№ 53
гр. Русе , 10.05.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – РУСЕ в публично заседание на осми април, през две
хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Петър Балков
Членове:Милена Пейчева
Ралица Герасимова
в присъствието на прокурора Кремена Йорданова Колицова (ОП-Русе)
като разгледа докладваното от Ралица Герасимова Въззивно наказателно
дело от общ характер № 20214500600244 по описа за 2021 година
при секретаря Димана Стоянова и с участието на прокурора К.К., като разгледа
докладваното от съдия Ралица Герасимова в.н.о.х.д. №244/2021 год. и за да се произнесе, взе
предвид следното:
-ти
С присъда №26028 от 11.02.2021 г. по н.о.х.д. №1774/2020 г., РРС, НО, 5
наказателен състав признал подсъдимият Н. И. З. за виновен в извършването на
престъпление по чл.198, ал.1, вр. чл.63, ал.1, т.3 от НК, като на основание чл.60 и чл.63, ал.1,
т.3 от НК му е наложил наказание лишаване от свобода за срок от две години при
първоначален общ режим.
Съдът се произнесъл и осъдил подс. Н. И. З. да заплати на С. Т. В. обезщетение за
претърпени неимуществени вреди в размер на 1500 лева, както и направените по делото
разноски в размер на 300 за адвокатско възнаграждение. Гражданският иск бил отхвърлен за
сумата над 1500 лева до предявения размер от 2000 лева като неоснователен и недоказан.
РРС се произнесъл и осъдил подсъдимият да заплати да заплати в полза на ОДМВР-
Русе сумата от 40 лв., за направени разноски на досъдебното производство, както и сумата
от 60 лв. в полза на Районен съд –гр.Русе –държавна такса върху уважената част на
гражданския иск.
Срещу присъдата в законоустановения срок е постъпила жалба от упълномощения
1
защитник на подсъдимия – адв. В. В., с твърдение за явна несправедливост на наложеното
наказание.
Моли се атакуваната присъда да бъде изменена като изтърпяването на наложеното
наказание лишаване от свобода да бъде отложено за подходящ изпитателен срок.
В жалбата не се иска се събиране на нови доказателства.
Въззивният съд по реда на чл.327 от НПК прецени, че за изясняване на
обстоятелствата по делото не се налага разпит на подсъдимия, свидетели или експерти.
В съдебно заседание пред РОС, представителят на Русенска окръжна прокуратура
пледира първоинстанционната присъда да бъде изменена като наказанието лишаване от
свобода да бъде намалено на една година и шест месеца и неговото изтърпяване да бъде
отложено за изпитателен срок от три години.
Служебният защитник на подсъдимия подържа жалбата. Развива съображения за
явна несправедливост на наложеното наказание. Моли за приложението на чл.66 от НК.
Русенски окръжен съд, като съобрази изложените от страните доводи и
служебно провери правилността на присъдата съобразно изискванията на чл. 314
НПК, намира за установено следното:
За да постанови присъдата си, районният съд е провел съдебно следствие по общия
ред. Ясно изразеното убеждение на РРС по фактите е формирано на основата на правилен и
задълбочен анализ на събраните по делото доказателствени материали, показанията на
свидетелите С.В., И.И., М.Х., М.И., М.П. и Т.Т., дадени в хода на съдебното следствие,
както и от събраните и приобщени по делото писмени доказателства и доказателствени
средства и заключението на оценителната експертиза.
Изброените доказателствени материали са относително еднопосочни. Те са
достатъчни за пълноценното изясняване на значимите за процеса обстоятелства. Въз основа
на тях се установява, че подсъдимият Н.З. живеел заедно с родителите си и сестра си в
собствено жилище в с. П., обл. Русе, ул.“Х.К.“ №**. Родителите му полагали грижи за
отглеждането им, но контролът върху поведението им бил слаб и неефективен и той
започнал да извършва противоправни деяния. Във връзка с извършена хулиганска проява от
07.12.2017 г. подс. З. се водил на отчет в ДПС при Второ РУ при ОДМВР – Русе, а по
образувани в МКБППМН – Русе възпитателни дела му били наложени възпитателни мерки
„Предупреждение“ и „Поставяне под възпитателен надзор на обществен възпитател“ (по ВД
№28/2017г.) и възпитателна мярка „Предупреждение за настаняване във възпитателно
училище – интернат с изпитателен срок до 6 месеца“ (по ВД №52/2017г.).
