасяване 120 месеца. Посочва, че
предоставеният кредит се олихвява с преференциален променлив лихвен
процент, който към датата на сключване на договора за кредит е в размер на 7
процента годишно или 0,02 процента на ден, формиран от стойността на 6-
месечен SOFIBOR/EURIBOR – 0,986 процента и фиксирана преференциална
надбавка в размер на 6,014 процента при изпълнение на условията по договор
за ползване на пакети „частно банкиране“ на банката и приложения към него.
Поддържа, че при нарушаване на условията кредитополучателят губи правото
да ползва преференции изцяло или частично и приложимият лихвен процент
се увеличава чрез увеличаване на надбавката съгласно условията и
максималният размер, който може да достигне лихвеният процент в резултат
от неизпълнението на условията и е променлив лихвен процент, приложим за
стандартни потребителски кредити в размер на 6-месечен
SOFIBOR/EURIBOR към съответната дата и фиксирана стандартна надбавка
в размер на 13,964 процента. Излага, че ответницата не е обслужвала редовно
1
кредита и през 2017г. е извършено преструктуриране, изразяващо се в
отстъпки от банката с оглед доброволно изпълнение. Изнася данни, че на
24.08.2017г. страните са подписали допълнително споразумение за
преструктуриране с предмет остатъка от кредита в размер на 44 740 лева, като
е капитализирана неплатената дължима лихва към главницата, продължен е
срокът за погасяване на кредита и се определя нов падеж за окончателно
погасяване -24.08.2027г., както и гратисен период и нов лихвен процент.
Според ищеца съгласно споразумението кредитът се олихвява с променлив
лихвен процент – 6,345 процента годишно или 0,017 процента на ден,
формиран от стойността на 6-месечен SOFIBOR 0,268 процента, който при
отрицателна стойност се приема със стойност нула и фиксирана
преференциална надбавка в размер на 6,077 процента, предоставена с оглед
сключения договор за ползване на пакет частно банкиране. Посочва, че при
прекратяване на договора за ползване на пакета кредитополучателят губи
правото да ползва преференциите изцяло или частично и приложимият
лихвен процент се увеличава чрез прилагане на фиксирана стандартна
надбавка в размер на 13,182 процента, съответно максималният размер, до
който може да стигне лихвеният процент при прекратяване на договора за
ползване на пакета е стандартният променлив лихвен процент , приложим за
стандартни потребителски кредити, формиран от 6-месечен SOFIBOR към
съответната дата и фиксирана стандартна надбавка в размер на 13,128
процента. Твърди, че правото на ползване на преференции се губи и при
неизпълнение на задължението по т.9 от споразумението за осигуряване
постъпване на суми по сметка в размер на погасителната вноска по кредита,
увеличена с 200 ева или 100 евро и лихвеният процент се променя с
промяната на 6-месечния SOFIBOR. Пояснява, че размерът на месечната
вноска кредиторът определя в първия работен ден, следващ падежната дата
след подписване на споразумението, за което предоставя на
кредитополучателя погасителен план при явяването му в банката. Позовава се
на подписано второ допълнително споразумение за преструктуриране на
договора за кредит на 28.03.2018г. по отношение на остатъка от дълга
44 900,17лева., изразяващо се в капитализиране на неплатената дължима
лихва към главницата, продължаване на крайната падежна дата-28.03.2028г.,
договаряне на гратисен период и нов лихвен процент. Допълва, че съгласно
второто споразумение кредитът се олихвява с променлив лихвен процент в
размер на 8,450 процента годишно или 0,023 процента на ден, формиран от
стойността на 6-месечен SOFIBOR 0,163 процента, който при отрицателна
стойност се приема с нулева стойност и фиксирана преференциална надбавка
8,287 процента, предоставен с оглед сключения договор за ползване на
пакета. Посочва, че при прекратяване на договора за ползване на пакета се
губят преференциите пълно или частично и се увеличава приложимият
лихвен процент чрез прилагане на фиксирана стандартна надбавка в размер
на 13,287 процента, като максималният размер, до който може да достигне
лихвеният процент в резултат на прекратяване на договора за ползване на
пакета е стандартният променлив лихвен процент, приложим за стандартни
потребителски кредити, формиран от 6-месечния SOFIBOR към съответната
дата и фиксирана стандартна надбавка в размер на 13,287 процента. Според
твърденията на ищеца правото на преференции се губи и при неизпълнението
на т.9 от споразумението за осигуряване постъпване на суми по сметката в
размер на погасителната вноска по кредита от 200 лева или 100 евро. Твърди,
че поради неплащане на вноски с падежи 03.12.2018г.-03.08.2020г. е
приложил санкциите, предвидени в т.18.2 на глава VII- „Отговорност и
санкции“ на общите си условия, като с нотариална покана, връчена на
ответната страна на 09.11.2020г. е обявил кредита за предсрочно изискуем.