На 16.06.2020 г. следобяд св. С.В. (роден на 25.06.2003 г.) решил да отиде в двора
на ОУ „Братя Миладинови“ в гр.Русе, за да тренира на намираща се там открита спортна
2
площадка. Когато стигнал до парка на младежта той тръгнал по велоалеята, като държал в
ръцете си мобилен телефон марка „HUAWEI”, модел „P10 lite“, в комлект с черен
силиконов протектор и стъклен протектор и разглеждал публикации в социалната мрежа
„Фейсбук“.
По същото време подс. З. и св. М.П. били на паркинга до велоалеята срещу
Механотехникума. Двамата били застанали до управлявания от св. П. автомобил –
„Фолксваген Голф“ и изчаквали св. М.И., който бил на изпит. Докато чакали подс. З.
забелязал св. В., който вървял по велоалеята и държал в ръката си телефон. След като
преценил, че физически превъзхождал св. В., не бил сам, а със св. П., а също така че в парка
нямало други хора, той решил да се възползва от ситуацията и да отнеме телефона му. В
изпълнение на това решение той му подсвирнал с уста, но т.к. св. В. не се обърнал, се
провикнал „Ей“. Когато св. В. се обърнал и спрял, подсъдимият направил две крачки към
него, но след това спрял и с жест на ръката го привикал, но св. В. отказал да се придвижи до
него. От своя страна подсъдимият се придвижил до него и казвайки, че търсел едно момче,
веднага попитал св. В. дали може да му даде телефона си, за да се обади на някого. Въпреки,
че подсъдимият все още не се държал агресивно, а само демонстрирал надмощие, а св. П.
стоял настрани, не правел нищо, но все пак бил наблизо, св. В. усетил, че двамата искали да
му създадат проблем. Поради това се принудил да го излъже, че нямал минути, отказал да си
даде телефона и продължил по пътя си, за да го оставят. Подсъдимият казал „добре“ и се
върнал при св. П., но не се отказал. Когато св. И. приключил изпита и се върнал при тях,
тримата се качили в автомобила и тръгнали, като подсъдимият започнал да се оглежда и
търси св. В.. Св. П. минал по еднопосочна улица, успоредна на парка в посока училище
„Братя Миладинови“ и на велоалеята, по която вървял пострадалия. След около 100 метра,
когато видял св. В., подс. З. казал „ще му взема телефона“, наредил на св. П. да спре малко
по напред, като му посочил да завие и да спре след двора на училището по улицата, а св. И.
извикал със себе си. След като слезли от автомобила подсъдимият и св. И. се скрили зад
висок блок до училището и изчакали появата на пострадалия. Когато св. В. стигнал до входа
на училищния двор, подс. З. внезапно се появил пред него, целейки с присъствието на св.
И., изненадата и лошото си отношение да сломи съпротивата му и да отнеме телефона.
Подсъдимият бързо скъсил физическата дистанция между тях и директно го нападнал с
упрека, че св. В. бил писал съобщения на приятелката му в социалните мрежи, макар добре
да знаел, че нямал такава. Въпреки, че св. В. отрекъл веднага, подсъдимият продължил с
психическата атака, като включително попитал св. И. дали не е той този, който е писал
съобщенията. Притеснен от създалата се ситуация св. И. отговорил „не зная, чакай ще
проверя“ и използвайки момента се отдръпнал настрани, на около 20 метра от тях.
Скъсявайки още по вече разстоянието, съзнавайки, че е по–висок и с по–широки рамене,
подсъдимият застанал заплашително близо до св. В., все едно щял да го нападне физически
и започнал да му говори разпалено и ядосано. Докато агресията в тона му се увеличавала,
подсъдимият казал на св. В. със заплашителен тон „Дай си телефона“, а когато последният
отказал, продължил със заплахите „Искаш ли сега да те ударя?“. Изплашен от подсъдимия,
3
св. В. извадил телефона от джоба си, отключил го, влязъл в профила си и показал екрана, за
да докаже, че не бил този, който писал съобщения на измислената приятелка. Възползвайки
се от момента подс. З. се пресегнал, издърпал със сила телефона от ръката на пострадалия и
тръгнал бързо по алеята. Когато изплашен и притеснен св. В. поискал телефона си,
подсъдимият се обърнал, тръгнал ядосано към него и със заплашителен тон му казал „Искаш
ли да те пребия“ и „Ти знаеш ли кой съм аз, сега ще ти викна „Емпаер секюрити“. Виждайки
действията на подсъдимия, св. И. се отдалечил, пресякъл улицата и започнал да се движи по
тротоара пред блок „Марс“, а св. П. привел автомобила в движение и си тръгнал. В това
време св. В. продължил да иска телефона си, но подсъдимият отказал категорично, тръгнал
след св. И. и заканително казал „Идвай зад блока“. След като се отдалечил подсъдимият,
заедно със св. И., се качил в такси и се насочил към „Мол Русе“. В таксито, той се свързал
със св. И.И., за когото знаел, че се занимавал с покупко-продажба на мобилни телефони и се
уговорил да се срещнат на спирката пред „Мол Русе“. Там, подс.З. продал отнетия мобилен
телефон на св. И. за сумата от 25 лева.
Изплашен от физическа саморазправа св. В. не посмял да продължи след
подсъдимия, потърсил помощ от преминаваща покрай него жена, но тя му отказала. Тогава
се обърнал към непознат мъж, с когото тръгнали да търсят подс. З. и св. И., но не ги
открили. Все още изплашен, св. В. помолил мъжа да го придружи до блока на леля му,
откъдето се свързал с баща си и съобщил за случилото се. Във връзка със сигнала им в
полицията било образувано досъдебно производство.
В хода на разследването полицейските служители в ОДМВР - Русе извършили
оперативно издирвателни мероприятия и установили самоличността на подсъдимия. Св.
М.Х., началник група във Второ РУ при ОДМВР – Русе, снел писмени обяснения от подс. З.,
в които той признал за случилото се.
В хода на досъдебното производство била назначена и изготвена съдебно –
икономическа експертиза, съгласно заключението по която, стойността на отнетите вещи
била 260.00 лева.
С разписка от 10.08.2020г. на св. В. били възстановени 1 бр. мобилен телефон марка
„HUAWEI”, модел „P10 lite“, с ИМЕЙ: ***************, в комлект с черен силиконов
протектор и стъклен протектор.
При анализа на доказателствената съвкупност първоинстанционният съд е
извършил правдив и прецизен анализ и съпоставка на събраните гласни доказателства.
Съпоставяйки изложеното от страна на всички свидетели, първоинстанционният съд е
достигнал до законосъобразни доказателствени изводи, касателно авторството на деянието
от страна на подсъдимия.
Законосъобразно първоинстанционният съдебен състав е дал вяра на показанията на
свидетелите С.В., И.И., М.Х., М.И., М.П. и Т.Т. – правилно проверяваната съдебна
4
инстанция ги е преценила като достоверно отражение на развилите се събития.
Законосъобразно първоинстанционният съд е приел за значими за изясняване на
релевантните за производството факти писмените доказателства и средства за установяване
на такива, а също и експертното заключение на назначената и изслушана в производството
оценителна експертиза.
Законосъобразно и правилно РРС е приел, че от събраните в хода на съдебното
следствие доказателства се установява по несъмнен и категоричен начин, че подс. Н.З. е
осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл.198, ал.1, вр.
чл.63, ал.1, т.3 от НК тъй като на 16.06.2020 г. в гр.Русе, като непълнолетен, но след като е
могъл да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си,
отнел чужда движима вещ – 1 бр. мобилен телефон марка „HUAWEI”, модел „P10lite“, с
ИМЕЙ: ***************, в комлект с черен силиконов протектор и стъклен протектор,
всичко на обща стойност 260.00 лева, от владението на С.В., с намерение противозаконно да
я присвои, като употребил за това сила и заплаха.