2
Ангажира доказателства. Претендира разноски, в това число направените в
заповедното производство.
В законоустановения срок е постъпил писмен отговор от ответницата,
чрез назначените й особени представители, с който исковете се оспорват като
неоснователни и недоказани. Оспорва сключването на договор за кредит на
03.08.2015г., като възразява, че между страните няма валидно възникнала
договорна връзка. Посочва, че подписите, положени под договора за кредит и
под общите условия, погасителния план от 31.07.2015г. и такси по кредити за
текущо потребление не са изпълнени от ответницата. Счита, че процесният
договор за кредит не е подписан от представител на Банка ДСК ЕАД,
разполагащ с представителна власт. Твърди се, че ответницата не е усвоявала
суми по договора за кредит, респективно, че не е усвоила цялата сума.
Възразява, че договорът е нищожен поради наличието на неравностойни
клаузи по смисъла на чл. 143 от ЗЗП в съдържанието му и в общите условия
към него, няма необходимото съдържание съгласно разпоредбите на чл. 11,
ал.1, т.9 и 9а от ЗПК в редакцията, действала към сключването му. Посочва,
че с исковата молба не са представени условията по договора за ползване на
пакети частно банкиране на ищеца. Не е съставена по ясен и недвусмислен
начин според ответната страна съобразно изискванията на чл.147 от ЗЗП
методиката за увеличение на лихвения процент в чл.8 от договора доколкото
към момента на подписването му посочените условия не са представени и
известни на потребителя, като не е ясно и с колко ще се увеличи лихвеният
процент при неспазването на условията. При последваща промяна на
лихвения процент или на допълнителни разходи в представения погасителен
план от 31.07.2015г. също липсват методика и стойности, които се прилагат
при загуба на преференциалните условия по програмата договор за ползване
на пакет „частно банкиране“, не е посочено и какво следва при евентуалната
промяна. Намира, че методиката за изчисление на лихвата не отговаря на
изискванията в чл.33а от ЗПК, клаузата е неравностойна, налице е пълно
нарушение на изискванията на чл. 11, ал.1, т.9 и т.9а от ЗПК, поради което не
е възникнало надлежно правото на банката едностранно да увеличи лихвения
процент. По отношение на чл.9 от процесния договор, в който е посочен
годишен лихвен процент на разходите 8,04 процента, счита че клаузата е
също неравностойна, тъй като не е ясно как е формирана тази цифра и какво
включва. Несъобразяването на договора с изискванията на чл.11, ал.1, т.10 и
3
т.10а от ЗПК намират, че е самостоятелно основание по чл.22 от ЗПК за
недействителност. Неравноправна според ответната страна е и клаузата на
чл.18.2 от общите условия, съгласно която при предсрочна изискуемост на
кредита върху договорения лихвен процент се добавя надбавка за забава в
размер на 10 процента. Посочва, че тази клауза е типова и не е индивидуално
договорена, като потребителят не е имал възможност да влияе върху
съдържанието й. Застъпва становището, че недействителността на основания
договор влече недействителност на допълнителните споразумения, като
излага подробни съображения. В допълнение счита, че не е ясно как е
формирана редовната лихва в размер на 2834,02лева, не е приложено решение
№028 на ЦКПК на банката от 26.03.2018г., цитирано в допълнителното
споразумение за преструктуриране от 28.03.2018г., като в чл.5 от същото са
неравностойни клаузите относно лихвите, в чл.6 не става ясно как е формиран
ГПР по кредита, в чл.7.1 е завоалирано задължение за заплащане на неустойка
под форма на заплащане на сторнирани наказателни лихви и заемни такси.
Посочва, че изобщо не е сключен договорът, предвиден в чл.9.1 от
допълнителното споразумение, клаузата на чл.10 е неравноправна и
ограничителна чрез предвидената санкция за потребителя и създава монопол.
Недопустимо според ответната страна е да се формира нов кредит от старата
главница и просрочените лихви, водещо до анатоцизъм по смисъла на чл.10,
ал.3 от ЗЗД. При подписването на договора не било спазено и изискването на
чл.5, ал.5 вр. чл. 5, ал.2 от ЗПК - банката не е изготвила и попълнила
стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация за
потребителския кредит. На следващо място се оспорва надлежното връчване
на нотариална покана на ответницата поради опорочаване на процедурата на
чл.47 от ГПК, съответно не може да се приеме, че е настъпила предсрочната
изискуемост преди образуване на заповедното производство. Оспорва
верността на представеното извлечение от счетоводни книги на банката в
заповедното производство.
Съдът е сезиран с искове с правно основание чл.422 от ГПК вр. чл.430,
ал.1 и 2 вр. 432 от ТЗ вр. 79 от ЗЗД вр. чл. 288 от ТЗ и чл.86 вр. чл. 288 от ТЗ,
които са допустими.
Окръжният съд, като взе предвид твърденията в исковата молба и
обсъди събраните по делото доказателства, намира за установено от
фактическа страна следното:
По делото е приложен договор за кредит за текущо потребление от
4
03.08.2015г., сключен между Банка ДСК ЕАД в качеството на кредитодател и
М. Д. П. в качеството на кредитополучател, по силата на който банката е
продоставила на кредитополучателя сумата от 48 500 лева.
Съгласно чл.2 от договора страните са уговорили срок за погасяване на
кредита 120 месеца, считано от неговото усвояване на равни погасителни
анюитетни месечни вноски съгласно погасителен план-приложение№1 към
договора, погасими до трето число на месеца-чл.7.
В чл.8 е предвидено кредитът да се олихвява с преференциален
променлив лихвен процент в размер на 7 процента годишно или 0,02 процента
на ден, формиран от стойността на 6-месечен SOFIBOR/EURIBOR – 0,986
процента и фиксирана преференциална надбавка в размер на 6,014 процента
при изпълнение на условията по договор за ползване на пакети „частно
банкиране“ на банката и приложения към него. Съгласно постигнатото
съгласие в чл.8 при нарушаване на условията в договора за частно банкиране
кредитополучателят губи правото да ползва преференции изцяло или
частично и приложимият лихвен процент се увеличава чрез увеличаване на
надбавката съгласно условията и максималният размер, който може да
достигне лихвеният процент в резултат от неизпълнението на условията и
променлив лихвен процент, приложим за стандартни потребителски кредити
в размер на 6-месечен SOFIBOR/EURIBOR към съответната дата и фиксирана
стандартна надбавка в размер на 13,964 процента.
С подписано на 24.08.2017г. допълнително споразумение страните са
се договорили, че остатъкът от непогасена главница възлиза в размер на
43 294,23 лева, като ответницата дължи редовна лихва 2215,68лв. и
наказателна лихва 14,80лв. Посочено е, че кредитополучателят е внесъл
сумата от 769,91лв. и кредиторът се отказва от наказателната лихва в размер
на 14,80лв. Капитализирана е неплатената дължима лихва към главницата и е
прието, че остатъкът от дълга е в размер на 44 740 лева, променен е падежът
за погасяване на целия дълг -24.08.2027г., договорен е 6-месечн гратисен
период за погасяване на главницата и нов лихвен процент. В чл.5 е постагнато
съгласие кредитът да се олихвява с променлив лихвен процент – 6,345
процента годишно или 0,017 процента на ден, формиран от стойността на 6-
месечен SOFIBOR 0,268 процента, който при отрицателна стойност се приема
със стойност нула и фиксирана преференциална надбавка в размер на 6,077
процента, предоставена с оглед сключения договор за ползване на пакет
частно банкиране.
Според чл.5, т.1 от първото допълнително споразумение при
прекратяване на договора за ползване на пакета кредитополучателят губи
правото да ползва преференциите изцяло или частично и приложимият
лихвен процент се увеличава чрез прилагане на фиксирана стандартна
надбавка в размер на 13,182 процента, съответно максималният размер, до
5
който може да стигне лихвеният процент при прекратяване на договора за
ползване на пакета е стандартният променлив лихвен процент , приложим за
стандартни потребителски кредити, формиран от 6-месечен SOFIBOR към
съответната дата и фиксирана стандартна надбавка в размер на 13,128
процента. Съгласно чл. 5, т.2 правото на ползване на преференции се губи и
при неизпълнение на задължението по т.9 от споразумението за осигуряване
постъпване на суми по сметка в размер на погасителната вноска по кредита,
увеличена с 200 ева или 100 евро, като съгласно 5, т.3 лихвеният процент се
променя с промяната на 6-месечния SOFIBOR при предпоставките, реда и
сроковете, посочени в общите условия.