От обективна страна законосъобразно РРС е приел, че подсъдимият в настоящото
производство е реализирал изпълнителното деяние на престъплението чрез действия - чрез
отнемане на чужди движими вещи, което се изразило в прекратяване на фактическата власт
върху тях от страна на собственика и установяване на фактическа власт от подсъдимия. При
осъществяване на деянието си, за да улесни отнемането на целената вещ, подс. З. употребил
сила и заплаха – издърпал със сила мобилния телефон от ръката му и го заплашил с побой.
По този начин, подс. З. сломил проявеното желание и старание от св. В. да запази
собствеността си, и улеснил установяването на своя фактическа власт върху чуждата вещ.
От субективна страна деянието е извършено виновно - с пряк умисъл. Подсъдимият
е съзнавал общественоопасния характер на извършеното, предвиждал е настъпването на
общественоопасните последици и с действията си пряко ги е целял.
Въззивната инстанция изразява несъгласие с първата по отношение на
индивидуализация на наказанието за престъплението по чл.198, ал.1 от НК.
На първо място настоящият въззивен състав, както и първостепенния прецени, че в
конкретния случай, не са налице основания за приложение на чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК, тъй
като не са налице двете кумулативно дадени предпоставки, позволяващи приложението на
тази законова разпоредба. От една страна, по делото не се констатира наличието на такива
многобройни смекчаващи отговорността на подс. З. обстоятелства или изключително
такова, които в съвкупността си да обуславят значително по - ниска степен на обществена
опасност на деянието и на дееца в сравнение с типичните за този вид престъпления. От
друга страна, личността на подсъдимия и индивидуалната специфика на обстоятелствата,
5
при които е извършено деянието не сочат на извода, че и минимално предвиденото в
санкционната част на разпоредбата на чл.198, ал.1 от НК наказание, се явява несъразмерно
тежко за подсъдимия. Ето защо въззивният съд, както и РРС прецени, че в конкретния
случай наказанието, което следва да бъде определено по отношение на подсъдимия З. за
извършеното от същия престъпление с горепосочената правна квалификация съгласно
критериите, предвидени в разпоредбата на чл. 54 от НК, но при значителен превес на
смекчаващите отговорността му обстоятелства.
По мнение на тази инстанция при индивидуализация на наказанието при условията
на чл.54 от НК обаче първият съд е проявил необоснована строгост. С обжалвания акт
районният съд е определил наказание лишаване от свобода към максимума на предвиденото
в санкционната част на нормата на чл. 198, ал.1, вр. чл.63, ал.1, т.3 от НК, приемайки, че
справедливият му и подходящ размер е две години. Въззивният съд споделя изводите на
районния, при които са като снижаващо отговорността на подс. З. обстоятелство е било
отчетено чистото съдебно минало. РОС преценява като такива извън посоченото от
предходния състав направените в досъдебното производство признания, изразеното
съжаление, обстоятелството, че причинените вреди са били възстановени на пострадалия,
както и ниския интензитет на упражнената принуда. Като отегчаващи правилно са били
отчетени лошите характеристични данни и наличието на наложени възпитателни мерки по
ЗБППМН.
Настоящата съдебна инстанция счита за напълно необоснавани съжденията на РРС в
насока отчитане като отегчаващи обстоятелства продажбата на други телефони на св. И. и
направеното предположение, че същите са били придобити чрез противоправни деяния –
става въпрос за недопустимо презюмиране на обстоятелства във вреда на подсъдимия, в
противоречия с всички изисквания на процесуалния и материалния закон. Липсват и
основания за декларативно отреченото признание на подсъдимия от досъдебното
производство и несъстоятелното му изключване от обстоятелствата, които смекчават
отговорността на подсъдимия. В този смисъл и отмереното наказание се явява и явно
несправедливо, при надценяване на двете отегчаващи обстоятелства и дерогиране на
смекчаващи такива.
По тези съображения въззивният съдебен състав прие, че справедливото наказание
за подсъдимия З. е онова, което следва да се определи при превес на смекчаващите над
отегчаващи обстоятелства – под средата на предвидения от закона размер, като
определената от РРС санкция следва да бъде снижена от две години на една година
лишаване от свобода. В тази насока настоящият състав отчете, че така определено
наказанието ще изиграе в максимална степен поправителната и превъзпитаващата си
функция по отношение на този подсъдим.