Съгласно чл.7 от това допълнително споразувение размерът на
месечната вноска кредиторът определя в първия работен ден, следващ
падежната дата след подписване на споразумението, за което предоставя на
кредитополучателя погасителен план при явяването му в банката.
С допълнително споразумение за преструктуриране на договора за
кредит от 28.03.2018г., имащо за предмет остатъка от дълга 44 900,17лева.,
отново е капитализирана неплатена дължима лихва -2834,02лв. към
главницата – 42 066,15лв. Предвидено е в чл. 3 ново удължаване на срока за
погасяване на кредита и определен краен падеж-28.03.2028г. В чл. 4 е
договорен 3-месечен гратисен период за погасяване на главницата.
Съгласно чл.5 от второто допълнително споразумение кредитът се
олихвява с променлив лихвен процент в размер на 8,450 процента годишно
или 0,023 процента на ден, формиран от стойността на 6-месечен SOFIBOR
0,163 процента, който при отрицателна стойност се приема с нулева стойност
и фиксирана преференциална надбавка 8,287 процента, предоставен с оглед
сключения договор за ползване на пакета. В чл.5, т.1 се съдържа клауза, че
при прекратяване на договора за ползване на пакета се губят преференциите
пълно или частично и се увеличава приложимият лихвен процент чрез
прилагане на фиксирана стандартна надбавка в размер на 13,287 процента,
като максималният размер, до който може да достигне лихвеният процент в
резултат на прекратяване на договора за ползване на пакета е стандартният
променлив лихвен процент, приложим за стандартни потребителски кредити,
формиран от 6-месечния SOFIBOR към съответната дата и фиксирана
стандартна надбавка в размер на 13,287 процента. Съгласно чл.5, т.2 правото
на преференции се губи и при неизпълнението на т.9 от споразумението за
осигуряване постъпване на суми по сметката в размер на погасителната
вноска по кредита от 200 лева или 100 евро.
От ищеца с молба от 31.12.2021г. по делото са представени протоколи
от 07.08.2017г. и 26.03.2018г. от заседанията на Централната му комисия по
проблемни кредити, с които е взето решение за преструктурирането им.
Видно от изпълненото по делото заключение на вещото лице Т.Д.,
неоспорено от страните, уговореният кредит в размер на 48 500лев е усвоен
на 03.08.2015г. по посочената в договора разплащателна сметка на
ответницата с посочено основание на превода „кредит токущо потребление“.
6
В периода от сключване на договора за кредит до – 03.08.2015г. до
преструктурирането на дълга съгласно допълнително споразумение от
28.03.2018г. е налице частично погасяване в размер на 20 280,22 лева, от
които 7803,27лева договорна лихва, 12 384,02 лева възнаградителна лихва,
92,83лева санкционираща лихва.
От приетото заключение на вещото лице Т.Д. по наначената съдебно-
икономическа ексепртиза се установява, че последното извършено плащане е
на 28.01.2019г. в погашение на задължения за възнаградителни лихви
214,11лв.и главница 252,15лв.
Ответната страна е оспорила подписите, положени под договора за
кредит, под общите условия и погасителния план от 31.07.2015г., като твърди,
че не са изпълнени от нея, но ангажира доказателства. По аргумент от
разпоредбата на чл. 193, ал.3 от ГПК при оспорване истиността на изходящи
от страната частни документи върху нея пада тежестта да установи тяхната
неистинност, поради което възражението е неоснователно.
Неоснователно и възражението, че процесният договор за кредит не е
подписан от представител на Банка ДСК ЕАД, разполагащ с представителна
власт. Дори подписалият договора от името на банката да е действал от името
на търговеца без представителна власт, според презумпцията на чл.301 от ТЗ
се смята, че търговецът потвърждава действията, ако не се противопостави
веднага след узнаването. Отделно от това такива доказателсва са представени
от ищеца с молба от 31.12.2021г. по делото – пълномощно на подписалия
договора от името на банката мениджър Димитър Богоев.