Също така настоящият въззивен състав намира, че изтърпяването на така
отмереното по отношение на подс. З. наказание лишаване от свобода следва да бъде
6
отложено по реда на чл. 69, вр. чл. 66, ал.1 от НК. Предпоставките на този текст от закона са
налице, тъй като наложеното наказание е до три години лишаване от свобода, подсъдимият
не е осъждан преди това на лишаване от свобода, като неизолирането от нормалната му
житейска среда успешно ще подпомогне реализацията на установените в чл. 36 от НК цели.
В последната насока съдът намери, че по отношение на конкретната личност на З. не се
явява за необходима неговата социалната изолация. Тежестта на наказанието и начинът на
неговото изпълнение – с определяне на изпитателен срок или с постановяване на ефективно
изтърпяване, представляват комплексна форма на наказателна репресия, която постига
справедливия ефект на предупредително-възпиращо и превъзпитателно въздействие върху
дееца, когато сама по себе си се отличава с вътрешен баланс. В конкретния случай за да
достигне до този си извод съдът отчете правното значение на всяко индивидуализиращо
отговорността на подсъдимото лице обстоятелство и най-вече младата му възраст,
обстоятелството, че същият е бил учащ, известната недооценъчност на реализираното
деяние. В този смисъл и съдът счете, че в пълнота са налице предпоставките на чл. 69, вр.
чл. 66, ал. 1 НК за отлагане на изпълнението на определеното му наказание лишаване от
свобода с изпитателен срок от две години, считано от влизане на присъдата в сила.
Последното налага отменяне на присъдата на РРС в частта, в която на подс. З. е бил
определен първоначален общ режим на изтърпяване на наложеното наказание лишаване от
свобода.
Правилни и законосъобразни са изводите на РРС и по отношение на гражданската
претенция. Наличието на деликт, осъществен от страна на подс. З. дава основание за
ангажиране на гражданската му отговорност. В този смисъл и същият законосъобразно е
бил осъден да заплати на конституирания в производството граждански ищец – С.В. сума в
размер на 1500 лева – обезщетение за претърпени неимуществени вреди, резултат от
деянието по повдигнатото му обвинение, ведно с направените разноски – сума в размер на
300 лева – възнаграждение за повереник в производството. Правилно предявената
гражданска претенция е била отхвърлена до пълния предявен размер от 2000 лева като
недоказана.
Вярно с оглед изхода на делото на основание чл. 189, ал. 3 от НПК с присъдата си
районният съд е възложил на подсъдимия разноските по делото.
След обобщаване на резултатите от извършената на основание чл. 314 НПК
служебна проверка на присъдата, въззивната инстанция не констатира други основания за
изменение или за отмяна на обжалвания първоинстанционен съдебен акт извън посочените
по-горе, поради което в останалата част прие, че същия следва да бъде потвърден.
Така мотивиран и на основание чл. 334, ал. 1 т. 3 и чл. 337, ал. 1, т. 1 и т.3 от НПК,
Русенски окръжен съд
7
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ присъда №26028 от 11.02.2021 г. по н.о.х.д. №1774/2020 г., РРС, НО,
-ти
5 наказателен състав в частта, с която на подсъдимия Н. И. З. за извършено престъпление
по чл.198, ал.1 от НК е наложено наказание „Лишаване от свобода за срок от две години“,
като:
НАМАЛЯВА размера на наказанието ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за
извършеното престъпление по чл.198, ал.1 от НК на ЕДНА ГОДИНА.
НА ОСНОВАНИЕ чл. 69, вр. 66, ал. 1 от НК ОТЛАГА изтърпяването на
наказанието лишаване от свобода за срок от една година, наложено на подс. Н. И. З. за
изпитателен срок от две години.
ОТМЕНЯ присъда №26028 от 11.02.2021 г. по н.о.х.д. №1774/2020 г., РРС, НО,
5-ти наказателен състав, в частта с която е било постановено наказанието лишаване от
свобода, наложено на подс. Н. И. З. да бъде изтърпяно при първоначален общ режим.
ПОТВЪРЖДАВА присъда №26028 от 11.02.2021 г. по н.о.х.д. №1774/2020 г.,
РРС, НО, 5-ти наказателен състав в останалата й част.
Решението не подлежи на обжалване и протестиране.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8