Не се споделя от настоящата съдебна инстанция възражението на
ответницата, че договорът за кредит няма необходимото съдържание
съгласно разпоредбите на чл. 11, ал.1, т.9 и 9а от ЗПК в редакцията, действала
към сключването му, поради което е нищожен.
Съгласно разпоредбата на чл. 11, ал.1, т.9 от ЗПК в посочената
приложима в конкретния казус редакция договорът за потребителски кредит
следва да съдържа лихвения процент по кредита, условията за прилагането му
и индекс или референтен лихвен процент, които е свързан с първоначалния
лихвен процент, както и периодите, условията и процедурите за промяна на
лихвения процент, ако при различни обстоятелства се прилагат различни
лихвени проценти, тази информация се предоставя за всички лихвени
проценти, като според т.9а на същата разпоредба и методиката за изчисляване
на референтния лихвен процент съгласно чл. 33а.
По възражението, че в договора за кредит не се съдържа информация
относно условията за прилагането на лихвения процент, периодите,
условията и процедурите за промяната на лихвения процент, както и ясна и
разбираема методика за изчисляване на референтния лихвен процент, съдът
съобрази следното:
Действително в чл. 8 от процесния договор за кредит е предвидено, че
кредитополучателят ползва преференциалния лихвен процент от 7 %
7
годишно и не се съдържа соченото императивно съдържание, но е налице
препращане към условията по договора за ползване на пакети частно
банкиране на банката, в който и в приложение №1, представляващо
неразделна част от него, са подробно посочени условията и процедурите за
промяната на лихвения процент.
Референтният лихвен процент като основа за изчисляване на
променливия лихвен процент по кредита представлява пазарния индекс
Sofibor/Euribor, неговата стойност е достъпна за потребителя и не е налице
посоченото нарушение на изискванията, въведени с разпоредбата на чл. 11,
ал.1, т.9а от ЗПК, тъй като начинът на олихвяване е подробно описан в раздел
III на подписаните от ответницата общи условия, представляващи неразделна
част от договора за кредит.
По делото не е спорно, че ответницата е нарушила условията на
договора за ползване на пакета „частно банкиране“. Съгласно раздел II, чл. 11
от условията на пакета, приложени на стр. 146 по делото, е предоставено
право на кредитора да отнеме преференциалните условия по ползване на
пакета при липса на постъпления по разплащателната сметка на клиента на
месечните вноски в продължение на два последователни месеца. Предвид
неизпълнението на ответната страна банката е отменила ползваните от
кредитополучателя преференции и е увеличилоа приложимия лихвен процент
чрез увеличаване на надбавката съгласно чл.8 от договора за кредит за
текущо потребление.
Нямат неравностоен характер уговорените санкционни клаузи, които
предвиждат настъпване на неблагоприятни последици за длъжника, в случай
на неизпълнение на поетите договорни задължения по отношение отпадане
възможността кредитът да се олихвява с преференциална възнаградителна
лихва, както и за начисляване на наказателна лихва за забава. Същите изцяло
зависят от волята на длъжника да изпълни пълно и точно задълженията си и
са съизмерими с риска, който кредиторът е поел при договорно неизпълнение
на насрещната страна.
В допълнителните споразумения ищецът е дал възможност на
потребителя да влияе върху съдържанието на уговорките по отношение на
срока и начина на погасяване на вноските, взето е предвид финансовото му
състояние, както и неизпълнение на задълженията му по условията по
8
договора за ползване на пакета „частно банкиране“. С тях са направени
отстъпки от банката в полза на длъжника, определени са гратисни периоди, в
които не се дължи възнаградителна лихва, опростена е наказателната лихва,
удължен е крайния падеж за погасяване на задължението.
Предвид това клаузите в допълнителните споразумения, с които
кредитополучателят е изгубил правото да ползва преференции и
приложимият лихвен процент е увеличен чрез прилагане на фиксирана
стандартна надбавка не са неравноправни и от същите страните са валидно
обвързани.
С неравностоен характер обаче са клаузите в допълнителните
споразумения, с които е постигнато съгласие за капитализиране на
възнаградителна лихва към главницата, която след това отново е олихвявана с
лихва, тъй като същата представлява забранен от закона анатоцизъм по
смисъла на чл. 10, ал. 3 ЗЗД и е допустим само между търговци.
Независимо, че капитализацията на лихви се установява от назначената
съдебно-счетоводна експертиза, при съпоставка на размера на главното и
акцесорните задължения, в хипотеза на капитализирана лихва, спрямо
размера им, който би се получил без прилагане на капитализацията, по-
благоприятен за ответницата, се явява първи вариант на заключението с
капитализация на лихви.
С отговора на исковата молба е оспорено надлежното връчване на приложената
в заповедното производство нотариалната покана поради нарушения в процедурата по
залепване на уведомление он нотариуса. В присъединеното заповедно производство
към връчената нотариална покана на 10.11.2020г., с която банката е отправила
изявление за обявяване на остатъчното задължение по кредита за предсрочно
изискуемо, е представен протокол от служител на нотариалната кантора във връзка с
осъществените действия по връчване. Видно от същия е залепено уведомление на
адреса и връчването е осъществено по реда на чл.47, ал.5 от ГПК, след извършени три
посещения на адреса на длъжника в рамките на повече от месец, въпреки, че
връчителят още при второто посещение е получил информация от родителите на
ответницата, че от две години живее в чужбина и не е било необходимо да извършва
трето посещение на адреса съгласно разпоредбата на 47, ал.1, изр. последно от ГПК.
Посоченият адрес ответницата е заявила при подписване на договора на кредит и не е
уведомила кредитора за друг адрес, на който да й се връчват съобщения, като този
адрес съвпада с настоящия и постоянния й адрес съгласно служебно изисканата от съда
справка за адресна регистрация в хода на заповедното и исковото производство.
Предвид това БОС счете извършеното връчване от нотариуса редовно и надлежно, като
в тази връзка съобрази, че от ответницата не е оборена официалната материална
доказателствена сила на връчената нотариална покана от нотариус Феодора И.а, с
район на действие БРС.
Видно от заключението на вещото лице Д., неоспорено от страните и
9
кредитирано от настоящата съдебна инстанция, към датата на обявяване на
предсрочната изискуемост -13.11.2020г. остава непогасена главница в размер на
43 650,75лева, възнаградителна лихва за периода 03.12.2018г.- 13.11.2020г. –
7241,02лева, наказателна лихва за периода 03.07.2018г.-13.11.2020г. – 557,83лева,
мораторна лихва за периода 13.11.2020г.-02.02.2021г.-994,35лева и 120 лева такса
изискуемост на кредита.
При горните мотиви съдът приема, че предявените искове са основателни и
следва да бъдат уважени.
При този изход от спора в полза на ищеца следва да бъдат присъдени
направените съдебно-деловодни разноски в исковото производство в размер на 3941
лева и направените разноски в заповедното производство в размер на 1101,28 лева.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО, че в полза на Банка ДСК ЕАД, ЕИК
*********, със седалище гр. София, район Оборикще, ул. Московска№19,
представлявано от изпълнителните директори Диана Дечева Митева и Боян
Филипов Стефов, чрез юрисконсулт Галя Петрова, съдебен адрес гр. Бургас,
ул. Адам Мицкевич №7, съществуват вземания по издадена заповед за
незабавно изпълнение по чл.417 от ГПК по ч.гр.д.№857/2021г. на БРС спрямо
М. Д. П., ЕГН **********, с адрес *****, за сумата от 43 650,75
лева/четиридесет и три хиляди шестстотин и петдесет лева и седемдесет
и пет стотинки/ – главница, 7 241,02 лева/седем хиляди двеста четиридесет
и един лев и две стотинки/ - договорна възнаградителна лихва за периода
03.12.2018г.-13.11.2020г., 557,83 лева/петстотин петдесет и седем лева и
осемдесет и три стотинки/-обезщетение за забава /лихвена надбавка за
забава/ за периода 04.12.2018г.-13.11.2020г., 994,27 лева /деветстотин
деветдесет и четири лева и двадесет и седем стотинки/- обезщетение за
забава /лихвена надбавка за забава/ за периода 13.11.2020г.-02.02.2021г.,
както и сумата от 120 лева /сто и двадесет лева/ -разходи за изискуем
кредит, ведно със законната лихва, начиная 03.02.2021г. до окончателното
плащане на вземанията.
ОСЪЖДА М. Д. П. да заплати на Банка ДСК ЕАД направените съдебно-
деловодни разноски в исковото производство в размер на 3941 лева и направените
разноски в заповедното производство в размер на 1101,28 лева.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от съобщаването му на
страните пред Бургаския апелативен съд.
Съдия при Окръжен съд – Бургас: _______________________
10